Р Е Ш Е Н И Е

 

 

208/03.08.2017

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На тринадесети юли

Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

  СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

Секретар: С. Дичева

Прокурор: М. Гамозова

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова НДВ № 231 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

 

Образувано е по искане на осъдения за престъпление от общ характер П.Г.Г. чрез упълномощения му защитник - адв. В. К. ***/ за възобновяване на наказателно дело.

 

Защитата на осъд. Г. иска на основание  чл. 422, ал.1 т 5 от НПК да бъде възобновено наказателно производство по ВНОХД № 315/2016г на ОС-Добрич, с което е била потвърдена изцяло  присъдата на РС-Добрич по НОХД № 703/15г, с която подзащитният му е бил признат за виновен и осъден. Според защитата и двата съдебни акта са постановени в противоречие на закона и в нарушение на процесуалните правила; твърди се, че е нарушено и правото на защита на подсъдимия, поради което се иска от настоящата инстанция, позовавайки се на разпоредбата на  чл. 422, ал.1 т 5 от НПК, да се възобнови наказателното производство.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитникът на осъдения Г. поддържа искането за възобновяване.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна намира искането на осъдения Г. за възобновяване на наказателното дело за допустимо, тъй като е подадено от активно легитимирано лице в изискуемия по чл. 421, ал.3 от НПК шестмесечен срок и е насочено срещу съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред, като по същество счита същото за неоснователно.

 

Варненският Апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, направи следните констатации:

 

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от осъден за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл. 421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на присъдата, /който ден съвпада с датата на постановяване на въззивното решение, поради липсата на законова възможност за касационно обжалване/ и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл. 419, ал.1 и  чл. 422, ал.1, т.5 вр чл. 348, ал.1 т.1-2 от НПК - решение, непроверено по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната, като по своята същност то се явява неоснователно.

 

С присъда № 28/31.05.2016г., постановена по НОХД № 703/2015 г. Добрички районен съд е признал подсъдимия  П.Г.Г., ЕГН - **********, за виновен в това, че на 14.05.2012 г. в гр.Добрич, като длъжностно лице – изпълнителен директор на „Добруджа холдинг” АД гр.Добрич, ЕИК 124087299, съзнателно е сключил неизгодна сделка – Договор за правна защита и съдействие с дата 14.05.2012г. и страни: „Добруджа холдинг” АД и Д.П.А., ЕГН ********** от гр.Добрич с предмет на договора – цялостно проучване и проверка на сключените сделки с активи и акции на „Добруджа холдинг” АД и уговорено възнаграждение от 65 000 лева /шестдесет и пет хиляди лева/ и от това на 28.06.2012г. е произлязла значителна вреда за „Добруджа холдинг” АД гр.Добрич, което той е представлявал, в размер на 65 000 лева /шестдесет и пет хиляди лева/, поради което и на основание чл.220 ал.1 от НК и 54 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1 /една/ година, изтърпяването на което е отложил, на основание чл. 66 ал. 1 от НК  с изпитателен срок от 3 /три/  години, като на основание чл.67 ал.2 от НК е възложил на районен инспектор по местоживеене при I-во РУ при ОД на МВР гр.Добрич възпитателната работа по отношение на подсъдимия Г.. На основание чл. 37 ал.1 т.6 от НК е наложено на подс. Г. и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВА, а именно – да заема държавна или обществена длъжност,  свързана с управление на чуждо имущество за срок от 2 /две/ ГОДИНИ, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

Произнесъл се е и досежно направените по делото разноски.

 

С въззивно решение № 109/14.12.2016г. постановено по ВНОХД № 315/16г., състав на Окръжен съд-Добрич е потвърдил изцяло така постановената присъда.

 

Внимателният прочит на материалите по делото показва, че не са налице твърдените от защитата пороци при формиране на волята от страна на двете съдебни инстанция. Аналитичната дейност на съда, обективирана в проверяваните съдебени актове, е обхванала всички доказателствени източници и е извършена в съответствие с правилата на логиката, като доказателствата са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и значение. Наред с това изводите на въззивния съд относно правно значимите обстоятелства са основани върху годни доказателствени източници. В рамките на правомощията си да провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда ДОС е обсъдил внимателно и задълбочено събраната по делото  и относима към предмета на доказване доказателствената съвкупност  /показанията на множество свидетели, измежду които тези на Р.Ж., П.Г., Д.А.и Г.Г., както и приобщените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства, а също и заключение по ССчЕ/. След собствен прочит и верен анализ на доказателствената съвкупност въззивната инстанция е споделила изводите на районния съд относно съставомерността на деянието и виновността на осъденото лице, като е дала задълбочен отговор на всички изложени от защитата възражения /съвсем отделен е въпросът, че искателят и неговата защита не са съгласни с извлечените изводи/, които поначало са били направени и пред ДРС, които също са били обект на обсъждане в мотивите към присъдата. В тази връзка настоящата инстанция намира за нужно да отбележи, че наведените доводи от защитата за допуснато съществено процесуално нарушение от страна и на двете редовни съдебни инстанции, състоящо се в липса на мотиви, не се споделя от състава на АС-Варна: Принципно, липсата на мотиви на първоинстанционна присъда се отъждествява с пълна липса на съображения от решаващия съд, или с липса на такава част от мотивите, която се отнася до въпроси, на които трябва да се отговори с присъдата, както и когато мотивите са толкова формални и незадълбочени, че не дават възможност да бъде разбрано какво е възприел решаващият съд. Липсата на мотиви означава невъзможност както за страните, така и за горната инстанция, да проследи по какъв начин е формирано вътрешното убеждение на решаващия съд. Настоящият случай не е такъв. В мотивите на присъдата съставът на ДРС е изложил съображения по въпросите, визирани в чл. 301 от НПК. Съдържанието на мотивите на присъдата отговаря на законовите изисквания, посочени в  чл. 305, ал. 3 от НПК, понеже е изложена възприетата фактическа обстановка, доказателствената основа, послужила за изграждане на фактическите изводи, както и съображенията за съставомерността на деянието и е обективиран процесът на индивидуализация на наказанието. Лишено е от основание твърдението в искането за възобновяване, за формалност и бланкетен характер на мотивите, защото в тях е извършена преценка на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, като са изложени съображения по отношение на тяхното кредитиране. Направен е доказателствен анализ, като след преценка на взаимна кореспонденция между различните групи свидетелски показания с писмените доказателства са изведени фактите, значими за съставомерността на деянието. Лишени са от основание и критиките срещу съдебния акт на въззивната инстанция. Съставът на ДОС е изпълнил задължението си да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, като е изложил обосновани съображения, защо възприема за правилна фактическата обстановка, установена от първия съд, направил е изводи за правилно приложение на материалния закон, както и е извършил преценка по отношение на наказанието, наложено на осъдения. Решението на въззивната инстанция отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК, понеже на възраженията срещу доказателствения анализ и оценката на доказателствата, съдебният състав е отговорил, правейки задълбочен и логически издържан анализ на доказателствените източници. Мотивите на потвърдителното въззивно решение дават напълно възможност да се провери правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, като сочат, че тази инстанция е осъществила дължимата дейност като втора инстанция по съществото на делото.

Не е допуснато заявеното от защитника в съдебно заседание пред настоящата инстанция нарушение на процесуалните правила с недопускането от първоинст. съд на доказателствени искания /събиране на гласни доказателства и назначаване на нова ССчЕ/, направени от защитата. Нито за първоинст. съд, нито за въззивния съд/ съществува задължение да допусне поисканите от страните доказателства, понеже е негова суверенна преценка дали те са относими, допустими и необходими за изясняване на фактическата обстановка. В настоящия случай преценката на ДРС за липса на необходимост от събиране на доказателства е обективирана в определенията, постановени в хода на първоинст. разглеждане на делото, с което са отхвърлени доказателствените искания, като по този начин не е допуснато процесуално нарушение. Такова нарушение не може да се претендира и във връзка с изпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, понеже доказателствата са събрани в необходимия обем, гарантиращ стабилност на фактическите изводи. Още по-малко това може да се разглежда на плоскостта за предубеденост на съда и наличие на основание за отвод.

 

Поначало следва да се отбележи, че в искането за възобновяване защитата на осъд. Г. - адв. К. се базира на доводи, които вече са били изтъквани и пред двете редовни съдебни инстанции – РС-Добрич и ОС-Добрич и в мотивите към постановените съдебни актове те са получили пространен отговор, поради което съставът на АС-Варна, предвид естеството на настоящото производство, ще се спре само на някои от тях, които не са били обект на разглеждане и преценка.

 

Неоснователно е оплакването, наведено в искането, че е нарушено правото на защита на осъденото лице в няколко насоки:

 

-      че не му е била дадена възможност да даде обяснения преди приключване на съдебното следствие, респ. че не са били приобщени обясненията му от досъдебното производство, дадени в присъствието на защитник. Това твърдение не отговаря на действителното положение – видно е, че подс. Г. в първото по делото с. з. пред ДРС на  01.03.2016г е заявил, че не се признава за виновен и няма да дава обяснения. Същият обаче активно е участвал /което е негово право/ в хода на провеждане на цялото съдебно следствие, задавайки въпроси на разпитваните свидетели и вещото лице, включително и пояснявайки с обяснения действителното, според него, положение в дейността му на изпълнителен директор на „Добруджа холдинг” АД гр.Добрич и повдигнатото спрямо него обвинение. /това е отразено например на стр. 95, 98, 108,133, 194 от съд. протоколи по НОХД№ 703/15г на ДРС/. В последното по делото с. з. пред първоинст. съд, преди  приключване на съдебното следствие, осъществявайки своите процесуални права по смисъла на НПК, подс. Г. е демонстрирал  включително непристойно и неуважително отношение към съда и държавното обвинение / на страници 196, 197, 200 от НОХД № 703/15г на ДРС/, отново активно участвайки в провеждането на съдебното производство. Действително, в съдебния протокол не е отразено, че съда преди приключване на първоинст. съдебно следствие отново го приканва да даде обяснения, но този факт сам по себе си не означава, че подс. лице е било лишено от възможност да дава обяснения по възведеното му обвинение. Напротив, по силата на разпоредбата на чл. 115 ал. 3 от НПК същият има възможност да дава обяснения във всеки момент на съдебното следствие – първоинст. или въззивно такова. Както бе отбелязано по-горе, на подс. е била дадена възможност да участва при провеждане на първоинст. съдебно следствие - задавал е въпроси на разпитваните лица, от което може да се направи еднозначен извод, че ако той е искал да дава обяснения, би могъл да стори това по всяко време. Ако подс. е считал, че действително е бил лишен от това право пред първоинст. съд - ДРС, то при разглеждане на делото от възззивния съд – ДОС е могъл да стори това. Същият обаче е преценил да не участва в провеждането на въззивното производство /депозирал е молба - л. 41 от ВНОХД № 315/16г на ДОС/ и делото е било разгледано в негово отсъствие, на основание чл. 269 ал. 3 т. 3 от НПК. В този смисъл следва да се приеме, че подс. сам е станал причина да бъдат ограничени правата му, тъй като не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в злоупотреба с процесуални права;

 

-      Неприобщаването на обясненията на подс. Г., дадени на от досъд. производство в присъствие на защитника му от страна на двете редовни съдебни инстанции, не може да се приеме като особено съществено процесуално нарушение, т. к. от една страна, никъде в постановените съдебни актове съдилищата не се позовават на тези обяснения именно поради наличие на доказателствена съвкупност, подкрепяща обвинението, респ. не са налични такива факти и обстоятелства, които да поставят под съмнение обвинит. теза;  

 

-      че подс. е бил прекъсван и притесняван по време на последната му дума, както и че присъдата на първоинст. съд е била написана преди провеждане на последното по делото съдебното заседание, т. к. на съда му е било необходимо много краткото време за изготвяне и произнасяне на съдебния акт. Тези възражения също се преценяват като неоснователни и непочиващи на никакви обективни данни: на първо място, съставът на АС-Варна намира за необходимо да отбележи, че по делото е наличен протокол от последното проведено по делото съдебно заседание от 31.05.2016г  /л. 189 – 221 от НОХД № 703/15г на ДРС/, в който е отбелязано, че същият е изготвен в съдебно заседание.  В този протокол е записано, че след изслушване последната дума на подс., съдът се е оттеглил на тайно съвещание, след което е постановил присъдата си и определението по чл. 309 от НПК, които са били обявени публично и в присъствие на страните. Отразен и часът на приключване на съдебното заседание – 16,10ч., т. е. след обявяване на присъдата. Разпоредбата на чл. 131 от НПК определя съдебния протокол като доказателствено средство за извършените действия в съдебно заседание, както и за условията и реда на тяхното извършване. Всички предвидени в закона изисквания, на които трябва да отговаря съдебният протокол, гарантират, от една страна спазване на процесуалните права на страните по делото, а от друга, възможността за втората инстанция да провери правилността на съдебния акт. Съгласно процесуалните правила, съдебните действия, свързани с постановяването на присъдата, са изслушване на съдебните прения и последната дума на подсъдимия, оттегляне на тайно съвещание и публично обявяване на диспозитива на присъдата незабавно след подписването й от всички членове на състава. В настоящия случай по проверяваното дело не е налице нарушение на разпоредбата на чл.311 от НПК – налично е в съдържанието на съдебния протокол действието по оттегляне на състава на съда на съвещание /без значение за какъв период от време!/, изричното обявяването на присъдата по съответния ред и разясненията на председателя относно реда и срока за нейното обжалване. Оттеглянето на съда за тайно съвещание за постановяване на окончателен съдебен акт и неговото обявяване в съдебната зала са самостоятелни отделни задължителни етапи на стадия на съдебното заседание и съответно дължими от съдебния състав процесуални действия и като такива те са вписани в съдебния протокол, както и самото разясняване от страна на председателя относно реда и срока за обжалване на присъдата. Доколкото протоколът от съдебно заседание е единственото допустимо от закона доказателствено средство за удостоверяването на осъществените съдебни действия и реда, по който те са извършени, съставът на АС-Варна не намира, че в случая е налице съществена непълнота относно възможността за установяване на обстоятелството, проведено ли е тайно съвещание.

 

Поради изложеното, настоящият състав на АС-Варна не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на особено съществените и в тази връзка, не са налице основания за възобновяване на делото с отмяна на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане, каквото искане се прави.

 

 

Изложените съображения мотивират състава на АС-Варна да приеме, че искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 315/2016г на ОС-Добрич, направено от П.Г.Г. чрез упълномощения му защитник - адв. В. К. ***/.

 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

Председател:                  Членове: 1.                 2.