РЕШЕНИЕ

 

№  198/19.07.2017 година, гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, втори състав, на четиринадесети юли, година две хиляди и седемнадесета, в открито заседание в следния състав:

 

Председател: Илия Пачолов

Членове: Румяна Панталеева

Росица Тончева

 

при секретаря Г. Н.  и прокурора Милена Гамозова, разгледа докладваното от съдия Росица Тончева ВАНД №228  по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид:

 

            Настоящето въззивно производство протича по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е по жалба на  „Медицински център-Солигена”ООД, представлявано от управителя Д.Х.П., с която се атакува правилността на решение №21/12.04.2017 година, постановено по НАХД №50/2017 година по описа на Окръжен съд-Разград. С това решение на „Медицински център-Солигена”ООД с ЕИК 125047770 по реда на чл.83г ал.6 т.1 от ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер на 23 024.08лв, защото юридическото лице е получило имуществена облага в размера на санкцията, представляващ приспаднат неследващ се данъчен кредит, като установяването и плащането на данъчното задължение е било осуетено чрез престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.т.2, т.6 вр. чл.26 ал.1 от НК, извършено от Д.П., за което е бил осъден с влязла в сила на 27.07.2015 г. присъда № 16/14.03.2014 г., постановена по НОХД № 112/2013 г. по описа на Окръжен съд - Разград.

Въззивната жалба засяга правилността на решението чрез твърдение за необоснованост поради отсъствие на доказателствена основа относно причинна връзка между престъплението на управителя по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.т.2 и 6 вр. чл.26 ал.1 от НК с финансовите резултати на представляваното от него юридическо лице.

В пренията на въззивното съдебно заседание представляващият санкционираното юридическо лице поддържа твърдението за неправилност на първоинстанционното решение на РОС, като изменя съображенията си за това. Първо релевира оплакване за противоречие между диспозитива и мотивите на решението поради отразено становище  на неучаствала страна (адв.Г. от ШАК във връзка с процесуално представителство и защита на Б.Б.). Посоченото се окачествява като съществено процесуално нарушение с очаквана от страната последица по отмяна на атакуваното решение и връщане на делото в първата инстанция за новото му разглеждане.  Следващото оплакване засяга института на давността,  чийто начален момент според представителя на „Медицински център-Солигена”ООД съвпада  с внасянето на обвинителен акт срещу  Д.П. на 07.12.2012 година, по който е  образувано НОХД №12/2013 година по описа на РОС. С този аргумент се прави заключение, че прилагането на чл.81 ал.3 от НК  следва да доведе до отпадане на наказуемостта.      

Представителят на АП - Варна счита жалбата за неоснователна и предлага на АС-Варна да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд, след като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на решението на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК констатира, че жалбата на „Медицински център – Солигена”ООД е неоснователна.

В съответствие с доказателствата по делото, първоинстанционният съд е приел за установено следното:

„Медицински център – Солигена”ООД е ЮЛ, вписано в Търговския регистър на 21.02.2011 година. Седалището и адресът на управление на дружеството е в гр.Търговище, капиталът е собственост на съдружниците – Д.П., А.А. и Й.Т., управител на ЮЛ е Д.П..

            Въз основа на внесен обвинителен акт в ОС-Разград срещу Д.П. за две престъпления  - по чл.212 ал.5 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.т.2 и 6 вр. чл.26 ал.1 от НК е постановена присъда №16/14.03.205 година по НОХД №112/2013 година по описа на РОС, с която П. е бил признат за виновен и осъден по двете повдигнати обвинения. В развилия се инстанционен контрол (ВНОХД №116/2014 година на АС-Варна и КНД №2024/2014г. на ВКС ) се достигнало до приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.210 ал.1 т.3 и т.5 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и потвърждаване на първоинстанционната присъда в частта за квалифицираното данъчно престъпление.      

С влязлата в сила присъда по НОХД №112/2013 година е прието, че в периода от 30.03.2006 година до 29.03.2007 година, Д.П. при условията на продължавано престъпление, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери -88 939 лева, като управител на „Медицински център - Солигена”ООД потвърдил неистина  в подадена ГДД по чл.51 ал.1 от ЗКПО (отм.) с вх.№ 25000949/30.03.2006 година и използвал документи с невярно съдържание – 162 броя фактури и като управител на „СХБАЛ П.”ООД потвърдил неистина в подадени ГДД по чл.51 ал.1 от ЗКПО (отм.) с вх№ 25000952/30.03.2006 годишна и вх.№25000918/29.032007 година и използвал документи с невярно съдържание – 24 броя фактури.

            Данъчният ефект за „Медицински център-Солигена”ООД, пряка последица от данъчното престъпление на управителя Д.П., е в размер на 23024.08 лева. Той е резултат от документирани разходи чрез  фактури с невярно съдържание, изрично фиксирани в проверяваното решение на РОС (стр.25 до стр.28 в НАХД), довели до намаляване на дължимия корпоративен данък на дружеството.

Фактическата обстановка в отразените параметри е била установена от първоинстанционния съд въз основа на доказателствената съвкупност по НОХД №112/2013 година на РОС. Влязлата в сила присъда по това дело на основание чл.413 ал.2 от НПК се ползва с материална законна сила относно извършеното деяние, вината на осъдения Д.П. и наказуемостта.

С факта на деянието по чл.255 ал.1 вр. ал.1 т.т.2 и 6 вр. чл.26 ал.1 от НК и вината на Д.П. като управител на „Медицински център - Солигена”ООД  за данъчното престъпление,  възниква и последицата на чл.83а от ЗАНН.

Преди преценка обосноваността на проверяваното решение, настоящият състав счита за уместно да разгледа оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд, което според процесуалния представител на санкционираното ЮЛ изисква отмяна на решението и връщането на делото за ново разглеждане в същия съд. Искането е мотивирано с противоречие между мотивната и диспозитивна част на атакуваното решение, изразяващо се в отразяване становище на несъществуваща страна по делото.  При прочита на мотивите на РОС действително се установява вписано участие в пренията на първоинстанционното съдебно заседание на неучастваща страна в съдебното производство. Очевидно е, че се касае до техническа грешка, която не може да се отрази на процесуалната законосъобразност на решението. В нормата на чл.83г ал.7 от ЗАНН са посочени съществените реквизити на съдебния акт, отсъствието на които би довело отмяна на решението. След тях не фигурира изискване за отразяване на становищата на страните, поради което и допуснатата грешка в тяхното писмено синтезиране и представяне, не може да предизвика исканият от процесуалния представител на жалбоподателя ефект. То (решението) отразява формираното вътрешно убеждение по фактите и по правото, поради което оплакването от неговата незаконосъобразност е лишено от основание.

Пределите на доказване в производството по чл.83 и сл. от ЗАНН са очертани в чл.83г ал.5 от ЗАНН. Първоинстанционният съд е формирал надлежни изводи по релевантните обстоятелства, които настоящият въззивен състав споделя изцяло. Въз основа и на собствената оценъчна дейност, съставът на ВАпС намира следното:

Съдържанието на удостоверение изх.№ 20150807100133:07.08.2015 година на Агенция по вписвания (т.1 от приложението по НАХД) доказва непрекъсната юридическа връзка между осъдения П. и „Медицински център-Солигена”ООД от датата на регистрация на дружеството до днес. Това означава, че Д.П. в качеството на представител на търговското дружество  е осъществявал присъща за ЮЛ търговска дейност, сред която сключване на сделки, счетоводно и данъчно представителство. В обсъжданото качество Д.П. е потвърдил неистина в ГДД по чл.51 ал.1 от ЗКПО (отм.) с вх.№25000949/30.03.2006 година, както и е използвал 162 броя фактури с невярно съдържание. С първичните счетоводни документи е удостоверил неосъществени доставки, довели до увеличаване на разходите, съответно намаляване на приходите за ЮЛ, с последица - обогатяване патримониума на „Медицински център – Солигена“ООД с укрито и неплатено данъчно задължение в размер на 23 024.08 лева. В обобщение, противоправното деяние на Д.П. е сложило началото на причинния процес, който се е развил до две съставомерни последици –увреждане на общественото отношение, гарантиращо сигурността на данъчната събираемост със съответна щета за фиска и обогатяване на патримониума на „Медицински център-Солигена”ООД с невнесеното данъчно задължение.

Това е достатъчния фактически състав, при който следва да се реализира наказването по реда на чл.83г ал.6 от ЗАНН. Достигайки до аналогичен извод по фактите  и правото, първоинстанционният съд е взел обосновано и законосъобразно решение.

Възражението за изтекла абсолютна давност, изискваща отпадане на наказуемостта е направено за пръв път пред настоящата инстанция. Жалбоподателят се позовава на чл.83б ал.1 т.1 от НК като счита, че преследвателната давност тече от момента на внасяне на обвинителния акт срещу Д.П. – управител на санкционираното ЮЛ.

Според процесуалната хронология на наказателното производство, внасянето на обвинителния акт, по който е било образувано НОХД №12/2013 година по описа на РОС е станало на 07.12.2012 година. С разпореждане съдията-докладчик е прекратил съдебното производство поради нарушаване правото на защита на подсъдимия при привличането му в качеството на обвиняем (привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.212 ал.4 от НК, а с ОА му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.212 ал.5 от НК) и нарушаване правото на Държавата да узнае за образуваното и водено срещу П. наказателно производство за престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.т.2 и 6 вр. чл.26 ал.1 от НК.

На 11.03.2013 година срещу подсъдимия  е бил внесен нов обвинителен акт, без изменение на фактическото обвинение, по който е било образувано, а по-късно и приключило с влязла в сила присъда НОХД №112/2013 година по описа на РОС.

Жалбоподателят се позовава на изтекла абсолютна погасителна давност по чл.81 ал.3 от НК, заявявайки позицията си за прекратяване на производството срещу „Медицински център – Солигена“ООД.

Въззивният състав внимателно обсъди аргументите, като ги прие за неоснователни. Давността е материално-правен институт. Както е посочено в ТП 1-2015-ОСНК  на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС, тя има два аспекта – позитивен (изтичане на определен срок от време след довършване на деянието или след влизане на присъдата в сила) и негативен (бездействие на държавата да реализира права в материалното правоотношение), които погасяват правото на държавата да наложи наказание на дееца. Предвидените в чл.83а от ЗАНН материално-правни предпоставки за налагане на имуществена санкция на ЮЛ не представляват състав на административно нарушение, поради което и обсъждането на института на давността е безпредметно (Р 12301-2014-ВАС). Ангажирането на обективната отговорност търговското дружество е за престъпно деяние на лице, свързано с него и управлението му, което деяние довело до неследваща се икономическа изгода за дружеството. Възможността за ангажирането на тази отговорност възниква с  правомощието на прокурора по реда на чл..83б ал.1 т.1 от ЗАНН да сезира съда след внасянето на обвинителния акт, което не е ограничено със срок, т.е. обхваща и възможността да се реализира след приключване на наказателното производство с влизане на присъдата в сила.

            Доводи срещу справедливостта на имуществената санкция, наложена с атакуваното решение на РОС не са ангажирани. Доколкото тя е в абсолютния санкционен минимум - в размер на равностойността на получената облага от „Медицински център - Солигена”ООД, се явява справедлива и съответна на обществената опасност на деянието и неговия резултат за юридическото лице.

При служебната проверка на решението, настоящият въззивен състав не намери основания, които да налагат изменение или отмяна на решението, поради което и на основание чл.83д ал.4 т.5 от ЗАНН

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №21/12.04.2017 година, постановено по НАХД №50/2017 година по описа на Окръжен съд-Разград.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                      

 

 

 

         2.