Р Е Ш Е Н И Е

 

219

 

гр.Варна,    21.08.2017г.

 

В     ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 14 юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

СВЕТОСЛАВА К.А

 

 

при участието на прокурора МИЛЕНА ГАМОЗОВА и секретаря ГЕНОВЕВА НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Светослава К.а ВНОХД № 222 по описа на ВАпС за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

   

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба от защитника на подсъдимия И.Б.Б., ЕГН ********** против присъда № 20 от 03.04.2017г. по НОХД № 156/2017 год. по описа на Окръжен съд – Варна.

Развиват се оплаквания за несправедливост на наложеното наказание, тъй като се оспорват изводите на ОС Варна относно възприетите за отегчаващи отговорността на подс.Б. обстоятелства. Според защитата не са били отчетени факти, които облекчават положението на въззивника. Иска се изменение на постановената присъда и намаляване размера на наказанието.

С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в това, че за периода 30.06.2016 год. - 05.07.2016 год. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - златен синджир с тегло 10 грама и златна висулка във формата на кръст на стойност 715.00 лева, златен синджир с тегло 10 грама и златна висулка във формата на сърце и слонче на стойност 780.00 лева и златен синджир със златна висулка с тегло 4 грама на стойност 390.00 лева, всичко на стойност 1885.00 лева, от владението съответно на Р.Стоянова Иванова, Ц.В.В. и М.С.Ч., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл. 26, ал.1 от НК  и чл.54 вр. чл.58а, ал.1 от НК съдът му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ ГОДИНИ при първоначален СТРОГ режим; на основание чл.59, ал.1 от НК съдът е приспаднал предварителното задържане на подсъдимия, считано от 08.07.2016 г. до привеждане на присъдата в изпълнение.

С атакуваната присъда е била ангажирана и гражданската отговорност на подс.И.Б.Б., който е бил осъден да заплати на:

 гр.ищец Ц.В.В. сумата 780 лв., представляващи имуществени вреди в резултат от престъплението, както и 1000 лв. неимуществени вреди в резултат от същото, заедно със законната лихва, считано от 04.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 500 лв., представляващи деловодни разноски на гр.ищец.

гр.ищец М.С.Ч. сумата от 390 лв., представляващи имуществени вреди в резултат от престъплението, както и 1000 лв. неимуществени вреди в резултат от същото, заедно със законната лихва, считано от 05.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, а сторените по делото разноски са възложени за заплащане от подсъдимия Ив. Б..

 

В съдебно заседание въззивникът лично и чрез защитника си – адв.Вл. В., поддържа жалбата на изложените в нея основания. Поддържа се искане за намаляване на размера на наложеното наказание „лишаване от свобода”.

В съдебно заседание въззивният прокурор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са били установени по несъмнен и категоричен начин. Намира отмерените от първата инстанция наказания за справедливи.

Частният обвинител и граждански ищец Ц.В., лично и чрез повереника си – адв.Г.Я., изразява становище за неоснователност на оплакването на подсъдимия и моли въззивната инстанция да потвърди изцяло атакуваната присъда.

Гражданският ищец М.Ч., редовно уведомена за образуваното въззивно производство и неговия предмет, не се явява. В писмена молба е заявила съгласието си производствата пред ВАпС да се проведе без нейно участие.

В личната си защита и последна дума подсъдимият Б. заявява, че осъзнава стореното от него. Моли да бъде намалено наказанието, за да му бъде предоставена възможност да промени живота си.

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество се преценяват като основателна досежно изложените оплаквания за несправедливост на наложеното наказание.

 

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства настоящата въззивен състав приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на т.нар. „съкратено съдебно следствие” по реда на чл.371, т.2 от НПК.

Подсъдимия И.Б. е роден на ***г. в гр. Варна. Когато бил на пет години родителите му се развели. Грижите за него били упражнявани от баща му и от неговите родители. Б. започнал да употребява наркотични вещества през 1995-1996 година, като първо пушел марихуана. През 2002 година започнал да употребява и хероин, като първоначално го приемал чрез вдишване, а в последствие преминал на венозна употреба. Така постепенно той развил физическа и психическа зависимост към наркотичното вещество. Необходимостта да си набавя непрекъснато хероин довела подс. Б. и до извършване на различни престъпления, както поради въздействието на наркотичното вещество, така и заради необходимостта от снабдяване с парични средства за неговото закупуване.

Осъждан е както следва:

С присъда от 04.04.2006г на ВОС по чл.354а ал.1 вр. чл.55 три месеца лишаване от свобода условно с три годишен изпитателен срок.

С влязло в сила на 11.09.2012г. споразумение по НОХД № 2135/2003г. по описа на Районен съд - Варна, на основание 152 ал. 3 т. 1 вр. ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от НК, чл. 152 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 2 от НК и чл. 150 вр. чл. 20 ал. 2 от НК - лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години, за извършени на 17.05.2002г. престъпления.

С влязло в сила на 12.12.2012г. споразумение по НОХД № 6713/2012г. по описа на Районен съд - Варна, по чл.198 вр. чл.18 вр. чл.55 лишаване от свобода за срок от 1 година и 9 месеца при първоначален строг режим.С Определение № 384/27.02.2013г., влязло в сила на 15.03.2013г., постановено по ЧНД № 100/2013г. по описа на Районен съд - Варна, на основание чл. 68 ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, наложено на  Б. по НОХД № 2135/2003г. по описа на Районен съд – Варна.

Със споразумение влязло в сила 31.02013г. по НОХД № 9589/13г. по описа на СРС на основание чл. 354 а ал.5 от НК глоба в размер на 500лв за деяние извършено на 21.11.2012г.

Наказанието лишаване от свобода за срок от 1 година и 9 месеца, наложено на подс.  Б. по НОХД № 6713/2012г. по описа на Районен съд - Варна било изтърпяно от него условно предсрочно, съгласно Определение № 1045/12.11.2015г., влязло в сила на 20.11.2015г., постановено по ЧНД № 1460/2015г. по описа на Окръжен съд - Варна. Подс. Б. бил освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието - 3 месеца и 5 дни, от наложеното му по НОХД № 6713/2012г. по описа на Районен съд - Варна наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 9 месеца. Установен бил изпитателен срок в размер на 6 месеца, както и мярка за пробационен надзор в рамките на изпитателния срок.

На 30.06.2016г.  И.Б. *** като Гръцката махала. Тъй като нямал работа и доходи бил решил да си набави средства чрез извършване на грабежи от жени.

 Малко след 15:30 часа на 30.06.2016г. св. Р.С.И.се намирала в същия район на града. Тя търсела определен административен адрес и тъй като не знаела къде точно се намира той, обикаляла продължително време. Св. И.носела на врата си златно колие - фина плетка, с тегло 10 грама, на което имало окачена и висулка - златен кръст, с бели камъчета.Подсъдимия забелязал накитите и решил  да я нападне. Около 16:00 часа св. И.била на кръстовището на ул. „Граф Игнатиев" и ул. „Йоан Екзарх", където спряла и се огледала. Тогава подсъдимия я  приближил  в гръб, ударил я с ръка по тила, за да я изненада и зашемети, и дръпнал силно златното копие. Тъй като колието не било плътно, от дърпането  се скъсало и подсъдимия избягал с него, като се отдалечил в посока бул. „Приморски".

Св.И.не видяла нападателя в лице тъй като била с гръб към него. Възприела само част от облеклото му и общи негови външни физически белези.

Извършеното престъпление било видяно от св. Т.А.К., който около 15:00 часа на 30.06.2016г. също се намирал в този район на града. Св. К. забелязал подсъдимия и държането му се сторило подозрително. Предположил че същият се готви да извърши престъпление и затова започнал да го наблюдава. След като чул викове за помощ, видял подс.. Б. да се отдалечава от жена която потвърдила пред свидетеля че е ограбена. К. се опитал да догони извършителя на престъплението но не могъл да го настигне. Тъй като дълго време преди това го наблюдавал, запомнил чертите на лицето му, запомнил и облеклото му.

