Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер   125/09.07.2018година              Град  Варна

 

                         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд                                 наказателно отделение                            

На  шести юли                                           две хиляди и осемнадесета година                                                

В  открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА ТОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:   ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

                      МАЯ НАНКИНСКА      

                 

Секретар:Петранка Паскалева

Прокурор:Стефка Якимова

като  разгледа  докладваното от  съдия Д.Сапунджиева

ВНОХД                            номер 235               по описа за 2018   година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по протест на прокурор от Окръжна прокуратура гр.Варна против присъда №43 от 30.05.2018г. по НОХД №482/2018г. по описа на Окръжен съд – Варна.

С атакувания съдебен акт подсъдимата е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл.343,ал.1,б.“в“ във вр. с чл.342,ал.1 от НК, като и` е било наложено наказание при условията на чл. 55,ал.1,т.1 от НК, в размер на една година и два месеца „лишаване от свобода“,което е отложено с изпитателен срок от три години.

В протеста се навеждат доводи за неправилност на присъдата, тъй като съда не се е произнесъл и не е определил наказание по чл.343г от НК, което е задължително. Ето защо се предлага присъдата да бъде отменена, като се постанови нова, с която подсъдимата бъде призната за виновна в извършване на престъпление по чл.343,аб.1,б."в" във вр. с чл.342,ал.1 от НК като `и бъде наложено същото наказание "лишаване от свобода", като заедно с него бъде наложено и наказание "лишаване от правоуправление" за срок от две години.

В съдебно заседание подсъдимата се явяват лично и чрез защитника си–адв.Д. оспорва подадения протест, като счита, е присъдата е правилна и законосъобразна.

Представителят на частните обвинители счита присъдата за правилна и законосъобразна, като моли да бъде оставена в сила.

Въззивният прокурор поддържа подадения протест и изразява становище, че следва да се наложи кумулативното наказание "лишаване от правоуправление" за срок от една година и два месеца. Счита, че разпоредбата на чл.55,ал.3 от НК е неприложима за наказанието "лишаване от правоуправление",поради което присъдата се явява незаконосъобразна.Ето защо се иска нейното изменение, като се наложи и исканото наказание.

 В личната си защита и последна дума подсъдимата моли присъдата на Окръжен съд Варна да бъде оставена в сила.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на цялостна проверка на постановения акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

 Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на т.нар. „съкратено съдебно следствие”-чл.371, т.2 от НПК. Решаващият съд е приел самопризнанието на подсъдимата по фактическите положения на обвинителния акт, като подкрепено от събраните в ДП доказателства. Мотивите в разглежданата присъда са изготвени съобразно чл.373,ал.3 от НПК.

Задължителните указания по т.8 на ТР №1/2009г. на ВКС, налагат при правилно приложена процедура по чл.372,ал.4 и чл.373,ал.2 и 3 от НПК, въззивната инстанция да реши делото по същите фактически положения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

С оглед на изложеното, съдът прие за установено от фактическа страна следното:     

Подсъдимата К.Р.А.  била съпруга на починалия Й.К.А., като от брака си те имали две деца. Семейството живеело в с. Гроздьово, обл. Варна, в дома на родителите на пострадалия. Последният притежавал МПС л.а. „Ситроен Берлинго“ с ДК №В6574ВА, зелен металик, като автомобилът се управлявал и от двамата съпрузи. През лятото на 2017г. Й.А.  закупил от неустановено лице мотоциклет MZ, модел ЕТZ251, с рама № 4007379, който бил повреден и без документи. Пострадалият ремонтирал мотоциклета и започнал да го кара в околностите на селото, без да го е регистрирал по надлежния ред.

