Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№  144

 

 

Гр.ВАРНА,04.11.2013 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският апелативен съд-наказателно отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР МАНЕВ

                                                ЧЛЕНОВЕ:  РОСИЦА ЛОЛОВА

                                                                    ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

 

При секретар: Г.Н.

и в присъствието на прокурор: СТЕФКА ЯКИМОВА,

 разгледа докладваното от съдия Димитров

 ВНОХД №235/2013 год. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 18 по НОХД №74/2013 год. на Силистренския окръжен съд, постановена на 17.04.2013 год.,с което подсъдимия по делото: Н.С.Я., български гражданин, е признат за виновен по обвинението: по чл.343,ал.4, във връзка с ал.3 б „б”предл. 1, вр.ал.1, б „в” от НК и му е наложено наказание- лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл.25, ал.1, вр. Чл.23, ал.1 от НКе групирано това наказание с наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца, отложено за изтърпяване с изпитателен срок от три години, ноложено по НОХД № 510/12 год.  на СРС, като е определено да изтърпи най-тежкото от тях , а именно- лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи в затвор при „строг” режим. Към така определеното наказание е присъединил и наложената глоба по НОХД №510/12 год. в размер на 5000 лв. На основание чл.343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от четири години. Осъдил е подсъдимия да заплати направените разноски по делото и се е произнесъл по веществените доказателства.

Въззивното производство е образувано по жалба на адв. М.М. *** ,защитник на Н.Я.. Считат ,че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Съда не е отчел съпричиняването от страна на пострадалите, при правилна реакция от пострадалите нямало да се стигне до фаталния край, тъй като тяхното платно е било свободно. Молят подсъдимия да бъде оправдан или да бъде освободен от изтърпяване на наказанието с приложението на чл.66 от НК.

Постъпила е жалба и от адв. С.Н. ***, повереник на частните обвинители: В. Й. М. и А.А.Н.. Считат, че присъдата е несправедлива и молят съда да завиши определеното наказание на подсъдимия.

Представителят на прокуратурата счита ,че и двете жалби са неоснователни. Постановената присъда е правилна, законосъобразна и справедлива. Моли съда да я потвърди.

Подсъдимия Н.Я., редовно призован, не се явява, за него се явява адв. В.К. от АК-Варна. Подържат жалбата. Считат ,че жалбата на частните обвинители е неоснователна. Считат, че има сериозно съпричиняване и молят съда да приложи разпоредбите на чл.55 или чл.66 от НК.

Частните обвинители: В.Й.М. и А.А.Н., редовно призовани не се явяват, за тях се явява адв. С.Н. ***. Оспорват жалбата на подсъдимия. Подържат своята жалба и молят съда да я уважи.

 

 

Първоинстанционния съд е приел следната фактическа обстановка:

 

 

Подсъдимия Я. *** г. е правоспособен водач на МПС, категория „В”. Притежава л.а. „Опел Вектра” с рег.№ СС 9823 АК.

На 09.06.2012г„ преди обед, пострадалите Р. и Н., които били приятели, се срещнали и решили да покарат мотоциклетите си. И дамата имали мотори марка „Сузуки”, модел „GSX-R”, като на Р. бил 750 кубика и с per. № СС К 0547, а на Н. 600 кубика, с per. RX 04 HWE. Двамата преминали през централната част на гр.Силистра и достигнали до кръстовището на ул.”Н.Й.Вапцаров” с бул.”В.Търново”, където спрели да изчакат „зелен” светофар. При потеглянето си, те преминали през кръстовището и продължили направо по ул.”Вапцаров” в посока на с.Калипетрово, като в този участък пътя е с наклон нагоре от 6%. Пострадалия Р. ускорил мотоциклета си по-бързо и успял да се изнесе на около 10 до З0 м пред Н..*** се вляво на тяхната посока на движение, предприел движение с лекия си автомобил подсъдимия Я..***) в този участък е с широчина 14,10 м (според протокола за оглед на местопроизшествието) и се състои от двупосочно пътно платно с по две ленти за движение в едната посока, като двете пътни платна са разделени от двойна непрекъсната разделителна линия. Двете ленти за движение в едната посока са разделени от единична прекъсната разделителна линия. Широчината на пресечката от която е излязъл подсъдимия е с широчина от 4м. и на нея е поставен знак Б2-„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”. Подс. Я. ***, когато движещият се първи Р. е бил на 143,80 м. от него. Подсъдимият е предприел равноускорително движение по дъговидна траектория, завивайки наляво и имайки намерение да се отправи към с.Калипетрово, в посоката на движение на пострадалите. Пострадалите са се движили в дясната част на лявата лента за движение в посока на с.Калипетрово. Виждайки автомобила, Р. се е опитал с маневра да го заобиколи отляво, но не успял и се ударил в задната част на автомобила. Удара става в областта на двойната непрекъсната разделителна линия. Вследствие на удара, лекия автомобил се завъртял по посока на часовниковата стрелка и преустановил движението си насочен с предницата си косо към гр.Силистра. Пострадалия Р. изхвръкнал от мотоциклета и паднал на пътното платно, при което получил травми несъвместими с живота и починал на място. И пострадалия Р. и мотоциклета му са намерени в насрещното пътно платно.

Пострадалия Н. възприел възникналото пред него ПТП и задействал рязко двете спирачки на мотоциклета си. Вследствие на това, и намиращото се пред него препятствие, каквото е представлявало настъпилото ПТП-е, той е загубил контрол над мотоциклета и паднал на пътното платно. Независимо от получените травми, той е успял да отиде до Р. и се опитал да му помогне. След пристигане на медицинския екип, пострадалия Н. ***.

От назначената съдебномедицинска експертиза е видно, че починалия С. Р. е получил: съчетана черепно-мозъчна-гръдна травма, която е непосредствената причина за смъртта му. Травмата на главата се дължи на падане на тялото върху нея на асфалта с последващо рязко сгъване по хода на гръбначния стълб в горния отдел, което е довело до неговото прекъсване с фрактура на ребрата в съседство.

Пострадалия Н. е получил счупване на диафизарните части на лакътната и лъчевата кости на лявата предмишница, охлузна рана на десен лакът, охлузвания по тялото, като счупването на двете кости на лявата предмишница по своя характер обуславя трайно затруднение на движението на ляв горен крайник, което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, от заключенията на изготвените съдебномедицински експертизи, автотехнически експертизи и разпитите на вещите лица в съдебно заседание, от представените в приложеното досъдебно производство писмени доказателства-протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, следствен експеримент, свидетелство за съдимост, данни за личността на подсъдимия.

Предвид тези доказателства, съдът приема, че от обективна страна подс.Я. е осъществил престъпния състав на чл.343, ал.4 във вр. с ал.З, б.”б”, предл.1 от НК, тъй като на 09.06.2012г. в гр.Силистра, по ул.”Н.Й.Вапцаров” в участъка пред домове №150, 152 и 152а, при управление на МПС-лек автомобил „Опел” с рег.№СС9823АК е нарушил чл.46, ал.2 и чл.63, ал.2, т.2 от ППЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на С. М. Р. и средна телесна повреда на А.А.Н. ***.

Бланкетният характер на нормата на чл.343 НК изисква (предвид основното значение за изясняване съставомерността на деянието) преценката дали подсъдимия е нарушил посочените в обвинението правила за движението по пътищата, и дали тези нарушения са в причинна връзка със настъпилия вредоносен резултат.

В случая според обвинението, подс.Я. е нарушил разпоредбите на чл.46, ал.2 и чл.63, ал.2, т.2 от ППЗДвП.

Чл.46, ал.2 ППЗДП регламентира задълженията на водачите на ППС при наличието на знак Б2- „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!” Според тази разпоредба, водачите на ППС са длъжни да спрат на „стоп-линията”, ако има такава, ако няма-на линията на която е поставен знака, и преди да потеглят отново, са длъжни да пропуснат ППС, които имат предимство.

Безспорно е в случая, че подс.Я. *** от пътен участък, на който е поставен пътен знак „Стоп” и той е следвало да съобрази поведението си на водач на МПС с неговото императивно значение. Спирането пред този знак е маневра целяща осигуряване на предимство по движещите се по главния път (ул.”Вапцаров”) ППС, независимо от правомерността на тяхното движение. Осигуряването на това предимство е задължавало подс.Я. да се убеди, че при навлизане на ул.”Вапцаров” по нея не се движат други ППС, които, със своята маневра ще възпрепятства. Ако е възприел тези МПС той е следвало да направи преценката дали те се намират на достатъчно разстояние, така че със своята маневра той няма да застраши тяхното движение по пътя с предимство.

Предвид конкретните пътни условия (прав участък от пътя, широчината на пътното платно, атмосферните условия), на подсъдимия не са въздействали никакви фактори които да го затруднят да възприеме движението на двамата пострадали по ул.”Вапцаров” и да съобрази поведението с тях.

От проведения следствен експеримент на местопроизшествието е видно, че подсъдимият е имал възможност да възприеме С.ата на фара на мотоциклетите още при ситуация №1, (когато автомобилът му се е намирал с предната си част на линията на знак „Стоп”) на разстояние от около 200 метра, при разположение на мотоциклетите в крайната част на дясната лента на платното за движение. При ситуация №2 (автомобилът се намира с предната си част на линията на левия ръб на пътното платно) видимостта към мотоциклетите е от около 250м, при разположението им около единичната разделителна прекъсната линия на двете ленти за движение в пътното платно в посока на с.Калипетрово. При тази ситуация от разстояние от 200м., подсъдимият е имал видимост към мотоциклетите независимо в коя част на пътното платно са били разположени. На разстояние от 170м., подсъдимият е имал идеална видимост към мотоциклетите.

При ситуация №3 (когато автомобилът на подсъдимият се намира на ул.”Вапцаров” непосредствено преди мястото на удара) е налице ясна видимост към мотоциклетите.

От заключението на тройната АТЕ е видно, че подсъдимият е предприел навлизане на ул.”Вапцаров”, когато мотоциклета управляван от пострадалия Р. (първият от двата) се е намирал от него на разстояние от около 143,80 метра, т.е. този резултат и установеното от следствения експеримент категорично удостоверяват,  че  подсъдимият  е имал ясна  видимост към мотоциклетите при предприемане на маневрата потегляне. Обстоятелството, че по пътя с предимство са се предвижвали МПС, е задължавало подсъдимия да ги пропусне и тогава безпрепятствено да извърши маневрата си. Нещо повече, широчината на пътното платно (14.10 м) е позволявала на подсъдимия дори и при приближаване на двойната непрекъсната разделителна линия да осигури необходимото предимство на пострадалите и след това да завърши маневрата си. Непредприемането на такива действия от страна на подсъдимия удостоверяват, че той изобщо не е положил усилия да се убеди в наличието или не на МПС движещи се по пътя с предимство. Обясненията на подсъдимия, че пътното платно в дясно от него до намиращият се в посока на гр.Силистра светофар е било чисто, се опровергават от посочените по-горе обстоятелства, поради което могат да се приемат единствено като защитна позиция. В конкретната ситуация не са съществували, никакви ограничаващи възприятията на подсъдимия външни фактори, които да му попречат правилно да оцени пътната обстановка и адекватно да реагира за безпрепятственото извършване на желаната от него маневра. Следователно, към момента на предприемане на маневрата „завой наляво”, подсъдимия е имал възможност и е бил длъжен да забележи наличието на мотоциклетите от дясната му страна, движещи се по път с предимство, следствие на което е следвало да съобрази поведението си с императивната разпоредба на чл.46, ал.2 от ППЗДП.

Подс.Я. е нарушил разпоредбата и на чл.63, ал.2, т.2 от ППЗДП. Тази разпоредба вменява забрана на водачите на ППС при наличието на „Двойна непрекъсната линия”-М2, да я застъпват и пресичат.

Наличието на такава маркировка е задължавала подс.Я. *** да извърши маневра „завой надясно”, да се включи в движението в посока на гр.Силистра и на намиращият се на около 400м светофар да завие в обратна посока, с оглед на целта за предвижване, която е имал. Конкретната пътна обстановка категорично е позволявала при приближаване към двойната непрекъсната линия, подсъдимия да се убеди, че с пресичането й, и навлизането в насрещното пътно платно, няма да възпрепятства движещите се по него ППС.

От тройната АТЕ е видно, че в момента в който предния десен ъгъл на автомобила на подсъдимия е пресякъл двойната непрекъсната линия, мотоциклета на пострадалия Р. се е намирал на 26,20м от мястото на удара. В този случай Р. не е имал; възможност да предотврати удара чрез спиране, тъй като опасната зона при скоростта му на движение (115,50км/ч) е 112,90м. Р. не е могъл да предотврати удара и при скорост от 50км/ч, тъй като опасната зона в този случай е 32,20м. Независимо, че опасността за пострадалите е възникнала още с навлизането на автомобила на подсъдимия на ул.”Вапцаров”, Я. е имал възможност да предотврати удара като не пресече двойната непрекъсната линия до преминаването на мотоциклетите. Пътните условия са позволявали това, тъй като и според обясненията на подсъдимия, в пътното платно в посока на гр.Силистра не е имало движение.

Ако подсъдимият не беше нарушил императивната норма на чл.63, ал.2, т.2 ППЗДП забраняваща пресичането на двойната непрекъсната линия, произшествието изобщо не би настъпило.

Предвид на това, съдът счита, че нарушението на всяко от посочените по-горе императивни правила от ППЗДП са в причинно- следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Тази връзка е налице както по отношение смъртта на Р., така и по отношение на получените от Н. увреждания.

Предвид на това, съдът не приема възраженията на процесуалните представители на подсъдимия, че уврежданията на Н. са следствие единствено на високата скорост с която се е движил и неправилната реакция при възприемане на препятствието което е възникнало пред него.

По делото няма спор, че скоростта, с която са се движили двамата пострадали значително надвишава разрешената за конкретния пътен участък. Според ТАТЕ, Р. се е движил с около 115,50км/ч, а Н. с до 115км/ч. Според единичната АТЕ, мотоциклета управляван от Р. се е движил с около 170км/ч, като съдът приема заключението на тройната АТЕ, тъй като е компетентно изготвена, научно обоснована и обективна. Двамата пострадали са се движили в една линия един след друг, като Н. се е намирал на разстояние зад Р. от 10 до 30 метра. От това разстояние, пострадалия Н. е възприел удара пред него между автомобила, на подсъдимия и мотоциклета на Р., при - което е следвало да предприеме действия с цел предотвратяване на съприкосновение с възникналото пред него препятствие. В този случай, той (според неговите показания) рязко е задействал предната и задната спирачки, като се е насочил в пространството между падналия мотоциклет на Р. и автомобила на подсъдимия. Въпреки това Н. е загубил контрол над управлението на мотоциклета, вследствие на което паднал и получил установените по делото увреждания. Предвид на това, съдът счита, че падането  на Н. не се дължи единствено на скоростта, с която се е движил, а е резултат основно от неправомерното поведение на подсъдимия. Препятствието, което е принудило Н. към екстремното задействане на спирачките е възникнало на разстояние от 10 до 30 метра пред него. Същото (препятствието) е значително като мащаб и е образувано от двете катастрофирали МПС (мотоциклета на Р. и автомобила на подсъдимия), както и множество отломки от превозните средства. Краткото време за реакция (предвид разстоянието до препятствието), както и въздействието от възникналото ПТП-е в което участник и пострадалия Р., са продиктували реакцията му за рязко задействане на спирачките на мотоциклета, което е довело и до загубата на контрол върху управлението.

Според ТАТЕ, пострадалия Н. е паднал на около 20,50м след ориентира, а след това мотоциклета е продължил да се плъзга още около 29,50м. От това следва, че пострадалия Н. е задействал спирачките около линията на ориентира, преминал е между двете катастрофирали МПС и разхвърчалите се отломки и е паднал на около 20 м от линията на ориентира. Именно в рамките на тези 20м. при рязкото задействане на спирачките и преминаване през отломките от възникналото ПТП, пострадалия Н. е загубил контрол над управлението на мотоциклета (л.170-скица към ТАТЕ).

Ако не е било възникнало ПТП в следствие на неправомерното поведение на подсъдимия, на Н. не би се налагало да задейства екстремно спирачките на управлявания мотоциклет, не е трябвало да се съобразява с възникналото непосредствено пред него препятствие, и не би загубил контрол над управлението на мотоциклета.

В конкретния случай, съдът не игнорира и установеното неправомерно поведение на пострадалите, допринесло за настъпване на съставомерните последици.

По делото не се спори, че Р. и Н. са управлявали мотоциклетите си със значително надвишаваща позволената за конкретния пътен участък скорост. От заключението на ТАТЕ е видно, че Р. е управлявал мотоциклета си със скорост от около 115,50км/ч, а Н. с до 115км/ч. Разрешената скорост в този участък е от 50км/ч. Също така вещите лица са категорични, че с тази скорост, пострадалия Р. е могъл чрез спиране да предотврати удара, ако е задействал спирачката система в момента, в който автомобилът на подсъдимия е предприел навлизане по ул. „Вапцаров”, т.е. от 143.80 м. След пресичане на двойната непрекъсната разделителна линия, удара между автомобила и мотоциклета на Р. е бил непредотвратим и при скорост от 115км/ч и при 50км/ч. Единствено Н. е имал възможност и в този момент да спре, ако се е движил със скорост от 50км/ч. Следователно, вредните последици са настъпили в резултат на съпричиняване от страна и на пострадалите.

В случая обаче, основната причина за настъпване на съставомерния резултат се явява поведението на подс.Я., който ако се е съобразил с императивните правила на чл.46, ал.2 и чл.63, ал.2, т.2 ППЗДП и бе осигурил необходимото предимство на пострадалите, не би се стигнало до настъпване на ПТП. Приносът на Р. и Н. към съставомерния резултат, изразяващ се в управление на мотоциклетите със скорост значително надвишаваща разрешената за пътния участък, не води до изключване на наказателната отговорност на подс.Я..

 

ОТНОСНО ОБОСНОВАНОСТТА И ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

 

Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, събрал е необходимите доказателства по делото, изслушал е в съдебно заседание показанията на свидетелите по делото, изслушал е изводите на вещите лица по назначените и приети от съда експертизи и е направил своите правни изводи, които се споделят от състава на настоящия съд, относно фактическата обстановка и правната квалификация на деянието.

От събраните доказателства по делото безспорно е установено ,че на 09.06.2012 год.  по ул. „Вапцаров „ в гр. Силистра, подсъдимия Я. е нарушил разпоредбите на чл.46, ал.2 и чл.63, ал.2, т.2 от ППЗДвП.

Подсъдимия е излязъл от второстепенна улица, на която е имало знак Б2-„Спри ! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”. Този знак задължава водачите на МПС да спрат на стоп линията и да пропуснат МПС , които се движат по улицата с предимство.

Улицата с предимство е ул.”Вапцаров „ и подсъдимия е бил длъжен да пропусне по нея движещите се двама мотористи, независимо от това дали същите се движат правомерно по нея или в нарушение на ЗДвП.

При проведения експеримент се установява ,че подсъдимия е имал възможност да забележи мотоциклетистите, още когато автомобила му се е намирал на стоп-линията от разстояние 200 метра. При всички ситуации на следствения експеримент ,той е имал възможност да възприеме движещите се по улицата с предимство мотоциклетисти и да им осигури предимство, като ги изчака да преминат. Дори и след нарушаването на знак- Стоп, ако беше спрял в лентите- посока Калипетрово- Силистра, щеше да пропусне движещите се мотоциклетисти в посока Силистра- Калипетрово и нямаше да се получи фаталния сблъсък. В участъка не е имало препятствия, които да са попречили на подсъдимия, да възприеме двамата мотоциклетисти.

Подсъдимия е нарушил и разпоредбите на чл.63, ал.2, т.2 от ППЗДвП. Този текст от закона забранява на водачите на МПС при наличието на „двойна непрекъсната линия”-М2 , да я застъпват и пресичат. Това означава, че подсъдимия, след като е навлязъл на пътното платно на ул.”Вапцаров „ е следвало да завие надясно, да продължи движението си в посока гр. Силистра и на намиращия се на около 400 метра светофар да направи обратен завой, за да продължи движението си в посока с. Калипетрово.

Подсъдимия в нарушение разпоредбите на този текст от закона, навлизайки на платното на ул.”Вапцаров „ е направил ляв завой , започнал е пресичането на двойната непрекъсната линия и когато автомобила е бил навлязъл с предната си част в платното посока Силистра- Калипетрово , в задната част на автомобила се е блъснал мотоциклетиста Р., изхвърчал е от мотоциклета и падайки на асфалта е получил травми несъвместими с човешкия живот и е починал.

Съгласно заключението на тройната АТЕ, в момента когато предния десен ъгъл на автомобила на подсъдимия е пресякъл двойната непрекъсната линия, мотоциклета на пострадалия Р. се е намирал на 26,20 метра от мястото на удара. Съгласно заключението на вещите лица, Р. не е имал възможност да предотврати удара, чрез спиране, както при скоростта от 115,50 км/час , така и при скорост от 50 км/час при това отстояние на мотоциклета от мястото на удара.

Съгласно изводите на АТЕ вторият мотоциклетист –Н. се е движел на около 30 метра, след Р. и се е движел със скорост от 115 км/час. Възприемайки удара на движещия се пред него Р. с автомобила на подсъдимия ,той е задействал рязко спирачната уредба на мотоциклета, загубил е равновесие и е паднал на асфалта, почти до осевата линия, като разстоянията са фиксирани, както в огледния протокол ,така и в експертизата. При падането същият е получил травми обусловили средна телесна повреда.

От гореизложеното става ясно ,че ако подсъдимия Я., дори и след като е нарушил знак Б2, беше спрял, преди да пресече двойната непрекъсната линия и беше пропуснал движещите се по улицата с предимство двама мотоциклетисти , то произшествието нямаше да настъпи.

Вярно е ,че за настъпването на автопроизшествието значителен принос имат и двамата мотоциклетисти, тъй като и двамата са се движели с значително по –висока от разрешената в този участък скорост. От заключението на АТЕ е видно ,че Р. се е движел със скорост от 115,50 км/час а Н. със скорост от 115 км/час. Разрешената скорост в този участък е 50 км/час. Експертите са категорични, че ако пострадалия Р. беше задействал спирачната система в момента, когато Я. е предприел с автомобила си навлизане по ул.”Вапцаров”, а това е било от разстояние от 143,80 метра, е могъл чрез спиране да предотврати удара. Съгласно заключението на експертите в момента след пресичане на двойната непрекъсната линия от автомобила на подсъдимия, удара е бил непредотвратим и при скорост дори от 50 км/час ,тъй като мотоциклетиста се е намирал на 26,20 метра от мястото на удара.

Предвид на гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че вредните последици са настъпили в резултата на съпричиняване и на пострадалите Р. и Н..

Неоснователни са доводите в жалбата на подсъдимия, че удара е станал в насрещното платно за движение. Съгласно огледния протокол и АТЕ ,автомобила на подсъдимия е бил навлязъл с предната си част в платното , по което би следвало да се движат двата мотоциклета. Автомобила е представлявал препятствие за мотоциклетистите . Пострадалия Р. след като е видял ,че автомобила навлиза в неговото платно, се е опитал да премине вляво и да заобиколи автомобила, но  явно поради високата скорост, не е успял да стори това.

Вярно е, че изводите на вещото лице са ,че ако пострадалите Р. и Н. ,бяха задействали спирачните системи на моторите в момента ,когато Я. е навлязъл на платното по ул.”Вапцаров”, след спирането на знак стоп, не би се получил удар между тях и автомобила. За съжаление, нито те са задействали спирачните системи на моторите, нито Я. *** и да ги изчака да преминат, когато са били на разстояние от 143,80 метра.

 

ОТНОСНО СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ПРИСЪДАТА:

 

При определяне на наказанията на подсъдимия Я. ,съда е изложил мотиви относно вида и размера на наложените наказания.

Правилно и обосновано съда е отчел като смекчаващи вината обстоятелства:възрастта на подсъдимия, здравословното му състояние, изразеното съжаление, съпричиняващото поведение на пострадалите.

Като отегчаващи вината обстоятелства съда е отчел съдебното минало на подсъдимия и наложените му административни наказания за нарушения на ЗДвП.

Съдът правилно е преценил ,че не са налице основанията за прилагането на привилегирования текст на чл.55 от НК, тъй като наличните смекчаващи вината обстоятелства, не са нито многобройни, нито изключителни.

Съобразявайки се с по горе посочени смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, правилно съда е определил размера на наложеното наказание- лишаване от свобода за срок от три години.

Съда е извършил групиране на това наказание, с наложеното наказание от шест месеца лишаване от свобода , което е било отложено с изпитателен срок от три години по НОХД № 510/2012 год., като е определил, подсъдимия да изтърпи едно общо наказание от три години лишаване от свобода.

Според настоящият състав на съда правилен е извода на съда ,че не са налице предпоставките на закона и за приложението на чл.66 от НК. Този извод на съда се подкрепя от състава на този съд, поради това ,че подсъдимия има осъждания преди за умишлени престъпления, освен това има доста нарушения на ЗДвП , за които е бил санкциониран по административен път.

Съда е осъдил подсъдимия и на основание чл.343Г от НК, го е лишил от право да управлява МПС за срок от четири години.

Така определените наказания ще изиграят възпитателна роля не само върху подсъдимия ,но и върху останалите членове на обществото и по този начин ще бъдат постигнати целите и задачите визирани в чл.36 от НК.

Неоснователна е жалбата на частните обвинители. Не са налице основания за увеличаване на наложеното наказание. Така определеното наказание е правилно и справедливо.

 

При извършената служебна проверка на присъдата от въззивната инстанция, не бяха констатирани пропуски или нарушения водещи до отмяна на обжалваната присъда.

 

Водим от горното и на основание   чл.338 от НПК ,ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

                                                                                                                            

                               Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА присада №18 на Силистренския окръжен съд- постановена на 17.04.2013 год. по НОХД №74/2013 год.,с подсъдим: Н.С.Я., ЕГН-**********

 

 

Решението може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от получаване на съобщението по чл.340, ал.2 от НПК, пред ВКС на Р.България.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                            2.