Отдалечаването на подс. Б. от мястото на извършване на престъплението с пострадал св. Р.И.било записано от камера, монтирана на фасадата на сграда, намираща се на ул. „Граф Игнатиев" № 40 в гр. Варна..

На 04.07.2016г. около 15:45 часа св. Ц.В.В. се прибирала към дома си, находящ се в гр. Варна, ул. „Презвитер Козма" № 17 заедно със седем годишната си внучка. Вниманието на свидетелката било ангажирано с малкото дете. По същото време възз.Б. обикалял отново в района в търсене на поредна жертва. Той видял св. В., възприел, че тя носи златно колие, видял и малкото дете с нея и я проследил. Когато стигнала до входната врата на жилището, св. В. я отворила и пуснала първо внучката си вътре, а тя влязла след нея. Точно когато се обърнала да затвори вратата, тя видяла подсъдимия. Той веднага я хванал с едната си ръка за врата и започнал да я души, а с другата ръка започнал да дърпа златния синджир. От силното дърпане част от синджира се скъсал и останал в ръката на подс.Б., който избягал с него в посока ул. „Граф Игнатиев" и ул. „Сан Стефано

Виковете за помощ на св. В. били чути от св. Николай Николаев К. и св. Светослава Розалинова Христова, които се намирали на улица „Презвитер Козма" пред № 11. И двамата възприели част от облеклото на подс. Б. и най-общо негови външни физически белези, но го видели само в гръб, когато се отдалечава от мястото, където нападнал св. В..

Отдалечаването на подс. Б. от мястото на извършване на престъплението било заснето от камери, монтирани на фасадата на сграда, находяща се на ул. „Плиска" № 13 в гр. Варна.

На 05.07.2016г. св.М.С.Ч. била на работа. В късния следобед, около 16:45 часа тя излязла от офиса, където работела в гр. Варна на ул. „Котел" № 6. Обядвала в заведение за обществено хранене на центъра на гр. Варна на площада пред Съдебна палата, после посетила други търговски обекти в същия район и около 18:00 часа тръгнала да се прибира отново към офиса. В ръка носела дамска чанта и полиетиленова торбичка, в която имало различни дрехи, както и торбичка със закуски. Подс. Б. в този момент се намирал на улица „Котел", като обикалял центъра на гр. Варна в търсене на поредната своя жертва. Той забелязал св. Ч., която влязла в двора на имот находящ се на ул. „Котел" № 6, като забелязал и че има на врата си окачен златен синджир. Златният синджир на св. Ч. бил с общо тегло 4 грама, като имал и висулка, която представлявала злато в три цвята -преплетени лентички. Св. Ч. се качила по външно стълбище в двора, водещо до офиса и а подс. Б. я последвал, като се качил зад нея по стълбите. След като я застигнал и казал че търси лице на име Ж.. Свидетелката му отговорила, че Ж. там няма да намери и решила да се върне обратно по стълбите. В момент когато двамата се намирали в двора подс.Б. се приближил до Ч. и я хванал за двете се  ръце. Опитал се да издърпа от ръцете и торбичката, която следствие на дърпането се скъсала. Веднага след това дръпнал силно златния синджир от врата на свидетелката. Последния се скъсал и останал в  ръката на Б., който след това избягал.

Камери за видеоконтрол и наблюдение на Община Варна, монтирани в района на централния площад пред съдебната палата заснели подсъдимия Б.  около момента на извършване на престъплението.

По време на разследването били извършени разпознавания на живо лице.Св.К. очевидец при едно от престъпленията разпознал подс.Б., като лицето, извършило грабеж на златно колие на св. Р.И.на 30.06.2016г. Св.Ч.- пострадала при последното престъпление също разпознала подс. Б. като лицето, което и издърпало на 05.07.2016г. златния синджир от врата и.

По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза, от която е видно, че към момента на инкриминираното деяние 30.06.2016г. - 05.07.2016г. подсъдимия И.Б. не е страдал от психично разстройство.  Налице към този период са данни за психични и поведенчески разстройства вследствие употреба на ПАВ -синдром на комбинирана зависимост. Поради това, за периода 30.06.2016г. - 05.07.2016г. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като правилно е възприемал фактите от заобикалящата го действителност и е могъл да дава достоверни обяснения за тях. Психичното и физическото му състояние към настоящия момент също му позволяват правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Отзвучала е физическата зависимост към наркотиците и е останала камо психичната зависимост.

Видно от заключението на назначената СОЕ, общата стойност на инкриминираните вещи възлиза на 1885.00 лева.

По делото е назначена видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза чието заключение е, че по представените за изследване видеозаписи от камери за видеоконтрол на търговското дружество „Юнимастър Лоджистик", от търговското дружество „Тримпекс" ООД, от „Търговска банка Д" АД, от Община Варна и от офис на „Сосиете Женерал Експресбанк" АД не са установени следи от манипулация, намеса върху записаната информация. Видеотехническата и лицево-идентификационна експертиза е изготвила сравнително изследване на външни анатомични белези на глава, лице и тяло на подс. Б., като е установила съвпадение по вид, форма, цвят и конфигурация на отделните елементи и в дрехите, с които е бил облечен и обувките, с които е бил обут Б. при всяко едно от инкриминираните деяния.

 

Горната фактическа обстановка е не само изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, тя е призната от въззивника в процедурата по гл.27 НПК, но й се установява от наличната по делото доказателствена съвкупност – заключенията по АТЕ, съдебно-медицинските експертизи, писмени доказателства, свидетелски показания, писма, справки, докл.записка, свидетелство за съдимост и др.

Затова и въззивната инстанция се солидаризира с извода на СОС относно материално правната квалификация на деянието на въззивника Иванов, а именно такова по чл.199 ал.1 т.4, вр. чл.198 ал.1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

По оплакването за несправедливост на наложеното наказание: 

Въззивната инстанция намира отмереното от първата инстанция наказание „лишаване от свобода” за несправедливо завишено. Тук следва да се отбележи, че предмет на преценка е размера на наказанието отмерен, преди неговата задължителна редукция по чл.58 а от НК. При определяне на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия и неговата индивидуализация, съдът е бил обвързан с предвидено от законодателя наказание, което в случая е «Лишаване от свобода» в границите от 5 до 15 години. ВОС е приел, че справедливото наказание възлиза за подс.Б. на 12 години „лишаване от свобода”, което е било редуцирано по реда на чл.58а от НК, за да се достигне до наложените осем години.

Санкцията е отмерена при отчетен превес на отегчаващите обстоятелства, в която категория са включени обремененото съдебно минало на подсъдимия, лошата му характеристика, високата степен на обществена опасност на деянието, предвид характеристиките на жертвите - жени. ВОС не е отчел нито едно смекчаващо отговорността обстоятелство в полза на подс.Б.. Тази аналитична дейност на първата инстанция, въззивният съд не може да сподели напълно. Като смекчаващо санкцията, която да понесе въззивника, ВАпС намира, че следва да бъде ценено обстоятелството, че подсъдимият е наркозависим и страда от синдром на зависимост към хероин, което датира от близо 10 години. Фактите за тази зависимост са били установени от първата инстанция, която обаче ги е игнорирала. Заключението на допусната още на досъдебното производство СПЕ установява извършен на 10.07.2016 г. суициден опит чрез обесване в условията на следствения арест. Въззивникът е бил в тежко общо състояние в продължение на близо месец; към момента на освидетелстването вещото лице е констатирало състояние след остра стресова реакция, състояние след суициден опит и остра дихателна недостатъчност с кома. Горните обстоятелства, макар да не изключват вменяемостта на въззивника, то обосновават смекчаване на репресията по отношение на него.

Не е отчетено тежкото материално и семейно положение на възз.Б.. Видно от коментирания от първата инстанция разширен предсъдебен доклад Б. е израснал в условия на сериозна депривация – когато бил 5 годишен родителите му са се развели, бил отгледан от родителите на баща му. Той не е имал собствено жилище, живял е при приятели и по квартири, като се случвало често и да е без подслон. От роднините си поддържа връзка единствено с брат си. Започнал да употребява наркотици от 1995-1996 год. – първо марихуана, след това хероин, комбиниран с амфетамини. Петкратно е правил опити за преустановяване на наркотичната зависимост – с лечение в България и наркокомуни в чужбина. Социалната занемареност, в която е израснал и живял, и която е предопределила липсата на важни морални ценности и ниските волеви задръжки, следва да бъде отчетена като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като е резултат предимно на обективно насложили се фактори, които са извън волята на Б..

На следващо място не може да бъде споделено схващането на ВОС за обема на отегчаващите вината на И.Б. обстоятелства, сред които е включена високата степен на обществена опасност на деянието, предвид характера и вида на посегателствата. Тук следва да се посочи, че завишената обществена опасност на престъплението грабеж е оценена сериозно от законодателя, които е предвидил сурови наказания в санкцията на специалната норма, поради което и не е допустимо да бъде ценено като допълнително утежняващо отговорността обстоятелство. Касае се за три грабежа на златни накити чрез тяхното издърпване - типично престъпление по смисъла на чл.198, ал.1 от НК, което не разкрива каквито и да било драстични разлики от кое да е друго подобно деяние. Напротив, упражнената от въззивника принуда спрямо пострадалите не е била нито интензивна, нито е довела до сериозни травматични увреждания – изчерпвала се е с издърпването на златния накит или леки телесни увреждания. Тук е мястото да се посочи и несъгласието на въззивната инстанция с двойното отчитане на лошите характеристични данни за личността на подсъдимия, извлечени от предходната му съдимост, извън тази обусловила квалификацията „опасен рецидив” и отново предходната съдимост, като самостоятелен фактор за отежняване на санкцията за подсъдимия. Безспорно подсъдимия е с лоши характеристични данни, предвид факта на предходните му осъждания и липсата на трудова ангажираност, но те следва да се отчитат като едно отегчаващо отговорността обстоятелство, а не като цял комплекс.

Правилно ВОС не е ценил самопризнанието на подс.И.Б. като смекчаващо отговорността му обстоятелство. Съобразно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС на РБ, НО признанието по чл. 371, т. 2 НПК не е безусловно изключено от кръга на смекчаващите отговорността обстоятелства, но за да бъде ценено като такова то трябва да е елемент от цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. В конкретния случай такова поведение от страна на подсъдимия не е налице – неговата съпричастност към извършените грабежи е била установена от органите на досъдебното производство чрез назначаване на множество експертизи, разпити на многобройни свидетели, като едва на съдебната фаза подсъдимият е приел да признае оспорваните до този момент от него факти. Затова и въззивната инстанция споделя становището на окръжния съд, че самопризнанието, направено от Б. на съдебната фаза не може да бъде ценено в посока на облекчаване на неговото наказване.

Затова и в крайна сметка въззивната инстанция намира за справедливо да преразгледа размера на наложеното на подсъдимия Николов наказание „Лишаване от свобода” като намали срока му под средния, предвиден в санкцията на специалната норма – а именно на СЕДЕМ ГОДИНИ. Именно наказанието „Лишаване от свобода” в размер на седем години подлежи и на редуциране с 1/3, предвидено в хипотезата на чл.58 а от НК, предвид протеклото пред първата инстанция съдебно следствие в условията на чл.371, т.2 от НПК. За изтърпяване на въззивника следва да бъде наложено за изтърпяване наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА. Горното изпълва изискванията на чл.57, ал.1, т.2 б.Б от ЗИНЗС, което сочи, че не са налице основания за промяна на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието.

 

Водим от горното и на основание чл.337 от НПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ присъда № 20 от 03.04.2017г., постановена по НОХД № 156/2017 год. по описа на Окръжен съд – Варна, като  НАМАЛЯВА срока на наложеното на И.Б.Б. наказание „Лишаване от свобода” на ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението подлежи на обжалване в 15 дневен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ.

 

                                                                                                                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                            2.