Р Е Ш Е Н И Е

                   № 136

25.10.2013г. Гр. Варна

в името на народа

 

Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на осемнадесети юни две хиляди и тринадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Божидар Манев

ЧЛЕНОВЕ: Росица Лолова

Димитър Димитров

 секретар Г.Н.

прокурора Стефка Якимова,

 като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова

ВНДОХ №233 по описа за 2013 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред въззивната инстанция е образувано по жалба на С.А.Е., чрез защитника й адв. М.Р., подсъдима по нохд №1505/12г. на Варненския окръжен съд, против присъдата на същия съд от 29.05.2013г., постановена по същото дело, с която подс. Е. е призната за виновна за деяние по чл.257 ал.1/отм/ вр.чл.255 ал.1/ред.ДВ бр.62/97г./вр.чл.26 ал.2 вр.чл.55 ал.1 т.1 като й е определено наказание от три месеца лишаване от свобода с приложение на чл.66 НК с изпитателен срок от три години, както и по чл.257 ал.1 /отм/ вр.чл.256/отм/, вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 НК и й е определено  наказание  от три месеца лишаване от свобода при условията на чл.66 НК с изпитателен срок от три години. На основание чл.23 ал.1 НК й е определено общо наказание от три месеца лишаване от свобода с приложение на чл.66 НК с изпитателен срок от три години.

В жалбата се твърди, че присъдата е необоснована, постановена при съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон, и наложеното наказание е явно несправедливо.  Прави се искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова оправдателна такава. В допълнение към жалбата са изложени подробни съображения за допуснатите нарушения.

В с.з. пред въззивната инстанция апелативният прокурор изразява  становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена  в срок и е допустима.

Въззивната инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на обжалваната присъда изцяло, на основание чл.313 и 314 НПК намира за установено от фактическа страна следното:

С присъда от 29.05.13г. по нохд № 1505/12г. подсъдимата С.А.Е. е призната за виновна в това, че за периода 14.12.2000г.-14.06.2001г. в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, избегнала пращането на данъчни задължения в особено големи размери общо 253 737лв., като на основание чл.257 ал.1/отм/ вр.чл.255 ал.1/ред.1997г./ вр.чл.26 ал.2 НК вр.чл.55 ал.1 т.1 НК и е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три месеца с приложение на чл.66 НК с изпитателен срок от три години. Признал е подсъдимата Е. за виновна и за това че за периода 01.11.2000г. – 31.05.2001г. в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление като извършител, в качеството си на едноличен собственик и представляващ ЕТ „Мираж – С.Е.”***,сама и в съучастие като съизвършител с К.Н., с цел да осуети установяването на данъчни задължения в особено големи размери водила счетоводна отчетност с невярно съдържание като общият размер на укритите данъчни задължения е в размер на 253 737 лв., поради което и на основание чл.257 ал.1/отм/ вр.чл.256 /отм/ вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 НК й е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода при условията на чл.66 НК с изпитателен срок от три години като на основание чл.55 ал.3 НК не й е наложено наказание глоба. На основание чл.23 ал.1 НК й е определено общо наказание от три месеца лишаване от свобода с приложение на чл.66 НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е отхвърлил предявеният граждански иск от Министъра на финансите за сумата от 253 737лв. представляващ причинени имуществени щети като погасен по давност. Подсъдимата е осъдена да заплати и направените по делото разноски.

За да стигне до този резултат първоинстанционният съд е приел за установено следното:

Подсъдимата Е. *** специалност „Счетоводство и контрол” с магистърска степен. Започнала да си търси работа и попаднала на обява, че фирма търси счетоводител без стаж. Посетила фирмата – счетоводна кантора на свид. Хр. Т. като й било проведено интервю от свид. Пл. Т., тогавашен съпруг та Хр. Т.. Била одобрена и в началото на м.март 2000г. започнала работа като на практика не се занимавала със счетоводна дейност, дори била освобождавана от работа в дните, когато в кантората имало особено много работа. През м.юли 2000г. свид. Т. й предложил да регистрира фирма на нейно име, така по-лесно щяла да се научи на счетоводство. Така на 30.06.2000г. бил сключен договор за прехвърляне на предприятие по ТЗ между подсъдимата и свид. Й.Д., собственик на ЕТ „Студио-84-Й.Д.”. С решение на ВОС от 09.08.2000г. било вписано прехвърлянето на предприятието, като било променено наименованието на фирмата на ЕТ”Мираж-С.Е.” , като се запазила данъчната регистрация като от м.август фирмата започнала дейност.Дейността се изразявала в представяне от страна на Пл.Т. на фактури, които подсъдимата подписвала като собственик на фирмата и оформяла вторичните счетоводни документи.Тъй като фактически нямала никакви познания в областта на счетоводството, независимо от дипломирането й като магистър счетоводител, работата й била контролирана от свид. Хр.Т. а в последствие и от К.Н., която оформяла също така и счетоводни документи на фирмата.

Така да отчитане на оборотите за данъчен период м.ноември2000г. подсъдимата подала справка декларация вх№ДДС03.06-608161/14.12.2000г., към нея бил приложен дневник за покупки, където били отразени осчетоводените фактури да този данъчен период. Сред тях били и фактури с доставчик ЕООД”Хим метал ресурс” Пловдив на стойност 204х.лв. и 205 х.лв. и съответно ДДС 34 000. и 34 200лв. Собственик на капитала на дружеството бил свид. Стоян Радев, който разпитан в с.з. разяснил, че е сключвал сделки само с фирма за машиностроене от гр.Радомир и то за ограничен период от време, никога не е сключвал сделки за уеб дизайн и реклама, както и с фирма ЕТ „Мираж-С.Е.”. Сделките на фирмата са били сключвани от управителя Е.К., но процесните фактури не са попълвани от него. Подс. Е. също заявява, че не й е известна фирма „Хим метал ресурс” и не е сключвала договори с тях. Счетоводството на тази фирма се водело от свид.В.М.. Безспорно е, че такива сделки между двете фирми никога не са били сключвани, а фактурите са с невярно съдържание. Включвайки ги в справката декларация подсъдимата е осуетила установяването на данъчните задължения, водейки счетоводство с невярно съдържание за периода както и е избегнала плащане на съответните данъчни задължения.

По същия начин, отчитайки оборотите за м.декември 2000г. в съответната справка декларация, подсъдимата е отразила фактури с издател „ДИЯ-99” ЕООД. Тази фирма е била закупена през м.декември от свид. Х.Д. с посредничеството на свид. В.М., който му обещал известна сума за това. Фирмата не развивала дейност,фактурите се пишели под ръководството на В.М. от свид. Д.. Последния е заявил, че не познава подсъдимата, нито му е известна нейната фирма. От своя страна подс. Е. в обясненията си е заявила, че никога лично не е осъществявала сделки.

В справката декларация са описани и сделки с „Интерпак” ООД, регистрирана в гр.Бургас, прехвърлена през м.декември 2000г. на свид. Н.Г.. В показанията си свид. Г. е заявил, че е бил безработен и свид. В.М. му е предложил да закупи фирма от което щял да остане доволен. Свидетеля Г. започнал да попълва фактури от името на дружеството, а справките декларации се изготвяли от В.М.. Последния не отрича да е обслужвал счетоводно фирмата, но заявява че не е диктувал съставянето на фактури. Фирмата не е извършвала никакви реални сделки като свид. Г. е заявил, че не познава подсъдимата и никога не е склучвал сделки с нейната фирма. Подсъдимата също не отрича,че никога не е сключвала лично сделки с „Интерпак” ЕООД.

Абсолютно същата схема се отнася и до фирма „Флорелис” ЕООД Габрово, закупена през декември 2000г. от Е.Т.Я., починал в старчески дом на 20.01.2001г. Тази фирма е включена в обвинението срещу В.М. по чл.321 НК.

 Отчетените само за този период фактури с невярно съдържание са на обща стойност 508 398лв. и ДДС общо 84 733лв.

И за следващите данъчни периоди м.януари, февруари, март, април и май 2001г. фактури издавани от името на тези три фирми фигурират в подаваните справки декларации. Освен тях, в справката декларация за м.май 2001г. фигурира и „Трансойл”ЕООД Раднево. Тази фирма е била закупена през м.февруари 2002г. от Н.К., пълномощник на „ДИЯ-99” а собственик по време на инкриминирания период е бил свид. И.И., който в показанията си е заявил, че е дал пълномощно на Н.К. да извършва сделки с горива, а фирмата е била обслужвана счетоводно от В.М.. Същия заявява, че не е сключвал договор за поддръжка на УЕБ страница, ТВ реклама и предпечатна подготовка, фактурите не са съставяни и подписвани от него и по това време не е познавал подсъдимата Е.. /фактурите са подробно описани в присъдата и мотивите към нея/

През м.юни 2001г. е била разпоредена данъчна ревизия на фирмата на подсъдимата за периода 01.01.2000г. -31.05.2001г., която е приключила с ДРА №Р449/05.10.2001г. По време на ревизията било установено, че част от фактурите не притежават необходимите реквизити съгласно чл.8 ЗСч.При извършените насрещни проверки на дружествата доставчици повечето не били установени на посочените адреси, „Флорелис”ЕООД било дерегистрирано по ЗДДС, а „Хим метал ресурс”ЕООД не се е разчитало с бюджета, представя фактури с невярно съдържание, факт  установен с ДРА. Поради това и на ЕТ „Мираж- С.Е.” не бил признат право на данъчен кредит с гореописаните доставчици.

Подсъдимата се притеснила от резултатите на данъчната проверка и поискала от свид. Пл.Т. да прехвърли фирмата й което и било сторено като с решение от 09.08.2001г. на СГС предприятието било изкупено от И.К., който от своя страна обжалвал въпросния ДРА като собственик и управител.

От заключението на съдебно-графологичната експертиза се установява, че подписите върху справките декларации е сответните дневници за покупко-продажби подавани през инкриминирания период са изпълнени от подсъдимата Е.. Част от текстовете в оборотни ведомости, главна книга, разходни касови ордери, мемориални ордери, договори, сборни и оборотни ведомости също са изпълнени от нея, а част от ръкописния и цифров текст – от свид. К.Н.. Подписите в графа изпълнител в изследваните договори са положени от подс. Е..

От заключението на ССЕ непризнатия данъчен кредит за инкриминирания период е общо в размер на 253 737лв.

В с.з. основното възражение на защитата на подсъдимата е липса на субективен състав на престъпленията.

Твърди се, че подсъдимата не е имала никаква представа какво се върши чрез нейната фирма. Самата тя не била осъществявала никаква дейност, както и че осчетоводяваните от нея фактури са удостоверявали несъществуващи сделки. Касаело се до посредствено извършителство от страна на свид. Пл.Т., а подсъдимата Е. играела ролята на „бушон”.

Тези възражения са неоснователни. Подсъдимата Е. се е съгласила на нейно име да бъде регистрирана фирма с определен предмет на дейност. Самата тя заявява, че не е давала пълномощно на свид. Пл.Т. да упражнява дейност от нейно име. Подписвала е фактури за сделки извършвани от нейната фирма. След като тя самата не е извършвала никаква дейност, не е давала пълномощно за извършване на такива сделки, възниква въпроса какви фактури за извършени сделки подписва и какви фактури вписва в справките декларации и всичко това при положение, че е завършила и съответното образование и притежава магистърска степен със специалност „счетоводство и контрол”. Какво още е трябвало да съзнава подс. Е. за да е налице субективния състав на престъплението по чл.255 и чл.256 НК? Не е вярно  твърдението, че нямало посочени факти, установяващи субективното отношение на подсъдимата. Какво е субективното отношение на подсъдимата става ясно от всичките й действия и ясното съзнание, че не разполагайки с никаква материално-техническа база, никакъв човешки или материален ресурс, съзнавайки, че фактически не осъществява никаква търговска дейност. Какъв факт повече да се опише, освен този, че вписващ фактура, по която знаеш, че няма никаква доставка в СД за съответния отчетен период и я представяш пред данъчните власти за да установиш, че сделката е била реална.

 Очевидно е, че не е осъществявала нито „уеб дизайн”, нито „телевизионна реклама” нито „предпечатна подготовка”, нито е търгувала с метали или горива, нито е възлагала на други да извършват такива дейности от нейно име. Освен това фактурите не са за някакви минимални суми, а в порядъка на десетки и стотици хиляди лева. Ежемесечно е отчитан оборот също от порядъка на стотици хиляди лева, а тя според нейните думи ”даже не обръщала внимание на тези документи”. Ходела да тегли пари, преведени но сметката на нейната фирма, без да знаела от кого са превеждани и на какво основание. Дори е заявила в обясненията си, че никога не е знаела как се води счетоводство./интересно как е получила диплом със степен магистър по същата специалност/ Това, че подсъдимата демонстрира, че не е искала да знае какво се върши от нейно име не означава, че не е съзнавала какво всъщност се случва. Съвсем съзнателно се е поставила в услуга на схема за източване на пари и без съмнение е била съвсем наясно какво подписва и какви фактури осчетоводява и включва в месечните справки-декларации.

Няма спор по отношение съставянето на СД по ЗДДС за периода 14.12.2000г.-14.06.2001г.положените подписи са на подсъдимата Е.. Спори се и по реалността на доставките. Абсолютно нелогично и не подкрепено с никакви доказателства е твърдението, че подсъдимата като едноличен собственик на капитала на дружеството, което по документи развива нормална търговска дейност със значителен оборот, след като няма офис, няма служители, няма ДМА, основните му доставчици са едни и същи лица, също нямат никакви ДМА и технически възможности да развиват търговска дейност и заявяват, че или не са развивали никаква дейност или не са сключвали никога сделки с фирмата на подсъдимата и не я познават. Твърди се, че съществували и реални сделки тъй като съответните фактури били описани какво в дневниците за продажби на доставчиците, така и дневниците за покупки на получателя, но в тези случаи няма никакви документи удостоверяващи плащания. Поради това и това твърдение е изолирано и неподкрепено с никакви доказателства. Цитирането на ТЗ от защитата в случая относно възможността за потвърждаване на сделки няма никакво касателство, тъй като в случая не са налице такива сделки, които да подлежат на потвърждаване от страна на подсъдимата. Всички сделки са „сключвани” от нейно име. Дали свид. Т. е извършил или не някакво престъпление не следва да се коментира, тъй като срещу същия няма повдигнато обвинение по това дело. Не може да се говори, че подсъдимата е била едва ли не измамена от този свидетел. Да, основна роля навярно е играл свид. Т. – той е предложил на подсъдимата да регистрира фирма на нейно име, той е осигурил продавач на такава фирма, помогнал при оформяне на документите, но без нейно съгласие това е нямало как да стане. Няма данни по делото да й е оказвано някакво психическо или физическо въздействие, да са й отнемани лични документи и те да са били използвани без нейно знание и съгласие. Напротив тя не само се е съгласила, регистрирала е такава фирма, но е оформяла и счетоводните документи. Нито е логично, нито е житейски вероятно да отчита само за месец над 500 000лв. оборот на неработеща фирма и да заявява, че нито е знаела нито е предполагала, че този оборот е фиктивен.

Друго възражение е, че съдът се е позовал единствено на ДРА. Това не е така. ДРА не е „негодно” доказателство, той е едно от многото доказателства обсъдени съвкупно с всички останали от първата инстанция. Изготвени по делото, изслушани и приети от съда са и ССЕ, които са стигнала до същите изводи относно размера на нанесената щета. Обосновавайки вината на подсъдимата съдът не се е задоволил само да се позове на ДРА, а е проверил и обсъдил и всички гласни и писмени доказателства.  Освен събраните писмени и гласни доказателства била е назначена и изслушана и ССЕ, която е отговорила на всички поставени задачи еднозначно и безпротиворечиво. По делото са събрани всички относими доказателства, те са обсъдени обстойно като съдът е изложил своите изводи. Тези изводи се споделят напълно и от настоящата инстанция. Съдът е обсъдил много прецизно както свидетелските показания, така и писмените доказателства.

Твърдението, че подсъдимата е изпълнявала стриктно задълженията си по ЗСч вписвайки всички налични фактури в съответните книги и справки декларации и по този начин действията й били съвсем законосъобразни е най-малкото некоректно.  Описването на документи с невярно съдържание с цел осуетяване установяването и плащането на данъчни задължения едва ли може да се приеме за спазване закона за счетоводството.

Част от деянията по обвинението по чл.256 НК подс. Е. е извършила в съучастие със свид. К.Н., срещу която обаче не е повдигнато обвинение поради изтичане на давностните срокове за наказателно преследване. Нейната дейност също е свързана със свид. Т. и М., както и с лицето А.Г., последващ собственик на нейната фирма „Дианита” ЕООД и осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл.257 вр.чл.255 ал.1 НК за същия период от време като е установено, че е декларирал доставки от същите фирми, предмет и на настоящото дело.

Всички тези изводи както първата инстанция, така и настоящият съд прави въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства- ДРА №Р 449/05.10.01г., СД и дневници за покупки и продажби, фактури, резултати от насрещни проверки, експертизи, свидетелски показания, решения по фирмените и административни дела и др.

Освен възраженията относно субективния състав на деянието в допълнителните съображения към жалбата има и възражения относно пълнотата и съдържанието на обв. акт, както и че подсъдимата не би могла да отговаря едновременно за деяния по чл.255 и чл.256 НК.

Първото възражение е, че изготвеният обвинителен акт срещу подс. Е. не отговаря на изискванията на чл.246 НПК.

Това възражение е неоснователно. В обв. акт е посочено както престъплението, извършено от подсъдимата така и мястото, времето и начина на извършването му, размерът на вредите и пр. Подробно са описани както фактурите предмет на обвинението, така и съответните справки декларации и всички обстоятелства по делото относими към предмета на обвинението. Обвинението е за това, на първо място, че е избегнала плащането на данъчни задължения като е потвърдила неистина в СД, отчитайки нереални сделки с право на данъчен кредит и второ, че е ползвала счетоводни документи с невярно съдържание с цел осуетяване установяване на данъчни задължения. Счетоводните документи са изчерпателно изброени в обв.акт, а невярното им съдържание се състои в това, че не са налице реални доставки т.е. документално има оформени фактури, но реално сделки не са осъществявани. Няма нищо неясно и объркващо в това. Защитата пита в допълнителните съображения към жалбата кое било невярното във водената счетоводна отчетност, след като подсъдимата била попълвала изрядно всички счетоводни документи – това е именно осчетоводяването на фактурите с невярно съдържание, т.е. имитирането на търговска дейност.

Не е вярно и твърдението, че в обв. акт не се съдържали никакви факти във връзка с обвинението. Напротив ясно са отразени всички факти и обстоятелства имащи значение за обвинението – използването на фактурите с невярно съдържание, описването им/осчетоводяването им/ в дневниците за покупки, отразяването на сделките в справките декларации, без те реално да са се случвали. Всички тези действия са имали едничката цел – избягване плащането на данъчни задължения и осуетяване установяването на данъчните задължения – заявяване пред НАП, че са извършвани едни сделки и е начислен съответен ДК, че той се дължи на фирмата на подсъдимата без това реално да е така. Т.е. възпрепятства се установяването на реалното състояние на дейността на фирмата- факта, че няма извършвана съответна търговска дейност отразена в тези фактури.

 Използваният термин „укрила” е в резултат на редакцията на чл.257 НК/отм/, който е общ и се отнася както за деяния по чл.255 така и за тези по чл.256 НК. Текста не е неясен тъй като следва уточнението, че се касае до деяние, очертаващо рамките както на текста по чл.255НК по чл.256 НК. В редакцията им от 1997г. Не се касае до „укрити” по смисъла на чл.255 в сегашната му редакция, нито до деяние по чл.255 т.7 НК, каквито индиции има в изложеното в допълнителните съображения към жалбата. Основните текстове на обвинението са по чл.255 ал.1 и  по чл.256 НК/ред.1997г./ и тъй като се касае до особено големи размери квалификацията е по чл.257 НК, който текст  още веднъж следва да се подчертае е общ за деянията по чл.255 и чл.256 НК и терминът „укрие” е обобщаващ. Поради това и няма никакви противоречия, нито някакви други пороци в обв. акт, както се твърди.

Второто възражение е, че подсъдимата била призната за виновна по несъставомерно към момента на извършването му деяние.

Това възражение също е несъстоятелно. Както вече беше отбелязано по-горе подсъдимата не е призната за виновна, че е избягнала плащане на данъчни задължения чрез приспадане на данъчен кредит – деяние по чл.255 ал.1 т.7 НК/ред.от 2006г./. Касае се до фактически състав визиран в нормата на чл.256/отм./-осуетяване установяването на данъчни задължения чрез използване на счетоводни документи с невярно съдържание. Всички елементи от този фактически състав са налице по така повдигнатото срещу подсъдимата Е. обвинение – използването на фактури, изчерпателно изброени, дневници, в които тези фактури са отразени, справки-декларации, включващи отново всички тези неверни обстоятелства, съставяни с цел да бъдат представени пред данъчните власти, които данъчни власти, от своя страна, на базата на тези документи с невярно съдържание ще установят едни данъчни задължения, които не са реални. Т.е. те ще признаят един ДК, който не се следва, в резултат на невярно установеното на база представените от подсъдимата документи с невярно съдържание.

Освен това деяние, със същите действия е осъществен и състава на чл.255 ал.1/ред.1997г./, тъй като  е потвърдила неистина в подадените справки декларации и с това е избегнала плащането на данъчни задължения в големи размери. Правилно окръжният съд не е споделил становището на защитата, че не може да се прилагат едновременно съставите на чл.255 и чл.256 в редакциите им от 1997г. В този смисъл е и цитираното реш №85/1.03.2010г. на Іно ВКС както и ТР 1/09г. на ВКС. 1.Подс.Е., чрез ЕТ „Мираж-С.Е.” е данъчно-задължено лице по смисъла на чл.3 ал.1 ЗДДС. Тя е управлявала и представлявала търговското дружество през инкриминираните периоди, тя е автор на дължимите по реда на чл.100 ЗДДС справки-декларации. Тя е извършвала лъжливото документиране като е ползвала счетоводни документи – фактури с невярно съдържание и с тях е удостоверявала фиктивни плащания по нереални сделки като по този начин е избегнато плащането на данъчни задължения в особено големи размери, съобразно легалната дефиниция по чл.93 т.14 НК – деяние по чл.257 ал.1/отм/ вр.чл.255 ал.1/ред.1997г./ НК, което е извършено при условията на продължавано престъпление /т.р.1/09г. ВКС/. 2. Подс. Е. е използвала частни първични счетоводни документи – фактури, в които са били отразени неверни обстоятелства, възпроизвела е тези обстоятелства във вторичните счетоводни документи – дневници за покупки и по този начин е водила невярна счетоводна отчетност по смисъла на ЗСч. Така водено счетоводството на ЕТ „Мираж-С.Е.”, с използване на документи с невярно съдържание, - данъчни фактури, дневници за покупки за инкриминирания период, както и съставените, подписани и подадени лично от нея справки-декларации са довели до осуетяване установяването на реалните дължими данъчни задължения на ЕТ – деяние по чл.257 ал.1/отм/ вр.чл.256 ал.1/ред. 1997г./ НК. вр.чл.26 НК.

Единственият възможен извод при така събраните и преценени от съда съвкупно доказателства и , че подс. Е., с намерение да осуети установяването на задължения по ЗДДС е ползвала счетоводни документи с невярно съдържание – фактури, отразяващи само документален поток, без да има реални стопански операции и чието невярно съдържание е документирала в подадените пред ТДД и подписани от нея СД по ЗДДС. Съобразно тези СД е обективирана данъчна основа, в следствие на неосъществени облагаеми доставки от процесните дружества.

 По всички изложени по-горе съображения, настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна.

Признавайки подсъдимата за виновна по така възведените й обвинения, съдът е постановил един обоснован акт. Определяйки наказанието й е съобразил всички смекчаващи вината обстоятелства, обществената опасност на деянието и дееца. Приел е, че е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно изминалият дълъг период от време от извършването на деянието, като й е определил възможно минималното наказание от три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл.66 НК с три годишен изпитателен срок за всяко едно от тях. На основание чл.55 ал.3 НК е приел, че не следва да й се налага комулативно предвиденото наказание глоба. На основание чл.23 ал.1 НК й е определил едно общо наказание в размер на три месеца лишаване от свобода при условията на чл.66 НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съображения за вида и размера на наказанието следва да се изведат от данните за личността й, чистото й съдебно минало, както и от приетото изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Не е необходимо подсъдимата да бъде изолирана от обществото и средата, в която се движи, да бъде превъзпитавана в специализирано заведение за деяние извършено преди близо 12 години.

Правилно съдът е приел, че предявеният граждански иск от страна на Държавата е неоснователен поради изтичане на преклузивния срок по чл.110 ЗЗД. и го е отхвърлил изцяло.

Предвид изложеното атакуваната присъда следва да бъде потвърдена изцяло.

 Други нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата при служебната проверка не бяха установени, поради което и на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 29.05.2013г. на Варненския окръжен съд, постановена по нохд №1505/2012г. по отношение на подсъдимата С.А.Е. с ЕГ№ 7507174050.

Решението подлежи на касационна жалба или протест в 15-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено, на основание чл.337а ал.2 НПК.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                     2.