Р Е Ш Е Н И Е

 

75

 

Варна  12.04.2016 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНЕСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,наказателно отделение-втори състав,на Десети Март,две хиляди и шестнадесета година,в публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИЛИЯ ПАЧОЛОВ

 

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

                        РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

Секретар Г.Н.

Прокурор СТАНИСЛАВ АНДОНОВ

           Като разгледа докладваното от съдия ПАЧОЛОВ

ВНОХД № 23 по описа за 2016 година,за да се произнесе взе предвид:

 

Варненският окръжен съд, с Присъда № 102 по НДОХ № 1270/2015г. по описа на същия съд, постановена на 04.11.2015г., е признал подсъдимите Г.Н.Г., Й.П.Г. и Н.Д.В.-М. за ВИНОВНИ в следните деяния:

1.      Подсъдимият Г.:

- за това, че в периода от 10.2014г. до 18.11.2014г., в областите Добрич и Варна, при условията на продължавано престъпление и в съучастие с длъжностни лица: Й.П.Г. и Н.Д.В. - М., като помагач, поискал дар в размер на 34 000 лева и приел дар в големи размери - 23 500 лева от различни земеделски производители, който не му се следва, като подкупът е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение – престъпление по чл.302, т.2 и т.4, б."а", вр. чл.301, ал.1, пр. първо и второ от НК вр. чл.26, ал.1 от НК и във вр. чл.20, ал.4 от НК и вр.чл.54 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА,което наказание на основание чл.58а ал.1 НК е редуцирал с 1/3 и наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ,и което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ,както и наказание ГЛОБА в размер на 4 000,00/четири хиляди/ лева.

На основание чл.304 от НПК съдът е оправдал подсъдимият да е приел дар за разликата между 34 000 до 23 500 лева;

- за това, че в периода на месец октомври 2014г. до 17.11.2014г., в област Добрич, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у различни физически лица, че е длъжностно лице към Държавен фонд „Земеделие“, в резултат на което им причинил имотна вреда в общ размер  на 11 500 лева – престъпление по чл.210, ал.1, т.1, пр. първо, вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и вр.чл.54 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ,което наказание на основание чл.58а ал.1 НК е редуцирал с 1/3 и наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ,и което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е групирал наложените на подсъдимия Г.Г.  наказания и е определил да изтърпи най-тежкото от тях, а именно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ТРИ ГОДИНИ, отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ,както и кумулативно наказание ГЛОБА в размер на 4000,00 лева /четири хиляди лева/;

Със същата Присъда на подсъдимия Г.Г. са наложени и наказания ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да заема длъжност в сферата на държавната общинска администрация” за срок от ТРИ ГОДИНИ и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да упражнява дейност, свързана с материална отговорност” за срок от ТРИ ГОДИНИ.

2. Подсъдимата Г., за това, че за периода от 10.2014г. до 18.11.2014г., в областите Добрич и Варна, при условията на продължавано престъпление и в съучастие с Н.Д.В. – М. и Г.Н.Г., поискала дар в размер на 36 300 лева и приела дар в големи размери - 24 300 лева от различни земеделски производители, който не й се следва, като подкупът е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение – престъпление по чл. 302, т.2 и т.4, б."а", вр. с чл. 301, ал.1, пр. 1 и 2 от НК вр. с чл. 26, ал.1 от НК и вр. с чл. 20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.54 и чл. 58а от НК й  наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, както и ГЛОБА в размер на 3000,00 лева /три хиляди лева/.

Със същата Присъда на подсъдимата Й.Г. са наложени и наказания ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да заема длъжност в сферата на държавната и общинска администрация” за срок от ТРИ ГОДИНИ и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да упражнява дейност свързана с материална отговорност” за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.304 от НПК съдът е оправдал подсъдимата Г. да е приела дар за разликата между 36 300 до 24 300 лева.

3. Подсъдимата Н.В.-М., за това, че за периода от началото на 10.2014г. до 18.11.2014 г., в областите Добрич и Варна, при условията на продължавано престъпление, в съучастие с Н.Д.В. – М. и Г.Н.Г., поискала дар в размер на 24 800 лева и приела дар в големи размери  - 23 300 лева от различни земеделски производители, който не й се следва, като подкупът е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение – престъпление по чл.302, т.2 и т.4, б."а", вр. с чл. 301, ал.1, пр.1 и 2 от НК вр. с чл. 26, ал.1 от НК и вр. с чл. 20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.54 и чл.58а от НК й наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, както и ГЛОБА в размер на 2000,00 лева /две хиляди лева/.

Със същата Присъда на подсъдимата Н.В.-М. са наложени и наказания ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да заема длъжност в сферата на държавната и общинска администрация” за срок от ТРИ ГОДИНИ и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да упражнява дейност свързана с материална отговорност” за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.304 от НПК съдът е оправдал подсъдимата Н.В.-М. да е приела дар за разликата между 24 800 лева до  23 300 лева.

Подсъдимите са осъдени да заплатят направените по делото разноски.

Въззивното производство пред Апелативен съд - Варна е образувано по:

- протест на прокурор при СГП, с предложение първоинстанционната Присъда да бъде изменена, като бъде увеличено наложеното на подсъдимите наказание. В допълнително писмено изложение към протеста се излагат аргументи в тази насока, като се акцентира върху пренебрегването от страна на първата инстанция на налични множество отегчаващи отговорността обстоятелства. Настоява се за приложение на разпоредбата на чл.24 от НК по отношение на подсъдимия Г. и за ефективно изтърпяване на наказанията от всички подсъдими, както и за увеличаване размера на кумулативно наложената глоба;

- жалба на подсъдимата Г. чрез процесуалния й представител – адв. Т. – ВАК, с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че съдът не е обсъдил възможността за приложение на чл.55 от НК, както и че не са съобразени всички смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на тази подсъдима. Молбата е за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК, както и за намаляване срока на изпитателния срок на отложеното наказание по реда на чл.66 ал.1 от НК;

- жалба /бланкетна/ на подсъдимия Г. чрез процесуалния му представител – адв. Б. – ВАК, с която първоинстанционната присъда се обжалва, като неправилна, необоснована, явно несправедлива, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че неправилно не е приложена разпоредбата на чл. 55 от НК при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Молбата е за изменение на присъдата на ВОС и за намаляване размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание пред състава на Апелативен съд - Варна, тримата подсъдими редовно призовани се явяват лично и се представляват от редовно упълномощени защитници от преди.

Процесуалният представител на подсъдимата Н.В. – М.  - адв. Ж. – ВАК заявява, че последната не желае да се присъедини към подадените въззивни жалби.

Защитниците на подсъдимите Г. и Г. поддържат аргументите си, изложени в жалбите до въззивния съд с искане за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК. По отношение на подсъдимата Г. се прилагат писмени доказателства за влошеното й психическо и здравословно състояние. 

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбите, поддържа така изготвения протест и намира, че наложените наказания на подсъдимите следва да бъдат завишени и определени около и на средния размер за извършените престъпления, както и да бъдат изтърпени ефективно от подсъдимите. Предлага Решение в този смисъл.

 

След преценка на оплакванията и доводите на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното :

 Протестът и жалбите на подсъдимите са подадени в установения от НПК срок и са допустими за разглеждане от въззивната апелативна инстанция.

 По същество както протеста,така и жалбите на подсъдимите са неоснователни и като такива,следва да бъдат оставени без уважение по изложените по – долу съображения:

Съдебното производство пред Варненски окръжен съд е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к.: 1. Подсъдимите са направили подобно искане, заявявайки, че признават фактите и обстоятелствата, изложени в  обвинителния акт, не желаят да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че  самопризнанието на подсъдимите се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъдебното производство, след което е провел съдебно производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият Г. работил към отдел „Регионален технически инспекторат" към ДФЗ, Областна дирекция - Варна. През месец август 2013г. по свое желание напуснал работа.

Подсъдимите Г. и В. - М. работили като „старши експерт" в Държавен фонд „Земеделие", Областна дирекция - Варна, отдел „Регионален технически инспекторат". Според длъжностните им характеристики те следвало да извършват проверки по места на ползватели съгласно Правилник на дейността на Дирекция „Технически инспекторат". При проверките за спазване на изискванията за кръстосано съответствие следвало да се проверява и за запалване на стърнища. Проверките на място обхващали цялата декларирана в ИСАК земеделска земя на стопанството и животновъдния обект на кандидата. Ако съответният кандидат не спазвал изискване или стандарт, съответно се уведомявал директора на Дирекция „Технически инспекторат" чрез докладна записка.

Тримата подсъдими били в добри приятелски взаимоотношения. Предвид опитът им, като държавни служители в отдел „Регионален технически инспекторат" същите решили, да злоупотребят със служебното положение на Г. и В. – М., за да принудят различни земеделски стопани да им заплащат неправомерно парични суми. С тази цел същите решили при извършване проверките, ако констатират запалване на полски култури в полето на съответния бенефициент да потърсят личен контакт с него. Така осъществявайки намисленото подсъдимите им разяснявали тежестта на нарушението и предвидените за това санкции, като убеждавали земеделските стопани, че  Г. и  М. няма да изпълнят служебните си задължения, свързани с документиране на съответното нарушение.

Към момента на извършваните от тях съвместни проверки подсъдимият Г. вече не бил държавен служител към Държавен фонд „Земеделие", но Г. и М. разчитали изключително на неговия опит и знания за мотивирането на земеделските стопани. Неправомерната дейност на подсъдимите продължила в периода 10.2014г. - 18.11.2014г., и била насочена спрямо десет различни лица - земеделски стопани. Девет от случаите касаели територията на област Добрич, а един  - област Варна.

Подсъдимият Г., извън споменатите случаи и възползвайки се от опита си на бивш служител на Държавен фонд „Земеделие", решил независимо от останалите две подсъдими да набави самостоятелно и за себе си имотна облага. Той събирал различни парични суми, като възбуждал и поддържал заблуждение у земеделски стопани, че е длъжностно лице към отдел „Регионален технически инспекторат" и ги убеждавал, че от него зависи налагането на санкции за запалените от тях стърнища. Твърдял, че именно той може да предотврати намаляването на полагащата им се субсидия в следствие на констатираните нарушения срещу определена сума пари. Общият размер на получените от подсъдимият Г. по този начин суми възлизал на 11 500 /единадесет хиляди и петстотин/ лева.

От така приетата фактология по делото Апелативен съд-Варна констатира, че на досъдебното производство са били събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК. Чрез допустимите от НПК способи и съответните доказателствени средства.Съставът на Варненски окръжен съд е достигнал до фактическите изводи на прокуратурата, отразени в обвинителния акт и приети изцяло от подсъдимите. За да направи това обаче, първоинстанционният съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК.

 Установеното от обективна и субективна страна престъпление подкуп е реализирано от тримата подсъдими – Г., като „помагач”, а Г. и В. – М., като „съизвършители” чрез получаване на дар, който не им се следва – различни суми от земеделски производители. В замяна на това подсъдимите е следвало да не изготвят съответните докладни записки за констатираните изгаряния на запалени стърнища от полски култури, съгласно нормативните изисквания, като подкупът е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение. Земеделските производители били заплашвани от подсъдимите, че ако не предоставят исканите суми, ще бъде инициирана цялостна проверка на обработваните от тях площи. По този начин и тримата подсъдими са генерирали неправомерно следните суми: Г. - 23 500 лева, Г. - 24 300 лева, В.-М.- 23 300 лева; Отделно от деянието по смисъла на  чл.302, т.2 и т.4, б."а", вр. чл.301, ал.1, пр. 1 и 2 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК, подсъдимият Г. е осъществил и състав на престъплението по чл.210, ал.1, т.1, пр. първо, вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като е последователно е възбудил и поддържал заблуждение у различни земеделци, че е длъжностно лице към Държавен фонд „Земеделие“, в резултат на което им причинил имотна вреда в общ размер  на 11 500 лева.

Всички деяния са осъществени с пряк умисъл-по смисъла на чл.11 ал.2 от НК,тъй като подсъдимите са съзнавали обществената опасност на деянията си, предвиждали са общественоопасните им последици и са желаели настъпването им. От действията на подсъдимите ясно се очертава намерението и целите им, а именно : да се облагодетелстват неправомерно за сметка на земеделските производители.

Оплакванията във връзка със справедливостта на наказанията е направено от всички страни, което позволява едновременен отговор на протеста и жалбите на подсъдимите. Същите се преценяват от настоящия състав, като абсолютно неоснователни.

Първоинстанционният съд обстойно и аргументирано е обсъдил всички обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанията, като е взел предвид степента на обществена опасност на всеки един от подсъдимите и на извършеното деяние, както и съдебното минало на дейците.

Не се споделят аргументите на държавния обвинител за това, че Варненски окръжен съд не е отчел множеството отегчаващи отговорността обстоятелства, което да обоснове необходимостта от ефективно изтърпяване на така наложените наказания на подсъдимите, както и за приложение на разпоредбата на чл.24 от НК по отношение на подсъдимия Г.. Напротив - именно разборът на всички констатирани обстоятелства, е обосновал законосъобразния извод на съда, че наказанията на подсъдимите следва да бъдат определени под средния законов размер, възприемайки доминиращия превес на смекчаващите такива, както и че предвид ниската обществена опасност на всеки един от подсъдимите не е необходимо същите да бъдат изолирани от обществото с оглед на частната и генерална превенции. Предвид на тези констатации, основателно не е била приложена и факултативно завишената  репресия съгласно нормата на чл.24 от НК по отношение на подсъдимия Г..

С оглед императивната норма на чл.373 ал. 2 от НПК вр. чл. 58-а от НК  и при условията на чл.54 от НК, отчитайки всички релевантни фактори и за да бъдат наложени по вид наказания съответни на критериите по чл. 54 НК и целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, както и на принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35 ал. 3 НК, Варненски окръжен съд е наложил справедливи наказания, които според настоящия състав не следва да бъдат коригирани. Това се отнася и досежно   увеличаване размера на кумулативно наложеното наказание „глоба”.

От друга страна не се споделят и доводите на защитата на подсъдимите – Г. и Г., за неоснователния отказ на първоинстанционния съд да приложи разпоредбата на чл.55 от НК, предвид многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства. Това е така, защото с престъплението "подкуп" се засягат и увреждат сериозно обществените отношения, свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и обществения апарат и на държавните органи, както и с точното, еднакво и безкористно осъществяване на властническите функции и на правата и задълженията, произтичащи от компетентността на съответните длъжностни лица. Този вид престъпления в значителна степен подронват авторитета на държавните и обществените органи, като се отразяват твърде неблагоприятно и върху доверието на гражданите в държавното управление и във функционирането на държавния и обществения апарат. Получаването на подкуп от длъжностно лице и то чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение е особено укоримо и разкрива изключително висока степен на обществена опасност, поради което приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК се явява  в случая абсолютно незаконосъобразно.

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на досъдебното  производство или в с.з./, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

Р  Е  Ш  И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 102 от 04.11.2015 година по НДОХ № 1270/2015 година на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД с подсъдими : Г.Н.Г.,ЕГН **********,*** Й.П.Г.,ЕГН **********,*** и Н.Д.В.-М.,ЕГН **********,***.

 РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвана или протестирана пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в ПЕТНАДЕСЕТ ДНЕВЕН СРОК от съобщението му до страните-на основание член 350 алинея 1 от НПК във връзка с член 340 от НПК.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.