Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 97/18.07.2019 година Град  Варна

 

                         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд                                 наказателно отделение                            

На дванадесети юли                          две хиляди и деветнадесета година                                                

В  открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

                      СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА                          

                 

Секретар:Соня Дичева

Прокурор:Владимир Чавдаров

 като  разгледа  докладваното от  съдия Д.Сапунджиева

ВНОХД                            номер 220              по описа за 2019   година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е второ по ред след отменително решение на ВКС.

Делото е образувано след връщането му от ВКС със задължителни указания по приложение на закона.

Образувано е по въззивни жалби на частните обвинители:Н.Д.Н. и И.М.Н., чрез адв.А.Ж. ВАК и П.В.П., чрез адв. П.В.-ВАК против Присъда №25 от 19.03.2018г, постановена по НОХД №140/2018 год. по описа на ВОС.

Частните обвинители Н.Н. и И.Н., чрез техния процесуален представител, излагат съображения за незаконосъобразност, необоснованост и явна несправедливост на присъдата. Същите считат, че на ДП не събрани доказателства, които да  разкриват в пълнота обективната истина по делото. Възразяват срещу правните и фактически изводи на АТЕ, както и възприетото от първоинстанционния съд съществено съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалия.

Частният обвинител П.П., чрез адв.В. претендира за неправилно приложение на материалния закон, при определяне размера и начина на изтърпяване на наложеното наказание. Молят въззивния съд да определи наказанието "лишаване от свобода" при условията на чл.54 от НК, да увеличи неговия размер и отмени приложението на чл.66 от НК. Алтернативно молят за определяне на максималния законов срок за отлагане изтърпяване на наказанието.

С атакуваната присъда подсъдимият В.Е.Р.Е. е признат за виновен в това, че на 08.07.2017 г. в гр. Варна, при управление на МПС л.а. „Хюндай Теракан“ с peг. № У 7144 АМ, нарушил правилата за движение по пътищата- чл.37, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Денислав Николаев Н., настъпила на 29.07.2017г., поради което и на основание чл.343 ал.1 б.„в“ от НК, вр. чл.58а ал.4 и чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл. 343Г от НК  е наложено на подсъдимия Е. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА, като е  зачетено времето, през което същият е бил лишен от това право по административен ред. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски.

В пренията на въззивното съдебно заседание поверениците поддържат жалбите по изложените в тях съображения.

Въззивният прокурор изразява становище за неоснователност на жалбите и предлага атакуваната присъда да бъде потвърдена изцяло.

Защитникът на подсъдимия пледира за неоснователност на жалбите.

В личната си защита и последна дума подсъдимият  заявява, че е направил всичко възможно за да помогне на пострадалия и че съжалява за извършеното.

След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на цялостна проверка на постановения акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, съдът намира за установено следното:

 Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на т.нар. „съкратено съдебно следствие”-чл.371, т.2 от НПК. Решаващият съд е приел самопризнанието на подсъдимия по фактическите положения на обвинителния акт, като подкрепено от събраните в ДП доказателства. Мотивите в разглежданата присъда са изготвени съобразно чл.373,ал.3 от НПК.

Задължителните указания по т.8.2 на ТР №1/2009г. на ВКС, налагат при правилно приложена процедура по чл.372,ал.4 и чл.373,ал.2 и 3 от НПК, въззивната инстанция да реши делото по същите фактически положения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

С оглед на изложеното, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 08.07.2017 г. около 20.15 часа, подсъдимия Е. управлявал л.а. „Хюндай Теракан" с peг. № У 7144 АМ по бул. „Владислав" в гр. Варна. На кръстовището с ул. „Бенковски", на зелен светофар за своята посока той предприел маневра за ляв завой - към пазара.

По същото време, на червен светофар на ул. „Бенковски", се намирали свидетелите: Борис Кьосев-управлявал първа кола, който искал да направи ляв завой към Катедралата и Мартин Т.-управлявал първа кола, който искал да направи десен завой към Автогарата. Неправомерно през  пътното платно успоредно на ул. „Бенковски", от будката за вестници и цигари към магазин „Билла", предприели пресичане на бул. „Владислав" като пешеходци свидетелите Д.К. и И.Д.. Преди да пресекат платното, те се огледали и не видели да се движат МПС по бул. „Владислав" в посока от спирка „Тракия" към Катедралата.

Времето било светло, с добра видимост, топло, а пътната настилка-  суха.

Подсъдимият Е. навлязъл в кръстовището, за да направи планирания ляв завой. В този момент в неговия автомобил се блъснал мотоциклет „Хонда ЦБР 600" с per. № В 1396 В, управляван от пострадалия Денислав Н.. Последният се движел в лявата лента на платното на булевард „Владислав" в посока Катедралата и навлизал срещу забранителния знак № В8 в отрязъка между улиците „Бенковски" и „Съборни". Скоростта на движение на мотоциклетиста, определена от назначената по делото ATE била от около 82,46 км/ч или 22,90 м/с.

От извършения допълнителен оглед на местопроизшествието било установено, че подсъдимият е имал свободна видимост към насрещно движещите се МПС от около 144 метра, като с оглед скоростта на пострадалия е могъл  поне шест секунди да възприема приближаващия се към кръстовището мотоциклет.

Звукът на приближаващия се мотор бил възприет от пресичащите пешеходци: свидетелите К. и Д.. Св. К. инстинктивно погледнал към кръстовището, където видял да навлиза автомобилът, управляван от обвиняемия. Видял и сблъсъка на мотоциклета с него - в предната дясна врата. Тялото на пострадалия излетяло вертикално- до нивото на тавана на автомобила, след което паднало на асфалта и останало безжизнено.

Подсъдимият продължил движението си по ул. „Бенковски" и спрял  на около 10 метра от кръстовището.

Свидетелят К., намиращ се още на разделителната ивица на булеварда, позвънил на телефон 112 и съобщил за инцидента. След това, заедно с приятелката си се върнали пред будката за вестници. Свидетелят К. се приближил първо до обвиняемия, впоследствие до пострадалия и възприел състоянието на всеки от тях.

Подсъдимият бил сам в колата си и силно уплашен. Заговорил свидетеля на английски и го попитал как е мотоциклетистът и дали се е обадил за помощ. Разбрал, че К. вече е уведомил спешния телефон за инцидента.

Пострадалият Н. лежал неподвижно на една страна. Каската била все още на главата му, но счупена. Свидетелят не възприел дишане. Очите на пострадалия били затворени и оточни.  От тялото на същия се стичала кръв, образуваща локва на пътното платно.

Пристигнали служители на МВР и започнали да регулират движението. Скоро след това дошла и линейка, която транспортирала пострадалия в болница.

Катастрофата била възприета и от свидетелите Кьосев и Т., които позвънили на телефон 112. Съобщение до телефона за спешна помощ са направили и други свидетели, които не са били очевидци на ПТП.

Подсъдимият е бил тестван за алкохол на място, а впоследствие и в болница. Не е било установено той да е употребил упойващи вещества.

Същото изследване, със същия резултат било направено и на пострадалия в болницата.

Въпреки положените високоспециализирани медицински грижи, на 29.07.2017 г. пострадалият Н. починал.

Видно от заключението на назначената съдебно медицинска експертиза, причина за смъртта на пострадалия е тежка черепно мозъчна травма. Между травматичните увреждания в областта на главата и настъпването на смъртния изход е налице пряка причинна връзка.

По делото била назначена и автотехническа експертиза, която дала заключение относно механизма на настъпване на ПТП, скоростта на движение на участниците в него и били опасните зони за спиране.Според заключението на вещото лице:

-мястото на удара между двете МПС е около средата на дясното пътно платно, на около 5,50м.м дясно от ОР1 и на около 9,0м. преди ОР1, мерено по посока на огледа.

-скоростта на движение на л.а."Хюндай Теракан" е 26,46км/ч или 7,35м/сек.

-скоростта на мотоциклет "Хонда" е 82,46км/ч, или 22,90м/сек.

-опасните зони за спиране на двете ПС са както следва: за л.а.12,91м., а за мотоциклета 79,31м.

-от техническа гледна точка подсъдимия, като водач на л.а., е имал възможност своевременно да възприеме приближаващия се срещу него мотоциклет, от разстояние не по-малко от 77,0м., преди да е започнал изпълнение на маневра завой на ляво. При дължина на опасната си зона от 12,91м., която е по-малка от изминатото разстояние от 15,84м. до МУ, водачът е могъл да предотврати ПТП чрез спиране, или продължаване на движението си в права посока

-водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез спиране, тъй като зоната на пряка видимост 63,17м. и отстоянието му от МУЕ 49,37м. е била по-малко от опасната зона за спиране от 79,31м., при движение със скорост от 82,46км/ч. Ако пострадалия е управлявал мотоциклета със скорост около 59,20км/ч и по-ниска и е реагирал с време 1,2сек., от разстояние от 49,37м. преди МУ е могъл да предотврати ПТП чрез спиране

-като причина за ПТП, от техническа гледна точка е определено поведението на подсъдимия, като водач на л.а., който не е упражнил визуален контрол преди и по време на извършване на маневрата завой на ляво към ул."Г.Бенковски", тъй като същият е имал видимост в посоката, от която е дошъл мотоциклетиста не по-малко от около 77,0м. От друга страна, управлението на пострадалия със скорост от 82,46км/ч, от техническа гледна точка го е поставило в невъзможност да реагира в границите на опасната зона за спиране.

От изготвената  химическа  експертиза  за  определяне  концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество №879 от 10.07.2017г. се установява, че в кръвта на подс.В.Е.Р.Е. не се е доказало  наличие на етилов алкохол. 

Такава експертиза и със същия резултат е изготвена и по отношение на пострадалия Денислав Николаев Н..

 Горната фактическа обстановка е изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и е призната от подсъдимия в процедурата по гл.27 НПК. Същата се установява и от наличната по делото доказателствена съвкупност. Последната подкрепя самопризнанието на подсъдимия по фактическите положения на обвинителния акт, депозирано доброволно и съзнателно пред първоинстационния съд.

Първото възражение на частните обвинители е по отношение възприетата скорост на мотоциклета от 82,46км/ч.

Видно от мотивите на проверяваната присъда,съдът е ценил заключението на изготвената в хода на ДП и приобщена към доказателствената съвкупност по делото АТЕ. Възраженията на частните обвинители произтичат от тяхна субективна преценка на скоростта. Експертизата, като способ на доказване се използва за изясняване на някои обстоятелства по делото, за които са нужни специални знания в областта на науката. Не може да се оспори, че задачите на АТЕ изискват провеждане на тясно специализирано изследване, за което нито страните, нито съдът имат професионална компетентност. Съдебната експертиза не възпроизвежда непосредствено възприети факти, а представлява основан на специални знания извод от известни към неизвестни факти/Павлов-Нак-процес,с.347/. Прочитът на АТЕ по делото установява, че тя е изготвена от вещо лице инженер-автоексперт, притежаващ нужните специални знания и компетентност в областта на физиката и механиката. При изготвянето й, вещото лице е ползвало всички материали по делото, като в изследователския прцес са вложени обективни находси – следи и местоположение на обектите и отломките, установени посредством съдържанието на огледния протокол, скицата и фотоалбума. Експертизата дава отговор на всички поставени въпроси. Заключението е подробно мотивирано, отличава се с пълнота и обоснованост на изследването, поради което съдът законосъобразно го е ценил при изграждане на своите фактически изводи.

По експертен път е установено скоростта на движение на двете МПС към момента на удара. При определяне на скоростта, вещото лице е изходило от деформациите на детайлите по купето-основно предната дясна врата и е ползвало алгоритъма на метода "ДелтаV". Ето защо, субективните възприятия на свидетелите и твърденията на защитата на частните обвинители не могат да го оборят.

На второ място възражението на частните обвинители е по отношение възприетото от съдебния състав на окръжния съд съпричиняване на престъпния резултат от страна на  пострадалия.В тази връзка се оспорва приетият от АТЕ начален момент, от който възниква опасността за мотоциклетиста.

В своята практика ВКС безпротиворечиво приема,че  "началният момент, от който възниква задължението на водача да предприеме мерки за безопасност е този, в който той е имал обективна възможност да възприеме опасността за движение.Тя има динамично съдържание, като може стабилно да съществува, или да възникне при известни обстоятелства, които водачът е длъжен да предвиди. Водачът е длъжен да наблюдава всеобхватно пътната обстановка и нейното изменение, включително да си осигури и да не губи видимост към посоката, от която може да очаква непосредствено възникване на препятствие"/вж Решения №645 от 26.11.2007г. на ВКС по н.д.№365/2007г. на второ н.о.,Решение №512 от 03.02.2012г. на ВКС по н.д.№2268/2011г. на трето н.о./ В конкретния случай опасността за пострадалия, който е водач на МПС движещо се с предимство, възниква в   момента, в който подсъдимият като водач на МПС, движещо се без предимство, премине стоп-линията и навлезе в кръстовището. Тогава за пострадалия възниква задължение да намали скоростта и да спре, за да избегне произшествие /В този смисъл вж Решение №322 от 20.06.2011г. на КС по н.д.№1602/2011г. на трето н.о. и Решение №522 от 06.10.1983г. по н.д.№441/83г. на трето н.о/.

По делото е прието, че съпричиняването се изразява на първо място в движение с превишена скорост от 82,46км/ч., при разрешена за градски условия от 50км/ч. и на второ място навлизане в участък, забранен за мотоциклети.

Настоящият състав намира, че правилно е възприето съпричиняване на вредоносния резултат от страна на мотоциклетиста, който е нарушил правилото на чл. 21 от ЗДвП, движейки се с почти 30км/ч над допустимата скорост. Видно от заключението на вещото лице, водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез спиране при движение със скорост от 82,46км/ч., тъй като зоната на пряка видимост 63,17м. , отстоянието му от мястото на удара е 49,37м. – по-малко от от опасната зона за спиране от 79,31м. Ако същият обаче е управлявал мотоциклета със скорост около 59,20км/ч и по-ниска и е реагирал с време 1,2сек., от разстояние от 49,37м. преди мястото на удара, е могъл да предотврати ПТП чрез спиране/вж АТЕ т.6/. За съпричиняването е от значение отговорът на въпроса, дали скоростта на пострадалия се явява такава обективна предпоставка, без която престъпният резултат не би настъпил. В конкретния случай, ако пострадалият се беше движил с разрешената скорост от 50км/ч., същият е можел да реагира и до транспортно произшествие не би се стигнало. Следователно, налице  съпричиняване от страна на пострадалия на настъпилия вредоносен резултат.

Не така стои въпросът по отношение нарушение на второто правило за движение от страна на пострадалия: забрана за движение на мотоциклети и мотопеди-Знак №В8.

Видно от обвинителния акт, инициирал наказателното производство,представителят на окръжна прокуратура е възприел "изключително съпричинителство от страна на пострадалия мотоциклетист-навлизащ с превишена скорост в забранена за движение на мотоциклети скорост". С оглед на т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС, при провеждане на диференцираната процедура, допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. Следователно в очертаните предели и съдът/първоинстанционният, както и въззивният/ не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от тази по обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти. Да се претендира  от подсъдимия и защитата му, че са налице други, невключени в обвинението факти,  довели до смъртта на пострадалия, означава, че съдът трябва да реши делото въз основа на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме нови фактически положения, несъвместими с признатите факти, което е абсолютно недопустимо. В този смисъл и въззивната инстанция не възприе отчетеното съпричиняване от страна на пострадалия с нарушение  на пътен знак № В-8"забранено е влизането на мотоциклети и мотопеди".   Независимо от това, въззивната инстанция намира, че такова нарушение реално не е допуснато от подсъдимия.

Видно от протокола за оглед на местопроизшествието "На десния ъгъл на десния тротоар на бул"Вл.Варненчик" след кръстовището посока на огледа намерих пътен знак №В-27 "забранени са престоят и паркирането" и над него знак № В-8"забранено е влизането на мотоциклети и мотопеди".Пътен знак №В-8 не беше открит на кръстовището на бул."Вл.Варненчик" и ул."Дрин" посока огледа".

Съгласно чл.49,ал.1 от ППЗДвП пътните знаци за въвеждане на забрана се поставят непосредствено преди местата или участъците от пътя, за които се отнася тази забрана и важат приципно до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя/чл.50/.Видно от изложеното, въведената от пътен знак В8 забрана за влизане на мотоциклети е важала за участъка след поставения знак, т.е. след кръстовището. В този смисъл същата не е била нарушена от пострадалия. В конкретния случай от значение са обективните действия, а не намеренията на починалия водач.

Деянието и на двамата участници в ПТП следва да се квалифицира като независимо съпричиняване. Безспорен факт е нарушение на правилата на чл.37 от ЗДвП от страна на подсъдимия,предвид приетата от него маневра, като същият е следвало да изчака насрещно движещия се с предимство мотоциклетист и при необходимост на спре. Вината на единия участник не изключва по необходимост вината на другия. Общият престъпен резултат в случая е един и за двете виновни действия в своята съвкупност. Както отнемането на предимство, така и превишената скорост са в причинно-следствена връзка с резултата.

Неоснователно е възражението на частните обвинители, че в провежданата процедура с признание на фактите по обвинителния акт от подсъдимия, не може да се отчита съпричиняване.Ограничение в тази посока съществува само за подсъдимия и то в посочения по-горе смисъл.

По основанието на жалбата за допуснато нарушение на материалния закон при определяне размера на наказанието "лишаване от правоуправление и "лишаване от свобода" и начина на изтърпяване на последното.

За да определи размера на наложеното наказание, съдът е изложил мотиви, част от които не се споделят от въззивната инстанция.

За да приеме ниска степен на обществена опасност на дееца, съдът правилно е съобразил като смегчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, изказаното съжаление, критичност към извършеното и добрите характеристични данни. За да приеме наличието на многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства, съдът е приел и съществено съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалия. Настоящият състав намира този извод за неправилен, доколкото прие, че е налице нарушение само на едно правило за движение от страна на водача на мотоциклета. Наличието на съпричиняване не следва да се отчита като съществено, а със същата тежест като останалите смегчаващи отговорността обстоятелства.

  Настоящият състав намира, че окръжният съд не е отчел като отегчаващо обстоятелство допускани нарушения на правилата за движение от страна на подсъдимия, за които същият е санкциониран по административен ред. По отношение на извършените от подсъдимия в миналото административни нарушения по ЗДвП е необходимо да се определи тяхната давност, естеството им, тяхната тежест и обществена опасност, които са от значение за характеристиката на дееца като водач на МПС. Видно от приложената справка от КАТ/л.99 от ДП/, подсъдимият е санкциониран три пъти за една година/2015г./ за управление на МПС с превишена скорост. Представената пред първоинстанционния съд декларация  от Хемза Дукали, с която заявява, че на процесните три дати е управлявал автомобила на подсъдимия няма правна стойност. Последният е имал възможност на обжалва констатираните нарушение и определеното наказание, ако не е управлявал МПС, за което няма данни по делото.

 Ето защо, настоящият състав намира, че правилно същите са отчетени като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, но последното не е с голяма относителна тежест и значение. Изложеното води до извода за водач, който не е системен нарушител на правилата за движение. Това дава една положителна характеристика на подсъдимия като водач на МПС, а допуснатото ПТП- инцидентен случай в неговия живот, а не правило за поведение.

От изложеното следва да се направи изводът, че отчетените смегчаващи отговорността обстоятелства не се отличават с многобройност, нито носят признак на изключителност, които да предпоставят значително по-ниска от типичната за този вид престъпления обществена опасност на деянието. Ето защо не се установява и несъразмерна тежест на най-лекото, предвидено в закона наказание, т.е. не е налице правна възможност за преминаване към по-леко по вид наказание по реда на чл. 55, ал. 1 от НК. Безспорно неправомерното поведение на пострадалия, което наред с нарушенията на водача на МПС се намира в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, се отразява върху степента на обществена опасност на деянието и има значението на смекчаващо отговорността обстоятелство. В конкретния случай то не притежава онази изключителност, извънредност и необичайност, която е необходима за определяне на наказанието под предвидения минимум, доколкото основната причина за настъпване на произшествието се корени в  нарушаване на правилата за извършване на маневри. Същевременно отсъстват доказателства за други обстоятелства - семейно и имотно положение, здравословно състояние и т. н., които да придават изключителност на разглеждания казус и да изискват към подсъдимия да бъде проявено снизхождение като наказанието бъде определено под минимума, предвиден за престъплението по чл. 343, ал. 1, б. "в" от НК. От друга страна, обсъдените по-горе смекчаващи обстоятелства не могат да бъдат преценени като многобройни по смисъла на чл. 55 от НК, поради което не може да се приеме, че и най-лекото наказание, предвидено за извършеното от подсъдимия престъпление, се явява несъразмерно леко.

 В този смисъл незаконосъобразно индивидуализацията на наказанието е протекла по чл.58а,ал.4 във вр. с чл.55 от НК, вместо по чл.58а,ал.1 във вр. с чл.54 от НК.

Приемайки превес на смегчаващите отговорността обстоятелства, настоящият състав намира, че следва да бъде определено наказание към минималния законов размер от две години. В този смисъл, присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде изменена, като размерът на определеното наказание "лишаване от свобода" бъде увеличен от една на две години и шест месеца, което след неговото редуциране по правилото на чл.58а от НК,следва да се определен на  една година и осем месеца.

Основното възражение на частните обвинители се отнася до начина на изтърпяване на наказанието, считайки, че в случая не е приложима разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК.

Въззивният съд счита това възражение за неоснователно.

Следва да се отбележи, че поначало престъпленията по транспорта са основно на непредпазливо извършване, като обстоятелствата, свързани с миналото на подсъдимия като водач на МПС, тежестта на допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата, което е в пряка връзка с настъпилия вредоносен резултат и формата на непредпазливата вина са съществени за индивидуализиране на наказанието. Съдът не е съобразил допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътищата и не ги е отчел като отегчаващо обстоятелство. Въпреки това, на същите не следва да се придава повече тежест, предвид обстоятелството, че от последното е изминал период от четири години. От този момент до извършване на процесното ПТП, няма данни за противоправно поведение на подсъдимия, като водач на МПС. От изложеното може да бъде направен извода, че допуснатите нарушения  са изолирано явление, а не начин на поведение на пътя като водач, който е недисциплиран и незачитащ изискванията за безопасност при управление на МПС. Не бяха разкрити и обстоятелства, сочещи на една завишена  степен на обществена опасност на подсъдимия, като водач на МПС и деец.

Изложените съображения водят до извода, че целите на наказанието биха могли да бъдат постигнати с отлагане на изтърпяването му. Добрата личностова характеристика, липсата на осъждания и водени срещу подсъдимия наказателни производства, изразеното съжаление са факт, и заедно с поведението му като водач не разкриват потребност от коригиране на установени навици, пренебрегващи законовите предписания.

По отношение на третата предпоставка за приложението на чл.66 от НК следва да се отчита всеки конкретен случай и особеностите на дееца. Затова законодателят е поставил акцент върху индивидуалната превенция на наказанието, при обсъждане на възможностите за отлагане на неговото изтърпяване. Правилната оценка на изложените обстоятелства определя, че за постигане целите на специалната превенция и преимуществено за поправянето на подсъдимия не е необходимо наказанието "лишаване от свобода" да бъде изтърпяно реално. Изолирането на подсъдимия от обществото и поставянето му в затворническа среда не би имало поправителния и превъзпитателен ефект, целени от закона, доколкото характеристиката на самия деец сочи на възможност за постигане на тези цели докато е на свобода. Ефектът на наказанието може да бъде постигнал с отлагане на изтърпяване на наложеното наказание за по-дълъг изпитателен срок, в който деецът следва да се въздържа от престъпно поведение и да коригира същото към спазване на правилата за движение. Да отмени отлагане на изтърпяването на наказанието, означава съдът да постави акцент върху генералната превенция, което не е смисълът на чл.66 от НК. Действително вредоносният резултат е тежък, променена е съдбата на цяло едно семейство, загубвайки съпруг и син, който е бил опора в ежедневието. Преценката за личната опасност на дееца обаче не може да се основата единствено върху тежестта на съставомерния резултат. В същото време, изолирането на подсъдимия от обществото не би постигнало целите на наказанието. Деянието остава изолиран случай в живота му, а воденият срещу него наказателен процес и ангажиране на наказателната му отговорност са изиграли своят поправителен ефект. Смисълът на отлагането не е да репарира причинените вреди, а да се поправи и превъзпита дееца. За да има една санкция предупредителен и възпиращ ефект върху останалите членове на обществото, тя трябва преди всичко да поправя и превъзпитава самия деец. В противен случай би се стигало до налагане на санкция, която удовлетворява обществото, но не поправя и превъзпитава самия деец, като го изолира от обществото. Ефектът на наказателното въздействие ще бъде обезпечен чрез отлагане изтърпяването на наказанието"лишаване от свобода" за  срок от четири години. В този срок подсъдимият е длъжен да се въздържа от престъпно поведение и да коригира нагласите си към спазване на закона.

Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция счита, че искането за отмяна на института на условното осъждане е в разрез с установената ниска лична обществена опасност на дееца, поради което следва да бъде оставено без уважение.

Присъдата следва да бъде изменена и в частта, досежно определения размер на наложеното кумулативното наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Съобразявайки изложените по-горе съображения, настоящият състав счита, че неговият размер следва да бъде завишен от една година на две години. Така определените наказания в своята съвкупност се явяват адекватни на извършеното и в пълна степен ще съдействат за изпълнение целите на наказанието.

По изложените съображения, въззивната инстанция намира, че оплакването на частните обвинители за несправедливост на наложеното наказание е частично основателно.

  Водим от горното и на основание чл.337, ал.2,т.1 и чл.338 от НПК, въззивният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

 ИЗМЕНЯВА присъда №25 от 19.03.2018г, постановена по НОХД №140/2018 год. по описа на ВОС, както следва:

УВЕЛИЧАВА размера на наложеното наказание "лишаване от свобода" от една година на ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА.

УВЕЛИЧАВА размера на определения изпитателен срок от три години на ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

УВЕЛИЧАВА размера на наложеното наказание "лишаване от право да управлява МПС" от една година на ДВЕ ГОДИНИ.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 15 дневен срок от съобщаването му, пред ВКС на РБ.

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 ЧЛЕНОВЕ: 1.          2.