Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер    100/22.07.2019 година      Град  Варна

 

                         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд                                 наказателно отделение                            

На  дванадесети юли                          две хиляди и деветнадесета година                                                

В открито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА

                              ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

 

 

Секретар:Соня Дичева

Прокурор:Владимир Чавдаров

като  разгледа  докладваното от  съдия Д.Сапунджиева

НДВ                            номер 225                по описа за 2019   година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано по искане на осъденото лице С.М.С. по НОХД 47/2019г. по описа на Районен съд гр.Кубрат и има за предмет влязлата в законна сила присъда №9 от 14.03.2019г.,потвърдена с решение №41 от 23.05.2019г. по ВНОХД№124/2019г. на Окръжен съд гр.Разград. Счита се, че присъдата е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения по чл.348,ал.1,т.1, 2 и 3 от НПК, изразяващи се в нарушение на материалния закон при определяне размера и начина на изтърпяване на определеното наказание, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в нарушение правилата на чл.291,ал.2 и чл.284 от НПК, довели до нарушено право на защита на осъдения и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се възобновяване на производството и отмяна на постановения съдебен акт.

В проведеното с.з. пред настоящата инстанция искането се поддържа от процесуалния представител на осъденото лице.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането за неоснователно.Счита, че материалния закон е приложен правилно, не са допуснати съществени процесуални нарушения по чл.348,ал.1 от НПК,като не са допуснати нарушения на закона по определяне на наказанието.

Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваната присъда  съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе съобрази следното:

С присъда №9 от 14.03.2019г. по НОХД№47/2019г. Районен съд гр.Кубрат е признал подсъдимия С.М.С. за виновен в това, че на 24.02.2019г. в гр.Кубрат е управлявал МПС-л.а. "Сеат Ибиза", с рег.№РР2918АМ след употреба на наркотично вещество-амфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство "Drug test 3000", с фабричен №ARLF-0361-престъпление по чл.343б,ал.3,предл.първо от НК,поради което и във връзка с чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК и е наложил наказание-осем месеца „лишаване от свобода“, при общ режим и "глоба", в размер на 500лв. Осъденият е лишен от право да управлява МПС за срок от две години, на осн. чл.343г от НК.

Решението на Районен съд  гр.Разград е било обжалвано пред ОС гр.Разград, по повод на което е образувано ВНОХД№124/2019г. С Решение №41 от 23.05.2019г. РОС е потвърдил изцяло обжалваната присъда, като законосъобразна. Същото е извън кръга на подлежащите на касационна проверка и с оглед разпоредбата на чл.412,ал.2,т.3, присъдата е влязла в законна сила на 23.05.2019г.

Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от осъденото лице и в законния срок по чл.421,ал.3 от НПК.

Първото наведено от осъдения основание по искането за възобновяване на наказателното производство по чл.422,ал.1,т.5 касае допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила по чл.348,ал.1,т.2 от НПК. Като такова се сочи обстоятелството, че в хода на съдебните прения не е дадена възможност на осъдения да изложи своите аргументи и защити правата си. В чл.291,ал.2 от НПК е посочен изчерпателно редът за участие на страните в съдебните прения, а в чл.55,ал.2 от НПК е гарантирано правото му на последна дума."Обстоятелството, че съдът не е запитал подсъдимия дали желае да добави свои съображения към защитната реч на професионалния защитник не води автоматично до ограничаване на процесуалното му право на защита"/вж Решение №343 от 20.06.2001г. на ВКС по н.д.№278/2001г. на второ н.о., Решение №145 от 07.04.1999г. на ВКС по н.д.№97/99г. на трето н.о. и Решение №337 от 03.06.2010г. на ВКС по н.д.№357/2009г. на трето н.о./. Това е така, тъй като правата на осъдения са му били разяснени от съда и му е била дадена последна дума, в която същият е изразил отношението си към обвинението, респ. наказанието. Осъденият е защитаван и от служебно назначен защитник, като по този начин в пълнота са защитени неговите права.В този смисъл посоченото нарушение на съда не е от категорията на съществените, водещи до отмяна на съдебния акт.

 Второто процесуално нарушение се отнася до липсата на предявяване на веществените доказателства по делото. В протокола от с.з., проведено на 14.03.2019г. е записано, че се приобщават към доказателствата по делото материалите, приложени към Бързо производство №2903М-83/2019г. по описа на РУ на МВР Кубрат, чрез тяхното прочитане, на осн. чл.283 от НПК. Тъй като в производството по реда на т.н. съкратено съдебно следствие се прилагат общите правила -чл.374 от НПК, съдът е следвало да прочете  и предяви на страните доказателствените източници, съдържащи факти, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото.Това е следвало да стори, като в протоколното определение същите се впишат и обозначат, защото само по този начин отделните доказателствени източници могат да бъдат включени в доказателствения материал. Спазване на императивните изисквания по отношение на доказателствените източници и последователността на действията по тяхното включване в доказателствената основа по делото е условие, без което подсъдимия не може да организира защитата си по делото, с оглед неговото право да се позове или оспори, респ.противопостави на достоверността на съдържанието и формата на същите, които ще бъдат ползвани от съда при постановяване а своя съдебен акт. В конкретния случай не предявяването на веществено доказателство- еднократен тест за употреба на наркотично вещество не е довело до ограничаване правата на осъденото лице. Това произтича от спецификата на проведената процедура. Подсъдимият е признал фактите по обвинението и е дал съгласие да се ползват събраните на ДП доказателства. Това негово право е било разяснено от съда по реда на чл.372 от НПК. По този начин осъденото лице е приело, че събраните на ДП доказателства са събрани по законов ред и не е оспорил същите. Съдът от своя страна е извършил проверка, дали съответните действия по разследването са извършени  при условията и по реда на НПК. Преди приключване на съдебното следствие, съдът е дал думата на страните за нови доказателствени искания, като подсъдимия и неговия защитник са заявили, че нямат такива. По този начин съдът не е препятствал възможността на осъществяване на ефективна и пълноценна защита. Обстоятелствата по делото-употребата на наркотични вещества са били установени и чрез други способи- свидетелски показания. В този смисъл, като се е позовал на вещественото доказателство, което не е предявено по съответния ред, съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение.

В искането е посочено като основание за възобновяване и явна несправедливост на наложеното наказание,респ. неприлагане разпоредбата на чл.66 от НК.

Видно от мотивите към присъдата, районния съд е обсъдил относими към индивидуализацията на наказанието обстоятелства. Въпреки, че настоящит състав се солидализира с крайния извод, намира пропуски на съда в тази му дейност.

 Като смегчаващи отговорността обстоятелства съдът е отчел признанието за виновност и изразеното съжаление. Признание на фактите по обвинителния акт в проведената процедура е условие за нейното провеждане. От друга страна направеното самопризнаниене може да се отчита като смегчаващо обстоятелството. Това само по себе си в процедурата по глава двадесет и седма не води до отчитането му като смегчаващо обстоятелство, имайки предвид, че направеното самопризнание е отчетено от законодателя и има за последица съответен бонус- намаляване размера на наказанието с 1/3. Направеното самопризнание следва да се оценява с оглед “характеристиките и съдържанието на самопризнанието като форма на съдействие при установяване на обективната истина и ако същото е спомогнало за своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство  и неговия извършител още на досъдебното производство“/ТР №1/2009г. на ОСНК на ВКС/. Видно от разпита на подсъдимия в ДП, дадените обяснения не покриват тези изисквания. Липсва и второто отчетено като смегчаващо обстоятелство-изразено съжаление. Нито в хода на съдебното следствие, нито в последната си дума, осъденото лице не е изразило такова отношение към извършеното. Ето защо, сочените от съда обстоятелства като смегчаващи не следва да бъдат отчитани.

По отношение на отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът  е отчел наличието на предишни осъждания. Тук отново не е извършено прецизиране на осъжданията на подсъдимия. Видно от бюлетините за съдимост, осъденото лице е признато за виновно с две присъди. Първата присъда №356/20.05.2011г. по НОХД№229/2011г на Районен съд гр.Разград  е за извършено на 31.12.2009г. престъпление по чл.195,ал.1,т.4,пр.2 и т.5 от НК. За същото е наложено наказание от една година "лишаване от свобода," отложено с изпитателен срок от четири години. Присъдата е влязла в законна сила на 07.06.2011г. Второто осъждане е със споразумение  по НОХД№240/2014г. за извършено престъпление по чл.343б,ал.1 от НК, за което при условията на чл.55 от НК е наложено на осъдения наказание "пробация". Определението на съда, с което е одобрено постигнатото споразумение е  влязло в законна сила на 26.02.2015г. От изложеното следва да се направи извода, че по отношение на първото осъждане е настъпила реабилитация по право, тъй като в изпитателния срок осъдения е извършил ново престъпление, но не са били налице предпоставките да изтърпи и отложеното наказание, тъй като му е било определено наказание "пробация", а не "лишаване от свобода". По отношение на постановените пробационни мерки няма данни по делото дали е предприето изпълнение.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСНК " Реабилитацията е допустима и при неизпълнено наказание, чиято изпълнимост е погасена по давност. Реабилитацията на осъден, неизтърпял наложеното му наказание, чиято изпълнимост е погасена по давност, е възможно да настъпи след последователно изтичане на давностния срок за изпълнение на наказанието и на срока за реабилитация. Началният момент, от който започва да тече срокът за реабилитация, е този на изтичане на обикновената давност за изпълнение на наказанието, ако не са предприети действия за спиране или прекъсване на давността. Ако такива са предприети, началният момент е този на изтичане на абсолютната изпълнителска давност". Съобразявайки изложеното настоящия състав счита, че са налице предпоставките на чл. 88а във вр. с чл.82,ал.,т.5 от НК и следва да приеме, че по отношение на това наказание е настъпила реабилитация.

Въпреки че не е отчел наложените  административни наказания за нарушения на правилата за движение като отегчаващи, съдът се е позовал на същите при определяне начина на изтърпяване на наказанието. Настоящият състав намира, че същите по своята характеристика съставляват отегчаващо отговорността обстоятелство със значителна тежест. Видно от приложеното справка от ОД МВР Разград, осъденият е правоспособен водач на МПС от 2008г. Същият е санкциониран до този момент с пет наказателни постановления за нарушение на различни правила за движение по пътищата, като три пъти е постановявано и временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. В същото време осъдения е санкциониран девет пъти и с фишове за допускани по леки нарушения на ЗДвП. Изложеното води до извода за завишена обществена опасност на осъдения като водач на МПС и деец, който системно не спазва правилата за движение.

    Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство и предходното му осъждане за аналогично на инкриминираното по настоящето дело деяние. Това го характеризира като личност с трайно установени престъпни навици, склонна да извършва престъпления от този вид. Фактът, че осъдения е реабилитиран, действително заличава факта на самото осъждане и отменя за в бъдеще неблагоприятните последици, които законите свързват с него. "Настъпилата реабилитация  обаче не може да заличи факта на престъплението и на наказанието, както и значението, което те имат за страничните (вторични) правни последици, в тяхното разнообразие, извън наказанието, включително и при индивидуализацията на наказателната отговорност на лицето при последваща престъпна деятелност"./В този смисъл е Решение №110/02.05.2017 по дело №300/2017 на ВКС, I н.о.,Решение на ВКС № 430 от 07.10.1996 г. по н. д. № 468/1995 г.и др./.

     Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчетат и лошите характеристични данни на осъдения. Видно от показанията на разпитаните полицейски служители, същите познават  С. като лице, което системно употребява наркотични вещества. Следва да се отчете и обстоятелството, че осъдения е предприел управление на МПС след употреба на наркотици в малък град, на оживена улица, като е возил в колата си още четири лица. Всички тези фактори, взети в своята съвкупност, водят до безпротиворечив извод относно високата обществена опасност на осъдения и осъщественото от същия престъпно деяние.

Изложеното, като и липсата на смегчаващи отговорността  обстоятелства обуславя определяне на наказание към средния законов размер. Доколкото настоящото производство е образувано по искане на осъденото лице, настоящия състав няма правомощия за коригиране размера на наказание в посока неговото увеличаване.

По приложението на чл.66 от НК.Видно от изложените по-горе съображения по отношение съдимостта на осъдения са налице формалните предпоставки за приложението на чл.66 от НК.

Докато първите две предпоставки на чл.66 от НК са обективни, третата е свързана с всеки конкретен случай и особеностите на дееца. Затова законодателят е поставил акцент върху индивидуалната превенция на наказанието, при обсъждане на възможностите за отлагане на неговото изтърпяване. Правилната оценка на изложените обстоятелства определя, че за постигане целите на специалната превенция  и преимуществено за неговото поправяне е необходимо наказанието "лишаване от свобода" да бъде изтърпяно реално. Единствено изолирането на осъдения от обществото и поставянето му в затворническа среда би имало поправителния и превъзпитателен ефект, целящ от закона, доколкото характеристиката на самия деец не сочи на възможност тези цели да бъдат постигнати докато е на свобода. Деянието не е изолиран случай в живота на осъдения,като водения срещу него наказателен процес и ангажиране на наказателната му отговорност не изиграл своят поправителен ефект. Такъв ефект не са постигнали и налаганите многобройни административни наказания.Освен индивидуалната, съдът следва да съблюдава и генералната превенция. За да има една санкция предупредителен и възпиращ ефект върху останалите членове на обществото, тя трябва преди всичко да поправя и превъзпитава самия деец. Настоящият състав счита, че ефектът на наказателното въздействие ще бъде обезпечен единствено чрез реално изтърпяване на наказанието"лишаване от свобода", за да  коригира поведението си към спазване на закона. 

 

 

 

 

В същата насока са и задължителните указания, дадени с Постановление № 4 от 1978 г., Пленум на ВС, според които разпоредбата на чл. 66 НК следва да се прилага, само когато се установят действителни възможности за поправянето на подсъдимия, като във всички случаи следва да се има предвид обществената опасност на деянието, както и нуждата от генералната превенция на наказанието.

Съобразявайки изложеното, апелативната инстанция намира, че искането за възобновяване на наказателното производство се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

  

Р  Е  Ш  И:

  

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С.М.С. за възобновяване на наказателното производство и отмяна на влязлата в законна сила присъда №9 от 14.03.2019г. по НОХД 47/2019г. по описа на Районен съд гр.Кубрат.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.