Р Е Ш Е Н И Е

 

5

 

гр.Варна,  15.01.2018г.

 

В     ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 13 ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

при участието на прокурора СТЕФКА ЯКИМОВА и секретаря ПЕТРАНКА ПАСКАЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНОХД № 230 по описа на ВАпС за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

   

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по:

1. въззивна жалба от защитника на подсъдимия Д.Г.Г., ЕГН ********** против присъда № 14 от 07.04.2017 г. по НОХД № 242/2016 год. по описа на Окръжен съд – Шумен;

2. частни протести от поверениците на частните обвинители и граждански ищци А.Т.Х., А.А.С. и А.Т.Х. – адв.А.А. и адв.Н.И..

Във въззивната жалба на подс.Г. се развиват оплаквания за неправилност на изводите на първата инстанция за доказаност авторството на деянието. Присъдата била основана не на обективен и цялостен анализ на доказателствата по делото, а на предположения. Съдът не бил подложил на анализ показанията на свидетелите А.С., А. и А.Х., приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК и депозирани по НОХД № 158/2014г. и 320/15г. на ШОС, а ги възприел безкритично за достоверни, въпреки тяхната противоречивост относно такъв значим за делото факт като каква е била точно извършената манипулация, причинила смъртоносната травма, какво е било здравословното състояние на починалия преди масажа. Развиват се твърдения, че неправилно ОС Шумен е отказал да обоснове изводите си върху особеното мнение на доц.Г., което според защитата категорично изключва наличието на причинно-следствена връзка между травмата на врата и настъпилата по-късно смърт.

Развиват се оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от първата инстанция, свързани с превратно тълкуване на гласните доказателствени източници и не обсъждане на заключенията на СМЕ, назначени от други състави на първата инстанция при предходните разглеждания на делото в ШОС. Навеждат се доводи за допуснато нарушение по чл. 6 /1/ ЕКПЧОС, тъй като делото не било разгледано и решено от независим и безпристрастен съд, а подсъдимия е бил лишен от справедлив процес, тъй като съдът

-не призовал и не изслушал вещите лица Р.Т.Х., Р.В.П. и Т.Т.Х. по изготвената от тях СМЕ, назначена от предходни състави;

-безспорно било обаче, че съдът знаел изразеното от тях становище във връзка с изготвената от тях СМЕ и позицията им по н.о.х.д. № 158/2014г. на ШОС и по н.о.х.д. № 329/15г. на ШОС, която по съдържание и същество е еднаква;

-включвайки тези трима експерти в състава на назначената от него нова петорна СМЕ, той детерминирал нейния извод. В същото време при констатирано противоречие между констатации на мнозинството и д-р Г., изразила особено мнение, съдът приел експертизата, вместо да назначи нова експертиза. В крайна сметка въззивната инстанция е сезирана с искане на основание чл.336, ал.1, т.3 НПК да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия изцяло, както и да отхвърлите изцяло предявените граждански искове. В условията на евентуалност се претендира на основание чл. 335, ал. 2 НПК отмяна на присъдата и връщане на делото на друг състав на съда за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения или изменение на първоинстанционната присъда с намаляване на наложените наказания и изпитателен срок до законоустановените минимуми, респективно приложение на чл. 55 НК.

В жалбите на частните обвинители и граждански ищци се оспорва единствено размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който според въззивниците е изключително занижен и не може да постигне търсената обезвреда. Иска се изменение на атакувания съдебен акт и увеличаване размера на обезщетението до неговия пълен размер.

С атакувания съдебен акт Д.Г.Г., ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че на 18.03.2013 г. в дома си в гр.Шумен, на ул. „Генерал Паренсов” № 14, в качеството си на рехабилитатор-масажист, по непредпазливост причинил смъртта, настъпила на 02.04.2013 г. в гр.Варна, на Т.Х.С. с ЕГН ********** ***, чрез действия представляващи „мануална терапия", спадащи към правно регламентирана дейност - упражняване на медицинска професия лекар - специалист „Физикална и рехабилитационна медицина" и представляваща източник на повишена опасност, които нямал право да упражнява поради липса на образователна квалификационна степен „Магистър" по професионално направление „Медицина", с което нарушил т.3 от Раздел VII „Медицинска /лечебна дейност" от Наредба № 30 от 19.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина", в която е регламентирано, че „Високоспециализираните дейности се упражняват от лекари -специалисти по физикална и рехабилитационна медицина, с удостоверение за успешно завършен курс или програма за допълнителна квалификация, както следва: 3.1. мануална диагностика и терапия: мекотъканни техники /включително постизометрична релаксация-ПИР", мануални тракции, мобилизации, манипулация, постманипулационно изследване", поради което и на основание чл.123, ал.2, вр. чл.123, ал.1 от НК и чл.54 от НК, ШОС му е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 2 /две/ години.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" с изпитателен  срок от 4 /четири/ години.

Съдът е ангажирал и гражданската отговорност на подсъдимия Д.Г.Г. ЕГН **********, като го е осъдил да заплати на гражданските ищци следните суми:

·              на А.Т.Х., ЕГН ********** сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.04.2013 г. до окончателното изплащане на присъдената сума и е отхвърлил гражданския иск за неимуществени вреди в останалата му част, до пълния предявен размер като е счел, че е недоказан.

·              На А.Т.Х., ЕГН ********** сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.04.2013 г. до окончателното изплащане на присъдената сума и е отхвърлил гражданския иск за неимуществени вреди в останалата му част, до пълния предявен размер като е счел, че е недоказан

·              на А.А.С., ЕГН ********** сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.04.2013 г. до окончателното изплащане на присъдената сума и е отхвърлил гражданския иск за неимуществени вреди в останалата му част, до пълния предявен размер като е счел, че е недоказан.

В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивният прокурор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на подсъдимия Г.. Счита, че обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са били установени по несъмнен и категоричен начин. Намира, че изслушаните от въззивната инстанция свидетели и вещи лица категорично опровергават тезата на защитата за липса на причинно-следствена връзка между травмата и смъртта на Т.С.. Намира, че особеното мнение на доц.Г. е останало изолирано от всички доказателствени източници по делото, поради което и предлага на въззивната инстанция да не го кредитира. Изразява становище за справедливост на отмереното от първата инстанция наказание. По отношение на въззивната жалба на гражданските ищци изразява становище за основателност, тъй като присъдените обезщетения за смъртта на Т.С. са изключително занижени.

Частните обвинители и граждански ищци поддържат оплакванията си на основанията, изложени в жалбите им. По отношение на жалбата на защитата на подс.Г. изразяват аргументирано становище за нейната пълна неоснователност.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата на изложените в нея основания. Излагат се идентични оплаквания с тези, развивани и пред първата инстанция и във въззивната жалба.

В личната си защита възз.Г. твърди, че не е извършвал инкриминирания масаж и  е невинен.

В последната си дума подсъдимият също заявява желанието си да бъде изцяло оправдан.

Настоящият състав на Варненския апелативен съд намира за неоснователни оплакванията на защитата, а тези на гражданските ищци за частично основателни по следните съображения:

От фактическа страна въззивната инстанция приема за установена следната обстановка:

Подсъдимият Д.Г.Г. завършил Полувисш медицински институт гр.Плевен през 1978 г. Притежава диплома № 6710/02.02.1978 г. за средно медицинско образование – специалност  „рехабилитатор- масажист”.

След дипломирането си подсъдимият Г. започнал работа като рехабилитатор при различни работодатели: МФД, Футболен клуб Шумен, МЦРСМ ЕООД Шумен, МБАЛ Шумен АД.

От 07.01.2008 г. сключил договор като рехабилитатор в „ДКЦ 1 – Шумен” ЕООД. Междувременно завършил и квалификационни курсове по спортен масаж и възстановяване, магнитотерапия и лазер-терапия.

Подсъдимият бил известен в гр.Шумен като масажист. Подс.Г. извършвал масажи срещу заплащане на различни граждани и в дома си в гр.Шумен на ул. „Ген.Паренсов” №14.

През месец март 2013 г. пострадалият Т.Х.С. *** работел като багерист на обект в с.Хитрино, обл.Шумен. Негов работодател било „Техно строй Г.Г.” ЕООД гр.Смядово, представлявано от свид. Г.Г..

Вечерта на 15.03.2013 г. пострадалият Т.С. се прибрал след работа в дома си и се оплакал на съпругата си - свид.А.С., че е настинал, както и че вратът му е напълно схванат и го боли.

На 16.03.2013 г. сутринта постр.Т.С. отишъл на работа, но толкова го болял врата и движенията му били толкова ограничени, че не можел да управлява багера. Около 09.00 часа се обадил по телефона на съпругата си и й казал, че началникът му – свид.Г.Г., го изпраща на преглед в спешното отделение. В 09.30ч. пострадалият бил прегледан в «Спешно приемно отделение» на МБАЛ – Шумен, където му била поставена диагноза „Плексит – G54 /увреждания на нервни коренчета и плексуси/. Била му поставена 1 ампула Dexofen и в 10,00 ч. бил освободен амбулаторно - справката от «МБАЛ – Шумен» АД, л.39 т.І от ДП. След това пострадалият се прибрал в дома си. 

Следобеда на същия ден – 16.03.2013 г., свид.Г.Г.посетил постр.С.. Обяснил му, че иска да го заведе на масаж при свой познат – подс.Д.Г., за който знаел, че може да помогне. Двамата потеглили с лекия автомобил на свид.Г.към град Шумен, но подс.Г. не бил в дома си. Св.Г.видял, че на звънеца на кооперацията, в която живеел подсъдимия, е изписан телефонен номер и позвънил на него, но отново не успял да се свърже с него. Затова предложил на пострадалия друг вариант – да го заведе при една жена от с.Веселиново, обл.Шумен, която лекувала с камъни и също можела да му помогне. Постр.С. се съгласил и св.Г.го откарал до дома на св.Елена Г. в с.Веселиново. Свид.Г. ги приела и попитала пострадалия за оплакванията му. Той й обяснил, че много го боли врата и че е схванат. Свид.Г. установила, че С. изпитва необичайно силни болки в областта между плешките и нагоре и не бил в състояние да си вдигне ръцете по-нагоре от гърдите. Попитала го дали е търсил медицинска помощ и пострадалият й обяснил, че е ходил в Бърза помощ, където му били сложили инжекция, но не знаел каква. Свидетелката го попитала дали носи рентгенова снимка. С. й казал, че няма. Свид.Г. обяснила, че без снимка не може да направи много. Попитала дали и друг път е имал подобни болки и схващания. С. и́ обяснил, че преди три години му се случило същото и че се оправил като страдал като «куче» четири, пет дена. Пострадалият се оплакал, че му е студено и свид.Г. му предложила да го затопли с вулканични камъни. Постр.С. не можел да легне, затова седнал на стол и се навел към масата. Така свид. Г. извършила леки масажни движения по сухожилията на врата му и наредила затоплени камъчета (с големината на кибритена кутийка) в кръг на гърба му в областта на плешките. На техния разговор и на масажа присъствал и свид.Г.. След това свид. Г. ги почерпила с чай. Поговорили с пострадалия за семейството му и съпругата му. Свид.Г.й платил 25 лева и си тръгнали. Преди това свид.Г. посъветвала С. да си направи рентгенова снимка. Когато постр.С. се прибрал в дома си споделил на съпругата си, че не чувства никакво облекчение след процедурата при свид.Г..

На следващия ден - 17.03.2013 г. /неделя/ постр.Т.С. чувствал отново болки в областта на врата. Затова потърсил свид.Н.Ч.от с.Друмево, която работела като медицинска сестра при личния лекар на пострадалия – д-р. Василев. Свид.Ч.го посетила в дома му и му поставила една мускулна инжекция «Волтарен». Пострадалият й споделил, че е ходил на масаж. Тогава свид.Ч.го посъветвала повече да не ходи по масажи, а да посети личния си лекар д-р Василев, за да му предпише медикаменти за облекчаване на състоянието.

По- късно същия ден, следобед свид.Г.Г.отново посетил пострадалия и го взел, за да го заведе на масаж при подс.Г. ***. Този път намерили подсъдимия в дома му на ул. «Ген.Паренсов» № 14.  Свид.Г.дал 72 лева на пострадалия, за да плати за масажа. Свид. Г.не се качил до жилището на подс.Г., а изчакал С. в автомобила.

Междувременно подсъдимият Г. приел пострадалия и му направил масаж. Към края на срещата им подсъдимият накарал пострадалия (който лежал на кушетката) да погледне към изображение на Буда и тогава му извъртял главата в противоположната посока. След като приключила процедурата, пострадалият С. попитал колко дължи за масажа, а подс.Г. му казал: «Шефът ти знае, колкото ти е дал – толкова». Затова и пострадалият му оставил парите, които свид.Г.му дал в колата– сумата от 72 лв. Пострадалият се качил в автомобила на свид.Г.и му разказал за процедурата с Буда, споделил и че се чувства по-добре. Пострадалият С. изразил и учудването си, че масажът е толкова скъп. Междувременно още докато пътували подсъдимият се обадил по телефона на свид.Г.и му казал, че дадените му пари са много и се разбрали пострадалият да отиде на още един масаж.

Вечерта Т.С. обяснил на съпругата си, че Г. му направил масаж и му препоръчал вечерта да сложи на гърба си мед със щипка сол, покрити с намачкан вестник, и да престои така час и половина.  Двамата съпрузи изпълнили препоръката на Г..

На 18.03.2013 г. пострадалият Т.С. отново не отишъл на работа, тъй като продължавал да е схванат в областта на шията и плешките. Същия ден сутринта той посетил здравната служба в селото, където заварил само медицинската сестра. Свид.Н.Ч.му инжектирала мускулно една ампула «Волтарен» и една ампула «Дексаметазон». Свид.Ч.му казала да посети и на следващия ден здравната служба, за да му постави същите медикаменти, тъй като те ще облекчат болката. На излизане пострадалият срещнал д-р Василев, но не се върнал в здравната служба за преглед, а се прибрал в дома си. По пътя му се обадил по телефона свид.Г., който го уведомил, че е уговорил втори масаж при подс.Г. и че ще дойде следобед да го вземе до Шумен. Постр.С. се чувствал по-добре след поставянето на медикаментите и първоначално се колебаел дали да ходи на втори масаж, но в крайна сметка се съгласил. Заявил на св. Г., че няма нужда да идва до село и да го взема, а той ще иде сам с колата си до Шумен за масажа. Около 16,00 часа постр.Т.С. потеглил с лекия си автомобил от с.Друмево за гр.Шумен. Посетил подс.Г. в дома му, за да му направи втори масаж. По време на процедурата подс.Г. силно и рязко дръпнал главата на пострадалия назад. Непосредствено след това С. почувствал, че все едно са го залели с вряла вода и казал на подсъдимия: «Наборе, този път ми еба мамата». Пострадалият почувствал и затруднение в движението на крайниците. Въпреки това се качил в автомобила си и решил да се отбие до автомобилния сервиз, в който работел сина му – свид. А.Т.Х.. Поговорил с него и му споделил, че се връща от втория масаж и не се чувства, че едвам върви. Разказал му, че масажиста му е издърпал главата, след което почувствал все едно, че е залят с вряла вода. Пострадалият казал на сина си, че ще отиде до тях, за да види внучето си, което много обичал. Трудно се придвижил до автомобила и седнал да го управлява. Посетил жилището на сина си, в което била снаха му – свид.Сабрие Х., и внучето му. Пострадалият видимо не бил добре, движенията му били сковани, с големи усилия успял  да събуе обувките си. Споделил на снаха си, че не се чувства добре след масажа, като описал че масажиста силно му дръпнал главата назад, след което почувствал, че все едно са го залели с вряла вода. Поседял няколко минути, но поради силните болки решил да се прибира в дома си в с.Друмево. По пътя му се обадил свид.Г.Г., на когото пострадалия споделил за случилото се при масажиста, че така му издърпал главата, че почувствал, че са го залели с вряла вода. По време на пътуването усетил позиви за уриниране, но  разбрал, че не може да направи това. С големи усилия успял да се прибере в дома си и разказал на съпругата си – свид.А.С. за случилото се при подс.Г.. Споделил й, че не може да уринира, въпреки че имал позиви за изхождане по малка нужда и коремът му е надут. Съпругата му приготвила супа, но съпругът и́ не можел да преглъща.

Влошаването в състоянието му и невъзможността да уринира принудили пострадалия да потърси помощ при личния си лекар - д-р Василев. На 19.03.2013 г. С. ***. Оплакванията му се изразявали в силни болки и скованост на шията, кръста и невъзможност да уринира. Пострадалият разказал къде и при кого е ходил на масаж, както и че медицинската сестра му е поставяла инжекции. Обяснил и какво се е случило при втория масаж, както и за рязкото дръпване на главата, което подс.Г. му направил, усещането че е залят с вряла вода, след което почувствал скованост и изтръпване на ръцете и невъзможност да уринира. При прегледа доктор Василев установил скованост и силна болка при натиск в областта на шийните прешлени и кръстцови прешлени. Поставил му уринарен катетър, направил му обезболяващи инжекции и му изписал обезболяващи лекарства и антибиотик. Като се прибрал в дома си, при слизането от колата Т.С. паднал на земята. Свид.А.С. му помогнала да се изправи. Вечерта той споделил на съпругата си, че когато си мие ръцете на мивката има усещането, че от водата го удря ток. Въпреки поставения катетър пострадалият отново не бил в състояние да уринира.

На следващия ден – 20.03.2013 г., поради прогресиращите затруднения в движенията на краката му, пострадалият не успял да излезе от санитарното помещение, намиращо се в двора на къщата им. Съпругата му го намерила паднал в тоалетната и му помогнала да стане и да се прибере в къщата. Обадила се на по-големия си син - свид.А.Х., и го помолила за помощ. Свид.А.Х. се обадил на д-р Василев и му съобщил, че баща му не е добре. Д-р Василев посетил пострадалия в дома му и констатирал при прегледа, че пострадалият е със затруднена походка, както и че и сковаността във врата, тялото и крайниците му са по-силно изразени. Т.С. не бил в състояние да вдигне ръцете си, за да му покаже къде са локализирани болките му. С. споделил, че въпреки катетъра пак не може да уринира, казал му, че сам си го е махал и поставял. Това навело д-р Василев на предположението, че невъзможността за уриниране се дължи на увреждане на гръбначния мозък. Лекарят поставил инжекционно на пострадалия обезболяващи медикаменти и написал направление за преглед и консултация със специалисти в Спешно отделение в болницата в гр.Шумен, тъй като пострадалия имал прекъсване в здравните вноски. А.Х. закарал баща си в болницата в гр.Шумен. Там пристигнал и от гр.Варна и по-малкия  син в семейството – свид.А.Х.. В отделението пристигнал и свид.Г.Г., който заплатил дължимите от работодателя здравни вноски на пострадалия.

В спешно отделение на МБАЛ – Шумен постр.Т.Х. бил прегледан и консултиран от специалист – невролог, направена му била компютърна томография /скенер/. От проведената компютърна томография на шийни прешлени се установява, че на ниво С3-С4 е налице междинен дисков пролакс, сагитален размер 4,9 мм с компресия на миелона. На ниво С4-С-5 – по-малък медиален дисков пролакс с размер 3,6 мм. Остеохондроза на нива С3-4-5-6-7. Задноръбови остеофити от телата С4, С5, С6. Няма данни за фрактури или листеза на цервекалните прешлени. Вероятна диагноза: Компресия на миелона от неизвестен произход. 

Предвид констатациите от КТ на шийните прешлени, бил проведен и консулт с д-р С.С.– неврохирург. Последният обяснил на близките на пострадалия, че пациентът не може да бъде лекуван в болницата в гр.Шумен, в която нямало възможности за специализирано лечение и им препоръчал лечение в отделение по неврохирургия  на МБАЛ «Св.Анна» гр.Варна. Свързал се по телефона с д-р К.от същата болница и уговорили приемането на пациента за лечение. Д-р С. предложил пострадалия да бъде транспортиран с линейка, но близките му заявили, че ще го закарат до болницата. Д-р С.поставил имобилизираща яка на врата на пострадалия.

На 21.03.2013 г. сутринта пострадалият бил закаран в МБАЛ «Св.Анна» - Варна от сина му - свид.А.Х..  Там бил приет на лечение в неврохирургичното отделение на същата болница. При приемането му в болницата д-р К.снел следната анамнеза на Т.Х., която отразил в история на заболяването:  «преди 2 седмици получил болки във врата. Направен му е масаж на врата и веднага след това получил слабост за краката и трудно ходене по нужда.». Обективното състояние на пациента при приемането му, отразено от д-р К.в история на заболяването и в епикризата на МБАЛ «Св.Анна» - Варна е следното:  «Соматичен статус в норма. Чисто дишане. Ритмична сърдечна дейност. Неврологично- квадрипаретичен синдром. Хипестезия от Тн 2 дистално. Намалена мускулна сила в четирите крайника. СНР липсваща на двете ръце. Липсващи коремни рефлекси. Тазови резервоари с ретенция.»

На 22.03.2013 г. било планирано ЯМР изследване на пострадалия, но същото не било извършено, тъй като Т.С. не можел да лежи по гръб поради силните болки, а за провеждането му следвало известно време да бъде неподвижен и по гръб. Изследването било отложено, за да се обсъди възможността за упояване на пациента. Същата вечер по съвет на д-р К., свид.А.С. си тръгнала от болницата за гр.Шумен. По пътя й се обадил съпругът й и споделил, че се чувства зле. Поради лошата телефонна връзка, тя му казала, че ще му се обади като пристигне. След като пристигнала се опитала да се свърже с него, но той не отговарял на обажданията й. След многократни позвънявания от телефона на Т.С. се обадила жена, която  била придружител на другия болен в болничната стая и я уведомила, че след заминаване й пострадалия е вдигнал висока температура, че дежурната сестра му поставила обезболяващи медикаменти, дала му течен аналгин и той заспал. А.С. се обадила на сина си – свид.А.Х. и го помолила да отиде да види баща си. Тъй като било късно, свид.А.Х. отишъл да го посети на 23.03.2013 г. сутринта. Постр.С. бил в съзнание, стенел от болка, погледът му бил странен, устните напукани и повтарял името на съпругата си. Цялото денонощие изкарал спейки.

На 24.03.2013 г. сутринта постр. Т.С. бил намерен от сина си – свид.А.Х., не контактен, целия мокър, тъй като катетърът му бил изваден. Извикал дежурните медицински лица. Лекарите отчели изпадане в коматозно състояние и фебрилитет /телесната му температура била 39 градуса/, поради което бил преместен в ОАРИЛ на същата болница, където бил поставен на апаратно дишане, включили му система за венозно вливане и му направили други изследвания, в т.ч. и лумбална пункция.

На 25.03.2013 г. съпругата на пострадалия и сина му – свид.А.Х. посетили отделението по ОАРИЛ и разговаряли с д-р К.. Той им съобщил, че състоянието на пациента се влошава и остава само да се молят.  След това те влезли в залата за свиждане и разговаряли и с д-р Т.П.- дежурен реаниматор.  Свид. А.Х. се свързал с негов познат лекар от УМБАЛ «Света Марина» Варна – доц. д-р Ш..  Разказал му за здравословното състояние на баща си и го помолил за съдействие.

На 26.03.2013 г. доц. д-р Ш. се обадил на свид.А.Х. и му казал, че състоянието на баща му е сериозно и трябва да се направи ЯМР, като му съдействал да се проведе това изследване в Центъра по образна диагностика, кабинет по магнитно-резонансна томография при УМБАЛ «Св.Марина» ЕАД, гр.Варна. Свид.Р.Г. – лекар, специалист по образна диагностика извършил магнитно резонансно изследване № 875 от 26.03.2013г., в което отразил следното: «Визиуализира се течна колекция в предното епидурално пространство, с МР характеристика на късен субакутен хематом, от нивото на С1 до С6, разположена срединно и парасагитално вдясно. На нива С5, С6 хематомът се разполага срединно, притиска дуралния сак и миелона. Хематомът притиска дуралния сак, коренчетата и нервите вдясно на нива С1-С2, С2-С3, С3-С4, С4-С5,С5-С6. Миелонът е с нормален размер, но с лекостепенни хиперинтенсни промени в предната си част, от нивото на С4 /горен ръб/ до С6 /средата/, както при миелопатия. Костно мозъчен едем в телата на С5, С6. Дегенеративни костно-ставни промени на нива С3-С7 – спондилоза и остеохондроза  Modic ІІ. Нива С3-С4, С4-С5,С5-С6, С6-С7 има дегенеративни промени- цервикоартроза, bulging на дисковете с придружаващи ръбови остеофити, с компресия на дуралния сак, изразена стеноза на неврофорамените, като на нива С4-С5, С5-С6, стенозата е по-тежка вдясно. Заключение:Епидурален хематом в късен субакутен стадий от нивото на с1-С6 срединно и вдясно парасагитално. На нива С5,С6 хематомът се разполага срединно, притиска дуралния сак и миелона. Хематомът притиска дуралния сак, коренчетата и нервите вдясно на нива С1-С2, С2-С3, С3-С4, С4-С5, С5-С6. Шийна миелопатия с5,С6. Костно-мозъчен едем в телата на С5,С6. Дегенеративни костно-ставни промени на нива С3-С7 спондилоза и остеохондроза Modic ІІ.  Нива С3-С4, С-4-С5, С5-С6, С6-С7 – има дегенеративни промени – цервикоартроза,   bulging на дисковете с придружаващи ръбови остеофити, с компресия на дуралния сак, изразена стеноза на неврофорамените, като на нива С4-С5, С5-С6, стенозата е по-тежка вдясно».

Магнитното резонансното изследване било предадено на лекуващите лекари на пострадалия в МБАЛ «Св.Анна» - Варна. След като се запознал с него, д-р К.уведомил двамата му сина , че нищо не може да се направи за подобряване на състоянието му, тъй като  в гръбначния му мозък има кръв, болният развивал инфекция и ще го лекуват с антибиотици. Въпреки предприетото лечение, състоянието на пострадалия не се подобрило и той починал в болницата в гр.Варна на 02.04.2013 г.

В болницата била извършена аутопсия на тялото на пострадалия от свид. д-р В.С. – съдебен медик.  От представеното съдебно-медицинско заключение от аутопсия № 58/2013 г. е видно, че «при огледа и аутопсията на трупа на Т.Х.С. на 02.04.2013 г. в Отделение по съдебна медицина при МБАЛ «Св.Анна- Варна» АД се установи: сепсис- гноен лептоменингит с единични огнища и в областта на мозъчната кора – менингоенцефалит с тромбозиране на малкокалибрени мозъчни съдове, вторични кръвоизливи в мозъчното вещество, двустранна огнищна бронхопневмония, гноен перикардит, гнойно възпаление на шийната мускулатура в дясно; разъсване на междупрешленен диск между 5-ти и 6-ти шийни гръбначни прешлени; разкъсван на предния надлъжен лигамент на гръбначния стълб в същата област; кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка на ниво от 1-ви до 6-ти шийни прешлени, притискащ гръбначния мозък на ниво 5-ти – 6-ти шийни прешлени; оток на гръбначния мозък на ниво 5-ти- 6 ти шийни прешлени; оток на главния мозък; оток на белите дробове; дегенеративни костно-ставни промени и остеофити /т.н. «шипове»/ по хода на гръбначния стълб, вкл. в областта на шийните прешлени; коронаро- и аортосклероза, начална склероза на мозъчните съдове.

 Причината за смъртта на Т.Х.С. е травматичното увреждане в областта на шийния отдел на гръбначния стълб, изразяващо се в разкъсване на междупрешленен диск между 5-ти и 6-ти шийни гръбначни прешлени, разкъсване на предния надлъжен лигамент на гръбначния стълб в същата област, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка на ниво от 1-ви до 6-ти шийни прешлени, притискащ гръбначния мозък на ниво 5-ти – 6-ти шийни прешлени, като това травматично увреждане е довело до квадрипареза /частична парализа/ на четирите крайника, загуба на контрол на тазовите резервоари, усложнило се в протичането си със сепсис – тежко общо гнойно възпаление с гноен лептоменингит, менингоенцефалит, двустранна огнищна бронхопневмония, гноен перикардит.

Травмата на шийния отдел на гръбначния стълб е резултат на рязко, форсирано разгъване на шията /придвижване на главата назад/ довело до разкъсване на междупрешленен диск между 5-ти и 6-ти шийни гръбначни прешлени, разкъсване на предния надлъжен лигамент на гръбначния стълб в същата област, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка на ниво от 1-ви до 6-ти шийни прешлени. Гнойното възпаление на шийната мускулатура в дясно, вероятно се е развило на базата на кръвоизлив в същата област, предизвикан по същото време и начин както останалите травми в областта на гръбначния стълб.»

Д-р В.С. съставил и съобщение за смърт № 166/02.04.2013 г., в което посочил като причина за смъртта «Сепсис, Огнищна бронхопневмония, перикардит, предизвикани от Травматична фрактура на междупрешленен диск С5-С6».

 

По делото е приложено пълно копие на история на заболяването на Т.Х.С., предадено от МБАЛ «Св.Анна- Варна» АД. От наличните медицински документи се установява, че през първите дни на престоя си в болницата от 21.03.2013 г. до 23.03.2013 г. пострадалия не е имал повишаване на телесната си температура. От приложените резултати от микробиологични изследвания № 58/ 26.03.2013 г.; № 203/26.03.2013 г. и № 8/27.03.2013 г. не се изолират микроорганизми. От проведеното на 24.03.2013 г.  изследване КТ: главен мозък и С1-С4 се установява: «главен мозък: вижда се зона с по-висока плътност в ляво темпорално пристено с вид на хематом и малки кръвни колекции в моз. сулкуси в ляво. Не се вижда мозъчен едем. Няма фрактури на черепните кости.  С- прешлени не се виждат фрактури. Спондилозни промени.»

В хода на съдебното следствие по НОХД № 242/2016 г. е била назначена повторна петорна съдебномедицинска експертиза по писмени данни, възложена на вещите лица: доц.д-р М.Г. специалист по съдебна медицина и деонтология, доц.д-р Р.П. – специалист по неврохирургия, д-р Р.Х. - Г. специалист по съдебна медицина и деонтология, д-р Т.Х. – специалист по неврология и д-р В.З. – специалист по инфекциозни болести. Заключението на тази експертиза е подписано с особено мнение от доц. д-р М.Г..

 От заключението на мнозинството на повторната съдебномедицинска експертиза по писмени данни е видно, че:  

«При пациента Т.Х.С. не се установяват регистрирани травматични увреждания при външния оглед, както при прегледа в Спешния център, така и при приемането му на болнично лечение в гр. Варна. Травматични увреждания са описани при на извършения ЯМР от 26.03.2013 г- подостър епидурален хематом от първи до шести шийни прешлени и в заключение от аутопсията- разкъсване на предна надлъжна връзка между пети и шести шийни прешлени, както и на междупрешленния диск на същото ниво.

Разкъсването на предната надлъжна връзка може да бъде получено единствено при силно рязко изтегляне на главата назад спрямо тялото. Описаният на ЯМР от 26.03.2016 г. епидурален хематом отговаря като последица на разкъсването на надлъжната връзка и междупрешленния диск. При професионален масаж подобно увреждане не може да се получи. Отбелязваме, че липсва цялостен аутопсионен протокол, а е приложен само заключение от аутопсия.

      Полиорганната недостатъчност, като последица на травмата в шийния отдел на гръбначния стълб, възпалителните усложнения и последвалото залежаване са  причина за настъпилия смъртен изход. В генезата на смъртта роля е изиграл и възходящият мозъчен оток.

Травматичните увреждания на гръбначния стълб в комбинация с развилите се възпалителни усложнения (сепсис) и прогресиращ мозъчен оток са довели до смъртта на пациента, т.е налице е причинно следствена връзка.

В конкретния случай не могат  да се посочат конкретни медицински пропуски и неправилни медицински действия, които да са в непосредствена причинно-следствена връзка със смъртта на болния.

Ако се приеме с категоричност заключението на паталогоанатома и данните от образното изследване, травмата в областта на шията      представлява постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, като в конкретния случай тази опасност е била реализирана.

 Локализацията на уврежданията е била на нивото на шийния отдел на гръбначния стълб.

Няма данни в делото за друга травма с хиперекстензионен механизъм, която би могла да бъде причина за увредата в шийния отдел на гръбначния стълб.

Кръвоизливът над твърдата мозъчна обвивка между първи и шести шиен прешлен установен от ЯМР е в подостра фаза, т.е. между една и три седмици от момента на травмата.

Травмата е получена едномоментно, последвалите усложнения са се развили прогресивно.

Травматичната увреда е довела до описаните усложнения, завършили в конкретния случай с летален изход.

В материалите по делото се съдържат данни за дегенеративни промени на гръбначния стълб в шийния отдел- деформираща спондилоартроза, остеофитоза, шийна остеохондроза. В амбулаторната карта е посочена и диагноза ХОББ-хронична обструктивна белодробна болест. 

При наличие на хронично-дегенеративни изменения в шийния отдел на гръбначния стълб, каквито пострадалият е имал, травматичните увреждания в същата област настъпват по-лесно.

Механизмът на получаване на увреждането е еднократно рязко отвеждане на шията назад.

Установеното травматично увреждане в областта на шията е настъпило еднократно и последвалите усложнения са в причинно-следствена връзка с него. Няма пълно съответствие между травматичните увреждания, установени при образните изследвания и клиничното протичане, поради което не е възможно да се направи категоричен извод, че смъртта е била неизбежна. 

В приложената по делото  медицинска документация няма описани други травматични увреждания.

Не се съдържат данни за други фактори или заболявания, имащи значение за настъпването на смъртта.

От представената документация не се установяват медицински данни за инфекция на отделителната система в следствие на поставяне или екстракция на уретрален катетър.

На третия ден от постъпването на пациента в болницата е установена бактериална пневмония и последващо развитие на сепсис.

Възпалението е процес, дължащ се на различни ендогенни и екзогенни фактори, протичащ с определена клинична картина. Класическите признаци са повишена локална температура, оток, зачервяване, нарушена функция на засегнатите тъкани и органи, зависещо от причинителя. Възможно е да бъде и асептично, като напр. реакция на чуждо тяло, химическо дразнене и др.

Травмата е създала предразполагащи фактори за развитие на възпалението.

При Т.Х.С., видно от приложената медицинска документация се установяват изразени дегенеративни промени в шийния отдел на гръбначния стълб. Тези промени са рисков фактор при хиперекстензионна травма.

Внезапното усещане за „заливането с вряла вода“ е характерно за дразнене на мозъчните обвивки и нервните коренчета при настъпване на кръвоизлив.

Изтръпването на крайниците и задръжката на тазовите резервоари са признаци, които са вследствие увреда на гръбначния мозък. Липсват документални данни за инфекция на главния и гръбначния мозък, поради което приемаме че изтръпването на крайниците и задръжката на урина се дължат на отока на гръбначния мозък в следствие на травматичните изменения.

Терминът „Компресия на миелона“ означава притискане на гръбначния мозък.

Тазово - резервоарните смущения се дължат на отока на гръбначния мозък, последвал травматичните изменения.

Както бе отговорено по-горе, увреждането на шийния отдел на гръбначния мозък и настъпилите усложнения са в причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта на Т.Х.С..

При така развилите се усложнения – бактериален сепсис и увреда на главния и гръбначния мозък прогнозата е песимистична и с висок процент смъртност. Данните за тежък бактериален сепсис и висока възпалителна активност са налагали разширение на антибиотичната терапия. Следва да се посочи обаче, че дори и при прилагането  на широкоспектърна антибиотична и патогенетична терапия, не може да се твърди, че смъртният изход непременно е щял да бъде избегнат. Още повече, че в конкретния случай е имало забавяне на хоспитализацията, поради отказа на пациента да бъде транспортиран незабавно с линейка в гр. Варна.

 Проведените образни изследвания са на пациента Т.Х.С.. Едното от тях е КТ на шиен отдел от 20.03.2013 г. от болницата в гр. Шумен и не показва тежки травматични увреждания. Другото е ЯМР на шиен отдел от 26.03. 2013 г. в МБАЛ „Света Марина“ и напълно съответства на приложеното разчитане в историята на заболяване.

ОСОБЕНОТО МНЕНИЕ на доц. д-р Г. се изразява в следните насоки:

1.   Вещото лице Г. оспорва достоверността на резултатите от извършената аутопсия на трупа на Т.С., тъй като било налично само заключение № 58/2013г., а липсвало описание на констатациите и действията, които са извършени от патоанатома, липсвал патологоанатомичен протокол, липсват приложени хистологични материали на множество органи, липсва описание на трупа; Тези пропуски според д-р Г. и́ завали основание да заключи, че няма годна аутопсия и съответно отразеното в съдебно-медицинско заключение № 58/2013г следва напълно да се игнорира.

2. Вещото лице Г. не приема за достоверни и резултати от ЯМР от 26.03.2013г., тъй като те не били разчетени от специалист в образната диагностика, поради което и приема, че наличие на епидурален хематом не било доказано;

3.      според д-р Г. причината за смъртта е бронхопневмонията. Тя отхвърля възможността травмата да води до бронхопневмонията. Оспорва изобщо наличието на сепсис;

 

Видно от приложените по делото писмени документи – трудов договор, справка от „ДКЦ 1 Шумен” ЕООД за трудовия стаж на подсъдимия Д.Г.Г., диплома №6710/ 02.02.1978 г. на Полувисш медицински институт гр.Плевен,  Удостоверение № 16043 /1980 г., Удостоверение № 16/ 1980 г., Удостоверение № 4350/1981 г. гр.Плевен– се установява, че към датата на деянието 18.03.2013 г. подсъдимият Д.Г.Г. е притежавал правоспособност за рехабилитатор- масажист и е изпълнявал длъжността рехабилитатор във „Физиотерапия” на „ДКЦ1 Шумен” ЕООД.

Видно от приложената справка от РЗИ гр.Шумен / л.155 от т.І на ДП/ подсъдимият Д.Г.Г. не е регистриран в регистъра на лицата, упражняващи не конвенционални методи за благоприятно въздействие върху човешкото здраве.

Видно от гореизложеното е, че настоящият състав възприема сходна с установената от първата съдебна инстанция фактическа обстановка. Преди да премине към анализа на доказателствата, за да даде отговор на възражението за необоснованост на атакуваната присъда, ВАпС намира за нужно да обсъди доводите на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения от първата инстанция. На първо място следва да бъде посочено недвусмислено, че претенцията за отмяна на присъдата на ШОС и връщане делото за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд не може да бъде удовлетворена на две основания:

Първата пречка се съдържа в нормата на чл.335, ал.3 от НПК, която задължава настоящия въззивен състав да реши спора по същество, тъй като вече двукратно постановените в това наказателно производство присъди са били отменяни, а делото връщано за ново разглеждане веднъж на прокурора и втори път - на друг състав на ШОС – виж Решение № 102/01.06.2015 г. на ВАпС по ВНОХД № 51/2015 г. и Решение № 117/07.06.2016 г. на ВАпС по ВНОХД № 140/16 г.

На второ място въззивната инстанция не съзира твърдините от защитата процесуални нарушения. Оплакванията могат да бъдат обобщени в две насоки – незаконосъобразен отказ на съда да приобщи към доказателствения материал по делото заключенията на съдебно-медицински експертизи, назначавани и изслушвани от предходните съдебни състави по НОХД № 158/14г. и НОХД № 320/15г. на ШОС. От този отказ защитата прави извод за селективен подход на първата инстанция при обсъждането на експертните заключения, което било довело и до нарушение на чл.6 ЕКПЧОС, тъй като делото не било решено от независим и безпристрастен съд, с което подсъдимият бил лишен от справедлив процес. Този упрек не може да бъде отнесен към процесуалната дейност на ШОС, защото съставът разгледал НОХД № 242/16 г. стриктно е изпълнил задълженията си чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК по разкриване на обективната истина по делото, като е формирал вътрешното си убеждение след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Принципно положение е, че съдът основава решенията си върху доказателствените материални, които е събрал и проверил лично - чл. 18 НПК. От този принцип са предвидени изключения, но те са законоустановени и нe могат да бъдат разширявани. Затова и за ШОС не е съществувало нито задължение, нито процесуална възможност да мотивира изводите си, въз основа на заключения по СМЕ, дадени по други съдебни производства. ШОС е бил задължен да осъществи собствена процесуална дейност, чрез която да изясни предмета на доказване по делото. Това е сторил именно първоинстанционният съд по НОХД № 242/2016 г. – разпитал е всички свидетели лично и непосредствено и при констатиране на някои от хипотезите на чл.281 от НПК е приобщавал и показания, давани пред други състави на съда или на досъдебното производство, изслушал е заключенията на назначените в хода на дп експертизи и при възникване на основанията по чл.153 от НПК е назначил нужните му допълнителни или повторни експертизи. Затова и позоваването на защитата на доказателствени средства, които не са непосредствено събрани от решаващия съд е в ярко противоречие с принципа по чл.18 от НПК, поради което и не могат да бъдат обсъждани - Решение № 24 от 24.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 1442/2014 г., II н. о., НК.

ВАпС не установи първата инстанция да е допуснала нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането, проверката или оценката на доказателствените материали по делото, не намери същите да са интерпретирани едностранчиво, изопачено или тенденциозно, или предходната инстанция да е основала изводите си на негодни доказателствени средства, или на несъществуваща доказателствена основа. ШОС е положил значителни усилия, за да събере всички гласни и писмени, най-вече медицински доказателства, за да отговори на двата основни въпроса в настоящото производство – кой е причинил травмата в областта на шията на Т.С. и дали е налице причинно-следствена връзка между травмата и настъпилата смърт. ШОС е подходил внимателно и задълбочено като е подложил на внимателен и обективен анализ всички доказателствени източници, които е ценил и съобразно тяхното действително съдържание. Затова и оплакването на защитата за липса на безпристрастност при решаване на въпроса за отговорността на подс.Д.Г. не може да бъде споделено. Обстоятелството, че ШОС е отказал да удовлетвори искането на защитата за назначаване на поредна комисийна експертиза не променя този извод. По достатъчно убедителен и аргументиран начин по делото е даден отговор за причината на смъртта на С. в заключението на петорната СМЕ, защитено убедително вкл. и пред въззивната инстанция от мнозинството от експертите. Настояването на защитата да се предпочете от съдилищата особеното мнение на доц.Г. пред това на мнозинството от четирима експерти не може да бъде удовлетворено и от въззивната инстанция. В основата на това особено мнение стои отказът на доц.Г. да „признае“ констатациите на д-р В.С., отразени в съдебно-медицинското заключение от аутопсия № 58/2013 г. При проведеното от въззивната инстанция съдебно следствие бе разпитан като свидетел д-р С., който лично разказа за извършената от него аутопсия на трупа на Т.Х.С., обясни причините, поради които е била извършена, за установеното от него по време на аутопсията. В разпита си д-р С. отново потвърди, че лично е видял травмата в областта на шията на Х.С. - разкъсване на междупрешленния диск и надлъжния лигамент, за хематома, за взетите от него проби за хистологично изследване и т.н. Обясни за пореден път, че не се касае за назначена от органите на досъдебно производство експертиза (такова към този момент изобщо не е имало образувано), а за практика, утвърдена в МБАЛ «Св. Анна» Варна. Затова и въззивната инстанция не намира основания да постави под съмнение отразеното в съдебно-медицинското заключение от аутопсия № 58/2013 г. Касае се за писмен документ, чието съдържание се потвърждава и от други доказателствени източници – показанията на д-р С. и ЯМР изследване.

Доц.Г. поставя под съмнение и резултатите от това изследване буквално игнорирайки отново налични по делото писмени документи по напълно произволни съображения – изследването не било разчетено от специалист в областта на образната диагностика. Това твърдение е откровено невярно, защото поне двукратно сред материалите на досъдебното производство е приложен писмен документ - магнитно резонансно изследване № 875 от 26.03.2013г.  на пациент Т.Х.С., извършено от д-р Р.Г. – л.102 и л.141, т.2 от дп. Разпитан от въззивната инстанция като свидетел д-р Р.Г. отново категорично и убедително потвърди, че е видял течна колекция в предното епидурално пространство от първи до шести шиен прешлен на Т.С., което е имала характеристиката на късен субакутен хематом. Той отново потвърди, че този хематом е притискал дуралния сак, коренчетата и нервите вдясно на нива С1-С2, С2-С3, С3-С4, С4-С5,С5-С6. Нито едно от останалите четири вещи лица – специалисти в областта на инфекциозните болести, неврологията, неврохирургията и съдебната медицина, не споделя интерпретацията на доц.Г.. Всички те са категорични в изводите си за травматичния генезис на смъртта на Т.С.; нито един от тях не поставя под съмнение отразеното в съдебно-медицинско заключение № 58/2013г., нито заявеното от д-р С. пред въззивния състав. Напротив, четиримата експерта не намират, каквито й да било противоречия между констатираното при аутопсията на Т.С. и резултатите от ЯМР. Пред въззивния съд четиримата експерти бяха категорични, че са разполагали със запис на извършеното ЯМР и не са имали необходимост от включването на специалист по образна диагностика в състава на експертизата за неговото разчиване. Единствено доц.Г. и след разпита на д-р Р.Г., към който тя не постави нито един въпрос, продължи да оспорва наличието на травма. Но дори и в тази си теза тя не бе последователна – от «Травма не съм видяла» до «причината за смъртта може да е от травма на шията», а след това вещото лице Г. настояваше за наличие на «отчупено парче кост». Другата теза на доц.Г. за липса на данни за сепсис и енцефалит, категорично се отхвърля от в.л. З. - инфекционист, която и пред въззивната инстанция потвърди становището си, че причината за фаталния изход на Т.С. е инфекцията, причинена от увреждането на гръбначния мозък, като подробно аргументира становището си, споделено и от останалите четири вещи лица. Вещото лице З. заяви, че е обяснимо при тази динамична клинична картина, която се е развила вследствие на механичното увреждане на гръбначния мозък,  настъпилите възпалителни промени в главния мозък да нямат достатъчен хистологичен израз, тъй като са били на финала. Затова и първата инстанция не може да бъде упрекната, че е отказала да възприеме не особено последователното особено мнение на доц.Г. – специалист в областта на съдебната медицина и деонтологията, а е градил изводите си върху становището на мнозинството от експерти – специалисти в различни области на медицината – съдебна медицина, неврохирургия, неврология и инфекциозни болести, подкрепено от цялата медицинска документация по делото, показанията на свид.В.С. и Р.Г.. За да достигне до тези изводи, нито за първата, нито за въззивната инстанция е необходимо назначаване на претендираната от защитата поредна комисийна експертиза. Това е така, тъй като от една страна експертизата в наказателния процес не е доказателство, а е способ за доказване, чрез който се проверяват вече събрани данни чрез различни доказателствени източници, а от друга – въззивният съд приема за установени факти, чието съществуване е отричано от доц. Г., въпреки наличните по делото доказателствени източници:

1.     травматично увреждане на гръбначния стълб - установява се от резултатите от ЯМР и разпита на св.Р.Г., от резултатите от аутопсията на Т.С. и показанията на св.В.С..

2.     Развилият се като последица от травмата сепсис, причинил смъртта - отново се потвърждава от установеното при аутопсията, от показанията на свид.В.С., потвърждава се от интерпретацията на фактите, поддържана от специалиста по инфекциозни болести – вещото лице З..

            Въз основа на всичко изложено за въззивната инстанция е очевидна пряката причинно-следствена връзка между травмата на гръбнака и настъпилата смърт на Т.С.. Именно травмата е била пусковия механизъм, отключил поредицата от процеси, довели до леталния край – хематом, притискане на дуралния сак, коренчетата и нервите вдясно на нива С1-С2, С2-С3, С3-С4, С4-С5,С5-С6, засягане на дишането, развие на хипостатична пневмония и сепсис. Вещото лице З. ясно описва този механизъм в разпита си и пред първата и пред въззивната инстанция: «.. промяната на неврологичния статус, вследствие прогресиращия мозъчен оток, от шийния отдел нагоре към главния мозък е довело до влошена вентилация на белия дроб и ... развитие на хипостатична пневмония,  развитие на ендогенна инфекция, инфекция която съществува в организма нормално и която при известни условия се провокира и създава тежки болестни процеси. В последствие след развитието на пневмонията се развива тежка обща инфекция – сепсис. Тежък сепсис вече и с промяна на възпалителната активност на организма, който довежда до отказ на останалите органи и системи и до леталния й изход»

Защитата твърди и недоказаност на авторството на деянието, тъй като подсъдимият отрича да е извършил втори масаж на пострадалия, а гласните доказателства в противната насока били противоречиви и изхождали от близки родственици на С.. Твърди се, че първата инстанция не ги е подложила на анализ, а ги възприела въпреки съществените противоречия между тях. Въззивната инстанция не намира основания да възприеме и това оплакване. Прочитът на мотивите на ШОС сочи на противното – първата инстанция е обсъдила всички гласни доказателства и е достигнала до правилни фактически изводи. Фактът на проведения от подс.Г. втори масаж – на 18.03.2013 г., се установява безпроблемно от поредица от гласни доказателства. Безспорно значителна част от тях изхождат от близките на пострадалия – съпругата му, синовете му, снаха му, но този факт сам по себе си не е достатъчен, за да се постави под съмнение тяхната достоверност. В хода на цялото наказателно производство те непроменяно и синхронно са твърдели едно и също – Т.С. в следобеда на 18.03.2013 г. е посетил дома на подс.Д.Г. ***. Техните показания се подкрепят и от заявеното от свид.Г.Г., уговорил този втори масаж. След провеждането на масажа пострадалият многократно и на всички проявили интерес да го изслушат е разказал за преживяното от него по време на този втори масаж – първо на сина си А.Х., после на снаха си, след това на съпругата си, на св.Г.Г.и на преглеждалите го лекари, на медицинската сестра и т.н. Всички те са единни в описанието за извършено от подсъдимия издърпване, изщракване, изпукване, изчаткване на врата на пострадалия. Не могат да бъдат упрекнати свидетелите за това, че не описват с подробности точно какви телодвижения е извършил подсъдимия, най-малкото защото нито един от тях не е присъствал на тези събития, а всеки един от тях пресъздава разказа на С. и го интерпретира съобразно собственото си осъзнаване на казаното. Всички те обаче по единен и непротиворечив начин преразказват за усещанията на С. – веднага след това издърпване на врата му, той се е почувствал като залят с вряла вода, започнал да се движи затруднено (като робот), спрял да уринира, усещал докато си мие ръцете, че го „удря ток“. Неговите родственици описват неговото състояние непосредствено след масажа, както и прогресивно настъпилите промени в неговото състояние. Наблюдение върху състоянието на С. са имали и свидетели – лекари, пред които той отново е разказал за масажа и извършеното изтегляне на главата му, доколкото му е позволявало влошаващото му се състояние. Свид.В.Х.В.прегледал С. на 19.03.2013 г. (един ден след инкриминираното действие) и установил скованост и силна болка при натиск в областта на шийните прешлени и кръстцови прешлени. Поставил му уринарен катетър, направил му обезболяващи инжекции, тъй като С. не можел да уринира, изписал обезболяващи лекарства и антибиотик. Свид.Василев посетил и на 20.03.2013 г. С. в дома му и установил влошаване на състоянието му и го насочил да търси болнична помощ в Шумен. Още на 20.03.2013 г. С. посетил центъра за спешна медицинска помощ в Шумен, където бил прегледан от неврохирурга д-р С.. В разпита си пред ШОС свид.С.е потвърдил съмненията си за травматично увреждане на врата на С.. За това говори и факта, че е изрично е накарал сина на С. да купи имолибизиращата яка, която поставил на врата на пострадалия. Затова и изводът, че на 18.03.2013 г. в дома си гр.Шумен подс.Д.Г. рязко, форсирано е разгънал шията на пострадалия Т.С., с което е разкъсал междупрешленен диск между 5-ти и 6-ти шийни гръбначни прешлени, разкъсал и предния надлъжен лигамент на гръбначния стълб в същата област, което довело кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка на ниво от 1-ви до 6-ти шийни прешлени, е доказателствено обезпечен.

Тук следва да се отбележи, че това действие - рязко, форсирано разгъване на шията /придвижване на главата назад/ се различава съществено от масажните техники, които се ограничават до мануално въздействие само върху меките тъкани и мускули. Съобразно приобщеното по делото заключение на допълнителна съдебномедицинска експертиза с вещо лице доц. д-р Петко Лисаев, това действие представлява  прилагане на техники на мануална терапия, тъй като обектът на въздействие на мануалната терапия са както меките тъкани и мускулите, а така също и костите и ставите.

Д.Г., съгласно представената диплома № 6710/78 г. е със специалност „рехабилитатор – масажист”.

Медицинската рехабилитация включва дейности по идентификация на уврежданията, медицинската и функционална диагностика, кинезетерапия, физикална терапия, хидротерапия, трудотерапия, психотерапия и психологическа консултации, ортопедично снабдяване и др.

Извършването на мануално-терапевтични действия е извън компетентността на подобна степен на образование и на такава специалност – кинезитерапия /съгласно Наредба №4/ 06.04.2006 г. за професионалната компетентност на лицата, завършили висше образование по специалността „кинезитерапия”/ или рехабилитация.

Отделно, съществуват медицински изисквания при прилагане на мануална терапия:

1.Мануалната терапия се извършва от лекар-специалист, докато масажът от рехабилитатор /масажист/.

2.Мануалната терапия задължително трябва да е назначена или препоръчана от специалист.

3.Преди да се извърши процедура, трябва да се определи неврологичния статус, да се проведат изследвания и направят снимки. При нужда се извършват магнитен резонанс, скенер и др., за да изключат противопоказания.

4.Не трябва да се провеждат процедури в периода на остра болка, а само след настъпване на периода на ремисия.

5.Противопоказани за мануална терапия са: дискова херния /абсолютно противопоказана/; остеопороза; възпалителни процеси на ставите и т.н.

Всички тези изисквания определят т.н. „добра медицинска практика”, която в случая е нарушена.

Манипулацията е направена без познаване на здравното състояние на пациента, който е бил с дегенеративни костно- ставни промени на гръбначния стълб / и по специално в областта на шийния отдел/, които предполагат възможност за по-висока ранимост”.

Дейностите, представляващи „мануална терапия“ спадат към правно регламентираните – уредени са с Наредба № 30 от 19.07.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина”. Мануалната терапия е посочена сред високоспециализираните дейности в раздел Раздел VІІ „Медицинска /лечебна дейност”, т.ІІІ, като „мекотъканни техники /включително постизометрична релаксация- ПИР”, мануални тракции, мобилизации, манипулация, постманипулационно изследване”. Нейното упражняване изрично е посочено, че се осъществява от лекари –специалисти по физикална и рехабилитационна медицина, с удостоверение за успешно завършен курс или програма за допълнителна квалификация, каквато правоспособност подсъдимият Г. не притежава. Медицинската дейност по дефиниция представлява източник на повишена опасност, тъй като и  най-малката проява на незнание, невнимание или немарливост може да доведе до непоправими последици за болния. Горното обуславя и квалификацията на неговото деяние като такова по ал.2 на чл.123 от НК, както правилно е приел и първоинстанционния съд.

Подсъдимият Г. е дългогодишен рехабилитатор-масажист със сериозна практика и стаж и затова ясно е съзнавал характера на извършеното от него рязко, форсирано издърпване на главата на С. и рисковете от него, въпреки това го е извършил, макар да не е целял настъпването на съставомерния резултат, той е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването му. Горното сочи, че подсъдимият е действал непредпазливо – при форма на вината небрежност, и удовлетворява и критериите за субективна съставомерност на деянието.

В обобщение на изложеното въззивната инстанция намира оплакването за необоснованост за неоснователно. Приетите за установени от окръжния съд фактически положения, към които се присъедини и апелативният съд, изцяло се подкрепят от наличния доказателствен материал. Фактическата обстановка по спора е правилно установена и изведена от събраните доказателства, детайлно анализирани и внимателно преценени поотделно и в съвкупност. Известните противоречия между данните в гласните доказателствени средства са били обсъдени внимателно от първостепенния съд в мотивите към присъдата съобразно предписанията на чл.305 ал.3 от НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно и същевременно точно е посочено на кои доказателства се дава вяра и в коя част, на кои такива не се вярва и защо, и най-после на кои се градят направените изводи за съставомерността на деянията, правната им квалификация и виновността на подсъдимия. Вътрешното убеждение на съда при вземане на решения по съществото на делото е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като противоречивите данни от доказателствените средства са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. Достоверността им е била преценена на базата на вътрешната им логичност, взаимната им обвързаност и съпоставянето им. Въззивният съд намира фактическите изводи относно извършеното деяние и техния автор, съдържащи се в мотивите към присъдата, за обосновани и аргументирани, тъй като те се основават изцяло на събраните по делото доказателствени средства. Липсват доказателства, които да опровергаят правдивостта на фактическите констатации, направени от първоинстанционния съд и обосноваността на неговия акт. Отсъстват доказателства, поставящи под съмнение виновността на подсъдимия. Напротив, налице са многобройни доказателствени източници, подробно и всеобхватно коментирани от първата инстанция, които категорично и убедително подкрепят изводите на съда за съставомерно поведение на подсъдимия. Упражненото от първостепенния съд правомощие да даде вяра на определени доказателствени средства – показанията на А.А.С., А.Т.Х., А.Т.Х. и С.А.Х., Д.Х.И., Г.В.Г., на свид. В.Х.В.и Н.В.Ч., на свид.Е.М. Г., на свид.С.С.дадени в хода на съдебното следствие, както и тези дадени по същото дело  пред други състави на съда по НОХД № 158/ 2014 г. по НОХД № 320/2015 г., както и пред разследващ по описа на ШОС и прочетени и приобщени по надлежния ред.

ШОС е кредитира и приложените по делото писмени и веществени доказателства, като правилно е ценил като годни доказателствени източничи оспореното от защитата и вещото лице съдебно-медицинска заключение № 58/2013, както и магнитно резонансно изследване № 875 от 26.03.2013 г. Обстоятелството, че не е възприел тезата на защита за сметка на кредитираните доказателства, не представлява недостатъка необоснованост на съдебния акт.

Въззивният съд не само допълни доказателствената маса по делото с разпитите на свидетелите В.С. и Р.Г., но направи самостоятелен анализ на всички събрани по делото доказателства, подробно изложен по-горе и категорично се убеди в правдивостта на фактическите положения, отразени в мотивите към първоинстанционната присъда.

В съдебното следствие подсъдимият Г. се е възползвал от правото си да дава обяснения, а в предоставената му възможност за лична защита поддържа пред въззивната инстанция тезата, че не е извършвал такъв масаж. Теза, която е била обстойно разгледана и отхвърлена още от първата инстанция и споделена и от въззивната по вече изложените по-горе съображения.

По оплакването за несправедливост на наложеното наказание:

Санкцията е отмерена при отчетен превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства на минимума, предвиден в санкцията на специалната норма.

Като смекчаващите отговорността обстоятелства ШОС е ценил факта, че се касае за инцидентна проява в практиката му като рехабилитатор-масажист, чистото съдебно минало на Д.Г.. Въззивната инстанция не споделя включването в тази група от обстоятелства забавянето в хоспитализацията на пострадалия в болнично заведение. Безспорно такава констатация се съдържа в обстоятелствената част на петорната СМЕ, но същевременно заключението сочи в т.15, че експертите не могат да посочат категорични медицински пропуски и неправилни медицински действия, които да са в непосредствена причинно-следствена връзка със смъртта на болния. Затова и според въззивната инстанция не могат да бъдат коментирани каквито и да било пропуски в лечението на Т.С., още по-малко те да бъдат ценени в посока на смекчаване на неговата отговорност.

В кръга на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства следва да се включи изминалия значителен период от време от момента на привличането му към наказателна отговорност (20.03.2014 г) до нейната реализация – близо четири години, за което забавяне вина не може да се търси в поведението на подсъдимия. Тук следва да се посочи, че макар и продължителен този период от време не се преценява като неразумно дълъг по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ, предвид сложността на разследването и необходимостта на използване на специални знания в различни области на медицината.

Коментираните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства обаче не могат да бъдат определени нито като многобройни, нито пък като изключителни по своя характер. Затова и още първата предпоставка за приложението на чл.55 от НК не е налице, още по-малко може да се приеме, че предвидените в санкцията на чл.123, ал.2 от НК наказания са несъразмерно тежки предвид настъпилия тежък резултат. По изложените съображения въззивната инстанция намира искането на защитата за приложение на чл.55 от НК за неоснователно.

 

По оплакването на гражданските ищци за заниженост на отмерените обезщетения:

Въззивната инстанция намира оплакването за основателно. По делото са предявени граждански искове от съпругата на пострадалия  А.А.С. и неговите двама сина А.Т.Х. и А.Т.Х. за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на смъртта на техния съпруг, сътв. баща. Претенцията е била за присъждане на обезщетение в размер на по 50 000лв. за всеки от тях.

Първоинстанционният съд достигнал до правилния извод за тяхната основателност, но при определянето на справедливото обезщетение е допуснал нарушение на нормата на чл.52 от ЗЗД. Това е така защото присъдените обезщетения в размер на 20 000 лева за съпругата и по 10 000 лева за синовете не биха могли да възмездят загубата на добрия съпруг и баща, претърпяна от гражданските ищци. Сам ШОС в мотивите си е посочил, че пострадалият, неговата съпруга А.А.С., и синовете му А.Т.Х. и А.Т.Х. са били едно сплотено семейство, в което е имало хармонични и близки емоционални отношения. Пострадалият е бил главата на това семейство и като такъв е бил морална и финансова подкрепа на своята съпруга. Двамата са поддържали дългогодишни брачни отношения на взаимно уважение, обич и подкрепа. Поддържали са уюта в техния дом, където децата им и техните семейства винаги са били добре дошли. Давали са пример на синовете си за добри семейни отношения. Със смъртта на Т.С. съпругата му загубила тази емоционална, финансова и морална опора, която съпругът й бил за нея приживе.

Със синовете си пострадалият също е имал изградена близка връзка не само като баща към синове, но и като приятели- обсъждали общи планове за ремонт и строежи, заедно си помагали, заедно се развличали. Загубата от смъртта му им нанесла силни емоционални рани, като постр.А.Х. дълго време не можел да се примири, че баща му вече не е сред тях, изпаднал в депресия, лежал върху гроба на баща си. Лекувал се с медикаменти, влошил и отношенията в семейството си. Постр. А.Х. също тежко преживял загубата на баща си – разстроен емоционално от преживяното не успял да се зарадва и да се погрижи пълноценно за първородното си дете, което се появило на бял свят скоро след смъртта на Т.Х..

Установено по безспорен начин по делото е, че Т.С. е бил изключително жизнен и добър човек, стожера както в неговото семейство така и в семействата на неговите деца. Изключително добър, отговорен и грижовен съпруг, баща и дядо, между всички тях е имало изключително близка връзка и разбирателство. Тези обстоятелства, макар формално да са отчетени от ШОС, те са останали недооцени при преценката на размера на обезщетението, което би възмездило тази непреодолима и непрежалима загуба и мъка за гражданските ищци. Затова и съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД въззивната инстанция намира, че исковете следва да бъдат уважени в техните пълни размери – от по 50 000 лева. По делото не е налице нито едно доказателство, което да индикира тяхна частична недоказаност, както е приела първата инстанция.

За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че претенцията на гражд.ищца А.С., поддържана във въззивната й жалба и пред въззивната инстанция от повереника й, за увеличаване размера на дължимото й обезщетение до 100 000 лева не може да бъде удовлетворено, защото такова не е било предявено пред първата инстанция и е недопустимо неговото увеличаване едва със въззивната жалба. В проведеното на 12.09.2016 г. съдебно заседание по НОХД № 242/2016 г. на ОС Шумен е бил предявени и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от А.С. за обезщетяване на нанесени й от подс.Д.Г. неимуществени вреди в размер на 50 000 лева. Затова и въззивната инстанция намира, че претенцията може да бъде удовлетворена именно до този размер.

Горното от своя страна налага да бъде извършена корекция и на дължимите държавни такси, определен на 4% от размера на уважените искове – т.е. на по 2000 лева за всеки иск.

По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде изменена в нейната гражданско-осъдителна част и потвърдена в нейната наказателно осъдителна част.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ присъда № 14 от 07.04.2017 г., постановена по НОХД № 242/2016 год. по описа на Окръжен съд – Шумен в нейната гражданско-осъдителна част като

 

УВЕЛИЧАВА размера на присъденото обезщетение за нанесени неимуществени вреди на А.А.С. с ЕГН ********** на 50 000 (петдесет хиляди) лева, както и размера на държавна такса на 2000 (две хиляди) лева, дължими от подсъдимия Д.Г.Г. с ЕГН **********;

 

УВЕЛИЧАВА размера на присъденото обезщетение за нанесени неимуществени вреди на А.Т.Х. с ЕГН ********** на 50 000 (петдесет хиляди) лева, както и размера на държавна такса на 2000 (две хиляди) лева, дължими от подсъдимия Д.Г.Г. с ЕГН **********

 

УВЕЛИЧАВА размера на присъденото обезщетение за нанесени неимуществени вреди на А.Т.Х. с ЕГН ********** на 50 000 (петдесет хиляди) лева, както и размера на държавна такса на 2000 (две хиляди) лева, дължими от подсъдимия Д.Г.Г. с ЕГН **********

 

  ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването на страните.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

                                                                                                                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                           2.