Р Е Ш Е Н И Е

                   № 196

18.07.2017г. Гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на тринадесети юли хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Светослава Колева

секретар С.Д.

прокурора Милена Гамозова,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

НДВ №217 по описа за 2017 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е по реда на чл.424 ал.1 НПК.

Образувано е по искане на Х.Ш.Х., чрез защитника му адв. Бл.Б., осъден  по нохд № 315/2016г. по описа на РС-Исперих и внохд№37/16г. РОС за възобновяване поради допуснати съществени процесуални нарушения и ограничаване на процесуалните му права във фазата както на досъдебното така и на съдебното производство. Твърди се, че първостепенният съд е постановил осъдителна присъда на база на противоречиви и непълни доказателства, въпреки процедурата по чл.371 т.2 НПК. Твърди се, че доказателствата на ДП не били надлежно събрани, а събраните неправилно тълкувани като не са отстранени противоречията в тях. Твърди се нарушение и на материалния закон, тъй като при наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства не била приложена разпоредбата на чл.55 НК.

В съдебно заседание пред АС – Варна осъденият Х. се явява и поддържа направеното искане. Защитата му излага подборни доводи по наведените основания, като се твърди и несъставомерност на деянието по на чл. 152 ал.3 т.1 пр.2 вр.ал.1 т.2 вр.чл.20 ал.2 НК, и се поддържа направеното искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство.

         Представителят на АП-Варна, изразява становище, че молбата за възобновяване е неоснователна, като излага аргументи в тази насока.

         След анализ на доказателствата по делото и постъпилото искане от осъдения Х., АС- Варна прие за установено следното:

              Подсъдимият Х.Ш.Х. е бил осъден с присъда № 40/ 15.12.2016г. на РС-Исперих по НОХД № 315/2016г. за деяние по чл. 152 ал.3 т.1 пр.2 вр.ал.1 т.2 пр.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от ШЕСТ ГОДИНИ, което на основание чл.58а ал.1 НК е било намалено с 1/3 или ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода при общ режим. Със същата присъда са били осъдени при условията на съучастие и лицата Н.А.И.и Д.Д.Р..  

              С решение № 30/24.03.2017г. по ВНОХД №37/2016 г. ОС-Разград е изменил обжалваната присъда в наказателно-осъдителната част като е намалил наложеното наказание на Х. от четири на ТРИ години лишаване от свобода.

Подадената молба за възобновяване на производство по НОХД № 315/2016г. по описа на РС-Исперих с аргумент за допуснати съществени процесуални нарушения ограничили правата на осъденото лице в досъдебната и съдебната фаза на процеса, е допустима, но по същество е неоснователна, по следните съображения:

Основните доводи на искателя, инициирали молбата за възобновяване на производството са: постановяване на осъдителна присъда от РС /впоследствие изменена в наказателно-осъдителната част от въззивната окръжна инстанция/ на база на противоречиви свидетелски показания, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, двели до ограничаване правата на осъдения, допълнени от процесуалния представител с оплакване за несъставомерност на деянието по смисъла на чл. 152 ал.3 т.1 пр.2 вр.ал.1 т.2 пр.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, както и явна несправедливост на наложеното наказание.

 Съдът констатира, че релевираните от молителя и пр. му представител нарушения на процесуални правила не са допуснати при разглеждане на наказателното производство, а още по – малко същите да се явяват съществени по смисъла на чл.  348 ал.1 т.1-3 НПК, по  изложените съображения:

 На първо място довода за извършени разпити и повдигане на обвинения в отсъствието на защитник не се споделя от настоящия състав. Нарушението е санирано, тъй като съществува постановление за привличане от 31.10.16г. по същото обвинение, извършено в присъствието на двама адвокати П.Й. и А.Б.. Повторен е и разпитът от 07.09.16г. като осъденото лице, в присъствие на двамата си защитници, е заявило, че се е запознал с текста на постановлението, разбрал е в какво се състои обвинението, поддържа показанията си дадени в предишния разпит като обвиняем и няма какво да добави към тях.

По второто възражение, че не бил присъствал на разпита пред съдия на пострадалата, то също е неоснователно, тъй като към момента на извършване на този разпит все още не е бил привлечен като обвиняем, поради което и не е бил уведомен за провеждания разпит на пострадалата.

