Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 229/26.10         Година  2016                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На тринадесети октомври                    Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Ангелина Лазарова

Росица Тончева

Секретар С.Д.

Прокурор Милена Гамозова

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 231 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 5, постановена на 08.04.2016 г. по НОХД № 13/15г. на Окръжен съд гр. Търговище, с която подсъдимите М.П. и К.Н. били признати за виновни по обвинения за престъпления по чл. 343, ал. 3 б. „б”  вр. с ал. 4 и ал. 1 и  чл. 342, ал. 1 от НК, извършени от тях при независимо съпричиняване и при различни конкретни нарушения на правилата за движение по пътищата. Съдът наложил наказанията на подсъдимите с приложение на чл. 54 от НК- на подс. П. лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, и лишаване от право да управлява МПС за еднакъв срок, а на подс. Н. лишаване от свобода за срок от шест години при първоначален строг режим в затвор и лишаване от право да управлява МПС за еднакъв срок. На основание чл.68, ал.2 във вр. с ал.1 от НК съдът привел в изпълнение изцяло наказанието на подс. Н. лишаване от свобода в размер на четири месеца, наложено по НОХД № 794/2010 год. по описа на ТРС, като постановил изтърпяването му при първоначален строг режим в затвор. Със същата присъда на подсъдимите били възложени направените по делото и от частните обвинители разноски. Съдът се разпоредил с вещественото доказателство по делото.

Въззивното производство е образувано по жалби на подс. П., защитник на подс. Н. и поверениците на частните обвинители.

Във въззивната жалба на подс. П. се счита, че присъдата е неправилна тъй като наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се изменението й с намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода до предвидения в закона минимум от три години и отлагането му по чл. 66 от НК с изпитателен срок от пет години. В допълнително изложение защитникът на подсъдимия счита, че съдът е допуснал и съществени нарушения на процесуалните правила при изготвяне на мотивите, отразявайки значими противоречия, непълноценен анализ на заключенията на вещите лица, изводи в разрез с трайната практика на ВКС. Оспорва се приетото от съда за субективната страна на деянието в отсъствието на СППЕ, която да установи притежавал ли е подсъдимия психическа възможност да съобрази необосноваността на своята увереност в основата на съзнаваната непредпазливост. Изложено е становище, че не може да се отчете като отегчаващо обстоятелство предоставянето на управлението от подс. П. на лице, което е било лишено от право да управлява МПС, тъй като е обхванато от забраната по чл. 102 от ЗДвП и е обективен елемент от състава на престъплението. В с.з. защитникът поддържа аргументите си, като отчита невъзможността делото да бъде върнато повторно на ТОС и необхоД.стта фактите, свързани с нарушенията на правилата, вината и определяне на наказанието да бъдат изяснени. Счита жалбите на другия подсъдим и частните обвинители за неоснователни.

Защитникът на подс. Н. моли за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на ТОС. Счита, че е налице съществено процесуално нарушение, тъй като вещите лица, назначени по НОХД №№ 97/13г., 252/13г. и 13/15г. са едни и същи. Според защитника с оглед чл. 148 вр. чл. 29 ал. 1 т. 1 б. „А” от НПК не могат да бъдат назначени отново вещи лица, които са изготвили експертизите при разглеждане на делото, по което има вече постановена присъда. В с.з. въззивната жалба се поддържа от защитника и се изразява мнение, че допуснатите нарушения могат да бъдат отстранени от първоинстанционния съд след отмяната на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

Въззивната жалба на частния обвинител Р. Х. съдържа доводи за явна несправедливост – заниженост на наложените на подсъдимите наказания. Иска се завишаването им до размер над средния, предвиден в закона. Повереникът поддържа жалбата в с.з., като оценява като субективни мотивите на съда за приемане на съпричиняване на резултата от пострадалите, част от компанията предприела злополучното пътуване. Подчертава изключително тежкия вредоносен резултат и намира, че наказанията и на двамата подсъдими следва да бъдат завишени, независимо, че подс. П. не е управлявал лично л.а.

Частният обвинител Ст. Д. също претендира изменение на присъдата с увеличаване на наложените наказания към предвидения в закона максимум. В с.з. повереникът й подчертава изключително тежкия резултат, високата степен на алкохолно опиване на подсъдимите и факта, че подс. Н. е управлявал в изпитателния срок на условно осъждане за управление на МПС след употреба на алкохол. Не споделя изводите на съда, че съгласието на пострадалите да се качат в автомобила би трябвало да се приеме като съпричиняване и да смекчи отговорността на подсъдимите, тъй като за да има съпричиняване следва да се касае за поведение в разрез със законово правило и подкрепя тезата си с отразеното в Решение № 478/20.01.16г. на ВКС, І н.о. Моли жалбата им да бъде уважена.

Във въззивната жалба на частния обвинител Б. П. се счита, че наложените с присъдата наказания са явно несправедливи, иска се изменението й с определяне на наказания в максималния предвиден в закона размер. В с.з. повереникът поддържа жалбата. От друга страна моли жалбите на подсъдимите да бъдат оставени без уважение.

Представителят на въззивната прокуратура в пренията по същество счита, че не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Преценява, че фактическата обстановка е изяснена, материалният закон е приложен правилно, а санкционната част на присъдата е справедлива. Поради изложеното моли жалбите да бъдат оставени без уважение, а присъдата да бъде потвърдена.

В последната си дума подс. П. иска присъдата да бъде намалена.

В последната си дума подс. Н. поддържа исканията по жалбата.

 

Процесуалната хронология на съдебната фаза на наказателното производство обхваща:

НОХД № 97/2013г. на ТОС, образувано на 26.04.2013г. по внесен обвинителен акт срещу подс. П. и Н. по обвинение срещу всеки от тях за престъпление по чл. 343, ал. 3 б. „б” във вр. с ал.4 и ал.1 и с чл.342, ал.1 от НК, съответно за подс. П. при нарушение на чл.102 от ЗДвП, а за подс. Н. - по чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП, по чл. 21, ал.1 от и по чл.150а от ЗДвП. С присъда № 67/12.08.2013г. подсъдимите били признати за виновни и им били наложени наказания, както следва – за подс. П. лишаване от свобода за срок от шест години при първоначален „общ”режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест години, а за подс. Н. – лишаване от свобода за срок от седем години при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор и лишаване от право да управлява МПС за срок от десет години. Било приведено по чл. 68 ал. 2 от НК наказанието, наложено на подс. Н. по НОХД № 794/10г. на ТРС лишаване от свобода за срок от четири месеца при първоначален строг режим.

По жалби на частните обвинители Д. и П. и на подсъдимите било образувано ВНОХД № 286/13г. на ВАпС. С решение № 171/06.12.2013г. на основание чл. 334 т. 1 вр. чл. 335 ал. 2, вр. чл.348, ал.3, т.2 от НПК присъдата била отменена изцяло и делото върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд от друг съдебен състав.

На 13.12.2013г. било образувано НОХД № 252/13г. на ТОС. С присъда № 42/28.05. 2014г. подсъдимите били признати за виновни, като им били наложени наказания - на подс. П. лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, и лишаване от право да управлява МПС за еднакъв срок, а на подс. Н. лишаване от свобода за срок от шест години при първоначален строг режим в затвор и лишаване от право да управлява МПС за еднакъв срок. На основание чл.68, ал.2 от НК съдът привел в изпълнение наказанието на подс. Н. лишаване от свобода в размер на четири месеца, наложено по НОХД № 794/2010 год. по описа на ТРС, при първоначален строг режим.

По жалби на частните обвинители П., Д. и Х. и на подсъдимите било образувано ВНОХД № 209/14г. на ВАпС. Въззивната инстанция преценила, че прокуратурата не е изпълнила задължението си по чл.246, ал. 2 и ал.3 от НПК да формулира ясно и недвусмислено обвинението по отношение и на двамата подсъдими, както от фактическа, така и от правна страна. При наличието на причини, свързани с техническото състояние на л.а. и неговото претоварване /с около 200 кг/ в пряка причинно следствена връзка с неговото занасяне, пукане на задна лява гума и напускането му на пътя на досъдебно производство не било повдигнато и изменено в с.ф. обвинение. Първата инстанция е приела, че скоростта е била несъобразена със състоянието на превозното средство и превозвания товар - което не просто допълва, а съществено променя изложената в обвинителния акт фактология. Не било прецизирано и времето и мястото на извършване на отделните деяния. На основание чл. 335, ал. 1, т. 1 от НПК присъдата била отменена и делото върнато за ново разглеждане на прокурора.

Новият обвинителен акт срещу подсъдимите бил внесен на 19.01.2015г., образувано било НОХД № 13/2015г. След двукратно изменение на обвинението в хода на съдебното следствие по чл. 287 от НПК производството приключило с постановяване на проверяваната присъда.

 

Съобразявайки изложеното, настоящият състав извърши пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл. 314 от НПК и чл. 335 ал. 3 от НПК.

 

В рамките на своите правомощия въззивният състав установи следното:

 

І. По възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения.

 

1. Според защитата на подс. Н. е налице такова нарушение на чл. 148 вр. чл. 29 ал. 1 т. 1 б. А от НПК с изслушването на вещи лица, изготвили заключения в хода на предходните съдебни производства, приключили с постановена присъда.

 Проверката по възражението не установи нарушение. Нито едно от вещите лица по АТЕ и КАТСМЕ не е участвало в предходен състав на съда.

Явяването и изслушването им в качеството на вещи лица по депозирани заключения е част от процеса на събиране и проверка на доказателствата, протекъл трикратно в първата съдебна фаза. Не е въведена процесуална забрана за приобщаване на заключения, изготвени в хода на предходна фаза, съответно няма задължително изискване за изготвяне на нови заключения от нови вещи лица.

При съобразяване на естеството на поставените пред посочените експертизи задачи, рамките на компетентността на експертите и администрирането на съответните съдебни действия не се установяват основания за отвод на подбраните вещи лица и допуснати от ръководно-решаващия орган нарушения.

С оглед на изложеното възражението на защитника се явява неоснователно.

Искането за повторно връщане на първоинстанционния съд само по себе си е незаконосъобразно предвид нормата на чл. 335 ал. 3 от НПК.

 

2. Според защитника на подс. П. е налице друго съществено процесуално нарушение - липса на мотиви. От своя страна защитникът съзнава процесуалната забрана делото да бъде върнато на ТОС.

При обсъждане на обема и съдържанието на изложените от първоинстанционния съд съображения в мотивите към проверявания акт, съставът установи определени неточности и вътрешни противоречия досежно част от фактическите положения и анализа на някои от доказателствата. От друга страна не се установи пълна или частична липса на мотиви, тъй като  съдът е дал отговори на основните въпроси на производството.

Доколкото въззивната инстанция е втора първа по фактите и е налице възможността по чл. 316 от НПК в настоящото решение се дължи задълбочена интерпретация на фактите от предмета на доказване и допълнителни съображения  по наведените от страните възражения.

 

3. При служебната проверка съставът установи неправилно произнасяне на първоинстанционния съд в процеса на събиране на доказателства с определение в с.з. от 24.09.2015г. /л. 266-267/.

По възражение на адв. Д. съдът счел, че призованият Николай Трифонов не може да бъде разпитан като свидетел, тъй като е бил поемно лице, заличил го като от списъка на лицата и го освободил от залата. /Същият свидетел е идвал и в предходно с.з., изплатени са му били направените разноски за път./.

Становището на съда не може да бъде подкрепено.

Правилото, регламентирано в ал. 1 на чл. 118 от НПК – „Не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество” е обвързано с допустими изключения /„освен:”/ по т. 1- 3 на чл. 118 ал. 1 от НПК. Поемните лица са включени в т. 3 и за тях не важи забраната да бъдат свидетели по делото.

Изложената констатация не е довела до съществено засягане на права на страните, но има значение с оглед прецизността при прилагане на процесуалните правила в бъдещата практика на състава на ТОС.

 

ІІ. От фактическа страна.

 

Решаващият съд е разгледал производството по общия ред. Изслушани са били свидетелите, вещите лица по изготвените по делото експертизи, приобщени били писмените доказателства. Съвкупността от факти страните оценяват като позволяваща изводи по съществото на случилото се. В зависимост от процесуалните си позиции и пред настоящата инстанция интерпретират част от фактите по различен начин. Проучването и анализът на доказателствения материал по делото обосновават приемането за установени на следните значими фактически положения:

 

Подсъдимият П. притежавал  лек автомобил марка „Фолксваген – Поло“ с рег. №Т0020АТ, преминал технически преглед с валидност до  м. юли на 2012г. През м.06.12год. подсъдимият управлявал автомобила със зимни гуми, предните - с размери 165/80R13-83Т, а задните - 155/80R13-79Т, несъобразявайки се с указаните от производителя размери на гумите - 175/65R13-80Т.

Подсъдимият Н. притежавал правоспособност и свидетелство за управление на МПС категории „В, С, М, Т“ от 1998 год. През 2010 г. бил осъден по НОХД № 794/2010 год. по описа на РС – Търговище за извършено на 02.11.2010г. престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за това, че управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда, а именно 1, 81 на хиляда. Присъдата влязла в законна сила на 04.01.2011 год., като на подсъдимия били наложени наказания лишаване от свобода за срок от четири месеца, отложено по чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години и на основание чл.343г от НК наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца, изтърпяно на 02.07.2011г. Подс. Н. не възстановил правата си като водач на МПС, тъй като следвало да се яви на контролен изпит.

            На 15.06.2012 год. около 20.00 часа на гости в дома на подс. Н. *** отишъл пострадалият В. П.. Гледали футбол, почерпили се с ракия, а след това подсъдимият продължил на бира.

В същия ден към 17.30 – 18.00 ч. пред магазин в кв.“Запад 2“ на гр. Търговище се срещнали И.Х., Р.М., свид. И.И., пили бира и разговаряли, като към 20.00ч. към тях се присъединил и свид. Д.  Д.. Четиримата се преместили в заведението „Невада“, намиращо се в същия квартал. Докато гледали футболния мач, всички от компанията пили бира.

 Към 22.00ч. същата вечер, подс. П. се прибирал от работа, паркирал лекия си автомобил пред блока в който живее и решил да посети заведението „Невада“, където се присъединил към четиримата си приятели. Поръчал си бира и до полунощ изпил 6-7 бири.

Към 0.30-01.00ч. на 16.06.12г. компанията отишла на гости на подс. К.Н.. Подсъдимите, свид. И.И. и Д., Р.М., И.Х. и В.П. продължили да употребяват алкохол. Около 03.00ч. всички били в приповдигнато настроение и решили да продължат вечерта в някое питейно заведение в гр. Велики Преслав, като се придвижат с автомобила на подс. П.. Подсъдимият бил употребил сравнително голямо количество алкохол, подхвърлил ключовете за автомобила на подс. Н. и му казал той да управлява, тъй като бил по-трезвен, а и свидетелството му за правоуправление на МПС вече било отнето.

Подсъдимият Н. се съгласил, взел ключовете, отишъл до паркинга и се върнал обратно с автомобила. Свид. Д. си тръгнал, а в колата се качили останалите шестима. На мястото на водача седнал подс. Н., на съседната седалка – подс. П., а на задната седалка, пригодена за трима пътници, се сместили Р.М., И.Х. и В.П., а свид. И.И. бил върху тях.

След пристигането в гр. В. Преслав, компанията установила, че заведението „Омуртагов мост“ не работи и няма къде другаде да отидат, поради което се качили отново в автомобила и тръгнали обратно. Решили да посетят друго питейно заведение – „Фисека“, намиращо се на главния път София - Варна.

Когато пристигнали в гр.Търговище, спрели на бензиностанция „Юкя“, и свид. Косев им заредил гориво на два пъти, отчетено по два бона от 04. 54.36ч. и 04.55.38ч. Подс. Н. потеглил, но след няколко метра спрял, за да изчисти замърсения преден прозорец на л.а. След това, без да променят местата си в л.а., продължили към ресторант „Фисека“. След напълване на резервоара собствената маса на автомобила била 910кг, а общата – при добавяне на теглото на шестимата човека в него, възлизала на около 1457кг, при допустима 1400кг.

Към 05.20 ч. на 16.06.2012 г. след разклона за с. Буховци по ПП-І-4, км.245+500 в посока от гр. Търговище към гр. Варна, на прав участък със спускане, при добри виД.ст и пътна настилка, подс. Н. управлявал автомобила със скорост – 117. 94 км/ч. В резултат от високата скорост, неустойчивостта, породена от различните размери на предните и задни гуми, и претоварването на автомобила с един пътник отзад повече, по време на движението настъпила повреда в окачването на задния мост, изразена в разрушаване на гумено-металния шарнир на задното ляво колело.

Звукът от случващото се бил възприет от подс. Н., който реагирал и задействал спирачната система на л.а. Преди ефективното сработване на спирачките автомобилът се придвижил 45, 86м, след които задното дясно колело оставило спирачна следа от 75м по асфалта до левия край на пътното платно.

Междувременно левият край на задния мост се изнесъл назад, автомобилът  се поднесъл, като задната част се завъртяла надясно, а предната – наляво. Задната лява гума започнала да се трие във вътрешната част на калника, както и по външният ръб на „веждата“ му, в резултат на което се повишила температурата. Автомобилът се отклонил наляво спрямо посоката си на движение, приплъзнал се странично по пътното платно, навлязъл в лентата за насрещно движение и се е насочил с предната си част към левия край на пътното платно. Вследствие на прегряването на задната лява гума при напускане на платното същата се разпаднала, като протекторът й се отделил.

Продължавайки движението си по затревения банкет, автомобилът с предната дясна част се ударил в началото на металната ограда /мантинела/. Вследствие нецентралния удар автомобилът се завъртял около масовия си център по посока на часовниковата стрелка, след което движейки се със задната си част напред се ударил и изкоренил крайпътно дърво на страничната основа на ската с височина около 2,2 м.

Възникналата преносна инерционна сила довела до изхвърляне през задното стъкло на колата на возещите се на задната седалка Р. М. и И. Х.. Автомобилът продължил движението си напред, като прелетял над овраг изминавайки около 14,4 м и паднал на задната си част,  при което се откъртила задната броня и В. П. изпаднал през задното стъкло върху бронята. След това съприкосновение със земната повърхност, л.а. отскочил, превъртял се във въздуха и изминавайки разстояние от около 20,7 м, паднал отново на земята по таван, като затиснал намиращия се там Р.М.. Подс. П. и свид. И.И. също били изхвърлени от купето вследствие силния удар и последвалото движение на автомобила – прелитане над оврага и превъртане през таван. Затиснатият в автомобила водач подс. Н. бил изваден с помощта на Гражданска защита.

В резултат на произшествието В. П. /34г./, И.Х. /37г./ и Р.М. /31г./ получили смъртоносни увреждания и починали, на другите трима – подсъдимите и свид. И.И. /28г./  били причинени средни телесни повреди.

С оглед приетите заключения на СМЕ и ХЕ, били изяснени причините за смъртта, характеристиките на различните телесни увреждания и концентрацията на алкохол на всеки от пътниците в л.а.

Причината за смъртта на В. С. П. е тежката съчетана черепно-мозъчна и гръдна травми, довели до оток на мозъка и парализа на жизнено важни центрове – сърдечно съдов и дихателен. Концентрацията на алкохол в кръвта на П. е била 3.54 промила - тежка степен на алкохолно опиване. Смъртта е настъпила много бързо и е била неизбежна.

Причината за смъртта на И.С. Х. е тежката съчетана гръдна и коремна травма с натрошване на ребрата, контузия на белия дроб и разкъсване на десният чернодробен дял, довели до тежък травматично- хеморагичен шок. Концентрацията на алкохол в кръвта на Х. е била - 1.52 промила – средна степен на алкохолно опиване.

Причината за смъртта на Р.А. М. е тежката черепно-мозъчна травма – тежка мозъчна контузия на основата му, кръв в мозъчните стомахчета и травматичен излив на кръв под меките мозъчни обвивки, довели до мозъчен оток и парализа на жизнено важни мозъчни центрове – сърдечно съдов и дихателен. Концентрацията на алкохол в кръвта е била - 2.54 промила – представляваща тежка степен на алкохолно опиване. 

И.К. И. на 28 год. е получил три средни телесни повреди, изразяващи се в: 1.счупване на VІІ и VІІІ ребра в дясно с излив на кръв в дясната гръдна кухина и подкожен емфизем, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота; 2.мозъчен оток, установен след контрастно сканиране, причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота; 3.голям ретроперитонеален кръвоизлив с излив на кръв в коремната кухина и паралотичен илеус, също съставляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота. Концентрацията  на алкохол в кръвта на И. И. към момента на транспортирането му към болницата е била 1.38 промила.

Подсъдимият  Н. на 41 години е получил счупване на І до V ребра вдясно, което е довело до трайно затрудняване на движението на снагата за срок от 4-4.5 месеца. Към момента на вземане на кръвната проба концентрацията на алкохол в кръвта е била 1.46 промила, а към момента на деянието – 5.20 часа, съдържанието на алкохол е било 1.8 промила, което отговаря на средна степен на алкохолно опиване. В с.з. вещото лице Горанов е посочило, че при тази степен са нарушени зрение, съобразителност, координация на движение, ориентация, двигателна активност, влияещи върху адекватните управление и реакции.

Подсъдимият  П. на 33 год.е получил контузия на главата, счупване на І, ІХ и Х ребра вляво, без данни за пневмоторакс и излив в лявата гръдна кухина, което е довело до трайно затрудняване движението на снагата за срок от 2-3 месеца. Към момента на вземане на кръвната проба е установено 2.32 промила, а към момента на тръгването и предоставяне на автомобила на подс. Н. 03.30 – 04.00 часа - в рамките на 2.78 – 2.83 промила, което отговаря на „тежка степен“ на алкохолно опиване. Характерни за тази степен са силно нарушение на зрение, слух, съобразителност, рефлекси, реакции, двигателни възможности.

За установяване на разположението на пътуващите в л.а. била изготвена КСМАТЕ. Видно от поддържаното в с.з. заключение при отчитане на получените от тях травми, водачът на л.а. бил подс. Н., до него се возил подс. П., а на задната седалка в двата края били М./в левия/ и П./в десния/ и между тях Х. и свид. И..

Приобщено било заключението на АТЕ, изготвено от в.л. Ж..

По делото в с.ф. било представено заключение на тройна АТЕ в състав в.л. И., Т. и Д. – л. 281 от с.ф. Преди изслушването на заключението в с.з., поради заболяване в.л. И. било заменено с в.л. С..

В заключението на тройната АТЕ в новия й състав – приобщено и изслушано по делото, вещите лица С., Т. и Д. преценили, че скоростта на л.а. непосредствено преди ПТП е била 115, 06км/ч, изчислили опасната зона за спиране, съпоставили възможностите за спиране при скорост на движение 90 км/ч, описали механизма на произшествието. По искане на прокурора след изслушване на вещите лица обвинението било изменено и съобразено с тази скорост.

В допълнителна тройна АТЕ същият екип в.л. уточнили при различни времена на реакция - 1 и 1, 5 сек., какво разстояние е изминал л.а. при задействана спирачна система, но преди оставянето на спирачната следа от 75м /до този момент се е считало, че тази следа има смесен характер: от занасяне, след което от ефективно спиране/. При първото време за реакция това предварително изминато разстояние е възлизало на 44, 74м, а при второто – 60, 72м. По този начин е изчислено общото разполагаемо разстояние от началото на реагирането до левия край на пътното платно, съответно – 119, 74м (при 1 сек) и 135, 72м (при 1, 5 сек). Съобразили са и, че поради счупването на шарнира на задно ляво колело и занасянето на л.а. спирачната му ефективност е намаляла значително, като са установили какво е било спирачното забавяне от появата на спирачната следа до излитането на л.а. от банкета със скорост 20, 69 м/с. Достигнати са изводи, че при 115, 06 км/ч опасните зони за спиране (173, 71м и 189, 69м) и при двете времена на реакция са по-големи от разполагаемото разстояние, съответно водачът не е имал техническа възможност да спре преди левия край на пътното платно. От друга страна при скорост от 90 км/ч и при двете времена на реакция водачът е имал възможност да спре в рамките на разполагаемото разстояние преди левия край на пътя. Вещите лица са обобщили, че при счупване на шарнира водачът е реагирал употребил спирачки.

В отговора си на поставената от съда допълнителна задача за изчисление на скоростта на движение на л.а., спирал ефективно на разстояние 75м, вещите лица са установили, че е възлизала на 117, 94 км/ч. С оглед на това при време на реакция 1 сек. разстоянието, изминато от л.а. преди оставяне на спирачната следа се увеличава на 45, 96м, а общото разполагаемо разстояние до левия край на пътя – на 120, 86м, при опасна зона 181, 37м. При време за реакция от 1, 5 сек. – до появата на спирачната следа л.а. е изминал 62, 24м и е имал общо 137, 24м до левия край, при опасна зона 197, 75м. С оглед на изложеното с тази скорост от 117, 94км/ч, водачът не е имал техническа възможност да спре в рамките на пътното платно. Съпоставката и при двете времена на реакция води до извод, че при скорост на л.а. от 90 км/ч водачът е имал възможност да спре в рамките на разполагаемото разстояние – при 1сек за реакция и опасна зона от 113, 91м – до края на пътя е имал 120, 86м; при 1, 5 сек за реакция и опасна зона 126, 41м – л.а. е разполагал с 137, 24м. Изрично е обосновано, че достигнатите констатации са при отчитане на повредата на ляво задно колело, реакция на водача със задействане на спирачната система към този момент и прецизирането на скоростта с 2, 88км/ч.

Вещите лица са поддържали представеното становище в с.з. от 08.04.16г. На тази основа прокурорът повторно е изменил обвинението досежно величината на скоростта, като съдът е приел новото обвинение да включва скорост 117, 94км/ч.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупността от взаимно допълващи се и безпротиворечиви писмени доказателства и доказателствени средства, свидетелските показания на свид. И.И., С.К., Й.Й., С.В., Х. Х., И.О., Д. Д., Т.Н.; частично от обясненията пред различните съдебни състави от подсъдимите Н. и П., експертните заключения на СМЕ, ХЕ, КСМАТЕ, тройна основна и допълнителна АТЕ от в.л. С., Т. и Д. и отговора на допълнителната задача към тях.

Извън посочената съвкупност отстоят заключението на единичната АТЕ и обясненията на подс. Н., че не си спомня да е управлявал л.а. след изчистването на стъклото на л.а. в района на бензиностанцията.

Констатациите на в.л. Ж. по първоначалната АТЕ са променени в резултат на много по-задълбочено изследване на екипа от в.л. С., Т. и Д.. Спецификата на произшествието е изяснена последователно с тройната, допълнителната и окончателно след последната задача, по убедителен начин, обвързан с останалите преки обективни находки на местопроизшествието, експериментални данни и изчисления, поради което и съставът кредитира именно тези заключения. Предоставените специални знания допринасят за безспорността на фактическите изводи без да бъдат ползвани предполагаеми и неустановими изходни данни. Възстановяването на картината на произшествието, включваща активните действия на всеки от подсъдимите, механизма и последиците, е в резултат на цялостен прочит на доказателствата, релевантни към обективната истина. От друга страна, претендираните от защитата на подс. П. - изследване на заводската грешка на скоростомера, конкретна стойност на преместване на масовия център на л.а. нагоре от различните гуми и влиянието му при натоварване имат единствено теоретичен характер и не биха подпомогнали изясняването на подлежащите факти, доколкото не е възможно да се установят действителните изходни величини, напр. отсъства информация за налягането в гумите на л.а. Подобно приемане на несигурни фактически данни, разработването на всички възможни варианти за техническото състояние на л.а. и поведението му на пътя, категорично не би подпомогнало разкриването на обективната истина и би поставило решаването на основните задачи на производството на хипотетична основа, което е недопустимо в наказателното производство. Автомобилът, веществено доказателство по делото, е оглеждан многократно от вещите лица, оценката на техническото му състояние и оборудване е обоснована. Следите от произшествието са били фиксирани при първоначалните следствени действия, проверени са различни версии, като в резултат на аналитичните методи, използвани от вещите лица са обобщени кредитираните от състава констатации.

Позицията на подс. Н., че не си спомня, но не може да е бил той водач на л.а. към момента на произшествието, е правилно интерпретирана от първоинстанционния съд. Тези обяснения не са носители на доказателствена стойност, а израз на личната му защита. Анализът на останалите доказателства, изясняващи че именно подс. Н. е управлявал л.а. е правилно проведен от решаващия съд и напълно се споделя от настоящия състав. Не би могло да се отхвърли заключението на КСМАТЕ, което дава извод за връзката на получените от подс. Н. травми с мястото му по време на произшествието, само защото свид. Косев не е видял кой е седнал на волана при напускането на л.а. на района на бензиностанцията. Напротив, обективно получените от подс. Н. травматични увреждания, специфични за удар във волана, само са интерпретирани от експертите. Подобни травми по подс. П. няма, а чрез показанията на свид. И. е изяснено разположението на пътуващите на задната седалка – също подкрепено от КСМАТЕ и механизма на ПТП по заключението на тройната АТЕ, в частта, в която е прецизирано изпадането на отделните пострадали в различните етапи от движение на л.а. към момента на удара в мантинелата, дървото и земната повърхност.

Обсъждайки всяко от доказателствените средства само по себе си и във връзка с останалите, съставът счете за установена несъмнено описаната фактическа обстановка. По възраженията на страните срещу приетото от съда и част от доказателствата и след служебната проверка съставът констатира необхоД.ст да изложи следното:

1) Защитата отчита неточност в мотивите към присъдата за момента на реакция на подс. Н. и задействане на спирачната система.

Съдът е приел следното - „Усещайки поднасянето на автомобила, подс. Н. опитал да намали скоростта и спре автомобила, като задействал спирачната му система в момента в който същият пресичал осевата линия със задната си дясна гума след блокирането на колелата”.

Оставената на местопроизшествието обща следа от 75 м, започваща от дясното платно, по което се е движел л.а., пресичаща осовата линия и достигаща до левия край на пътното платно, е била интерпретирана като следа от ефективно спиране по допълнителната тройна АТЕ. С оглед на тази обективна находка, вещите лица са установили, че реакцията на водача е била на 45, 86м преди началото на следата, при време за реакция 1 сек. Експертите са приели, че тази реакция е била в израз на възприемането от водача на характерния звук от настъпилата повреда, съобразено и в изложената от състава фактическа обстановка. При начало на спирачната следа в дясната пътна лента и добавяне на изминатото преди това разстояние до сработване на спирачната система, реакцията на подс. Н. е била в момент, в който л.а. се е движел в дясната лента на пътното платно.

2) В хода на съдебното следствие е възникнал въпросът какво е било действителното време за реакция на водача.

В отсъствие на конкретно доказателство за точната величина на времето, за което подс. Н. е реагирал, вещите лица са приели 1 сек. и по искане на защитата съдът е възложил изследвания и за 1, 5 сек. Границите на последвалите изчисления сочат, че и при двете времена скоростта, с която подс. Н. е управлявал л.а. не му е позволявала технически да спре в разполагаемото разстояние пред себе си. От друга страна, при допустимата скорост – 90 км/ч, и при двете времена на реакция – е имал възможност да спре в рамките на пътя. Тази констатации са обосновани от съществуващи обективно доказателства в търсене на единствено възможните категорични отговори.  

В изложената в настоящото решение фактическа обстановка съставът прие изминато от л.а. разстояние преди оставяне на спирачна следа, съответстващо на време за реакция от 1 сек., доколкото е по-благоприятно за дееца и възприето в коментираните от вещите лица източници за експерименти за разпределение на реакциите на различни водачи при различни пътни ситуации. В.л. С. в с.з. е посочило – „Абсурдно е при такъв необичаен шум /от триене на гума/ да се взема време за реагиране 1, 5сек.”. Нарушението в управлението на движението на автомобила като изненадващ, стресиращ фактор е обосновало максимално бърза реакция.

От друга страна увеличаването на времето на реакция на водача не променя изводите за обективните му възможности да спре л.а. в рамките на разполагаемото разстояние, а само разстоянието, което л.а. е изминал до началото на 75м спирачна следа.

По аргумент на по-силното основание, движението с допустимата скорост – без значение от бързината на реагиране на водача, е позволявало спиране преди края на пътното платно, тъй като опасните зони са по-малки от разполагаемото разстояние, съответно - при 1 сек. с около 7 м и при 1, 5 сек. – с повече от 10 м.

3) По отношение на претоварването на л.а. в мотивите съдът е приел едновременно, че „бил натоварен почти на допустимата граница от 1400кг” /л.459 – на гърба/, и че „бил претоварен от шестимата и общата маса е била не по-малко от 1585кг” /л. 464/. Срещу това противоречие основателно възразява защитата на подс. П..

В заключението на представената, но не приобщена тройна АТЕ, л. 106 от с.ф., вещите лица са приели, че автомобилът е бил претоварен от шестимата пътника, като общата маса на л.а. е била не по-малка от 1585кг.

Посочените констатации са частично променени от следващата, кредитирана от състава, тройна АТЕ. По отношение теглото на пътуващите в л.а. са приети като източници обясненията на подсъдимите, показанията на свид. И. и общите характеристики по СМЕ за аутопсия на починалите П., М. и Х.. Съобразена е и собствената маса на л.а. по документа за регистрация – 910кг /в пълно заредено състояние/. По този начин е установено завишение над допустимата маса с минимум 57 кг, „почти до допустимата граница”. В изложението по т. 4, л. 332, е отразено, че „Този тип окачване на заден мост се използва при малолитражни автомобили с малка товароносимост, какъвто е случаят с л.а. „Фолксваген Поло”. В случая имаме натоварване на автомобила почти до допустимата граница, което е способствало за разрушаване на гумено-металния шарнир на задно ляво колело.”.

В с.з. вещото лице С. е посочил, че ако шарнирът е бил изправен, тези 57 кг са щели да създават известен неконфорт, но е нямало да се стигне до занасянето. Към повдигнатия център на тежестта в резултат на несъответния диаметър на гумите, се е добавило допълнителното претоварване и центърът на тежестта се е покачил допълнително, с което л.а. е станал по-неустойчив. В.л. Т. е обърнал внимание, че наличието на пътник повече на задната седалка е влияело на устойчивостта и е довело до неравномерно разпределение на натоварването между ляв и десен борд. Той е подчертал, че конструктивно л.а. е предназначен за превозване на трима пътника на задната седалка, което има голямо влияние върху поведението на автомобила в екстрени ситуации. Според в.л. Д. е налице комбинация от неблагоприятни фактори, така че не може да бъде преценено доколко тези „50 кг” са били фатални в случая.

С оглед на изложеното съставът прие от фактическа страна, че към момента на произшествието л.а. е бил с един пътник повече от допустимия брой и с 57кг над допустимата обща маса.

4). По отношение на причините за възникване на техническата повреда.

От изслушаната и приета тройна основна и допълнителна съдебна автотехническа експертиза се установяват по безспорен начин техническото състояние на автомобила, механизмът и причините за настъпването на ПТП.

Последният редовен годишен преглед на л.а. е бил на 20.07.2011г., когато е бил технически изправен. Единадесет месеца по-късно изправността му се установява чрез гласни и писмени доказателствени средства.

Автомобилът е бил оборудван с гуми за зимни условия, с различен размер от конструктивно предвидените - 175/65 R13 с диаметър 558мм. Към момента на настъпване на произшествието предните гуми на автомобила са били с размер 165/80R13 с диаметър 594мм, а задните – 155/80 R 13 с диаметър 578мм, факт, влияещ негативно върху устойчивостта на автомобила по време на движение. Поради по-големият диаметър на предните, спрямо задните гуми, центърът на тежестта на автомобила спрямо пътното платно се измества, разяснено от вещите лица в с.з.

В допълнение, влиянието на диаметъра на предните гуми - с 36 мм по-голям от препоръчания размер е водил до необективно отчитане на скоростта на движение, като при скорост от 100 км/ч на километража биха били отчетени 95 км/ч. /тройна АТЕ, л. 339 с.ф./.

Към момента на произшествието е било налице неравномерно разпределение на натоварването между ляв и десен борд, в резултат претоварването с повече от един пътник на задната седалка, надвишаващо и допустимата обща маса на л.а. и в разрез с конструктивно предвидените възможности на автомобила.

На тази основа, разрушаването на гумено-металния шарнир на задно ляво колело няма самостоятелно значение на внезапно възникнала обективна причина за произшествието. Повредата е част от поредицата: претоварване, висока скорост и изначална неустойчивост на ходовата част. Видно е, че е налице комбинация от еднопосочно действащи фактори, по думите на в.л. Д.: „Имаме лоши гуми, които променят устойчивостта на автомобила, висока скорост, надвишено тегло. Кой от тия фактори-три е бил най-важен за скъсване на този шарнир, няма как да го преценят със сигурност.”.

С оглед на изложеното съставът прие, че настъпилата повреда е неразривно обвързана и опосредена от трите предварително съществуващи неблагоприятни фактора. Безспорно е от друга страна, че именно тази повреда е отключила механизма на произшествието.

Скоростта на предприетото от подс. Н. управление на л.а. има и самостойно значение, тъй като е възпрепятствала възможността л.а. да спре в чертите на пътното платно.

5) Възможностите за ненастъпване на резултата при управление на л.а. с 90 км/ч са изяснени от вещите лица и по последния отговор на допълнителната задача. Необосновано е посоченото в мотивите на съда – л. 464, че и в този случай автомобилът би напуснал пътното платно, но последствията биха били по-леки. Подобни констатации има в тройната АТЕ, представена на вниманието на съда, но неприобщена сред доказателствените материали. В тази насока защитата на подс. П. отправя основателно възражение, с което съставът се съобрази при отразяване на изводите си по доказателствата.

Събраните по делото доказателствени материали и тяхната експертна интерпретация позволяват несъмнено изясняване на фактите от предмета на доказване. Анализът на доказателствата за причините, елементите и резултата от произшествието обоснова приетото от фактическа страна в настоящото решение.

 

ІІІ. От правна страна.

 

С разглежданата присъда подс. П. бил признат за виновен в това че на 16. 06. 2012 год. за времето от 03.30 – 05.20 часа в гр. Търговище и  на територията на Община – Търговище на ПП – І - 4, км. 245+500 е нарушил правилата за движение: по чл.102 от ЗДвП – като собственик на моторно превозно средство – лек автомобил, „Фолксваген – Поло” с рег. № Т 00-20 АТ предоставил превозното средство на К.Н.Н., който е бил под въздействието на алкохол – с концентрация на алкохол в кръвта от 1.8 промила и е бил неправоспособен водач; по чл.133 ал.1 от ЗДвП, като с предоставеното от него МПС са превозени 6 броя пътници /петима плюс водача/ при определени в свидетелството за регистрация пет пътници /четирима пътници плюс водача/ и по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с К.Н. причинил смъртта  на И.С. Х.,  Р.А. М. и на В. С. П., и средна телесна повреда на И.К. И., изразяваща се в счупване на VІІ и VІІІ ребро в дясно, с излив на кръв в дясната гръдна кухина и подкожен емфизем, мозъчен оток, голям ретроперитонеален кръвоизлив, с излив на кръв в коремната кухина и паралитичен илеус, които са му причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 2.78 – 2.83 промила. Съдът счел, че действайки по описания начин подсъдимият осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл.343, ал.3 б. „б”  вр. с ал.4 и ал.1 от НК.

Съдът признал подс. Н. за виновен в това, че на 16. 06. 2012 год. около 05.20 часа на територията на Община – Търговище на ПП – І - 4, км. 245+500 при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, „Фолксваген – Поло” с рег. № Т 00-20 АТ, собственост на М.П.П., нарушил правилата за движение: по чл. 5, ал.3 т.1 от ЗДвП управлявал автомобила под въздействието на алкохол в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта от 1.8 промила; по чл.21, ал.1 от ЗДвП – при избиране на скоростта на движение е превишил допустимата извън населено място от 90 км/ч, като е управлявал превозното средство със скорост от 117.94 км/ч; по чл.150а от ЗДвП – управлявал е моторното превозно средство без да притежава свидетелство, валидно за категорията му, и по чл.133 ал.1 от ЗДвП превозвал по-голям брой пътници – 6 на брой /петима пътници плюс водача/ от определения в свидетелството за регистрация на МПС, а именно 5 пътника /четирима пътника плюс водача/ и по  непредпазливост при условията на независимо съпричиняване с М.П. причинил смъртта на И.С. Х., Р.А. М. и В. С. П., и средна телесна повреда на И.К. И., изразяваща се в счупване на VІІ и VІІІ ребро в дясно, с излив на кръв в дясната гръдна кухина и подкожен емфизем, мозъчен оток, голям ретроперитонеален кръвоизлив, с излив на кръв в коремната кухина и паралитичен илеус, които са му причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота. Съдът приел, че действайки по описания начин подс. Н. осъществил обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл. 343, ал.3 б. „б” във вр. с ал.4 и ал.1 от НК.

Съображенията на първоинстанционния съд са изложени в мотивите към проверяваната присъда. При отчитане на трайната съдебна практика и депозираните възражения срещу отделни обективни и субективни признаци съставът обсъди следното:

1. Безспорно и за двамата подсъдими извършеното е в „пияно състояние” – при параметри, надхвърлящи минималната граница, приета в задължителната съдебна практика.

Подс. Н. е обвинен и в нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП. Доколкото това нарушение на правилата за движение е въздигнато в съставомерен признак на деянието по чл. 343 ал. 3 от НК, следва да бъде изключено от диспозитива на обвинението самостоятелното посочване на нарушеното правило по ЗДвП. В този смисъл е трайната съдебна практика, напр. в Решение № 323 от 17.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 323/2009 г., III н. о., „Квалифициращото обстоятелство от 2,11 промила алкохол в кръвта на подсъдимия като водач на процесното МПС - "пияно състояние", е основано на данните за алкохолната концентрация установена в кръвта му по време на инцидента. Това обстоятелство законосъобразно е изведено като признак на квалифицирания състав по чл. 343, ал. 3 НК, без да е необхоД. деецът да отговаря и втори път по общия текст чл. 5 от ЗДвП, тъй като съставът на престъплението, в случая, поглъща общото предписание, задължаващо водачите на превозни средства да не ги управляват, след като са употребили алкохол.”.

С оглед на изложеното съставът счете, че с приложението на закон за същото наказуемо престъпление по чл. 337 ал. 1 т. 2 от НПК следва да измени проверяваната присъда, като за нарушението по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП признае подс. Н. за невинен и го оправдае по обвинението в тази му част. /по арг. от Решение № 52 от 22.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 3071/2011 г., III н. о., НК/.

2. Нарушението по чл. 133 ал. 1 от ЗДвП според защитника на подс. П. не е допуснато, доколкото претоварването с 57 кг не е било фатално. Защитникът сочи, че не е даден ясен и пълен отговор как подс. П. е осъществил това нарушение, каква е причинната връзка с настъпилите общественоопасни последици, по какъв начин влияе на степента на неговата вина и размера на определеното наказание.

Релевантните към това възражение съображения на състава бяха изложени от фактическа страна. Правната им оценка е несъмнена. Забраната да се превозва по-голям брой пътници от определения в свидетелството за регистрация на МПС е нарушена и от двамата подсъдими. Собственикът на л.а., подс. П. е възприел пряко и одобрил качването в автомобила на тримата починали и свид. И. на задната седалка. От своя страна подс. Н. е управлявал л.а. продължително време, съзнавайки този факт. Това нарушение е в причинна връзка с настъпилия престъпен резултат, тъй като е една от предпоставките за произшествието.

Техническата повреда е била предопределена от фактори, свързани с поведението на двамата подсъдими. Несъобразяването на подс. П. с комплектността и оборудването на ходовата част на л.а. с необходимите за стабилността автомобилни гуми /макар и без да е включено в обвинението/, изборът на значително по-висока от допустимата скорост от подс. Н. – заедно с претоварването на автомобила, са значимите неблагоприятни предпоставки. Всеки от тези фактори с еднопосочно действие е допринесъл за възникването на критичната ситуация, която като възможна последица е могла да бъде предвидена. С оглед на изложеното техническата повреда не изключва ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимите. За да формулира становището си съставът се съобрази и с окончателно решени наказателни производства при сходни факти, напр. с Решения на ВКС на РБ с №№ 484/15.01.2013г. - І н.о., 128/28.03.11г. – ІІ н.о., 362/05.01.2015г. – ІІ н.о., 410/14.03.2012г. – І н.о. и др. 

3. Съдът в мотивите си е приел, че престъплението е извършено от всеки от подсъдимите при непредпазливост във форма на самонадеяност. Това становище се оспорва основателно от защитата на подс. П..

За да бъде налице съзнавана непредпазливост, с оглед регламентираното в чл. 11 ал. 3 алт. ІІ от НК, е необхоД. деецът да е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но да е мислил да ги предотврати. По настоящото производство няма доказателства подсъдимите да са предвиждали настъпването на конкретните последици, обобщени в престъпния резултат. Предприетото управление от неправоспособния подс. Н. и употребата на алкохол и от двамата подсъдими са прояви на житейски неоправдани, самонадеяни решения. Но правната доктрина налага други параметри на субективната страна на престъпното деяние. Никой от двамата не е мислил за подобен развой на пътната ситуация, не е предвиждал тежките последици, съответно не е разчитал на свои качества и умения да ги предотврати.

Установените по делото факти не дават основание да се приеме, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, при което случилото се да е в резултат на външен фактор, в отсъствие на задължение и възможност на подсъдимите да го предвидят.

В поведението на подсъдимите са налице са и двата признака от съдържанието на непредпазливата вина, във формата на небрежност - обективният, тъй като подсъдимите са били длъжни да предвидят настъпването на общественоопасните последици и субективният - тъй като са могли да ги предвидят при отчитане на натрупването на отрицателно влияещи фактори.

От друга страна, самите нарушения на установените правила за движение по чл. 102, чл. 150 а, чл. 133 и чл. 21 от ЗДвП са били съзнателно, умишлено предприети от съответния подсъдим. Състоянието, в което са взели тези решения е било повлияно от употребения алкохол, без установената концентрация и тежест на опиването да попречи на интелектуалните и волевите им възможности.

В съответствие с приетото от фактическа страна и след задълбочено проучване на трайната съдебна практика по приложение на нормите по ЗДвП и чл. 343 от НК съставът счете, че подс. П. в причинна връзка с настъпилото произшествие е нарушил забраните по чл. 102 от ЗДвП и чл. 133 ал. 1 от ЗДвП. От своя страна подс. Н. е допуснал нарушения на правилата по чл. 21 от ЗДвП, чл. 150 а от ЗДвП /инкриминирано като обективен признак на състава по чл. 343 ал. 3 от НК след 08.09.2012г./ и чл. 133  ал. 1 от ЗДвП. Отделните непредпазливи действия подсъдимите са довели до веригата от елементи в механизма на ПТП и поради това поведението на всеки от тях е в основата на настъпване на престъпния резултат. При формулиране на изводите си съставът се съобрази с приетото в окончателни съдебни актове по други казуси за независимо съпричиняване на деяния по чл. 343 от НК, напр. Решение № 195 от 23.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 387/2014 г., I н. о., Решение № 388 от 7.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1255/2013 г., II н. о.

 

ІV. Относно наложените наказания.

 

Проверката на присъдата в тази част, изисквана от страните по делото с твърдения за явна несправедливост на наложените наказания, налага изследване на правилното прилагане на принципите на законосъобразност и индивидуализация на наказанието.

Според приложимите към момента на извършване на деянието предели срокът на основното наказание лишаване от свобода следва да бъде между три и десет години. По отношение на подс. П. е определено от първоинстанционния съд в размер на четири години и шест месеца, между минималния и средния, а по отношение на подс. Н. – за срок от шест години, към, но под средния размер.

При обсъждане на отразеното в мотивите на съда и възраженията на страните, съставът счита за необхоД. да изложи следното:

1. При изследване на обстоятелствата, смекчаващи отговорността на двамата подсъдими, съдът е отчел поведението на пострадалите, които са се качили в л.а. съзнавайки, че подс. Н. е употребил алкохол и без да е възстановил провоспособността си като водач.

Срещу този аргумент възразяват поверениците, като адв. П. добавя и приетото в Решение № 478/20.01.2016г. на ВКС, І н.о.„За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия на настъпилия вредоносен резултат, е необхоД. той също да е нарушил конкретно правило за движение и това нарушение да е в пряка причинно-следствена връзка с резултата.В случая, съгласието на пострадалия М. да пътува в автомобила, управляван от пиян водач, не нарушава правни забрани и не представлява нарушение на правилата за движение. То е израз на направен от пострадалия избор, който не се санкционира от правото. Затова, няма как това обстоятелство, макар и несъмнено установено по делото и признато от подсъдимия в рамките на проведеното пред съда производство по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2, да бъде ценено на плоскостта на "съпричиняване" на вредоносния резултат”.

В обратния смисъл са съображенията на ВКС по други наказателни производства, напр. в Решение № 268/08.06.2009г. на ВКС, І н.о.

Противоречивата съдебна практика в приложението на чл. 45 и чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, е обосновала сред приетото по ТР № 1/23.12.2015г. на ОСТК, т. 7, да бъде отбелязано: Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.

 Такова рисково поведение е пътуването в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол, когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа. Изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране, това поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно - транспортно произшествие.”. Единодушно е постановено, че е налице „съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен”. По силата на чл. 130 ал. 2 от ЗСВ, указанията на посоченото тълкувателно решение са задължителни за органите на съдебната власт.

Обективният принос на пострадалите по делото Х., М., П. и свид. И., възприели лично, че подс. Н. употребява алкохол и предприема управление на л.а. и поели риска да пътуват с него, съставлява принос за настъпване на собственото им увреждане и следва да бъде отчетен при ангажиране и на наказателната отговорност на подсъдимите. В допълнение пострадалите са знаели, че подсъдимият няма правоспособност. Съображенията на първоинстанционния съд, че това поведение смекчава отговорността им са в съответствие с трайната и задължителна практика на ВКС на РБ.

2. Представени са конкретни възражения от защитата на подс. П. в насока, че съдът е отчел като отегчаващо обстоятелство обективен елемент от състава на престъплението – предоставянето на управлението на лице, което е неправоспособно, обхванато от забраната по чл. 102 от ЗДвП.

Видно е, че подс. П. не се е съобразил с две от хипотезите, изложени в чл. 102 от ЗДвП, тъй като е предоставил л.а. на подс. Н., за когото е знаел, че е едновременно повлиян от алкохол и без свидетелство за управление на МПС. Тези факти индивидуализират съставомерното поведение на подсъдимия и завишават интензитета на конкретното нарушение на специалното правило, отразено в бланкетната правна норма. Броят и характера на допуснатите нарушения в причинна връзка с настъпилия резултат могат да бъдат отегчаващо отговорността обстоятелство. Тези специфики са подчертани и указанията по т. 7 на ПВС 1/83г. на ВС като подлежащи на оценка при определяне на наказанието. В случая се касае за груби нарушения, в резултат на съзнателна дейност по подбор на подходящия водач – най-трезвен от всички и с вече отнето свидетелство за управление. Решаващите аргументи в тази оценъчна дейност са от значение при изследване на степента на обществена опасност на личността на подс. П. и неговото отношение към пренебрегване на установения в страната правов ред.

Съдът е взел предвид като отегчаващо отговорността на подс. П. и броят на пострадалите лица, надхвърлящ необходимия за квалификацията по чл. 343 ал. 4 от НК. Към обсъждането на тежестта на престъпния резултат следва да се допълни и, че уврежданията на свид. И. И., квалифицирани като средна телесна повреда, обхващат три самостоятелни живото застрашаващи състояния, всяко от които е съставомерно по чл. 129 от НК.

3. При обосноваване на високата степен на обществена опасност на извършеното от всеки от подсъдимите, диференцирането на опасността на личността на подс. П. и подс. Н., съобразяването на смекчаващите и отегчаващи отговорността им обстоятелства, първоинстанционният съд правилно е отмерил размерите на основните наказания – лишаване от свобода.

Не са налице недооценени или преекспонирани обстоятелства, които да налагат корекция в тези части на присъдата. Възраженията на страните бяха разгледани, но не породиха други изводи.

Липсва обоснована възможност наказанието на подс. П. да бъде намалено до размер, позволяващ отлагането му по чл. 66 от НК. Относителният дял на извършеното от него е значим с оглед инициалните предпоставки за настъпване на произшествието, разгледани от фактическа и коментирани от правна страна. Чистото съдебно минало, характеристичните данни и давността на предходните нарушения като водач нямат решаващо значение в съпоставка с отегчаващите обстоятелства. Тежестта на допуснатите конкретни нарушения на ЗДвП, обемът на настъпилите общественоопасни последици, пияното състояние и стойностите на концентрация на алкохол в кръвта му – са характеристики на деянието му, които не могат да намерят справедливо отражение в по-ниско по размер наказание.

От друга страна аргументите, посочени от страна на частните обвинители, като предопределящи по-тежко основно наказание са получили своя законосъобразен отговор от първоинстанционния съд. Исканията по жалбите за завишаване на наказанието лишаване от свобода за всеки от подсъдимите не са съобразени със съществуващите смекчаващи обстоятелства и тяхното значение при индивидуализацията на отговорността.

4. Преценката на настоящия състав за необходимостта от оправдаване на подс. Н. за нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП не поражда ново обстоятелство от значение към наказателната му отговорност, тъй като по този начин се отстранява само дублирането между конкретно нарушение и обективен съставомерен признак.

5. При проверката на правните изводи за субективната страна на извършеното от всеки от подсъдимите съставът счете, че не се касае за престъпна самонадеяност, а за небрежност. Този извод не рефлектира върху преценката за тежестта на определеното наказание, тъй като само прецизира субективните признаци на извършеното. Съответността на наказанието по чл. 35 ал. 3 от НК следва да е спрямо престъплението. Конкретното деяние е извършено при непредпазливост, без наказуемостта по чл. 343 ал. 4 вр. ал. 3 б. „Б” от НК да е в зависимост от вида й.

6. Извън вниманието на първоинстанционния съд са останали правилата по чл. 57 ал. 2 от НК за определяне на кумулативното по чл. 343 Г от НК наказание лишаване от право да се управлява МПС.

На подсъдимите са определени наказания от този вид в еднакъв размер с основното лишаване от свобода. Предвид чл. 49 ал. ал. 2 от НК с присъдата допълнителните наказания по чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК са наложени в минимален размер.

Съществуващите отегчаващи и смекчаващи отговорността на всеки от подсъдимите обстоятелства, степента на обществена опасност на отделната личност и данните за поведението им като водачи на МПС предопределят увеличаване на наказанията лишаване от право да се управлява МПС. В този смисъл съставът прие исканията на частните обвинители за завишаване на наказанията на подсъдимите за основателни.

Предвид характеристичните данни за подс. П., вкл. и тези от кариерата му като водач, съдът счете, че с увеличаване на срока на лишаване от права до шест години ще бъдат спазени принципите на законоустановеност и индивидуализация. Действително той не е управлявал л.а., но без решаващото му участие предприетото пътуване не би било осъществено. В негова тежест, като собственик и обичаен водач на л.а., е и латентно съществуващата неустойчивост на автомобила в резултат на несъответните гуми. Стойностите на алкохолното му опиване завишават укоримостта на извършеното и очертават личната му потребност от въздействие по посока на зачитане на закона.

За подс. Н. санкцията следва да бъде увеличена до срок от осем години, съответна на средния размер, прието като оптимален и спрямо основното наказание. Споделят се съображенията на първоинстанционния съд за налагането на това наказание на временно неправоспособния към момента на деянието водач. Изключително значение за размера на това самостоятелно наказание има и фактът, че не са настъпили очакваните от обществото последици след изтърпяване на предходно такова по вид наказание. Налага се извод за необхоД.ст от по-продължителен период на лишаване от това право, за да се обезпечи настъпването на положителна промяна в съзнанието на подсъдимия към спазване на специалните правила.

Според състава, чрез изменение на присъдата в посочените части би се постигнало както съответствие на кумулативното наказание с определящите го фактори по чл. 54 ал. 1 от НК, така и съвкупността по смисъла на чл. 57 ал. 2 от НК от комплексно въздействие върху подсъдимите за постигане на целите по чл. 36 от НК. Всяко от наказанията има своето значение в процеса на поправяне и превъзпитаване на подсъдимите и за предупредително превъзпитателното въздействие спрямо обществото. Чрез така определените по вид, размер и начин на изтърпяване основна и кумулативна санкция се достига справедливо съответствие на извършеното.

 

При служебната проверка на присъдата не се установиха други основания за отменяване или изменяване.

 

По изложените съображения и на основание чл. 337 ал. 1 т. 2 и ал. 2 т. 1 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

 

         Изменя присъда № 5 от 08.04.2016 г., на Окръжен съд - гр. Търговище, постановена по НОХД № 13/2015 г., по описа на съда, както следва:

1. ПРИЛАГА ЗАКОН ЗА СЪЩОТО НАКАЗУЕМО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ В ЧАСТТА, с която подсъдимият К.Н.Н. е признат за виновен да е извършил деянието по чл. 343 ал. 4 вр. ал. 3 б. „Б” от НК при нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, като го признава за невинен и оправдава в тази част на обвинението. 

         2. УВЕЛИЧАВА срока на наложените на основание чл. 343г НК наказания лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК - „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС” на подсъдимите, както следва:

- на подс. Мариан П.П. от четири години и шест месеца на ШЕСТ ГОДИНИ;

- на подс. К.Н.Н. от шест години на ОСЕМ ГОДИНИ.

 

         Потвърждава присъдата в останалата част.

 

Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

 

председател :                                   членове :