Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 163/30.09.       Година  2015                           Град Варна

Варненският апелативен съд                    Наказателно отделение

На десети септември                Година Две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков

                        ЧЛЕНОВЕ: Ангелина Лазарова

 Мая Нанкинска

Секретар Г.Н.

Прокурор Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия Нанкинска

ВНОХД № 226 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

         Съдебното производство по делото е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба на защитника на подс.П.А.П. против присъда на ОС-Шумен, постановена по НОХД № 211/2015 год. на 17.06.2015 год.

         С атакувания съдебен акт подс.П. е признат за виновен в извършването на престъпление, наказуемо по чл.116, ал.1, т.3, пр.3, вр.чл.115 НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 17 години, изтърпяването на което да бъде при първоначален строг режим, със същата присъда е преведено в изпълнение наказанието по НОХД № 593/2011 год. на РС-Нови пазар..

         Защитата на подсъдимия излага твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, тъй като при правилно изяснена фактическа обстановка съдът неправилно е интерпретирал доказателствата по делото и неправилно е квалифицирал деянието. Прави се искане същото да бъде преквалифицирано в такова по чл.119 НК. Твърди се, че неправилно не са съобразени отношенията между подсъдимия и пострадалия, които са довели до особено психическо състояние на П.П. при извършване на деянието. В условие на евентуалност се прави искане за приложение на чл.55, ал.1, т.1 НК, като бъде наложено наказание под минималния размер, предвиден в разпоредбата на закона.

         В съдебно заседание жалбата се поддържа на изложените в нея доводи.

         Представителят на ВОП излага становище за неоснователност на въззивната жалба в частта, с която се прави искане за преквалифициране на деянието по чл.119 НК. Излагат се подробни доводи за законосъобразност на атакувания съдебен акт в тази част. По отношение на направеното искане за намаляване на наказанието, представителят на прокуратурата изразява становище за основателност, доколкото счита, че в мотивите на първоинстанционния съд липсват достатъчно индивидуализиране на наложеното наказание и конкретни мотиви за определения размер.

         Представителят на частното обвинение във възражението срещу жалбата и в с.з. излага становище за законосъобразност на атакувания съдебен акт и моли същият да бъде потвърден.

 

         Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314 от НПК намира за установено следното:

         Жалбата е процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество обаче е неоснователна. Наведените основания в нея не представляват въззивни основания за изменение на присъдата по смисъла на чл.337, ал.1, т.2 от НПК, но съдът намира, че са налице условията на чл.337, ал.1, т.1 НПК.

         От фактическа страна първоинстанционният съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:

Подсъдимият П.П. е роден в гр.Нови пазар, живеел и работил в същия град. Той сключил брак със св.М.П., от който на 27.10.1979 год. се родило детето им А. П.А..

Подсъдимият системно употребявал алкохол, под въздействието на който упражнявал физически и психически тормоз върху съпругата си, родителите си и сина си. Поради тази причина през 1983 год. подсъдимият и М.П. се развели, като подсъдимият останал да живее при родителите си в гр.Нови пазар, а свидетелката заедно със сина си - в гарсониера в същия град.

Тъй като подсъдимият системно употребявал алкохол, майка му го убедила да прехвърлят жилището, което обитавали на синът му - А. А.. След като сторили това, подсъдимият и майка му останали да обитавал жилището до момента, в който се установило, че А. го е ипотекирал и поради непогасяване на дължимите вноски, жилището било продадено от съдия-изпълнител.

С разликата от получената след продажбата на жилището сума, подсъдимият и майка му си закупили къща в с.Зайчино ореше, където се преместили да живеят. Подсъдимият често оставал без работа и се издържал от пенсията на възрастната жена, но след като тя починала, той изпаднал във финанси затруднения.      През цялото време А. периодично посещавал баща си в с.Зайчино ореше и след като се убедил, че подсъдимия няма средства, за да се препитава, предложил на майка си да го приберат при тях в апартамента в гр.Нови пазар. Тя първоначално не се съгласила, но А. успял да я убеди. Апартамента бил малък – кухня, хол и баня, като П. спял на дивана в кухнята, а пострадалия А. и майка му в хола. Така съжителствали около пет години преди деянието. През този период и двамата мъже употребявали алкохол, под въздействието на който възниквали словесни разпри, които понякога прераствали в сбивания помежду им. Обикновено поводите за разправиите били от битово естество, тъй като А. не работел и се налагало баща му и майка му да го издържат. При тези разправии подсъдимият натяквал на сина си, че го е оставил без жилище на стари години и се налага да живеят заедно в малко жилище.

         На 01.06.2014 год. П. бил работа. През този ден още от 10 часа сутринта А. се поръчал ракия в магазина до жилищния блок, в който живеел, като седнал на масичка пред него. Там се видял със св.В., който си закупил бутилка бира „Астика” от 2 литра. Двамата изпили и бирата и по обяд се разделили. Около 15.30 часа В. отишъл в дома на пострадалия по негова покана, където отново пили бира. П. се прибрал от работа и в жилището заварил пострадалия и приятелят му да се черпят и седнал при тях в хола. Предложили му да му налеят бира, но подсъдимият отказал с мотива, че си има и ще изпие неговата бутилка с бира от 500мл., която му дали през деня. Около 17.30 часа св.П. се прибрала в дома си след проведена среща със своя приятелка и заедно с подсъдимият се преместили в кухнята. Пострадалият поискал от майка си да му даде пари за алкохол и заедно с В. отново отишли до същото магазинче, където останали до около 22.30 часа като играли карти и през това време А. изпил 200 гр.ракия и бира. Докато били заедно свидетелят споделил, че има желание да си наеме квартира, при което пострадалият му споделил, че му е омръзнало от разправии в дома им и иска също да се премести и че ще говори с майка си да му помага за наема, по после като размислил споделил, че тя няма да се съгласи, за да не остава сама с баща му и той да не я тормози, когато се напие.  

През това време, след излизането на младите мъже от дома им, подсъдимият и П. се върнали в хола, където вечеряли. По време на вечерята П. пил бира и след като жената усетила, че е повлиян от алкохола, го подканила да си ляга, за да е работоспособен на следващия ден, което той и сторил.

Около 22.30 часа пострадалият се прибрал в жилището, влязъл в хола  и казал на майка си, че е гладен и иска да вечеря. Тя предварително му била оставила вечеря, но той поискал да си стопли друга храна. За целта влязъл в кухнята и светнал крушката. В същото време подсъдимия спял на дивана. Пострадалия си извадил една купичка, сипал си боб от хладилника и сложил купичката на котлона на печката, за да я стопли и се върнал при майка си в хола. Телевизора бил пуснат и за да не шумят на подсъдимия, затворили вратата на хола. Непосредствено след като пострадалият влязъл в хола, вратата се отворила и подсъдимия започнал да се кара, че е прекъснат съня му и че А. прави това постоянно, както и че всяка вечер пиел. Заканил се, че ще се саморазправи с него. П. изглеждал ядосан. Обърнал се и отишъл към кухнята. Развиващата се ситуация изплашила П. и тя застанала на вратата на хола, за да види какво ще направи подсъдимият. Видяла, че той взема голям нож и застанала между него и сина си, за да предпази последния като му даде възможност да излезе от жилището. Той обаче останал в коридора. Подсъдимият хванал жената и я изблъскал към хола, след което се насочил към сина си и му нанесъл силен удар с нож и му причинил прободно нараняване, проникващо в коремната кухина, с увреждане на преден медиастинум, на левия купол на диафрагмата, на двата дяла на черния дроб с увреждане на чернодробни вени, жлъчни пътища и на долната празна вена. Изненадан от удара, пострадалия не успял да го предотврати. След като нанесъл първия удар, подсъдимия  нанесъл и втори удар с ножа, но пострадалия този път успял да се отбрани, поради което му била нанесена плитка прободна рана на предната коремна стена вдясно от пъпа. При това му била причинена и порезна рана по гърба на дясната ръка между четвърти и пети пръст. Пострадалият можел да извършва активни движения непосредствено след нараняването, поради което нанесъл удари с юмрук в областта на лицето на подсъдимия. В резултат на ударите, подсъдимият паднал на земята и изтървал ножа, който държал. А. успял да се придвижи до хола, като бил застигнат от П., който го съборил на пода между фотьойлите, където останал да лежи. В този момент подсъдимият видял, че състоянието на пострадалия рязко се влошило в резултат на кръвозагубата и казал на свидетелката да се обади на Бърза помощ, което тя сторила и от служителката от тел.112 разбрала, че в гр.Нови пазар има само една линейка и  ще се забави, защото е на адрес в с.Пристое. Изплашена от случилото се още няколко пъти звъняла на тел.112, за да пита дали няма да дойде линейката, след което потърсила помощ от съседите си Е. Х. и З.Д..

През това време подсъдимият, понеже бил много изцапан от кръвта на пострадалия при сбиването им, влязъл в банята, за да се изкъпе. Там го заварили и служителите на РУ на МВР гр.Нови пазар – М. и П., които пристигнали на местопроизшествието. Пред полицейските служители подсъдимият споделил, че синът му многократно влизал в кухнята и излизал и след като го предупредил, че го притеснява, А. му нанесъл удар, поради което подсъдимият решил да го сплаши и леко го пробол с ножа. На мястото малко по-късно пристигнал медицинският екип състоящ от медицински фелдшер и шофьор. Медицинският фелдшер – Г.В. прегледал лежащия на пода мъж, направил му стягаща превръзка. В. с помощта на св.З.Д и М. свалили пострадалия до линейката, с която последният бил откаран до спешна помощ в гр.Нови пазар, където била констатирана и смъртта му. 

При извършеният на мястото оглед на местопроизшествие е иззето оръжието на деянието - нож с кафява дървенообразна дръжка с три нита с обща дължина 29.5 см. и дължина на острието 16.5 см.

По делото е назначена СМЕ, от заключението на която се установява, че при извършената аутопсия на трупа на А. са установени следните травматични увреждания: прободно- порезна рана на предната коремна стена проникваща в коремната кухина, с увреждане на преден медиастинум, на левия купол на диафрагмата, на двата дяла на черния дроб с увреждане на чернодробни вени, жлъчни пътища и на долната празна вена; плитка прободна рана на предната коремна стена вдясно от пъпа; вертикално разположена порезна рана по гърба на дясната ръка между четвърти и пети пръст.

Установените три прободно -порезни наранявания са причинени от действието на твърд предмет, притежаващ остър връх и режещ ръб, какъвто е ножът, установен при извършеният оглед на местопроизшествие. Прободните наранявания са причинени по механизма на удар или натиск, при което върхът на предмета пробожда и разцепва тъканите, а режещият ръб ги разрязва, формирайки раневия канал. Порезното нараняване между четвърти и пети пръст на дясната ръка е причинено от тангенциалното действие на режещия ръб на предмета, спрямо кожната повърхност, съчетано с натиск. Анатомичното разположение на порезната рана на дясната длан може да бъде получено в резултат на самоотбрана /опит за предпазване на тялото от режещия ръб на предмета/ с ръка. Преценката за силата на ударите, освен от особеностите на нараняванията зависи от редица фактори – особености на предмета причинил уврежданията /дължина, ширина на лезвието, особености на върха, степента на заточване и др./

Вещото лице са категорично, че  голяма сила е бил нанесен ударът, причинил проникващо нараняване в коремната кухина, а този на предната коремна стена е бил значително по-слаб. Установените три наранявания са причинени от три отделни действия на предмета спрямо тялото на пострадалия, от които само първите две изброени са причинени по механизма на удар. Посоката на проникващото в коремната кухина нараняване е отпред назад, отляво надясно и леко отдолу нагоре. Посоката на прободното нараняване на предната коремна стена е отпред назад. По отношение на порезното нараняване на дясната ръка, посока на удара не може да се определи, тъй като механизмът на причиняването му обикновено не е удар.

От особена важност за изясняване на делото от фактическа страна е отразеното в експертизата, че след получаване на нараняванията е напълно възможно пострадалият да извършва активни и съзнателни движения, тъй като уврежданията на органите в коремната кухина в конкретния случай водят до умерена по темпове на развитие кръвозагуба, отразено е че смъртта е настъпила между 20 и 40 минути след причиняване на проникващото нараняване в коремната кухина.  