Не е вярно и твърдението, че обвинителният акт не отговарял на изискванията на чл.246 ал.2 НПК като не били посочени конкретните действия по употреба на сила и заплахи, които да са способствали за извършване на деянието.  В обстоятелствената част на обв. акт са посочени всички факти и обстоятелства свързани с обвинението и подсъдимите, вкл. и подс. Х. са се съгласили с тях и са ги признали за да се възползват от хипотезата на чл.371 т.2 НПК. Не са налице и противоречия в показанията на пострадалата. Очевидно аргумента касае "необоснованост на присъдата", но сам по себе си той не е предвиден като самостоятелно основание за възобновяване на съдебното производство. Такова основание би било на лице според непротиворечивата съдебна практика единствено, ако се констатира, че тази необоснованост се е отразила върху правилността на присъдата поради неизясняване от фактическа страна на такива съществени обстоятелства които, ако бяха изяснени, можеха да доведат първоинстанционния съд, респ. въззивния  до други фактически, а оттам и правни изводи. Очевидно такава празнота на фактите по делото не е налице. Липсва и твърдяната непълнота на доказателствения материал по делото, касаеща оценката на решаващите инстанции за достоверността на доказателствените средства. Първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на гласните доказателствени средства, кредитирайки онази част от тях, която кореспондира на цялостната доказателствена съвкупност с подробна мотивировка. Показанията на разпитаните свидетели не са изолирани, а напротив, подкрепени са и от други гласни доказателства по делото.  Съдът е положил усилия да събере всички възможни доказателства и направените изводи въз основа на тези доказателства са единствените възможни. В тази връзка, единствено твърденията на подс. Х. противоречат на всички останали доказателства и правилно са оценени от инстанциите като изолирани и неправдоподобни. Същите противоречат и на заетата в последствие позиция по признаване фактите /чл.371 т.2 НПК/, като това е отчетено и от въззивната инстанция.

Изброените по-горе възражения са били направени и пред въззивната инстанция и тя е дала подробен и аргументиран отговор на всяко едно от тях. Обсъдена е и тезата на защитата за несъставомерност на деянието по повдигнатото обвинение по чл.152 ал.3 т.1 вр.ал.1 т.2 вр.чл.20 ал.2 НК като са изложени подробни съображения относно общността на умисъла и участието на всеки от извършителите в отделните актове на деянието.

Не е вярно твърдението, че съдът не бил отговорил на направените възражения от страна на защитата. Районният и Окръжният съд, в съображенията си са изложили аргументи защо считат, че е налице деяние по квалифицирания състав на чл.152 ал.3, както и че липсват основания за преквалификация на деянието по основния състав на чл.152 ал.1 НК.

Защитата счита, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи приложението на чл.55 НК. Както първата, така и въззивната инстанция са обсъдили всички обстоятелства имащи значение за индивидуализацията на наказанията и в частност това на подс. Х.. Наличието на многобройни такива не се установяват и от настоящата. Следва да се отбележи, че самопризнанието е условие за провеждане на процедурата по чл.371 т.2 НПК, при липсата на такова не биха били налице условията по чл.372 ал.4 НПК. Доколко самопризнанието е спомогнало за разкриване на обективната истина е въпрос на доказване във всеки конкретен случай. В настоящия то по никакъв начин не е спомогнало за това при наличието, освен на показанията на пострадалата, така и на обективните находки по тялото й, установени по надлежния ред и подкрепящи изцяло заявеното от нея. Не става ясно в какво се изразява твърдяното „изключително съдействие“ и „невъзпрепятстване“ при разследването, след като извършителите са били известни още в първия момент на подаване на жалбата от страна на пострадалата от една страна, както и изразеното съгласие за несъбиране на други доказателства от друга.

Въпреки установеното по-горе, районния съд е отчел и тези обстоятелства като смекчаващи. Окръжният съд, от своя страна, обсъждайки процесуалното поведение на молителя е стигнал до извода, че то не е добросъвестно, както и, че възрастта му не е близка до непълнолетието за да бъде свързана с незрялост, неопитност или лекомислие. Освен това е отчел и обстоятелството, че той е бил най-активният участник в деянието, като е употребил принудата и в двете й форми спрямо пострадалата, както и че е въвлякъл в престъплението другите двама, значително по-млади от него подсъдими. Бил е повлиян от употребен алкохол. Въпреки изброеното въззивният съд е намалил определеното му наказание лишаване от свобода с една година.

От горното става ясно, че не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства, които да предполагат приложението на чл.55 НК.

Предвид гореизложеното съдът счита, че молбата на осъдения Х.Ш.Х. за възобновяване на делото е неоснователна, тъй като не са допуснати визираните в нея съществени процесуални нарушения,  поради което същата следва да бъде оставена без уважения по горните съображения.         

Водим от горното и на основание чл.424 ал.1 от НПК, АС-Варна,

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Х.Ш.Х. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на решение № 30/24.03.20176г., постановено по ВНОХД№37/17г. по описа на Разградски окръжен съд, с което е изменена отчасти присъдата по НОХД № 315/2016г. по описа на РС-Исперих.

Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.  

     

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                           2.