Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  157/14.11.          Година  2014                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На трети октомври                             Година две хиляди и четиринадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илия Пачолов

                            ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова

Ангелина Лазарова

Секретар Г.Н.

Прокурор Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 227 по описа на съда за 2014 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

  Въззивното производство е образувано с оглед Решение № 232/23.07.14г. на ВКС на РБ, с което е отменено Решение № 157/14.11.2013г.на ВАпС по ВНОХД № 248/2013г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Предмет на въззивна проверка е присъдата по НОХД № 651/2013г. на Окръжен съд гр. Варна, постановена на 15.07.2013г., с която подсъдимият С.А.Ж., бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.343А, ал.1, б.”Г”, вр. чл. 343, ал.3, б. „б", пр.1, вр. чл. 342, ал.1, т.3 от НК, за което му с приложението на чл. 58 А ал. 1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за за срок от една година и осем месеца, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. На основание чл.304 от НПК подсъдимият бил оправдан по първоначално възведеното обвинение по чл.343, ал.3, б.”Б”, пр.1, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК, както и да е извършил нарушение на чл.6, т.1, вр.чл.12, ал.5, чл.51, ал.1 и ал.3 от ЗДП. Съдът постановил и наказание по чл. 343 Г от НК лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. Подсъдимият бил осъден да заплати на Е.Е.Х. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на  50 000   лева, ведно със законната лихва считано от  08.07.2012  год., до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част до 100 000 лв. искът бил отхвърлен. На подс. Ж. били възложени направените по делото разноски и дължимата държавна такса върху уважения граждански иск.

Въззивната проверка е по жалби на повереник на частния обвинител и граждански ищец и на защитник на подс. Ж..

Повереникът обжалва присъдата в цялост. Счита, че неправилно подс. Ж. е оправдан за нарушените норми на ЗДвП и по първоначалното обвинение. В противоречие с доказателствата по делото се оценява изводът на съда за оказана помощ на пострадалите. Оспорва приетите от съда смекчаващи отговорността обстоятелства и намира, че не са били отчетени други, които биха я отегчили. Претендира, че на досъдебното производство са били допуснати съществени нарушения в етапа на предявяване по чл. 227-229 от НПК, които са ограничили правата на частния обвинител като пострадал в наказателното производство, а съдът не дал отговор на възраженията да се приложи чл. 248 ал. 2 т. 3 вр. чл. 249 от НПК. Съдът не изложил преценката си по доказателствата относно степента на обществена опасност на деянието и личността на извършителя, подбудите за извършване на деянието и извел, че наказанието следва да е към минимума, без да съобрази, че подсъдимият е причинил смъртта на своите млада жена и дете. Счита се, че справедливостта е сериозно накърнена в настоящото производство. При произнасянето в гражданско осъдителната част на присъдата били игнорирани показанията на свид. Е. Ф., съобразен бил размерът на претенцията с имущественото състояние на подсъдимия и с формулираното разкаяние, като не е била отчетена относимата съдебна практика. Иска се отмяна на присъдата с връщане на делото на първата инстанция – поради допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правата на частния обвинител, неотстранено с оглед отсъствието на произнасяне от съда по възражения като пострадало лице по реда на чл. 248 ал. 2 т. 3 от НПК. При условията на алтернативност се претендира изменение на присъдата с увеличаване на наложеното наказание и уважаване на гражданския иск в пълен размер.

В жалбата на защитника на подсъдимия - адв. М. Р. се иска изменение на присъдата в гражданско осъдителната част на присъдата с отмяна на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 25 000лв. да присъдените 50 000лв.

Прокурорът от въззивната прокуратура счита, че с оглед указанията на ВКС най-същественото е да се отстрани пропускът на предходната инстанция с оглед неправилното определяне на наказанието лишаване от право да се управлява МПС. Намира, че само на първоинстанционното производство може да бъде обсъждано нарушение на процесуалните права на пострадалия и поверениците му, като в последващият етап се следи за нарушения на правата на подсъдимия и защитниците му. С оглед на изложеното намира, че искането по въззивната жалба за връщане на делото за ново разглеждане е неоснователно. На следващо място, счита, че предвид указанията на ВКС, подлежи на преценка справедливостта на наказанието, квалификацията на извършеното. При признаване на подсъдимия за виновен в обвинението, повдигнато с обвинителния акт, с приложението на чл. 58 А от НК, предлага да се наложи минималното наказание, което да бъде намалено с една трета, отложено с максимален изпитателен срок и да се определи кумулативното наказание в размера на основното. Прокурорът преценява жалбата на подсъдимия за неоснователна, като с оглед изразеното от защитника становище намира, че съществува една алтернатива - за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като процедурата по съкратеното производство била неправилно проведена, или за осъждане по първоначално възведеното му обвинение с налагане на минималното наказание.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец поддържа становището по жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на присъдата и връщане на делото в стадия на разпоредителното заседание. Поставя акцент върху липсата на правни средства да получат отговор по въпросите за вината на подсъдимия при извършване на деянието – тъй като по линия на инстанционния контрол прокуратурата ги е насочила към съда, а до този момент съдилищата не са изложили аргументи за формата на вина. При условията на алтернативност моли съда да постанови решение в съответствие с доводите и аргументите по жалбата. Поддържа искането за уважаване на гражданската претенция в пълен размер, като моли съда да възложи на подсъдимия заплащането на разноски по чл. 38 от ЗА за процесуалното представителство на повереника на частния обвинител и граждански ищец.

Защитникът на подсъдимия в настоящата инстанция – адв. Б. Р., изразява категорично несъгласие с аргументи в отменителното решение на ВКС – досежно внасянето на обвинителния акт по основния състав при вероятно отхвърляне на обстоятелството, че оказаната от подсъдимия помощ не е била необходима, и относно заетата позиция, че признавайки фактите по акта не е възможно прилагането на друга квалификация, свързана с приемането от съдилищата, че е била оказана помощ от подсъдимия на пострадалите. Счита, че нормите по ЗДвП – чл. 6 и чл. 12, включени в първоначалното обвинение, нямат изпълнителен състав, поради което не биха могли да бъдат нарушени от подсъдимия и не са в причинна връзка с настъпилия резултат. Изразява становището си по доводите на ВКС за оценката на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като намира, че телесните увреждания на пострадалите не следва да се отчитат тъй като е настъпила смърт, а от друга страна броят на жертвите е на долния минимум на правната норма. Не приема тезата за норми на ЗДвП, чието нарушение да обуславя по-тежко наказание в сравнение с други норми. Не открива аргументи по решението на ВКС в посока на извод, че така определеното наказание е ниско, със забележка само спрямо наказанието лишаване от право да се управлява МПС. Подчертава значението на констатацията на ВКС, че не са налице нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което оценява актовете на предходните съдилища като точни, аналитични, съдържащи отговори на всички възражения, и моли настоящата инстанция за потвърждаващи ги изводи.

В хода на наказателното производство подсъдимият е променил името си С.А.Ж. на С. А. Ш.. Пред въззивната инстанция подс. Ш. не се явява лично.

 

Настоящият състав на въззивната инстанция с оглед дадените от ВКС указания и след пълна и задълбочена проверка в пределите по чл. 314 от НПК на възраженията и доказателствата по делото счита следното:

 

І. По отношение възраженията за допуснати процесуални нарушения, съществено засегнали правата на частния обвинител и граждански ищец:

1.В жалбата и в пренията пред същество в с.з. повереникът на наследницата на пострадалата Р. Ж.а сочи, че на досъдебното производство са били допуснати съществени нарушения в етапа на предявяване по чл. 227-229 от НПК, които са ограничили правата на частния обвинител като пострадал в наказателното производство, а съдът не дал отговор на възраженията да се приложи чл. 248 ал. 2 т. 3 вр. чл. 249 от НПК.

От материалите по делото се установява, че след предявяване на разследването повереник е излагал възраженията и исканията си. Надлежно двукратно наблюдаващият прокурор е изразил позицията си по тях, като постановленията са били потвърждавани от по-горестоящ прокурор. Извън несподелянето на аргументите на процесуалния представител, в постановленията е предоставен отговор по поставените на обсъждане въпроси по квалификацията на извършеното. Поради което и не установява твърдяното нарушение по чл. 229 ал. 3 от НПК.

2. Становището, че съдията докладчик бил длъжен да се произнесе по възраженията с искане да упражни правомощията си по чл. 249 ал. 1 вр. 248 ал. 2 т. 3 от НПК е придружено от извод, че до настоящия момент не е налице произнасяне, което нарушава правата на частния обвинител, респ. повереника, да получи справедлив процес.

Видно е, че след образуване на НОХД № 651/13г. на 31.05.13г. в закрито с.з. от 03.06.13г. съдията докладчик се е запознал с материалите по делото, не е намерил основания за прекратяването на производството, поради което и насрочил с.з на 20.06.13г., като дал и указания към страните в съответствие с процесуалния закон.

Три дни преди с.з. постъпило възражение от наследницата на пострадалата чрез повереника адв. Р., в което е изложено, че има за цел да инициира правомощията на съдията-докладчик за прекратяване на производството и връщането му на прокурора поради допуснати отстраними процесуални нарушения на правата й. Към това възражение били приложени молби за конституиране на майката, бабата и сестрата на пострадалата Р. Ж.а като страни по делото.

В с.з. повереникът е докладвал молбите и след съобразяване на становищата на страните съдът е конституирал само Е.Х. като граждански ищец и частен обвинител по делото. Определението на съда е било обжалвано и потвърдено от състав на Апелативен съд гр. Варна.

В следващото с.з. адв. Р. е поискала отвод на прокурора по съображенията – интерпретирани като допуснати ограничения на правата на частния обвинител в предходно депозираното възражение, тъй като не е изложил мотиви да не уважи претенциите им от досъдебното производство. Проблемът е бил разискван и съдът е оставил искането без уважение, тъй като не е намерил основания за отвеждане на прокурора. След провеждането на съдебното следствие повереникът е заявил, че няма други искания и моли да бъде даден ход по същество.

На тази основа настоящият състав формулира следните изводи:

Съдията-докладчик е извършил дължимата по закон – по чл. 248 ал. 2 т. 3 от НПК, проверка на материалите по делото и не е констатирал допуснати процесуални нарушения, засегнали правата на обвиняемия, защитника и наследника на пострадалата по делото. Постъпилото възражение с искане за иницииране на такава проверка е било безпредметно, доколкото съдът вече е бил разгледал материалите по делото – в това число протоколите за предявяване, възражения, писмени бележки и постановления на прокуратурата, и преценил, че не са налице пречки да започне главната фаза на процеса.

В съдебните заседания – повереникът е участвал в дискутираните процесуални проблеми, докладвал е молби за конституиране на страни, като не е претендирал произнасяне по възражението, аргументи от което е използвал за да поиска отвод на прокурора. Констатира се промяна в заеманата процесуална позиция от повереника, финализирана с отсъствието на искания към съда при приключване на следствието.

Начинът на упражняване на процесуалните права от всяка от страните е неин личен избор, отразява интересите на страната и съпътства развитието на производството, като с оглед на това не е константна величина. В случая – след изрично искане за връщане на делото в предходна фаза, страната е променила стратегията си и се е включила в провежданите действия, участвала е активно и е поискала разглеждането на делото да приключи.

След пълноценно участие, лично и чрез процесуални представители, в съдебното производство по делото – пред три инстанции, твърдението, че липсата на мотиви в прокурорско постановление засяга дълбоко правата на частния обвинител, съставлява отстранимо съществено процесуално нарушение и налага преповтаряне на досъдебната фаза, е необосновано. Подобно нарушение не е било допуснато от разследващите по делото, а съдът е упражнил правомощията  си по чл. 248 ал. 2 т. 3 от НПК, като се е произнесъл и с надлежен акт затова. Процесуалните права на частния обвинител и неговите повереници са били упражнени в обем, доказващ че ръководно-решаващите органи са предоставили изискуемите с оглед практиката на националните съдилища и ЕСПЧ /доколкото се обсъжда нарушение на правото на справедлив процес/ гаранции и непосредствени възможности. Тъй като в основата на твърдението за слабости и нарушения от ДП вдействителност е тезата за друга форма на вината, различна от отразената по обвинителния акт и коментирана в мотивите на разглежданата присъда, конкретните доводи на поверениците ще бъдат отчетени при анализа на доказателствата и правната им оценка.

За настоящия състав е видно, че становището на повереника, че процесуалното нарушение от досъдебното производство, затвърдено от липсата на произнасяне на съдия-докладчик по възражението им, е било изразено и в касационната жалба и в допълненията към нея. Преценявайки аргументите по жалбата, респ. тяхната основателност, съставът на ВКС е заел изрична позиция в кой стадий от съдебната фаза да постанови новото разглеждане на делото. При отчитане на задължителните указания по чл. 355 ал. 1 т. 1 от НПК незаконосъобразно се явява актуализираното искане за връщане на делото в разпоредително заседание на първоинстанционния съд, както и виждането на прокурора за възможност за такова произнасяне поради неправилно проведено съкратено съдебно следствие.

С оглед на изложените съображения искането за връщане на делото за ново разглеждане в първата инстанция се явява необосновано и незаконосъобразно.

 

ІІ. От фактическа страна.

Производството пред първоинстанционния съд протекло по реда на глава XXVII от НПК като след депозираното от подсъдимият Ш. заявление, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в  обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, съдът установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти.

В изпълнение на правомощията си и с оглед задължителните указания по Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК по т. 8 – „При проверката на първоинстанционна присъда, постановенаслед надлежно проведено по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 и 3 НПК съдебно следствие, е недопустимо възивният съд да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт.”, съставът на въззивната инстанция прие за установени следните факти и обстоятелства:

Подсъдимият С. Ж./Ш./ и пострадалата Р. Ж.а били съпрузи. От брака им се родило дете -  С., което към инкриминираната дата било на 11 години. Тримата живеели в гр.Варна.

На 08.07.2012 год. подс. Ж. потеглил с л.а. Фолксваген „Голф" с ДК № В 33 11 PC от гр. Варна за гр. Добрич. С него пътували съпругата му - Р. Ж.а, която седяла на предна дясна седалка и дъщеря му - С. Ж.а - на задна дясна седалка. При пътуването трябвало да вземат от с. Страхил бабата на Р. Ж.а. Пътят им минавал през с. Оборище, Варненска област. В землището на селото се намирал ЖП -прелез. Същият представлява пресичане на текущия ЖП път от междугарието ЖП гара Вълчи дол - ЖП гара Дончево /в километър 43+880/ с третокласния асфалтов път, който преминава от с. Оборище към второкласен автомобилен път с. Ведрина - с. Генерал Киселово. ЖП - прелезът бил неохраняем, без бариерни механизми. Той бил двустранно сигнализиран с необходимите пътни знаци - Б2 - „СТОП" и А 34.1-ЖП прелез с един коловоз. Прелезът бил съоръжен с автоматично прелезно устройство за звукова и светлинна сигнализация. Към инкриминираната дата сигнализацията била изправна.

Около 15.15 часа автомобилът, управляван от Ж., се намирал на посоченото място. Пътят бил с ширина на пътното платно 7 м., запрашен, с оскъдни разпилявания от зърно по платното. Железният път бил сух и изправен, като непосредствено след прелеза в посока ЖП гара с.Дончево образувал силно изразена дясна крива, гледано с лице ЖП гара с.Дончево. От страната на с. Оборище, непосредствено до ЖП пътя се намирал земно - насипен овраг с максимална височина над ЖП пътя от 1.3 метра. Допълнително съществувала и денивелация между най - високата точка на оврага и нивото на асфалтовия път и прелеза, като оврагът се намирал на по-високо ниво, имало и храстовидна растителност.

По времето, когато подсъдимия наближавал прелеза, от ЖП гара с.Дончево към ЖП прелеза се движел подвижен ЖП състав/влак № 28991/, състоящ се от два локомотив с номера 07-61 и 07-67. Съставът бил управляван от локомотивния машинист - свид. С.. Влакът се движел със скорост от 51 км/ч. При наближаване на прелеза съответният попътен ЖП-светофар сигнализирал на машиниста, че прелезната инсталация на ЖП прелеза е задействана и подавала светлинен и звуков сигнал, забраняващ на нерелсови превозни средства да навлизат в прелеза.

Подсъдимият стигнал до ЖП прелеза, но не обърнал внимание на подаваната звукова и светлинна сигнализация, не спрял преди прелеза и без да се увери, че преминаването е безопасно, навлязъл в него. Тези негови действия били наблюдавани от свид. С.. Насочването на автомобила към габарита на ЖП пътя без видимо намерение за спиране било възприето от свид. С., когато локомотивът се е намирал на по-малко от 50 метра от прелеза. Свидетелят незабавно предприел „екстрено задържане", като привел спирачните механизми на целия ЖП състав в състояние на максимално спирачно усилие, но въпреки това не успял да преустанови движението на влаковата композиция преди прелеза. От назначената по делото експертиза се установява, че при движение с посочената скорост пълният спирачен път на влака е 152 м, като само подготвителният спирачен път, включващ времето за реакция на машиниста и за сработване на спирачните механизми е бил в размер на 42 м.

Подс. Ж./Ш. възприел наближаващият от дясна страна по посока на движението му влак след като автомобила бил навлязъл в габарита на железния път и нямал никаква възможност да спре на това място. Той натиснал докрай педала на газта в опит да изнесе автомобила, но поради запрашеността на пътя не успял да стори това. Последвал удар на преден десен буфер на влака в областта на задната дясна част на автомобила. Колата се завъртяла около вертикалната си ос и била изхвърлена встрани от ЖП пътя. Влакът продължил още около сто метра и спрял.

Сигнал за станалото ПТП бил подаден в 15.18 часа от свид. Р.Ж.., който се обадил до национална система „112". Към мястото били насочени медицински и аварийно - спасителни екипи.

Първоначално подс. Ж./Ш. изпаднал за кратко в безсъзнателно състояние. Когато дошъл в съзнание видял, че съпругата и дъщеря му са пострадали и не са контактни. Той изнесъл пострадалата  Р. Ж.а през вратата на автомобила и започнал да прави опити за реанимация чрез изкуствено дишане. Пострадалата Р. Ж.а не дошла в съзнание. Тя починала до пристигането на първия медицински екип. Пострадалата С. Ж.а починала при транспортирането й с екип на ЦСМП за МБАЛ „Св. Анна" - гр. Варна.

 

От заключението по назначената СМЕ № 123/12г. се установява, че вследствие на ПТП Р. Ж.а е получила тежка гръдна травма, представена от контузия на белите дробове, масивния хемоторакс 2,3 л кръв /в дясната плеврална кухина/, вдишване на кръв в белите дробове, колапс на десния бял дроб, луксация /травматично подвижност/ на първи - втори шийни прешлени, счупване на десни ребра от 4-то до 8-мо включително по една и две фрактурни ивици, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, кръвонасядане по меките тъкани на главата, шията, десни ребра, масивни кръвонасядания около описаните счупвания, разкъсване в областта на капсулата на слезката, кръвонасядане по дясната половина на челото, ожулвания по лицето, кръвонасядане по дясното бедро, дясна половина на гръден кош, двете подбедрици. Причина за смъртта е тежката гръдна травма и излив на 2,3 литра кръв в дясната плеврална кухина, тежка контузия на белите дробове, масивни кръвонасядания по меките тъкани обусловили в съвкупност остра настъпила кръвоизливна анемия, която е непосредствената причина за смъртта. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди предмети, респ. детайли на МПС при ПТП, реализирани в посока от дясно на ляво и същите са в причинно-следствена връзка с настъпилото на 08.07.2012 год. ПТП. Смъртта е настъпила бързо, в рамките на минути.

От заключението по СМЕ № 122/12г. се установява, че вследствие на ПТП С. Ж.а е получила тежка открита черепно мозъчна травма, изразяваща се в тежка контузия и размачкване на дясно голямомозъчно полукълбо, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, многофрагментно счупване на черепния покрив и на черепната основа, обширна разкъсно-контузна рана на главата, счупване на дясна раменна кост и на лява бедрена кост, ожулвания и кръвонасядания по лицето, шията, десните рамо и мишница и лявото бедро, слабо изразен оток на белите дробове и мозъка. Причина за смъртта е несъвместимата с живота открита черепно мозъчна травма, изразяваща се в тежка контузия и размачкване на дясно голямомозъчно полукълбо, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, многофрагментно счупване на черепния покрив и на черепната основа. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди предмети, включително на такива с изразен ръб или груба повърхност и биха могли да се получат от удар върху части и детайли на купето на катастрофиралия автомобил. Смъртта е настъпила бързо, в рамките на минути и е била неизбежна.

От заключението на химическа експертиза се установява, че в изпратената за изследване проба кръв на подсъдимия не се доказва наличие на етилов алкохол.

От заключението на СПЕ се установява, че към инкриминираната дата подс. Ж. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Към момента на освидетелстването той не е бил в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и не страда от тежко слабоумие, поради което е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Налице е ретроградна амнезия - липса на ясен спомен за случилото се преди изпадането му в безсъзнателно състояние. В конкретния случай липсата на спомен може да е израз на психологическа защита - психотравмена ситуация да се покрие с амнезия като щадяща личността реакция.

Описаната фактическа обстановка се установява на съвкупността от свидетелките показания по делото, обясненията на подсъдимия, експертните заключения, писмените доказателства и доказателствени средства, които са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се при изследване на хронологията на събитията предшестващи и съпътстващи факта на престъплението. По отношение обаче на действията на подсъдимия след произшествието се установяват съществени различия и противопоставяния между отделни източници, които налагат допълнителен анализ:

Налице са показанията на свид. С. /л.61 от ДП/– „В автомобила имаше трима човека – шофьор – мъж, жена и дете – момиче. Видимо имаха травми по тях, доколкото видях момичето имаше черепна травма, чуваха се гласове от автомобила. Шофьорът излезе от автомобила, беше видимо без травми освен малко кръв по главата. Той видя, че на /очевидна техническа грешка при изписване на думата „не”/ може нищо да направи, необходимо беше да дойдат екипи от спешна помощ и гражданска защита, за да се извадят пътниците. Малко след това пристигна автомобил на гражданска защита, но като видяха състоянието на пътниците в автомобила, решиха да не предприемат действия по изваждането им от колата до пристигането на бърза помощ. След около 15-20 минути пристигна линейка, установиха, че жената е починала и извикаха друга линейка, за да я откара към болницата, а те качиха детето и потеглиха.”. Свидетелят Р.И.Ж., който първи е стигнал до автомобила и е подал сигнала до НС 112, съобщава – „Двамата със З. слязохме от нашия автомобил и тръгнахме към колата. Вратите на колата бяха затворени. Автомобилът имаше деформации от лявата страна и по-точно в задната част на автомобила. След като видяхме, че няма затиснати хора и пожар решихме да не пипаме нищо. В колата имаше трима човека. Един мъж, който седеше на шофьорското място, една жена до него с рани по лицето и една жена която беше легнала на задната седалка. Отидох до шофьора и го попитах дали има нужда от помощ. Той не отговори нищо. Не беше адекватен. Веднага се обадих на тел. 112 и съобщих за случилото се. След това се обадих още веднъж на тел. 112 за по-сигурно. В това време дойдоха двамата машинисти. Аз с автомобила и З. се върнахме в кооперацията, защото на З. му прилоша. След това се върнах отново на произшествието. Когато се върнах около прелеза имаше много спрели коли. Шофьора на катастрофиралия автомобил беше слязъл от автомобила и поиска вода. Един от присъстващите ми подаде бутилка вода и аз я подадох на шофьора. Дойде линейката и ние се изтеглихме за да не пречим.”.

При запознаване с писмото на НС 112 и диска, съдържащ обажданията на различните хора по повод инцидента /л.134-136 от ДП/, се установява:

При първото обаждане в 15.18ч. свид. Р.И.Ж. съобщава, че в автомобилът има трима-четирима човека. Запитан от оператора дали има нужда от рязане на автомобила, отговаря, че няма нужда защото е обърнат на една страна. В 15.25 се иска спешна помощ от М.М. /машинист на втория във влаковата композиция локомотив/. Отново запитан дали се нуждаят от Гражданска защита за рязане – той моли да се изпрати всякаква помощ. В 15.32ч. М. звъни отново да попита дали са тръгнали и казва, че в колата са трима човека, има пострадало дете, чакат от 20 минути, гражданска и други, а на мястото още няма екипи. В 15.33ч. е дошъл екипът на д-р Г. /видно от съставения фиш за СМП на л. 153 от ДП/, който констатирал смъртта на пострадалата Р. Ж.а – „до пристигане на екипа”. В 15.37ч. отново М. е потърсил НС 112 като е предал, че докторът иска още един екип за да се окаже помощ на детето. За това в 15.38ч. е подал сигнал и старши диспечер от Горна Оряховица, П.П. – на когото са се обадили от 112, че на мястото е необходим още един екип.

Но подс. Ж./Ш. била оказана помощ от първия медицински екип – видно от фиша на л. 155 от ДП. С оглед отбелязванията на лекаря на фишовете на л. 153 и 155 от ДП – Р. Ж.а и С. Ж. са били взети в линейката, която е отпътувала от мястото в 15.50ч.

Поисканият допълнителен екип е пристигнал на мястото в 16.00ч., взел е С. Ж.а и в 16.05ч. е отпътувал. В процеса на транспортирането й са били приложени спешни медицински мероприятия – КПР/кардио пулмонална ресусцитация/, но видно от отбелязаното по фиша на л. 154 от д-р И., към 16.30ч. е регистрирана смърт.

Тези фактически данни не могат да подкрепят тезата, че подсъдимият е оказал помощ на пострадалите преди пристигането на първия медицински екип. Свид. С. и Желязков описват състоянието на подсъдимия, който сам се е нуждаел от помощ, както и състоянието на жертвите – изключително тежко. Р. Ж.а е имала кървящи рани по главата и два счупени шийни прешлена, които са описани по СМЕ като луксация – травматична подвижност, тежки травми в областта на гръдния кош. С. Ж.а е била с открита черепна травма, извеждане на очна дясна ябълка извън орбитата и множество други увреждания. Предна и задна дясна врата на автомобила са били неотваряеми /отразено по протокола за оглед и фотоснимките/. Според свид. С. дори екипът на гражданска защита не е посмял да изнесе пострадалите от автомобила в отсъствието на медици от спешна помощ. Свидетелите не сочат, подсъдимият да е предприел някакви самостоятелни действия в тази насока – чакали са идването на линейката. Помощ при изнасяне на тялото на Р. Ж.а подсъдимият е оказал към момента на пристигане на екипа на д-р Г., но към този момент съпругата му е била починала. Данните по писмената документация изключват той да е взел участие при изнасяне на детето, тъй като 10 минути преди това е бил взет с линейката и е отпътувал към болницата.

Действително към материалите по делото са приобщени обяснения на подсъдимия, съдържащи други твърдения за предприети обмислени действия с цел да помогне на семейството си. Но предвид, установената от СПЕ ретроградна амнезия, естествените психологически защити на личността му, сведенията, които той съобщава е следвало да бъдат внимателно преценени. При съпоставката им с гласните доказателства – показанията на свид. С., Желязков – преки очевидци на случилото се, документите от НС 112 и от ЦСМП, и експертните заключения, следва да се отчете изолираността и неубедителността на обясненията на подсъдимия. Поради това и в частта им, свързана със събитията след произшествието и съставът не ги кредитира.

С оглед отчетената и от ВКС хронология на обажданията до НС 112, фактът, че до пристигане на първия екип са изминали около 15 минути от първото сигнализиране за инцидента, експертното заключение, че смъртта на Р. Ж.а е настъпила бързо, в рамките на минути, се обобщава, че към момента на изнасянето й от л.а. тя не е била жива.

 

В мотивите на първоинстанционния съд са изложени съображения по отношение на обясненията на подсъдимия досежно отделни елементи в механизма на произшествието и съпоставката им с другите доказателства по делото. Оценката им е безспорна и се споделя и от настоящата инстанция.

 

При отчитане на задължителните указания на ВКС по делото и предвид обективните процесуални възможности на настоящата инстанция с оглед т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК, съдът не установи други обстоятелства, които да налагат допълнителен анализ. Приобщените по делото доказателства позволяват пълноценно изясняване на фактическата основа с постигане на категорични отговори по значимите положения.

 

ІІІ. От правна страна.

С присъдата подс. С. Ж. / С.Ш. бил признат за виновен в това че на 08.07.2012г. в землището на с. Оборище, Варненска област, по пътя от с. Оборище към с. Генерал Киселово – с. Ведрина, Варненска област, в района на железопътен прелез на км. 43+880 от междугарието жп гара Дончево - жп гара Вълчи дол, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф" с per. № В 33 11 PC нарушил правилата за движение  по пътищата – чл.52,т.2 и чл.53, ал.1 от ЗДП и по непредпазливост причинил смърт на повече от едно лице, а именно на Р. Ф. Ж.а и С. Ж.а, като след извършване на деянието, направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите . Съдът счел, че действайки по описания начин подсъдимият осъществил обективните и субективни признаци на състава по чл. 343А, ал. 1, б. ”г”, вр. чл. 343, ал. 3, б. „б", пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, т. 3 от НК. С оглед на решението си ВОС постановил оправдаването на подсъдимия по първоначалното обвинение чл. 343, ал. 3, б. „б", пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, т. 3 от НК и за извършване на деянието в нарушение на чл. 6 т. 1 вр. чл. 12 ал. 5, чл. 51 ал. 1 и ал. 3 от ЗДвП.

С оглед указанията пред настоящата инстанция в решението на ВКС, довело до преразглеждане на производството, правната преценка, постигната от първоинстанционния съд следва да бъде обсъдена задълбочено. В този смисъл са възраженията на частния обвинител и защитника, изразено е и становище от прокурора от въззивната прокуратура.

Релевантните към основните въпроси от правна страна доказателства предпоставят следните изводи:

 

1.Не се установяват фактически положения, които да сочат на оказана от подс. Ш. помощ на пострадалите – в момент, когато да е била необходима. Съобразявайки рамките по Постановление №1/83г. на ПВС на РБългария и доказателствата по делото не се обосновава обективно подсъдимият да е имал активни действия спрямо жертвите непосредствено след произшествието и до идването на първия медицински екип. Сам той е бил неадекватен, последващо е преценено и от околните тежкото състояние на пострадалите, като пречка да бъдат местени без компетентни специалисти. Извеждането на газовата бутилка от л.а. не е действие от характер да подпомогне, облекчи състоянието на пострадалите. Оказването на помощ, която по смисъла на съдебната практика да доведе до приложение на привилегирования състав, в случая не е могло да бъде оказана изобщо – нито по отношение на Р. Ж.а, която е починала в рамките на минути след ПТП, нито по отношение на С. Ж.а, поради изключително тежките й увреждания и мястото, на което се е намирала в автомобила. Желанието на подсъдимия да помогне няма съставомерно значение, тъй като към момента на предприемането й помощта към Р. Ж.а не е била необходима.

В този смисъл и в обстоятелствената част на обвинителния акт са заложени факти, отразяващи съществуващи действия на подсъдимия да помогне на съпругата си, които са били несвоевременни, поради което и правната оценка е по основния, а не по привилегирования състав. Изследването на тези моменти в хронологията на събитията налага извод, че квалификацията по първоначалното обвинение е обоснована от кредитираната от настоящия състав съвкупност от доказателства.

 

         2. Конкретните нарушения на правилата за движение, допуснати от подсъдимия са били предмет на анализ от ВОС в мотивите към присъдата.

Счетено е, че по категоричен начин /от показанията на свидетелите Н.. С., Я.С. и Р.Ж../ е установено, че подсъдимият управлявайки семейният л.а. при предстоящото преминаване на железопътния прелез до с.Оборище не спрял преди прелеза, въпреки, че имало пътен знак, указващ това, не се съобразил и със светлинната и звукова сигнализация на прелеза и го преминал без да се увери, че това е безопасно. Съдът приема, че подсъдимият не се е съобразил с разпоредбите на чл.52, т.2 от ЗДвП – „На участниците в движението е забранено да преминават през железопътен прелез:

1. при спуснати, започнали да се спускат или да се вдигат бариери, независимо дали от съответното за това устройство се подават светлинни или звукови сигнали, забраняващи навлизането в прелеза;

2. при мигаща червена светлина на светофара или включена звукова сигнализация, независимо от положението на бариерите.” и с чл.53, ал.1 ЗДвП „Преди да премине през железопътния прелез, всеки участник в движението е длъжен, независимо от състоянието на бариерите, на светлинната и на звуковата сигнализация, да се убеди, че към прелеза не се приближава релсово превозно средство и че преминаването през прелеза е безопасно”.

         Неправомерното комплексно нарушаване на специалните норми съдът поставил в основата на извършеното деяние.

Видно е, че с поведението си като водач на МПС, на когото е предстояло да премине през ЖП прелез, подс. Ш. не се е съобразил и с правилата на чл.51, ал.1 – „Всеки участник в движението трябва да проявява особено внимание при приближаване към железопътен прелез и преминаване през него” и ал.3 от ЗДвП – „Спирането на пътните превозни средства е задължително пред железопътен прелез, който няма бариери”. Нормите имат самостоятелно значение за настъпване на произшествието, тъй като са регламентирали дължимо от водача поведение към момента на приближаването към прелеза /подчертано и от ВКС/. В случая именно отсъствието на внимание, че се приближава такъв участък от пътя, придружено от неспазването на задължението за спиране пред прелез без охранителни бариери, е отключило и последващите нарушения на специалните правила за движение. Необходимо е присъдата да бъде изменена и с приложението на закон за същото наказуемо престъпление диспозитивът на обвинението срещу подсъдимия да обхване и тези правила.

От друга страна, в обвинението е била включена и нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП – Участниците в движението:

1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;”

във вр. с чл.12, ал.5 от ЗДвП – За забраняване на пътните превозни средства да преминават през железопътен прелез се използва сигнал от мигаща червена светлина”.

Съставът на въззивната инстанция установи, че тези правила не могат да бъдат отнесени към престъпния резултат, доколкото указват на всеки участник в движението по пътищата да се съобразява със сигналите на длъжностните лица по контрол на пътя, със светлинните сигнали, пътните знаци и маркировка, и че за забрана да се преминава ЖП прелез се използва мигаща червена светлина. Предписанията са общо адресирани към неустановения кръг лица, които се намират на пътя и със своето действие или бездействие оказват влияние на движението по пътя. Съгласно т. 28 от пар. 6 от ДРЗДвП – “Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.”. Въведеното общо изискване за съобразяване със светлинните сигнали, уточнено с разясняването на забранителния сигнал пред ЖП прелеза – действително не би могло да се отнесе към настъпилото произшествие. Посочените правила в конструкцията, в която са обхванати, имат указателно и разяснително значение. Принципите на правоприлагане налагат позоваване на общия закон, доколкото не е налице специален – отнесен към конкретен предмет на регулация. Не се касае за колизия на норми, която да налага по-сложно тълкуване. В случая – подс. Ш. е осъществил състав на конкретни нарушения на правилата за движение – предвидени в специалните норми, регулиращи особения пътен участък ЖП прелез и стоящи в причинна връзка с престъпния резултат, поради което и не следва да бъде ангажиран и с общи предписания за принципно съобразяване със светлинните сигнали. Натоварването на диспозитива на обвинението с множество нарушения, затруднява открояването на съществените и свързани с престъпния резултат. Поради това и е основателно възражението на защитата в пренията пред въззивния съд. Съдът дължи точна оценка на извършеното, чрез която законосъобразно да ангажира наказателната отговорност на подсъдимия и оправдавайки подсъдимия в тази част ВОС е взел правилно решение.

 

3. В заключение съставът оцени, че подсъдимият е извършил деянието чрез комплекс от проявени действия и бездействия спрямо дължимото по специалните правила на ЗДвП от него поведение като водач на МПС, и при непредпазливост във формата на небрежност. Подс. Ш. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен по закон и е могъл с оглед притежаваната правоспособност и опит като шофьор от 18 години да ги предвиди.

Независимо от становището на повереника, че съдилищата не са дали отговор на въпроса за формата на вина на подсъдимия, се установява, че в мотивите ВОС е приета чрез съдържанието й по чл. 11 ал. 3 предл. 1 от НК – небрежност.

По делото не са налице фактически данни в подкрепа на становище, че подсъдимият е предвиждал общественоопасните последици от действията си. Следователно не са относими форми като евентуален умисъл и съзнавана непредпазливост – престъпна самонадеяност – в чиито характеристики е заложено деецът да има субективна представа какво би последвало от действията му – чл. 11 ал. 2 и ал. 3 предл. 2 от НК.

Препратката към представените от повереника копия от записки на Р. Ж.а, съдържащи епизоди от семейния им живот с подсъдимия, не налага друг извод. За свидетелите по делото, в това число и в показанията на частния обвинител от ДП, в тези на сестрата на пострадалата – Е. Мустафа – семейството е имало своите проблеми, произтичащи от ревността на подсъдимия и продължителните му отсъствия с оглед работата му. Независимо от това частният обвинител излагайки показания като свидетел на ДП е посочила – „При всички положения, те винаги са се справяли с този вид проблеми и си бяха здраво семейство.”.

Не се установяват никакви данни подсъдимият да е имал съзнателно намерение и подбуди, несъобразявайки се с правилата за движение и пресичайки прелеза, да причини смъртта на съпругата и детето си. Необосновано и неуместно е да се счита, че е пренебрегнал инстинкта си за самосъхранение, че е изследвал разписанието на преминаващия през прелеза влак до минути и метри, че е използвал повода – отивали са на сватба на братовчедка на пострадалата, за да осъществи подобна цел. Необходимо е да се даде превес на законовите правила за изграждане на вътрешно убеждение по доказателствата и на разума при оценката на фактите и да се приеме, че не се открива основателно съмнение за съзнателно планиране и реализиране на умишлени действия от подсъдимия, насочени срещу живота на съпругата и детето му. Не са налице доказателства подсъдимият да е съзнавал предстоящото и да е мислил да го предотврати. Допуснатите нарушения на правилата за движение сами по себе си не предопределят яснота за субективните представи в дееца, осъществяващ престъпно поведение. Всички аргументи на повереника на частния обвинител бяха обсъдени от настоящия състав, но не се считат за противопоставими на съвкупността на доказателствата, изясняващи формата на вината по единствен и категоричен начин.

 

4. Преценявайки съответно на доказателствата правната оценка на извършеното по чл. 343 ал. 3 б. „Б” предл. 1 от НК прокурорът е постановил неправилно обвързване на състава с чл. 342 ал. 1 т. 3 от НК. Прецизността налага да се отчете противоречието между словесната и цифровата оценка на извършеното от подсъдимия, тъй като съставът по чл. 342 от НК -  в целостта му, налага от субективна страна деецът да е действал с евентуален умисъл. Практиката на съдилищата последователно приема, че независимо от описанието на част от обективните признаци в чл. 342 ал. 1 от НК – относими и към деяния, извършени по непредпазливост, необходимо и достатъчно е подвеждането им под нормата на чл. 343 от НК без препращане към чл. 342 от НК.

В този смисъл следва и разглежданата присъда да бъде коригирана, като извършеното от подс. Ж./Ш. бъде квалифицирано само по чл. 343 ал. 3 б. „Б” предл. 1 от НК.

 

ІV. По отношение на наказанието.

Изложените в настоящото решение съображения безспорно налагат промяна в границите на определяне на наказателната отговорност на подсъдимия.

Принципът на законоустановеност налага да се отчете по-високата основна санкция по чл. 343 ал. 3 б. „Б” предл. 1 от НК.

Изследвайки обстоятелствата от значение за отговорността по нормата на чл. 54 от НК съдът отчита високата степен на обществена опасност на извършеното:

Обективен признак на състава е причиняването на телесна повреда или смърт на повече от едно лице, като конкретното деяние е свързано с настъпването на смърт на две лица. От значение са и възрастта на жертвите, родствената им връзка, тежестта на съвкупния престъпен резултат, отзвукът на случилото се сред семейния и обществен кръг, причинените с деянието несъставомерни имуществени вреди – както по отношение на съсобственика и наследник  на пострадалата, така и с оглед забавеното с повече от три часа движение на влаковата композиция и свързаните с това затруднения по ЖП мрежата. Обществото е изключително критично към деяния от вида на изследваното по делото, висока е моралната укоримост към причинителите на фатални последици поради пренебрегнати правила за движение. Дължимото внимание и изпълнението на задълженията на водача на МПС нямат стойностно измерение, но неспазването им рефлектира и може, както в случая, непоправимо да засегне широк спектър от защитени обществени отношения и гаранции за останалите участници в движението.

От друга страна съставът отчита, че подсъдимият е с ниска степен на обществена опасност. След настъпилата реабилитация, не е имал неправомерно и престъпно поведение. Представени са много добри характеристични данни – по месторабота и по местоживеене. Няма наказания за предходни нарушения на правилата за движение. Изразява разкаяние и осъзнава извършеното. Установено е, че към м. 10.2012г. той е бил в състояние на посттравматично стресово разстройство, не е преработил рационално психотравмата с оглед постепенното освобождаване от въздействието й. Вещото лице по СПЕ е констатирало свръхценна разработка на случилото се, липса на вътрешно равновесие в психичното му състояние с преобладаващ депресивен фон на преживяванията.

Представени са пред настоящата инстанция доказателства за текущи между подсъдимия и наследницата на пострадалата – частен обвинител и граждански ищец, спорове от гражданско-правен характер. Свид. Антимова заяви, че от общи познати разбрала, че подсъдимият се е оженил година след произшествието и че новата му тъща се е хвалила, че „имат принцеса, имат внучка от С.”. От удостоверението за гражданското му състояние се установява, че има родена през 2014г. друга дъщеря. Всички тези данни според повереника на частния обвинител следва да подчертаят, че подсъдимият е създал ново семейство, като е заместил съпругата и детето си, чиято смърт причинил, като едновременно поставят под съмнение искреността и дълбочината на изразеното от него съжаление. Настоява се изложеното да бъде отчетено при определяне на наказанието и размера на гражданския иск.

Съставът на съда, дистанцирайки се от емоционалното напрежение в позицията на повереника и частния обвинител, както и от провокацията да изгражда изводи по предположения – дали и доколко искрено съжалява подсъдимия, запазвайки дължимата по силата на правомощията си обективност и безпристрастност, счита, че загубата на Р. и С. Ж.и е дълбоко травмираща най-близките. Такива са подсъдимия, частния обвинител, бащата на подсъдимия, сестрата на пострадалата и т.н. хора, които страдат от непоправимостта на случилото се. Не е налице основание съдът да изключва при изследването на степента на обществена опасност на личността потвърденото от СПЕ състояние на посттравматично разстройство в резултат на преживяното. Установено е обективно, че подсъдимият е понесъл тежко случилото се, както и че напълно съзнава своята вина затова – пряко рефлектиращи върху границите на наказателната му отговорност. Неотносим е въпросът за личния живот, който подсъдимият би имал напред във времето.

Смекчаващи отговорността на подс. Ш. безспорно са чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, липсата на предходни наказания в целия период на правоспособността му от 18 години, съзнанието за отговорността и съжалението за извършеното. Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат преценени броя, естеството /по арг. от указанията на ВКС/ и обхвата на съпътстващите деянието конкретни нарушения на правилата за движение, както и причинените с него несъставомерни вреди.

С оглед на изложените съображения съставът намери, че наказанието лишаване от свобода следва да бъде определено в размер над минималния към средния – за срок от четири години и шест месеца.

 Спецификата на производството налага по чл. 58 А ал. 1 от НК така определеното наказание да бъде намалено с една трета – до размер от три години.

Кумулативното наказание лишаване от право да се управлява МПС следва да се наложи в размер равен на основното /след извършената редукция/. Излишно е и настоящият състав да излага отделни от решението на ВКС съображения за незаконосъобразния размер по разглежданата присъда. В срокът от три години и с оглед данните за дългите отсъствия на подсъдимия от страната се обезпечава сигурността, че той ще преосмисли значимостта на поведението си като водач на МПС. Възпирането на подс. Ш. от управление на МПС има двояко значение и спрямо обществото – от една страна на предпазно средство от други подобни действия, и на следващо място като предупредителен останалите членове ориентир за последиците от престъпната небрежност.

Съставът намира, че така определените на подсъдимия наказания постигат баланс на значимите обстоятелства и на целите на превенцията. Пред настоящата инстанция прокурорът зае позиция, че наказанието на подсъдимия следва да бъде отложено по чл. 66 от НК с максимален изпитателен срок, предложение, което се явява основателно. В този смисъл са били исканията на повереника в писмената защита пред предходния състав на апелативния съд. Отлагането при максималния изпитателен срок ведно с разясняване на възможността от привеждане на наказанието при следваща престъпна проява, е израз на обоснованото разбиране на законодателя към личности с по-ниска степен на обществена опасност да понесат наказанието в по-благоприятна среда и запазване на широк кръг от връзки за ресоциализация.

При отчитане на правилото по чл. 57 ал. 2 от НК, съставът счете, че в съвкупността си наказанията лишаване от свобода и от право да се управлява МПС – в определените съответни размери, постигат необходимите и достатъчни, желани от специалната и обща превенции цели. Поправянето на подсъдимия и превъзпитаването му към спазване на установения в страната правов ред ведно с очакваното от обществото предупредително и възпиращо въздействие на наказанието са постижими в пълнота.

 

V. По отношение гражданско-осъдителната част на присъдата.

Проблемите на гражданската отговорност в наказателното производство са изводими от решаването на основните въпроси за вината, деянието, настъпилия резултат и отражението на престъпното поведение. В този смисъл и ВКС, излагайки аргументите си по решението в основата на настоящото производство, е указал да се извърши цялостна нова оценка на всичко значимо за изхода на делото.

При преценката на основателността на предявената искова претенция и нейния размер, първоинстанционният съд е съобразил наличието на пряка  причинна връзка между виновното поведение на подсъдимия Ш. и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на Р. Ж.а - дъщеря на ищцата Х..

Без значение в случая е материалното състояние на виновния – няма законова опора за съизмерването му по отношение на вредите от престъплението. Въпрос на следващ етап от компетентността на съдебното изпълнение е как би било събрано присъденото обезщетение.

Не е налице никаква основа да се обсъжда съпричиняване на резултата от пострадалата, респ. за редуциране на обезвредата за него.

Безспорно е, че гражданската ищца като майка е претърпяла изключителни морални болки и страдания. Свидетелите по делото Е.М.,  С.С., З.А. последователно доказват, че ищцата и дъщеря й са били изградили много близка връзка. Дълго време са живели заедно, като ищцата е полагала грижи за новороденото си внуче, през следващите годините са имали непрекъснат контакт, свързан с взаимна помощ и подкрепа. Гражданската ищца е следяла за семейството на дъщеря си, помагала е с финансови средства. Пострадалата Ж.а често е гостувала с детето си при майка си, празнували са различни поводи в семеен кръг, доброто име на пострадалата като съпруга и професионалист е било заслужена гордост за майката.

Преживяните от ищцата мъки и страдания при узнаване на случилото се са били изключително интензивни, наложило се е провеждането на лечение, за да се възстанови от шока. С времето понасянето на скръбта е довело до сериозни емоционални и здравословни проблеми. Актуално и към момента е състоянието й на дълбока мъка и печал от загубата на младата й дъщеря, от прекъснатата завинаги трайна многоизмерна връзка между майка и дете. Неимуществените вреди от деянието на подсъдимия са тежки, процесът на понасянето им – продължителен. Не може да се очаква подобна загуба да има съответна парична равностойност, поради което и са приложими нормата на чл. 52 от ЗЗД и критериите на справедливостта.

 В практиката на съдилищата са постигнати ориентири в аналитичната дейност при отмерване на обезщетенията по гражданския иск, някои от които са посочени в жалбата на повереника. Решаващо значение във всеки отделен случай имат конкретните фактически положения за интензитета на вредите и отражението им спрямо ищеца. Поради което разгледан по същество и с оглед събраните относими към претенцията доказателства, предявеният от Е.Х. граждански иск се явява основателен и доказан по размер. Претендираното обезщетение в размер на 100 000лв., ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, е в съответствие с тежестта на причинените й от деянието на подсъдимия неимуществени вреди, поради което и следва да бъде уважен изцяло.

 

Като последица от увеличаване на размера на дължимото обезщетение, следва да бъде изменена и присъдената на подсъдимия държавна такса върху уважения размер на иска на 4000 лева.

 

VІ. Направеното искане от повереника на гражданския ищец и частен обвинител за присъждане на подсъдимия на разноски по чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗА за процесуалното представителство на майката на един от съдружниците в адвокатско дружество „Ф., Р. и партньори” е основателно. Видно от актуалната към момента редакция на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на основание чл. 13 ал. 1 т. 3 и ал. 2 от същата, възнаграждението за процесуалното представителство възлиза на 1200лв.

 

При служебната проверка на присъдата не се установиха други основания за отменяване или изменяване.

По изложените съображения и на основание чл. 334 т. 3 и 8 от НПК, чл. 337 ал. 1 т. 2, ал. 2 т. 1 и ал. 3 от НПК и чл. 338 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

         Изменя присъда от 15.07.2013 г., на Окръжен съд - гр. Варна, постановена по НОХД № 651/2013 г., по описа на съда, както следва:

ПРИЕМА, че подсъдимият С.А.Ж. / С. А. Ш. е виновен в това че на 08.07.2012г. в землището на с. Оборище, Варненска област, по пътя от с. Оборище към с. Генерал Киселово – с. Ведрина, Варненска област, в района на железопътен прелез на км. 43+880 от междугарието жп гара Дончево - жп гара Вълчи дол, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф" с per. № В 33 11 PC, нарушил правилата за движение  по пътищата – чл. 51 ал. 1 и ал. 3, чл.52, т. 2 и чл. 53, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смърт на повече от едно лице, а именно на Р. Ф. Ж.а и С. Ж.а, престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „Б", предл. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК ОПРЕДЕЛЯ наказание лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 58 А ал. 1 от НК намалява с една трета и НАЛАГА наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.

На основание чл. 343 Г от НК НАЛАГА наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА подс. Ш. да заплати на Е.Е.Х. обезщетение за претърпени в резултат на деянието неимуществени вреди в размер на 100 000 /сто хиляди/ лв., ведно със законната лихва, считано от 08.07.2012г.

 

ОСЪЖДА подс. Ш. да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск  в размер на 4000 лева .

        

ОСЪЖДА подс. Ш. да заплати на АД „Ф., Р. и партньори” адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв. за осъществено процесуално представителство на частен обвинител и граждански ищец.

 

Потвърждава присъдата в останалата част.

        

Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по чл. 340 ал. 2 от НПК по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                                   членове :