Р Е Ш Е Н И Е

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

№ 135/28.6.2016г.,  Град Варна

 

 

Варненският апелативен съд                       Наказателно отделение

На трети юни                             Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:          Илия Пачолов  

                            ЧЛЕНОВЕ:  Румяна Панталеева

Росица Тончева

  

 

съдебен секретар П.П.

прокурор Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

НДВ № 227 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството пред апелативния съд е по реда на чл.420, ал.2, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК и е образувано по искане на осъдения М.Г.М., за възобновяване на ВНОХД № 1181/2015 г. по описа на Окръжен съд Варна, отмяна на потвърдената с него присъда по НОХД № 481/2014 г. на Районен съд Провадия и признаване на подсъдимия за невинен, а алтернативно – за индивидуализиране на наказанието в хипотезите на чл.55 от НК.

Прокурорът от въззивната прокуратура оспорва основателността на искането по съображения за липса на нарушения при постановяване на съдебните актове в инстанциите по същество.

 

Съставът на Апелативния съд извърши проверка по доводите и намира, че подаденото в срок искане е неоснователно.

Окръжен съд Варна с оспореното решение № 308/30.10.2015 г. е изменил присъда № 27/16.06.2015 г. на Районен съд Провадия, с която М.М. е бил признат за виновен и осъден по чл.209, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.54 от НК на една година и шест месеца лишаване от свобода, като е приложил чл.66, ал.1 от НК и е определил изпитателен срок от четири години и шест месеца, както и е наложил пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.1 от НК.

 

Не са налице твърдяните нарушения на процесуални правила, допуснати на който и да е етап от приключеното наказателно производство и обуславящи отмяна на съдебните актове, а именно:

- досъдебна фаза - съгласно задължителната съдебна практика, обвинението се повдига с изготвянето на обвинителния акт, и с него могат да бъдат изправяни всички непълноти, относими към постановлението за привличане в качеството на обвиняем на досъдебното производство; изготвеният по делото обвинителен акт отговаря на всички изисквания в чл.246 от НПК и критериите, доразвити в ТР 2/2002 г. ОСНК ВКС,

- първоинстанционно производство – изписаното в мотивите, че „авторството на деянието не е безспорно установено” е очевидна техническа грешка, и предвид цялостното съдържание на присъдата, представляваща единство на диспозитив и мотиви, респ. изложените в нея фактически и правни съображения, не може да има съмнение каква е била действителната воля на този съд; събрани са всички възможни доказателства, необходими за правилното изясняване на делото, а подсъдимият не е бил ограничаван в процесуалните си права сам да прави искания за действия по разследването; не отговаря на истината твърдението, че доказателства, ползващи защитната теза, са игнорирани от съда, тъй като както обясненията на подсъдимия, така и показанията на цитираните в искането свидетели Димов и Стоева са били предмет на обсъждане в мотивите, разгледани подробно и съпоставени с всички останали гласни и писмени доказателства; инкриминираната деятелност е била разглеждана в рамките, определени с обвинителния акт, тяхното надхвърляне би било процесуално недопустимо, още повече, че и оставайки в предметния обем факти, е обективно и субективно изводимо съставомерно престъпно поведение, за което и е бил наказан осъденият М.; не са налице твъряните нарушения при извършване на процесуално следственото действие разпознаване, вкл. при извършения преди него съгласно изискванията на НПК разпит на разпознаващото лице,

-  въззивно производство – съдебният акт, постановен в тази инстанция, отговаря на всички изисквания по чл.339, ал.2 от НПК, макар и схематично, основните възражения от въззивната жалба са получили отговор, като дължимият такъв е бил очевидно затруднен от начина на изготвянето й чрез използване на обобщения и пространни цитати от доктрината и съдебната практика, и в много малък обем изискуемата от практиката конкретика.

 

Наложеното наказание не е несъответно, респ. несправедливо, и съдилищата съвсем основателно са отказали приложението на чл.55 от НК, като при това дори в разглежданото искане не се сочат кои са тези многобройни, или пък изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства, които налагат извод, че дори най-лекото, предвидено в закона наказание, би се оказало несъразмерно тежко за извършеното престъпление. И в двете инстанции е направена необходимата оценка на относимите обстоятелства, въззивният съд вече е проявил снизхождение, като е отменил ефективното изтърпяване на наказанието, и искането за по-нататъшно премиране на подсъдимия излиза грубо извън рамките на законовите цели, обслужващи постигането както на специалната, така и на генералната превенция.

 

По изложените съображения искането за възобновяване на посочените основания се явява неоснователно, поради което и по реда на чл.424, ал.1 и чл.426 от НПК съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М.Г.М. за възобновяване на производството по ВНОХД № 1181/2015 г. на Окръжен съд Варна и НОХД № 481/2014 г. на Районен съд Провадия.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: