Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                    № 214

                          

                                      гр.Варна 28.11.2018 г.

 

 

                              В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

                  ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКО ЯНКОВ    

                                                           ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА ЛОЛОВА

                                                               ЖИВКА ДЕНЕВА

 

 

 

Секретар СОНЯ ДИЧЕВА 

Прокурор СТАНИСЛАВ АНДОНОВ

След като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВА

ВНОХД №227 по описа за 2018 г. на АС-Варна

 

 

         Производството е образувано въз основа на подадени въззивни жалби и допълнения към тях от частните обвинители– Н.Д.Н., И.М.Н., П.В.П., чрез техните повереници – адв. А.Ж. и адв. П. Владев. В законоустановения срок, подсъдимият В.Е.Р.Е. е депозирал своите възражения срещу жалбите от частните обвините по делото.

 Предмет на проверка е присъда на ОС-Варна по НОХД №140/2018 г., постановена на 19.03.2018г., с която подс. В.Е.Р.Е. е бил признат за виновен за това, че чрез своите действия е консумирал състава на престъпление по чл.343 ал.1 б.„в“ от НК, поради което и на основание чл.58а ал.4, вр чл.55 ал.1 т.1 от НК, му е опредено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на една година, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл.343 г. от НК, съдът е лишил подсъдимия от възможността да управлява моторно превозно средство за период от една година, като е зачел времето през което това право е било санкционирано по  административен ред. В тежест на подсъдимия са били възложени и сторените по делото разноски.

Недоволни от така постановената присъда са останали частните обвинители. Оспорват се фактическите и правни изводи, до които е достигнал ВОС. Съдът неправилно е кредитирал заключението по изготвената автотехническа експертиза, в която са отразени неправилни констатации. Съставът на ВОС неправилно е приел, че са налице и изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, с оглед на което е определил явно несправедливо наказание. Неправилни са били и изводите, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Иска се, наложената санкция за репресия да бъде увеличена, наказанието – ефективно изтърпяно, в условията на алтернативност да бъде наложен максимален размер на изпитателния срок, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

В законоустановения срок са постъпили и писмени възражения от подс. В.Е.Р.Е., в които имплицитно се съдържат доводи за обоснованост на изготвената автотехническа експертиза, за наличието на допълнителен смекчаващ отговорността елемент – съпричиняването на престъпния резултат от страна на пострадалия. Моли се, настоящият състав след проверка да отхвърли жалбите от частните обвинители поради тяхната неоснователност.

В съдебните прения, жалбите се поддържат изцяло. Развиват се допълнителни съображения.

Процесуалният представител на подсъдимия допълва линията на защита и пледира в полза правилността на първоинстанционната присъда. Акцентира върху наличието на съпричиняване на престъпния резултат, както и върху произтичащите от това логични изводи. Аналогична е и личната защита, развита от подсъдимия Е..

 

Представителят на държавното обвинение навежда доводи за неоснователност на въззивните жалби. Споделя изводите на първоинстанционния съд, по отношение размера на наложеното наказание.

 

 В последната си дума, подсъдимият изразява съжаление за своите действия.

 

Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства, и с оглед вмененото му задължение за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата в рамките на правомощията си по чл.314 НПК, прие за установено следното:

Първоинстанционното съдебно производство е протекло по реда на глава XXVII/ чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК - л.52, гръб от НОХД/. Фактическият състав на диференцираната процедура е запълнен, с оглед наличието на цялостно признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласие за ползване на доказателствена съвкупност, както и припокриване на самопризнанието с установената по надлежния ред доказателствена маса. За настоящия състав съществува задължение и ограничение да постанови решението си въз основа на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са отразени и в мотивите към присъдата по следния начин. 

На 08.07.2017 г. около 20.15 часа обв. Е. управлявал л.а. „Хюндай Теракан" с per. № У 7144 АМ по бул. „Владислав" в гр. Варна. На кръстовището с ул. „Бенковски" на зелен светофар за своята посока имал намерение да направи ляв завой - към пазара.

По същото време на червен светофар, на ул. „Бенковски" чакали свидетелите Б.К.(първа кола, искал да направи ляв завой към Катедралата) и М.Т. (първа кола, искал да направи десен завой към Автогарата). Неправилно, не през подлеза, а директно през пътното платно успоредно на ул. „Бенковски" от будката за вестници и цигари към магазин „Билла", предприели пресичане на бул. „Владислав" като пешеходци свидетелите Д.К.и И.Д.. Преди да тръгнат да пресичат те се огледали и не видели, според показанията си, МПС да се движат по бул. „Владислав" в посока от спирка „Тракия" към Катедралата.

Все още било светло, с добра видимост, при топло време и суха пътна настилка.

Обвиняемият Е. навлязъл в кръстовището, за да направи левия завой, който планирал. В този момент в него се блъснал мотоциклет „Хонда ЦБР 600" с per. № В 1396 В, управляван от пострадалия Д.Н.. Същият се движел в лява лента на платното на булевард „Владислав" в посока Катедралата и навлизал срещу забранителния знак № В8 в отрязъка между улиците „Бенковски" и „Съборни". Скоростта на движение на мотоциклетиста, определена от назначената по делото ATE била от порядъка на 82,46 км/ч или 22,90 м/с.

В рамките на разследването бил направен допълнителен оглед на местопроизшествието, от който е установено, че обвиняемият е имал свободна видимост към насрещно движещите се МПС от порядъка на 144 метра, тоест е можел, с оглед скоростта на пострадалия, поне шест секунди да възприема приближаващия се към кръстовището мотоциклет.

Звукът на приближаващия се мотор бил възприет от пресичащите пешеходци, свидетелите К.и Д. и гой, К., инстинктивно погледнал към кръстовището, където видял да навлиза автомобилът, управляван от обвиняемия. Видял и сблъсъка на мотоциклета с него - в предната дясна врата. Тялото на пострадалия излетяло вертикално - до нивото на тавана на автомобила, след което паднало на асфалта и останало безжизнено.

Обвиняемият продължил движението си по ул. „Бенковски" и спрял там на около 10 метра от кръстовището.

Свидетелят К.още на разделителната ивица на булеварда позвънил на телефон 112 и съобщил за инцидента. После, заедно с приятелката си, се върнали пред будката за вестници и той се приближил първо до обвиняемия, после и до пострадалия и възприел състоянието на всеки от тях.

Обвиняемият бил сам в колата си и силно уплашен. Заговорил свидетеля на английски и го попитал как е мотоциклетистът и дали се е обадил за помощ. Разбрал, че К.вече е уведомил спешния телефон за инцидента.

Пострадалият Н. лежал неподвижно на една страна. Каската била все още на главата му, но счупена. Свидетелят не чувал той да диша. Очите му били затворени и оточни. Видял, че от тялото му, без да разбере откъде точно, се стича кръв, образуваща локва на пътното платно.

Полицията пристигнала и започнала да регулира движението. Скоро след това дошла и линейка, която транспортирала пострадалия в болница.

Катастрофата била възприета и от свидетелите К.и Т.. К.видял сблъсъка, като показанията му потвърждават казаното от свидетеля К., а Т. само чул сблъсъка. И двамата, както и няколко други хора, позвънили на телефон 112. Останалите обадили се обаче не били очевидци на самата катастрофа, а само оповестили наличието на пострадал мотоциклетист на пътя. Поради това обстоятелство, макар и разпитани на досъдебното производство, те не са включени в списъка на лицата за призоваване в съдебно заседание.

Обвиняемият бил тестван на място за алкохол, а впоследствие и в болница. Не било установено той да е употребил упойващи вещества.

Същото изследване със същия резултат било направено и на пострадалия в болницата.

Въпреки положените високоспециализирани медицински грижи, на 29.07.2017 г. пострадалият Н. починал.

Видно от заключението на назначената съдебно медицинска експертиза, причина за смъртта му е тежка черепно мозъчна травма, резултат от катастрофата, описана по-горе. Подобен род травми обикновено водят до летален изход. Конкретно констатираните от вещото лице са в пряка причинна връзка с допуснатото ПТП.

По делото била назначена и автотехническа експертиза, която дала заключение относно механизма на настъпване на ПТП и относно скоростта на движение на участниците в него. Изчислени са опасни зони за спиране. Резултатите от заключението й обосновават описаната по-горе фактическа обстановка, като особено значение има изводът, че от техническа гледна точка водачът на л.а.“Хюндай Теракан“ е имал възможност своевременно да възприеме приближаващият се срещу него мотоциклет „Хонда 600“ от разстояние не по-малко от 77, 00м. преди да е започнал маневрата завой на ляво и при дължина на опасната си зона, т.е практически е могъл да предотврати ПТП чрез спиране и/или чрез продължаване на движението си в права посока, включително и от положението, в което се е намирал непосредствено след започване на маневрата. Според експертите, причина за настъпване на произшествието от техническа гледна точка е движението на лек автомобил (джип) „Хюндай Теракан“, без водачът му е да е упражнявал визуален контрол преди и през времето на извършване на маневрата завой на ляво към ул.“Г. Бенковски“, като преди това е имал видимост в противоположната посока от която е дошъл мотоциклета, а по този начин това е довело до пресичане на траекторията на мотоциклета и до описания удар. Управлението пък на мотоциклетиста, със скорост на движение около 82, 46 км./ч от техническа гледна точка го е поставило в ситуация на невъзможност да реагира в границите на опасната зона на спиране.

Така изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е установил по категоричен и безспорен начин, въз основа на събрания доказателствен материал, изцяло подкрепен от направеното признание на фактите от страна на подсъдимия. Доказателствата по делото, установени от гласни и писмени доказателствени средства - показанията на свидетелите Д.К., И.Д., Б.К., Д.Д., М.Т., С.Х., М.А., Д.К., заключенията на изготвените експертизи – съдебно – медицинска, авто-техническа експертиза, съдебно – химическа, изготвените протоколи за оглед и скици, фотоалбум, свидетелството за съдимост, както и други документи, надлежно събрани и проверени в хода на ДП установяват по несъмнен начин фактите, които са очертани в обвинителния акт и признати от подсъдимия Е. в съдебното производство, като същите взаимно се подкрепят  и допълват. По несъмнен начин се установяват признаците принадлежащи към обективната и субективната страна на инкриминираното деяние, тъй като подс. Е. *** при управление на лек автомобил "Хюндай Теракан“ с рег. № У 71 44  АМ, нарушил правилата за движение по пътищата-чл.37,ал.1 „При завиване  наляво за навлизане  в друг път водачът  на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“ и  по непредпазливост причинил смъртта на Д.Н.Н.. Допуснатите нарушения са изводими, както от признанието на подсъдимия, така и от обективните му действия.

С оглед задължението на въззивната инстанция, предвидено в разпоредбата на чл. 314 от НПК за служебна проверка на присъдата, настоящият състав на АС-Варна констатира, че правните изводи на първоинст. съд съответстват изцяло на установените факти по делото.

По справедливостта на наложеното наказание:

Индивидуализирайки наказателната отговорност на подс. Е., съставът на първата инстанция е взел предвид: чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, изразеното съжаление за стореното и най-вече наличието на съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалия. Въз основа на тези обективни признаци, решаващият съд е приложил разпоредбата на чл.55 от НК. Тази правна констатация е неправилна.  

Първата предпоставка за приложение на цитираната разпоредба е наличието на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Изобилната практика на ВКС, е дефинирала, че многобройни ще са тези смекчаващи обстоятелства, които значително надхвърлят отегчаващите такива, а изключителни – тези, които съществено отличават разглеждания казус от типичните случаи. В първия случай става въпрос за количествена, а във втория – за качествена оценка на смекчаващите обстоятелства. Възможно е освен това някое от многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства да бъде изключително по своя характер – напр. тежко заболяване, напредналата възраст на подсъдимия. Принципно, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата ангажираност, продължаващото обучение са смекчаващи отговорността обстоятелства, но нямат изключителен характер. Те могат да се разглеждат на плоскостта на многобройните такива, но само и единствено в съвкупност с други смекчаващи обстоятелства. Очевидно е, че в настоящата конкретика съставът на ВОС е подценил наличните обективни признаци, без да анализира детайлно тези, които обосновават утежняване на наказателната отговорност спрямо подсъдимия Е.. Така в мотивната част към присъдата е отбелязано, че: „причини за извършване на деянието, са моментното му пренебрежително отношение към повелителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, регламентиращи правилата за движение, подценяване на конкретната пътна обстановка, неоправданата самоувереност при управление на МПС в тази ситуация.“ Вярно е, че подс. Е. е с чисто съдебно минало. Видно обаче от доказателствената маса по делото е, че спрямо него са съставяни няколко наказателни постановления, за извършени нарушения на разпоредбите на чл.21, ал.2 от - /л.99 от ДП 310/17г./. Тези обективни данни свидетелстват не за изолираност и моментно пренебрежително отношение към повелителните норми на ЗДвП, както е отбелязал съставът на ВОС. Напротив, същите водят до извод за тенденциозно несъобразяване с правилата за движение по пътищата. А сам по себе си този факт не може да бъде пренебрегнат при определянето на наказателната отговорност, нито пък води до извод, че са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Втората предпоставка за приложението на чл. 55 НК изисква да се направи извод, че и най-лекото наказание, предвидено за съответното престъпление се явява несъразмерно тежко. Очевидно е, че с оглед изложените факти не може да се достигне до подобно решение. Ценността на накърнения обект на защита/ в случая живота на млад човек, в разцвета на силите си/, както и грубите нарушение на правилата, липсата на съблюдаване скоростта на движение не могат да обосноват извод за явна прекомерност на предвиденото наказание. В Р. 49-77-II е посочено, че, за да определи наказанието при условията на чл. 55 НК, съдът е длъжен да обсъди смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, да прецени едните и другите и направи извод, че в конкретния случай смекчаващите обстоятелства са изключителни или многобройни, което обуславя значително по-ниска степен от типичната обществена опасност за този вид престъпления. Съгласно Р. 63-83-II, пък нормата на чл. 55 НК се прилага по изключение само в случаите, когато данните, които характеризират престъплението и автора му, показват, че действително е налице по-ниска обществена опасност на деянието и дееца. При анализ на обсъжданата конкретика, такъв извод категорично не може да бъде изведен.

Изложените фактически и правни изводи обосновават необходимостта от корекция на наказанието по отношение на подсъдимия в посока увеличаване - на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА /30 месеца/, което след редукцията по чл. 58а от НК се явява в размер на ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА/ 20 месеца/ лишаване от свобода. Това пък от своя страна обосновава необходимостта от увеличаване на размера и на кумулативно наложеното наказание „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА.

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на АС-Варна  достигна до извода, че постановената присъда на ВОС в частта, досежно наложените наказания на подсъдимия, следва да бъде изменена, а в останалата й част като правилна и законосъобразна – потвърдена.

 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, не бяха констатирани други нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с. з. /, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат друго изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

Водим от горното и на основание чл. 337 ал.2, т.1 и чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

Р Е Ш И :

 

 

ИЗМЕНЯ присъда № 25/19.03.2018г. на Окръжен съд-Варна, постановена по НОХД № 140/2018г. по описа на същия съд в наказателно-осъдителната й част, като УВЕЛИЧАВА наложеното на подсъдимия В.Е.Р.Е. наказание лишаване от свобода от ЕДНА ГОДИНА на ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА.

 

УВЕЛИЧАВА наложеното на подсъдимия В.Е.Р.Е. наказание лишаване от право да се управлява МПС от ЕДНА ГОДИНА на ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда в останалата й част.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в  15 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.