РЕШЕНИЕ

 

152/30.07.  Година 2018                      Град Варна

Варненски апелативен съд,                                      Наказателно отделение

На двадесет и седми юли                      две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                        Председател: Павлина Димитрова

Членове: Росица Тончева

Мая Нанкинска

 

Секретар: Петранка Паскалева

Прокурор: Илия Николов

като разгледа докладваното от съдия Нанкинска ВНОХД № 217 по описа на съда за 2018 година, при произнасянето си взе предвид следното:

 

Въззивното производство е образувано на основание чл.313 и сл. от НПК и е образувано по протест на ОП-Шумен срещу присъда по НОХД № 127/2018 година по описа на Окръжен съд – Шумен, с която Т.М.Т. е признат за виновен в извършването на престъпление, наказуемо по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК, за това, че на 14.10.2017 година в гр.Шумен, при управление на МПС – т.а.Рено Канго с ДК№ Н 8763 ВК, нарушил правилата за движение – чл.40, ал.2 от ЗДП и чл.94, ал.2 ППЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Недка Цанева Тодорова, като му е наложено наказание при условията на чл.58а, ал.1 НК от една година и четири месеца лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 от НК с три години изпитателен срок, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. Решен е въпроса с разноските по делото.

В подаденият срещу първоинстанционната присъда протест се развиват съображения относно неправилното приложение на материалния закон, касаещ наказанието по чл.37, т.7 от НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът поддържан протестта на изложените в него основания.

Защитникът на подсъдимия в с.з. не взема становище по протестта и атакувания съдебен акт.

В последната си дума подсъдимият моли да се приложи закона.

 

Варненският апелативен съд като взе предвид подадения протест, доводите на страните в съдебно заседание и след като служебно провери правилността на атакуваната присъда по реда на чл. 313 и чл. 314, ал.1 НПК, намери за установено следното:

Първоинстанционното съдебно производство е протекло в хипотезата на чл.371, т.2 НПК.

Подсъдимият живеел в гр.Шумен. Той притежава свидетелства за управление на  МПС от 1972 год.

От фактическа страна първоинстанционният съд приел накратко, че на 14.10.2017 год. Т. бил в с.Дибич, заедно със съпругата си – постаралата Недка Тодорова. Около 15.45 часа те се върнали в гр. Шумен с управлявания от подсъдимия автомобил Рено Канго с рег. № Н 87 63 ВК. Стигнали до блока, в който живеели, находящ се на бул. Симеон Велики № 74. Т. обикновено паркирал автомобила на тротоара пред блока. В настоящият случай също решил да стори това, като първо пострадалата Тодорова слязла от автомобила, а подсъдимият започнал маневра „движение на заден ход” с цел да се приближи най-близо до блока. Вместо да спре движението на автомобила, подсъдимият объркал педалите на спирачката и на газта и ускорил движението на заден ход, като автомобила продължил да се движи докато се ударил в намиращо се наблизо дърво. При извършване на тази маневра, подс. Т. без да усети ударил с автомобила пострадалата Тодорова. След спиране на автомобила подсъдимия слязъл от него и видял съпругата си да лежи по гръб на земята в близост до предна лява врата на автомобила.

По същото време св. Пламен Петров, съсед на подсъдимия, чул форсирането на двигателя на автомобила на подсъдимия, както и звук от кух удар и удара на автомобила в дървото. Отишъл да види какво е станало и установил, че автомобила на подсъдимия е спрял до дърво в близката градинка, като предната част на автомобила сочела бул.С. Велики, а на 50- 60 см. от лявата страна на автомобила, видял, че на земята лежала пострадалата Тодорова. Тя направила опит да се изправи, но състоянието й не било добро. Тогава свидетеля взел телефона си и се обадил на тел. 112 за помощ. Пристигналия на место екип на ЦСМП гр. Шумен констатирал смъртта на Недка Цанева Тодорова.

От заключението на назначената по делото СМЕ за оглед и аутопсия на труп се установява, че на Недка Тодорова е причинена съчетана травма на глава, гръден кош, таз-корем и крайници. Тези увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети, по механизма за удар, притискане и триене. Касае се за високоенергийна травма – блъскане от автомобил с последващо падане и притискане на гръдния кош под шасито на автомобила. Непосредствената причина за смъртта се дължи на тежката гръдна травма с разкъсване на горната аорта. Между причинените травматични увреждания, получени при ПТП и настъпилата смърт е налице пряка причинно връзка.

От заключението на назначената по делото АТЕ се установява, че подс. Т. е предприел маневра – движение на заден ход със завъртане на волана на ляво до край с цел паркиране успоредно на стената на блока. В близост до стената подсъдимия предприема спиране, но вместо рязко натискане педала на спирачката, натиска педала на газта и автомобила ускорява движението си. При това движение автомобила удря със задната лява част пострадалата Тодорова, която е отхвърлена от удара и пада на земята. От техническа гледна точка причината за ПТП е неправилно изпълнена маневра „движение на заден ход”. При движение на заден ход подс. Т. е имал възможност да наблюдава непосредствено през задното стъкло, полосата зад автомобила. При движението си на заден ход, той е изгубил контрола върху автомобила, като е ускорил чрез натискане педала на газта, вместо този на спирачките. В същото време не е предприел никакви действия за спиране на автомобила до удара му в дървото.

От заключението на химическа експертиза е видно, че в кръвта на подс. Т. не е установено наличие на алкохол.

Горните факти, освен признати от Т.Т., почиват на събраните доказателства в досъдебното производство. За настоящия състав не съществува съмнение, че същите правилно са послужили за фактическа основа на присъдата. На тяхната доказателствена база, първоинстанционният съд е  направил законосъобразни изводи за обективната и субективна съставомерност на деянието на Т. по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК. Обосноваността на самопризнанието следва от наличната доказателствена съвкупност в досъдебното производство, очертана чрез  протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, показания на свидетелите, заключения на СМЕ, КАТМЕ, СХЕ и заключение на АТЕ.

Доколкото на обективния анализ на доказателствените източници и на съпоставката помежду им са изградени изводите на първоинстанционния съд, същите се споделят от настоящата инстанция изцяло. На процесната дата подс.Т. като водач е нарушил задължението си по чл. 40 ал. 2 от ЗДП и чл.94, ал.2 ППЗДП, тъй като при движение на заден ход не е наблюдавал непрекъснато полосата зад автомобила, както и не е осигурил лице което да му сигнализира за опасности, ако не е възприел цялата полоса и наличието на опасност за движението зад автомобила. При извършване на тази маневра, автомобила управляван от подсъдимия е ударил пострадалата Недка Тодорова, вследствие на което са причинени травматичните увреждания на Тодорова, които са в пряка причинна връзка с настъпилата смърт.

Изводът относно нарушението на двете материалноправни норми от специалния ЗДП почива на коментираните по-горе гласни доказателствени източници, с които фактически и логически кореспондират протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, заключение на АТЕ.

Заключението на СМЕ установява, множество травматични увреждани по пострадалата и механизма на причиняване. Тежестта и множеството на причинените увреждания са довели до тежката гръдна травма с разкъсване на горната аортата, като смъртта от тези увреждания е била бърза и неизбежна. Изложеното прави извода на първоинстанционния съд относно наличието на причинно-следствена връзка между деянието на подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат доказателствено обоснован.

При правилно установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приложил съответния материален закон. Поведението на подсъдимия се отнася към състава на престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК.

Пред настоящата инстанция авторството и съставомерността на престъплението не се оспорват. Претендира се неправилно приложение на материалния закон относно наказанието по чл.37, т.7 от НК. При преценка на основателността на протеста, въззивният съд установи:

Първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанията на подсъдимия Т. в хипотезата на чл.58а, ал.1, вр.чл.54 от НК. Приел е, че отговорността му се смекчава от чистото съдебно минало, съдействието за разкриване на обективната истина, съжалението за извършеното. Посочените обстоятелства са вярно каталогизирани и оценени от първоинстанционния съд  на плоскостта на правилата за индивидуализация на наказанието. Към тях следва да се добави моралната укоримост на престъплението, към която имат отношение подбудите и други субективни характеристики на деянието. Касае се за непредпазливо престъпление.

Наказанието на подсъдимия е определено в специалния минимум на чл.343, ал.1, б.в от НК, в размер от две години лишаване от свобода, което отговоря на спрямо обществената опасност на деянието и дееца, като съобразно обстоятелството, че производството по делото е проведено по реда на чл.371, т.2 НПК е задължително приложението на чл.58а от НК. При тези обстоятелства правилно е било намалено така определеното наказание с 1/3 и подсъдимият следва да изтърпи наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 година и 4 месеца.

Въззивната инстанция намира наложеното наказание за справедливо, съобразно чл.35, ал.3 и чл.36 от НК.

Правилно е приложен материалния закон, като изтърпяването на наложеното наказание е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК. Налице са материално-правните предпоставки, както и възможността за поправяне на осъдения чрез прилагане института на условното осъждане. Личността на подсъдимия не разкрива висока степен на обществена опасност. Освен добрата публична биография – не е осъждан, напредналата му възраст и здравословното състояние, реално липсват тежки отегчаващи отговорността обстоятелства. Вярно е, че по отношение на подсъдимия са налице наказания по ЗДП, но същите не могат да се приемат за такива, сочени на водач на ППС, установил трайни навици на неспазване на правилата за движение по пътищата. Всичко това доказва отсъствието на необходимост от изолирането на подсъдимия в пенитенциарна среда. Престоят в обществото при условията на чл.66 от НК е в състояние да активира самокорекционните механизми в поведението на Т..

Първоинстанционният съд е наложил и кумулативното наказание по чл.343г от НК в размер на 1 година. Определяйки в по-нисък размер наказанието спрямо размера на лишаването от свобода, съдът е нарушил материалния закон.   Когато се налага наказание лишаване от права по чл. 37, т.7 от НК, заедно с наказание лишаване от свобода срокът на лишаването от права не може да бъде по-кратък от срока на лишаване от свобода /П 1-1983-ПлВС, ТР 61-1980-ОСНК, Р23-1988-ОСНК, Р 212-1987-3 н.о., Р 306-1985-3 н.о. и др./.

Във въззивния протест се излага становище, че размерът на кумулативното наказание следва да бъде увеличен. Наказанието по чл.37, т.7 от НК е определено от първоинстанционния съд при превес на смекчаващите отговорността на Т. обстоятелства, идентични с тези от значение за наказанието лишаване от свобода. При липсата на негативна характеристика следва извода, че действително справедливо би било наказание лишаване от право за управление на МПС в идентичния размер с лишаването от свобода, т.е. за срок от една година и четири месеца, което би било достатъчно тежко за подсъдимия. Последното е предпоставка за изменение на атакуваната първоинстанционна присъда по реда на  чл.337, ал.2 т.1 от НПК.

В случая съдът намира, че така определените наказания биха осъществили цените специалната и генералната превенция.

При извършената служебна проверка, не се констатират допуснати нарушения, обосноваващи отмяна на проверяваната първоинстанционна присъда.

    Предвид изложеното и на основание чл. 337, ал.2, т.1 от НПК, Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ присъда по НОХД № 127/2018 година по описа на Окръжен съд – Шумен, в частта относно наложеното на Т.М.Т. наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ като го УВЕЛИЧАВА по размер - от една година на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА

.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                                                          2.