Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 155/14.11.            Година  2014                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На трети октомври                             Година две хиляди и четиринадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова

Ангелина Лазарова

Секретар Г.Н.

Прокурор Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 223 по описа на съда за 2014 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивна проверка е присъда № 2 по НОХД № 215/2013г. на Окръжен съд гр. Силистра, постановена на 12.02.2014г., с която подсъдимият Д.Л.Д., румънски гражданин, бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343 ал. 1 б. “В” от НК, за което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок една година, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, като частично го оправдал да е извършил деянието в нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, чл. 4 предл. 2 от ППЗДвП и чл. 10 ал. 1 т. 1 б. “А” от ППЗДвП. Съдът постановил и наказание по чл. 343 Г от НК лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. На подс. Д. Л. били възложени направените по делото разноски.

Производството е образувано по жалба на защитника на подсъдимия - адв. М. М.. Счита се, че постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна, тъй като направените от съда изводи не са в съответствие с установените фактически обстоятелства. Изразени са съображения, че съдът е допуснал нарушение в процеса на събиране и проверка на доказателствата, сочат като съществени процесуални нарушения непроизнасянето по направени искания по чл. 229 ал. 3 от НПК наблюдаващия прокурор и изграждането на обвинителния акт само при отчитане на обвинителните, но не и на оправдателните доказателства по делото – което също не е било отстранено от съдия-докладчика по чл. 248 ал. 2 т. 3 от НПК и е опорочило съдебния акт. Счита се, че неизяснен и към момента е въпросът – къде се е намирал пострадалият, в какво положение на пътното платно, така че другите преминаващи автомобили не са го засегнали, както и относно видимостта към мястото от кабината на водача на управляваното от подсъдимия МПС. Твърди, че първоинстанционният съд не се е съобразил с извършваната от подсъдимия маневра и вероятното попадане на пострадалия в т.нар. “тъмна зона”, както и с възражението на защитата, че пострадалият се е поставил в невъзможност да бъде забелязан, като е станал сам причина за смъртния резултат. Намира, че е неубедително като предвидимо препятствие да се приеме хората да лежат на пътното платно през зимата. В този смисъл се оспорва допуснато нарушение на правилата за движение. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна, а при условията на алтернативност – делото да бъде върнато на първоинстанционния съд предвид допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимия.

В с.з. пред въззивната инстанция подс. Д. Л. се представлява от адв. Р. Н., който поддържа аргументите по жалбата и намира, че съдът не е анализирал доказателствената съвкупност, а е ползвал изцяло изложеното в обвинителния акт. В частта на единствената разлика – досежно разноските, пък е коментирал присъждането им на лице на име Р. – което няма нищо общо с подсъдимия. Потвърждава становището, че от съществено значение по делото за изясняване на ракурса и дали пострадалият е попадал в т. нар. “мъртва зона” е било назначаването на следствен експеримент, което не било сторено. Поддържа исканията по жалбата.

Прокурорът от въззивната прокуратура счита, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. Обръща внимание, че първоинстанционният съд мотивирано е отказал извършването на следствен експеримент, а такова искане не е направено пред въззивната инстанция. Намира, че механизмът на произшествието е елементарен с оглед движението с 15 км/ч при достатъчно голямо разстояние преди пешеходеца на пътното платно – надвишаващо в пъти опасната му зона, като обобщава, че причината за произшествието е, че подсъдимият не е гледал напред. Моли присъдата да бъде потвърдена.

Частните обвинители не са изразили становище по жалбата и не се явяват в с.з.

Подс. Д. Л. не се явява лично пред въззивната инстанция.

 

Настоящият състав на въззивната инстанция след пълна и задълбочена проверка в пределите по чл. 314 от НПК на възраженията и доказателствата по делото счита следното:

 

І. По отношение възраженията за допуснати процесуални нарушения, съществено засегнали правата на подсъдимия Д. Л.:

И в жалбата и в пренията пред същество в с.з. защитниците на подсъдимия намират, че са допуснати съществени процесуални нарушения – в хода на досъдебното и съдебното производство.

1. Счита се, че такова е непроизнасянето на прокурора по чл. 229 ал. 3 от НПК по направени при предявяването на разследването на 18.06.2013г. искания от подсъдимия.

Действително, нормата предвижда, прокурорът да  се произнесе по постъпилите искания в срок до седем дни с постановление, което не подлежи на обжалване.

В конкретния случай, веднага след постъпване на исканията е изготвено становище по тях от водещия разследването, на следващия ден било съставено заключителното мнение. Видно от материалите – след внасяне на обвинителен акт, на 29.07.2013г. е било образувано и съдебното производство.

Към книжата по делото не е приложено самостоятелно постановление от наблюдаващия прокурор по исканията на обвиняемия и защитника му по чл. 229 ал. 3 от НПК. Видно обаче от съдържанието на обвинителния акт – по всяко от отделните искания прокурорът е изложил своя отговор, като е счел, че не следва да бъдат уважени. Подсъдимият и защитата му са узнали решението на прокурора при запознаване с обвинителния акт.

Следователно, макар и формално да е допуснато нарушение на процедурата за произнасяне от прокурора – то с оглед окончателността на прокурорския акт по чл. 229 ал. 3 от НПК и отразяването на позиция в обвинителния – то не е съществено. В допълнение, по отношение на искането на защитата при предявяване на делото, за изследване на техническото състояние на т.а., с оглед заключението на тройната АТЕ от ДП, постановената частично оправдателна в тази част присъда и отсъствието на протест – към момента то е встрани от релевантните за отговорността факти и обстоятелства и обсъждането на този елемент не би могло да утежни положението на подсъдимия.

2. Твърдението на защитата, че в обвинителния акт не е отдадено значение на оправдателните доказателства – в частност поведението на пострадалия, е необосновано.

В обстоятелствената част прокурорът е отразил известното от ДП за положението на пострадалия на пътното платно, за концентрацията на алкохол в кръвта – съответстваща на тежка степен на алкохол в кръвта. Последното според прокурора “дава отговор за положението, в което се е намирал към момента на ПТП.”. По този начин в акта, определящ рамката на фактическите положения, подлежащи на изследване в следващата фаза, са били включени съществените за поведението на пострадалия елементи. Интерпретацията им се е обсъждала в хода на съдебното следствие, пренията и е в основата на взетото от съда решение за приложение на чл. 55 от НК при ангажиране на наказателната отговорност на подс. Д. Л..

Следователно не се установява допуснато от прокурора нарушение на правилото по чл. 107 ал. 3 от НПК.

3. Становището, че съдията докладчик бил длъжен да упражни правомощията си по чл. 249 ал. 1 вр. 248 ал. 2 т. 3 от НПК е неоснователно.

Макар и в разпореждането за насрочване на с.з. по делото от 15.08.2013г. да не са изложени подробни коментари по процесуалната правилност на ДП, то декларацията, че не са допуснати съществени процесуални нарушения е правилна. Изводът на първоинстанционния съд се потвърждава и при настоящата въззивна проверка.

4. Отказът да се назначи следствен експеримент в ДП и СП, който да установи положението на пострадалия и как други автомобили са преминали покрай него, дали е бил видим при маневрата завой наляво с отчитане на тъмна/мъртва зона за водача, според защитниците съставлява съществено процесуално нарушение.

Доколкото оценката на събраните доказателства, респ. тяхната необходимост и достатъчност, касае същината на фактическата основа по делото – настоящата инстанция ще обсъди това възражение при анализа на доказателствения материал.

5. В пледоарията си пред въззивния съд защитникът на подсъдимия оцени като процесуални нарушения слабости при изготвяне на мотивите към присъдата – липса на анализ на доказателствената съвкупност, копиране на обвинителния акт, присъждане на разноските по делото на друго лице.

Мотивите към присъдата имат съдържанието предписано по чл. 305 ал. 3 от НПК. Изложени са фактическите положения, които съдът приема, ведно с дължимия анализ на доказателствената основа. Налице са обсъждания на източниците – както по личната им стойност, така и във връзка с останалите, посочени са тези които съдът кредитира и защо. Коментирани са доказателствата от проведеното съдебно следствие. Представени са правните изводи, обосновано е редуцирането на посочените от обвинението конкретни нарушения на правилата за движение, разгледани са въпросите на наказанието.

Действително в частта на мотивите, касаеща разноските е посочено името на друго лице /Р. Д.Я./, различно от подсъдимия Д. Л.. Сумата по разноските е правилно въведена. Доколкото обаче самите разноски са присъдени с присъдата, в която е визиран подс. Д. Л., и това е актът по силата на който при евентуално влизане в сила се изготвя изпълнителен лист, не възниква основание да се извършва корекция в хода на въззивната проверка. Допусната е техническа грешка в мотивите, която обаче по относителната си тежест е несъпоставима с останалата част на изложените от съда съображения и не може да доведе до заключение за цялостната им порочност.

Не се установява ограниченост, недостатъчност или вътрешна противоречивост на мотивите към разглежданата присъда, които да доведат до невъзможност да се изясни волята на съда, респ. да попречат на страните да получат правосъдие. По така формулираната фактическа и аналитична база е възможно пълноценно извършване на въззивната проверка с оглед конкретните възражения по съществото на взетите с присъдата решения.

 

ІІ. От фактическа страна.

Производството пред първоинстанционния съд протекло по общия ред с изслушване на посочени в приложението на обвинителния акт свидетели и вещи лица. Фактическата основа на делото страните интерпретирали в пренията по същество с противоположен знак, като съдът счел, че обвинението е обосновано от доказателствения материал.

В изпълнение на правомощията си съставът на въззивната инстанция обсъди задълбочено доказателствения материал и намери за установени следните факти и обстоятелства:

Подсъдимият Д.Л.Д., гражданин на Р Румъния, работел в ТД „Холдер Трейд" ООД по трудов договор като шофьор с категории "Ви, „СЕ" и „Д", предоставящи му право да управлява превозни средства с техническа допустима максимална маса над 3.5 тона.

На 18.12.2012 год. подс. Д. Л. управлявал товарен автомобил прицеп-седлови влекач, марка „MAN", модел „TGS 18.440" с per. № TL 43 HTR, със самосвално ремарке с per. №TL 44 HTR. Към 17ч. преминал границата с Република България на път към с. Борисово за да натовари фураж. По същото направление пътувал с друг т.а. колегата му свид. Д.. След преминаване през граничния пункт водачите разбрали, че следва да си закупят винетки от бензиностанция „Шел". Първи потеглил свид. Д., а 2-3 минути след него и подс. Д.Л..

Подсъдимият бил минавал и преди през този участък. Управлявал т.а. на къси светлини на фаровете. Придвижил се по ул. „Дръстър”. На кръстовището с ул. „7-ми септември" подс. Д. Л. следвало да завие наляво. Пътното платно по ул. „7-ми септември" било двупосочно, с по две ленти за движение в едната посока, като двете платна за движение били разделени с тревна ивица. Асфалтът бил влажен, с тесен заледен участък към десния ръб на платното в посока към бензиностанцията. Уличното осветление работело. 

Към 17, 40ч. подсъдимият достигнал кръстовището, спрял и изчакал преминаването на автомобил, движещ се по ул. “7-ми септември” отляво на дясно по посоката му на движение. Потеглил и преди да довърши маневрата пропуснал два леки автомобила движещи се в дясната лента по пътното платно по посока бензиностанция “Шел”. С постоянна скорост от 15км/ч на втора/трета предавка подс. Д. Л. пресякъл кръстовището, насочил се към лявата лента за движение и предприел изправяне на композицията на т.а. в неговата посока.

По същото време на разстояние по-голямо от 18, 40м пред кабината на т.а., на пътното платно в легнало по гръб положение, перпендикулярно на посоката на движение на т.а. и в тежка степен на алкохолно опиване бил пострадалият Р.Х.Б.. Главата му била на разстояние от около 2, 70-3,20м от левия ръб /при отчитане на опънатата над главата дясна ръка/, а краката – на 3-3, 07м от десния ръб на платното за движение. /цялото с ширина 7, 70м/.

Подсъдимият не възприел лежащия на платното пешеходец и продължил движението на т.а. напред. Когато т. а. бил почти изправен, вниманието на подсъдимия било привлечено от съмнителен шум. Възприел, че автомобилът преминал през „нещо", задействал спирачната система и спрял след около 5, 60м. Подсъдимият слязъл от кабината и на светлините на спрелите зад него автомобили видял прегазения пострадал човек зад задно ляво колело на влекача. Почувствал се много зле, осъзнавайки случилото се. Тъй като травмите на пострадалия били несъвместими с живота, присъстващите неустановени лица обяснили на подсъдимия, че няма нужда да се търси медицинска помощ. След уведомяване на компетентните органи местопроизшествието било посетено и запазено от двама служители на сектор “ПП” при ОД на МВР гр. Силистра.

В интервала 18, 15ч. – 19, 30ч. бил извършен оглед на местопроизшествието в присъствието на разследващия полицай, трима експерти - лекар, инженер и служител в НТЛ при ОДМВР Силистра, специалист технически помощник, подсъдимия и преводач, поемни лица. Техническият помощник снел данните от тахографа. Изготвен бил протокол за проведеното действие, фотоснимки /от експерта при БНТЛ/ и скица /от експерта Ж./.

Тялото на пострадалия било откарано в МБАЛ-Силистра за извършване на аутопсия. На 19.12.2012 год., след проведени ОИМ била установена самоличността му.

В хода на разследването били назначени СМЕ, единична и тройна АТЕ, заключенията по които били потвърдени в с.з. и приети от съда.

СМЕ установила съчетана черепно-мозъчна-шийна-коремна травма и наличие на характерни по вид отпечатъци по кожната повърхност на дясната гръдна половина и лицето от грайферите на гума – увреждания, получени приживе от пострадалия. При ПТП било осъществено пълно прегазване на гръдния кош, шията и главата от гумите на т.а. в посока от дясно на ляво и косо от дясната гръдна основа към ляво-слепоочно-теменно на главата, при положение по гръб на тялото и косо спрямо посоката на движение на МПС, като крайниците остават от вътрешната страна на десните колела на камиона. В с.з. при изслушване на вещото лице категорично изключило възможността смъртта да е настъпила предварително, тъй като всички увреждания са причинени по един и същ механизъм, време и обстоятелства, ексклузивно бил разрушен черепът, мозъкът размачкан – с което била прекратена всякаква жизнена дейност, а следи от това са намерени по гумите на т.а. С оглед на кръвонасяданията по меките тъкани на тялото вещото лице доказва, че към момента на прегазването пострадалият е бил жив.

Експертът е посочил, че непосредствено преди смъртта си пострадалият Б. е употребил алкохол и е бил повлиян при концентрация 3, 88 промила, в тежка степен на алкохолно опиване. В с.з. е разяснил, че високата концентрация е повлияла негативно върху способността да се ориентира, да се придвижва, да извършва адекватни действия – като да се предпази. Според вещото лице алкохолът е причината пострадалият да изпадне в тази ситуация - в основата на прегазването.

Заключенията на АТЕ разясняват механизма на настъпване на произшествието, техническото състояние на седловия влекач и ремаркето -непосредствено преди настъпване на ПТП - с технически неизправна спирачна система за паркиране /която сама по себе си не влияе върху настъпването на ПТП/, а самосвалното полуремарке - с технически неизправна спирачна система – което при установената скорост от 15 км/ч води до увеличаване на опасната зона за спиране с 0, 36м, съотв. с 3, 47 %. По този начин за управлявания от подс. Д. Л. т.а. изчислената опасна зона достига 9, 98м., но вещите лица по тройната АТЕ са уточнили, че тази неизправност не е и не би могла да бъде причина за произшествието. При установената скорост на движение около 15 км/ч, видимост от включените светлини и метеорологична  видимост в участъка неколкократно по-голяма от дължината на опасната зона на спиране на МПС, вещите лица са приели, че при установените конкретни пътни условия водачът на седловия влекач и прикаченото към него полуремарке е имал техническа възможност да предотврати настъпването му чрез спиране преди достигане на мястото на прегазване /на 18, 50м след ПЛО и на 2, 70-3, 20м вдясно от разделителната ивица/ на намиращия се върху пътното платно в легнало положение пострадал.

В с.з. при изслушване на вещите лица било установено, че пострадалият е попадал в зоната на осветеност на фаровете на т.а. и на уличното осветление и е могъл да бъде забелязан от подсъдимия на минимум 18м – 18, 40м пред т.а., тъй като кабината на автомобила и предната част на влекача навлиза в ул. “7-ми септември” от по-голямо от посоченото разстояние при извършване на левия завой. Отчетено е и, че разделителната ивица е по-навътре от мисленото продължение на габаритите на ул. “Дръстър”. Към момента на настъпване на ПТП пострадалият бил в легнало положение на платното, което позволява извод, че и при навлизане на т.а. по улицата е бил в това положение. Според вещите лица, ако към навлизането на т.а. в улицата пострадалият е бил прав, това би увеличило възможността да бъде видян.

 

Описаната фактическа обстановка се установява на съвкупността от обяснения на подсъдимия, свидетелските показания на свид. Д., Горе и Х., експертните заключения /вкл. и приобщеното по чл. 282 ал. 3 от НПК на химическата експертиза/, писмените доказателства и доказателствени средства, които са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се. Всеки от източниците на доказателства има значение при изследване на хронологията на събитията предшестващи, съпътстващи и следващи факта на престъплението. Не се установяват съществени различия и противопоставяния между отделни източници. /В известна степен са възникнали трудности при преценка на техническото състояние на т.а., което е породило необходимост от задълбочено изследване – непосредствено след ПТП, около месец по-късно, и в рамките на две експертни заключения по АТЕ. Още в тройната АТЕ на ДП е било отхвърлено първоначалното съмнение, че състоянието на спирачките е допринесло за настъпването на произшествието./ Поради изложеното и настоящият състав счита, че събраните доказателствени материали позволяват безспорни констатации от фактическа страна.

 

Разгледани подробно, възраженията на защитата на подсъдимия срещу приетите в мотивите положения, не налагат достигането на други изводи.

1.        Мястото и позата на пострадалия на пътното платно са били установени непосредствено след произшествието по време на огледа – с фиксирани отстояния от ориентира, десния и левия ръб на платното /ДРПП и ЛРПП/. Чрез заключенията на два вида експертизи е установено, че към момента на прегазването човекът е бил в това положение. При платно с ширина 7, 70м, при отчитане на заледяването в най-широките части от около 0, 30м към ДРПП, за движението на автомобилите в двете ленти са били възможни около 7, 40м. Пострадалият е лежал перпендикулярно, с опъната над главата си дясна ръка, като е заемал около 1, 93м в средната част от платното. Вдясно от краката му до ДРПП са оставали около 3-3, 07м – разстояние, което е позволявало преминаване на пропуснатите от подс. Д. Л. леки автомобили.

         2. Видимостта се е осъществявала чрез работещото улично осветление, късите светлини на фаровете, потвърдено и от подсъдимия в дадените от него обяснения. В ДП той е обяснил, че е имал видимост напред на 200-300м /отчетено при изследванията по АТЕ/, а в с.з. я е определил като “добра”. Посочил е пред съда, че “светлините не се извъртат в момента на движение на самото МПС. След като измени посоката си цялата кола, тогава се насочват напред светлините. Възможно е в “мъртвия” ъгъл или в зоната, която не е осветена, да не съм го забелязал.”. С оглед на тези обяснения и защитата намира, че неизяснено по делото е останало влиянието на т.нар. “мъртва/тъмна” зона.

         Известни в практиката на съдилищата са случаи, в които са обсъждани влиянието на конструктивните особености на товарните автомобили, автобуси и други ПТС, ограничаващи зрителното поле пред водача. Напр. Решение № 236/13.03.2007г. на ВКС, ІІІ н.о., Решение № 433/19.12.2008г. на ВКС, ІІІ н.о., Решение № 68/01.03.2011г. на ВКС, ІІІ н.о. и др. Безпротиворечиво се приема, че при потегляне, движение назад и т.н., водачът на такова МПС следва да съобрази спецификата на управлявания автомобил и да вземе всички необходими мерки да не постави в опасност другите участници в движението. Съответно – попадането на пострадал в тази зона не изключва автоматично въпросите за отговорността на водача.

Проблемът е разискван в определена част от експертите, страните и съда и по настоящото дело. Категорично следва да се отчетат: участъкът, изминат от подс. Д. Л. при навлизане на кабината на автомобила и предната част на влекача в улицата – по-голям от 18, 40м, движението направо и мястото, на което се е намирал пострадалия. При съобразяване на тези данни се обобщава извод, че заемайки средата на пътното платно лежащият пострадал е бил осветен от късите светлини на фаровете на т.а. покриващи участъка към момента на навлизане на кабината в платното за движение на улицата. Движението е продължило като с установената скорост от 15 км/ч (4, 16м/сек) подс. Д. Л. е изминал разстоянието от 18, 40м за период от около 4, 42 секунди /при необходими за реакция според вещите лица 1, 2 секунди/. Поради изложеното и няма основание да се обсъжда попадането на пострадалия в неосветена част на пътното платно. Светлина към него е идвала и от уличното осветление, и от светлините на преминалите автомобили, за които съобщава подсъдимия. Конструктивните особености на т.а. също не са от значение в случая, тъй като кабината се е движела напред от достатъчно голямо разстояние и фаровете са покривали ширината на пътното платно – в средата на което е бил пострадалия. Обективно е съществувала възможност да бъде възприет.

        

3. Според защитата е налице необходимост от следствен експеримент и неизвършването му е засегнало съществено процеса на събиране и проверка на доказателствата. По този начин не било изяснено как са преминали свид. Д., другите леки автомобили и каква е видимостта на подсъдимия от кабината, като съдът отказал да събере доказателства относно възможността за възприемане на лежащия на пътя пострадал.

Свид. Д. е преминал през кръстовището минути преди подсъдимия и е видял пешеходци на тротоара. За този интервал от време до навлизане на подс. Д. Л. в същия участък е била обективно възможна появата на пострадалия – с оглед съобщеното от вещото лице медик.

На въпрос на защитника си в с.з. как са минали пропуснатите от него автомобили ако пешеходецът е лежал на платното – подсъдимият е отговорил – “Автомобилите минаха по първото платно, а аз при маневрата “завиване наляво” по второто. Първото платно е към десния тротоар.”. От обсъдените разстояния между пострадалия и десния ръб на платното този отговор на подсъдимия е подкрепен.

По отношение на видимостта от кабината към пострадалия бяха изложени съображения от защитата, че не е уточнена. Съставът счита, че по протокола за оглед не са отразени разстояния от тази зрителна точка, тъй като е било установено, че пострадалият е бил в осветената от фаровете зона. Включването на фразата “видимост…гледано от кабината на МПС…” към условията на огледа в бланката на протокола има значение на податка, която разследващият да съобрази, но не е задължително изискване протоколът да съдържа подобни измервания. Предварително по бланката в много пунктове са дадени примери, които да ориентират разследващите кои елементи биха могли да имат значение в конкретната пътна обстановка.

В случая, разследващият е посочил, че е налице нормална видимост, че има работещо улично осветление и т.н. Неизследването на видимост към човешка фигура от кабината на водача няма значение, тъй като конкретната специфика на позата и положението на пострадалия го приравняват на обект на нивото на пътното платно – което подсъдимият без затруднения е следил и наблюдавал в процеса на управление на т.а. до навлизане в зоната на произшествието. 

В хода на съдебното следствие вещите лица по АТЕ са заявили невъзможност да изследват субективните възприятия на подсъдимия към момента на произшествието. Обективно подс. Д.Л. е могъл да възприеме лежащия на пътното платно пострадал Б.. Причините, поради които не го е видял могат да бъдат различни - отвлечено внимание, умора и др., но обсъждането им е само в сферата на предположенията – недопустими при решаване на едно наказателно производство.

Поради което и искането на защитата за допълнително следствено действие – експеримент, се явява основателно отхвърлено от първоинстанционния съд. Налице по делото са обясненията на подс. Д. Л., достатъчно подробни отразявания по огледа и АТЕ – даващи отговор на въпроса как са преминали л.а. по напречния път без да засегнат пострадалия, каква е била видимостта на подсъдимия, къде и как се е намирал пострадалия. Декларацията, че “съдът отказал да събере доказателства относно възможността за възприемане на лежащия на пътя пострадал” е необоснована. Изяснените по делото факти и обстоятелства позволяват по несъмнен начин да се установи механизма на произшествието и обективната възможност да бъде възприет пострадалия, като нито следствен експеримент, нито петорна АТЕ биха подпомогнали изследването на субективните причини защо именно подс. Д. Л. не го е видял. Следователно не се установява и твърдяното съществено нарушение в процеса на събиране и проверка на доказателствата, допуснато от СОС. /по сходни възражения ВКС се е произнесъл в Решение № 68/01.03.2011г., ІІІ н.о./.

 

         4. Не възникват съмнения в обективността на експерта и в.л. в състава на двете АТЕ – инж. Ж.. Липсват безусловни основания за отвод на вещото лице по чл. 148 ал. 1 от НПК. Аргументите, че експертът е присъствал на огледа и е изготвил скица – не налагат да се счита, че е предубеден, пристрастен или заинтересован от изхода на делото.

Нормата на чл. 156 ал. 2 от НПК указва, че когато е необходимо огледът се извършва в присъствието на вещо лице или специалист – технически помощник. В конкретния случай са присъствали трима експерта и специалист-технически помощник.

Известно е от правилата на криминалистиката и наказателния процес, че резултатите от огледа се отразяват словесно в протокола, и с онагледяващи приложения – напр. чрез фотоснимки и графически /чрез скици, планове, схеми/. Изготвянето на скицата и фотоснимките са средства за закрепване и фиксация на обектите на огледа и техните признаци. Тези криминалистични способи постигат по-голяма обективност, пълнота и визуализация на произшествието. По скицата и снимките от ПТП могат да бъдат направени полезни сравнения и да се обосноват допълнителни изводи във всеки следващ етап на наказателното производство.

Всеки от участващите в огледа по настоящото дело специалисти в рамките на своята компетентност е подпомагал установяването и събирането на следите от произшествието. Защитата няма възражения срещу експерта съдебен медик, въпреки че същият е изготвил и СМЕ, както и срещу експерта към НТЛ ОД МВР Силистра – изготвил фотоалбума. Становището, че с оглед обстоятелството, че е изготвил скицата, в.л. Ж. е станал предубеден, няма фактическа и правна опора. В качеството си на специалист с практика по АТЕ и техническа компетентност за разчертаване на скица, нанасяне на обекти и разстояния, експертът е възпроизвел визуално констатациите по протокола за оглед. Не се установяват несъответствия между скицата и протокола, които да доведат до съмнения в доказателствената стойност на източниците. Поради което и съставът ползва това приложение към протокола за оглед на местопроизшествието при изграждане на фактическите си изводи.

 

5. За прецизност следва да бъде формулиран отговор и по възражението на защитата за необходимост от назначаването на петорна АТЕ.

С оглед процесуалната стойност на наличните източници на необходимите специални знания – СМЕ, АТЕ, гласните и писмените доказателства, проверени и кредитирани изцяло не възниква необходимост от допълнителна авто-техническа експертиза. Позицията на пострадалия, обективната видимост, времето за реакция надхвърлящо в пъти необходимото и техническата възможност на подсъдимия да предотврати произшествието са изяснени безспорно. Всяко следващо изследване би имало за основа същите източници, следователно би преповторило съществуващите констатации. Пострадалият не е бил възприет от подсъдимия – в тази насока са и обясненията му от с.з., които по същество съставът кредитира без да включва в аналитичната си дейност различните предполагаеми и вероятни причини за това.

Подлежащите на експертна оценка факти са получили своята максимална интерпретация, по която ведно с останалите източници на доказателства съставът преценява по съществото на делото.

 

 

При изследването на доказателствата, събрани по делото, както сами за себе си, така и съпоставени с останалите, и при отчитане на постъпилите възражения, съдът не установи други обстоятелства, които да налагат допълнителен анализ. Приобщените в ДП и двете съдебни фази доказателства позволяват пълноценно изясняване на фактическата основа с постигане на категорични отговори по значимите положения.

 

ІІІ. От правна страна.

С присъдата подс. Д. Л. бил признат за виновен в това че  на 18.12.2012 год., около 17. 50 часа, в гр. Силистра, в района на кръстовище на бул. „7-ми септември" и ул. „Дръстър", по бул."7-ми септември", при управление на МПС- товарен автомобил прицеп-седлови влекач, марка „MAN", модел „TGS 18.440" с per. № TL 43 HTR, със самосвално ремарке с per. №TL 44 HTR е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 5 ал.1 т.1,предл.2 от ЗДП-„Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората...", чл. 5 ал.2 предл.1 от ЗДП-„Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците...", чл. 20 ал.2 изр.1, предл. 3 и изр. 2 от ЗДП-„Водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да се съобразяват... със състоянието на пътя и превозното средство.... за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", чл. 3 т.2 от ППЗДП-„Участниците в движението са длъжни да пазят живота и здравето на хората.", като при избиране скоростта на движение, не се е съобразил със състоянието на пътя, изпълнил маневра „завиване на ляво" и навлязъл в бул. „7-ми септември" със скорост около 15 км./ч., не спрял пред предвидимо препятствие, представляващо опасност за движението- пешеходец в легнало положение по гръб на пътното платно, в резултат на което МПС е прегазило намиращия се пътното платно пешеходец и по непредпазливост е причинил смъртта на Ради Х. ***. Съдът счел, че действайки по описания начин подсъдимият осъществил обективните и субективни признаци на състава по чл. 343 ал. 1 б. В от НК.

Правната преценка, постигната от първоинстанционния съд е оспорена пред настоящата инстанция.

 

1. Защитата навежда аргументи, че пострадалият – предвид обстоятелството, че е бил легнал на пътното платно през зимата, не може да бъде счетен за предвидимо препятствие, което рефлектира върху правната оценка в присъдата за нарушение по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.

Съставът съобрази следното:

В пар. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП са формулирани значими за казуса легални дефиниции. В т. 37 е уточнено, че "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението”. В т. 28. - "Участник в движението" е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя”.

Изрично чл. 107 от ЗДвП регламентира, че “Пешеходец е всеки участник в движението, който се намира на пътя извън пътно превозно средство и не извършва работа по пътя”.

С оглед на изложеното пострадалият Б. има статут на пешеходец и участник в движението, независимо от позата си. Той се е намирал извън превозно средство, на пътя и със своето бездействие е оказал влияние на движението.

Известни от практиката на съдилищата са случаи със сходни фактически положения. Напр. по Решение № 344/01.10.2009г. на ВКС, ІІІ н.о., по арг. и от Решение № 400/08.10.2009г. на ВКС, ІІІ н.о. Изрично в Решение № 321/12.09.2011г. на ВКС е формулирано:Наличието на лежащ на пътя човек винаги е препятствие, с което водачите са длъжни да се съобразяват, както изисква чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Няма значение по каква именно причина човекът лежи: легнал по собствено желания, паднал, защото е бил пиян, защото му е прилошало, защото е бил ударен.”.

Отнесено към релевантните по настоящото дело факти, следва да се обобщи, че преминавайки през натоварено кръстовище в голям граничен град, през зимно време, с влажен, мокър, на места заледен асфалт, в непосредствена близост с училище, подс. Д. Л. е следвало да съобрази, че е възможна появата на пешеходци, както и свързаните с тях и с природните условия рискове за движението. Подсъдимият е бил длъжен, интелектуалните и професионалните му качества и компетентност са позволявали да допусне в субективните си представи, че в този пътен участък и при установените значими фактори за пътната обстановка, е възможно да се появи опасност на пътя – в това число лежащ, паднал, безпомощен човек. Поради това и пострадалият се явява предвидима опасност за движението. Предвид спецификата на казуса, в съответствие с анализа от фактическа страна съставът подкрепя становището на първоинстанционния съд, че подсъдимият не е изпълнил задълженията си като водач, произтичащи от разглежданата норма.

Не са били отчетени от водача конкретно индивидуализираните в обвинението условия, изобщо не е била възприета възникналата опасност – при пълна обективна възможност за това. Ако подс. Д. Л. бе съобразил действията си в съответствие с указаното от закона, то той би следвало да реагира и техническите възможности на т.а. са позволявали да спре преди да възникне ПТП.

Константно е прието в практиката на съдилищата по приложение на материалната норма на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, че наличието на каквито и да е фактори, които затрудняват движението, осуетяват необходимата концентрация за преценка на условията по пътя и рефлектират върху реакциите му при управлението на превозното средство, или се възприемат като пътна обстановка с потенциална опасност за пътното движение, налагат намаляване на скоростта, при необходимост и от спиране. Отсъствието на дължимо внимание и правилно решение на подс. Д. Л. в качеството му на водач е факт, потвърждаващ извода, че нарушението на това специално правилно е безспорно.

 

2. По отношение на посочените в обвинението срещу подсъдимия като нарушени специални норми по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДП, чл. 4 предл. 2 от ППЗДП, чл. 10 ал.1 т.1 б."а" от ППЗДП е постановена частично оправдателна присъда и са изложени декларативни съображения в мотивите към нея. Значението на техническото състояние на т.а, управляван от подсъдимия за настъпването на ПТП е изяснено – то е извън веригата от фактически положения, довели до събитието. Поради което и единственият правилен извод е направен от СОС.

За останалите норми по чл. 5 ал.1 т. 1, предл. 2 от ЗДвП-„Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората...", чл. 5 ал.2 предл. 1 от ЗДвП-„Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците..." и чл. 3 т.2 от ППЗДвП-„Участниците в движението са длъжни да пазят живота и здравето на хората.”, съдът е приел, че са били нарушени от подсъдимия – но отново не са изложени конкретни съображения в мотивите.

Съставът на въззивната инстанция при служебната проверка установи, че тези правила не могат да бъдат отнесени към престъпния резултат.

Нормите на чл. 5 ал. 1 т. 1 и ал. 2 предл. 1 от ЗДвП и чл. 3 т. 2 от ППЗДвП указват на всеки участник в движението по пътищата, да не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди, съответно водачът на ППС да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците. Предписанията са общо адресирани към неустановения кръг лица, които се намират на пътя и със своето действие или бездействие оказват влияние на движението по пътя. Съгласно т. 28 от пар. 6 от ДРЗДвП – “Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.”.

Принципите на правоприлагане налагат позоваване на общия закон, доколкото не е налице специален – отнесен към конкретен предмет на регулация. Не се касае за колизия на норми, която да налага по-сложно тълкуване. В случая – подс. Д. Л. е осъществил състав на конкретни нарушения на правилата за движение – предвидени в специалната норма на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и стоящи в причинна връзка с престъпния резултат, поради което и не следва да бъде ангажиран и с общите предписания за недопускане на опасност и опазване живота и здравето на хората. Натоварването на диспозитива на обвинението с множество нарушения, както в случая, пречи да бъде откроено същественото и свързаното с престъпния резултат. Поради това и са били основателни възраженията на защитата в пренията пред първоинстанционния съд. Съдът дължи точна оценка на извършеното, чрез която законосъобразно да ангажира наказателната отговорност на подсъдимия.

Упражнявайки правомощията си проверка на присъдата по жалбата на подсъдимия и в необжалваната й част, съставът счита, че следва с приложението на закон за същото наказуемо престъпление по чл. 337 ал. 1 т. 2 от НПК да измени проверяваната присъда, като за нарушенията по чл. 5 ал. 1 т. 1 и ал. 2 предл. 1 от ЗДвП и чл. 3 т. 2 от ППЗДвП признае подс. Д. Л., за невинен и го оправдае по обвинението в тази му част. /по арг. от Решение № 52 от 22.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 3071/2011 г., III н. о., НК/.

 

3. В заключение съставът оцени, че подсъдимият е извършил деянието чрез проявено бездействие и по непредпазливост във формата на небрежност. В качеството си на водач на композиционен т.а., притежавайки съответната категория правоспособност, познавайки пътя по който се е движел и при останалите изложени в настоящото решение фактически ориентири, подс. Д. Л. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

 

4. Както от фактическа, така и от правна страна, съдът отчита, че с поведението си пострадалият е имал принос към възникването на критичната пътна ситуация. Категорично не е спазил нормите на ЗДвП относими към качеството му на пътя, а именно чл. 113. ал. 1 – “При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:

1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение;

2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение”.

Тежката степен на алкохолното опиване – сама по себе си предпоставя неадекватност на пострадалия, на действията и решенията му, затруднява и физическите възможности на организма. Според вещото лице съдебен медик – това е и непосредствената причина за възникване на опасната за движението ситуация.

        

         ІV. По отношение на наложеното наказание.

         Макар и в постъпилата срещу присъдата жалба да не се съдържа оплакване по справедливостта на наложеното наказание, съставът извърши служебна проверка.

         При определяне на наказанието съдът е приложил нормата на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, и е отмерил наказанието лишаване от свобода под законовия минимум от две години, а именно – за срок от една година. В мотивите не са изложени конкретни съображения в тази насока, но се съдържат в достатъчна степен изводите на съда по принципите на законоустановеност и индивидуализация. Изследвана е степента на обществена опасност на деянието. Преценени са всички значими за параметрите на наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства. Основното наказание е поставено в зависимост от многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – чисто съдебно минало, много добри характеристични данни по месторабота, семейното положение, процесуалното поведение и изразеното искрено съжаление за случилото се, както и изключителното смекчаващо отговорността – приносът на пострадалия за настъпване на произшествието, при отчитането на които и най-лекото, предвидено от закона наказание се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното. Поради което и преценката на приложимост на правилото на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК е обоснована от фактическите и правни изводи. Така определеното наказание лишаване от свобода съдът отложил при минимален изпитателен срок. Кумулативното наказание – лишаване от право е отмерено в съответствие с основното и с оглед данните за подсъдимия като водач на МПС.

Съставът намира, че определените на подсъдимия наказания постигат баланс на значимите обстоятелства и на целите на превенцията. Отлагането при съответен изпитателен срок ведно с разясняване на възможността от привеждане на наказанието при следваща престъпна проява, е израз на обоснованото разбиране на законодателя към личности с по-ниска степен на обществена опасност да понесат наказанието в по-благоприятна среда и запазване на широк кръг от връзки за ресоциализация.

При отчитане на правилото по чл. 57 ал. 2 от НК, съставът счете, че в съвкупността си наказанията лишаване от свобода и от право да се управлява МПС – в определените съответни размери, постигат необходимите и достатъчни, желани от специалната и обща превенции цели. Поправянето на подсъдимия и превъзпитаването му към спазване на установения в страната правов ред ведно с очакваното от обществото предупредително и възпиращо въздействие на наказанието са постижими в пълнота без пробационна мярка в изпитателния срок.

 

При служебната проверка на присъдата не се установиха други основания за отменяване или изменяване.

По изложените съображения и на основание чл. 337 ал. 1 т. 2 от НПК и чл. 338 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

 

         Изменя присъда № 2 от 12.02.2014 г., на Окръжен съд - гр. Силистра, постановена по НОХД № 215/2013 г., по описа на съда, както следва:

ПРИЛАГА ЗАКОН ЗА СЪЩОТО НАКАЗУЕМО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ В ЧАСТТА, с която подсъдимият Д. Л. Д. е признат за виновен да е извършил деянието по чл. 343 ал. 1 б. В от НК при нарушение на чл. 5 ал. 1 т. 1 и ал. 2 предл. 1 от ЗДвП и чл. 3 т. 2 от ППЗДвП, като го признава за невинен и оправдава в тази част на обвинението. 

         Потвърждава присъдата в останалата част.

         Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по чл. 340 ал. 2 от НПК по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

председател :                                   членове :