Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 137/17.10.       Година 2019                Град Варна

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд                Наказателно отделение

На деветнадесети септември                    Година две хиляди и

                                                                        деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         Живка Денева  

                            ЧЛЕНОВЕ: Румяна Панталеева

Десислава Сапунджиева

 

съдебен секретар Петранка Паскалева

прокурор Владимир Чавдаров

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВНОХД № 230 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 11/31.05.2019 г. по НОХД № 153/19 г. на окръжния съд в град Шумен, с която Т.Д.Б. е бил осъден за престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“, вр.чл.343, ал.1, б.“в“, вр.чл.342, ал.1, вр.чл.54 от НК на шест години лишаване от свобода, а с оглед произтеклата процедура по Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл.58а, ал.1 от НК наказанието му е било редуцирано с една трета, като е определено да изтърпи четири години лишаване от свобода при общ режим. На основание чл.343г подсъдимият е бил лишен и от право да управлява МПС за срок от пет години.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, фактите, признати от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, и го е осъдил за това, че, на 03.11.2017 г., при управляване на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № Н 6390 АХ, в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта си 1,38 на хиляда, е нарушил различни норми от ЗДвП - чл.5, ал.2, т.4; чл.5, ал.3, т.1; чл.6, т.1; чл.16, ал.1, т.2 и чл.21, ал.2, както и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, с което по непредпазливост причинил смъртта на Кенан Мустанов И..

С присъдата не е възприето обвинението, че деянието е в резултат и на нарушения по чл.20, ал.1, чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, за което е бил оправдан, без последвал протест в тази част.

 

Въззивната проверка се инициира с жалба от подсъдимия, чрез адвокат П.В.,***, чрез която се оспорва справедливостта на наложеното наказание с искане за по-лека санкция и приложение на чл.66 от НК.

В съдебно заседание жалбата се поддържа на посочените в нея основания, становището на представителя на въззивната прокуратура е, че тя е неоснователна, а с последната си дума подсъдимият изразява съжаление за стореното и моли за по-леко наказание.

Относимите към предмета на обвинението, респективно отговорността на подсъдимият факти, отразени в обвинителния акт и признати от него по реда на чл.371, т.2 от НПК, накратко са следните:

Подсъдимият бил правоспособен водач от 12.04.2017 г., вкл. за съответната категория на управлявания от него на инкриминираната дата лек автомобил.

На 03.11.2017 г. вечерта той отишъл с автомобила на баща си „Фолксваген Пасат“ в гр.Шумен, в дома на свой приятел, където консумирал алкохол до около 22.30 ч., когато си тръгнал за с.Хан Крум, общ. Велики Преслав, с колата.

На отсечка от път І-7, в посока кв. Дивдядово на гр. Шумен – гр.Велики Преслав, по наклон надолу, при налични три ленти за движение, от които една в неговата посока, той се движел със скорост от 93 км/час, при ограничение 60 км/час. Пътната настилка била суха, без неравности, видимостта била нормална за нощно кормуване. Подсъдимият навлязъл в плавен десен завой при спускане и не успял да го преодолее безопасно, при което пресякъл единичната непрекъсната линия от надлъжната пътна маркировка, последователно навлязъл в средната, след което и в лявата лента - и двете за насрещно движение.

Тази загуба на контрол над управляваното от подсъдимия ППС довела до сблъсък с управлявания от Кенан Мустанов И.  лек автомобил „Опел Корса“, който в същия момент се движел насрещно - в крайна дясна лента на обратната посока. Преди удара подсъдимият не реагирал с намаляване на скоростта, за разлика от пострадалия водач, но въпреки това поведение на последния, двата автомобила се ударили с предните си части, от което излезли извън платното за движение. Спрял преминаващ край местопроизшествието водач - свидетелят Мирослав Колев, който сигнализирал на спешен номер 112. Установило се, че вследствие на получените от удара травматични увреждания Кенан Мустанов И. е починал на място, а подсъдимият се нуждаел от болнично лечение.

Така изложените факти се установяват без никакво противоречие от достатъчен по обем доказателствен материал, което е било и основанието за първоинстанционния съд да постанови присъдата си въз основа само на направеното от подсъдимият Б. самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, без да събира доказателства за обстоятелствата по фактическото обвинение. Правният анализ на всички факти без съмнение позволява законосъобразното извличане на признаците на престъпен състав по чл.343, ал.3, пр.1, б.“б“, пр.1 от НК, което не е спорно между защитата и държавното обвинение.

 

Изводите от служебната проверка налагат изменение на присъдата по отношение на виновно нарушените правила за движение по пътищата, което е от значение при решаване на въпроса за справедливостта на наказанието, респ. за основателността на жалбата. 

Според заключението по изготвената автотехническа експертиза, която се определя от настоящия състав на въззивния съд като достатъчно пълна, ясна и обоснована, респ. непредизвикваща съмнение в правилността на изводите си,  причината за възникването на ПТП са неправилните действия на водача на лек автомобил „Фолксваген пасат“, който не е контролирал непрекъснато автомобила, изгубил е управление и без видима причина е навлязъл в лентите за насрещно движение, в опасната зона на спиране. Игнорирайки това заключение, без ясни мотиви в съответната част, първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия за безспорно допуснатото нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, явяващо се и в пряка причинна връзка с последвалия общоопасен резултат. Поради липса на протест срещу това оправдаване допуснатото нарушение не може да бъде отстранено.

От останалите текстове по ЗДвП, не могат да бъдат вменени във вина на подсъдимия тези по:

- чл.5, ал.2, т.4 – защото ПТП не е в резултат на извършвана от него маневра,

- чл.5, ал.3, т.1 – съгласно многобройната и еднопосочна съдебна практика, според която при престъпленията от този вид такова нарушение не следва да се вменява отделно, извън наличната утежняваща квалификация по чл.343, ал.3, пр.1 от НК - „пияно състояние“,

- чл.6, т.1 – защото разпоредбата е обща и не обуславя конкретно правило, нарушаването на което може да бъде отнесено към процесното ПТП,

- чл.16, ал.1, т.2 – защото съгласно обвинението, фактическото навлизане в лентите за насрещно движение не е било резултат от съзнавана и целяна промяна в разположението на управляваното от подсъдимия ППС, а е следствие от загубата на контрол: „….Той не успял да преодолее десен завой при спускане и…..последователно навлязъл в средната и в последствие в лявата лента…“, а за разлика от непредпазливостта по отношение на престъпния резултат, нарушението на специалните разпоредби, запълващи бланкетните състави по чл.343 от НК следва винаги да е умишлено.

По последните съображения на подсъдимия не може да му бъде вменено във вина и нарушението по чл.63, ал.2, т.1 от ПП ЗДвП.

При този анализ, наличното частично оправдаване без последвал протест, и възможностите, които предлага възведеното обвинение, като се съобрази неговата фактическа част и се съпостави с изводите на автотехническата експертиза, се налага извод, че отговорността на подсъдимия може да бъде ангажирана само във връзка с умишлено допуснатото нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, тъй като е установено, че при движение с разрешената за съответния пътен участък скорост от 60 км/ч, макар и навлязъл в лентата, по която се движи автомобилът на пострадалия, подсъдимият би могъл да спре преди мястото на удара, респ. да избегне произшествието.

 

След така обоснованите налагащи се изменения в осъдителната част на присъдата, оплакването на защитата за несправедливост на наложеното наказание се определя като основателно.

        В процеса на индивидуализация на наказанието за подсъдимия Б., съставът на първата инстанция е ценил като смекчаващи отговорността обстоятелства процесуалното му поведение, трудовата ангажираност, чистото съдебно минало, изразеното съжаление за стореното, младата възраст, спортните постижения, образователният ценз и добрите характеристични данни, въз основа на които правилно е достигнал до извод за ниската степен на обществена опасност на дееца.

Като факти, утежняващи отговорността, съдът е посочил - висока степен на обществена опасност на деянието, много на брой нарушения на правилата за движение по пътищата, липса на съпричиняване на вредоносния резултат и конкретната концентрацията на алкохол в кръвта, която е определил като надхвърляща три пъти допустимата.

Настоящият състав не може да се съгласи с част от изложените фактически и правни изводи.

Твърдението за висока степен на обществена опасност на конкретното деянието предполага позоваването на такива негови специфични характеристики, които да го отличават в негативен план от останалите случаи на престъпления от същия вид досежно съставомерните му белези и количествените и качествени измерения на вредоносния резултат. Такива не са посочени в мотивите на окръжния съд, не се откриват и при въззивната проверка.

Установената алкохолна концентрация у подсъдимия е 1.38 на хиляда. Доколкото управлението след употреба на алкохол е взето предвид от законодателя за възникване на приложимата по-тежка наказателна квалификация и предвид нормата чл.56 от НК, ако не е налице изключителна и необичайно висока концентрация на алкохолно съдържимо, същата не би следвало да се отчита допълнително във вреда на подсъдимия. Като се съобрази и обстоятелството, че при нарушение на въведената с чл.5, ал.3 от ЗДвП забрана, ако деянието не съставлява престъпление, законодателят е предвидил само административна отговорност в широките граници до 1,2 промила, не следва да се придава самостоятелна тежест и като отегчаващо отговорността обстоятелство на констатираната в кръвта на подсъдимия алкохолна концентрация 1.38 промила.

Окръжен съд Шумен е констатирал, че пострадалият няма вина за настъпването на пътно–транспортното произшествие, но без основателна причина е ценил това обстоятелство в тежест на отговорността на подсъдимия. В правната доктрина и практиката е безспорно, че със или без съпричиняване всеки участник в ПТП отговаря съобразно конкретната си вина, доколкото е действал при наличие на субективните елементи, които изпълват характеристиките на самонадеяността или небрежността, като границите на виновното поведение не се разпростират, нито намаляват поради обстоятелството, че чужди действия се намесват в причинно–следствения процес и в настъпването на вредоносния резултат.

Първоинстанционният съд е обосновал извод за отегчаване на наказателната санкция спрямо Б. и поради допуснати много на брой нарушения по Закона за движение по пътищата, които според настоящият състав на въззивния съд следва да бъдат сведени единствено до нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, респ. не е налице и такова отегчаващо отговорността обстоятелство.

 

Изложените факти и техният правен анализ сочат наличието предимно на немалък брой смекчаващи отговорността обстоятелства, а с тежестта на отегчаващо такова следва да бъде отчетено единствено значителното превишаване на разрешената скорост за движение от млад и неопитен водач – правоспособен едва от седем месеца преди деянието. Съпоставката на обстоятелствата със значение за степента на отговорността на подсъдимия Б. налага настоящата инстанция да упражни правомощията си по чл.337, ал.1, т.1 от НПК, като намали наложеното му наказание лишаване от свобода към минималния размер, а именно на три години и шест месеца, което след редукцията с 1/3 обуславя да бъдат изтърпени две години и четири месеца. Това наказание ще съдейства за постигане на индивидуалната и генерална превенция, за поправянето и превъзпитанието на осъдения, а същевременно и за неговата бъдеща ресоциализация в обществото, след изтърпяването му. Санкцията в този й вид може да въздейства възпиращо и по отношение  на останалите членове на обществото. Именно в този размер настоящият състав на съда я намира за справедлива и съответна на извършеното.

За пълнота, отбелязва се следното - макар и да са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, то същите не могат да обосноват извод за приложение на чл.55 от НК, тъй като не е налице кумулативно изискуемата предпоставка съобразно тях и най-лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко.

Изтъкваното от защитата влошено здравословно състояние на подсъдимия е факт, но като се вземе предвид, че този резултат е причинен единствено и изцяло от предметното престъпно поведение, същият не е със значимост да обуслови по-голямо намаляване на наказанието от обоснованото по-горе.

Не само с оглед определеният размер, който императивно го обуславя, но и предвид конкретните характеристики на престъплението, сред които с особена тежест употребата на алкохол и високата скорост, и за настоящата инстанция е безспорно, че подсъдимият Б. следва да търпи ефективно наказание, съгласно правилото в чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС - при първоначален общ режим.

 

Наличието на допуснати съществени процесуални правила на досъдебното производство или от първоинстанционния съд настоящият съдебен състав не констатира, в тази част на жалбата следва да се отбележи само, че законодателят не е овластил изрично въззивния съд с правомощие да дава задължителни указания както това е сторено с разпоредбите в чл.355, ал.1 от НПК по отношение на касационната инстанция.

 

Водим от горното и на основание чл.337, ал.1, т.1 и чл.338 от НПК, Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ присъда № 11/31.05.2019 г. по НОХД № 153/2019 г. на Окръжен съд Шумен, като намалява наказанието лишаване от свобода на Т.Д.Б. на три години и шест месеца, и при редукция по чл.58а, ал.1 от НК определя да изтърпи  ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА при първоначален общ режим.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: