Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

1

       Варна, 05.01.2015 година

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,наказателно отделение,в публично съдебно заседание на Седми Ноември,две хиляди и четиринадесета година,в  състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

 

  ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА ЛОЛОВА

АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

               Секретар Г.Н.

Прокурор ВИЛЕН МИЧЕВ

               Като разгледа докладваното от съдия ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

ВНДОХ № 221 по описа за 2014 година и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

С Присъда № 67 от 02.07.2014 година по НДОХ № 616/2014 година на състав на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД подсъдимата З.К.М.,ЕГН ********** *** за виновна в това,че:За времето от 06 до 25.08.2004 година на Митница"Варна-запад“,при условията на продължавано престъпление,избегнала плащането на данъчни задължения, като укрила такива в особено големи размери от 37 073,00 лева, потвърждавайки неистина в пет подадени декларации,които се изискват по силата на закон и на основание член 257 алинея 1 /отменен./във връзка с член 255 алинея 1 предложение 2 /изменен/във връзка с член 26 алинея 1 от НК във връзка с член 55 алинея 1 точка 1 и алинея 3 от НК й е било наложено наказание"Лишаване от свобода"за срок от  ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА,което наказание на основание член 66 алинея 1 от НК е било отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Със същата Присъда на основание член 189 алинея 3 от НПК подсъдимата З.К.М. е била да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 607,00 лева по сметка на ВОС,а по сметка на ОД на МВР-Варна сумата от 587,73 лева разноски по делото.

Недоволна от така постановената Присъда е останала  подсъдимата З.К.М.,обжалвала я е чрез защитника си-адвокат МАРИН М.-от САК по съображения,че липсвала субективната страна-изискуемият от закона умисъл за извършване на престъпното деяние по член 257 алинея 1/отменен/от НК във връзка с член 255 алинея 1 от НК от подсъдимата М.;допуснати на досъдебното производство и при внасяне на обвинителния акт за допуснати съществени процесуални нарушения,неотстраними  на този етап от наказателното производство.Иска се отмяна на обжалваната Присъда и постановяване на нова такава,с която подсъдимата М. да бъде оправдана изцяло по така повдигнатото й обвинение.

В съдебно заседание,по съществото на делото пред въззивната апелативна инстанция страните взеха следните становища :

Защитата на жалбоподателката и подсъдима З.К.М.-адвокат М.М.-от САК излага подробни съображения в подкрепа на оплакванията в жалбата си против Присъдата на първоинстанционния съд,като неправилна и незаконосъобразна.Иска се отмяна на Присъдата и постановяване на нова оправдателна такава.Прави се и алтернативно искане за отмяна на първоинстанционната Присъда и връщане на делото на досъдебното производство за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.

Подсъдимата М. заявява,че се присъединява към казаното от адвоката си и че ако знаела,че има разлика в документите,нямало да подпише тези декларации и документи.

Представителят на държавното обвинение дава заключение,че жалбата се явява неоснователна и като такава,следва да бъде оставена без уважение,не са били допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон,като се иска потвърждаване на Присъдата.

В последната си дума подсъдимата М. заявява,че продължава да се смята за невинна;че не е направила умишлено престъпление и моли да бъде оправдана.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,като взе предвид оплакванията в жалбата на защитата на подсъдимата З.К.М.;становищата на страните по делото;становището на подсъдимата М. в последната й дума,както и служебно изцяло-с оглед на член 313 и член 314 алинея 1 от НПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Жалбата на защитата на подсъдимата З.К.М. е била подаден в установения от НПК срок и е допустима за разглеждане от въззивната апелативна инстанция.

Първоинстанционният ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е  приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата З.К.М. завършила средно образование през пролетта на 1978 година в гимназия в град Перник.След това се занимавала с търговия в държавно предприятие,а след 1989 година развивала частна търговска дейност.

С Решение № 1 от 18 май 2002 година по ф.д.№ 4259/02 година на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД било регистрирано ЕООД  с фирма"МАРВИ – Н.Н.”с предмет на дейност:Вътрешно и външнотърговска дейност – внос и износ, търговия  и производство на всякакви незабранени от закона промишлени, хранителни и селскостопански стоки,дейност на търговско представителство, посредничество и агентство на чуждестранни и местни  физически и юридически лица в страната и чужбина,хотелиерство и ресторантьорство, превозна дейност-превоз на пътници и товари,както и всякакви други дейности и услуги незабранени от закона.Като едноличен собственик бил вписан М.Н.Н., който следвало да го управлява и представлява.

В началото на 2004 година подсъдимата М. била убедена от свой познат от град Перник да получи собствеността на въпросното ЕООД,като ще работи по сделките на фирмата с чужди финансови средства и съответно ще получава някакъв дял от печалбата.

С Решение № 2 от 23 април 2004 година по ф.д.№ 4259/02 година на СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД фирмените дялове на дружеството били прехвърлени на подсъдимата М.,като тя била вписана,като едноличен собственик.Дружеството запазило предмета си на дейност и било постановено М. да го управлява и представлява.

През 2004 година фирмата,управлявана от подсъдимата М., упражнявала активна търговска дейност,включително внос на сухо мляко.

На 13.07.2004 година бил сключен договор № 877 между А.О."Инкомлак" град Белци,Република Молдова и"Грънчарови"ЕООД Габрово за продажба на 200 тона сухо мляко.

Договорената цена съобразно договора била 1350 щатски долара за тон, като с оглед точка 9 от договора стоката се заплащала предварително на 100 процента по банков път-чрез превод на паричните средства на валутната сметка на продавача.

С Приложение № 2 /13.07.2004 година към договора, било договорено, че 40 тона от това количеството било за"МАРВИ-Н.Н." ЕООД .

На 26.07.2004 година подсъдимата З.М. изготвила и подписала платежно нареждане входящ № 950/26.07.2004 година на Българска Пощенска Банка за сума от 16 000 щатски долара и статистическа форма"Приложение"№ 2 към член З алинея 1 от Наредба № 27 на БНБ",към които приложила копие на проформа-инвойс № 1/13.07.2004 година, издаден на „МАРВИ-НН" ЕООД,което копие било заверено от подсъдимата за вярност с оригинала.В проформа инвойс № 1/13.07.2004 година било записано,че била издадена по договор 877/13.07.2004 година и проформа инвойс 1/ 13.07.2004 година бил за доставка на сухо мляко 40 000 килограма по 1.35 щатски долара на обща стойност 54 000 щатски долара.

На 27.07.2004 година подсъдимата З.М. изготвила и подписала платежно нареждане вход.№ 954/27.07.2004 година на Българска Пощенска Банка за сума от 11 000 щатски долара и статистическа форма "Приложение № 2 към член З алинея 1 от Наредба № 27 на БНБ",към които приложила копие на инвойс № 1/13.07.2004 година,издаден на"МАРВИ-НН" ЕООД,което копие било заверено от подсъдимата за вярност с оригинала.В инвойс № 1/13.07.2004 година било записано,че била издадена по договор 877/13.07.2004 година и инвойс 1/ 13.07.2004 година бил за доставка на сухо мляко 40 000 килограма по 1,35 щатски долара на обща стойност 54 000 щатски долара.

След като заплатила общо 27 000 щатски долара по горепосочения договор,от изпращача на 30.07.2004 година били изпратени 2 тира със сухо мляко.На митницата в Република Молдова били представени фактури/инвойс/,в които били отразени както реалното количество на стоката,така също и реалната и цена от 1,35 долара за килограм.

На 6 август 2004 година подсъдимата М. посрещнала камионите на Митница"Варна-Запад”и приела стоката ведно с придружаващите я документи.

За полученото количество подсъдимата З.М. подала подписани от нея следните митнически декларации:

МД 2002 / 4-1603/06.08.2004 година,към която приложила-Инвойс № 277024/26.07.2004 година,издаден по договор 877/13.07.2004 година за доставка на сухо мляко 20 000 килограма по 0,60 щатски долара на обща стойност 12 000 щатски долара;

Платежни нареждания за такса опаковка от 06.08.2004 година,мито по внос от 06.08.2004 година и ДДС по внос от 28.07.2004 година,всичките подписани от подсъдимата З.М..На гърба на платежните нареждания е било записано,че са по фактура № 277024;

Декларация за стойността ДС-1 от 06.08.2004 година,подписана ОТ З.М. с декларирана стойност на доставката 12 000 щатски долара.

МД 2002 / 4-1604/06.08.2004 година,към която приложила-Инвойс № 277025/26.07.2004 година,издаден по договор 877/13.07.2004 година за доставка на сухо мляко 20 000 килограма по 0,60 щатски долара на обща стойност 12 000 щатски долара.

Платежни нареждания за такса опаковка от 06.08.2004 година,мито по внос от 06.08.2004 година и ДДС по внос от 28.07.2004 година,всичките подписани от подсъдимата З.М.,като на гърба на платежните нареждания е записано,че са по фактура № 277025;

Декларация за стойността ДС-1 от 06.08.2004 година,подписана от подсъдимата З.М. с декларирана стойност на доставката 12 000,00 щатски долара.

Съгласно член 31 алинея 1 от ЗДДС/ДВ брой 109 от 16.12.2003 година/ данъчната основа при внос на стоки е митническата стойност по смисъла на Закона за митниците , определена в левове и увеличена с всички дължими при вноса митни сборове, такси, вноски и акциз.

Съгласно член 35 алинея 1 от ЗМ митническата стойност на внасяни стоки,определена по този член,е договорната стойност,която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките.

Съгласно член 58 алинея 1 от ЗДДС размерът на данъка при внос на стока в страната се определя,като данъчната основа при внос,определена по реда на член 31,се умножи с данъчната ставка.

Съгласно член 27 от ЗДДС датата на възникване на данъчното събитие и задължението за начисляване и заплащане,за начисляване и обезпечаване или за освобождаване от данък при внос на стоки е датата,на която възниква задължение за митническите органи за вземането под отчет на митни сборове,включително и когато митническата ставка е нула,или освобождаването от тях.

Съгласно член 75 от ЗДДС вносителят на стоки внася ефективно начисления от митническите органи данък в републиканския бюджет по сметка на съответното митническо учреждение,оформящо вноса.

Предвид гореизложените законови разпоредби и инвойс № 1/13.07.2004 година,приложена към платежни нареждания от 26.07.2004 година и 27.07.2004 година и с оглед заключението на назначената допълнителна ССЕ, митническата стойност по:

МД № 2002/4-1603/06.08.2004 година следвало да бъде в размер на 27 000 щатски долара,а не както е декларирана от подсъдимата З.М. в размер на 12 000 щатски долара.

МД № 2002/4-1604/06.08.2004 година следвало да бъде в размер на 27 000 щатски долара,а не както е декларирана от  З.М. в размер на 12 000 щатски долара.

От заключението на назначената допълнителна ССЕ било установено,че вместо декларираното и внесено ДДС в размер на 6672,00 лева и декларирано и внесено мито в размер на 13018,00 лева по всяка една от горепосочените две митнически декларации,подсъдимата З.М. следвало да декларира ДДС в размер на 14 086,00 лева и мито 27486,00 лева,т.е за всяка една от двете декларации подсъдимата З.М. укрила ДДС в размер на 7414.60 лева и мито в размер на 14 468,00 лева.

На 13.07.2004 година бил сключен договор № 827 между А.О."Инкомлак" град Белци,Република Молдова и фирма "МАРВИ-Н.Н."ЕООД София,Република България за продажба на 100 тона сухо мляко,като е  било посочено,че е подписан от З.К.М..Договорената цена съобразно договора била 1350 щатски долара за тон като с оглед точка 9 от договора стоката се заплащала предварително на 100 процента по банков път-чрез превод на паричните средства на валутната сметка на продавача.

На 28.07.2004 година подсъдимата З.М. изготвила и подписала платежно нареждане входящ № 970/28.07.2004 година на Българска Пощенска Банка за сумата от 15 000,00 щатски долара и статистическа форма"Приложение № 2 към член З алинея 1 от Наредба № 27 на БНБ",към които приложила копие на фактура проформа № 2/27.07.2004 година, издадена на"МАРВИ-НН"ЕООД,което копие било заверено от подсъдимата М. за вярност с оригинала.Във фактура проформа № 2/27.07.2004 година било записано,че била издадена по договор 827/13.07.2004 година и била за доставка на сухо мляко 20 000 килограма по 1.35 щатски долара на обща стойност 27 000,00 щатски долара.

На 29.07.2004 година подсъдимата З.М. изготвила и подписала платежно нареждане вход.№ 975/29.07.2004 година на Българска Пощенска Банка за сума от 12 000,00 щатски долара и статистическа форма"Приложение № 2 към член З алинея 1 от Наредба № 27 на БНБ",към които приложила копие на фактура проформа № 2/27.07.2004 ГОДИНА,издаден на"МАРВИ-НН" ЕООД, което копие било заверено от подсъдимата М. за вярност с оригинала.Във фактура проформа № 2/27.07.2004 година било записано,че била издадена по договор 827/13.07.2004 година и била за доставка на сухо мляко 20 000 килограма по 1.35 щатски долара на обща стойност 27 000,00 щатски долара.

След като заплатила общо 27 000 щатски долара по горепосочения договор,от изпращача били изпратени 3 тира със сухо мляко.На митницата в Република Молдова била представени фактури/инвойс/,в които били отразени, както реалното количество на стоката,така също и реалната и цена от 1,35 долара за килограм.

На 05.08.2004 година подсъдимата З.М., като управляваща"МАРВИ-НН"ЕООД издала нотариално заверено пълномощно на свидетеля Т.Н.Д.,който работел като спедитор в митническа агенция на фирма"ПМГ"ЕООД да осъществява пряко представителство по смисъла на Правилника за прилагане на Закона за митниците с генерален обем на представителната му власт в рамките на Закона за митниците,ПЗМ и други нормативни актове по прилагането му.

За полученото количество сухо мляко по договор № 827 между А.О. "Инкомлак" град Белци,Република Молдова и фирма"МАРВИ-Н.Н"ЕООД София, Република България като пълномощник на подсъдимата М.,свидетелят Т.Д.,след като получил стоката и необходимите за прилагането документи,подал подписани от него следните митнически декларации:

МД № 2002/4-1654/12.08.2004 година,към която приложил:Инвойс № 277882/02.08.2004 година,издаден по договор 827/13.07.2004 година за доставка на сухо мляко 20 000 килограма по 0,60 щатски долара на обща стойност 12 000,00 щатски долара;

Платежни нареждания за такса опаковка от 12.08.2004 година,мито по внос от 12.08.2004 година и ДДС по внос от 12.08.2004 година,всичките подписани от подсъдимата М.,с печат на фирма"МАРВИ-Н.Н"ЕООД, на гърба на платежните нареждания било записано,че били по фактура № 277882;

Декларация за стойността ДС-1 от 12.08.2004 година,подписана от Т.Д. с декларирана стойност на доставката 12 000 щатски долара.,

МД № 2002/4-1656/12.08.2004 година,към която приложил:Инвойс № 277883/02.08.2004 година,издаден по договор 827/13.07.2004 година за доставка на сухо мляко 20 000 килограма по 0,60 щатски долара на обща стойност 12 000,00  щатски долара,

Платежни нареждания за такса опаковка от 12.08.2004 година,мито по внос от 12.08.2004 година и ДДС по внос от 12.08.2004 година,всичките подписани от подсъдимата З.М.,с печат на фирма"МАРВИ-Н.Н."ЕООД,на гърба на платежните нареждания е записано,че са по фактура № 277883;

Декларация за стойността ДС-1 от 12.08.2004 година,подписана от Т.Д. с декларирана стойност на доставката 12 000,00 щатски долара.

МД № 2002/4-1766/25.08.2004 година,към която приложил:Инвойс № 283541/13.08.2004 година,издаден по договор 827/13.07.2004 година за доставка на сухо мляко 20 000 килограма по 0,60 щатски долара на обща стойност 12 000,00 щатски долара;

Заверени копия от платежни нареждания за такса опаковка от 25.08.2004 година,мито по внос от 25.08.2004 година и ДДС по внос от 25.08.2004 година, всичките подписани от подсъдимата З.М.,с печат на фирма "МАРВИ-Н.Н."ЕООД.,

Декларация за стойността ДС-1 от 26.08.2004 година,подписана от Т.Д. с декларирана стойност на доставката 12 000,00 щатски долара.

Така, вместо декларираното и внесено ДДС в размер на 6 672,00 лева по всяка една от посочените три митнически декларации,подсъдимата З.М. следвало да декларира ДДС в размер на  14 086,00 лева-т.е. за всяка една от трите декларации е укрила ДДС в размер на 7 414,60 лева.

Гореописаната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена след пълен,подробен и комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства/най-вече писмени такива/.

По същество тази фактическа обстановка не е била оспорвана пред първоинстанционния съд,не се оспорва и пред въззивната апелативна инстанция.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД възприема изцяло изводите на първоинстанционния съд относно приетата за установена фактическа обстановка,като законосъобразни,обосновани и в синхрон със събраните по делото доказателства.

При така законосъобразно и обосновано приетата за установена фактическа обстановка,първоинстанционният ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД също така законосъобразно и обосновано е направил своите изводи,че с деянията си за времето от 06.08.2004 година до 25.08.2004 година на Митница"Варна-Запад" е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на член 257 алинея 1/отменен./във връзка с член 255 алинея 1 предложение 2/изменен/във връзка с член 26 алинея 1 от НК,като престъплението е било извършено при условията на пряк умисъл-по смисъла на член 11 алинея 2 от НК.

Както пред първоинстанционния съд,така и пред въззивната апелативна инстанция основните възражения на подсъдимата З.М. и на защитата й,че при доказана по безсъмнен,категоричен и безспорен начин фактическа обстановка,погрешно са били направени изводи,че последната умишлено е извършила престъплението,за което е била обвинена,тъй като само формално е била управител на фирмата,но че не тя е сключвала договорите и като изпълнител,се е доверявала на цялата информация,която получавала от документацията,предоставена й от шофьорите на камионите.

Освен това се правят оплаквания,че първоинстанционният съд се е произнесъл извън пределите на повдигнатото обвинение в обвинителния акт,а така също и че в обвинителния акт прокуратурата не е цитирала член 26 алинея 1 от НК в словесната квалификация на деянието.

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че всички оплаквания на защитата на подсъдимата З.М. в съдебно заседание по съществото на делото се явяват неоснователни и като такива,следва да бъдат оставени без уважение,тъй като:

Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е направил своите изводи,че обвинението е било доказано не само от обективна страна,но и от субективна такава,тъй като:Субективният състав за умисъла на извършителя/в случая:подсъдимата М./се извлича от обективните му действия.А обективните действия на подсъдимата са били:Подсъдимата З.К.М. е била лицето,                                                                                                                                                                                                                                                което представлявало и управлявало данъчнозадължената фирма,нейно е било и задължението да заплаща законоустановените данъци.Тя лично е подписала всички платежни нареждания и две от митническите декларации,като:пред митническите  власти на Република Молдова са били представени фактури с реалната стойност на доставеното сухо мляко,а пред Митница"Варна-Запад” са били представени други фактури,в които цената на стоката е била занижена повече от два пъти.Подсъдимата М.                                                                                                                                                                                                                                       лично е прилагала фактури,както към платежните нареждания,така и към митническите декларации.

Неоснователни са оплакванията,че първоинстанционният съд се е произнесъл извън пределите на повдигнатото обвинение в обвинителния акт,тъй като:В обвинителният акт е бил посочен периода на продължаваното престъпление,а именно:06.08.2004 година-25.08.2004 година;посочено е било мястото:град Варна,митнически пункт"Варна-Запад"при Митница Варна;подробно са били описани 5 броя митнически декларации,посочен е бил и текста на член 257 алинея 1 от НК във връзка с член 255 алинея 1 от НК.В диспозитива на Присъдата си първоинстанционният съд е приел същите параметри,посочени в обвинителния акт за време,място,митнически декларации,текст от НК.Действително:В диспозитива на Присъдата не са били описани подробно петте броя митнически декларации,но това не може да се приеме като допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,тъй като декларациите подробна са били описани в мотивите към Присъдата.В Присъдата си първоинстанционният съд е конкретизирал,че член 257 алинея 1 от НК е бил отменен,а член 255 алинея 1 предложение второ от НК е бил изменен.Това обаче също не може да бъде квалифицирано като допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,тъй като към датата на постановяване на Присъдата е безспорен факт отмяната и съответно изменението на посочените по-горе текстове от НК.

Неоснователни са и оплакванията за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с факта,че в обвинителния акт прокуратурата не е цитирала член 26 алинея 1 от НК в словесната квалификация на деянието,тъй като:В диспозитива на обвинителния акт в началото дословно е посочено словесно:"…,в условията на продължавано престъпление…",а в края е посочен и текста:"…във връзка с член 26 алинея 1 от НК.".

При определяне вида,размера и начина на изтърпяване от подсъдимата М. на наказанието"Лишаване от свобода",законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства за нея:чисто съдебно минало;че от престъпната й дейност по-скоро са се облагодетелствали други лица;както и че разглеждането на делото повече от два пъти е надхвърлило разумния срок/нарушение на член 6 точка 1 от ЕКЗПЧОС/,което е било отчетено като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство,дало основание да се приложи разпоредбата на член 55 алинея 1 точка 1 от НК,както и да не се приложи разпоредбата на член 55 от НК:да не се наложи наказанието"Глоба".Законосъобразно и обосновано също така първоинстанционният съд е направил своите изводи,че за постигане целите на наказанието-визирани в член 36 от НК,подсъдимата М. не следва да бъде изолирана от обществото и че по отношение на нея с успех могат да намерят приложение разпоредбите на института на условното осъждане-по смисъла на член 66 алинея 1 от НК с минималния изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание НЯМА,но тези свои изводи въззивната апелативна инстанция прави с оглед правомощията си по член 314 алинея 1 от НПК.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прави изводите си,че оплакванията в жалбата и в съдебно заседание по съществото на делото на защитата на подсъдимата З.К.М. се явяват изцяло неоснователни и като такива,следва да бъдат оставени без уважение,а Присъдата на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,като законосъобразна,обоснована и справедлива,следва да бъде потвърдена изцяло.

При служебната проверка на Присъдата,въззивната апелативна инстанция не констатира нарушения,допуснати на досъдебното производство или във фазата на съдебното следствие,които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда,както и за изменението й

Водим от горното и на основание член 338 от НПК съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 67 от 02.07.2014 година по НДОХ 616/2014 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с подсъдима З.К.М.,ЕГН ********** ***.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД  на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК от съобщението му до страните – на основание член 350 ал.1 от НПК във връзка с член 340 ал.2  от НПК.

                          

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

                                                                                                            1:

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ :

                                                                                                           2: