Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 135

 

гр.Варна, 13.07.2018 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  тринадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

            ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА

                                   СВЕТОСЛАВА К.

 

С участието на секретаря Соня Дичева

и в присъствието на прокурор Иван Тодоров/Стефка Якимова

изслуша докладваното от съдия Янков вчнд №218/2018г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

 

          Производството е по реда на чл.20 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест.

          С решение №150/28.05.2018г. по чнд №549/2018г. Варненски окръжен съд е отказал екстрадиция на руския гражданин Ю.Ю.В., роден на *** г. в гр. Новокузнецк, Кемеровска област, Руската Федерация.

          Срещу така постановеното решение е постъпил протест от Варненска окръжна прокуратура, в който се навежда довод за незаконосъобразност на съдебния акт. Отправя се към настоящата инстанция искане за неговата отмяна и постановяване на решение, с което искането за  екстрадиция да бъде уважено, и исканото лице – Ю.В., да бъде предаден на руските съдебни власти.

В съдебно заседание протестът се поддържа изцяло.

          Ю.В. и защитникът му намират протеста за неоснователен, а постановеното решение за правилно и законосъобразно, поради което настояват за потвърждаването му.

          Варненският апелативен съд след като извърши проверка правилността на атакуваното решение и като взе предвид подадения протест, както и становищата на страните, констатира:

          Протестът е неоснователен.

          Установява се от фактическа страна по делото следното :

          Чрез Окръжна прокуратура – Варна в съответствие с изискванията на чл. 12, пар. 1 ЕКЕ по делото на 23.05.2018 г. е постъпил оригинал на писмена молба № 81/3-357-2018 г. от 16.05.2018 г. на Генералната прокуратура на Руската Федерация за екстрадиция на Ю.В., която е предадена по дипломатически път – чрез нота рег. № 210/н-ко от 18.05.2018 г. на Посолството на Руската Федерация в гр. София. Същата е отправена от компетентен орган до Министерство на правосъдието, поради което е спазено и изискването на чл. 9, ал. 1 ЗЕЕЗА.

Към молбата за екстрадиция са приложени документите по чл. 12, пар. 2 ЕКЕ и чл. 9 ал. 3 ЗЕЕЗА, придружени с надлежен превод на български език, както следва:

-        постановление за привличане в качеството на обвиняем от 31.01.2018 г. на Ю.Ю.В. за престъпление по т. „б“, ч. 2 на чл. 199 от НК на РФ, издадено от старши следовател от отдела за разследване на особено важни дела в следственото управление на Следствения комитет на Руската Федерация в Томска област – старши лейтенант на правосъдието Р. Р. А., по наказателно дело № 11702690021000025;

-        постановление от 16.02.2018 г. за налагане на превантивна мярка задържане под стража на обвиняемия Ю.Ю.В. за срок от 2 месеца, издадено от съдия Л. Ю.А. от Ленински районен съд в гр. Томск;

-        апелативно постановление от 05.03.2018 г. за потвърждаване на решението на Ленински районен съд на гр. Томск от 16.02.2018 г. за налагане на превантивна мярка задържане под стража на обвиняемия Ю.Ю.В.;

-        постановление за обявяване за международно издирване от 14.02.2018 г. на обвиняемия Ю.Ю.В. на територията на всички държави-членки на Интерпол с цел екстрадицията му, издадено от ст. инспектор от АНР при ОМВР на Русия в Съветски район на гр. Томск, майор от полицията И. В. Никитина;

-        постановление за обявяване за издирване от 31.01.2018 г. на обвиняемия Ю.Ю.В. – за провеждане на необходимите следствени действия с негово участие - предявяване на постановление за привиличането му в качеството на обвиняем за престъпление по т. „б“, ч. 2 на чл. 199 от НК на РФ, издадено от старши лейтенант на правосъдието Р. Р. А.;

-        описание на престъплението, за което се иска екстрадицията, с уточняване на време и място на извършване, правната му квалификация, размера на вредите;

-        извлечение от приложимите законови норми, в това число и за предвидената давност;

-        данни за исканото лице, позволяващи установяване на самоличността и гражданството му, като са приложени заявление за издаване на паспорт със фотоснимки, списък с информация за издирваното лице, заключение според резултатите от проверката на гражданството на Руската Федерация на Ю.Ю.В..

Към молбата е приложено още постановлението за образуване на наказателно дело № 11702690021000025 от 19.04.2017 г. срещу директора на „Технически средства за защита“ ООД Ю.Ю.В. за престъпление по т. „б“, ч. 2 от чл. 199 от НК на РФ.

           

          При така изложените факти, първостепенният съд в рамките на образуваното пред него производство по чл.17 ЗЕЕЗА внимателно е обсъдил въпросите по ал.5, изложил е съображения налице ли са условията по чл. 5 и чл.6 от цитирания закон и има ли основания за отказ за екстрадиция, предвидени съответно в текстовете на чл.7 и 8 от Закона, или пък такива за отлагане на екстрадицията, или за временна екстрадиция. По съществото си следва да се признае, че голяма част от тези съображения са правилни – ответни както на фактите, така и на приложимото право, поради което и напълно се споделят и от настоящата инстанция. Без съмнение налице са част от предпоставките за екстрадиция, предвидени от Европейската конвенция за екстрадиция и Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест.

          На първо място следва да се отбележи, че са удовлетворени изискванията на чл.5 от ЗЕЕЗА /съответно и тези на чл.2 от Конвенцията за екстрадиция/. От приложените към молбата книжа се установява, че Ю.Ю.В. е привлечен в качеството на обвиняем, за това че в периода от 18.04.2014 г. до 28.03.2015 г. лицата, отговорни за организирането и воденето на финансово – икономическата дейност на „Технически средства за защита“ ООД с ЕИК 7017215744, организирайки счетоводството и отчетността, действащи от името на Дружеството, представляващи интересите му, с намерение да укрият данъци, сключват фиктивни договори за предоставяне на услуги с „Технострой“ ООД с ЕИК 7017311960, „АлиянсСпецСтрой“ ООД с ЕИК 7017334290, „Интерком“ ООД с ЕИК 7017344789, които от момента на регистриране на финансово-икономическа дейност за предоставяне на услуги на „Технически средства за защита“ ООД не са били предоставени, нарушавайки т. 2, т. 6 от чл. 169, чл. 171, 172, 247, 254 от ДК (Данъчен кодекс) на РФ, избягват заплащането на данъци с помощта на дружествата чрез включване в данъчната декларация на данък върху добавената стойност за 2-ро тримесечие на 2013 г., 3-то тримесечие на 2013 г., 4-то тримесечие на 2013 г., 1-во тримесечие на 2014 г., 2-ро тримесечие на 2014 г., 3-то тримесечие на 2014 г., 4-то тримесечие на 2014 г., а също така и в данъчните декларации за данък върху доходите на дружеството за 2013 г. и 2014 г. и други документи, подадени в Инспектората на Федералната данъчна служба (ИФДС) на Русия за град Томск, намиращ се на адрес: гр. Томск, бул. „Фрунзе“, д. 55, давайки умишлено невярна информация, а именно неправомерно са предявили приспадане на сумата на данъка върху добавената стойност по фактури, издадени от името на „Технострой“ ООД, „АлиянсСпецСтрой“ ООД, „Интерком“ ООД за извършена работа и доставка на стоки, както и неправомерно са включили работата, извършена от „Технострой“ ООД, „АлиянсСпецСтрой“ ООД, „Интерком“ ООД, за разходи, независимо от факта, че всъщност изпълнението на работата от страна на посочените дружества не е била извършена, предполага се, че всички работи „Технически средства за защита“ ООД  е извършило самостоятелно. Размерът на данъка върху добавена стойност за посочения период, както и сумата на данъка върху печалбата на дружеството за 2013 г. и 2014 г., неплатени към бюджета, според данните от данъчния орган възлиза на 23 413 196 рубли, което е 73,79 % от сумата на всички данъци и такси за три финансови години (2013, 2014, 2015  години), които „Технически средства за защита“ ООД е трябвало да изплати – престъпление по т. „б“ ч. 2 на чл. 199 НК на РФ.  Съобразно НК на Руската Федерация това престъпление  е наказуемо с лишаване от свобода до шест години. Укриването на данъчни задължения представлява престъпление и по българския наказателен закон. Разпоредбата на чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 и 7 от Наказателния кодекс на РБ предвижда наказателна отговорност за избягване установяването или плащането на данъчни задължения в особено големи размери, осъществени чрез посочване на неистина в подадена данъчна декларация, или чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит, или чрез други изрично посочени начини. Предвиденото за това деяние наказание е лишаване от свобода от три до осем години.

          Очевидно е с оглед изложеното, че е налице изискуемата от посочените нормативни актове „двойна наказуемост“. От друга страна Ю.В. не е сред кръга от лица, за които екстрадиция не се допуска – съгласно текста на чл.6 от ЗЕЕЗА.

          Дадени са и гаранции от молещата държава за спазването на  принципа на особеността, регламентиран в чл. 14 ЕКЕ, като изрично в молбата за екстрадиция е посочено, че Ю.В. ще бъде привлечен към наказателна отговорност само за това престъпление, във връзка с което е молбата за неговото предаване, и след завършването на наказателното производство, респективно след изтърпяване на наказанието при осъдителна присъда ще може да напусне територията на Русия. Ю.В. е запознат с гаранцията на Заместник на Генералния прокурор на Руската Федерация Н. А. В. за спазване на принципа на особеността по чл. 14 ЕКЕ.

          Напълно се споделят и аргументите на първоинстанционния съд по отношение приложимото право – в случая следва да намерят приложение нормите на Европейската конвенция за екстрадиция и на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, чиито норми като част от вътрешното право уреждат детайлно въпросите, свързани с екстрадицията. Европейската конвенция е ратифицирана както от Република България – на 27.04.1994г. и влязла в сила на 01.10.1994г., така и от Руската Федерация – за нея в сила от 09.03.2000г. Съгласно чл. 28, пар. 1 ЕКЕ по отношение на териториите, за които се прилага, тази конвенция отменя разпоредбите на всеки двустранен договор, конвенция или споразумение, уреждащи екстрадицията между две договарящи държави. Което означава, че Договорът между Народна Република България и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела от 1975 г. в настоящия случай не може да има приложно поле.

          Въпреки изложеното окръжният съд е отказал да екстрадира Ю.В.. За да стори това съдът се е позовал на разпоредбата на чл.5 от ЕКЕ, съобразно която екстрадиция се разрешава съгласно разпоредбите на конвенцията за престъпления, свързани с такси, данъци, мита или обмен на валута, само ако това е решено от договарящите страни по отношение на такова престъпление или категория престъпления, както и на факта, че изрична договорка между страните в тази насока не съществува. Този извод на съда е незаконосъобразен. Разпоредбата на чл.5 е претърпяла промяна с Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за екстрадиция, съставен в Страсбург на 17.03.1978г., ратифициран от Република България заедно с Конвенцията на посочената по-напред дата и влязъл в сила заедно с Конвенцията – на 01.10.1994г. С чл.2 от Раздел ІІ  се променя текстът на чл.5 от Конвенцията, както следва :

„Данъчни престъпления

1.За престъпления, свързани с данъци, такси, мита и валутен обмен, екстрадицията се разрешава между договарящите страни съгласно разпоредбите на конвенцията в случай, че престъплението по законодателството на замолената страна съответства на престъпление от същото естество.

2.Екстрадиция не може да бъде отказана под предлог, че законодателството на замолената страна не налага същия вид данък или мито или не регламентира по същия начин данъците, таксите, митата или валутния обмен, както законодателството на замолената страна."

Следва да се отбележи, че Република България е ратифицирала Европейската конвенция за екстрадиция с Декларация към Втория допълнителен протокол, съобразно която българската държава запазва правото си да не прилага глава I от Втория допълнителен протокол и да прилага глава II от Втория допълнителен протокол спрямо престъпления, свързани с данъците, таксите, митата и обмяната на валута, за които е предвидено наказание в българския Наказателен кодекс. От общодостъпна информация, налична на официалния сайт на Съвета на Европа, е видно, че Руската Федерация е ратифицирала и Втория допълнителен протокол към Европейската конвенция за екстрадиция, съставен в Страсбург на 17.03.1978г., заедно със самата Конвенция, на 10.12.1999г. и в сила за нея от 09.03.2000г., без резерви и декларации по отношение приложението на Раздел ІІ член 2 от Протокола, който изменя чл.5 от ЕКЕ. В тази връзка несъстоятелни са възраженията на защитата на В..

          С оглед изложеното по-напред то очевидно е, че са изпълнени условията, поставени от разпоредбата на чл.5 т.1 от Конвенцията и от Декларацията на РБ към Втория протокол – престъплението, за което се иска В. да бъде предаден е престъпление и по българския Наказателен кодекс – по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 и 7 от НК, и е наказуемо с лишаване от свобода за срок от три до осем години.

Въпреки това и въззивният съдебен състав счита, че молбата на съдебните власти на Руската Федерация за предаване на Ю.В. следва да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание пред апелативната инстанция В. заявява, че образуваното срещу него наказателно производство в гр.Томск, Руска Федерация, има за цел да го дискредитира, тъй като е оказвал финансова и друга помощ на опозиционна партия /в частност на тази на Алексей Н./. В подкрепа на тези му твърдения от страна на защитата се представят и писмени доказателства – писма от Фонда за борба с корупцията, основан от Н. през 2011 година, в които на В. се изказва благодарност за оказаната материална и организационна помощ на Фонда и на щаба на Н..

Поради факта, че съдът разполага с прекалено скромни възможности за проверка на тази информация, бе потърсено съдействие /и евентуално предоставяне на становище и данни/ от Български хелзинкски комитет в качеството му на една от авторитетните правозащитни организации в България в две насоки : спазване върховенството на закона и съблюдаване на човешките права в Руската Федерация, и конкретно по отношение лицето Ю.В..

След своевременната реакция на Български хелзинкски комитет /БХК/ на вниманието на Апелативния съд бе предоставена исканата информация под формата на :

 

Становище на БХК по отправеното запитване, изготвено от Председателя на организацията г-н Красимир Кънев, придружено с доклад на „Хюман Райтс Уоч“. То е в две насоки – данни за условията в следствения изолатор в гр.Томск, където следва да бъде задържан В., и данни за нарушаване в Руската Федерация правата на гражданите, участващи в мероприятия на опозиционни партии или членуващи в тях. По отношение условията в следствения изолатор в Томск – сочи се, че през последните години Руската Федерация инвестира значителни средства в подобряване условията в местата за лишаване от свобода, което очевидно се отнася и за Томск. ЕСПЧ е постановил две решения, в които е констатирал нарушения на чл.3 от Конвенцията, като последица от лошите условия в това учреждение, като по второто решение през 2012 година е констатирано, че са предприети мерки от властите за подобряване условията на изолатора в гр.Томск. Налични са и материали в руските медии от месец март 2018 година в тази насока. Т.е. към момента не може да се заключи еднозначно, че следствения изолатор в гр.Томск не отговаря на европейските стандарти за хигиена и материални условия. Както обаче становището на БХК , така и приложения към него доклад на „Хюман Райтс Уоч“ сочат, че по отношение на Алексей Н., участниците в неговата партия и нейните привърженици се предприемат репресивни мерки, които имат най-различни проявления – арести, обиски на помещения на опозицията, изземване на агитационни материали, образуване на наказателни дела, уволнения. Т.е. БХК изразява мнение /позовавайки се включително и на доклади на други правозащитни организации/, че в Руската Федерация политическите права на гражданите/и най-вече на тези, свързани с опозиционни партии/ се нарушават недвусмислено.

 

Извадка от доклад на Центъра за защита правата на човека „Мемориал“, който е руска правозащитна организация със седалище в гр.Москва, създадена през 1991 година. Съкратен вариант на нейния доклад за 2017 година е предоставен на БХК от председателя на този център, а от БХК – и на настоящия съд. Докладът е резултат от анализ на състоянието на политическите затворници в РФ. След като се дава определение на термина „политически затворник“, в доклада се посочва, че през последните години броят на политическите затворници в Русия непрекъснато се увеличава. Сочат се случаи с различни руски граждани, като се констатира, че политическата репресия е насочена към потискане правата на гражданите, свободата на събранията, свободата на изразяване и други конституционни права. Като инструмент на политическа репресия често се използва наказателното преследване – образуване на наказателни дела по различни текстове от Наказателния кодекс на РФ /включително и за икономически престъпления/ срещу различни лица, участващи в митинги, събрания, или такива изразяващи различно мнение и отправящи критики към властта.

 

Информация, предоставена на БХК от движението „Открита Русия“. В нея се изнасят данни за задържаните по икономически престъпления лица, излага се становището по този повод на бизнес-омбудсмана на Русия. Констатира се, че в Русия има широко разпространено селективно прилагане на правосъдието срещу опозиционни активисти и техни поддръжници. Сочи се, че към момента към наказателна отговорност са привлечени 30 активисти на движението „Открита Русия“, като някои са били принудени да напуснат Русия и да търсят политическо убежище.

Потвърждава се, че Ю.В. е предоставял и предоставя финансова помощ на руските опозиционни движения, изразява независими преценки относно външната и вътрешната политика на Русия, както и по отношение дейностите на регионалните власти и контролните органи в гр.Томск.

 

Констатации за неспазването на човешките права в Руската Федерация се съдържат и в Берлинската декларация и Резолюция от 11.07.2018г., приета от Двадесет и седмата ежегодна парламентарна асамблея на ОССЕ, публикувана на официалния сайт на същата организация.

 

          От изложеното биха могли да се направят следните изводи :

-         Че е вероятно и възможно на територията на Руската Федерация лица, членуващи в опозиционни партии или свързани с такива партии, да бъдат политически репресирани с използване методите на наказателното преследване;

-         Че Ю.Ю.В. е свързан с опозиционни партии и движения /или поне така сочат доказателствата по делото/.

 

Това на свой ред обосновава възникването на основателно подозрение у членовете на настоящия съдебен състав, че молбата за екстрадиция на Ю.В. за посоченото в нея данъчно престъпление има за цел преследване на това лице заради неговите политически убеждения и действия, или пък положението му ще може да бъде утежнено поради тази причина. Това е абсолютно основание за отказ за предаване на едно лице по пътя на екстрадицията, предвидено както в разпоредбата на чл.3 т.2 от Европейската конвенция за екстрадиция, така и в тази на чл.7 т.4 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест.

          Тази констатация на Апелативния съд предполага изменение на протестирания първоинстанционен съдебен акт – само по отношение основанието за отказ за екстрадиция на руския гражданин Ю.В., като се приеме за такова посоченото в разпоредбите на чл.3 т.2 от Европейската конвенция за екстрадиция и чл.7 т.4 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест.

          Като последица от това следва да бъде отменена и наложената на Ю.В. мярка за неотклонение.

          Поради изложеното е като счита, че атакуваното решение следва да бъде изменено по отношение основанието за отказ за екстрадирането на исканото лице, на основание  чл.20 ал.3 от ЗЕЕЗА Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ решение №150/28.05.2018г. по чнд №549/2018г. на Варненски окръжен съд, с което е отказана екстрадиция на руския гражданин Ю.Ю.В., роден на *** г. в гр. Новокузнецк, Кемеровска област, Руската Федерация, като приема, че е налице основанието за отказ за екстрадиция, предвидено от разпоредбите на чл.3 т.2 от Европейската конвенция за екстрадиция и чл.7 т.4 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест.

 

ОТМЕНЯ взетата по отношение на лицето Ю.Ю.В. мярка за неотклонение „Домашен арест“.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател :                                   Членове :