Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 250/03.10.            Година  2017                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На осми септември                           Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева

Ангелина Лазарова

Секретар Геновева Ненчева

Прокурор П.Костадинов

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 229 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивна проверка е присъда № 25 по НОХД № 1109/2016г. на Окръжен съд гр. Варна, постановена на 02.05.2017г., с която подсъдимият С.С.Б., бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 142 ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 от НК, за което му с приложението на чл. 54 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, при първоначален общ режим в затвор. С присъдата бил уважен предявеният от пострадалата Д.И. граждански иск за обезщетение на причинени й с деянието неимуществени вреди в размер на 20 000лв., като в останалата част до 45 000 лв. искът бил отхвърлен като недоказан. На подс. Б. били възложени направените по делото разноски и дължимата държавна такса върху уважения граждански иск. Съдът се разпоредил с веществените доказателства по делото.

Въззивната проверка е по протест на прокурора и жалби на повереник на гражданския ищец и частен обвинител.

Прокурорът от ВОП счита, че наложеното с присъдата наказание е необосновано леко и явно несправедливо с оглед личността на дееца и тежкия престъпен резултат. Намира, че при определяне на наказанието следва да бъдат отчетени осъжданията, по които подсъдимият е реабилитиран и фактът, че продължава да извършва престъпления срещу личността. Посочва се, че срещу подс. Б. е водено и наказателно производство с обвинения по чл. 150 ал. 1 от НК и чл. 152 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 2 предл. 1 от НК, извършено на 16.02.2016г. /месеци след деянието по настоящото – 09.08.2015г./ по отношение на непълнолетно лице и чрез използване на сила, като авторството също е установено чрез ДНК по дрехите на пострадалата. Прокурорът предлага наказанието да бъде определено в размер около средния, като в този смисъл иска присъдата да бъде изменена. В с.з. пред въззивната инстанция представителят на прокуратурата поддържа протеста. Посочва от своя страна и предварителната обмисленост на деянието, ползваните средства за осъществяването му, причините, поради които е останало недовършено, значителните поражения по пострадалата. Намира, че искането за налагане на наказание в размер на 6 г. и половина е напълно основателно, съобразено с данните за личността на дееца, характера и степента на обществена опасност на извършеното, постигащо и целите на превенциите.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Д.И. – адв. Ю. Г., намира, че наложеното наказание и размерът на уважения иск са занижени и следва да се увеличат, в частност – искът до предявения размер. В пренията пред въззивната инстанция повереникът посочва, че предвид начина на извършване на деянието на пострадалата са били причинени множество леки телесни повреди, довели до изключително стресово състояние, продължило значителен период от време след това. Тя се е изселила от града, тъй като не е била наясно с причините за отвличането и водена от страх да не бъде повторено. Едва задържането на подсъдимия е елиминирало заплахата срещу нея. Моли за увеличаване на иска и за присъждане на разноските, направени от частния обвинител за въззивната инстанция.

Защитникът на подсъдимия - адв. А., споделя аргументите на първоинстанционния съд по наказанието. Обстоятелствата, посочени от прокурора, като повод за увеличаване на наказанието вече са били отчетени от съда. Намира, че наказанието е съобразено с генералната и индивидуалната превенция, като исканото увеличаване би било прекалено сурово и тежко, особено с оглед целта за превъзпитаване на извършителя. Моли протеста и жалбата да не бъдат увеличавани, а присъдата да бъде потвърдена.

В последната си дума подс. Б. заявява, че би желал да остане присъдата от първата инстанция и иска да се извини сърдечно на семейството на пострадалата.

Настоящият състав на въззивната инстанция след пълна и задълбочена проверка в пределите по чл. 314 от НПК на възраженията и доказателствата по делото счита следното:

 

І. От фактическа страна.

 

Производството пред първоинстанционния съд протекло по общия  ред в няколко съдебно заседания със събиране на множество доказателства, назначаване на допълнителни експертизи и тяхната проверка с пълноценно участие на всички страни. След анализ от фактическа страна съдът достигнал до категорични изводи, отразени в мотивите към разглежданата присъда, възприети напълно от страните. Съставът на настоящата инстанция прие за доказани следните фактически положения:

  След полунощ на 09.08.2015г. свид. Д.И. се връщала от дома на приятеля си свид. Захариев с такси, управлявано от свид. Дашев. На 10.08.2015г. около 00.50ч., свид. И. слязла от таксито в близост до дома си на автобусната спирка на пазар „Панелчето”, намираща се в жк. „Възраждане” в гр. Варна, за да си купи цигари от павилиона. След това продължила пеша към дома си в бл. 6, вх. 4. Спряла пред входната врата, за да извади чипа за същата и ключовете си. По същото време подс.Б. бил пред вход № 4, със своя тъмносив на цвят автомобил „Фиат Пунто" с ДК № В 7755 НС и наблюдавал свидетелката. Докато тя търсела ключовете си, той оставил автомобила с работещ двигател и отворен багажник, излязъл от него с маска на главата, скриваща лицето му, облечен в черни дрехи и ръкавици на ръцете, вземайки със себе си флакон с парфюм. Приближил свид. И. в гръб. Когато чула неговите стъпки, тя се обърнала и се изненадала виждайки непознатия маскиран мъж. Подс. Б. пръснал в очите на свид. И. парфюм, след което пуснал на земята шишето. За кратко свидетелката не виждала добре, но успяла да избърше очите си, хвърлила чантата си встрани, тъй като си мислила, че той извършва грабеж и иска нея. Тогава подсъдимият я хванал за ръцете здраво, стискайки китките й и започнал да я дърпа. Свид. И. се съпротивлявала и паднала на земята, но подс. Б. я завлачил по стълбите, тротоара и по асфалта, в резултат, на което настъпили охлузвания по тялото й, паднала една от обувките, както и сребърна гривна от едната й ръка. Когато стигнали до багажника на неговия автомобил, на разстояние от около 10м от входа, подс. Б. изправил свидетелката, хващайки я за подмишниците и блъскайки я опитвал да я натика в багажника. Успял да я вкара в него, като свидетелката била седнала с краката и главата навън, съпротивлявала се през цялото време, ритала с крака и викала: „Пусни ме! Помощ!”. Подс.Б. решил да завърже ръцете и краката на И. с подготвено от него въже с примка. Свид. И. не позволила да бъдат вързани ръцете й и в борбата успяла да свали едната ръкавица на подсъдимия. Писъците й били възприети от съседи, които излезли по терасите на блока и се намесили, като свид. Ю. Й.изсвирил, други започнали да викат. В този момент подсъдимият разбрал, че няма да успее да отвлече свид. И., уплашил се и влязъл в колата на шофьорското място. Свид. И. бързо излязла от багажника на автомобила, а подсъдимият потеглил незабавно с отворен багажник. Регистрационният номер на леката кола бил под багажника, поради което свид. И. успяла да го види, като запомнила по-голямата част от него – В..75..НС. Прибрала се в дома си, където била сестра й свид. П.А. П., на която веднага разказала всичко. Двете слезли пред блока, където се насъбрали разтревожени съседи, които сигнализирали за случилото се на тел. 112.

На мястото пристигнал екип на Трето РУП – гр. Варна. Веднага бил извършен оглед на местопроизшествието, като били намерени и иззети въже от усукани влакна в бяло и синьо, оформено като примка с два разплетени края; черно стъклено шише с релефно изобразено слънце и черна на цвят плетена ръкавица. Били изготвени фотоснимки.

От изготвена справка от Сектор „Пътна полиция” – гр. Варна, се установило, че автомобил, съответстващ на описания от свид. И. и свид. Б. Г. към момента на извършване на деянието е бил притежаван от подс. Б.. С договор за покупко-продажба от 17.09.2015г. той продал л.а. на Златка Николова И. от гр. Добрич.

Съгласно заключението на назначената в хода на досъдебното производство СМЕ № ІІІ-50/2015, изготвено на 24.08.2015г., при освидетелстването на 10.08.2015г. в 13ч., вещото лице извършило преглед и установило по Д.И. следните травматични увреждания: ожулвания по горен десен крайник; разкъсно-контузна рана и кръвонасядания по горен ляв крайник; кръвонасядане по дясната гръбна половина; ожулвания по дясната седалищна половина и десния долен крайник, оток и кръвонасядане по дясното стъпало; ожулвания по левия долен крайник, оток и кръвонасядане на левия глезен, разкъсно-контузна рана по лявото стъпало. Уврежданията са настъпили в резултат на действие на твърди тъпи предмети, чрез удар, натиск или триене с/върху такива предмети. Начинът, по който пострадалата описва да са настъпили (стискане, събаряне на земята и влачене), отговаря на тяхната морфология. В заключението си вещото лице сочи, че гореописаните травматични увреждания представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В с.з. вещото лице пояснило, че ожулванията и кръвонасяданията отзвучават в рамките на 1-2 седмици, а разкъсно-контузните рани – в рамките на месец, като приела, че пълното възстановяване на всички увреждания е било за около три седмици.

В хода на досъдебното производство от заключението на СМЕ по метода на ДНК профилиране било установено, че при изследване на обект под номер 2, представляващ черна на цвят плетена ръкавица, се определя ДНК профил на лице от мъжки пол, който при сравнение с ДНК профилите в Националната ДНК база данни, показва пълно съвпадение с ДНК профила на подс. С.С.Б..

От заключението на назначената допълнителна СМЕ по метода на ДНК профилиране в хода на съдебното производство се установило, че при изследване на обтривки от двете страни на външната част на ръкавицата се определя ДНК профил на лице от мъжки пол, който при сравнение  с ДНК профилите в Националната ДНК база данни показва пълно съвпадение  с ДНК профила на подсъдимия.

В хода на досъдебното производство било представено и заключението на съдебно - одорологичната експертиза, от което при изследване на годни мирисови следи от веществените доказателства – плетена ръкавица и шише с парфюм, се установила идентичност на иззетата миризма от черна на цвят плетена ръкавица със сравнителна миризма, иззета от черно на цвят стъклено шишенце с релефно изобразено слънце на него.

В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд била назначена и комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, която след проучване на материалите по делото и преглед на свид. И., представила заключение. Видно от него, след инцидента психичното състояние на пострадалата се влошило и тя изпаднала в дистрес, като и към момента на освидетелстването не е в състояние да преработи рационално и да се освободи от психотравмата на случилото си. След извършеното тя е била в психогенно състояние на депресивна реакция. Фрустриращото събитие е със силен емоционален заряд и към момента, като актуални симптоми са свръхценностова разработка на събитието, колебания в настроението, разнопосочни емоции, повишена волева активност, свързана с инцидента. Затруднени са социалните контакти – смяна на местоживеене, затруднение в професионалните задължения, налице е и страх да не се повтори случилото се. Към момента на прегледа вещите лица са установили, че свид. И. е с посттравматично стресово разстройство, което има голяма продължителност и би оказало въздействие върху цялостния й психичен живот в бъдеще. Като психологична защита на преживяното, свидетелката е с потисната емоционалност и липса на вътрешно равновесие. С готовност е приела предложението да се обърне към специалист за справяне със симптомите си. Вещите лица са категорични, че състоянието й не влияе върху свидетелската й годност, съществуваща и към момента на случилото се.

Изложените фактически положения са в съответствие съвкупността от безпротиворечиви и взаимнодопълващи се доказателства, извлечени от показанията на свид. Д.И., М.З., Ю. Й., Б.Г., П.Д., С.Д., М.С., К.К.,П.Г., Н.Б., В.В., А.И., Н.Ж., П.П., писмените доказателствени средства, веществените доказателства, интерпретиращите ги заключения на СМЕ, СППЕ, СОдЕ.

Първоинстанционният съд е приел, че към кредитираната съвкупност следва да приобщи и обясненията на подсъдимия, оценени като самопризнания. Внимателният анализ на този източник откроява някои съществени противоречия и несъответствия с установените чрез други доказателства факти и обстоятелства:

Обясненията, депозирани в последното съдебно заседание нямат съществено значение за предмета на доказване. Отнесените към изследваното събитие фактически твърдения на подс. Б. са само – „не знам какво ме накара да отида в този район, да обиколя с колата…. Видях това момиче там пред тях и в последствие я задърпах, а тя като изпищя аз се стреснах, пуснах я и избягах.”. С оглед установеното чрез показанията на пострадалата, свид. Ю. Й., Б. Г. не може да бъде кредитирано обясненото от подсъдимия, че когато момичето е изпищяло, той я е пуснал. Напротив, виковете на пострадалата са били много и с такъв интензитет, че са привлекли вниманието на съседите, мотивирали са ги да се покажат по терасите си, да уведомят 112. Именно появата и намесата на различни хора от различни места на сградата са притеснили подсъдимия и той е променил решението си, като е побягнал, за да не бъде разкрит. Поради изложеното и съставът намира за недостоверни обясненията на подсъдимия в тази част и ги изключва от съвкупността на значимите за изясняване на обективната истина.

Упражнявайки своето право на защита подс. Б. не съобщава подробности за подготовката си да извърши деянието. Осигурените от него средства, хронологията на използването им, изненадващата му поява в гръб, предварително оставения отворен багажник и насилието, упражнено спрямо пострадалата – напълно отсъстват от неговия разказ за  случилото се. Не разкрива и какво е щял да стори с пострадалата при успешно завършване на отвличането й.

Обясненията на подсъдимия в с.з. на 02.05.2017г. действително съдържат декларация, че желае да даде искрени самопризнания по делото, за да изчисти съвестта си, извинява се на бащата на пострадалата и на самата нея. Разкрива, че в рамките на два месеца престой в ареста във връзка с паралелно наказателно производство, осъзнал вината и грешката си. От друга страна, в хода на интервюто по повод изготвянето на предсъдебния доклад, на 11.04.2017г., запитан от инспектора, подс. Б. директно е отрекъл авторството на деянието, категорично не е признал вината си, твърдял е че е невинен. Поканен да изрази в проценти усещането си за виновност е посочил 60% към 40% в „негова полза”, защото единствено ръкавицата, намерена на местопроизшествието е негова според ДНК изследването. Заявил, че като рационално мислещ и предвиждащ човек, с оглед границата на регламентираната санкция е склонен да приеме авторството на деянието по чл. 142 ал. 1 от НК, отнасял се пренебрежително и омаловажавал това деяние с оглед неуспеха му, като се концентрирал към другото, за което е задържан.

Поради изложеното съставът намира, че излагайки своите обяснения в последното съдебно заседание подс. Б. е признал вината си с оглед личната си защита по повдигнатото му обвинение и молбата му за снизхождение по отношение на присъдата. Решаващата доказателствена съвкупност съдържа други източници, чрез които обективно са установени конкретните действия на подсъдимия.

Служебната проверка установи, че в процеса на събиране и проверка на свидетелските показания – в с.з. на 26.09. и 24.10.2016г., защитникът на подс. Б. е направил искане да се констатират противоречия в показанията, съответно, на свид. И. и свид. Й.. По тези искания повереникът не е дал съгласие и съдът отказал да прочете показания от досъдебното производство, тъй като не е дадено съгласие. Видно от нормата на чл. 281 ал. 4 от НПК показанията дадени пред орган на досъдебното производство могат да бъда прочетени при наличие на основания по чл. 281 ал. 1 т. 1 и 2 от НПК, за което не е необходимо да бъде налице съгласието по чл. 281 ал. 5 от НПК. В този смисъл е и трайната съдебна практика - напр. Решение № 22 от 10.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 12/2016 г., I н. о., Решение № 10 от 1.03.2017 г. на ВКС по н. д. № 1246/2016 г., I н. о., Решение № 14 от 14.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2960/2011 г., III н. о. и др. За оценката на подобни източници е въведена гаранцията по чл. 281 ал. 8 от НПК. Това неправилно разбиране на съда, в случая, не е довело до съществено засягане на процесуалните права на подсъдимия и не е осуетило разкриването на обективната истина по делото.

Не са налице възражения от страните, които да наложат допълнителен коментар по тази част на мотивите. Приобщените по делото доказателства позволяват пълноценно изясняване на фактическата основа с постигане на категорични отговори по значимите положения.

 

ІІ. От правна страна.

 

С присъдата подс. Б. бил признат за виновен в това че на 10.08.2015г. в гр.Варна, ж.к.“Възраждане“, пред вх.4 на бл.6, направил опит да отвлече Д.А.И., като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини. Съдът счел, че действайки по описания начин подсъдимият осъществил обективните и субективни признаци на състава по чл. чл.142 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК.

Правните съображения на ВОС по квалификацията на деянието не са оспорвани в настоящия етап на производството. Съставът възприема аргументацията на първоинстанционния съд за съответна на материалния закон и относимата съдебна практика. Упражнената принуда от подсъдимия Б., за да бъде отведена пострадалата от мястото, на което се е намирала, когато я е изненадал в гръб, до подготвения л.а., е била изключително интензивна – пръскане в очите, стискане за китките и влачене през площадката, стълбите пред входа, по тротоара, по асфалта, след това вдигане и поставяне в багажника. Въпреки активното противодействие и съпротива, пострадалата е била реално лишена от възможността да определи своето място в пространството, поставена в зависимост от решенията на физически по-силния и целенасочен подсъдим. Всички тези действия той е извършил напълно разбирайки какви противообществено опасни последици биха настъпили и искайки настъпването им - да отвлече свид. И..

Безспорно се касае за недовършен опит, като довършването на изпълнителното деяние е било осуетено само поради активната съпротива на пострадалата и шанса, въпреки късния час, съседската общност да откликне на призивите й за помощ. Правилно ВОС е констатирал, че намеренията на дееца са били осъществени във висока степен – пострадалата е била поставена в багажника и подсъдимият е опитвал да я върже с подготвено въже. Деянието е останало недовършено поради независещи от волята на подсъдимия причини.

Подбудите и целта на подс. Б., с която е предприел действия да отвлече свид. И., не са съставомерен елемент по повдигнатото му обвинение.

Предвид безспорните фактически положения, правната квалификация на извършеното не обосновава затруднения и допълнителни съображения.

ІІІ. По отношение на наказанието.

 

Основна посока на очакваната от въззивната инстанция проверка на присъдата е наложеното наказание. След съобразяване на изложеното по протеста, жалбата на частния обвинител и граждански ищец и в пренията в хода на с.з. се изяснява спорният момент – справедливо ли е или занижено наказанието, наложено с присъдата.

Проверката на аналитичната дейност на първоинстанционния съд в тази част на присъдата установи, че макар и да не е обсъждано изрично приложението на чл. 58 б. „А” от НК, са били изложени относими към тази законова възможност аргументи, свързани със степента на осъществяване на намеренията от дееца. От конкретните факти се установява, че планираните действия на подс. Б. са били доведени до финален момент, в който след затваряне на капака на багажника, автомобилът, без повече забавяне, тъй като е бил с работещ двигател през цялото време, е могъл да напусне зоната пред блока на свид. И.. Осуетяването на предварителното решение е било внезапно и застрашаващо подсъдимия, поради което и той не е могъл да довърши замисленото, а пострадалата се е възползвала от отдалечаването му и е успяла да излезе от багажника. С оглед на изискуемите ориентири по чл. 18 ал. 2 от НК не се установят основания за прилагане на чл. 58 б. „А” вр. чл. 55 от НК.

Изследвайки обстоятелствата от значение за отговорността на подс. Б. с оглед нормата на чл. 54 от НК в мотивите към разглежданата присъда съдът отчел високата степен на обществена опасност на извършеното. Налице са подчертани криминологични характеристики – случайна жертва, уязвима възрастово и физически, организирано и целенасочено поведение на дееца, набор от средства за сломяване на предвижданата евентуална съпротива. Обществото е изключително критично към деяния от вида на изследваното по делото, висока е моралната укоримост към подобно засягане на абсолютни човешки права, довело в конкретния случай и до множество несъставомерни последици.

Първоинстанционният съд се е заел да изследва степента на обществена опасност на подсъдимия, но не се е ангажирал с изрична оценка. Като значимо е отчетено особеното емоционално състояние, в което е бил подс. Б. – посочено само в неговите обяснения. Видно от описаното в предсъдебния доклад с приятелката си подсъдимият е живял от 2013 до 01.03.2017г., като са имали проблемни отношения през годините, след временната им раздяла са се събрали и отново са имали проблеми. /Поради продължителното му отсъствие от адреса на местоживеене по лична карта, възниква и съмнение във верността на данните по представената от тамошния домоуправител характеристика./. Решаването на проблем, възникнал с приятелката му, чрез маскиране и планирано отвличане на друга жена, не само не намалява степента на опасност на личността, но я увеличава значително. Това е потвърдено и от констатациите за степента му за риск от рецидив в средни стойности и средновисоки стойност на риска от сериозни вреди за обществото. В доклада е посочено, че подсъдимият притежава потенциал за причиняване на сериозни вреди, възстановяването от които, физически или психически, се очаква да бъде трудно или почти невъзможно. „Опасното поведение може да се определи по скалата на прогресиращата опасност на „Уокър” като „активно подготвящ се” – лица, които непрекъснато търсят нови възможности.”. С оглед криминалната му история, характера на интересите му, проявлението при конкретното деяние, антисоциалната нагласа, липса на самоконтрол, безкритичност, склонност за упражняване на физическо насилие за задоволяване на своите потребности и дефицитите в начина на мислене, може да бъде обобщено, че степента на обществена опасност на личността на подсъдимия е висока.

Първоинстанционният съд е приел като смекчаващи отговорността на подсъдимия – чистото съдебно минало, възрастта и изразеното съжаление. Не е отчел, обаче, съществуващите отегчаващи обстоятелства. Като налагащи завишаване на отговорността съставът оцени - внимателната комплексна подготовка с укриване на самоличността му и осигуряване на средства за сломяване и осуетяване на евентуалната съпротива на случайната жертва; интензивността при осъществяване на планираното отвличане, довела до сериозно засягане на физическото и психическото здраве на пострадалата.

С оглед на изложеното съставът на настоящата инстанция намери, че са налице основания за увеличаване на определеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода към средния размер, за срок от пет на шест години. С това отмерване на санкцията се съобразяват както характеристиките на самото деяние, така и потребностите на обществото и на личността на подс. Б.. Този срок на изолиране от обществото би гарантирал въздържането на подсъдимия от извършване на друга престъпна проява и нанасяне на тежки вреди, едновременно с постоянна специализирана работа по минимизиране на риска от личността му, поправяне и превъзпитаване по посока на съблюдаване на законите и социалните норми. Завишаването на определеното с присъдата наказание е обосновано от анализа на значимите за отговорността обстоятелства и не може да доведе до негативно отражение върху личността на подсъдимия, в какъвто смисъл е становището на защитника му. С оглед спецификите и степента на формиране на ценностната система и житейския модел на подс. Б., очакваните от обществото положителни промени могат да бъдат постигнати с продължително и комплексно въздействие, наблюдение и периодична оценка. Наказание, определено в този размер, би осъществило и целите на генералната превенция да има предупредително и възпиращо отражение спрямо останалите членове на обществото.

Изложените съображения обосновават изменение на разглежданата присъда в частта на определеното наказание и увеличаването му.

С оглед размера на наказанието и характеристиките на деянието следва да бъде определен строг първоначален режим на изтърпяване - чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „А” от НК.

 

ІV. По отношение на предявения гражданския иск.

 

Във въззивната жалба и в пренията по същество повереникът моли за увеличаването на размера от уважения от 20000лв. до предявения – от 45000лв., както и за присъждане на разноските, направени от пострадалата за представителство пред настоящата инстанция.

В мотивите към присъдата не са изложени никакви съображения по предявения от пострадалата свид. И. граждански иск.

С оглед правомощията на въззивната инстанция, съставът извърши пълна проверка в тази част на присъдата.

Искът, предявен от пострадалата и допуснат за съвместно разглеждане в наказателното производство е основателен. С действията си, за които подс. Б. е признат за виновен в извършване на престъпление  по чл. 142 ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 от НК, той е осъществил и деликт по чл. 45 от ЗЗД и е причинил неимуществени вреди на пострадалата от деянието Д.И.. Резултатът от непозволеното увреждане е в пряка причинна връзка с неговото противоправно и виновно поведение. Поради което и й дължи обезщетение за причинените болки и страдания.

Неимуществените вреди, причинени от подсъдимия и понесени от пострадалата са били особено интензивни към момента на осъществяване на действията му в ранните часове на 10.08.2015г. Внезапен стрес, усещане за ужас, разнообразни физически въздействия пряко травматизиращи пет различни области по тялото на свидетелката, особено двата долни крайника, придружени от нарастващо насилие и демонстриране на категорично решение да я вкара в багажника на колата си. Осъзнаването на свид. И. – „Като видях отворения багажник си дадох сметка какво ще стане оттук нататък. Разбрах, че трябва да се боря за живота си.”, отразява действителните й преживявания. Тя не е могла да знае каква е целта на подсъдимия, но е усещала фаталността на момента и изключителната си застрашеност. Налагането на престъпната воля на подсъдимия, опитът да бъдат вързани ръцете й, екстремността на ситуацията до момента на напускането му на сцената на престъплението, очертават нарастващ интензитет на понесените от пострадалата физически и психически болки и страдания.

Пряка последица от въздействието на подсъдимия е физическата болка в дните след престъплението, поради характера и местата на травматичните увреждания, затрудненото движение в процеса на възстановяването им. Съвкупно телесните увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Непосредствен резултат от действията на подсъдимия е и тежката психотравма, причинена на пострадалата, актуална и към момента на съдебното производство пред ВОС. В обичайния начин на живот на свидетелката са настъпили коренни промени, преместила се е в друг град, била затруднена с търсенето на работа. Поведението й, все още, е обусловено от преживяван страх от случилото се, необходима й е специализирана помощ за справяне с актуалните симптоми на посттравматичното стресово разстройство.

Съобразявайки обсега, обема, характера и тежестта на причинените от подсъдимия на пострадалата болки и страдания, съставът намира, че обезщетението им е възможно при уважаване на претенцията в размер на 30 000лв. За да счете, че в горницата до 45 000лв. искът е завишен, съдът отчете, че физическите травми са били напълно възстановени за кратък период от около три седмици, а за преодоляване на психическите свидетелката разполага с личностен ресурс и подкрепяща я среда.

Изложените съображения налагат присъдата да бъде изменена в частта на уважаване на претенцията на гражданския ищец, като размерът на присъденото обезщетение бъде увеличен от 20000лв. на 30000лв.

Като пряка последица от увеличаване на уважения граждански иск, следва да бъде постановено и увеличаване на дължимата от подсъдимия държавна такса от 800лв. на 1200лв.

В частта на присъдената законна лихва върху дължимото обезщетение, считано от датата на увреждането, присъдата е правилна и следва да бъде потвърдена.

 

V. По реда на служебната проверка.

 

При изпълнение на правомощията си да провери изцяло присъдата, съставът на въззивната инстанция установи, че постановявайки ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода първоинстанционният съд е определил видът затворническо заведение.

След промените с ДВ бр. 13 от 07.02.2017г. съдържанието на присъдата по чл. 301 ал. 1 т. 6 от НПК включва само определянето на първоначалния режим на изтърпяване. По чл. 58 от ЗИНЗС разпределението в местата за лишаване от свобода става по ред, определен от главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията”.

С оглед на изложеното е необходимо присъдата да бъде изменена като се отмени определянето на вида затворническо заведение.

 

За процесуалното представителство пред настоящата инстанция пострадалата е направила разноски в размер на 500лв., за които са налице доказателства и е направено искане за присъждането им. На основание чл. 189 ал. 3 от НПК тези разноски следва да бъдат възложени на подсъдимия.

 

По изложените съображения и на основание чл. 334 т. 3 и 6 от НПК, чл. 337 ал. 2 т. 1 и ал. 3 от НПК и чл. 338 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

         Изменя присъда № 25 от 02.05.2017 г., на Окръжен съд - гр. Варна, постановена по НОХД № 1109/2016 г., по описа на съда, както следва:

УВЕЛИЧАВА наложеното на подс. С.С.Б. за извършеното престъпление по чл. 142 ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 от НК наказание лишаване от свобода за срок от пет на ШЕСТ ГОДИНИ при първоначален СТРОГ режим,

УВЕЛИЧАВА размерите на присъденото на Д.А.И. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието от 20 000 лева на 30 000 лв., както и на дължимата от подсъдимия държавна такса върху уважения граждански иск от 800лв. на 1200лв.,

ОТМЕНЯ присъдата в частта на определения за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода вид на затворническо заведение,

Потвърждава присъдата в останалата част.

 

ОСЪЖДА подс. С.С.Б. да заплати на Д.А.И. сумата от 500лв., явяващи се направени разноски за процесуалното й представителство пред настоящата инстанция.

        

Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по чл. 340 ал. 2 от НПК по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                                   членове :