Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Варна , 82/18.04.2016 година

 

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,наказателно отделение-втори състав, на Десети Март, две хиляди и шестнадесета година,в публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

 

   ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

  РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

Секретар Г.Н.

Прокурор СТАНИСЛАВ АНДОНОВ

 Като разгледа докладваното от съдия ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

            ВНОХД № 22 по описа на съда за 2016 година,за да се произнесе взе предвид:

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с Присъда № 93 по НОХД № 637/2015 година по описа на същия съд,постановена на 16.10.2015 година е признал подсъдимия Р.Р.Р. за ВИНОВЕН в това,че:На 11.02.2015 година в град Варна при управление на МПС-лек автомобил марка"Ауди А4„с рег.№ В 66-76 НК, нарушил правилата за движение - чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и в пияно състояние по непредпазливост причинил смъртта на Станислав Добромиров К. и средна телесна повреда на К.Х.Х., поради което и на основание чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.“б“ пр.1 от НК и чл.54 и от НК му наложил наказание"Лишаване от свободаза срок от ТРИ ГОДИНИ,което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.Със същата Присъда и на основание член 304 от НПК го е оправдал по обвиненията: случаят да е"особено тежък”-по смисъла на закона,да е управлявал МПС със скорост над 75 километра в час и да е реализирана в следствие на ПТП-то средната телесна повреда под формата на"загуба на съзнание”.

Със същата Присъда на основание член 343г от НК подсъдимият Р.Р.Р. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

Със същата Присъда на основание член 68 алинея 2 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието по ЧНД №582/2013 година на Варненски районен съд"Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА,което подсъдимият Р. да изтърпи изцяло при първоначален строг режим в затвор.

Със същата Присъда подсъдимия Р. е бил осъден да заплати направените по делото разноски:в полза на държавата-395,00 лева и по сметка на ОД на МВР-Варна-690,98 лева.

Въззивното производство пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД е образувано по:

- Протест /и допълнение към него/ на прокурор при ВАРНЕНСКАТА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА, който атакува първоинстанционната Присъда, като неправилна - досежно оправдаването на подсъдимия Р. случаят да е"особено тежък” и като явно несправедлива  - досежно наложеното му наказание. Излагат се аргументи в тази насока и се предлага осъждане на подс. по по – тежкия квалифициран състав, респективно за изменение на присъдата със завишаване размера на наложеното му наказание;

- Жалба на частния обвинител К. чрез процесуалния й представител адвокат Д.Н.,от САК, с която се оспорва първоинстанционната Присъда в оправдателната й част, като неправилна, необоснована и постановена в нарушение на закона. Излагат се аргументи и в посока явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска завишаване около средния размер за предвиденото престъпление.

- Жалба на подсъдимия Р. чрез процесуалния му представител адвокат М.Р.,*** срещу първоинстанционната Присъда, като незаконосъобразна, необоснована, постановена при допуснати съществени пр. нарушения и явно несправедлива. Молбата е за оправдаване на подсъдимия или алтернативно Присъдата да бъде изменена, като наказанието бъде намалено, респективно срока на лишаване от право да се управлява МПС. В допълнение се излагат доводи досежно неправилността на присъдата: 1. ОА не отговарял на изискванията на чл.246 НПК; 2. подсъдимият бил лишен от възможността делото му да за протече по диференцираната процедура съгласно чл.371 т.2 от НПК, респективно да му бъде наложено наказание при условията на чл.58а от НК; 3. неправилно съдът бил приел, че липсва съпричиняване на съставомерния резултат от страна на пострадалите; 4. неправилен бил извода, че подсъдимият се е движил със скорост 70-75км/ч; 5. незаконосъобразно съдът приел, че подсъдимият е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.21 от ЗДвП, а от друга страна дори да било така, то не било в причинна връзка със съставомерния резултат; 6. неправилно пострадалата Х. била конституирана като частен обвинител по делото, тъй като последната на етап д.п. била заявила, че не желае да се търси нак. отговорност на подсъдимия във връзка с нанесената й телесна повреда;

Постъпило е и възражение срещу въззивната жалба на подсъдимия от процесуалния представител на пострадалата Х.- адвокат Д.Н.,от САК, в което се излагат доводи в противовес на аргументите на защитата на подсъдимия Р.. Молбата е жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание  пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД подсъдимият Р.,редовно призован се явява и се представяла от редовно упълномощени защитници от преди.Същият лично заявява, че не е бил съгласен със САТЕ от д.п., а впоследствие при изготвената новата такава в съдебното производство, той е приел нейните констатации, като към него момент съдебното производство е било отпочнато и съответно делото не е могло да бъде гледано по съкратената процедура.

Представителят на ВАРНЕНСКАТА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА не поддържа така подадения протест и намира първоинстанционната Присъда за справедлива и законосъобразна.Счита наказанието, наложено на подсъдимия за съответно по размер на извършеното деяние.

Повереникът на частния обвинител К. също поддържа подадената въззивна жалба и намира наложеното на подсъдимия наказание за прекалено ниско. В този смисъл моли за решение.

Защитниците на подсъдимия Р. поддържат въззивната жалба и доразвиват аргументите на посочените в нея основания.

В последната си дума подсъдимият Р. моли за „най-малка Присъда”, защото трябвало да се лекува.

След преценка на изложените доводи от страните, както и след цялостна служебна проверка на Присъдата, на основание член 313 от НПК и член 314 алинея 1 от НПК,съставът ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД констатира,че както протеста,така и жалбите са били подадени в установения от НПК срок и са допустими за разглеждане от въззивната инстанция.

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване,ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Р. притежавал СУМПС за ППС за категориите „ВЕ” „В” и „М”, валидно до 21.10.2014г. Управлявал л.а.”Ауди” модел „А-4” с рег. № В3 6676 НК, собственост на баща му - Р. Р..

На 10.02.2015г. подсъдимият Р. посетил дискотека „Плаза” в гр.Варна, където се запознал с пострадалата К.Х.. Там двамата употребили алкохол. След затваряне на дискотеката около 06,00 часа отишли на гости у приятел на подсъдимия Р. в кв.”Виница”. Около 07,30 часа пострадалата Х. помолила подсъдимия да я откара на работа в МОЛ „Варна”. Въпреки, че бил употребил алкохол до ранните часове на 11.02.2015г. подсъдимият привел в движение л.а.”Ауди” с рег.№ В 6676 НК, паркиран пред апартамента на родителите му в кв.”Виница” и заедно с Х., която се возила на предна дясна седалка потеглил в посока централната част на гр. Варна.

По същото време пострадалият впоследствие К. управлявал автомобил „Рено Клио” с рег. № В 1828 ВА. Автомобилът бил нов и технически изправен.К. се движил от централната част на гр.Варна по бул.”Цар Борис ІІІ” към кв. „Виница”. Времето било с дневна светлина, студено, а пътната настилка суха, с неравности.

В посока централната част на гр. Варна пред автомобила на подсъдимия в дясна пътна лента един след друг се движили автомобилите на св. Н.Х., а зад него този на св. П.Ж.. След излизане от кв.”Виница” двамата били изпреварени  последователно от подсъдимия. Той преминал твърде близко до тях, което провокирало св. Х. да отбие в дясно, за да не се ударят страничните огледала. След като подминал изпреварените автомобили, подсъдимият Р. извършил ляв за неговата посока на движение завой, навлизайки в лентата за движение на насрещно движещите се автомобили. Така на около 50-60 метра след края на завоя последвал челен удар между предните леви части на л.а.”Ауди” и т.а.”Рено”, управляван от пострадалия К.. В резултат на удара автомобилите се завъртели в посока обратна на часовниковата стрелка и преустановили движението си.

Моментът на удара между двата автомобила бил възприет от свидетелите С.Р. и Р.Р., които пътували с л.а.”Опел Зефира” по посока кв.”Виница”. Te се намирали на разстояние около 100 метра от местопроизшествието. Възприемайки станалото ПТП свидетелите спрели веднага и отишли до ударените коли. От  л.а. “Ауди” извадили подсъдимия Р., който бил неадекватен, а впоследствие им казал името си. Свидетелите намерили пострадалата Х. в положение, в което лежала в скута на шофьора. След като я извадили, те установили и че тя е неадекватна и не може да говори. Св. Р.Р. отишъл до т.а.”Рено” и видял, че в нея на мястото на водача има мъж, заклещен от деформиралите се ламарини. На местопроизшествието пристигнали последователно св. Н.Х. и П.Ж., които били изпреварени от подсъдимия непосредствено преди инцидента и същите подали сигнал на тел.112. По- късно  екип на Гражданска защита разрязал ламарините на  т.а.”Рено” и извадил тялото на пострадалия К., който бил откаран до Спешен център, където въпреки оказаната медицинска помощ в 09,30 часа починал.

Според заключението на СМЕ за аутопсия на труп, причина за смъртта пострадалия К. е тежка комбинирана травма, несъвместима с живота. Извършеното химическа изследване не е установило наличие на алкохол в кръвта му.

Видно от заключението на СМЕ №74/2015г. в резултат на претърпяното ПТП, подсъдимия Р. е получил множество контузии, като тази на мозъка е довела до разстройство на здравето временно опасно за живота.

Съобразно изготвената Химическа експертиза № 164/12.02.2015г. в кръвта на Р. е установена концентрация на етилов алкохол 1,64‰, отговарящо на средна степен на алкохолно опиване.

Изготвената СППЕ на д.п. е дала заключение, че към момента на деянието подсъдимият Р. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си

Вследствие на ПТП – то пострадалата Х. от своя страна получила травматични увреждания, довели до трайно затруднение в движението на левия й горен крайник за период от 2,5-3 месеца. Счупването на първа предкиткова кост на лявата ръка е обусловило трайно затруднение на движението на левия й горен крайник за период от около 5-6 седмици.

Според заключението на изготвената Комплексна САТ и СЕМ експертизи, счупването на предмишницата на лявата й ръка е получено в момента на удара, при изпъната ръка, за да се опре пострадалата в автомобилното табло. Така ударът се поемал от изпъната ръка и тя се счупвала на това “типично” място. Според експертът същата е имала степенно нарушение на съзнанието, но не е била в кома. Установените медицински находки не давали възможност да се отговори на въпроса имала ли е пострадалата поставен обезопасителен колан.

Видно от заключението на Химическа експертиза  се установява, че в кръвта на пострадалата Х. е установено наличие на етилов алкохол  0,98 ‰, отговарящо на лека степен на алкохолно повлияване.

От заключението на изготвената повторна Комплексна САТ и СЕМ експертизи се установява, че зоната на удара е била в лентата за движение на т.а. “Рено”, предвид на констатираните разрушения по двете МПС – та и въз основа на установената при огледа следа от прохлузване по пътната настилка. Според експерта подсъдимият е управлявал автомобила си със скорост не по-ниска от 70-75 км/ч, а пострадалият К. с около 50 км/ч. Няма данни за възникнала  внезапна техническа повреда в някой от автомобилите.

 

За да приеме така изложената фактология по делото, първоинстанционният съд се е базирал на разнообразни доказателствени източници, като по реда на чл.372 ал.3 от НПК и предвид одобреното съгласие на страните, е приобщил относимите доказателства по делото. Приел е за непротиворечиви показанията на свидетелите очевидци на инцидента, заключенията по изготвените СХЕ, СМЕ, Комплексна САТ и СЕМ експертизи, СППЕ и др. писмени доказателства и доказателствени средства – мед. документи, справки /съдимост и за нарушител/, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум  към него, които с оглед на съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства, както и обективните данни по делото, са правилно кредитирани от съда. Анализирайки цялата доказателствена съвкупност по делото, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приложил и материалния закон досежно реализирания от подсъдимия Р. съставомерен резултат.

Едно от оплакванията върху които акцентира защитата на подсъдимия Р., е свързано с довод за нарушеното му право на защита. Същото се прави по повод конституиране на пострадалата Х. като „частен обвинител” по делото, тъй като на етап д.п. последната била заявила, че не желае да се търси наказателна отговорност на подсъдимия за нанесената й телесна повреда вследствие на реализираното от него ПТП.

Това оплакване е абсолютно несъстоятелно:В действителност при проведения разпит на пострадалата Х. от разследващия орган на 25.02.2015г. тя е направила подобно изявление. Със същия ентусиазъм, но вече в централната фаза на наказателния процес – в съдебната такава - на 29.06.2015г. в с.з. пред първоинстанционния съд, пострадалата вече е заявила „че желае да се конституира като частен обвинител.” Още тогава защитата на подсъдимия Р. е възразила срещу така направеното искане, но съдът правомерно е приел, че няма пречки същата да бъде конституирана в това й качество, тъй като към него момент все още не е бил даден ход на съдебното следствие и преди всичко, с оглед на обстоятелството, че предварителния отказ от процесуални права според българското законодателство е недействителен. Именно с оглед на така направеното искане, Х., като пострадала от престъплението законосъобразно е била конституирана като частен обвинител по делото. И към настоящия момент същата активно упражнява процесуалните си права, включително и чрез подаденото от повереника й възражение пред настоящия състав. С оглед на изложеното не може да бъде споделено оплакването на защитата на подсъдимия, че е нарушено правото му на защита в процеса във връзка с възведеното му по – тежко обвинение по см. на чл.343 ал.4 от НК, тъй като с оглед на процесуалните гаранции, въплътени от законодателя в разпоредбата на чл.15 от НПК, респективно ал.2 и ал.4, на пострадалата Х. е осигурена възможността да защити своите законни права и интереси, така както самата тя е поискала.

Неоснователно е и оплакването на защитата, че внесения ОА, чрез който е отпочната съдебната фаза на процеса, не отговарял на изискванията на чл.246 НПК. Настоящият състав не намери опора в това твърдение. В противовес на защитната теза, съставът на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намира, че ОА съдържа всички необходими реквизити досежно времето, мястото и механизма на извършване на процесното деяние.

Комплексната САТ и СЕМ, назначена от съда и основателно кредитирана впоследствие, като компетентно изготвена, е дала отговор на всички основни въпроси досежно механизмът на ПТП-то и местоположението на удара между процесните автомобили. Правилно първоинстанционният съд е игнорирал обясненията на подсъдмия Р., в частта им, че е управлявал л.а. в своята лента за движение, защото предвид обективните находки – разрушения по двете МПС – та и прохлузваща следа, констатирани при огледа на местопроизшествието, безспорно се установява, че той неправомерно е навлязъл в лентата на насрещно движение и по този начин е реализирал съставомерния резултат. Подсъдимия Р. според експертите е управлявал със скорост не по – ниска от 70-75 км/ч, което се потвърждава и от показанията на свидетелите очевидци, а пострадалият К. едва с около 50 км/ч. По този начин подсъдимият е нарушил едновременно правилата за движение по чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и същите са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат – смъртта на пострадалия К. и причинената средна телесна повреда на Х..

Не се споделя и друг аргумент на защитата на подсъдимия Р., а именно, че деянието не е осъществено в рамките на населено място и по – точно в гр. Варна. Първоинстанционният съд е изложил убедителни мотиви и в тази насока, приемайки резонно, че  реализираното ПТП на бул.”Цар Борис ІІІ-ти” попада в  рамките на населеното място  -гр. Варна, като на пътя очевидно не е имало пътен знак „Д -12”, указващ края на града. От друга страна съгласно получената справка от Община Варна, пътния участък от кв.”Виница” посока гр. Варна до разклона за с. Кичево съставлява урбанизирана територия и се намира в границите на град Варна.

Настоящият състав не намери опора в доказателствените източници и във връзка с оплакването на защитата досежно довода за съпричиняване на съставомерния резултат от страна и на двамата пострадали.

Въз основа на изготвената Комплексната САТ и СЕМ  и показанията на свидетелите очевидци на произшествието се установява, че именно подсъдимият Р. неправомерно е навлязъл в насрещната за него лента за движение и по този начин е предизвикал транспортното произшествие. Не може да се сподели извода за съпричиняване на съставомерния резултат от страна на пострадалия К., защото той е управлявал автомобила си правомерно в своята лента за движение и с разрешена скорост в рамките на населеното място.

По отношение на пострадалата Х. -  по делото не са събрани категорични данни, че същата не е ползвала предпазен колан. Констатираната телесна повреда по тялото й сочи единствено механизма на удара, който е бил челен, но експертът по  Комплексната САТ и СЕМ  е бил категоричен, че от външното разположение на травмите не може да се установи, дали последната е ползвала предпазен колан, поради което не може да се приеме, че е налице съшпричиняване на съставомерния резулата и от нейна страна.

Досежно оплакването на защитата на подсъдимия Р., релевирано в контекста на неправомерното лишаване на подсъдимия от възможността делото му да за протече по диференцираната процедура на чл.371 т.2 от НПК, респективно да му бъде наложено наказание при условията на чл.58а от НК: същото е абсолютно неоснователно.

Съдебното производство по делото е преминало по реда на чл.371 т.1 от НПК, с оглед изявленията на страните и на основание чл. 372 ал.3 от НПК съдът е одобрил изразеното съгласие да не се разпитват определените свидетели и вещи лица, като при постановяване на присъдата съдът е разяснил, че ще ползва съдържанието на съответните протоколи и заключения на експертизите от досъдебната фаза. На по – късен етап и след изслушване на заключението на комплексната съдебно – автотехниеска и мед. експертиза, подсъдимият Р. в с.з. на 16.10.2015г. е заявил, че се е убедил, че е виновен и че ако е имало по-рано такава експертиза, със сигурност е щял да поиска съкратено следствие по точка 2 на чл.371 от  НПК.

Съгласно ТР №1/06.04.09г. на ВКС на РБ след започване на съдебно следствие по общия ред е недопустимо съкратено съдебно следствие  по реда на чл.373 ал.2 вр. чл. 372 ал.4 от НПК, поради което не е била налице процесуална възможност за подсъдимия да се възползва от тази по-благоприятна процедура, с оглед възможността да бъде редуцирано неговото наказание на основание чл.58а от НК. Поради тази причина не е било нарушено и правото му на защита, а още по – малко пък и не е бил налице отказ на съда да приложи особените правила на съкратеното съдебно следствие по 373 ал.2 вр. чл.372 ал.4 от НПК.

С оглед на всичко изложено настоящият състав прие, че са събрани безспорни доказателства за вината на подсъдимия Р., който нарушавайки правилата за движение по пътищата, а именно чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.“б“ пр.1 от НК. Подсъдимият Р. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

По оплакването за несправедливост на наложеното наказание: то се прави от всички страни поради, което позволява едновременно да бъде коментирано.

Съставът на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД се солидаризира с констатацията на първостепенния съд, относно отчетената висока степен на обществена опасност на деянието и  на дееца, както и по отношение на извода, че деянието му не съставлява „особено тежък случай”. В тази връзка съдът коректно е коментирал и цитирал Постановление №1/1983г. т.4 б.”к” на Пленума на ВС, където е указано, че е необходимо общественоопасните последици да са по-тежки в сравнение с други подобни случаи, което очевидно не е така в конкретния случай. Подсъдимият Р. е осъден за  по – тежко престъпление по смисъла на чл.343 ал.4 вр. ал.3 от НК, където са обхванати всички квалифициращи признаци на деянието му. От друга страна въпреки правилно отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът е определил твърде ниска наказателна репресия, не съобразявайки обстоятелството, че налаганите досега наказания на подсъдимия Р. за различни престъпления не са имали никакъв превъзпитателен ефект спрямо него. Същият е бил санкциониран многократно като водач на МПС, а последователно през 2011г. и 2012г. е допускал ПТП, карайки с несъобразена скорост. Въпреки това, той продължава да не съобразява поведението си с закона и нормативните правила, а във възходяща градация допуска нови нарушения и то управлявайки в пияно състояние, поради което е реализирал процесното ПТП със смърт на едно лице  и телесна повреда на друго.

Изложеното, в съчетание с горните констатации е основание за увеличаване размера, както на наказанието"Лишаване от свобода", така и на"Лишаването от право"да се управлява МПС, като въззивната апелативна инстанция счита, че първото следва да бъде в размер на четири години, а второто – на пет, за да бъде подсъдимия РРУСЕВ превъзпитан и най-вече, занапред да съобразява поведението си на пътя, така че да не застрашава живота и здравето на останалите участници в движението. Така определено, то ще е съответно на критериите по чл.54 НК, на целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, както и на принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал. 3 НК.

Гореизложеното обуславя основателност на протеста в тази му част и на жалбата на частния обвинител и неоснователност на жалбата на подсъдимия Р. досежно необходимата корекция.

При служебна проверка на присъдата, на основание чл.314 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД не констатира, нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с.з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат друго изменение или отмяна на Присъдата.

 Водим от горното и на основание член 337 алинея 1 точка 2 предложение първо от НПК и член 338 от НПК,съставът на  ВАРНЕНСКИЯ  АПЕЛАТИВЕН  СЪД,

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Присъда № 93 от 16.10.2015 година по НДОХ № 637/2015 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в наказателно-осъдителната й част,като УВЕЛИЧАВА определеното на подсъдимия Р.Р.Р.,ЕГН **********,*** наказание:"Лишаване от свобода”от ТРИ ГОДИНИ на ЧЕТИРИ ГОДИНИ и"Лишаване от право"да управлява МПС” от ЧЕТИРИ ГОДИНИ на ПЕТ ГОДИНИ.

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН срок от съобщението му до страните-на основание член 350 алинея 1 от НПК във връзка с член 340 от НПК.

 

 

 

 

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1:                     2: