Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 30/25.02.2015г

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - наказателно отделение, на петнадесети януари, година две хиляди и петнадесета,  в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА Д.А

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

 

секретар Г.Н.

Прокурор Светла Курновска

като разгледа докладваното от съдия Д.а ВНОХД №219 по описа на съда за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

Варненският окръжен съд, с присъда № 66 по НОХД № 1087/13г. по описа на същия съд, постановена на 01.07.2014г. е признал подсъдимия И.П.В. ЗА ВИНОВЕН в това, че на 12.05.2012г. в гр. Варна, кк.”Чайка", УПИ Ш-682,260 в кв.14 на строителен обект "Апартаментен хотелски комплекс с открит плувен басейн", в качеството на управител на „Салерно" ЕООД, като строител, работодател и изпълнител по сключен договор от 12.03.2012г. за изпълнение на СМР между „ЕФ Груп"ЕООД и „Салерно" ЕООД, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, нарушил разпоредбите на Закона за здравословни и безопасни условия на труд /чл.чл. 14; 16;275;7/; Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /чл. чл.15; 16; 24;60;61;62/ и Наредба №3 от 19.04.2001 год. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на работно оборудване /чл.17/, с което причинил смъртта на П. С. Ц., поради което и на основание чл.123, ал.1 във вр. с чл. 54 от НК му наложил наказание от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и пробационна мярка – „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, на основание чл.67 ал.3 от НК.

Със същата присъда подс. В. е осъден да заплати в полза на гр. ищци А.Ц. и А.Ц. сумата от по 50 000лева, а в полза на гр. ищца С.Ц. сумата от 20 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резулутат на деянието , ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, като исковете на ищците А.Ц. и С.Ц. над тази стойност са отхвърлени като недоказани по основание и по размер.

Подс. е осъден да заплати и направените  по делото разноски; налице е произнасяне досежно веществените доказателства по делото.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба на подс. В., който чрез защитника си оспорва изцяло правилността на така постановената присъда, навежда доводи и за несправедливост на така наложеното наказание и прави искане за отмяната й и постановяване на нова, с която да бъде оправдан и или за намаляване на размера на наложеното наказание „лишаване от свобода”, както и за корекция в насока на намаляване размера на уважените гр. искове.

Срещу така постъпилата жалба е подадено възражение от гр. ищец - А.Ц., с изразено становище за неоснователност на жалбата на подс., намира, че ВОС правилно е присъдил размера на претендирания гр. иск.

 

В с.з. пред състав на Варненския Апелативен съд, подс. и защитника му поддържат изцяло жалбата, доразвивайки подробно доводите си. Акцент се поставя върху допуснатите от подс. нарушения на ЗБУТ и подзаконовите нормативни актове, като според защитата повечето от тях не са в причинно-следствена връзка със съставомерния резултат.

Представителят на АП – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата, като намира първоинст. съдебен акт за правилен и законосъобразен, постановен в съответствие с цялата доказателствена съвкупност.

Гр. ищци - А.Ц. и А.Ц. се присъединяват към становището на държавния обвинител.

В последната си дума пред настоящата инстанция, подс.В. изразява искрено съжаление за трагедията и моли за справедливост.

 

Въззивният съд, след като прецени доводите на страните, изложени в жалбата и в подаденото възражение, доразвити в съдебно заседание и становището на представителя на АП-Варна, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание  чл. 313 и чл. 314 от НПК констатира, че жалбата на подс. В. е неоснователна по следните съображения:

За да постанови присъдата си, Варненският окръжен съд е провел съдебно следствие в хода на което е приобщил следните доказателства и доказателствени средства: писмени - протоколи за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, пълномощни, протокол № 46/15.11.2012 год., материали от Д"ИТ" - Варна, протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на ВД, справки от мобилните оператори, протоколи за разпит на свидетели; удостоверение за наследници, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване, справки съдимост; заключения по назначени на досъд. произвдство  съдебно-медицинска и съдебно- строителнотехническа експертизи; гласни - обясненията на подс. В., депозирани в с.з. , както и показанията на непосредствено разпитаните свидетелите Ф.К., Б. ,И.Д., К.Р., а също и приобщените по реда на чл. 281 ал.5 и 7 вр. ал.1 т.5 от НПК показания на свидетелите Г.Х., С.Д., А. А., Кр.Г. и Р.Р.; веществени - 1 бр. маламашка, 1 чифт маратонки черни, 1 бр. долнище на анцунг „Лото", 1 бр. суитчър „Адидас", 3 бр. ключове от бял метал, 6 бр. къса цигари „Карелия, 1 бр. тетрадка с меки корици с картинки с кафяв цвят;

Въз основа на посочените доказателствени източници, първостепенният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Към март 2012г подс. И.П.В. бил управител и представляващ фирма „Салермо" ЕООД, /т.З л.329 от ДП/, занимаваща се със строителна дейност. На 12.03.2012 год. той сключил договор за доставка на строителни материали и изпълнение на строително-монтажни работи /СМР/ с фирма "ЕФ Груп" ЕООД – Варна, чийто собственик и управител била св. Ф. К.. Последната била собственик на имот, находящ се в гр. Варна, КК "Чайка", кв.№14, стар УПИ 11-682,2 60/ - спирка „Журналист” , на който се изграждал апартаментен хотелски комплекс с открит плувен басейн. Същият бил изграден до фаза груб строеж. Съгласно договора помежду им фирмата на подс. В. следвало да извърши довършителните работи по сградата - доставка и монтаж на ПВЦ дограма за цялата сграда, направа на хидро, топло, паро изолация, отводняване на покрив и покривна тераса, изолация на фасади, със стиропор, шпакловка и нанасяне на влачена мазилка. Срокът за извършване на СМР бил три месеца-до 15.05.2012 год, а сумата възлизала на 55 000 евро, която следвало да се заплати при завършване на СМР. Снабдяването с материали и всичко необходимо, включително и заплатите на работниците, до завършване на СМР се поемали и се изплащали от подс. В.. Съгласно чл.8.3 от договора подс. В. следвало да изпълни изискванията на ЗЗБУТ, Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и Наредба №3 от 19.04.2001 год. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на работно оборудване, тъй като именно той в качеството си на „изпълнител” поемал изцяло отговорността за изискващите се здравословни и безопасни условия на труд.

В изпълнение на договора, подс. В. започнал набирането на работници - такива, които познавал от други свои обекти,  доведени от други работници в обекта или чрез обяви във вестник "Позвънете". Нямал практиката да сключва трудови договори с тях, провеждал изпитателен тест за работата и уменията им на самия обект. В зависимост от това заплащал на някои от тях като на „общи работници”, а на други - като на „майстори”. На част от вече наетите работници  плащал всеки ден „на ръка", а в края на седмицата доплащал суми според извършената работа и уговореното по между им. Едната част от работниците, които не живеели в гр.Варна и идвали от далече, спели на обекта, а друга част - се придвижвали до обекта с автомобил, предоставен от подс. В. и управляван от един от работниците-свид.А.А.. Подс.В. посещавал обекта в различно време, като го снабдявал с материали и наглеждал работата, а при необходимост - правел и забележки на работниците и им казвал „да се пазят”. Технически ръководител, съгласно изискванията на чл.163 ал.1 от ЗУТ, на обекта не бил назначен. /самият подс. поради липсата на специалното образование поначало не би могъл да изпълнява подобни функции/.

По описания по-горе начин, подс. В. наел като строителни работници свидетелите И.Д. Д., К.А.Р., С.И.Д., А.И.А., Г.А. Х., А.И. А. и Б. Р.а Б.. Последната се познавала с пострадалия П.С.„ Ц. от работата по други обекти. Дни преди 12.05.2012 година свид. Б. го срещнала, разказала му, че работи на обекта на спирка „Журналист” и го поканила да отиде и да се срещне с подс.В..  След като се убедил в уменията на постр. Ц., подс. В. го допуснал  до работа, възлагайки му заедно със свид. Р. извършването на дейност по „обръщане на прозорци”. Постр. Ц. започнал работа в обекта десет дни преди инцидента без сключване на трудов договор. Първите няколко дни работил без заплащане, а по-късно започнал да получава по 10 лв. на ден.

 Въпреки изискванията на нормативната база, нито един от работниците не бил инструктиран /ежедневно и периодично/, съотв. подс.В. не водил книги за подобен инструктаж; не ги снабдявал с работно облекло и лични предпазни средства; не изградил и колективни предпазни средства за защита /парапети, мрежи, скелета, въжета и др./ при работата на височина; не осигурил никакъв контрол за спазване на здравословни и безопасни условия на труд. Това неглижиране на изискванията на нормативната база, свързана  със здравословни и безопасни условия на труд продължило и след  започване на договорените СМР - подс. В. не поставил оградни парапети на строителната площадка за обезопасяването й, нямало поставена указателна информационна табела, не изпълнил нито едно писано правило за защита на работниците от трудови злополуки.

Работното време на работещите на обекта не било фиксирано с точен част: групата от Варна пристигала сутрин от 6,50 - 07:00 часа и работели до около 11:00 часа; привечер около 16:00 часа продължавали работа до около 19:00 - 20.00 часа. През останалата част от деня почивали. Работното време било организирано така поради спецификата на извършваната работа и най- вече заради част от извършваната дейност –полагане–изтегляне на минерална мазилка, при извършването на която се изисквало по-хладно време. Тази дейност била предхождана от действия на работещите по поставяне на външна изолация, шпакловане, поставяне на мрежа и отново шпакловане, който цикъл можел да продължи 2-3 или повече дни. В тази дейност се включвала и дейността по обръщане на прозорци, извършвана от постр. П.Ц. и свид.К.Р., които не работели бригадно, а отделно от тези, които нанасяли мазилката.

Подс. В. лично възлагал конкретната работа на обекта на наетото лице, тъй като на обекта нямало бригадир или технически ръководител. По този начин подс. възложил на Ц. работа по лепене на изолация, шпакловка на сградата и обръщане на прозорци, която той следвало да извърши на 12.05.2012 год. Сутринта на този ден  постр. отишъл на строителния обект заедно с другите работници, идващи от гр.Варна около 06.50ч-07.00часа и след като се преоблякъл със своите работни дрехи, се качил на горните етажи за да довърши работата си от предния ден, когато „обръщал прозорци". Тъй като било още рано - в началото на работния ден, останалите работници все още пиели кафе и бъркали мазилка в приземния етаж.  Ц. се качил на петия жилищен етаж, /отговарящ на шести – предпоследен етаж/, оставяйки в близост кофа със строителен материал и започнал работа с инструментите. Опитвайки се да маркира положената изолация за изрязване през монтираната прозоречна рамка без стъклопакет, постр. П. Ц. загубил равновесие и полетял надолу към земята. Падането било възприето от свид.Б., която веднага се развикала. След като работещите на обекта установили, че Ц. не давал признаци на живот, те сигнализирали за случая на тел. 112 и Бърза помощ в 7,15 часа и избягали от обекта. Обадили се и на подс. В. и по негово разпореждане останали да чакат в близко барче. Там на място той им дал пари и им казал да не се появяват на обекта, като останал само  свид. А.А., който изчакал идването на лекарите и полицейските органи.

От заключението по СМЕ /т.1, л.79-82/ се установява, че причина за смъртта на П. С. Ц. е съчетана травма в областта на главата, гръдния кош и корема с тежка контузия на мозъка, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, разкъсване на десен бял дроб, черен дроб и слезка с последващ излив на значително количество кръв в гръдната кухина и корема. Описаните травматични увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи предмети, реализирани със значителна сила, респективно при падане от значителна височина и удар на главата, дясната раменна област, дясната гръдна и коремна половини, лявата предмишница в подлежащата настилка. При подобни тежки увреждания винаги настъпва смърт. Не е установено наличие на етилов алкохол в пробите кръв, гръбначно мозъчна течност и урина. В съдебно заседание пред състава на първоинст. съд вещото лице д-р Д. изрично е пояснило,че при аутопсията не е установено /а и няма данни за това/ остро увреждане на сърдечния мускул, което да доведе до остър инфаркт на миокарда,/ както и инсулт/, което да доведе до загуба на равновесие и падане от височина. В. л. е уточнило и че загуба на равновесие по причина във вестибуларния апарат не би могла да се установи при аутопсията ,тъй като такова може да възникне и при много физически здрав човек.

От заключението по СТЕ /т. 1,л.86-90/ се установява, че причината довела до смъртта на Ц. се дължи на:

- липсата на минимални квалификационни знания от страна на възложителя и строителя за извършваните СМР, на строежа и/или за прилагането им на практика съобразно законодателството в страната;

-немарливо и безотговорно отношение при изпълнение на СМР, с висока степен на риск за безопасността и здравето на работещите на височина, без лични предпазни средства и специално работно облекло, довело до това тежко телесно увреждане;

-липсата на строг постоянен контрол от строителен надзор и инспекция на труда над строител на работещите на обекта за ползване на лични предпазни средства /обувки, дрехи и каски/ и обезопасяването на обекта според нормативните изисквания и изграждане на колективни предпазни средства;

В съдебно заседание пред състава на първоинст. съд вещото лице е пояснило, че пострадалият се е намирал на шести етаж в близост до скелето, където е трябвало други работници да  поставят минералната мазилка, но мястото на прозоречен отвор със закрепена /само с клинове/ алуминиева дограма /установено дори 10 месеца по- късно/, където е извършвал обичайната си трудова дейност –„обръщане на прозорец”. Този извод на в.л. кореспондира изцяло и с находките, отразени в протокола за оглед, фотоалбума и иззети като веществ. доказателства - в дрехите на постр. е намерен макетен нож и маламашка под трупа му. Правилно първоинст. съд е съобразил и отразеното във втория протокол за оглед /т.1 л.18-19/ чрез което е установено мястото на работа на постр.Ц. непосредствено преди падането му – шести хотелски етаж, в помещение 6Х4м, до балконската врата е намерена кофа със строителна смес и инструмент в близост до изолационна плоскост. В тази насока са и показанията на свид.К.Р., работил предния ден с пострадалия на същото работно място.

Становището на вещото лице е категорично и досежно това, че  пострадалият не е паднал от намиращото се в близост скеле, тъй като дейността, за която има категорични доказателства, че е извършвал предхожда извършването на работата  на скелето по полагането на мазилка.

Изложеното по-горе е  обусловило извода на първоинст. съд за това, че пострадалият Ц. в деня на инцидента е извършвал обичайната си трудова дейност след  07,00 часа, а видно от докл. записка по делото и обаждането на тел.112,  падането е настъпило в този интервал.

 В тази връзка обосновано е отхвърлена защитната теза на подс. В., че постр.  самоволно се е качил на шестия предпоследен жилищен етаж, без да има там работа.

Показанията на свидетелите И.Д., К.Р. и А.А. установяват естеството и характера на строителния процес на обекта, изпълнението на СМР от тях и от пострадалия – същите уточняват мястото и времето, в което пострадалият е извършвал дейността си и нарушенията в организацията и неизпълнението на нормативни изисквания от страна на подс.В.. Всички тези нарушения са били констатирани в протокол №46/15.11.2012г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 12.05.2012г. /т.1, л.94-101 от ДП /изготвен от РУ "Социално осигуряване" – Варна: всички работници, намиращи се на строителния обект били без сключени трудови правоотношения с изпълнителя на работата "Салерно"ЕООД, но поотделно са се договаряли устно с подс. И.П.В. в качеството на строител, за извършване на работа срещу възнаграждение. Съществуването на трудово правоотношение между физическото лице И.П.В. - работодател и П. С. Ц. -работник е обявено с постановление от длъжностно лице от Дирекция "Инспекция по труда"-Варна/т.1, л. 119-120 ДП /.

 

Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред всички доказателства, нужни за неговото правилно решаване. Безспорно са установени всички факти, включени в предмета на доказване, като въз основа на тях са направени правилни фактически изводи. Поради това, въззивната съдебна инстанция изцяло възприе фактическата обстановка, установена от Варненския Окръжен съд на базата на задълбочен и подробен анализ на всички доказателствени източници, най-вече на заключенията по СМЕ и СТЕ, писмените и веществените такива, съпоставяйки ги поотделно и в съвкупност, включително и с показанията на свидетелите, имащи косвено отношение във връзка с инцидента. Изложените доводи се споделят изцяло от състава на АС-Варна. Правилен е направения цялостен извод за строителната дейност на подс. В., отличаваща се с изключително немарливо отношение, при условие, че той от няколко години се занимава с подобна дейност, имал е и други обекти, т. е. бил е длъжен да знае и да спазва стриктно  нормативните изисквания. /Поначало подс. прави признание, че не е имал план за безопасност, че не е изплащал осигуровки, че не е сключвал и трудови договори/. Налице са множеството допуснати нарушения на нормативни актове: Закона за здравословни и безопасни условия на труд /чл.чл. 14; 16;275;7/; на Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /чл. чл.15; 16; 24;60;61;62/, както и на  Наредба №3 от 19.04.2001 год. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на работно оборудване от страна на подс. В./ чл. 17/.

Смъртта на постр. П. Цеков е пряка и непосредсвена последица от нарушаване на  разпоредбите на Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи –60, 61 и 62:-  при извършваната работа на височина не е осигурена безопасността от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи). / прозоречната рамка, на която е работел постр. не е била закрепена трайно към сградата, а са били само положени  ками /закамена/, които нямат еквивалент на годно средство за колективна защита така/; не са били предвидени и изградени анкерирани защитни съоръжения или предпазни колани, захванати към устойчива и здрава конструкция; приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или еквивалентно алтернативно решение; с оглед предотвратяване на риск от падане при работа на височина (вкл. на скатни покриви) не са били осигурени средства за колективна защита от падане на хора, инструменти, продукти и др.

Наред с това подс. В. преди започване на работа на строителната площадка не е извършил /нито първоначално, нито впоследствие/ оценка на риска по време на цялостното строителство, така и по отношение на работно оборудване и всички параметри на работната среда; не е осигурил комплексни ЗБУТ на всички
работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно
упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните в съответствие с минималните изисквания на тази
наредба; не е изработил инструкции по
безопасност и здраве съобразно конкретните условия на строителната
площадка по видове СМР и при изискваните по тази наредба случаи; не е набавил необходимите предпазни средства и работно облекло в зависимост от оценката на съществуващите професионални рискове за всеки конкретен случай; не е провел инструктаж и обучение на работниците, в зависимост от знанията им по ЗБУТ; липсвала е вътрешна система за проверка, контрол и оценка на състоянието на безопасността и здравето на работещите; допуснал е на строителната площадка лица, които не са използвали лични предпазни средства и специални и работни облекла.

Безспорно са нарушени общите разпоредби на закона за ЗБУТ, които са задължавали подс. В. в качеството му на управител на ЕООД”Салерно”, самостоятелно наемайки работници, да осигури здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места; при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд подс. е бил длъжен да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването на химични вещества и препарати и организацията на работните места;да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин;да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани; да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени; не е създал условия за опазване на здравето на работещите лица и осигуряване на безопасност, като защитното оборудване и средствата за колективна и лична защита редовно се проверяват и се поддържат в изправност;

Направените от първоинст. съд правни изводи са също правилни и обосновани – подс. В. е осъществил от обективина и субективна страна състава на чл. 123 ал. 1 от НК т. к. поради немарливо изпълнение на правно - регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност- строително - монтажни работи, в качеството на управител на „Салерно"ЕООД като строител, работодател и изпълнител по сключен договор от 12.03.2012г. за изпълнение на СМР между „ЕФ Груп"ЕООД и „Салерно"ЕООД, в обект с висока степен на риск за безопасността и здравето на работещите на височина, не създал условия за опазване на работещите, не извършил оценка на риска за здравето и безопасността, не изготвил инструкции по безопасност и здраве, не осигурил здравословни и безопасни условия на труд като допуснал до работа на обекта П. С. Ц., ЕГН ********** без да е взел мерки за осигуряване на колективни предпазни средства за обезопасяване на изграденото скеле и отворите в сградата, не му предоставил лични предпазни средства при работа на височина, не провел необходимия инструктаж за безопасност на труда, с което нарушил разпоредбите на ЗЗБУТ , Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и Наредба №3 от 19.04.2001 год. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на работно оборудване са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат. Причина за смъртта на постр. Ц. е съчетана травма в областта на главата, гръдния кош и корема с тежка контузия на мозъка, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, разкъсване на десен бял дроб, черен дроб и слезка с последващ излив на значително количество кръв в гръдната кухина и корема, които са са в пряка причинно - следствена връзка с настъпилата на 12.05.2012г травма.

 

Деянието е извършено непредпазливо, при форма - небрежност.

Субект на престъплението, /в светлината на ППл на ВС №2/79г/ е пълънолетно вменяемо физическо лице, нормативно задължено да изпълни, организира, ръководи или контролира занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.

 

Първоинст. съд е изложил убедителни мотиви и във връзка с индивидуализацията на наказанието на подс. В., отчитайки степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, определяйки го под средния предвиден в закона размер- ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, както и пробационна мярка – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” на основание чл.42а ал.2 т.2 от НК за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила. Следва да се отбележи, че така определеното наказание се явява справедливо: преди всичко абсолютно правилно съдът се е съобразил, с множеството допуснати от подс. нарушения на подзаконови нормативни актове, част от които не са в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат, отчитайки, че на практика, подс. В. е извършвал изобщо строителната си дейност в грубо нарушение на предвидените от законодателя  разпоредби, уреждащи трудовата и строителна дейност и вменяващи му определени задължения в качеството му на управител на ЕООД и на изпълнител.

 

По отношение на гражданско-осъдителната й  част:

За да определи размера на дължимите искови претенеции ВОС е отчел наличието на пряка причинна връзка между виновното поведение на подс. и настъпилия вредоносен резултат – смърт на постр. Ц. – най-ценното човешко благо. Близките на постр. – майка му, синът му и съпругата му безспорно са претърпели морални болки и страдания /въпреки, че със съпругата си е живеел във факт. раздяла, но са поддържали отношения/, отчетена е и възрастта на постр.  Гореизложеното е дало основание на първоинстанционния съд да определи по справедливост размера на дължимите обезщетения в размер от по 50 000 лева за гр. ищци А.Ц. и А.Ц. /майка и син на постр. /, а на на гр. ищца С.Ц. в размев на 20 000 лева. Над този размер – до 80 00  000 лева исковете на гр. ищци А.Ц. и С. Цокава са отхвърлени. Така уважените искове са дължими ведно със законна лихва, считано от деня на увреждането до окончателното им изплащане. Въззивният съд приема, че съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД, така уважените гр. искове по размер са правилни и обосновани и не следва да  бъде редуцирани в насока на намаляването им. Следва да се подчертае, че пред настоящата инстанция не са представени никакви доказателства от страна на жалбоподателя, които да променят изводите и на двете инстанции за правилността на преценката по дължимия размер на исковите претенции.

 

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на АС-Варна  достигна до извода, че присъдата на ВОС като правилна, законосъобразна и справедлива следва на основание чл. 338 от НПК  да бъде потвърдена.

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с. з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на  ВАРНЕНСКИЯ   АПЕЛАТИВЕН   СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 66 на ОКРЪЖЕН СЪД-Варна по НОХД № 1087/13г. по описа на същия съд, постановена на 01.07.2014г.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:          ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.