Р Е Ш Е Н И Е

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Номер    135/24.10.    Година  2013                 Град Варна

 

Варненският апелативен съд                Наказателно отделение

На единадесети октомври     Година две хиляди и тринадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Илия Пачолов  

                            ЧЛЕНОВЕ:         Димитър Димитров

Румяна Панталеева

 

Съдебен секретар Г.Н.

Прокурор Пламен Костадинов

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 230 по описа на съда за 2013 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 26/08.05.2013 г. по НОХД № 50/13 г. на Окръжния съд в град Силистра, с която Д.Л.Ц. е бил осъден по чл.115, вр.чл.54 от НК на дванадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор. За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, че на 14.03.2011 г. в гр.Силистра, подсъдимият е умъртвили умишлено Т.Г.М..

Ангажирана е била и гражданската отговорност на подсъдимия, който е бил осъден да заплати на всяко от децата на пострадалия общо четири обезщетения за неимуществени вреди, всяко в размер от по 20 000 лева, като за горницата до предварително претендираните размери – 50 000 лева, исковете са били отхвърлени. В гражданско-отхвърлителната част присъдата не е била възразена от заинтересованите страни и е влязла в сила. 

 

Въззивното производство е второ по ред, след постановено предходно отменително решение в тази инстанция, и се инициира с жалба от адвокат А.С.,***, упълномощен защитник на подсъдимия в хода на цялото съдебно производство, с която се отправят искания, поддържани и в съдебно заседание, за оправдателна присъда при приложение на института на неизбежната отбрана. В условията на алтернативност се отправя искане за преквалифициране на деянието по чл.119 от НК и налагане на наказание в хипотезата на чл.55 от НК. Становището на представителите на въззивната прокуратура и на гражданските ищци е, че присъдата е правилна и следва да бъде потвърдена. В последната си дума подсъдимият оставя на Апелативния съд да прецени.

 

І. По спазване на процедурните изисквания.

Развитите в допълнителната жалба възражения на защитата в този смисъл могат да бъдат сведени до оспорване от една страна на процесуалното поведение на първоинстанционния съд в светлината на предходното въззивно отменително решение и на заключението по назначената допълнителна експертиза, а от друга - до произтичащо от него ограничаване на права поради недопускане на доказателствени искания.

Известно е, че в случаите на връщане на дела за ново разглеждане, задължителни указания може да дава само касационната инстанция, но доколкото основанието на въззивния съд за връщане по чл.335, ал.2 от НПК е необходимостта да бъдат отстранени допуснати съществени процесуални нарушения в съдебната фаза, логично е да се очаква, че констатираният и указан порок ще бъде отстранен при повторното разглеждане.

Предходният въззивен състав, разглеждал делото, го е върнал в окръжния съд, като е посочил конкретни слабости в оценъчната дейност на първия съдебен състав, придружени от отсъствие на мотиви по съществени елементи от доказателствения и правен анализ. В частност е било указано, че следва да бъдат използвани специални знания, чрез които да се даде отговор на въпроси от предмета на доказване, като се вземат предвид следите по веществените доказателства – парчета от перде, за които ДНК експертизата е установила, че са от кръвта на пострадалия. В тази част на решението наистина е бил използван и израза „трасологична експертиза”, но едновременно с това, в същия абзац е било отбелязано: „Чрез съпоставката с обективните находки, количеството, височината и посоката на капките кръв, височината на двамата участващи в ситуацията, вещите лица по СМЕ биха могли да изключат част от възможните версии за нанасяне на ударите с ножа и да доведат решаващия орган до обективната истина са случилото се”.

В съдебно заседание на 22.03.2013 г., след като е прочел заключението на съдебномедицинската експертиза от досъдебното производство, и е предявил веществените доказателства, съдът е назначил допълнителна такава, по която е било представено заключение–отговор на поставените множество подробни въпроси, включително и тези, които във въззивното решение са били уточнени като неизяснени. Още в това първо съдебно заседание прокурорът е маркирал основните въпроси, които трябва да получат отговор чрез допълнителната експертиза, и в.л. д-р Д. е заявил, че въпросът за взаимното разположение на подсъдимия и пострадалия може да бъде обвързан с описанието от огледния протокол на каква височина са се намирали пердетата, респ. капките кръв, както и да се отговори как биха могли да попаднат там. В този смисъл допълнителната експертиза, макар да не е „изследвала” веществените доказателства, както изрично е отбелязано под формата на отговор по 36 въпрос, е била запозната с тях, както и с другите експертизи по делото, и разбира се, с огледния протокол, от който става ясно, че следи, представляващи „пръски” от червеникаво-кафяво вещество, има по дългото бяло- прозрачно перде на релса над прозореца зад масата, както и по стъклото зад него и прилежащото по-късо фиксирано второ перде, като и в двете области на находките следите са разположени на височина от 1 до 1.76 м, измерено от земята.

 Чрез тази допълнителна експертиза, макар и незадължителни, очевидно са били изпълнени указанията от първото въззивно решение по отношение необходимостта да бъдат доизяснени важни доказателствени факти, без при това заключението да е компрометирано поради невключването като вещо лице на криминалист /трасолог/, тъй като на всички поставени въпроси е можело да бъде отговорено чрез използване на специални знания в областта на съдебната медицина – квалификация, която притежават и двете вещи лица, на които е била възложена.

Не е налице и противоречие между заключението, представено на досъдебното производство, и това от допълнителната съдебно-медицинска експертиза.

От всички материали във връзка с експертизата  от досъдебното производство става ясно, че на 16.03.2011 г. от 11 до 15 часа вещото лице д-р И. е присъствало на огледа на трупа на самото местопроизшествие, от 15:30 до 21:30 часа двамата с д-р Д. са извършили аутопсията в секционна зала на отделението по съдебна медицина при МБАЛ Силистра, на 20.03.2011 г. водещият разследването е формулирал конкретни въпроси към тях, а обсъждането, анализът на данните и депозирането на заключението са станали по-късно. Пред тази първа експертиза са били поставени осем въпроса, от които в заключението не е бил изложен отговор на седмия – „какви са направленията на раневите канали и в какво най-вероятно положение са се намирали потърпевшият и нападателят един спрямо друг?”.

След приобщаване на горната експертиза на съдебното следствие не е бил провеждан разпит на вещите лица и след изслушване на страните се е пристъпило към назначаване на допълнителната, при което отговорът както на пропуснатия въпрос, така и на множеството допълнително поставени други, са били дадени за първи път с нейното заключение. В рамките на настоящото производство с предмет повторното разглеждане на делото в първата инстанция, не може да бъде коментиран разпита на вещите лица, проведен от първия първоинстанционен съдебен състав, поради което и на съпоставка относно налични противоречия, могат да бъдат поставяни единствено заключението от досъдебното производство и заключението по допълнителната СМЕ, респ. отговорите на вещото лице д-р Д. при изслушването му в с.з. на 08.05.2013 г. Между тези доказателствени източници няма никакво противоречие, като е изяснено при това и, че при експертизата в досъдебното производство вещите лица са работили и правили своите изводи единствено на база направената от тях аутопсия, без да са им били предоставени останалите материали по делото, докато при допълнителната са разполагали с всички тях, в т.ч. ножа, парчетата от перде и данните от огледния протокол за локализацията на пръските кръв.

Не отговаря на действителното съдържание на отговорите по осми и двадесет и пети въпрос твърдението, че с тях експертите дават становище относно целта и намерението на дееца, че правят преценка досежно субективната страна на деянието и умисъла – точният прочит на експертизата установява, че вещите лица са дали един съвсем конкретен отговор на осмия въпрос, който е бил само по фактите, а на двадесет и петия /№ 9 от поставените от защитата/, който всъщност е бил формулиран неправилно, тъй като е изисквал една оценка извън границите на медицинската компетентност, вещите лица са дали изцяло обективен отговор, избягвайки с професионализъм навлизането в обсъждане на правни категории.

След като първонистанционният съд правилно е преценил заключенията по съдебномедицинските експертизи като обосновани и компетентно дадени, не е имало основание да бъде уважавано доказателственото искане за назначаване на нова комплексна експертиза по същите въпроси, поради което и с решението си да го остави без уважение съдът не е накърнил правото на защита на подсъдимия. Относно направените други искания на защитата в съдебното заседание от 08.05.2013 г. за събиране на нови доказателства, въззивният състав счита, че и без тях обстоятелствата по делото са могли да бъдат изяснени, поради което не констатира и с отказа в тази част да е допуснато съществено процесуално нарушение. 

 

ІІ. По фактите и доказателствената им обезпеченост.

Относимите към поведението, респ. отговорността, на подсъдимия Ц. факти, събрани и проверени по реда и със средствата на НПК от първоинстанционния съд, най-кратко са:

Подсъдимият Д.Ц. и пострадалият Т.М. се познавали и живеели сами в съседни апартаменти на един етаж от жилищен блок в гр.Силистра. На 14.03.2011 г. те се видели пред блока и пострадалият поканил подсъдимия в своя апартамент, да се почерпят. В течение на вечерта двамата разговаряли и употребили значително количество алкохол. Седели в кухненското помещение, край приближена до прозореца с дългата си част маса, на два стола под ъгъл, разположени по диагонал  – единият на късата страна на масата, между нея и малък портативен телевизор, а другият – откъм единствената свободна дълга страна на масата, между нея и леглото, срещу прозореца. Първоначално на стола откъм телевизора седял пострадалият, но в последствие двамата разменили местата си.  По неустановена убедително причина, между тях възникнала разправия, в хода на която Ц. нанесъл на М. четири удара в предната част на торса с кухненски нож. Ударите били нанесени при седнало за пострадалия, и право за подсъдимия, положение, обърнати лице в лице, на близко разстояние /определимо от дължините на ръката на подсъдимия и острието/, със замах, значителна сила и проникнали в максимална дълбочина, като при отвеждането на ножа за последващ удар се образували пръски кръв по пердетата и прозореца.

След стореното подсъдимият се прибрал в своето жилище, като следвал обичайното си поведение до задържането му на 17.03.2011 г. следобед.

През целия ден 15.03.2011 г. дъщерята на пострадалия – свидетелката К.Н., безуспешно опитвала да се свърже с него по телефона, поради което помолила третите съседи от същия етаж – семейство М.и Н.Г., лично да проверят как е. Сутринта на 16.03.2011 г. съпрузите отишли в апартамента на пострадалия, който намерили със затворена, но отключена външна врата, с включено електрическо осветление в коридора и банята, а на земята в кухнята, между стола на късата страна на масата и телевизора, видели тялото му, за което сигнализирали полицейските органи.

Аутопсията констатирала четири отделни прободно-порезни наранявания на различна височина в областта на гърдите, с дълбочина на раневите канали между 8 и 11 см. Раната, условно обозначена под № 3, прерязвала междуребрената мускулатура, перикардната торбичка, предната страна на дясна камера, междукамерната преграда и навлизала в кухината на лява сърцева камера, с което довела до кръвоизлив в сърдечната торбичка и тампониране на сърцето, представящи непосредствения механизъм на настъпване на смъртта.

 

Въпреки многократно повтореното в допълнението към жалбата, че по делото няма абсолютно никакви безспорни и категорични доказателства, налагащи извода, че Ц. е виновен за соченото в обвинителния акт деяние, въззивният съд счита, че делото не е лишено от доказателствена основа, позволяваща установяване на относимите към обвинението факти.

Действително, като единствен източник на гласни доказателства за конкретните обстоятелства на инцидента служат само обясненията на подсъдимия, но той не отрича напълно обстоятелствата на обвинението. Това е така, защото всъщност в основната си част обстоятелствената част на обвинителния акт е построена като преразказ именно на неговите обяснения, дадени в хода на досъдебното производство пред съдия на 18.03.2011 г. – на четвъртия ден след нощта, в която е извършено деянието. След като подсъдимият е бил изслушан непосредствено от съда и е признал, че е наръгал пострадалия с нож, са били приобщени и горните обяснения, като след прочитането на протокола той е заявил изрично, че прочетеното е вярно. Още при този първи разпит подсъдимият, тогава в качеството на обвиняем, е признал, че е намушкал пострадалия, само не е имал ясен спомен за броя на ударите. Пак тогава, първоначално не е помнел с кой от двата намиращи се на масата ножа е действал /л.39 - гърба, абзаца на първия отговор/, но в хода на разпита категорично е уточнил /л.40, в първия цялостен отговор/, че това е бил ножа с металната дръжка – по който е била и намерена кръвта на жертвата.

Тези признания на подсъдимия не са изолирани, а се подкрепят безпротиворечиво чрез всички останали доказателствени източници - протоколите за оглед на местопроизшествие с фотоалбуми, за претърсване и изземване, за личен обиск, както и от заключенията на всички експертизи – дактилоскопни, биологична, химическа, ДНК профилиране, съдебно-медицински и съдебно-психиатрични.

 

Доколкото тези факти са неоспорими, а комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, срещу която защитата не възразява, е изключила възможността подсъдимият да е действал в състояние на физиологичен афект,  същността на въпросите, поставени с допълнението на въззивната жалба, се отнася към правилното приложение на материалния закон след преценка за относимост на института на неизбежната отбрана.

 

ІІІ. По законосъобразността на присъдата.

От правна страна, отговорът на първия съществен въпрос по приложението на материалния закон се намира в зависимост от престъпния умисъл. Обвинението е твърдяло, и съдът е възприел тезата, че при осъществяване на деянието подсъдимият Ц. е действал при инцидентен пряк умисъл към убийство. Известно е от практиката, че за съдържанието на умисъла следва да се съди по съвкупността от всички обстоятелства на извършеното престъпление – предшестващото поведение и взаимоотношенията на дееца и жертвата, средствата, с които е извършено деянието, насоката и силата на ударите, мястото и характерът на нараняванията. В проверяваното дело анализът на обстоятелствата по тези критерии налага несъмнено изводът, че към момента на извършване на деянието Ц. е искал настъпването на смъртта на М., защото:

- ножът, с който е нападнал жертвата, е с обща дължина 28 см, от които 14.6 см само лезвието, което е и със значителна ширина,

- нанесъл е четири последователни и достатъчно добре премерени удара именно в онези негови части, поразяването на които предполага достигане на жизнено важните органи сърце и бели дробове, при това и самата дължина на острието обективно позволява те да бъдат достигнати,

- ударите са нанесени при изключително висок интензитет – те са последователно нанесени един след друг в много кратък времеви интервал – общо и четирите за време по-малко от минута,

- ударите са нанесени със значителна сила, като най-малкият раневи канал е с дълбочина 8 см, а другите три са по 10 и 11 см,

- отделно от удара, довел до смъртоносното нараняване чрез достигане и поразяване на сърцето, всеки един от останалите три, без своевременна и висококвалифицирана медицинска помощ в болнично заведение, също, на собствено основание, би могъл да причини смърт.

 

Като основание за спора по приложението на закона се сочат обясненията на подсъдимия в онази тяхна част, в която той е заявил, че първи пострадалият се е насочил с ножа към него, при което, в схватка прави двамата един срещу друг, той му го е отнел и тогава го е наранил. Обясненията му в тези части се опровергават чрез установеното при назначената на съдебното следствие допълнителна съдебномедицинска експертиза.

За правилното решаване на делото, от фактическа страна не е от значение имало ли е на местопроизшествието малка пластмасова бутилка с общ обем 500 мл, според обясненията – веднъж съдържаща малко количество вода, втори път – празна, защото дори да се приеме твърдението на подсъдимия, че преди инцидента с ножа пострадалият го е ударил с нея по лицето, такова действие не може да се приравни на противоправното нападение, предписано като задължителен елемент на неизбежната отбрана.

По начина, по който е построен обвинителният акт, следва да се приеме, че  прокуратурата твърди това, което е твърдял и подсъдимият на досъдебното производство, а то е /след като се изключи допуснатата техническа грешка в обвинителния акт/, че пострадалият посегнал към кухненски нож, който се намирал на масата, но подсъдимият успял да го вземе от ръката му и да го намушка с него. Т.е. обвинението не отхвърля твърдението на подсъдимия, че първи пострадалият е посегнал и взел в ръка нож. Тъй като това е факт, който принципно може да бъде тълкуван в полза на подсъдимия – не само във връзка с квалификацията, но и като обстоятелство от значение за степента на отговорността, съдът не би следвало да го подлага на преценка /да коментира доказателства в обратен смисъл/.  Изцяло неправилно обаче, и без никакво основание, същите тези факти във въззивната жалба вече се определят като „нахвърляне на озверелия и обезумял М. върху подсъдимия Ц.”.

Според въззивния съд, по делото липсват убедителни доказателства, че е било налице непосредствено нападение по смисъла на чл.12 от НК. В конкретния случай е безспорно, че увреждане не е започнало, но също така липсват основания да се приеме, и че е създадена реална непосредствена опасност за увреждане личността на подсъдимия, защото:

- факт е, че подсъдимият се е намирал в дома на пострадалия по негова покана, и че между двамата до момента на инцидента не е имало каквито и да било причини за саморазправа – те са имали нормални междусъседски отношения, не са се виждали от месеци, часове наред са се черпили и разговаряли, а молбата на пострадалия към подсъдимия да отиде до магазина за цигари е била удовлетворена,

- подсъдимият сам е обяснил, че половин час преди да се стигне до действията с ножа, между тях е имало някаква кавга, след която обаче са си налели още и са продължили да пият,

- по отношение състоянието на пострадалия, пак Ц. е заявил, че още преди да седнат двамата и да изпият по 300-400 мл ракия, М. вече е бил подпийнал и е фъфлел,

- във връзка с обстоятелствата по отнемане на ножа подсъдимият изрично е уточнил, че между тях не е имало борба, и че след като само леко е понатиснал пострадалия, е успял да вземе ножа от ръката му – тук не може да не се отбележи, че липсват каквито и да е порезни наранявания по дланите на М.,

- заключението на допълнителната СМЕ е, че към момента, когато 43 годишният физически здрав подсъдим, в изправено положение, е нанасял ударите с ножа, пострадалият, на 68 години и с влошено здравословно състояние, при това в тежка степен на алкохолно опиване, се е намирал седнал на стола си.

Не само поради разположението на столовете, което е отбелязано във въззивната жалба, но и поради медицинските характеристики на нараняванията, не може да се приеме, че и пострадалият, и подсъдимият са били седнали. Експертизата изключва обаче възможността, претендирана с жалбата, и двамата да са били прави, като се позовава все на обективни показатели:

- локализацията на пръските кръв по пердето,

- необходимостта, с оглед вертикалната посока на раневите канали, гръдният кош на пострадалия да е бил на по-ниско ниво /липсват данни за твърдяното от защитата успоредно на земята положение и ход на ножа, на височина от около 1 м/,

- неспецифичното постигане на почти идентично проникване на ножа в дълбочина.

Видно от снимките към огледния протокол, пръските кръв по ширина на пердето са в средната му част, съответстваща на приблизителната среда на масата, срещу която среда е разположен стола, на който последно е седял пострадалият, и е очевидно, че те действително не биха могли да попаднат там, ако подсъдимият е действал, по неговите обяснения, след като е бил изтласкан чрез настъпването на пострадалия към него, към стената с малката готварска печка. След ставане от стола и движение в рамките на крачка, което и след четирите наранявания медицински е било възможно, тъй като смъртта не е настъпила мигновено, тялото на пострадалия логично би могло да се намира именно в положението и на мястото, където е открито, след падане, или бутане – което само не може да бъде установено.   

Предвид така изброените факти и изводите на експертите, които са обосновани и базирани на обективните находки от мястото на престъплението, следва да се приеме, че дори и в някакъв момент пострадалият да е вземал в ръката си ножа /както и защото това е прието с обвинителния акт/, послужил впоследствие за извършване на престъплението от подсъдимия, последният не е действал в условията на неизбежна отбрана, защото цялостната обстановка, в т.ч. състоянието на М. и факта на отнемането на ножа от него, изключват наличието на реална и непосредствена опасност срещу Ц., респ. последващото му поведение не може да бъде определяно като защита и отблъскване на нападение.

Заключенията по двете комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи – основна и допълнителна, също не могат да обосноват изводи в подкрепа на тезата за действия в условията на неизбежна отбрана. Поначало назначаването на допълнителното изследване е било процесуално неоправдано, тъй като още първата експертиза е дала отговори на съответните въпроси, които са се нуждаели от изясняване, и макар да не е имало конкретно поставен такъв, непосредствено преди заключението се съдържа отговор  по основния въпрос, поставен вече изрично пред допълнителната експертиза. Възможността и правото на вещите лица да дават отговори и по въпроси, които не са били изрично формулирани пред тях, но на база своите познания и опит те ги считат важни за изясняване на обстоятелствата по делото, са нормативно уредени и споделени от съдебната практика, поради което допълнително заключение по делото не е било нужно. Независимо от това то е факт, и защитата се позовава на него, цитирайки го в частта на разсъждението, че вещите лица не изключват възможността потърпевшият да е инициирал конфликта, както и относно споделената вероятност подсъдимият да е постъпвал активно себезащитно в ответ на насилие от пострадалия.

С първото от горните твърдения в цялост, всъщност не се изключва възможността да е вярно казаното от подсъдимия, че двамата са се скарали за незначително нещо, при което потърпевшият го е ударил /с малката празна бутилка/ и после е посегнал към ножа. То няма как да ползва защитата в обем по-голям от постигнатия по делото, тъй като е изцяло в съответствие с фактическото обвинение и приетите за установени от съда обстоятелства, след като обвинението се е позовало, а съдът е дали вяра на обясненията в тази им част.

Допускането, че към момента на инкриминираното деяние подсъдимият най-вероятно е постъпвал активно себезащитно в ответ на насилие от пострадалия, също не може да е от съществена полза за защитната теза, защото не съдържа информация по същинския въпрос - в какво точно се е изразило и какъв е бил интензитета на това насилие /отговор, който надхвърля не само поставените пред тази експертиза въпроси, но и компетентността на вещите лица/. Нещо повече, обсъждането в тази част може да се тълкува повече в подкрепа на възприетата липса на реална и непосредствена заплаха, предвид изрично отбелязаното, че сниженият от алкохола самоконтрол на подсъдимия способства за повърхностно и недооценъчно възприемане на реалните стимули и изключително себеотносното им тълкуване.

 

С аргументите на вече изложеното становище за липса на пряко и непосредствено противоправно нападение, следва да бъде отхвърлена и тезата за приложимост на чл.119 от НК.

  

ІV. По реализиране на наказателната отговорност.

При определяне размера на наказанието, като смекчаващи отговорността обстоятелства в първата инстанция са били посочени чистото съдебно минало и добрите характеристични данни на подсъдимия, а като отегчаващи – броят на нанесените удари, свидетелстващ за престъпна упоритост, и данните от психологическия му профил – асоциално поведение, неуравновесеност и непредсказуемост след употреба на алкохол, непригодност  към общоприетите норми и начин на живот. Въз основа на тези обстоятелства, съдът е застъпил виждането, че наказанието следва да се определи при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, но пречка за това се явява постановената предходна присъда и принципната забрана за влошаване положението на подсъдимия, поради което единствената възможност е налагане на идентична санкция.

Становището на въззивния съд е, че определеното наказание дванадесет години лишаване от свобода е справедливо и съответно на извършеното и не се налага изменение на присъдата в тази част. Така определено, то е разположено в границите между минималния и средния размер на санкцията, което е правилно, защото е налице превес не на отегчаващите, а на смекчаващите отговорността обстоятелства, като към посочените в мотивите на проверяваната присъда се добавят от една страна факта, че ножът първоначално е бил в ръцете на пострадалия /така е отразено в обвинителния акт/, а от друга отношението на подсъдимия към стореното, изразено при първия му разпит на досъдебното производство - ”съжалявам за това, което сторих и се разкайвам, знам, че няма да върне човека” /по-нататъшното му отношение към обвинението е било значително предопределено от наложената защитна теза, което е негово гарантирано процесуално право/. Дали подсъдимият е съдействал напълно за разкриване на обективната истина, според израза от въззивната жалба, по делото не може да се твърди с категоричност, като и в съдебнопсихиатричната и психологична експертиза е отбелязано, че в състояние на средна степен обикновено алкохолно опиване, липсата на спомен не е изключение и не би могла еднозначно да се отдиференцира от психологично разбираемата защита. За това и, доколкото е налице съмнение, то следва да се тълкува в полза на подсъдимия. 

 Същевременно обаче липсват основания наказанието да бъде индивидуализирано в хипотезата на чл.55 от НК, каквото искане се отправя, макар и във връзка с квалификация на деянието по чл.119 от НК. Независимо от всички отчетени смекчаващи отговорността обстоятелства, без да е необходима количествената им оценка като многобройни или не, следва да се отбележи, както че не е налице втората изискуема от закона предпоставка – за несъразмерност дори на най-лекото предвидено в закона наказание, така и че именно определеното с обжалваната присъда наказание може да способства за постигане на необходимия поправителен и превантивен ефект съгласно целите на репресията, и че всяко по-ниско наказание би било несъответно на извършеното като несправедливо занижено.   

 

По изложените съображения не са налице основания да бъде уважена въззивната жалба, и не се констатират служебно други основания за отмяна или изменение на присъдата, поради което и на основание чл.338 от НПК, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 26/08.05.2013 г. по НОХД № 50/13 г. на Окръжен съд Силистра.

 

Решението подлежи на касационна проверка по жалби на подсъдимия и неговия защитник, допустими в петнадесет дневен срок от съобщенията за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: