О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер  242/16.07.                   Година  2018                               Град Варна

Варненският апелативен съд                                 Наказателно отделение

На шестнадесети юли                          Година две хиляди и осемнадесета

В закрито заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Маринова

                        ЧЛЕНОВЕ: Николина Дамянова

Мая Нанкинска

 

като разгледа докладваното от съдия Нанкинска

ВЧНД № 233 описа на съда за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството по делото е по реда на Глава ХХІІ НПК по жалба на М., като представител на Държавата срещу определение на Окръжен съд-Търговище по ЧНД № 95/2018 год., с което е потвърдено постановление на Окръжна прокуратура-Търговище за прекратяване на наказателното производство.

В жалбата се излагат доводи, че при правилно изяснена фактическа обстановка, прокурорът, а в последствие и съдът са направили неправилен извод за изтекъл давностен срок на престъплението, извършено от обв.М.А.. Излагат се твърдения, че данъчните служби не са установили размерите на дължимите данъчни задължения, поради което не може да се направи извод, че същите са действително погасени. Прави се искане за отмяна на двата акта и връщане на делото в прокуратурата за внасяне на обвинителен акт.

Настоящият състав на въззивният съд при запознаване с материалите по делото прецени следното:

Производството по делото е било образувано срещу М.Е.А. за извършено от него престъпление по чл.255, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК. С постановление на ОП – гр.Търговище от 02.05.2018 година същото е прекратено с мотива, че дължимите данъчни задължения са заплатени от обвиняемия, което води до преквалификация на деянието на такова по ал.4 от същия текст на НК, което престъпление обаче е погасено по давност.

От фактическа страна по делото е установено, че срещу А. е водено наказателно производство от общ характер за извършено от него престъпление по чл.255, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК за това че в периода от 15.04.2007 год. до 30.04.2009 год. в гр.Търговище, при условията на продължаване престъпление избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗОДФЛ в общ размер на 8 726.03 лв, като не подал годишни данъчни декларации.

Делото е многократно разглеждано от първоинстанционните и въззивните съдилища по повод на предходни постановления за прекратяване на наказателното производство.

С последното произнасяне на АС-Варна по ЧНД № 394/2017 год. е дадено указание на разследващите органи по предвидения в НПК ред да установят налице ли са неплатени данъчни задължения на А. за годините 2006, 2007 и 2008 год. и какъв е техният размер и едва след това да се направи извод за обстоятелствата дали е извършено престъпление от обвиняемия.

Във връзка с това указание на съда по ДП е била назначена комплексна съдебно счетоводна и техническа експертиза, която е изследвала каква е общата стойност за техническо обслужване и поддръжка на автомобилите, използвани в дейността на А. за периода 2006-2009 год., какви са получените приходи от него за същия период и на базата на така установеното експертизата е следвало да заключение какви са размерите на дължимите данъчни задължения по ЗОДФЛ, респ. ЗДДФЛ за същия период.

От заключението на така назначената експертиза се установява, че за 2006 год. А. е приключил с печалба 30 937.01 лв. и съответно дължимият от него данък е 6 788.88 лв., за 2007 год. печалбата е била 6 536.57 лв., а дължимият данък е 1 822.05лв., за 2008 год. печалбата е била 1 151.03 лв. и дължимият данък е 115.10 лв.

С молба от 18.05.2017 год. от защитника на обвиняемото лице са представени 2 бр. вносни бележки за заплатен данък за 2006 год. в размер 6788.88 лв. и лихви в размер на 11 616.66 лв.

С нова молба на защитника на А. от 02.05.2018 год. са представени 4 бр. платежни нареждания за заплатен данък за 2007 год. в размер на 1 822.05 лв. и лихва в размер на 1 970.84 лв. и за 2008 год.- данък в размер на 115.10 лв. и лихва в размер на 107.14лв.

При така установената фактическа обстановка прокурорът е приел, че А. е заплатил всички дължими данъчни задължения, ведно с лихвите върху тях и това налага преквалифициране на деянието по ал.4, на чл.255 НК. В същото време прокурорът е преценил и обстоятелството, че за това престъпление е изтекла абсолютната давност по чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1, т.4 НК, която е 7 години и 6 месеца.

В жалбата на М., като представител на Държавата, се излагат доводи, че дължимите данъци се определят от органа по приходите или в декларация на данъчно задълженото лице, каквито актова в случая липсват, както и че не може да се приеме, че правилно са били определени е пратените лихва от обвиняемия.

Настоящият състав на съда не споделя този възражения на жалбоподателя, поради следните съображения:

За установяване на релевантните по наказателните дела факти НПК е установил различни способи на доказване. Един от тези способи е назначаването на експертизи и съответно заключенията на тези експертизи. В съответствие с НПК разследващият орган е назначил необходимата експертиза, която е съобразила събрания по делото доказателствен материал и е дала заключение какви са данъчните задължения на обвиняемия за инкриминирания период. Съдът напълно кредитира това заключение на експертизата е намира, че по надлежния ред са установени съставомерните за делото обстоятелства.

Възражението в жалбата, че данъчните задължения не следва да се приемат за установени, тъй като А. не е подал данъчни декларации за 2007 и 2008 години и не са установени от орган по приходите, е неоснователно. А. е подведен под наказателна отговорност именно защото не е подал необходимите данъчни декларации, с което се е питал да избегне плащането на дължимите данъчни задължения. Обстоятелството, че органите по приходите не са установили по реда на ДОПК дължимите данъчни задължения за инкриминирания период е ирелевантно, тъй като това е станало със средствата и по начина, предвиден в НПК.

Съдът намира за неоснователно и възражението, че лихвите по дължимите данъчни задължения, също не са определени от орган по приходите, поради което не следва да се приемат за издължени.

Законът е предвидил, че върху причинените вреди за което и да било престъпление се дължи законната лихва от деня на увредата да окончателното изплащане на сумата. В настоящият случай лихвите са изчислени и като е използван специално калкулатора, намиращ се на официалния сайт на НАП, така че не може да се приеме за основателно и това възражение на жалбоподателя.

Изложените до момента обстоятелства са били съобразени от наблюдаващия прокурор, който е преценил, че причинените от деянието вреди са били заплатени изцяло, ведно с дължимите лихви, което задължително води до преквалифициране на деянието на токова по ал.4 на чл.255 НК. Прокурорът в съответствие с установените в НК давностни срокове за водене на разследването, е съобразил, че за престъпление по чл.255, ал.4 НК е изтекла абсолютната давност, поради което и е прекратил наказателното производство срещу А.. Неговите доводи са споделени и от първоинстанционният съд, който е потвърдил постановлението за прекратяване на ДП, като този извод се споделя и от настоящият състав на съда.

Като съобрази горните обстоятелства настоящият състав на АС-Варна намира, че атакуваното определение на ОС-Търговище е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА   определението на ОС-Търговище по ЧНД № 95/2018 год. от 31.05.2018 год., с което потвърдено постановление на ТОП за прекратяване  на наказателното производство по ДП № 32/2010 год. на ОД МВР-Търговище.

 

Определението е окончателно не подлежи на обжалване.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: