Р Е Ш Е Н И Е

 

  46

 

гр.Варна,  17.03.2015   година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  двадесет и трети февруари  две хиляди и петнадесета година в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

               ЧЛЕНОВЕ : МАРА ХРИСТОВА

                                   АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

                                     

 

при секретар С.Д.

и в присъствието на прокурор Анна Помакова

изслуша докладваното от съдия Янков внохд №229/2014г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

         

          Това е второ поред разглеждане на делото пред Варненски апелативен съд, след като предходният въззивен съдебен акт е бил отменен при последвалата го касационна проверка – с решение №229/25.07.2014г. по кнд №637/2014г. на ІІІ-то НО на ВКС на РБ.

          Предмет и на настоящата въззивна проверка е присъда №22/16.09.2013г. по нохд №525/2013г. на Шуменски окръжен съд , с която  подсъдимите Й.Ж.Й. и А.С.Д. са признати за виновни в това, че на 08.12.2010г. в гр.Шумен, в съучастие помежду си като съизвършители, подс. Й. – и при условията на опасен рецидив, отнели чужди движими вещи – 1042,86 грама златни накити на обща стойност 44 597.04 лева и сумата от 1064лв. , което представлява големи размери, от владението на М.П. М. с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване, поради което и са наложени на подсъдимите наказания както следва :

          -подс. Й.Й. – на основание чл.199 ал.1 т.1 и 4  вр. чл.198 ал.1 НК  вр. чл.20 ал.2 НК и чл.29 ал.1 б.”а” НК  и чл.54 НК – осем години лишаване от свобода, което следва да бъде изтърпяно при строг режим. На основание чл.70 ал.7 НК съдът е постановил подс.Й. да изтърпи отделно и неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода в размер на 2 години 3 месеца и 11 дни, от което е бил условно предсрочно освободен с определение №155/12.03.2010г. по чнд №349/2010г. на Варненски окръжен съд.

          - подс.А.Д. – на основание чл.199 ал.1 т.1 вр. чл.198 ал.1 НК вр. чл.20 ал.2 НК  и чл.54 НК – шест години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при строг затворнически режим в затвор.

          И подс.Й., и подс.Д. са признати за невинни и оправдани по първоначалните им обвинения по чл.199 ал.2 НК – за въоръжен грабеж в особено големи размери. 

          На основание чл.59 ал.1 НК е зачетено предварителното задържане на двамата подсъдими, считано от 08.12.2010г.

          Подсъдимите Й. и Д. са осъдени и да заплатят на „Кредит”ЕООД-Шумен сумата от 45 661.04 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди , ведно със законна лихва, считано от датата на Д.ието.

В тежест на подсъдимия са възложени и сторените по делото разноски, както и държавната такса върху уважения граждански иск.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.Е.Н. в качеството му на защитник на подсъдимите Й.Й. и А.Д.. Прави се възражение в бланкетната жалба за необоснованост, неправилност и допуснати съществени процесуални нарушения. В допълнението към нея се акцентира на факта, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Отправя се искане към въззивната инстанция присъдата да бъде отменена – и в наказателната, и в гражданската си част, и подсъдимите да бъдат признати за невинни и оправдани.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от защитника на подсъдимите и от самите тях.

          Представителят на Апелативна прокуратура намира жалбата за неоснователна , а присъдата – за правилна и законосъобразна, поради което и моли за нейното потвърждаване.

Повереникът на граждански ищец също намира присъдата за правилна и законосъобразна и като такава моли да бъде потвърдена.

 

          Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК  извърши изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и  като взе предвид жалбата, както и становищата на страните, констатира:

          Жалбата на подсъдимите е неоснователна.

          Установено е от фактическа страна по делото следното:

          Подсъдимите Й.Й. и А.Д. живеели в гр.Русе. Познавали се покрай св.Д. К., с когото били приятели /Й. живеел в къщата на бащата на Д. К. – св.Д.мир К./. На 07.12.2010г. подс.Д. помолил Д. К. да му даде за ползване личният си автомобил „Форд Ескорт” с ДК№  Р 8191 АК.

Св.Божидар Ботев бил управител и едноличен собственик на капитала на „Кредит”ЕООД-гр.Шумен, което дружество било собственик на заложна къща, намираща се в гр.Шумен на ул.”Генерал Тошев”1. В заложната къща работел св.М.П. М.. На 08.12.2010г. М. отворил заложната къща сутринта около 9.00 часа /работното време било от 9 до 18.00 часа/. Около 9,45 часа двамата подсъдими влезли в помещението на заложната къща, намиращо се на първи етаж от жилищен блок с обособени стъпала откъм терасата. Първи влязъл подс.Д. и насочил пистолет към М.. Веднага след него влязъл и подс.Й., който бил с маска на главата. Д. казал на М. да се обърне към стената, той след като се обърнал с периферното си зрение видял , че подс.Й. /с маската/ подава белезници на Д.. Той ги поставил на М. кръстосвайки ръцете му зад гърба. След това го съборил на земята с лице към пода. Вързали му и краката със силиконови връзки /т.нар. „свински опашки”/. В следващите минути двамата подсъдими претърсили помещението, взели златни накити с общо тегло 1142,86 грама, както и пари в брой 1064 лева, след което напуснали заложната къща. С автомобила на Д. К. -  „Форд Ескорт” с ДК№  Р 8191 АК се отправили по бул.”Мадара” към края на гр.Шумен. В  самия край на булеварда, в близост до бензиностанция „Комфорт”, автомобилът се завъртял и се ударил с дясната си част в мантинелата. Подс.Д., който управлявал автомобила, слязъл , взел от задната седалка  черно найлоново чувалче завързано в горния си край, след което хукнал да бяга. Й. през това време се прехвърлил на мястото на водача, и със силна газ потеглил след бягащия Д.. Свидетели на всичко това станали  Стоянка Томова и Жечко Денев. В същото време по бул.”Ришки проход” се движел с автомобила си св.И. Г.. На пътния възел с бул.”Мадара” бил засечен от автомобила с двамата подсъдими - „Форд Ескорт” с ДК№  Р 8191 АК, които дошли откъм бул.”Мадара”  и навлезли в платното на „Ришки проход” много рисково, което принудило св.Г. да намали и отбие вляво за да избегне сблъсък между двете превозни средства. Така подсъдимите с автомобила си се оказали пред него, което му дало възможност да наблюдава начина им на движение. Навлезли по погрешка в отбивката за гр.Велики Преслав, а оттам и в тревната площ, което ги принудило да спрат. В този момент св.Г. ги подминал и спрял за да наблюдава. На заден ход подсъдимите се измъкнали от въпросната отбивка, продължили напред , след което автомобилът поел по втория разклон – този за гр.Русе и гр.Варна, но навлезли в насрещното движение докато се включат в пътя за Русе и Варна. Г. продължил да управлява след подсъдимите/без да навлиза в насрещно дивжение/, направило му впечатление, че автомобилът продължава да се движи много рисково, на около 300-400м след отклонението за с.Васил Друмево забелязал , че пътуващите в автомобила изхвърлили нещо на пътя. След това се отклонил от главния път и изгубил подсъдимите. Те продължили към гр.Русе, като поради превишена скорост автомобилът с подсъдимите бил засечен и заснет от трафик-камера в с.Осенец в 11.03 часа. След като се прибрали в гр.Русе подс.Д. уведомил св.Д. К. , че е блъснал автомобила му и оставил последния за ремонт в дома на свои познати  - свидетелите Виктор и Николай Димитрови, намиращ се в гр.Русе на ул.”Гоце Делчев” 182.

Междувременно, след като подсъдимите напуснали заложната къща, св.М. успял да се обади от мобилния си телефон на работодателя си Божидар Ботев, и на служители от СОД. Последните пристигнали, но отказали да му свалят белезниците, тъй като не разполагали с ключ. Уведомена била и полицията. Дежурен екип пристигнал на местопроизшествието и в 11,30 часа започнал извършването на огледа. Към този момент св.М. все още бил с поставени на ръцете белезници, което обстоятелство било вписано и в протокола за оглед и фиксирано и във фотоалбума към него, при което следствено действие били иззети и самите белезници.

Така изложената фактическа обстановка е била възприета и от първостепенния съд въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, посочени в мотивите към присъдата, към които настоящата инстанция следва да добави и събраните пред нея – съдебно-технически експертизи, повторен разпит на вещото лице П.М., писмено доказателство – отговор от ДНК-лаборатория при ОД на МВР-Бургас, обяснения на двамата подсъдими.

При така установените факти правят се от защитата няколко възражения/посочени по-горе/ , които обаче по своята същина и съдържание се свеждат основно до едно – необоснованост на присъдата /доколкото се твърди, че приетите от съда за установени факти не се подкрепят от доказателствата  по делото, откъдето се оспорва и авторството на Д.ието/. На това възражение ще спре вниманието си и настоящата инстанция, при което в рамките на последващото изложение след анализ на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства /такъв е направен от контролирания съд, но повторението му е неизбежно – с оглед направените възражения/, както и на тези събрани в хода на настоящото производство, въззивният съд ще даде отговор на основния въпрос, включен в предмета на доказване – авторството на извършеното престъпление/че е налице престъпление никой не спори/. Кои са доказателствените средства, от които се установяват тези доказателства:

І. Събрани в хода на досъдебното и съдебното производство пред първоинстанционния съд:

1. Протоколи за оглед на местопроизшествия – в хода на разследването са извършени общо осем огледа на местопроизшествие. При извършването им са фиксирани следи и иззети веществени доказателства, от които по несъмнен начин се установява впоследствие чрез извършени експертизи съпричастността на двамата подсъдими към извършеното Д.ие, както и присъствието им в лек автомобил „Форд Ескорт” с ДК№  Р 8191 АК, с който са се  намирали в гр.Шумен, и с който са допуснали произшествие в края на ул.”Мадара” в същия град – ударили се в крайпътна мантинела. От произшествието са иззети веществени доказателства – люспи боя и парчета от фар, за които по експертен път е установено , че са оставени от този именно автомобил. Иззети са от различни части на пътя, по който се е движил автомобила, и други веществени доказателства – ръкавици, гривна от жълт метал с кожен елемент по нея намираща се в найлонова торбичка/предмет на грабежа/ , както и празна кутийка от бира. Не на последно място – иззети са белезниците от св.М..

2. Протоколи за оглед на веществени доказателства – за настоящата инстанция от  особено значение е протокола за оглед на мобилни телефони и СИМ-карти, намиращ се на л.120 т.2 от д.п. по съображения, които ще бъдат изложени по-нататък.

3. Свидетелски показания – от съществено значение са показанията на пострадалия М., на свидетелите Стоянка Томова, Жечко Денев и И. Г.. От показанията на М. се установяват важни обстоятелства за авторството на Д.ието и начина на извършване на престъплението. От показанията на останалите свидетели се установява начина на движение на автомобил  „Форд Ескорт” с ДК№  Р 8191 АК, броя на пътуващите в него, маршрута му на движение. От значение са и показанията на свидетелите Л.Х. и В. Колев. Първият е изпълнявал длъжността директор ОД-МВР –гр.Шумен , а вторият – на ОД на МВР-гр.Русе. След като полицейските органи получили снимката от трафик-камерата в с.Осенец и установили кой е собственика на автомобила, св.Л.Х. провел разговор с Д. К. /баща на Д. К.-собственик на въпросния автомобил/ в стаята на св.В. Колев в ОД-МВР-гр.Русе. В началото на разговора му показал уголемена снимка от трафик-камерата и го запитал дали познава лицата от снимката. К. отговорил, че това са Йоско и Сашо и ги познава добре, тъй като всеки ден са заедно. Началото на разговора, включително и в тази му част , е била възприета и от св.Колев, който потвърждава изложеното от Л.Х.. В хода на съдебното производство е била назначена техническа експертиза, която да идентифицира лицето, пътуващо на предна дясна седалка в автомобила /за управляващия не се спори, че е Д.-включително и от него самия/. Заключението е, че при анализа на снимковите кадри, извлечени от видеозапис на представения оптичен носител, в л.а. „Форд Ескорт” с ДК№  Р 8191 АК се установява наличието на две лица. Поради обаче ред негативни фактори /отдалеченост на камерата,степен на осветеност и др./ не може да бъде идентифицирано седящото до шофьора лице /вкл. и от какъв пол е/. При това положение отговорът на въпроса как са били разпознати лицата от Д.мир К. при представената му снимка е, че той ги е познавал много добре и е знаел, че са двамата заедно – на 08.12.2010г. подс.А.Д. е провел 7 телефонни разговора /някои от които СМС/ с Д. К., а подс.Й. провел 13 разговора с Д.К., и това във времето преди и след извършване на Д.ието. От изготвената полицейска справка/т.3 л.27 д.п./ на анализите на проведените от тези лица разговори става ясно, че в част от времето К. се е намирал дори на територията на Шумен и Шуменска област. Доколкото обаче поведението на К. не е предмет на разглеждане в настоящото производство /съдът все пак не  е разследващ орган и в рамките на наказателното производство следва да отговори на въпроса подсъдимите Д. и Й. виновни ли са или не, а не да дири дали и други лица са съпричастни към тяхната дейност/ , то и проведените от К. разговори /и мястото откъдето са проведени/ не са били предмет на изследване от назначената в настоящата инстанция техническа експертиза. Изложеното обаче е показателно защо при разпитите си Д.мир К. напълно отрича казаното от него в разговора със св.Л.Х..

4. Протокол за разпознаване – това следствено действие е извършено на 09.12.2010г./на следващия ден след Д.ието/, и при провеждането му св.М. по един категоричен начин е разпознал подс.А.Д. като лицето , което първо е влязло в заложната къща /което е било без маска/ и което му поставило белезниците. Описал е и белезите , по които го е разпознал – по изражението на лицето, по погледа „който бягал встрани”, по устните , и по облеклото – разпознаващият е заявил, че  със същите дрехи е бил облечен подсъдимият при извършване на грабежа – обстоятелство, което не бива да се поставя под съмнение предвид факта, че Д. е задържан няколко часа след извършване на престъплението. Действително съществуват противоречия при отделните разпити на св.М. в описанието на лицето без маска, но те са били внимателно обсъдени от окръжния съд /на л.2 от мотивите/, който в крайна сметка е изложил съображения на какво се дължат – на психическото състояние , в което се е намирал М..Последните пък напълно се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо да бъдат повтаряни, все пак следва да се отбележи, че при заплаха за живота му и с насочен в главата пистолет човек едва ли е в състояние да обръща внимание на всички детайли и подробности от външния вид на нападателите му – имат ли бенка на челото или не, и с какви очи са. По отношение различията във височината на Д. аргументите на съда също са сериозни – пострадалият е бил седнал, така че не е за чудене защо Д. му се е видял твърде висок.

5. Експертизи /въпреки че не са доказателствено средство, те са способ за доказване , затова и следва да намерят своето място тук – доколкото интерпретират факти от съществено значение за делото/ - от различните дактилоскопни и технически експертизи се установява, че вътре в процесния автомобил са открити дактилоскопни следи, принадлежащи на подс.Д., както и че парчетата отломки , оставени на произшествието на ул.”Мадара” в гр.Шумен и на пътен възел ІІ-7  -  ІІ-73, са от лек автомобил „Форд Ескорт” с ДК№  Р 8191 АК. Тези заключения обаче не са от чак такова съществено значение/или поне не се нуждат от детайлно обсъждане/ – с оглед признанието на подс.Д. ,че на 08.12.2010г.  е управлявал този автомобил и се е намирал с него в гр.Шумен. Това се отнася и за частта от ДНК-експертизата , която е установила биологичен материал от А.Д. по угарките от цигари, иззети от автомобил „Форд Ескорт” с ДК№  Р 8191 АК. От съществено значение за делото е обаче назначената ДНК експертиза в частта й, в която е изследвала част от белезниците, и е установила , че ДНК профилът на клетъчния материал по тях показва пълно съответствие с този на сравнителния материал от Й.Й.. След изготвяне на експертизата вещото лице , което я е извършило – А.П., починало. Това наложило още при първото разглеждане на делото пред Шуменски окръжен съд да бъде назначена експертиза по писмени данни с вещо лице П.М. – експерт в  същата ДНК-лаборатория, в която било извършено първоначалното изследване – БНТЛ при ОД-МВР-Бургас. При второто разглеждане на делото, чийто съдебен акт е предмет на настоящата проверка, вещото лице М. е поддържала заключението си / че клетъчният материал по белезниците произхожда от Й.Й./, допълнително е и приподписала изготвеното от в.л. А.П. заключение. Всъщност съдът не е имал и друга процесуална възможност – видно от отговора на БНТЛ при ОД-МВР-Бургас /л.104 внохд №229/14г. на АС-Варна/ цялото количество изолати, получени при изследване и обработване на представените веществени доказателства, е било изразходено изцяло в момента на последващите изследвания. Пред съда вещото лице М. е дала отговор как тя е стигнала до извода, направен вече веднъж от колегата й А.П.. За отстраняване на всякакви съмнения в тази насока пред настоящата инстанция бе проведен допълнителен разпит на г-жа П.М.. Установено бе, че експертизата по писмени данни, която тя е извършила, е рутинна дейност и не се срещат затруднения при извършването й – поради факта, че получените от първоначалното изследване резултати се пазят в паметта на компютъра, който е свързан с апарата, на който се извършва изследването – автоматичен секвенатор /каквото и да значи това/. Пазят се всички изследвания от монтирането на апарата и започването на работа с него – 2009г. Това, както и наличието на дневника на починалия експерт, с който в.л. М. е разполагала /като работещи в една лаборатория/ , е дало възможност на М. да проследи начина, по който е протекъл опита, изследваните обекти, използваните от колегата й методики, получения краен резултат. Разполагайки с всички тези данни, и след като им направила собствен анализ, тя е стигнала до извода, че заключението на колегата й е такова, каквото той е отразил, и дала същото заключение. С оглед изложеното въззивният съд намира, че изготвеното от М. заключение е научно обосновано, и като го приел и изградил вътрешното си убеждение и връз него първостепенният съд не само не е нарушил закона, а напротив – постъпил е процесуално издържано. 

6. Протоколи за личен обиск и доброволно предаване – телефоните на двамата подсъдими и ползваните от тях СИМ-карти са иззети при извършения им личен обиск в ареста на ОСС-Шумен, като впоследствие са предадени на водещия разследването.

7. Писмени доказателства, събрани от мобилните оператори – от тях става ясно кои СИМ-карти от кои телефони са ползвани. Предоставени са и разпечатки на провеждани разговори, които са предмет на изследване от назначената във въззивното производство техническа експертиза.

 

ІІ. Събрани в хода на въззивното производство :

1. Експертизи – в изпълнение указанията на ВКС на РБ, дадени в решение №229/25.07.2014г. по кнд №637/2014г., и предвид правомощията си съгласно чл.13 НПК , въззивната инстанция назначи няколко експертизи :

- съдебно-техническа , в рамките на която вещото лице въз основа на доказателствата по делото проследи маршрута на лек автомобил „Форд Ескорт” с ДК№  Р 8191 АК, и изготви скица с нанесен на нея този маршрут, както и местата, откъдето са иззети различните веществени доказателства при извършените огледи. С МП-1 е обозначено мястото в края на бул.”Мадара” , където автомобилът се удря в мантинела /самият удар е записан на диск от охранителна камера, иззет от органите на досъдебното производство/, с МП-2  -  мястото, където подсъдимите погрешка навлизат в отклонението за гр.Велики Преслав и в тревната площ, при което там остават парчета пластмаса и части от фар, вместо това за  гр.Варна и Русе, с МП-3 – мястото, откъдето са иззети два броя плетени ръкавици, с МП-4 – мястото , откъдето е иззето найлоново пликче с намираща се в него гривна от жълт метал и кожа, и с МП-5 – мястото на изземване на метална кутийка от бира. Установява се от заключението на вещото лице и приложените към него мащабни скици, че иззетите по време на огледите веществени доказателства се намират по траекторията/маршрута на движение на лекия автомобил с подсъдимите, т.е. може да се направи извода, че са изхвърлени/или паднали/ от него. Това не би могло да стане с едно движение - предвид разстоянията между отделните веществени доказателства : от МП-3 /ръкавици/ до МП-4 /гривна от жълт метал/ разстоянието измерено по дължината на пътната мрежа е около 250 метра, а от МП-4 /гривна от жълт метал/ до МП-5 /кутийка от бира/ - около 2,7км. Св.И. Г. е видял само едно хвърляне – след отбивката за с.Васил Друмево, където е намерена бирената кутия, и за която подс.Д. твърди, че той я е хвърлил. Тук следва да се обърне внимание, че това е прав участък от пътя и за Г. не е имало пречки да възприеме този факт. Не може същото да се твърди и за другите предмети – ръкавици и гривна от жълт метал. От скицата е видно, че те са намерени в района на сложен пътен възел , представляващ връзка между път ІІ-73 и път І-7, на място където подсъдимите правят десен завой на 180 градуса за да се включат в пътя за гр.Русе и Варна. При това положение Г. не е имал възможност да види дали са извършвани някакви действия от пътуващите в автомобила или пък дали от него изпада нещо – както се спомена за да се включат от ІІ-73 в път ІІ-7 те са навлезли в насрещното движение, а Г. не се е движил там . От заключението на вещото лице става ясно също така, че разстоянието от ул.”Генерал Тошев”/където се намира заложната къща/  до МП-1 е около 3км – на скицата с кръгче в червен цвят е отбелязано местоположението на заложната къща /в края на бул.”Мадара” и малко под ул.”Генерал Колев”, която е успоредна на „Генерал Тошев”, която пък не е изобразена словом на скицата/ , и с червена линия – маршрута на автомобила съгласно обективните находки и свидетелските показания.

-съдебно-техническа, която посочи какви разговори са проведени от подсъдимите по мобилните им телефони , и от кои клетки са били обслужени тези разговори. Ползваните от подсъдимите телефонни номера /които са предмет на експертизата/ са 0876218503 – на А.Д., и  0893947518 – собственост на лицето Б.Г.. Тук обаче следва да се отвори една скоба, и да се отбележи, че СИМ-картата с този телефонен номер се е ползвала от подс.Й.Й.. При извършения му обиск в ареста тя е иззета именно от него заедно и с други вещи – телефони и СИМ-карти, след което с протокол за доброволно предаване всички те са предадени от служител от ареста на водещия разследването. Подс.Д. твърди, че на въпросната дата и по въпросното време наистина е бил с автомобил „Форд Ескорт” с ДК№  Р 8191 АК в гр.Шумен, движил се е по маршрута, посочен от вещото лице, но не е участвал в грабежа. Твърди, че в Шумен е бил с лице на име Петър С. Петров /т.нар. П. А./, който закупил марихуана, и Д. силно притеснен от този факт управлявал автомобила бързо, поради което и се стигнало до произшествията. Та този именно „П. А.” в Русе си забравил телефона в автомобила, и Д. след като го взел го предал на Й.. Т.е. телефонен номер 0893947518 бил използван от Петър Петров. Удобно, но неправдоподобно. Още при първото разглеждане на делото пред Шуменски окръжен съд е установено, че П. А.  е прякор на лицето Петър С. Петров от гр.Русе, което е починало на 26.07.2011г., поради което естествено не може да бъде разпитан. По делото обаче се съдържат доказателства, че телефонен номер 0893947518 е на подс.Й. и е използван от него. Тук следва да се върнем на протокола за оглед на мобилни телефони и СИМ-карти, намиращ се на л.120 т.2 от д.п., за който се спомена по-рано. От подс.Й. са иззети общо три мобилни телефона, като два от тях са били предмет на въпросния оглед: „LG KP 500” и ”SAMSUNG GT-C 3010”.  При влизане в паметта на телефон ”SAMSUNG GT-C 3010” е установено, че в паметта има запис само на един мобилен номер – „0884497420Az”. При огледа на другия телефон - „LG KP 500” е установено, че в паметта му има значително повече записи на телефони и имена, сред които : „Moi globul 2- +359893947518 ; Moi mtel- +359884497420”. От изложеното може логически да се заключи, че двата телефона принадлежат на едно и също лице и са използвани от едно и също лице, и то е подс.Й.Й.. В подкрепа на това е и факта, че сутринта преди престъплението – на 08.12.2010г. двамата подсъдими са провели пет разговора помежду си за времето от 04.37 часа до 05.28 часа. Двамата не отричат, че са разговаряли по това време, но твърдят, че това е било само веднъж. Подс.Д. обаче сутринта е провеждал разговори единствено от своя телефон с номер 0876218503 с телефон с номер 0893947518. Т.е. и рано сутринта Й.  е ползвал  СИМ-карта с този телефонен номер, поради което и тезата им , че и тя , и телефонът принадлежат на друго лице , е крайно неиздържана. При това положение пък твърденията на Й. , че на 08.12.2010г. не е напускал гр.Русе , са напълно безпочвени. И сега към заключението на вещото лице : от него става ясно, че на 08.12.2010г. подс.Д. е провел общо 20 телефонни разговора, от които 5 с телефонен номер 0893947518, използван от подс.Й., и 7 с телефонен номер 0896816864, принадлежащ на Д.мир К.. От своя страна подс.Й. е провел 18 телефонни разговора, от които 5 с подс.Д. и 13 с Д.мир К.. На приложените скици са обозначени базовите станции ма мобилните оператори, които станции са обслужвали проведените разговори. Със синьо V са обозначени станциите на „Виваком” , които са обслужвали разговорите проведени от Д. /тъй като е абонат на „Виваком”/, а с червено Т – базовите станции на „Теленор”/бивш Глобул/, които са обслужвали разговорите на подс.Й.. Линиите , започващи от базовите станции обозначават посоките на насоченост на антените на всяка от станциите. От изготвеното заключение и приложените към него скици и карти, се установява, че първите разговори на 08.12.2010г. между двамата подсъдими са проведени в Русе и край Русе – там се намират станции V1,V2,Т1 и Т2. Последният разговор на Й. , прихванат от базова станция Т2 в Русе, ЖК”Родина 1” е в 06:09:20 часа. Следващият му разговор е в 08:00:27 часа и е в обхвата на базова станция Т3 – комплекс „Пети километър” до гр.Шумен.  От 08:16:49 часа до 10:10:16 часа подс.Й. е провел 4 разговора и 10 SMS в обхват на базова станция Т4. Тя се намира в гр.Шумен, на ул.”Съединение”16 , което е на две преки от ул.”Генерал Тошев” – видно от приложение 18 към експертизата/около 150 метра според мащаба на картата/. Следващият му разговор е в 10:26:14 часа и той е прихванат от базова станция Т5 – с.Белокопитово, намиращо се по пътя от Шумен за Русе. Следва разговор в 10:35:50 часа в обхвата на базова станция  Т6 – край Лозница. В 10:42:00 часа подс.Д. получава/изпраща SMS в обхвата на станция V3 – Тервел, което е в района на Т6. Което пък е допълнително доказателство, че двамата подсъдими се движат заедно. В 11:01:05 часа подс.Й. провежда разговор в обхвата на станция Т7 – РРС Разград, в 11:03 часа автомобилът е заснет от трафик –камерата в с.Осенец. В 11:15:00  и в 11:16:00 часа са регистрирани два SMS на телефона на подс.Д. в обхвата на базова станция с.Хлебарово-Цар Калоян  -  по пътя Разград – Русе. По-нататъшните разговори са в гр.Русе. Всичко изложено е намерило отражение в Приложение 23 към експертизата, което представлява времева диаграма на телефонните разговори и поредността на клетките/указана със стрелки/ , обслужвали тези разговори, като по отношение на Д. това е изобразено с тесни сини линии, а по отношение на Й. – с тесни червени линии. Въпросното приложение само по себе си е достатъчно красноречиво – от него става ясно, че подсъдимите са започнали да водят разговори в Русе, продължили са в Шумен, и обратно по пътя от Шумен за гр.Русе. Тези факти, обсъдени ведно с установените от други доказателствени средства /посочени по-напред/ не оставят никакво , ама никакво съмнение за настоящия съдебен състав, че авторите на грабежа , извършен на 08.12.2010г.  в заложна къща на ул.”Генерал Тошев” в гр.Шумен , са именно подсъдимите А.Д. и Й.Й..

Останалите експертизи – ДНК и дактилоскопна/назначени от настоящаата инстанция/, не допринасят по никакъв начин за изясняване на въпроси от предмета на доказване /не установяват нито оневиняващи подсъдимите обстоятелства, нито подкрепящи обвинението/, затова и е излишно да бъдат детайлно обсъждани – достатъчно е да се отбележи, че нито ДНК-експертизата, нито дактилоскопната установяват следи по изследваните веществени доказателства – найлонова торбичка с гривна от жълт метал и белезници, което е напълно разбираемо с оглед големия период от време от изземването им до момента – четири години и половина.

2. Обяснения на подсъдимите – очевидно при предходното разглеждане на делото е допуснато процесуално нарушение , констатирано от касационния съд, и с оглед това подсъдимите бяха разпитани и пред настоящата инстанция. По-горе се спомена в каква насока са твърденията им. На фона на изложеното обаче не оставя за съда нищо друго, освен да приеме тези обяснения като защитна позиция. В крайна сметка те не се подкрепят по никакъв начин от другите по делото доказателства. Дори напротив – оборват се напълно от тях. Доколкото все пак касационният състав е намекнал за метросексуалността на Й. , то следва да се отбележи, че такава очевидно е налице – видно от обясненията му, включени в доказателствения материал по реда на чл.279 ал.1 т.4 НПК. Което идва още веднъж косвено да потвърди неговото участие в престъплението – с оглед показанията на св.М..

                  

Изложеното до момента в голяма степен дава отговор на възраженията на защитата , но може би накрая съдът следва да изложи своите съображения и по твърденията, че изземването на белезниците е изцяло опорочено, както и че подс.Й. не притежавал свидетелство за правоуправление, следователно-не бил управлявал автомобила. На първо място – няма никакво основание да се приеме, че изземването на белезниците е опорочено. Както се спомена и по-напред това е станало при извършването на огледа,  описано е в протокола за оглед. Всъщност съдът дори намира, че М. е прекарал повече време с белезници, отколкото всъщност е било необходимо – грабежът е извършен около 10.00 часа, огледът е започнал в 11.30 часа, т.е. час и половина М. е прекарал с белезници на ръцете очаквайки да дойдат разследващите полицаи и да му ги свалят. Това е следвало да стане в значително по-ранен етап и не задължително в рамките на извършения оглед. Т.е. действията на полицейските служители не са съвсем адекватни – човешкото достойнство и свобода следва да се поставят над процесуалните формалности. Така или иначе това е факт, белезниците са свалени късно, но при спазване на процесуалния закон. Нещо различно не твърдят и поемните лица – не може да се иска от тях да помнят какво са възприели през 2010г., и да го разкажат през 2014г. Всъщност дори съдът е направил повече от необходимото – назначил е графологическа експертиза на подписа на едното от поемните лица под огледния протокол, която е заключила в крайна сметка, че подписът е негов. Другото поемно лице е заявило, че е присъствало и се е подписало. Затова и неразбираемо е възражението на защитата за опорочаване на изземването на белезниците. Така или иначе по тях е открит биологичен материал от Й.Й. – и това е фактът, който е от значение. За съда не съществува задължение да установява отрицателни факти , а точно такъв е отсъствието и на друг биологичен материал върху белезниците. И съдебният медик пред първата инстанция е заявил, че би могло да има и друг – с оглед  нараняванията по китките на М., но такъв не е открит. Не е изолиран и понастоящем – за това също стана въпрос. Би възникнал проблем от попълване на доказателствената съвкупност, но само ако това бе единственото доказателство. Съществуват обаче и други – упоменати вече, а всички обсъдени в тяхната съвкупност не оставят никаква възможност  за друг извод , различен от вече направения – че извършителите на престъплението са Д. и Й.. Още по-несъстоятелен е доводът, че Й. не е управлявал автомобила, защото нямал свидетелство за правоуправление. Ако това не беше масова практика в държавата не би се стигнало до криминализиране на този вид Д.ие – с приемане разпоредбата на чл.343в НК.

С оглед изложеното и събраните по делото доказателства в крайна сметка по категоричен начин се установява, че подсъдимите Данов и Й. с действията си от обективна и субективна страна са осъществили състава на престъплението , визирано в текста на чл.199 ал.1 т.2 вр. чл.20 ал.2 НК, а подс. Й. и на чл.199 ал.1 т.4 НК. Налице са квалифициращите признаци на по-тежко наказуемите състави – предметът на грабежа на стойност  45 661,04 лева несъмнено представлява „големи размери” – с оглед възприетите от ВКС задължителни критерии в тази насока. А предвид обремененото съдебно минало на подс.Й. налице е и опасен рецидив по отношение на него – по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” НК. Обвинението по чл.199 ал.2 т.3 НК едва ли има защо да се коментира – при първото разглеждане на делото подсъдимите са били признати за невинни в тази му част, срещу която оправдателна част на присъдата не е постъпил протест. Отговарящи на целите на закона са и наложените на подсъдимите наказания. При определянето им съдът е съобразил всички имащи значение за това обстоятелства, и като следствие от това в крайна сметка правилно е и диференцирал наказанията за двамата подсъдими – шест години лишаване от свобода за Д., и осем за Й. – с оглед съдебното му минало. Липсват основания за тяхната промяна. Отчетен е дори и големия период от време, изминал от престъплението до момента. В съответствие с изискванията на чл.70 ал.7 НК по отношение на Й. съдът е постановил да изтърпи и неизтърпяната част от наказанието, от което е бил условно предсрочно освободен с определение №155/2010г. по чнд №349/2010г. на Варненски окръжен съд.

 

Предвид изложените вече съображения настоящата инстанция застава на категоричното становище, че като е признал двамата подсъдими за виновни и им наложил съответните за това наказания съдът не е нарушил закона, нито е постановил необоснован съдебен акт, а напротив – произнесената присъда се явява правилна и законосъобразна, и като такава следва да бъде потвърдена. Включително и в нейната гражданско-осъдителна част. Очевидно е, че двамата подсъдими с действията си  са причинили имотна вреда на „Кредит”ЕООД-Шумен в размер на предмета на обвинението – 45 661,04 лева, за която ищецът логично е бил овъзмезден с осъждането на Д. и Й. да му заплатят въпросната сума ведно със законната лихва.

В тяхна тежест допълнително следва да бъдат възложени и сторените пред настоящата инстанция разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на 2572,75лв. /две хиляди петстотин седемдесет и два лева и седемдесет и пет стотинки/  -  по 1286,38 лева за всеки един от тях. 

При въззивната проверка не бяха констатирани и процесуални слабости.

Предвид изложеното, и като намира че не са налице основания за за отмяна или изменение  на атакуваната присъда, на основание  чл.338 НПК Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №22/16.09.2013г. по нохд №525/2013г. на Шуменски окръжен съд.

ОСЪЖДА подсъдимите Й.Ж.Й. и А.С.Д. да заплатят сумата от по 1286,38 лева за всеки един от тях в полза на ВСС на РБ  - по сметка на Апелативен съд-Варна.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от уведомлението на страните.

 

 

Председател :                                   Членове :