Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 135/09.07.             Година  2015                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                              Наказателно отделение

На девети юли                                     Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:         Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Д.а

Ангелина Лазарова

 

съдебен секретар Г.Н.

прокурор Стефка Якимова

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВЧНД № 225 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е решение № 46/29.06.2015 г. по ЧНД № 209/15 г. на Окръжен съд гр. Добрич, с което е допуснато изпълнение на Европейска заповед за арест, на заместник-прокурор Б.Ж. по прокурорска преписка на Прокуратура на Окръжен съд – град Марсилия № 06/101229, издадена въз основа на решение № 2013/1748 от 12.03.2014г.  на Окръжен съд – Марсилия за предаване на българския гражданин Т.С.Я., роден на ***г., с ЕГН ********** с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода за срок от 4 години.

 

Въззивното производство е образувано по жалба на защитник на исканото лице - адвокат Е. В.,***. Счита се, че решението на съда е неправилно, необосновано и постановено в разрез със събраните и в отсъствие на значими доказателства. Посочва, че решението страда от множество пороци, всеки от които налага отмяната му, а именно – наличието на данни за самоличността на лицето и дали е пребивавало някога на територията на Република Франция. Твърди се, че по същото дело са били осъдени още две лица – без да знаят за воденото производство, които в постановеното от съда в Марсилия решение били посочени с различни имена. За едно от тях Апелативен съд гр. Варна е отказал предаването на френските власти по ВЧНД 172/2014г. по описа на ВАС. На следващо място се счита, че ЕЗА противоречи на Рамковото решение, тъй като Решението от 12.03.2013г. само потвърждава вече издадената Заповед за задържане от 02.04.2012г. от Съдия-Следовател при Окръжен съд в град Марсилия, което я превръща в основание за издаване на ЕЗА – но само посочването не я прави доказателство по чл. 37 ал. 1 т. 3 от ЗЕЕЗА. Защитникът намира, че не са налице гаранциите по чл. 40 ал. 2 /като Я. не отговаря на нито едно от условията по този текст/и чл. 41 ал. 3 от ЗЕЕЗА, като дадената гаранция, че при екстрадиране на лицето ще му се даде възможност да упражни правото си на обжалване на вече постановената присъда е съществено различно от изискуемата по закона гаранция, посочена и в чл.5, т.1 от Рамковото Решение. Оспорва се приетото от съда, че ЕЗА съдържа данни по чл. 37 ал. 1 т. 5 от ЗЕЕЗА – сочи се, че преценката за двойна наказуемост е необоснована, тъй като не са били изискани текстовете на френските закони, по които е бил признат за виновен Я.. От друга страна от решението на френския наказателен съд става ясно за каква фактическа деятелност е било осъдено исканото лице, което дори и да е правно укоримо според френския наказателен закон, не е престъпление, още повече „сводничество" по смисъла на чл.155 от българския НК. Възразява се срещу приложения по делото превод на ЕЗА, като защитникът намира, че не би могло едно лице да бъде предадено на друга държава без да е налице пълен и точен превод на издадения документ – основание за процедурата по предаването му. Иска се Апелативният съд да произнесе решение, с което да отмени обжалваното решение и да откаже изпълнението на издадената ЕЗА.

В с.з. адв. В. поддържа жалбата си, счита, че представените от тях документи не са били оценени от състава на ДОС и че поради лопсата на реквизити по ЕЗА следва да бъде постановен отказ за изпълнението й.

Пред въззивната инстанция като процесуален представител на исканото лице адв. Д. счита, че не би могло да се приеме, че Я. е извършил трафик на хора, след като в решението на френския съд е посочено, че осъждането е за сводничество при отежняващи обстоятелства. Сочи, че отсъствието на превод на български на текстовете на френския наказателен закон ги лишава  от възможността да се защитят, тъй като не знаят какво е престъплението и дали е извършено. Твърди, че към момента, в който по ЕЗА е прието, че е имал престъпна дейност във Франция, Я. е бил в Германия и е имал свой бизнес, като немските правни власти не са предприели действия по установяването му. Обръща внимание, че приведените от проституиращата жена пари са били вложени в строеж на къща на нейно име. Обобщава, че в ЕЗА не се съдържат обстоятелствата, при които е извършено престъплението. Подчертава разликата между гаранциите по чл. 41 ал. 3 от ЗЕЕЗА и чл. 40 ал. 2 от ЗЕЕЗА, като счита, че са били необходими такива по чл. 41 ал. 3, а всъщност ДОС е отменил определението, с които ги е изискал.

 

Представителят на въззивната прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага решението на окръжния съд да се потвърди. Сочи, че за трафик на хора не е предвидена проверка за двойна наказуемост, правилно са били преценени гаранциите по чл. 40 ал. 2 от ЗЕЕЗА. Подчертава, че в настоящото производство не би могло да се разглеждат доказателствата по съществото на обвинението за престъплението, предмет на ЕЗА.

 

Съставът на апелативния съд намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

 

Предмет на разглеждане в производството е издадената от компетентен орган – заместник-прокурор Б.Ж. по прокурорска преписка на Прокуратура на Окръжен съд – град Марсилия № 06/101229, издадена въз основа на решение № 2013/1748 на Окръжен съд – Марсилия, запазило силата на заповед за задържане, издадена на 08.02.2011г. от съдия – следовател И.К., с която е поискано предаване на българския гражданин Т.С.Я. с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода за срок от 4 години, наложено по решение № 2013/1748 на Окръжен съд – Марсилия, постановено неприсъствено за деяния, наказуеми с максимален срок на наказанието лишаване от свобода до десет години, а именно за престъпения по чл.225-5, 225-7, 225-19 до 225-25 на НК, както и по чл.225-5, 225-7, 225-11, 225-20, 225-21 и 225-24 на НК.

Към ЕЗА е приложено копие от решението на Окръжен съд Марсилия, с което Я. е бил признат за виновен и му било наложено наказанието лишаване от свобода за срок от четири години, и предхождащата го национална заповед за задържане, издадена на 08.02.2011г. спрямо Я. – обвинен в извършването на престъпленията и срещу когото е постановен следствен арест.

 

В разглежданото решение съдът констатирал, че издадената ЕЗА от 19.03.2014г. /с оглед заверения превод на български език/ съдържа всички, посочени в чл.37 от ЗЕЕЗА реквизити, което е основание за произнасяне на съда по съществото на направеното искане. ЕЗА е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, пълни данни относно обстоятелствата по чл.37, ал.1, т.т. 1-7 от ЗЕЕЗА. Заповедта е била получена непряко по реда на чл.38а, ал.1, т.1 от ЗЕЕЗА, като след уведомлението за задържането на Я. на българска територия е бил изготвен и изпратен  легализиран превод на български език съгласно чл.37, ал.3 от ЗЕЕЗА – изпратен в оригинал в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд.

В съдържанието са отразени фактически действия, извършени от Я. и други две лица, на територията на Франция и България, през периода 2006г. – 2007г., които издаващият орган е квалифицирал като деяние по чл. 36, ал.3, т.3 от ЗЕЕЗА – трафик на хора, за което не се изисква проверка за двойна наказуемост. От гледна точка на прецизността, съдът е посочил, че подобни деяния са наказуеми и съгласно националното законодателство – по чл.159а и сл. от НК. 

Правилна е оценката, че не са налице абсолютните основания за отказ от изпълнение, предвидени по чл.39 от ЗЕЕЗА.

По отношение на относителните основания за отказ по чл. 40 ал. 1 от ЗЕЕЗА – обективно отсъстват отделните хипотези по т. 1-5 и конкретни аргументи от страните. Не са били констатирани и предпоставки за обсъждане отлагането на изпълнението на ЕЗА или за изпълнението й под условие

Доколкото по отношение на Я. е била постановена неприсъствено присъда съдът е провел анализ на съдържанието на ЕЗА с оглед условията за постановяване на отказ по чл. 40 ал. 2 от ЗЕЕЗА. Видно е, че в разглежданата ЕЗА са отразени гаранции, съответстващи на изискуемите по чл.40, ал.2, т.4 от ЗЕЕЗА, а именно, че : «Заинтересованото лице ще бъде представено на прокурора на Републиката, намиращ се на територията, на която то е предадено на юридическите власти, който прокурор ще го уведоми официално за заповедта за задържане и задочното произнасяне на съдебното решение, против което заинтересованото лице може да направи възражение. В този случай съдебното решение от 12.03.2013г. ще бъде считано за невалидно и заинтересованото лице ще се яви отново пред Изправителния съд в град Марсилия, за да бъде съдено на по-късна дата и то в присъствието, ако е възможно на адвоката си». При наличието на тези уверения от страна на издаващия орган - за предстоящо официално уведомление за произнесеното решение, отмяна на постановеното решение и преразглеждане на делото в присъствие на исканото лице, относителното основание за отказ по изпълнение на ЕЗА по чл. 40 ал. 2 от ЗЕЕЗА не може да бъде приложено.