 На 25.08.2017г. св. К. М.- баща на Й.А. отишъл да лови риба на язовир, находящ се в землището на с. Горен Чифлик. Същият ден-следобяд, до язовира с мотоциклета пристигнал и Й.А., заедно със  сина си- Б.К.. След като постояли известно време, те решили да се прибират. Св. К. М. се качил на АТВ-то с внука си, а Й.А. потеглил с мотоциклета. Когато стигнал разклона за с.Дъбравино, мотоциклетът му се повредил, като водача спрял и не могъл да продължи. Тогава Й.А. се обадил на съпругата си- подс. К.А., като и` казал да вземе едно въже и да отиде с техния автомобил да го прибере. През това време баща му, заедно със сина му се прибрали в с. Гроздьово.  Св. К. М. намерил въже в дома си и заедно със снаха си- подс.А. и внука си- Б. се качили на л.а.“Ситроен Берлинго“ и тръгнали към Й.А. в посока с.Горен Чифлик.  В близост до асфалтовия път, подсъдимата видяла съпруга си, който бутал мотоциклета. Същата спряла на едно уширение на асфалтовия път. Св. К. М. слязъл от автомобила и задържал мотоциклета в изправено положение, докато Й.А. завързвал единия край на въжето за левия амортисьор на мотора.  Другият край на въжето бил закачен на теглича на автомобила „Ситроен Берлинго“. Въжето, с което били завързани двете МПС –та било с дължина 3,9 метра, като на въжето нямало и поставена сигнализация с червен флаг. След това Й.А. казал на съпругата си да потегля, като той щял да се качи и да управлява тегления мотоциклет. Подсъдимата потеглила  на първа предавка по третокласен път 904 в посока с. Гроздьово, като включила единствено късите светлини на фаровете на колата. Нито л.а. „Ситроен Барлинго“, нито мотоциклета били с включен авариен сигнал, а на мотора нямало поставен светлоотразителен триъгълник. Пътната настилка по това време на деня била суха, а времето-ясно.

 По същото време по този път, но в обратна посока се движел св. Павлин П. с управлявания от него л.а. „Мерцедес МL 320“ с ДК № Т2376ТН. В колата пътували съпругата му- св. Кр. Димитрова и двете им деца. Св. П.  се движел със скорост от около 71,56 км. в час, като отдалеч забелязал движещият се в другата пътна лента л.а. „Ситроен Берлинго“. Същият обаче не видял движещият се зад него мотоциклет, управляван от Й.А., тъй като те били закрити от купето на автомобила. През това време подс. А. превключила от първа на втора предавка скоростите на автомобила, при което се получило  импулсно придърпване на закаченото въже от автомобила към мотоциклета и последният загубил устойчивост. В резултат на това, Й.А. залитнал на лявата си страна, при което бил ударен от предната лява част на насрещно движещият се л.а. „Мерцедес  МL 320“, управляван от св. П.. Й.А., паднал на асфалта в лявата лента на движение и останал там. Св. П.  веднага  задействал спирачната система на автомобила и спрял след около 10 м. Обадил се на телефон 112 и повикал линейка. Л.а. „Ситроен Берлинго“ също спрял в другата лента за движение. Малко по- късно на местопроизшествието пристигнал полицейски екип, състоящ се от  свидетелите Ивайло А. и Пенчо Иванов, които тествали с техническо средство двамата водачи- П.  и подс. А. за наличие на алкохол. И при двамата резултата за наличие на алкохол бил отрицателен. На място пристигнал и екип на Спешна медицинска помощ- филиал Д. Чифлик, който констатирал смъртта на Й.А., въпреки проведените реанимационни действия. Дежурния лекар св. Георги Горанов издал фиш за спешна медицинска помощ. На място пристигнала и следствена група, която извършила оглед на местопроизшествието и на участвалите в ПТП автомобили. С протокол за отговорно пазене на подс. К.А. били предадени за доброволно пазене л.а. „Ситроен Берлинго“ и мотоциклет MZ.

 Видно от заключението по назначената по делото съдебно- медицинска експертиза, смъртта на Й.К.А. е настъпила вследствие на причинени две травми: гръдна травма- разкъсване на десен бял дроб, кръвоизлив в гръдната кухина, множество счупвания на ребра и на коремна травма- разкъсване на черен дроб с кръвоизлив в коремната кухина. Описаните травматични увреждания  според вещото лице биха могли да бъдат получени от удари с или върху твърди тъпи предмети и отговарят да са получени при злополуката на пътя.

 От заключението по назначената съдебно – автотехническа експертиза се установява, че мястото на удара  е било в лентата на движение на л.а. „Мерцедес  МL 320“. Настъпил е сблъсък  на движещия се автомобил с предната му лява част, с тялото на насрещно движещ се водач на мотоциклет, който е бил изгубил устойчивост и е паднал в посока отдясно наляво по  посоката на движение на мотоциклета. Загубата на устойчивост е била провокирана от  импулсното придърпване на закаченото въже на влекача в момента на превключване на предавките от първа на втора скорост. Тъй като теглещото въже е било завързано за левия преден амортисьор на мотоциклета, при всяка промяна на приложеното теглещо усилие според вещото лице, се предизвиква въртящ момент към кормилото на мотоциклета, а оттам и предпоставка за неустойчиво движение.

 Скоростта на движение на л.а. „Мерцедес  МL 320“ с ДК № Т2376ТН е била 71,56 км. в час. Опасната зона на спиране е била  59,39 метра. Водачът не е имал техническа възможност да предотврати сблъсъка чрез спиране. Скоростта на движение на л.а. „Ситроен Берлинго“ е била 33,40 км. в час, колкото е била и скоростта на мотоциклета.  Водачът на мотоциклета не е имал никаква възможност  да контролира скоростта на движение на управлявания от него мотор.

 При осъществяване на деянието подс. А. е нарушила правилата за движение по пътищата:

 -чл. 86 изречение първо от Закона за движение по пътищата-"По време на движение теглещото моторно превозно средство трябва да бъде с включени къси светлини и авариен сигнал, а тегленото - с включен авариен сигнал или с поставен отзад предупредителен светлоотразителен триъгълник" и

-чл. 87 т. 1 и 2 от Закона за движение по пътищата- „Забранено е:

       1.  превозването на пътници в тегленото моторно превозно средство; 

       2. тегленето на двуколесни пътни превозни средства" и по непредпазливост причинила смърт на Й.К.А..

       Горната фактическа обстановка е изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и е призната от подсъдимата в процедурата по гл.27 НПК. Същата се установява и от наличната по делото доказателствена съвкупност. Последната подкрепя самопризнанието на подсъдимата по фактическите положения на обвинителния акт, депозирано доброволно и съзнателно пред първоинстационния съд. Затова и въззивната инстанция се солидаризира с извода на Окръжен съд Варна относно правната квалификация на деянието на подсъдимата  А., а именно че е осъществила състава на престъпление по по чл.343,ал.1, б.„в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като на  25.08.2017г. на път 904 (третокласен път), на пътен участък от с.Горен чифлик към с.Гроздьово, област Варна, при управление на МПС - л.а."Ситроен Берлинго" с ДК №В6574ВА, собственост на Й.К.А., нарушила правилата за движение по пътищата:

-чл. 86 изречение първо от Закона за движение по пътищата-«По време на движение теглещото моторно превозно средство трябва да бъде с включени къси светлини и авариен сигнал, а тегленото - с включен авариен сигнал или с поставен отзад предупредителен светлоотразителен триъгълник.» и

-чл. 87, т. 1 и 2 от Закона за движение по пътищата- „Забранено е:

превозването на пътници в тегленото моторно превозно средство;

тегленето на двуколесни пътни превозни средства"

и по непредпазливост причинила смърт на Иълмаз К.А..

От субективна страна деянието е извършено при условията на несъзнавана непредпазливост, като подсъдимата не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна с оглед обстоятелството, че същата е правоспособен водач и като такава следва да познава правилата за движение по пътищата и  конкретно законовите забрани за теглене на МПС и изискванията към тази дейност, поради което е  могла да предвиди настъпването им.   

   Правилен е извода на окръжния съд, че правилото на чл. 85, ал.2 от ЗДвП не се намира в причинно следствена връзка с настъпила противоправен резултат.  Същото се поглъща от нормата на чл.87 от ЗДвП, тъй като поначало е забранено да се теглят двуколесни пътни превозни средства. Видно от заключението на вещото лице по АТЕ въжето е било завързано за левия преден амортисьор е създало неустойчивост на мотоциклета  в следствие на превключване на подс. А. от първа на втора предавка на управлявания от нея лек автомобил, при което се е получило импулсно придърпване. Последното е предизвикало въртящ момент към кормилото на мотоциклета и водача му е паднал в посока отдясно наляво в насрещното платно за движение, където е бил ударен от предна лява част на автомобила на св. П.. В случая без значение се явява дължината на меката връзка и липсата на поставени червени флагове. Ето защо, правилно подсъдимата е била призната за невиновна и оправдана да е нарушила това правило.

    Правилно първоинстанционния съд е приел, че причинения престъпен резултат се намира в причинно следствена връзка с нарушаването на правилото за движение, което забранява тегленето на двуколесно превозно средство, както и превозването на пътници в него.

    От събраните на ДП  доказателства се установява, че при управлението на МПС и мотоциклета, подс. А. и нейния съпруг не са били включили аварийни светлини, каквото е изискването на правилото на чл.86, изр. 1 от ЗДвП. Същото се явява  в причинна връзка с настъпилия резултат. Видно от показанията на шофьора на лекия автомобил "Мерцедес", същият е забелязал единствено л.а. на подсъдимата, но не и тегления от нея мотоциклет. Ако управлявания от подсъдимата лек автомобил е бил с включени аварийни светлини, това би привлякло вниманието на свидетеля и същия би съобразил скоростта и посоката си на движение  при преминаване край МПС. В този смисъл правилно подсъдимата е призната за виновна и за нарушение на правилото на чл.86 от ЗДвП.

Според заключението на назначената в хода на ДП  съдебно медицинска експертиза, приобщена към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, смъртта на Й.А.  е настъпила  вследствие на причинени  две травми: гръдна – разкъсване на десен бял дроб, кръвоизлив в гръдната кухина, множество счупвания на ребра и коремна травма- разкъсване на черен дроб с кръвоизлив в коремната кухина. Описаните травматични увреждания  според вещото лице биха могли да бъдат получени от удари с или върху твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по посочения механизъм на произшествието.

По основанието на протеста.

На първо място е неоснователен извода на представителя на прокуратурата, че съдът не се е произнесъл по предвиденото в чл.343г от НК кумулативно наказание "лишаване от правоуправление", което е задължително. Видно от мотивите към присъдата, първоинстанционния съд е изложил съображения защо не налага това наказание. За това свое решение съдът е съобразил обстоятелството, че подс. А. е дисциплиниран водач, с едно нарушение от 2013г., касаещо режима за паркиране на МПС. Взето е предвид и обстоятелството, че подсъдимата  е останала вдовица /пострадалия е неин съпруг/ и  следва да се грижи за своите две малолетни деца, за което е необходимо и ползването на транспорт. Това следва от факта, че същите живеят в с. Гроздьово, заедно със свекър и свекърва, които нямат свидетелство за правоуправление. В този смисъл извода на съда, че  целите на наказанието ще бъдат изпълнение и без налагането на този вид наказание е правилен и законосъобразен. Недопустимо е целите на генералната превенция да бъдат преследвани  за сметка на специалната, която винаги има превес при определяне на наказанието и начина на изтърпяването му.

 Посочено е и правното основание за това решение-чл.55,ал.3 от НК. Тази разпоредба предвижда възможността по-лекото наказание, кумулативно предвидено наред с по-тежкото наказание, в случая "лишаване от свобода" да не бъде наложено. Законът не е поставил ограничения за прилагането на това правило. Ето защо, същото може да се ползва независимо от вида на кумулативно предвиденото наказание. Употребеният в чл.343г от НК израз "във всички случаи" има предвид обхващане на всички случаи на извършено престъпление по транспорта./В този смисъл са Решение №532 от 21.12.2012г. на ВКС по н.д.№1874/12 на трето н.о., Решение №565 от 10.01.2009г. на ВКС по н.д.№553/2008г. на трето н.о., Решение №505 от 16.02.2015г. на ВКС по н.д.№1501 /2014г. на първо н.о. и др./.Изолирано от посочената съдебна практика се явява Решение №244/1989г. по н.д.№223/89г.на трето н.о. на ВС, на което се позовава представителят на апелативна прокуратура, поради което и предвид годината на постановяването му не следва да се обсъжда. Липсва задължително тълкуване в този смисъл и в цитираното Постановление №1 от /83 на пленума на ВС.

    Правилно съдът е индивидуализирал размера на наказанието, като е приложил нормата на чл.55 от НК като по-благоприятна за подсъдимата. Същата е неосъждана, с добри характеристични данни, пострадалият е неин съпруг и тя сама полага грижи за двете си малолетни деца. Правилно е отчетено, че подсъдимата не е участвала и пряко в поставянето на меката връзка на тегления мотоциклет. Законосъобразно съдът е ценил и направеното самопризнание с оглед “характеристиките и съдържанието на самопризнанието като форма на съдействие при установяване на обективната истина и ако същото е спомогнало за своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство  и неговия извършител още на досъдебното производство“/ТР №1/2009г. на ОСНК на ВКС/.Видно от обясненията на подсъдимата, дадени на досъдебното производство, същата подробно описва фактическата обстановка като по този начин е съдействала на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина.

С оглед проверка изцяло правилността на присъдата въззивният съд счита,че правилно е и приложението на чл.66,ал.1 от НК. Следва да се отбележи, че поначало престъпленията по транспорта са основно на непредпазливо извършване, като обстоятелствата, свързани с миналото на подсъдимия като водач на МПС, тежестта на допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата, които са в пряка връзка с настъпилия вредоносен резултат и формата на непредпазливата вина са съществени за индивидуализиране на наказанието. Правилно съдът е отчел наличието само на едно нарушение на правилата за движение, при положение че подсъдимата е правоспособен водач от 2008г.,като е приел ниската обществена опасност на същата. Нарушенията на правилата за движение в процесния случай се явяват изолирано явление, а не начин на поведение на пътя като водач, който е недисциплиран и незачитащ изискванията за безопасност при управление на МПС. Извършеното от подсъдимата деяние не разкрива висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Действително съставомерния резултат е тежък-смъртта на едно лице, но същия е съобразен от законодателя в нормата, по която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимата и не следва да се отчита повторно като отегчаващо вината обстоятелство.

 Правилно първоинстанционния съд е съобразил, че по делото не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства.

Изложените съображения и най-вече обстоятелството, че пострадалия е съпруг на подсъдимата и същата остава единствен родител, който може да се грижи за двете си малолетни деца водят до единствено възможния извод, че целите на наказанието  биха могли да бъдат постигнати с отлагане на изтърпяването му, тъй като  очевидно изпълнението на специалната превенция-поправянето и превъзпитанието на подсъдимата е започнало още по време на провежданото наказателно производство.

Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция счита, че искането на представителя на държавното обвинение за приложението на чл.343г от НК и налагане на наказание "лишаване от правоуправление" за срок от една година и два месеца е в разрез с обществената опасност на допуснатото ПТП и на личността на дееца, поради което следва да бъде оставено без уважение.

При извършване на служебна проверка, въззивната инстанция не установи допуснати нарушения на процесуалните правила.

    Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРДАВА изцяло присъда №43 от 30.05.2018г. по НОХД №482/2018г. по описа на Окръжен съд – Варна, като законосъобразна.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 15 дневен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ.

 

                                                                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.           2.