Р Е Ш Е Н И Е

69

гр. Варна, 20.04.2015 година

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - наказателно отделение - в открито съдебно заседание на двадесети март две  хиляди и петнадесета  година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:Янко Янков

                                   ЧЛЕНОВЕ:Петя Хорозова

                                                   Станчо Савов

  при участието на секретаря Г.Н.

 прокурора Иван Тодоров, като разгледа ВНОХД №23 по описа на съда за 2015г., докладвано от съдия Савов и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предмет на въззивното производство е присъда№ 112 от 19.11.2013 година по НДОХ № 701/2013 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с която подсъдимата С.Г.Ш.-Ж.  ЕГН:********** е била призната за виновна в това,че:

            - през периода 14.12.2000година - 13.03.2001 година в град Варна,като собственик и представляващ капитала на търговско дружество "Скорела-7"ЕООД,при условията на продължавано престъпление, избегнала плащането на данъчни задължения  по ЗДДС – ДДС в особено големи размери: 1130280,00 лева,като потвърдила неистина в подадените от нея пред данъчно подразделение "Приморски" при ТД-Варна месечни справки декларации по реда на член 72 алинея 1 и член 100 алинея 1 от ЗДДС,както следва:

1. - нa 14.12.2000 година избегнала плащането на данъчни задължения, като подала СД с вх.№ ДДС.03.04-611222/14.12.2000 година за данъчен период- месец Ноември 2000 година,в която потвърдила неистина-несъществуващо право на данъчен кредит по несъществуващи услуги от фирма ЕТ"КиН К.Н."с фактури №№ 0000000013/03.11.2000г.; №0000000014/09.11.2000г.; №0000000015/13.11.2000г. ; № 0000000016/16.11.2000г.; №0000000017/22.11.2000г.,като укрития данък е в особено големи размери -441 340,00 лева.;

2. - на 15.01.2001 година избегнала плащането на данъчни задължения,като подала СД с вх.№ ДДС.03.04-800340/15.01.2001 година за данъчен период месец Декември 2000година,в която потвърдила неистина - несъществуващо право на данъчен кредит по несъществуващи услуги от фирма ЕТ "К и Н К.Н."с фактури с №№ 0000000018/12.12.2000година; 000000019/15.12.2000година; 0000000020/18.12.2000 година.;  0000000021/28.12.2000 г.,  като укрития данък е в особено големи размери -  89 250,00 лева.;

3. - на 14.02.2001 година избегнала плащането на данъчни задължения,като подала СД с  вх.№  ДДС.03.04-501432/14.02.2001 година за данъчен  период  месец  януари 2001год., в  която  потвърдила  неистина-несъществуващо право на данъчен кредит по несъществуващи услуги от фирма ЕТ"КиН К.Н."с фактури с №№ 0000000022/17.01.2001година; 0000000023/23.01.2001година ; 0000000024/25.01.2001година; 0000000025/26.01.2001година, като укрития данък е в особено големи размери  -  282 390,00 лева.;

4. -на 13.03.2001 година избегнала плащането на данъчни задължения,като подала СД с вх.№ ДДС.03.04-800993/13.03.2001 година за данъчен период месец Февруари 2001 година,в която потвърдила неистина-несъществуващо право на данъчен кредит по несъществуващи услуги от фирма ЕТ"КиН К.Н."с фактура с № 0000000026/26.02.2001 година,като укрития данък е в големи размери – 17 300,00 лева

 и на основание член 257 алинея 1/отм./във връзка с член 255 алинея 1 /отм./във връзка с член 26 алинея 1 от НК  и във връзка с член 2 алинея .2  от  НК и член 55 алинея 1 точка 1 от НК й е било наложено наказание "Лишаване от свобода"за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, изтърпяването на което наказание на основание член 66 алинея 1 от НК е било отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, както и"Глоба"в размер на 4 000,00 лева.

Със същата Присъда подсъдимата е била призната за невинна за   това,че:

- през периода 14.12.2000година - 13.03.2001година в град Варна, като собственик и представляващ "Скорела-7" ЕООД, при условията на продължавано престъпление  с цел да осуети установяване на данъчни задължения по ЗДДС – ДДС в особено големи размери, ползвала счетоводни документи с невярно съдържание-фактури издадени от ЕТ "КиН - К.Н."с №№ 0000000013/03.11.2000година;0000000014/09.11.2000год.; №0000000015/13.11.2000година;№00000016/16.11.2000година;№0000000017/22.11.2000година;№0000000018/12.12.2000година;№000000019/15.12.2000година;№0000000020/18.12.2000г.;№000000021/28.12.2000година;№0000000022/17.01.2001година;№0000000003/23.01.2001година;№0000000024/25.01.2001година;№000000025/26.01.2001година;№0000000026/26.02.2001 година за несъществуващи доставки с платен ДДС,които е включила в дневници за продажби към справки-декларации - вх. №ДДС .03.04-611222/14.12.2000год., вх.№ДДС.03.04-800340/15.01.2000год., вх.№ ДДС.03.04-501432/14.02.2001 година,вх.№ ДДС.03.04-800993/13.03.2001 год., с което е укрила данъчни задължения в особено големи размери - 1 130 280,00 лева-престъпление по член 257 алинея 1/отм./от НК във връзка с член 256 /отм/от НК във връзка с член 26 алинея 1 от НК и на основание член 304 от НПК е била оправдана по възведеното и обвинение.

С решение №26 от 28.01.2015г. по КНД №1657/2014г. състав на ВКС е отменил въззивно решение № 125 от 20.08.2014г. постановено по ВНОХД № 152/2014г. по описа на АС Варна и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания.

В съдебно заседание пред състава на АС-Варна, защитата на подсъдимата в лицето на адв.Б.  излага , че поддържа жалбата с посочените в нея основания депозирана пред ВКС в която моли за оправдателна присъда, алтернативно за намаляване размера на наложеното наказание. В съдебно заседание излага, че още по време на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения и в частност в изготвения обвинителен акт, поради като са нарушени правата на подзащитната му. Твърди, че в обвинителния акт няма ясна фактология, която да обосновава фактическото, изпълнително деяние на престъплението, като не става ясно какви действия подсъдимата е обвинена, че е извършила.  Твърди, че към датата на извършване на деянието същото не е било криминализирано, като също се поставя въпрос дали не е изтекла  давност по отношение на извършеното. Предлага делото да бъде върнато на фаза ДП, където и да бъдат изправени нередовностите касаещи обвинението или делото да бъде прекратено поради изтекла давност.    

 Представителят на апелативна прокуратура - прокурор  Тодоров изразява становище за необходимост от връщане на делото на окръжна прокуратура Варна.  Твърди, че разследването по делото е водено едностранчиво, като част от сделките са останали извън полезрението на разследващите.  Предлага съда да приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което е ограничило правата на подсъдимата,  предвид на това,  че са събрани доказателства само в една посока, но не и от друга, което от своя страна елиминира възможността  да се прецени точно какво престъпление е извършено. По отношение на погасителната давност излага, че не е изтекла абсолютната такава, поради което и делото не следва да бъде прекратявано.   

Подсъдимата редовно призована не се явява в съдебно заседание пред Варненския апелативен съд.

Настоящия съдебен състав, като взе предвид становищата на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Присъда № 112 от 19.11.2013 година по НДОХ № 701/2013 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в наказателно - оправдателната й част не е била протестирана, не е била обжалвана и при условията на член 412 алинея 2 точка 3 от НПК е влязла в законна сила.

Първоинстанционния ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД е приел накратко  за установено  следното:

С Решение № 2524 на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД от 02.08.2000г.  в търговския регистър било вписано дружество "Скорела - 7” ЕООД със седалище и адрес на управление в град Варна  улица ”Тодор Икономов”№ 26  със собственик на капитала, управляващ и представляващ дружеството - подсъдимата С.Г.Ш.-Ж.. Това дружество било регистрирано в данъчно подразделение "Приморски" към ТДД-Варна на 17.08.2000г., както и регистрирано по  ЗДДС, считано от 26.10.2000 год.

Като регистрирано лице търговското дружество следвало за всеки данъчен период да се подава справка – декларация по ЗДДС,съставена въз основа на отчетните регистри.  За целта от следващият месец подсъдимата в качеството на представляващ дружеството започнала да подава в ТДД град Варна исканите справки-декларации, в които декларирала право на приспадане на данъчен кредит, като отразявала несъществуващи доставки за услуги от ЕТ "К и Н.”-град Севлиево.

Така за данъчни периоди месец октомври 2000г. до месец януари 2001год. ,в качеството си на собственик и представляващ дружеството в месечните справки-декларации, подсъдимата декларирала извършени услуги по данъчни фактури с доставчик ЕТ"К и Н - К.Н.” и описан в дневниците за покупки предмет на доставките - рекламни услуги, изследване, маркетингово проучване и анализ.

 ЕТ "К и Н  К.Н.” със собственик К.Н. не бил финансово обезпечен и не притежавал материални и трудови ресурси за осъществяване на отразените в дневниците за покупки на "Скорела - 7” ЕООД услуги. Собственикът на дружеството  управлявал дружеството само формално, като не водел счетоводство, не притежавал  документация, като реално никога не бил извършвал стопанска дейност с дружеството.   Последното нямало офис, собственикът й не познавал подсъдимата  и не е осъществявал  сделки с представляваното от нея дружеството, нито бил сключвал договори във връзка с отразените услуги.  Единствено, по указание на свидетеля Д.  с  помощта на когото била регистрирана фирмата на името на Н.., бил положил подписи на празни бели листи с формат над А4, като подписал и пълномощни и впоследствие за това получил от свидетеля парични суми от 100 - 200 лева.

 Свидетелят Д. също не бил развивал дейност с фирмата на Н.. и не познавал подсъдимата. По изготвените фактури не били осъществени никакви плащания. Същите били съставени на празните листи,на които свидетеля Н.. положил подписите си. Услугите, предоставени от ЕТ"КиН К.Н.”,били фактурирани преди вписването на търговеца в търговски регистър на 28.04.1999г.  

На 14.12.2000г. в ТДД на гр.Варна  била подадена справка декларация  вх. № ДДС 03.04 - 611222/14.12.2000 година за данъчен период: месец Ноември 2000година, като бил посочен общ  данъчен кредит в размер на 441 511,30 лева и ДДС за внасяне 16,70 лева.

 За данъчен период месец Декември 2000 година в дневника за покупки на фирма"Скорела-7”ЕООД били отразени фактури, с доставчик ЕТ”КиН К.Н.”и предоставена  услуга - маркетинг.   В СД с вх.№ ДДС 03.04-800340/15.01.2001 година за данъчен период: месец Декември 2000 година бил  посочен данъчен кредит  от  390 231 лева и ДДС за внасяне 17,00 лева.

В  СД с вх. № ДДС 03.04-501432/14.02.2001 година за данъчен период:месец Януари 2001 година бил отразен  данъчен кредит 282 585лева и ДДС за внасяне 11,68 лева.

В  СД с вх. № ДДС 03.04-800993/13.03.2001 година за данъчен период:месец Февруари 2001 година бил посочен общо данъчен кредит в размер на 17 776,52 лева и ДДС за внасяне 53,48 лева.

За данъчните периоди от 14.12.2000 година до 13.03.2001 година подсъдимата  отразила в дневници за покупки и СД по ЗДДС,декларирани пред ТДД-град Варна,че представляваното от нея дружество"Скорела-7”ЕООД е получател на услуги,без реално същите да са били предоставени,декларирайки право на пълен ДК в общ размер на 1 130 280 лева.

По отношение на  ЕТ"КиН К.Н.” била извършена данъчна проверка, ,която установила задължения по ЗДДС в размер на 1 008 630,00 лева-съгласно подадените за периода месец Ноември 2000 година до месец Януари 2001 година справки-декларации по член 100 от ЗДДС / отм./.  Проверени били и първични счетоводни документи и регистри предоставени от представляваното от подсъдимата дружество.

Била извършена насрещна проверка на "Скорела-7”ЕООД, но подсъдимата преустановила представителството си в него и го продала  на свидетеля Станислав Начев  с договор от 10.07.2001 година.    С Решение на  ВОС от 01.08.2000 година дружеството се вляло в"Афелия”ЕООД.

От заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводната експертиза се установява безспроно, че вследствие деклариран ДДС търговецът ЕТ”КиН К.Н.”,е кумулирал задължение по ДДС в размер на 1 132 180,00 лева,което не е внесено в държавния бюджет.  За периода  месец Ноември 2000г. - месец Февруари 2001г. този търговец не е извършвал покупки и съответно не е декларирал кредит за възстановяване.

От заключението от вещото лице  по извършената  съдебно-счетоводната експертиза относно дейността на ,,Скорела-7,,ЕООД е било установено, че размерът на данъчните задължения по  ДДС на това дружество  възлизал на 1 132 180,00 лева. Вещото лице не е  установило налични първични счетоводни документи, доказващи реално извършване на услугите.   С изключение на фактура № 21/28.12.2000 година, за всички останали фактури ДДС  бил начислен неправомерно.

Според заключението на СТЕ подписите в графа съставил на фактури с доставчик  ЕТ"КиН К.Н.” и получател  ,,Скорела-7,,ЕООД били положени преди разпечатването на съответната фактура.

Тази фактическа обстановка ВОС е приел за установена на база на  събраните по делото: гласни и писмени доказателства, заключенията по изготвените съдебно  - счетоводни и съдебно-техническа експертизи, както и  с другите писмени доказателства по делото.

Варненският апелативен съд възприема изцяло изводите на първоинстанционния ВОС относно приетата за установена фактическа обстановка, като законосъобразни,обосновани и в синхрон със събраните по делото доказателства.

От изготвената по делото съдебно почеркова експертиза /във фаза съдебно следствие пред АС Варна/ се установява, че подписите положени за ,,управител,, в справки –декларации за данъчен период месец ноември 2000г. с вх.№ДДС.0304-611222/14.12.2000г. ; за месец декември 2000г. с вх№ДДС.03.04-800340;  за месец януари 2001г.  с вх.№ДДС.03.04-501432/14.02.2001г.; за месец февруари 2001г. с вх. № ДДС.03.04-800993/13.03.2001г. на фирма  ,,Скорела-7,,ЕООД са изпълнени от подсъдимата С.Г.Ш.-Ж..

При така законосъобразно и обосновано приетата за установена фактическа обстановка по делото,настоящата въззивна апелативна инстанция намира,че по делото са събрани безспорни доказателства за вината на подсъдимата  във връзка с извършеното инкриминирано деяние.

С подаването на инкриминираните СД по ЗДДС пред НАП-Варна,както и на Дневници за покупки за периода 14.12.2000година - 13.03.2001година на"Скорела-7"ЕООД, подсъдимата неправомерно е декларирала нереални сделки по фактури с доставчика  ЕТ"КиН -К.Н.”,с което е потвърдила неистина и е ощетила държавния бюджет със сумата от 1 130 280,00 лева.

Относно доводите на  защитата на подсъдимата, че от субективна страна не е било доказано извършеното престъпление, настоящия съдебен състав намира, че с оглед събраните гласни и писмени доказателства водят до еднозначния и категоричен извод за фиктивност и нереалност на сделките с контрагент, който не е развивал никаква дейност.  От материалите по делото безспорно е било установено, че разплащания по банков път изобщо не са били осъществявани, въпреки,че във фактурите е било отразено,че това е ставало чрез платежни нареждания. Следва да се обърне внимание и на специфичността на "доставяните услуги” към"Скорела-7" ЕООД от фиктивния търговец ЕТ"КиН К.Н." -  ,,представително изследване на аудиторията”, за което свидетелят Н..  в показанията си заявява,че й ,,понятие си няма за какво става дума,,.

Подсъдимата чрез използване на фактури за нереални сделки с фирма, която не води счетоводство, няма персонал и материални активи, е създала кухи обороти за отделните данъчни периоди,което е познат механизъм за избягване плащане на данъчни задължения.

 Съгласно счетоводните експерти процесната сума възлиза на 1 130 280,00 лева,като според  ТР №1/30.10.1998 година на ОСНК на ВКС на РБ  същата е в особено големи размери.

Настоящият съдебен състав намира, че  по делото са събрани безспорни и категорични доказателства за вината на подсъдимата във връзка с извършеното инкриминирано деяние. С подаването на СД пред НАП-Варна,както и на Дневници за покупки за периода 14.12.2000година - 13.03.2001година на "Скорела-7”ЕООД, неправомерно са били декларирани нереални сделки по фактури с ЕТ "КиН К.Н.”,като по този начин подсъдимата  е избегнала плащането на данъчни задължения в общ размер от 1 130 280,00 лева и държавния бюджет е ощетен със същата тази сума.  С действията си подсъдимата  е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав член 257 алинея  1  от НК /отм./  във връзка с член 255 алинея 1 от НК/отм./във връзка с член 26 алинея 1 от НК.  Деянието е било извършено от подсъдимата  при условията на пряк умисъл - по смисъла на член 11 алинея 2 от НК,като умишлено,с действията си е целяла получаване на облага.

           По отношение на  възражението на защитата за неправилното приложение разпоредбата на член 26 алинея 1 от НК и квалифицирането на извършеното от подсъдимата деяние, като продължавано престъпление, настоящият съдебен състав, както и предходния на АС намира, че, действително за разглеждания инкриминиран период института на продължавано престъпление  е бил неприложим, тъй като  през 1997 година е бил отменен и възстановен впоследствие през 2002 година. Поставя се обаче въпроса за по благоприятния закон за подсъдимата, а именно, дали прилагането на правилата за съвкупността от престъпления по смисъла на член 23 и член 25 НК с възможност за приложение и на разпоредбата на член 24 от НК или  продължавано престъпление по-по смисъла на член 26 алинея 1 от НК.

Както и предходният състав на АС, така и този намира, че  законосъобразно ВОС е приложил разпоредбата на продължавано престъпление,позовавайки се на разпоредбата на член 2 алинея 2 от НК,тъй като до влизане на присъдата в сила приложимият най-благоприятен закон за подсъдимата е именно този по член 26 алинея 1 от НК.  В противен случай при евентуално приложение на разпоредбата на член 23 алинея 1 от НК има законова възможност и за приложение разпоредбата на член 24 от НК.

По отношение направеното от защитата възражение, че на ДП са допуснати съществени процесуални нарушения и в частност при изготвяне на обвинителния акт, които нарушават правото на защита на подсъдимия, настоящия съдебен състав намира това възражение за неоснователно, като счита, че същия отговаря на изискванията изведени в тълкувателно решение №2/2002г. на ОСНК на ВКС.  В обвинителния акт са описани престъплението извършено от подсъдимата,  начинът и мястото на извършването му, посочени са размерите на инкриминираните суми и размерите на укритите данъчни задължения.  От представения от прокуратурата обвинителен акт се извличат обстоятелствата даващи възможност да се индивидуализират обективните и субективните признаци на престъплението което е повдигнато на подсъдимата. В неговата заключителна част се съдържат данни  за самоличността на подсъдимата, правната квалификация на деянието, наказателния закон който да се приложи, датата и мястото на съставяне на обвинителния акт, името и длъжността на съставителя и неговия подпис. Счита, че в този си вид обвинителния акт отговаря на изискванията на 246 от НПК, като не се нарушават правата на обвиняемия /подсъдимия/ и неговия защитник 

По отношение на направеното възражение за приложимия закон, настоящия съдебен състав намира, че тук също не е допуснато съществено процесуално нарушение. Обвиненията  предявени на подсъдимата са     по чл.257 ал.1 /отм./ вр. чл.255 ал.1 /отм./ вр. чл.26 ал.1 от НК     и   по чл.257 ал.1 /отм./ вр. чл.256 /отм./ вр. чл.26 ал.1 от НК.    Формата на изпълнителното деяние по чл.257 вр. чл.255 ал.1 от НК се изразява в потвърждаване на неистина в подавана справка декларация, като целта е да се избегне  плащането на данъчни задължения  в големи размери, като тя изцяло е пресъздадена в новата редакция на действащия сега  текст на чл.255 ал.1 т.2 и 6 от НК.  Предвид обаче на обстоятелството, че по благоприятен за подсъдимата е текста на разпоредбата на отменения чл.257 ал.1 от НК вр. чл.255 ал.1 от НК, то и именно по този текст е повдигнато и обвинение спрямо подсъдимата.  По отношение възражението , че не е конкретизирано дали данъка е укрит или  е избегнато плащането му, следва да бъде отбелязано, че макар да касаят отделни  изпълнителни деяния, то резултата е един, а именно –укриване на данъчни задължения.

По отношение направените възражения за погасяване на наказателното преследване по давност, настоящия съдебен състав намира, че такава по чл.80 ал.1 т.3 от НК  не  е изтекла предвид прекъсването на давността с извършени по делото процесуални действия спрямо подсъдимата след образуване на ДП и в частност следва да се има предвид датата на която е започнало да се води ДП срещу подсъдимата, а именно 03.06.2009г. /или ако се вземе предвид постановлението на прокурор от ОП Варна  от 12.07.2010г. - л.3 том 15 от ДП/  т.е. от тази дата до настоящия момент не са  изтекли 10 години – каквото е изискването на горепосочения законов текст за да се погаси наказателното преследване по давност.    Предвид на това и следва да се прецени единствено дали не е изтекла абсолютната давност за тези престъпления, който срок е 15/петнадесет/ години.  Установява се при прости математически изчисления, с  оглед инкриминирания период 2000год. - 2001год. че към настоящия момент същия не е изтекъл.

   С оглед и на това обстоятелство, първоинстанционният съд правилно е преценил, че няма налична погасителна давност , поради което и правилно е  осъдил подсъдимата  за извършеното от нея престъпно деяние, тъй като не е изтекъл и предвидения от НК давностен срок.

По гореизложените съображения  настоящият съдебен състав намира, че  оплакванията във въззивната жалба на защитата на подсъдимата и тези направени в съдебно заседание са неоснователни и като такива,следва да бъдат оставени без уважение.

С оглед позицията на  представителя на апелативна прокуратура Варна изразена в съдебно заседание пред апелативния съд, настоящия съдебен състав намира, че не следва да обсъжда доводите на прокурора от ОП Варна  изложени в протеста за явна несправедливост на наложеното наказание.  

Намира, че ВОС   правилно е определил наказание на подсъдимата при условията на чл. 55 алинея 1 точка 1 от НК като е взел предвид  смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало и като изключително  изминалия дълъг  период от време от извършване на деянието до постановяване на присъдата, като срок е толкова продължителен не по вина на подсъдимата. По тези съображения се прави извод , че първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е приложил разпоредбата на член 55 алинея 1 точка 1 от НК, като е наложил на подсъдимата   наказания: "Лишаване от свобода"за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА,с приложение на разпоредбите на института на условното осъждане-по смисъла на член 66 алинея 1 от НК  с минималния изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила,както и "Глоба"в размер на             4 000лева.  Настоящия състав намира, че така определените наказания са  справедливи, като не следва да бъдат променяни по  размер и са напълно достатъчни за поправянето и превъзпитаването на подсъдимата,както и за  постигане целите на специалната и на генералната превенции визирана в разпоредбата на чл.36 от НК.

Предвид на гореизложеното настоящият съдебен състав прави извод , че както протестът на прокурора, така и въззивната жалба на  подсъдимата  се явяват изцяло неоснователни и като такива,следва да бъдат оставени без уважение.

Като правилна и законосъобразна присъдата на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание член 338 от НПК следва  да бъде потвърдена.

При служебната проверка настоящият съд не намери  нарушения, които да са допуснати на ДП или във фазата на съдебното следствие, които да се явяват съществени  и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

Водим от горното и на основание член 338 от НПК съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,

                                            Р Е Ш И :

 ПОТВЪРЖДАВА присъда № 112 от 19.11.2013 год. по НОХД 701/2013 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с подсъдима С.Г.Ш.-Ж.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД  на  РБ в 15-дневен срок  от съобщението му до страните

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ :  1:                     2: