Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 148/6.7.2016г.       Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                    Наказателно отделение

На тридесети юни                                  Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар П.П.

Прокурор Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

НДВ № 217 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.

Образувано е по искане на осъдения Г.М.Т., чрез неговия защитник адв. М. П., на основание чл. 420, ал. 2 от НПК и има за предмет влязлото в сила решение № 105/20.04.2015г. на Окръжен съд гр. Варна, с което била изменена присъда № 468 от 22.12.2015 г., постановена по НОХД № 5806/2015 г. от Районен съд – гр. Варна, което се атакува с доводи по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК, като се иска възобновяване на производството, постановяване на справедливо решение и прилагане на чл. 66 от НК.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането за основателно.

Осъденият Т., лично и чрез процесуалния си представител адв. П. моли искането му да бъде уважено.

Варненският апелативен съд провери правилността на производството съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното:

С присъда № 468 от 22.12.2015 г., постановена по НОХД № 5806/2015 г. от Районен съд – гр. Варна, подсъдимият Г.М.Т. бил признат за виновен в това че на 14.09.2013 г., в местност „Манастирски рид”, гр. Варна, в условията на повторност, в съучастие с К.Е.Е. и Д.В.А., като съизвършител, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи – телевизор „Филипс” с № TV LCD 40PFL5206M/SP и видеокамера „Сони”, модел „DCR -DVD106E” на стойност 1157,25 лв. от владението на В. С. В. и преносим компютър „Acer” 15,4 инча и 1 бр. чанта за лаптоп, на стойност 610,20 лв. от владението на Д.Н.Н., всички вещи на обща стойност 1767,45 лева (хиляда седемстотин шестдесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки), без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, и във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му било определено наказание лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл. 58А, ал. 1 от НК съдът го намалил с 1/3 и наложил наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, като на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС постановил подсъдимия да изтърпи в условията на затвор, при първоначален строг режим.

Със същата присъда били осъдени и подсъдимите К.Е.Е. и Д.В.А.  като съизвършители в деянието по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. На подс. Е. било определено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, намалено по чл. 58А, ал. 1 от НК до срок от една година и осем месеца, за което съдът на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС постановил да бъде изтърпяно в условията на затвор, при първоначален строг режим. На подс. А. било определено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, което по чл. 58А, ал. 1 от НК било намалено до срок от една година и осем месеца, което на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в условията на затвор, при първоначален строг режим.

На тримата подсъдими били възложени разноските по делото.

Присъдата била обжалвана от тримата подсъдими относно явна несправедливост на определените наказания. Подс. Т. имал искане и за прилагане на чл. 66 от НК. Образуваното ВНОХД № 265/16г. по описа на Окръжен съд гр. Варна приключило с постановяване на решение № 105 от 20.04.2016г. В мотивите на решението си въззивният съд отхвърлил аргументите за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания, за прилагане на чл. 66 ал. 1 от НК спрямо подс. Т., но преценил, че режимът на изтърпяване спрямо неговото наказание е неправилно определен като строг вместо общ в затворническо общежитие от открит тип. В този смисъл преценил, че присъдата следва да бъде изменена. При служебната проверка въззивният съд констатирал, че ВРС е допуснал нарушение, като не е извършил групиране с предходни осъждания на подсъдимите, въпреки, че е имал актуалните справки за съдимост. Счел, че това нарушение не може да бъде отстранено от въззивната инстанция, а следва да бъде направено от ВРС по чл. 306 от НПК. В диспозитива на решението ВОС постановил изменение на присъдата като определил на подс. К.Е.Е. да изтърпи наказанието си лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

Служебно събраните данни сочат, че към 02.06.16г. не е образувано производство по чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК по отношение на осъжданията на Т. по НОХД № 3310/14г. и № 5806/15г. на ВРС. Наложеното по НОХД № 5806/15г. на ВРС наказание Т. е започнал да търпи с начало 12.05.16г. в затворническо общежитие от открит тип при общ режим на изтърпяване.

Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от осъден, имащ съответното право и в законния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, срещу решение, непроверено по касационен ред, поради което е допустимо. Разгледано по същество е частично основателно по следните съображения:

Изложените в молбата на осъдения Т. съображения относно отлагане на определеното от съдилищата наказание по чл. 66 ал. 1 от НК са декларативни. В пренията пред настоящия състав защитникът сочи, че предвид крехката му възраст и телосложение пребиваването му в затвора няма да може да има благоприятно въздействие. Становището е непротивопоставимо на прецизните фактически и правни аргументи изложени в проверяваните съдебни актове. Преценени са били приносът на осъдения Т., начинът на извършване на деянието, съдимостта – изразена и като квалификационен признак, установяваща, че към момента на определяне на наказанието той е бил признат за виновен за три деяния от същия вид. Правилни са изводите, че спрямо него целите на наказанието могат да бъдат постигнати само при изолация от обществото. Именно адекватната специализирана намеса в условията на местата за лишаване от свобода спрямо подлежащата на развитие личност на осъдения Т. би гарантирала настъпването на трайни положителни промени в съзнанието и ценностната му система. Не се установяват основания за прилагане на условното осъждане и в тази част искането следва да бъде оставено без уважение.

Безспорно е налице техническа грешка, допусната от състава на въззивния съд с посочване на подс. Е. в диспозитива на решението вместо подс. Т.. По-същественото обаче, е че констатираният от ВОС пропуск на първата инстанция да се произнесе по чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК е довел до съществено процесуално нарушение при прилагане на материалния закон.

С оглед задължителните указания по т. 2 от Тълкувателно Решение № 3/16.11.2009г. на ВКС – ОСНК, „… в случаите, в които съдът е разполагал с всички данни за осъжданията на лицето, но част от тях е игнорирал и за тях не е приложил правилата за съвкупността, въпреки, че са били налице основания за това е допуснал съществено нарушение на закона – процесуален и/или материален. Отстраняването му следва да бъде извършено чрез инстанционния контрол на съдебния акт, а в случай че е влязъл в сила – по реда на извънредния способ на гл. 33 от НПК – „възобновяване на наказателни дела”, но не и в ново производство по чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК.”.

По отношение на осъдения Т. от първата инстанция са били събрани всички данни за предходната му съдимост, за разлика от осъдените Е. и А. /видно и от справката за последния от Затвора Стара Загора, депозирана пред ВОС/. Следвало е да бъде изпълнено правомощието по чл. 301 ал. 1 т. 3 предл. ІІ от НПК, като бъде постановено групиране на наказанията на осъдения Т. по НОХД № 3310/2014г. на ВРС и разглежданото НОХД № 5806/15г. на ВРС, тъй като деянията са били извършени при условията на реална съвкупност, съответно на 23.09.2013г. и 14.09.2013г. Безспорно като общо би било наложено по-тежкото – това по НОХД № 5806/15г. Постановяване на общо наказание лишаване от свобода пряко би рефлектирало и върху режима на изтърпяване, тъй като групираното наказание ще бъде обвързано с чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗС. Предходното осъждане на Т. по НОХД № 32/2009г. е било с определено наказание пробация, следователно групираното и подлежащо на изпълнение би се явило „първо” лишаване от свобода. С оглед на това първоначалният режим на изтърпяване е обвързан с чл. 61 т. 3 от ЗИНЗС – „общ”.

Този пропуск следва да бъде отстранен с възобновяване на наказателното производство и прилагане на чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК спрямо осъдения Т., постигащо резултат в негова полза и удовлетворяващ частично разглежданото искане за промяна на мястото и режима на изтърпяване на наложеното наказание. При формиране на решението си съставът съобрази и практиката на ВКС на РБ – напр. Решение № 14/05.03.2012г., Решение № 48/15.02.13г. на ІІІ н.о., Решение 81/10.06.14г. на ІІ н.о. и др.

Поради изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1 т. 3 от НПК, Варненският апелативен съд,

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 265/2016 г. на Окръжен съд гр. Варна и по НОХД № 5806/15г. на ВРС.

ИЗМЕНЯ решение № 105/20.04.2015г. на Окръжен съд гр. Варна, с което била изменена присъда № 468 от 22.12.2015 г., постановена по НОХД № 5806/2015 г. от Районен съд – гр. Варна, като

На основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК ГРУПИРА наказанията лишаване от свобода на подсъдимия Г.М.Т. наложени по НОХД № 3310/2014г. и НОХД № 5806/15г. на ВРС, като НАЛАГА за изтърпяване по-тежкото от тях – лишаване от свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, което на основание чл. 61 т. 3 от ЗИНЗС и чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ РЕЖИМ в ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ ОТ ОТКРИТ ТИП.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

председател :                                   членове :