Р Е Ш Е Н И Е

03.10.2013г., гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесет и шести септември през две хиляди и тринадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илия Пачолов

ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова

Димитър Димитров

секретар С.Д.

прокурор Станислав Андонов,

като разгледа докладваното от съдията Р.Лолова

ВНОХД №221 по описа за 2013 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба на Л.С.Г., чрез защитника му адв. Хр.Д., подсъдим по нохд № 614/2013г. по описа на Варненския окръжен съд, против присъдата, постановена от същия съд на 11.06.2013г., с която подс. Г. е признат за виновен за деяние по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 и му е наложено наказание от осем години лишаване от свобода при строг режим за това деяние   както и за деяние по чл.249 ал.1 пр.1 вр.чл.26 ал.1 и чл.54 и чл.58а ал.1 НК, за което му е наложено наказание и четири години лишаване от свобода при строг режим, както и глоба от 1000лв. На основание чл.23 ал.1 НК му е наложено едно общо наказание от осем години лишаване от свобода при строг режим и глоба от 1000лв. Осъден е да заплати на гражданския ищец М.Х.К. сумата от 1118,48лв. за деянието по чл.196 и сумата от 1740лв. за деянието по чл.249 НК, обезщетение за причинени имуществени вреди.

В жалбата на подсъдимия се навеждат  основания за допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на подсъдимия изразяващо се в противоречие в обстоятелствената част и диспозитива на обв. акт и присъдата и мотивите на съда относно датата на извършване на деянието. Прави се искане присъдата да бъде отменена и делото бъде върнато на прокурора за изправяне на допуснатото нарушение и алтернативно да бъде изменена като бъде намалено определеното му наказание.

Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия и липсата на основания за изменение на постановената присъда. Предлага съда да приеме, че се касае до техническа грешка при изписването на датите и че времето и мястото на извършване на деянията са установени по категоричен начин и с нищо не е нарушено правото на защита на подсъдимия.

Гражданският ищец не се явява за да изрази становище

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 11.06.2013г., постановена по нохд № 614/2013г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия Л.С.Г. за виновен в това, че на 21.01.12г. в гр.Варна, в условията на опасен рецидив, противозаконно отнел чужди  движими вещи, на обща стойност 1118,48лв. от владението на М.Х.К., без нейно съгласие, с намерение да ги присвои като употребил за това сила и на основание чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 и чл.54 и чл.58а ал.1 НК му е определил наказание от осем години лишаване от свобода при строг режим. Признал го е за виновен и за това, че на 21.01.2012г. в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, използвал платежен документ-кредитна банкова карта с издател „Уникредит Булбанк” и титуляр М.Х.К., без съгласието й, като осъществил шест транзакции и получил сумата от 1740лв., за което и на основание чл.249 ал.1 пр.1 вр.чл.26 ал.1 и чл.54 и чл.58а ал.1 НК му е наложил наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода при строг режим, както и глоба от 1000лв. На основание чл.23 ал.1 е определил на подсъдимия да изтърпи едно общо наказание от осем години лишаване от свобода при общ режим както и глоба в размер на 1000лв.

Осъдил го е да заплати на гражданския ищец М.Х.К. сумата от 1118,48лв. за деянието по чл.199 и сумата от 1740лв., за деянието по чл.249 НК обезщетение за претърпени имуществени вреди. Осъдил го е да заплати съответните такси и разноски.

Производството е протекло по реда на глава 27 НПК.

След разясняване на процедурите по реда на чл.371 НПК подсъдимият е заявил че признава изцяло вината си и фактите и обстоятелствата по обвинителния акт и не желае събирането на нови доказателства.

Съдът след като е установил, че самопризнанията на подс. Попов се подкрепят изцяло от събраните на досъдебното производство доказателства е обявил, че ще ползва самопризнанието при постановяване на присъдата и няма да събира доказателства за фактите изложени в обв. акт.

Приел е, че фактическата обстановка по делото е изяснена напълно и по нея няма спор.Описвайки тази фактическа обстановка съдът е започнал изложението с „На 12.01.2012г. около 20,15ч….” На всякъде в мотивите си, описвайки и двете престъпления и позовавайки се на събраните доказателства съдът посочва като дата на извършване на деянията 12.01.12г. С присъдата си обаче го е признал за виновен да е извършил двете деяния на 21.01.12г. Налице е противоречие между диспозитив на присъдата и мотивите към нея.

Настоящата инстанция намира, че не се касае до допусната техническа грешка при изписване датата на извършените деяния в присъдата, тъй като се установява, че същите противоречия са налице и в обвинителния акт. Там, в обстоятелствената част, описвайки престъпленията прокурора също е отразил дата 12.01.12г., а в диспозитива е обвинил подсъдимия в извършване на деяния на дата 21.01.12г. Съгласно разпоредбата на чл.246 ал.2 НПК в обст.част на обв. акт се посочват времето и мястото на извършване на престъплението. Датата на деянието в обстоятелствената част се различава от тази в диспозитива. Тъй като обвинението са повдига именно с обв. акт, то подсъдимия следва да е наясно в какво точно се обвинява. В този случай, при наличието на това противоречие, съдът е следвало в разпоредителното заседание по чл.248 ал.3 НПК съдията –докладчик е следвало да установи това противоречие и прекрати съдебното производство като върне делото на прокурора за отстраняване на допуснатото нарушение. Като не е сторил това съдът също е допуснал нарушение, а преписвайки дословно съдържанието на диспозитива на обв. акт в присъдата си е нарушил разпоредбата на чл.301 НПК. Налице е нарушение по чл.348 ал.2 т.1 и 2 НПК и тъй като изначално отстранимото съществено нарушение е допуснато още на досъдебното производство, след отмяна на присъдата делото следва да бъде върнато на прокурора.

В този смисъл жалбата се явява основателна и без да се разглежда по същество по останалите оплаквания, следва да се уважи, а присъдата да се отмени изцяло като делото се върне на прокурора за отстраняване на нарушението.

Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.335 ал.1 т.1 НПК Варненският апелативен съд

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯВА изцяло присъдата от 11.06.2013г. на Варненския окръжен съд, постановена по нохд №614/2013г. по отношение на подсъдимия Л.С.Г. с ЕГ№ **********.

ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения в обвинителния акт.

Решението не подлежи на касационна жалба или протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                   2.