Р Е Ш Е Н И Е

 

153

 

11.11.2013 година, град Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, на двадесет и пети октомври през две хиляди и тринадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

 

 

Секретар Г.Н.

Прокурор Вилен Мичев,

като разгледа докладваното от съдия Димитрова ВНДОХ №229 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Шуменският окръжен съд, с присъда № 15 по НОХД № 233/2013г. по описа на същия съд, постановена на 19.06.2013г. е признал подсъдимия Ж.С.Ж. за ВИНОВЕН в извършване на деяния по НК, както следва:

 

1. В това, че в периода 31.05.2012г.- 22.06.2012г. край гр. Нови пазар обл. Шумен на бензиностанция “Петрол” и “Шел-Енево- север”, при условията на продължавано престъпление, сам и в съучастие като съизвършител с А.Ж.Я. отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 100 лева и 34.190 литра бензин на стойност 88 лева от владението на М.П.И. и парична сума в размер на 100 лева от владението на В.Н.Д. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, като деянията са извършени при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199 ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 198 ал. 1, чл. 20 ал. 2, чл. 26 ал. 1 и чл. 29 ал. 1 б. “а”  и чл.58а от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА;

2. В това, че на 31.05.2012 г. край гр. Каспичан обл. Шуменска запалил имущество на значителна стойност - л. а. “Фолксваген Голф 3” с рама WVWZZZ1HZPW467109 на стойност 1521.50 лева - престъпление по чл.330 ал. 1 от НК, поради което и на осн. чл. 330 ал. 1 и чл. 58а ал.1 от НК му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

На осн. чл. 23 от НК е определил подс. Ж. да изтърпи най-тежкото от така определените наказания - лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца, при първоначален строг режим.

На осн. чл. 70 ал. 7 от НК е постановил подсъдимия Ж. да изтърпи отделно и неизтърпяната част на наказанието лишаване от свобода, наложено му с присъда № 45 от 16.04.2008 г. по НОХД № 484/2008г. на Варненския окръжен съд в размер на една година единадесет месеца и четиринадесет дни, от чието изтърпяване е бил освободен условно предсроччно с определение № 444 от 11.06.2010 г. по ЧНД № 980/2010 г. на Варненския окръжен съд.

На осн. чл. 59 от НК е зачетено предварителното задържане на подс. Ж., считано от 23.06.2012 г.

 

Въззивното производство пред АС - Варна е образувано по жалба на подс. Ж. чрез процесуалния му представител, в която се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и несправедливост на първоинстанционния съдебен акт. В допълнително изложение се акцентира върху несъставомерност от обективна страна на деянието по чл.330, ал.1 от НК и липсата на обективния признак „значителни щети”. От друга страна се твърди, че съдът не е отчел наличието на многобройните и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,  обуславящи определянето на наказание за подсъдимия при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Молбата е за постановяване на съдебен акт в съответствие с изложеното във въззивната жалба.

 

В с.з. пред настоящата инстанция подс. се явява лично,  представлява се от служебен защитник, участвал в разглеждането на делото пред първостепенния съд. Последният поддържа жалбата, като намира, че при постановяване на съдебния акт, първоинстанционният съд не е отчел наличието на многобройните смекчаващи обстоятелства. Моли да бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК, с което да бъде намален размера на наложеното наказание.

 Представителят на апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а присъдата на ШОС да бъде потвърдена.

В последната си дума, подсъдимият заявява искане присъдата му да бъде намалена, поради влошено физическо и психическо състояние.

 

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното: Въззивната  жалба е подадена в срок и е допустима, като по същество се преценява като неоснователна, по следните съображения:

Съдебното производство пред ШОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к.: 1. подсъдимият е направил подобно искане и е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в обв. акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинст. съд е приел, че самопризнанието на подс. се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно:

На 30-31.05.2012г. подсъдимият, заедно В.Н.Г. и А.Ж.Я. пътували с л.а. Фолксваген голф 3. Автомобилът бил собствен на Ю.Р.Г. и предмет на противозаконно отнемане от неизвестно лице в гр. Осенец, Община Разград. Около 3часа сутринта на 31.05.2012г. те наближили бензиностанцията на изхода на гр. Нови пазар.  Там работела пострадалата М.П.И.. По искане на подс. Ж. и св. Я., Г. намалил скоростта на автомобила и тримата видели, че постр. И. е сама в обекта. След подминаване на бензиностанцията, по указание на Ж. и Я., Г. обърнал л.а. и спрял малко преди бензиностанцията. Там Ж. и Я. му казали да зареди с гориво и да ги изчака, докато се върнат. С тази цел Г. придвижил автомобила до бензиностанцията, като казал на постр. И. да зареди бензин А95 до горе. Докато тя изпълнявала поръчката, към нея се приближили Ж. и Я. с маски на главите и гумирани ръкавици на ръцете. Подс. Ж. насочил газов пистолет към пострадалата, след което я ударил по главата и със сила я вкарал в офиса на бензиностанцията. Там той съборил И. на земята, а Я. я ритнал и й нанесъл няколко удара с ръце и ж същото време я притискал към пода. Подс. Ж. отворил касата и оттам  взел сума от 100 лева. При опита на пострадалата да му попречи, подсъдимият я ударил в областта на носа и я съборил на пода. След това Ж. и Я. излезли от офиса, качили се в автомобила и напуснали бензиностанцията. В резервоара на автомобила били заредени общо 34.190 литра бензин А95, като горивото останало неплатено (според  изготвената икономическа експертиза стойността на горивото към датата на деянието била 88 лева).

След  като напуснали бензиностанцията, подсъдимият, Я. и Г. се насочили към с. Калугерица с автомобила, управляван от Я.. След с. Калугерица продължили по черен път към с. Могила. При с. Могила автомобилът спукал гума. Подсъдимият и свидетелите се опитали да сменят гумата, но не успели. Тогава подсъдимият Ж. запалил автомобила с бензин, източен от резервоара, като той и св. Я. изгорили ръкавиците и маските в запаления автомобил (според изготвената оценителна експертиза, стойността на запаления лек автомобил била 1521.50 лева).

На 22.06.2012г. вечерта подс. Ж., заедно с  Г. и И. пътували по автомагистрала “Хемус” от гр. Варна за гр. Каспичан с л.а. Фолксваген Пасат с per. № В 8693 КА, собствен на св. А. Я.. Автомобилът се управлявал от Г.. Тримата спрели на бензиностанция “Шел-Енево-север”. В бензиностанцията били на смяна свидетелите Д.К.и В.Д.. Подс. Ж. влязъл в магазина на бензиностанцията и първоначално подсъдимият поръчал три кафета, които искал да заплати с точки от смарт-картата. Св. Д. му направил две кафета, но му обяснил, че точките не стигали за три кафета. От това възникнал спор и подсъдимият започнал да вика на св. Д. да дава парите. Свидетелят извадил наличните пари от касата - 10 банкноти от 10 лева. Подсъдимият издърпал парите от ръката на Д. и след като отправил заплахи към двамата свидетели, напуснал магазина. Качил се в автомобила и без да обяснява случилото се, казал на Г. да продължи към гр. Каспичан.

 

Настоящата инстанция констатира, че на досъдебното производство са били събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства, които от своя страна съставът на ШОС е приобщил към доказателствения материал по делото и  въз основа на тях е достигнал до фактическите изводи на прокуратурата, отразени в обв. акт и приети изцяло от подс. За да направи това обаче, първоинст. съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК. Кредитираните от съда доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, свидетелстват за деянията на подс. Ж., а именно, че е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпленията по чл. 199 ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 198 ал. 1, чл. 20 ал. 2, чл. 26 ал. 1 и чл. 29 ал. 1 б. “а” и по чл. 330 ал. 1 от НК.

Относно оплакването на защитата на подсъдимия за несъставомерност от обективна страна на престъплението по чл.330, ал.1 от НК и липсата на обективния признак „значителни щети”: същото е неоснователно предвид константната съдебна практика, че за визирания състав е необходимо да се установи, че вещите предмет на палежа са със значителна стойност, като не е необходимо причинената от палежа щета да е със значителна стойност.

 

Индивидуализирайки наказанието за установеното от обективна и субективна страна престъпление грабеж, извършен при условията на опасен рецидив, ШОС е изследвал обремененото съдебно минало на дееца, отчитайки, че подс. вече е осъждан с присъда № 45 от 16.04.2008г. по НОХД № 484/2008 г. на Варненския окръжен съд, което е  било и основание за квалифициране на деянието му при условията на чл. 29 ал. 1 б. “а” от НК. Налице е и друго осъждане, неотносимо към квалифицирания „опасен рецидив” и то за престъпление против собствеността, както и деяние, включено в продължаваното престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4, извършено в изпитателен срок на условно предсрочно освобождаване от наказанието лишаване от свобода, наложено с присъда № 45/16.04.2008г. по НОХД №484/2008г. на ВОС. Изложеното е показателно за трайните престъпни навици на дееца, от където прозира единствено нежеланието му да спазва установения правов ред в страната. Абсолютно неоснователно е оплакването на защитата, че са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които не са били отчетени от съда, поради което се е стигнало и до явна несправедливост на наложеното наказание. Самият подс. в съдебно заседание пред ВАС заявява, че не се чувства добре и че се грижи за болни и стари хора, но очевидно този факт не го е възпирал да върши престъпления и да се грижи за роднините си подобаващо. От друга страна именно неговата психопатия, установена на базата на СМЕ, е била преценена от решаващият съд, като основателна причина, за да бъде определено наказание в минималния размер за престъплението грабеж, което впоследствие правилно е редуцирано при условията на чл. 58а от НК. От друга страна наказанието за извършения умишлен палеж също е правилно индивидуализирано, като са били съобразени мотивите на дееца да прикрие следите  от другио престъпление и след съответната редукция е правилно определено.

ШОС е преценил всички обстоятелства, имащи значение при индивидуализацията на наказанието, взел е предвид степента на обществена опасност на подс. и на извършеното деяние, както и съдебното минало на дееца. Наказанието е адекватно на извършеното от подс., деянията са осъществени с пряк умисъл, като подс. е съзнавал общественоопасния им характер, общественоопасните им последици и е искал настъпването на тези последици. У подс. с течение на времето са се формирали трайни престъпни навици, както и стремеж за неправомерно материално облагодетелстване като начин на живот и само с едно засилено репресивно наказание могат да бъдат постигнати целите визирани в чл. 36 от НК.

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на ВАС  достигна до извода, че присъдата на Окръжен съд – Шумен, като правилна и законосъобразна  следва да бъде потвърдена. 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с. з. /, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат друго изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 15 на ШУМЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД по НОХД № 233/2013г. по описа на същия съд, постановена на 19.06.2013г.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.