Констатирано е също така кръвонасядане по гърба на дясната ръка – в основата на втори пръст, обхващащо и гърба на горната фаланга на показалеца, с лек оток; кръвонасядане в областта на горната междупръстова става на показалеца; кръвонасядане и оток на предкитково-  пръстовата става в основата на третия пръст на дясната ръка, с охлузване в центъра; две кръвонасядания на лявата мишница – вътрешна страна; едно кръвонасядане в лявата гривнена става- задно вътрешната страна;  кръвонасядане и оток и по гърба и предкитково- пръстовите стави на втори, трети, четвърти и пети пръст на лявата ръка; кръвонасядания на лявата ръка, в областта на горните междупръстови стави на трети, четвърти и пети пръст; кръвонасядане по вътрешната страна на лява длан; дифузно кръвонасядане на лявата длан обхващащо възглавничката на палеца и възглавничката на петия пръст – до сгъвката на пръстите; кръвонасядане върху капачката на дясното коляно и вътрешно, с плитко забелване на епидермиса отгоре- надолу; кръвонасядане  по предната страна на дясната подбедрица в средната й трета; кръвонасядане по гърба на дясното ходило; кръвонасядане по предната страна на лявата подбедрица; кожно охлузване по предната страна на лявата подбедрица – в средната й трета; две стари кожни охлузвания в долната й трета; кравонасядания по вътрешната и по външната страна на лявата подбедрица и по вътрешната страна на десния глезен. Тези травматични увреждания са причинени от действието на удари с или върху твърди тъпи предмети. При тях не може да се изключи възможността да са в резултат на борба или да са самопричинени при нанасянето на удари с ръце върху тяло на друг човек, при падане с подпиране с ръце и др.

От експертизата се установява, че непосредствената причина за смъртта на А. е масивна вътрешна и външна кръвозагуба. Смъртта е настъпила относително бързо /за около 20-40 минути/ и в конкретните условия трудно би могла да бъде предотвратена. Между установените травматични увреждания и смъртта на лицето е налице пряка причинна връзка

От заключението на назначената в ДП СМЕ на подс.П. се установява, че същият е получил следните травматични увреждания: разкъсно- контузна рана, обхващаща цялата дебелина на горната устна вдясно; кръвонасядане по лявата, дясната страна и гърба на носа; кръвонасядане с оток на лявата скула и на левия бакенбард; оток на лявата буза; кръвонасядане на горен ляв клепач и външен ъгъл на клепача; оток с кръвонасядане по лигавицата на долната устна вдясно, с разкъсно- контузна рана. Травматичните увреждания може да се получат на инкриминираната дата по начин, съобщен от подсъдимия.

По делото са назначени химически експертизи, от заключенията на които се установява, че в кръвната проба на подсъдимия е установено наличие на алкохол с концентрация 1.51 на хиляда, а в кръвната проба на А. тази концентрация е била съответно 3.24 на хиляда.

В ДП е назначена и комплексна СППЕ на подсъдимия от заключението на която се установява, че към момента на деянието подсъдимият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване, лека към средна степен, което не променя качествено базисните му психични годности- могъл е да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. В механизмите на инкриминираното деяние не се откриват психопатологични феномени, а те са характеристики на битовите алкохолни ексцесии на подсъдимия, при които още повече се открояват асоциалните тенденции в поведението му. Нито от данните по делото, нито от субективно споделените данни от подсъдимият възникват основания за обсъждане на някакъв тип особено емоционално състояние, кореспондиращо с понятието физиологичен афект.

Настоящият състав на съда кредитира всички изготвени експертизи, като обективни, безпристрастни и компетентни.

Всички тези обстоятелства са били подробно изследвани от първоинстанционния съд и правилно същият е направил извод за съставомерност на деянието по чл.116, ал.3, пр.3, вр.чл.115 НК, поради което и правилно е постановена осъдителна присъда. Изводите се споделят изцяло от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, като следва да се обърне внимание единствено на направените възражения във въззивната жалба.

От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че на 01.06.2014 год. подсъдимият е нанесъл на пострадалият П. една прободно- порезна рана на предната коремна стена проникваща в коремната кухина, с увреждане на преден медиастинум, на левия купол на диафрагмата, на двата дяла на черния дроб с увреждане на чернодробни вени, жлъчни пътища и на долната празна вена и една плитка прободна рана на предната коремна стена вдясно от пъпа. Двете наранявания са причинени с нож, който подсъдимият е взел от шкаф в кухненското помещение на апартамента, който обитавал заедно с пострадалия и св.П. /майка на пострадалия и бивша съпруга на подсъдимия/. 

Непосредствената причина за смъртта на А., както се установява от заключението на СМЕ, е масивната вътрешна и външна кръвозагуба. Смъртта  е настъпила относително бързо /за около 20-40 минути/ и в конкретните условия трудно би могла да бъде предотвратена.

Обект на това престъпление са обществените отношения свързани с неприкосновеността на човешкия живот и тяло.

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено: от данните по делото безспорно се установи, че подсъдимият е нанесъл удара с нож на пострадалия, вследствие на който той е починал от масивна кръвозагуба. Налице е пряка причинно-следствена връзка между действията на П. и настъпилата смърт на А..

Деянието на подсъдимия е извършено умишлено, с пряк умисъл, като той е предвиждал настъпването на обществено опасните последици и ги е желаел.

Във въззивната жалба се навеждат твърдения, че макар и да е нанесъл удара, вследствие на които е причинено нараняването, довело до смъртта на А., то П. е сторил това с цел да се защити от негово противоправно нападение, поради което деянието следва да бъде квалифицирано като такова по чл.119 НК, т.е. П. го е извършил при превишаване на пределите на неизбежната отбрана.

При така приетата фактическа обстановка съдът приема, че за да достигне до този свои извод е необходимо да даде отговор на следните въпроси: имало ли е непосредствено и противоправно нападение от страна на пострадалия по отношение на подсъдимия, какъв е бил интензитетът на това нападение, било ли е същото прекратено в момента, когато е нанесъл удара с ножа. Следващата група въпроси касаят в случай, че противоправното и непосредствено нападение не е било прекратено по отношение на подсъдимия, то при отблъскването му дали последният е действал в рамките на необходимите предели.

Настоящият състав на съда не споделя твърдението на защитата за наличие на неизбежна отбрана и съответно превишаване на пределите й поради следните съображения:

На първо място за да се приеме, че е налице превишаване на пределите на неизбежната отбрана, следва да се установи, че е било налице съответно нападение от страна на пострадалия.

Изхождайки от събраните по делото доказателства настоящата инстанция намира, че нападение от страна на пострадалия към подсъдимия преди да бъде извършено деянието от последния не е било налице.

Във връзка с това, от защитата се излагат доводи, че пострадалият е нанесъл удари в областта на лицето на подсъдимия. Последният нанесъл удар с нож в коремната област на пострадалия, за да се защити от нападението му, като това е бил единственият възможен за него начин да защити живота си. Тези негови твърдения съдът приема за защитна теза. По делото са депозирани показания на св.М.П., която реално е единствения очевидец на деянието. От нейните показания се установява, че пострадалият пръв не е извършил действия, изразяващи се в нападение, в нанасяне на удари по отношение на подсъдимия. Такива удари пострадалият е нанесъл в областта на лицето на подсъдимия едва след намушкването му от негова страна. Преди нанасянето на ударите с ножа по тялото на пострадалия, подсъдимият не е бил в ситуация на неизбежна отбрана, поради което не може да се приеме, че е превишил пределите й.

В тази връзка от страна на защитата са изложени съображения, че св.П. е заинтересована от изхода на делото, че е необективна тъй като многократно е наричала пострадалия "детето" и по тези съображения не следва да бъдат кредитирани нейните показания.

Съдът не споделя тези възражения на защитата. На първо място съвсем логично е П. да нарича А. "детето", тъй като това е нейното единствено дете и независимо от неговата възраст, тя не е променила чувствата и грижите си към него. В същото време по делото не е установено П. да има някакви негативни чувства към подсъдимия, дори напротив - установява се, че през последните 5 години тя го е приютила в дома си, грижила се за него, във въпросната вечер му е предложила храна. Не бива да се забравя и обстоятелството, че тази свидетелка е предупредена за отговорността, която носи по наказателния закон и тя е депозирала показанията си след запознаване с нейните права и задължения. Освен, че по делото липсват доказателства, които да дискредитират показанията на П. същите са подложени а анализ и съпоставка с останалия събран по делото доказателствен материал. Вярно е, че са налице минимални противоречия в показанията на тази свидетелска относно определени несъществени факти или липсата на спомен за определени такива, но релевантните за делото факти са пресъздадени от нея по неизменен начин по време на цялото наказателно производство и до момента. Липсата на спомен и наличието на противоречия по отношение на определени факти, според съда се дължи на изминалия период от време от деянието до разпита на свидетелката пред първата инстанция, както и на силния емоционален стрес, който тя е изживяла ставайки свидетел на убийството на собственото си дете. Съдът намира, че по-обективни и достоверни по отношение на фактите, за които са констатирани противоречия, са показанията, които П. е дала на досъдебното производство пред съдия от ШОС и по отношение на тези факти следва да се кредитират тези показания, тъй като те са били депозирани в много по -близък до деянието времеви момент. Първоинстанционния съд е направил обстоен анализ на показанията на тази свидетелка и е изложил мотиви защо ги кредитира, като ги е съпоставил с останалите събрани доказателства.

В подкрепа на показанията на тази свидетелка е и обстоятелството къде са се разиграли събитията, а именно пред вратата на стаята, която обитават П. и А.. Това подкрепя казаното, че А. е отишъл до кухнята, където е спял баща му, светнал е осветлението за да се обслужи и това негово действие е събудило подсъдимия. Но когато последният е тръгнал да му търси сметка за поведението, А. вече е бил в хола при майка си. Дори в този момент не е имало противоправно нападение от негова страна защото П. се е върнал до кухнята, от където е взел ножа, с който е нанесъл смъртоносния удар на сина си. Ако са верни твърденията на подсъдимия, то събитията следва да са се развили в кухненската част на апартамента, което не е било така. Наръгването е станало пред вратата на хола, което говори за обстоятелството, че подсъдимият е последвал пострадалия, а след като го е последвал, а не се е опитвал да избяга от него, то няма как да е имало нападение от страна на пострадалия. До момента, в който П. се е появил в ножа пред сина си, по отношение на него нападение е нямало. В момента, в който го вижда пред себе си, П. е избутал бившата си съпруга и е нанесъл удар с нож в областта на корема на А., а след това и още един. Едва след като е нанесъл прободните наранявания, П. е бил нападнат от А., като за получените впоследствие удари може да се съди от медицинските експертизи, които са описали травми от удари с твърд тъп предмет по тялото на подсъдимия. Не може да се приеме и евентуалната възможност пострадалият да е ударил П. в кухнята и той да е решил да се защити с ножа от това негово поведение, тъй като нараняванията,които са причинени на А. са станали в коридора на жилището, т.е. отново към момента на извършване на деянието живота и здравето на подсъдимия не са били застрашени от действия на пострадалия, който вече се е бил оттеглил в другата стая на жилището. Отново достигаме да извода, че П. е последвал А., което говори от своя страна за липса на нападение от страна на последния.

Факта къде са е разиграла случката се установява от извършения оглед на местопроизшествие и фиксираните следи от кръв при него, мястото на което е намерен ножа и мястото, на което пристигналите полицейски служители и след това медицинското лице са намерили тялото на А..

Обстоятелството, че П. не е предизвикан по никакъв начин от сина си се установява и по обективните находки по дрехите на последния. Подсъдимият твърди, че когато го е видял да излиза с ножа от кухнята, А. си е вдигнал дрехата, като е оголил корема си и го е предизвикал да го наръга. Това противоречи на обективната истина, доколкото от веществените доказателства по делото и по-точно по дрехата на пострадалия се установява, че по същата има следи от причиненото с ножа прободно нараняване / т.е тя е разрязана от ножа в момента, в който е нанесен удара, което може да се случи единствено ако дрехата се намира върху тялото в обичайното си състояние/, както и следи от кръвта на А..

Нанасянето на удари от пострадалия на подсъдимия след извършване на деянието обаче не може да се приемат за нападение, което да обуслови неизбежната отбрана. За да е налице този правен институт е необходимо това нападение да е предхождащо извършването на престъпление, или най-малкото да го съпътства, а не да го следва. В настоящият казус не се установява наличието на такова нападение преди или по време на деянието, поради което не може да се приеме, че е налице и превишаване на пределите на неизбежната отбрана.

Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението, т.е когато не се е налагало за отблъскване на нападението на пострадалия да бъде извършено убийството му. От събраните по делото доказателства, както вече съдът изложи по-горе, не се установява вечерта на 01.06.2014 год. от страна на пострадалия да е извършвано нападение спрямо подсъдимия. От показанията на св.П., които съдът посочи вече защо кредитира, се установява, че пострадалият пръв не е извършил действия, изразяващи се в нападение, в нанасяне на удари по отношение на подсъдимия. Такива удари пострадалият е нанесъл в областта на лицето на подсъдимия едва след намушкването му от страна на баща му е това е било с цел да преустанови нападението му. Преди нанасянето на ударите с ножа по тялото на пострадалия, подсъдимият не е бил в ситуация на неизбежна отбрана, поради което не следва да се обсъжда дали е превишил пределите й.

Поради изложените съображения съдът намира, че извършеното от подсъдимия деяние  не може да се квалифицира като такова по чл.119 от НК, каквото искане е направено от страна на защитата П..

В жалбата от страна на защитата са изложени подробни доводи, че подсъдимия е извършил престъплението при условията на физиологичен афект, като се твърди, че още при идването на полицейските служители е заявил, че му е омръзнало да яде бой и затова леко бил "ръчнал" сина си с ножа, посочва се, че част от свидетелите са виждали П. с насинено око след свади между двамата, както и че са чували от него за скандалите им по повод пропиляването на наследственото жилище на подсъдимия. Част от тези твърдения безспорно са установени по делото и първоинстанционният съд ги е обсъдил в мотивите си. Безспорно е, че А. е ипотекирал жилището на баща си и след като не е заплащал дължимите вноски, същото е било продадено от съдия-изпълнител. Вярно е също така, че пострадалият не е работил и е бил на издръжка на майка си. Вярно е, че двамата мъже са злоупотребявали с алкохол и скандалите между тях се били чести, като са чувани от съседите, които са виждали и следи от физическите съприкосновения между двамата. Това обаче не може да доведе до извода за наличие на физиологичен афект.

В практиката до момента е прието, че физиологичния афект представлява краткотрайна интензивна емоционална реакция в резултат на силен провокиращ дразнител в непоносима за личността ситуация, при която да са налице негативни провокиращи преживявания за него. При физиологичния афект силното емоционално напрежение рязко довежда до стесняване на полето на съзнание, при което се стеснява волевия път на борба между мотиви и контрамотиви и именно в такова състояние трябва да е извършено престъплението, за да се приеме от съда, че е налице привилегирования състав на чл.118 НК.

От СПЕ се установява по категоричен начин, че П., освен че е бил в леко алкохолно опиване, не е имал такова стеснение на съзнанието, което да доведе до физиологичен афект.

На следващо място спорове, които са прераствали в скандали са водени между баща и син многократно преди инкриминираната дата, но не и във вечерта на убийството. Единственото дразнещо поведение, които е имал през тази вечер пострадалия е това, че е отишъл в кухнята, където е спял баща му и е светнал лампата, което не би могло да доведе до такова силно раздразнение.

Именно като съобрази изложеното до момента съдът намира, че в случая не е налице такъв интензивен, краткотраен и провокиращ емоционален фактор, който да доведе до стесняване на съзнанието на П. и съответно до скъсяване на волевия път на действията му в частта на преценката на мотивите и контрамотивите, за да се приеме, че е налице физиологичен афект, а от там престъплението му да бъде преквалифицирано на такова по чл.118 НК.

С оглед всичко изложено до момента настоящият състав на съда намира, че обвинението е доказано по категоричен начин, не са налице твърдените във въззивната жалба нарушения материалния закон, поради което атакувания съдебен акт следва да бъде потвърден относно приетата в него квалификация на деянието.

В условие на евентуалност във въззивната жалба се прави искане за приложението на чл.55, ал.1, т.1 НК като бъде намален размерът на наложеното наказание и същият бъде определен под минималния размер, предвиден в разпоредбата на закона. Представителят на прокуратурата излага становище за основателност на жалбата в тази част, доколкото от мотивите на първоинстанционния съд не е ясно индивидуализирано защо е определено именно наложеното на подсъдимия наказание.

Настоящият състав на съда намира това твърдение за частично основателно поради следните съображения:

При определяне на размера на наказанието, което следва да понесе подсъдимият първоинстанционният съд е посочил отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и е преценил, че е налице баланс на същите, поради което е определил наказание към средния размер. За смекчаващи отговорността обстоятелства е приел самопризнанията и съдействието за разкриване на обективната истина. За отегчаващи е приел предходното осъждане на подсъдимия. По отношение на последното защитата излага твърдения, че при предходното си осъждане, подсъдимият е поел вината на сина си, който е многократно осъждан, поради което това не следва да бъде отчитано като отегчаващо отговорността обстоятелство. Това становище не се споделя от настоящата инстанция, тъй като не може една присъда да бъде ревизирана със свидетелски показания или твърдения. По отношение на твърдението, че пострадалият е бил наркоман и лице от криминалния контингент, то това не би могло по никакъв начин да повлияе на размера на определеното наказание, тъй като животът е неприкосновен за всяко човешко същество, та дори то да има криминални прояви.

В същото време обаче настоящият състав на съда намира, че освен посочените смекчаващи отговорността обстоятелства, първоинстанционният съд не е отчел възрастта на извършителя на деянието, както и напрегнатите взаимоотношения между баща и син, които макар и да не обуславят физиологичен афект, следва да бъдат ценени като смекчаващо отговорността обстоятелство.

Безспорно е, че убийството е най-тежкото престъпление срещу личността и именно поради тази причина законодателят е предвидил много висок специален минимум. Той е определил и максималния размер на това престъпление на 20 години лишаване от свобода. Това задължава съда при преценка на наказанието, което следва да наложи за всяко конкретно деяние, да съобрази и неговата степен на обществена опасност.

В настоящия случай престъплението се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от другите престъпление по този текст на закона. Не на последно място при определяне на наказанието следва да се има предвид и СПЕ, назначена по делото. Там подробно е била изследвана личността на подсъдимия, неговото отношение към пострадалия, към социума, към семейството и към установените порядки в него. Тези индивидуални обстоятелства съдът намира, че също следва да бъдат преценявани при определяне на наказанието на подсъдимия, тъй като в случая е налице извършител с по-ниска степен на обществена опасност.

Изложеното до момента мотивира съда да приеме, че макар и да не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, то все пак е налице превес на същите поради което наказанието, което следва да изтърпи подсъдимия следва да е в минималния размер, предвиден в разпоредбата на закона, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 15 години, като в тази част присъдата следва да бъде изменена.

         При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира нарушения, допуснати от първоинстанционният съд, които да доведат до отмяна на атакуваният съдебен акт.

Във възражението срещу въззивната жалба на частния обвинител е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждание, сторени пред настоящата инстанция.

Настоящият състав на съда намира това искане за допустимо и основателно, доколкото по делото св.П. е конституирана като частен обвинител и нейният представител е взел участие във въззивната инстанция. По делото са представени доказателства за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв., което подсъдимият следва да бъде осъден да й заплати.

По изложените съображения съставът на Апелативен съд-Варна

 

Р Е Ш И:

 

         ИЗМЕНЯ присъдата на ОС-Шумен, постановена на 17.06.2015 год. по НОХД № 211/2015 год. като НАМАЛЯВА наложеното на подс.П.А.П. наказание на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален срог режим.

         ОСЪЖДА подс.П.А.П., ЕГН ********** да заплати на частния обвинител М.А.П. сумата от 100 лв., представляваща сторени по делото разноски.

         ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

         Решението подлежи на касационна проверка в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: