Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 52

 

27.03.2015 година, град Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - наказателно отделение, на двадесет и седми февруари, през две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав :

 

                                                            

                                           

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА                                                            

                                                              АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА                                                            

 

 

Секретар Г.Н.

Прокурор Илия Николов

като разгледа докладваното от съдия Димитрова ВНДОХ № 22 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С присъда № 108/03.12.2014 година по НОХД №1349/2014 година ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД е признал подсъдимия Н. И. Р. за ВИНОВЕН в това, че през период от неустановена дата през месец март 2013 г., до края на месец март 2013 г., в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст - И.М.Н., като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 149, ал. 5, т. З, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ, при СТРОГ режим в затвор;

 

Със същата присъда подс. е осъден да заплати на гр. ищец – Н. сумата от две хиляди лева, представляващи обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието, като над тази сума искът е отхвърлен като неоснователен.

 

На основание чл.59, ал.2 НК е зачетено времето, през което подс. Н.Р. е бил задържан с МНО „задържане под стража”; подс. е осъден да заплати и направените по делото разноски.

         

Въззивното производство пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД е образувано по:

- протест на прокурор при ОП – Варна, който атакува първоинстанционната присъда като явно несправедлива, с искане за завишаване на наложеното наказание към средния размер, предвиден в закона; 

жалба на повереника на гр. ищец и ч. обвинител /и допълнително писмено изложение към нея/, който обжалва присъдата в цялост  с искане за увеличаване на наложеното наказание и размера на гр. иск до предявения размер;

 

- жалби на подс. Р., саморъчни и чрез процесуалния му представител с искане за намаляване на наложеното наказание и алтернативно - за постановяване на оправдателна присъда поради липса на категорични доказателства в подкрепа на обвинението. Оспорва се и размера на уважения гр. иск като завишен;

 

Представителят на ВАП поддържа протеста на ВОП на изложените в него основания и намира, че наказанието следва да бъде завишено, а досежно искането за завишаване размера на гр. иск предоставя на съда.

 Повереникът на пострадалата поддържа въззивната си жалба с изложените в нея искания.

Пред настоящата инстанция подсъдимият редовно призован се явява и се представлява от редовно упълномощен отпреди защитник, който изразява становище за наличие на доказателствен дефицит в първоинстанционното производство поради недопускане на доказателствените искания, които са били направени. Акцентира върху обстоятелството, че правилно е била отчетена възрастта на довереника му досежно наложеното наказание и същевременно намира гр. иск за неоснователно завишен по размер. В този смисъл моли за решение.

В последната си дума пред настоящата инстанция подс. Р. иска да му бъде намалено наложеното наказание или делото да се върне за ново разглеждане на първата инстанция. 

 

Въззивната апелативна инстанция, след като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, с оглед изискванията на чл. 313 и чл.314 ал. 1 от НПК констатира, че протестът и жалбите са допустими, но по същество са неоснователни, по изложените по – долу съображения.

 

В съответствие със събраните по делото доказателства, относими към предмета на доказване, Варненският Окръжен съд е приел за установено от фактическа страна следното:  Свидетелката Н. била ученичка в ОУ "Д-р Н.Димитров" в гр. Варна, находящо се до к.к „Константин и Елена". За пръв път тя видяла подс. Р., когато била в седми клас, т. к той бил с нейна съученичка. На св. Н. й било любопитно, от къде съученичката й Лилия разполагала с пари и цигари и затова я проследила до вилата, която обитавал подсъдимия. Така се запознала с него. Отношенията им станали приятелски, като той я черпел с кафе, кола и вафли. По това време тя била на 13 години и имала приятел, но у подсъдимия търсила подкрепа, като родител. Не знаела, че е осъждан.

Подсъдимият често ходел в училището, в което учели свидетелката и нейните съученици – св. П.В., М.Г. и Е.Ш.. На място той раздавал на децата ябълки и им давал пари. Свидетелката Н. започнала да посещава вилата му и от него знаела, че има жена и две деца, които живеят в Турция, както и че бил разведен. През м. март 2013г., преди пролетната ваканция, св. Н. отново отишла в дома на подс. Р.. Съблякла си якето и седнала на леглото в стаята, а подс.Р. седнал до нея от дясната й страна. Тя била облечена с тениска и обута с дънки. Докато седели, подс. Н.Р. започнал да я пипа с дясната ръка по двете бедра, от външната им страна, пипал я по гърдите, а с лявата си ръка я прегръщал, което продължило около 10 – 15 минути. Действията на подсъдимия объркали св. Н., тъй като го възприемала като родител, имала го за добър човек, не е искала нищо от него и не искала да го засегне. Въпреки това му се противопоставила. Казала му да не я пипа, защото не й е приятно и той преустановил действията си, след което тя си тръгнала. Две седмици по – късно, отново през месец март 2013г., св.Н. отново отишла в дома на подс. Р.. Седяла на леглото като била по фланела, обута надолу с анцуг. Подсъдимият Р. започнал да я опипва по тялото с лявата си ръка. След това си бръкнал в долното бельо /в пликчетата/. Самият той бил  обут с дънки и седял от дясната й страна. С лявата си ръка я пипал и прегръщал, а с дясната си ръка разкопчал дънките си, като извадил пениса си, при което св. Н. видяла, че той е възбуден и обрязан. Подс. Р. мастурбирал около 5 минути, като в същото време прегръщал пострадалата с лявата си ръка. След това станал и отишъл в тоалетната, където се забавил около минута и отново се върнал при нея. Тя му казала, че иска да се прибира, на което той не възразил и тя си тръгнала.

През лятната ваканция те се виждали общо 4 - 5 пъти. Разбрали се повече да не се занимава с нея, защото може да си създаде проблем. След започването на новата учебна година на 15.09.2013г. св. Н. не била ходила при подс. Р..

На 30.09.2013г. той й звъннал по телефона и й предложил да отиде при него за да се видят. Св. Н. се съгласила, като решила да отиде, за да прекратят всичко, като разговарят да не се занимава с нея.  За целта след вечеря тя излязла и тръгнала към вилата на г-н А., който бил възпитател в училището, като искала да заобиколи, за да не я види някой къде отива. Още когато тръгнала, забелязала, че след нея вървели две момчета от училището - свидетелите Е.Ш. и М.Г., които я следели. Когато влязла в къщата на подс. Р. той я почерпил с чаша бира. Свидетелката му обяснила, че не иска повече да се занимава с него и иска да се прибира. Той не се противопоставил, излязъл до портата по пижама и я изпратил. Навън валяло дъжд и духало вятър. Дворът бил осветен. Когато се отдалечила, забелязала полицейски автомобил пред двора на подсъдимия.

  Междувременно свидетелите Ш. и Г., след като проследили св. Н. до дома на подсъдимия, се върнали в училището и споделили видяното със свидетеля П.В., който бил от класа й. Свидетелят В. от своя страна съобщил на дежурния възпитател - св. В.И. и едновременно с това подал сигнал на тел. 112 затова, че негова малолетна съученичка е в беда в къщата на възрастен мъж. На място в оздравителното училище пристигнал дежурен полицейски екип в състав - свидетелите И.И. и И.И.. Малолетните свидетели П.В. и М.Г. разказали, как малолетната съученичка И. напуснала оздравителното училище и отишла в дома на възрастен мъж, който можело да спи с нея, след което завели полицейските служители до къщата на подс. Р.. Там полицейските служители забелязали възрастен мъж, който затварял дворната врата на къщата, а на горе по улицата вървяла св. Н., която била посочена на полицаите от съучениците й. Св. И.И. слязъл от автомобила и поискал личната карта на подс. Р., а св. И.И. с автомобила застигнал св. Н. и я качил в полицейската кола. Подс. Р. поискал да влезе да се облече, тъй като времето било лошо и валяло дъжд. Полицейските служители му разрешили и започнали да извършват справка за криминални прояви. Щом влязъл в къщата, подс. Р. се укрил и повече не се появил. Впоследствие бил обявен на ОДИ с телеграма № 26509/03.07.2014г. на ГДНП – София, а по-късно установен и задържан на 01.08.2014г.

 

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, депозирани в с.з. пред първоинст. съд; показанията на пострадалата - св. И.Н. и на свидетелите П.В., Й.И., И.И., В.И., както и на М.Г. и Е.Ш. /прочетени по реда на чл. 281 ал. 1 т. 4 и т. 5 от НПК/; заключенията по изготвените комплексни СППЕ и приложените по делото писмени доказателства - протоколи за претърсване и изземване; докладни записки; справки, свидетелство за съдимост на подс. и др.

Според заключенията по назначените комплексни съдебно- психиатрични и психологически експертизи свидетелите И.Н., М.Г., П.В. и Е.Ш., не страдат от психични заболявания и могат да възприемат фактите, които имат значение за делото и да дават достоверни показания за тях.

Варненският Апелативен Съд възприема изцяло изводите на първоинстанционния съд относно приетата фактическа обстановка по делото, установена на базата на събраните относими доказателства чрез допустимите от НПК способи. Първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ на целия доказателствен ресурс, като в своите мотиви се е обосновал пространно, защо дава кредит на депозираните свидетелски показния и тези приобщени по реда на  чл.281 от НПК. В тази връзка неоснователно е оплакването на защитата на подс. Р., че е налице доказателствен дефицит в мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Всички установени факти, на база гласни доказателствени средства, са в логическа последователност и в същността си са безпротиворечиви, като свидетелстват за извършеното инкриминирано деяние от подс. Р.. Нещо повече, самият подсъдим, в синхрон с показанията на св. Н., не отрича извършените конкретни блудствени действия - от прегръщане, галене по гърдите, опипване бедрата на свидетелката  до  извършеното мастурбиране. Напротив  - той изцяло приема казаното от свидетелката и не лансира друга версия в своя защита. Така, както е констатирал и първостепенният съд, тези гласни източници на преки доказателства не стоят изолирани на фона на цялата доказателствена съвкупност, а заедно с останалите свидетелстват за осъщественото инкриминирано деяние от подс. Р.. 

Следва да се отбележи, че възражението на защитата на подсъдимия, направено и пред настоящата инстанция, досежно  доказателствения дефицит е идентично, с това, изложено и пред ВОС, като на същото е даден подробен и изчерпателен отговор още в мотивите към присъдата, с който настоящата инстанция се солидаризира напълно. От безспорно установената фактическа обстановка, по която и не спори, се установява, че подс. Р. на два пъти е извършил блудствени действия с ненавършилата 14г. св. Н.. Възпроизведените чрез гласни показания събития, разкриват инкриминираното деяние извършено от подсъдимия, както и конкретните му действия спрямо пострадалата, като обясненията на подсъдимия също са в тази насока.

На базата на правилни фактически изводи, ВОС е достигнал и до правилни правни такива, приемайки, че подсъдимият Р. е извършил от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 149, ал. 5, т. З, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като през месец март 2013 г., при условията на продължавано престъпление е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на ненавършилата 14- годишна възраст И.М.Н..

Подс. Р. е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори половото си желание, без съвкупление, изразили се в опипване с ръка по бедрата, гърдите, тялото на малолетната Н., едновременно маструрбирайки. Действията му са били насочени към лице от женски пол - ненавършило 14 г. при форма на вината – пряк умисъл – подс. Р. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици на тези действия и е искал тяхното настъпване. Деянието е извършено от подс. при условията на „опасен рецидив” по см. на чл. 29 ал. 1 б. „б” от НК: от справката за съдимост на подс. се установява, че за периода от 1973г до 2010г. той е осъждан общо 12 пъти за престъпления от общ характер, като са му налагани ефективни наказания „лишаване от свобода”. Последното му осъждане е по НОХД № 3211/2010г. за престъпление по чл.211 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на 2 години и 9 месеца, при строг режим, изтърпяно на 31.08.2012г., т. е.  сроковете по чл.30 ал.1 от НК не са изтекли.

Деянието е  продължавано по смисъла на чл.26 ал. 1 от НК, тъй като блудствените действия са изразени в две идентични деяния, извършени през непродължителен период от време, при идентична обстановка и еднородност на вината, насочени спрямо личността на едно и също лице от женски пол, като второто деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното.

 

 По отношение оплакванията за несправедливост на наложеното наказание: същите, както от страна на държавното и частно обвинение, така и от страна на защитата на подс.,  се преценяват от въззивния съд като неоснователни. Първоинстнционният съд е отчел високата обществена опасност на деянието и на дееца, както с оглед на извършеното, така с оглед и на обремененото му съдебно минало на дееца, невлияещо на правната квалификация. В същото време правилно съдът е акцентирал върху обстоятелства, свързани с напредналата възраст на подс. – 65 години, както и с изразеното разкаяние и направените самопризнания, които подкрепят тезата на пострадалата. Именно въз основа на това ВОС правилно е индивидуализирал наказателната репресия при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства на минимума, предвиден в закона за извършеното деяние. Поради тази причина наказанието е съответно на изискванията на чл.54 от НК, индивидуализирано е правилно и не следва да бъде  коригирано.

По отношение гражданско-осъдителната част на присъдата: въззивният съд намира, че същият е основателен по основание, т. к. в резултата на извършените блудствени действия, постр. Н. е претърпяла морални вреди, като е била накърнена нейната полова неприкосновеност; размерът на същия е определен по справедливост, по см. на чл. 52 от ЗЗД,  и не следва да се ревизира, като сумата следва да овъзмезди претърпените неимуществени вреди от пострадалата.

Изложеното по-горе обуславя като цяло неоснователност на оплакванията на страните, поради което присъдата на ВОС като правилна  и справедлива следва да бъде изцяло потвърдена.

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД не констатира нарушения, налагащи изменение на съдебния акт или такива, водещи до отмяна на обжалваната присъда, поради което и на основание чл. 338 от НПК,

 

Р Е Ш И :

 

Потвърждава изцяло присъда №108 на ОКРЪЖЕН СЪД-Варна, постановена на 03.12.2014г.  по  НОХД № 1349/2014 година по описа на същия съд.

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.