 

Съставът разгледа възраженията на защитата на исканото лице срещу формалната и материалноправна страна на постановеното решение.

Относно наличието на достатъчно данни за самоличността на исканото лице приетото от ДОС е обосновано. Видно от книжата, придружаващи ЕЗА и справките, направени от съда, не се установява съмнение, че се претендира предаването на Т.Я., който до м.07.2001г. официално се е казвал Демир Александров. Родените преди този момент две негови деца имат своите имена, формирани с оглед тогавашните на баща им. Обстоятелството, че за другите осъдени от съда в Марсилия лица в решението са посочени допълнителни техни имена – не подлежи на изследване в това производство. Поради това и не е относимо приобщаването на съдебен акт по производство на ВАпС с друг предмет и страни. Изпълняващата държава не е компетентна да разглежда съвкупно доказателствата, събрани по делото, по което е произнесена изпратената заповед за арест. Извън рамката на проверка са и обективните признаци – кога, къде и по какъв начин е осъществено описаното престъпление. Поради изложеното и фактът дали Я. е пребивавал някога на територията на Република Франция е без пряко значение в производството по обсъждане дали да бъде предаден.

Възражението, че не са постъпили гаранции по чл. 41 ал. 3 от ЗЕЕЗА е преценено от ДОС правилно - доколкото издадената ЕЗА е с искане предаване на лицето с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода по влязъл в сила краен съдебен акт. Условия свързани с неприключило наказателно производство са неприложими.

Защитникът намира, че деянието, за което е осъден Я. не е в групата престъпления, за които не се проверява двойната наказуемост. По съдържанието на ЕЗА, чрез попълване на формуляра, е конкретизирано че осъждането е квалифицирано като трафик на хора. Безспорно е в списъка по чл. 36 ал. 3 от ЗЕЕЗА. Не е наложително допълнително изискване и съобразяване на конкретни текстове от френския наказателен кодекс, съпоставката им с българските материалноправни и процесуални норми. По силата на обвързаностите на България по посоченото и от защитата Рамково решение, в основата на процедурите са принципите на взаимно доверие, процесуална икономия, зачитане на официалната информация от органите на държавите членки на ЕС.

Приложеният по делото превод на български език на ЕЗА според защитника е непълен и неточен. Въззивната инстанция прие към писмените доказателства и превод от защитата. При съпоставката на двата документа се констатират несъществени разлики в датата на издаване и структуриране. Изготвянето на ЕЗА, по същество съставлява попълване на формуляр, въведен с Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13.06.2002г., като с Рамково Решение от 2009/299 са допълнени реквизити, свързани с производството проведено in absentia. Съпоставката на общия с конкретния формуляр не откроява съществени разлики, които да затрудняват възприемането на съдържащата се в него информация. Бланката, по която е направен легализираният официално превод на български е различна. Не се установява допуснато вътрешно противоречие или разминаване при конкретизация на съществената за ЕЗА фактическа информация, касае се за техническо оформяне и лексика, ползвани от превелия документа. Така представеният от официалните власти на Франция превод позволява да се възприемат съображенията на издаващия орган, съдържанието е подкрепено от придружаващите ЕЗА документи, поради което и не възниква основателно съмнение дали може да бъде ползван в настоящата процедура.

С оглед на изложените съображения наведените от защитата възражения се явяват неоснователни.

      

Като не е установил абсолютни и факултативни основания за отказ ЕЗА да бъде изпълнена и съобразявайки съдържанието на заповедта, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е счел искането на издаващата държава за основателно и е постановил разглежданото решение.

 

Последица от взетото решение и на основание чл. 44 ал. 7 от ЗЕЕЗА е определянето на мярката за неотклонение “Задържане под стража” до фактическото предаване на Т.Я. на издалата ЕЗА държава.

 

По изложените съображения, и като не констатира основания за отмяна или изменение на проверяваното решение, по реда на чл.48 ал. 2 от ЗЕЕЗА, настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение 46/29.06.2015 г. по ЧНД № 209/15 г. на Окръжен съд гр. Добрич, с което е допуснато изпълнение на Европейска заповед за арест, на заместник-прокурор Б.Ж. по прокурорска преписка на Прокуратура на Окръжен съд – град Марсилия № 06/101229, издадена въз основа на решение № 2013/1748 от 12.03.2014г.  на Окръжен съд – Марсилия за предаване на българския гражданин Т.С.Я., роден на ***г., с ЕГН ********** с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода за срок от 4 години.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: