Р Е Ш Е Н И Е

 

174

 

гр.Варна,      26.10.2015г.

 

В     ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

МАЯ НАНКИНСКА

 

 

при участието на прокурора МИЛЕНА ГАМОЗОВА и секретаря С.Д., като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНОХД № 236 по описа на ВАпС за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

   

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба от защитника на подсъдимия Б.А.И., ЕГН ********** против присъда № 13 от 10.06.2015г. по НОХД № 217/2015 год. по описа на Окръжен съд – Шумен.

С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в това, че на 03.05.2014г. в с.Хитрино, обл.Шумен, е причинил по непредпазливост смъртта на А.С.О. с ЕГН **********, вследствие на умишлено причинена на 03.05.2014г. средна телесна повреда, изразяваща се в причиняване на разстройство на здравето временно опасно за живота.

На основание чл. 124, ал. 1 пр. 2 вр. чл. 129, ал. 2 и чл. 54 от НК на подс. И. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и два месеца, което на основание чл. 57, ал. 1 вр. чл. 59 ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим в ЗООТ.

В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.

ШОС се произнесъл и по веществените доказателства.

Въззивното производство пред Варненски Апелативен съд е образувано по бланкетна жалба от защитника на подсъдимия – адв.Д.Д. от ШАК, с която се твърди, че постановената присъда е незаконосъобразна и неправилна, както и че наложеното наказание е явно несправедливо. Моли се нейното изменение чрез намаляване на наложеното наказание „лишаване от свобода” в подходящ размер, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок по реда на чл.66 от НК.

 

В съдебно заседание въззивният прокурор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са били установени по несъмнен и категоричен начин, като накратко преповтаря установената фактическа обстановка и правните изводи на ШОС за квалифициране на деянието като престъпление по чл.124 от НК. Аргументира становище за справедливост на наложеното наказание предвид настъпилия тежък резултат.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия в лицето на адв.Бр. Б. от ВАК поддържа жалбата относно оплакването за несправедливост на наложеното наказание. Моли се да бъдат приложени разпоредбите на чл.55 от НК, респективно чл. 66 от НК, защото и от житейска и от правна гледна точка според защитата са налице изключителни смекчаващи обстоятелства - млада възраст, провокиращо поведение на пострадалия, чисто съдебно минало и добри характеристични данни.

В последната си дума подсъдимият изразява съжаление за стореното от него и моли съда да го остави при семейството му и децата му.

Настоящият състав на Варненския апелативен съд намира оплакванията на защитата на подсъдимия за неоснователни по следните съображения:

Първоинстанционното съдебно производство е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие. Било е образувано по внесен във ШОС обвинителен акт срещу Б.А.И. за извършено престъпление по чл. 124, ал. 1, пр.2 от НК. Съдът е провел съдебно следствие, в което е положил дължимата грижа с допустими доказателствени способи да установи обективната истина. В резултат на проведеното съдебно дирене, се установяват следните релевантни факти:

На 02.05.2014г. вечерта в ресторант „Клуб Фреш", находящ се в с.Хитрино, обл.Шумен, ул."Възраждане" №46 две компании младежи се черпели с алкохолни и безалкохолни напитки. В близост до входната врата на една от масите седяли свид.Е.Е.И., свид.Г.П.Г., свид.Н.И.Н., свид.И.Т.А., свид.Х.Е.Х. и пострадалият А.С.О..В другият край на ресторанта на една маса седели свид. Р.Б.А., свид. Б.Б.С., свид. М.М.С., свид. Д.Б.Ш., свид. Е.И.А. и подсъдимия Б.А.И..

На няколко пъти пострадалият О., познат на всички, като неагресивен човек с психични отклонения, отишъл до масата на която стоял подс. И. и пиел уиски, да си иска цигари от неговата компания. Първите два пъти пострадалият О. получил цигари, но на третият път подс. Б.И. се ядосал и хванал за гердана на пострадалия, при което същият се скъсал. Пострадалият направил крачка напред при което подсъдимият го ударил по лявата скула на лицето. В следствие на това пострадалият О. паднал на земята до барплота, а свид. Д.Ш. му помогнал да се изправи. Пострадалият се върнал на масата си, където си допил бирата.

След полунощ, когато заведението вече затваряло и по улиците вече нямало включено осветление, клиентите напуснали ресторанта, като последни останали подс. Б.И., пострадалият О., свид. Н.Н. и свид. Г.Г.. Излизайки от ресторанта Г. видял как подс. И. удрял пострадалия О. пред външната врата на заведението. От силата на ударите пострадалият паднал на земята, без да се съпротивлява. След това той се изправил сам, а подс. Б.И. се качил в колата си. Спречкването видяла и свид. Н.Н., която слязла от автомобила си - спрян на пътното платно пред ресторанта. Свид. Н. и свид. Г.Г. предложили на пострадалия А. О. да го закарат до селото му – Тимарево и той се съгласил.

В този момент подс. Б.И. слязъл от колата си и тръгнал агресивно към пострадалия, като казал на свид.Г. и свид.Н. да не качват О. в колата си и да не му помагат, и избутал встрани свид. Г., който се опитвал да предпази пострадалия О.. Подс. И. се доближил до пострадалият и го ударил в областта на главата, в следствие на което пострадалият паднал по гръб на асфалта от цял ръст. Тялото на пострадалия било с краката към ресторанта, перпендикулярно на осевата линия на пътното платно. Подс. И. си тръгнал веднага след това. Свид. Г.Г. и свид. Н. Н. се изплашили от видяното и също напуснали мястото с автомобила на свид. Н. Прибирайки се в домовете си, и двамата разказали на своите майки свид. В. Г. В. и свид. Е.Б. А. за видяното.

След известно време, когато свид. Т. А. приключил касовия апарат на ресторанта и излязъл от затвореното заведение, видял на пътното платно да лежи пострадалия А. О.. Решил, че същият спи, опитал се да го събуди с клаксона на автомобила си, но не успял. Чувайки клаксона свид. Б. С. и свид. Е.И.А., които се намирали в близкия парк отишли пред ресторанта, където видели, че пострадалия лежи на пътното платно, а свид. Т. А. натиска клаксона на автомобила си. Свид. А., свид. С. и свид. А. преценили, че пострадалия А. О. е почерпен и спи на пътя, затова го преместили от пътното платно на пейка пред Община Хитрино. Оставили го там легнал по гръб и го завили със собственото му яке, като внимавали при пренасянето да не го ударят. Те не забелязали кръв по дрехите на пострадалия.

Около 07.40 часа на 03.05.2014г. свид. Н.Ц.С. отивайки да си закупи хляб от хлебарница намираща се в близост до Община Хитрино забелязал на една от пейките пред общината легнал по гръб мъж с отпуснати надолу ръце, който разпознал, като А. О.. Без да го доближава понеже и друг път го бил виждал да спи по пейките, отишъл до входната врата на Община Хитрино, звъннал на звънеца на дежурния по гражданска защита – свид. Г.Л.Р. и му казал да съобщи на полицията или на телефон 112 за лежащия на пейката А. О.. Пристигналият на место медицински екип установил смъртта на пострадалия А. О..

Видно от писмо изх.№701/10.05.2014г. на ДПБ – с.Царев брод, пострадалият А.С.О. е бил лекуван в ДПБ Царев брод с диагнози: "синдром на алкохолна зависимост, усложнено психотично абстинентно състояние, умствено изостанала личност", „биполярно афективно разстройство, сегашен епизод - тежка депресия с психотични симптоми", „бар-маниен епизод" и „синдром на алкохолна зависимост, абстинентно състояние, бар-сегашен епизод, лека депресия".

По досъдебното производство е предадена от свид. Т. Р. А. и приобщена като веществено доказателство 1 бр. шапка, с козирка червена на цвят, която същият намерил на 03.05.2014г. в едно от сепаретата на ресторанта си в с.Хитрино.

Видно от изготвената съдебно-медицинска консултация на трупа на А.С.О., с №34/2014г., непосредствената причина за смъртта на А.С.О. е тежка закрита черепно-мозъчна травма, като установените травматични увреждания били причинени от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар, притискане и триене за охлузванията. Между установените травматични увреждания и настъпилата смърт е установена пряка причинна връзка.

Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно - медицинска експертиза № 34/2014 г. за оглед и аутопсия на труп: на пострадалия са причинени закрита черепно-мозъчна травма: едно петнисто кръвонасядане на челото вляво /над лявата вежда/ съставено от три вертикални ивицовидни кръвонасядания, с плитко охлузване в горният край на средното от тях; дифузно кръвонасядане на меките черепни обвивки в лявата челно-слепоочна теменна област на главата; линейна фрактура на черепният покрив с ход от лявата челно слепоочна област, назад и надясно през стреловидния шев на черепният покрив /частично отворен/ до дясната теменна кост / с плитка разклонения/; голям субдурален кръвоизлив челно слепоочно вляво и челно вдясно; контузия на мозъка челно и слепоочно вляво; едно петнисто кръвонасядане в областта на лявата скула; едно кръвонасядане в областта на левия долночелюстен ъгъл; охлузване на кожата и травматичен оток в окосмената част на главата теменно - тилно вдясно; кръвонасядане на меките черепни обвивки на ограничена площ в същата област; кръвонасядане на ограничена площ в дясната теменна област на главата; тежък мозъчен оток, с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големият тилен отвор на черепната основа; кръвоизливи в мозъчния ствол. Като непосредствената причина за смъртта на А.С.О. е посочена тежката закрита черепно-мозъчна травма. Между установените травматични увреждания и настъпилата смърт е установена пряка причинна връзка.

В досъдебното производство е била назначена и изготвена и допълнителна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №37/2015г., която заключава, че:

- А.С.О. е получил следните травматични увреждания: закрита черепномозъчна травма: едно петнисто кръвонасядане на челото вляво /над лявата вежда/ съставено от три вертикални ивицовидни кръвонасядания, с плитко охлузване в горният край на средното от тях; дифузно кръвонасядане на меките черепни обвивки в лявата челно-слепоочна теменна област на главата; линейна фрактура на черепният покрив с ход от лявата челно слепоочна област, назад и надясно през стреловидния шев на черепният покрив /частично отворен/ до дясната теменна кост /с плитка разклонения/; голям кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка /субдурален/ челно-слепоочно вляво, с компресия в лявото полукълбо; кръвоизлив под паяжиновидната мозъчна обвивка /субархноидален/, дифузно вляво и челно вдясно; контузия на мозъка челно и слепоочно в ляво; охлузване в областта на носния корен; едно петнисто кръвонасядане в областта на лявата скула; едно кръвонасядане в областта на левия долночелюстен ъгъл; охлузване на кожата и травматичен оток в окосмената част на главата теменно - тилно вдясно; кръвонасядане на меките черепни обвивки на ограничена площ в същата област; кръвонасядане на меките черепни обвивки в дясната задушно - тилна област на главата на ограничена площ.

- всички установени травматични увреждания били причинени от действието на твърди тъпи предмети. Травматичните увреждания в лявата челна област на главата били причинени по механизма на удар. Установеното кръвонасядане в областта на лявата скула и в областта на левия долночелюст ъгъл били с неправилна овална форма и можело да бъдат получени при удар с върху твърд тъп предмет с ограничена плоска повърхност, в т.ч. с ръка или с крак, както и намереното кръгловато кръвонасядане на ограничена площ в дясната теменна област на главата. Описаното охлузване на кожата с травматичен оток в дясната теменно-тилна част на главата и дълбоко кръвонасядане на меките черепни обвивки на ограничена площ било получено при удар с/върху твърд тъп предмет с широка и относително равна повърхност. Травматичните увреждания били разположени в различни анатомични плоскости и оки на главата и същите не може да бъдат получени при еднократно падане върху плоскост. Травматичните увреждания в областта на челото вляво и в окосмената част на главата теменно тилно вдясно можело да са получени от падане от ръст. Според експерта безусловно от всички кръвонасядания смъртоносен се оказал ударът в лявата челна област на главата, причинил линейна фрактура на черепният покрив, голям субдурален кръвоизлив челно-слепоочно вляво, с компресия на лявото полукълбо, субдурален кръвоизлив, контузия на мозъчното вещество. От удар с голяма сила били причинени уврежданията в лявата челна област на главата - счупване на черепа, кръвоизливи на меките черепни и мозъчни обвивки, контузия на мозъка, като това увреждане можело да бъде причинено при падане от ръст. Счупвания на черепа с ръка не били невъзможни, но били редки.

- установената закрита черепно-мозъчна травма /субдурален, субдурален кръвоизлив, контузия на мозъка/ била причинила на пострадалия А. О. разстройство на здравето временно опасно за живота.

Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-химическа експертиза с №90/2014г. на проба от урина на лицето А.С.О., в нея е установено наличие на алкохол в размер на 0,42%о.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно- химическа експертиза №91/2014г., се установява, че в проба от кръв на лицето А.С.О. не е установено наличие на алкохол.

Видно от заключението на изготвената съдебно - химическа експертиза с №1-43/2014г.при химическото изследване на проби от вътрешни органи на трупа на А. О. не е установено наличие на алкалоиди, барбитурати, фенотиазинови производни, бензодиазепинови производни, дибензодиазепинови производни, наркотици, амфетамин, метамфетамин, фенциклидин, трициклични антидепресанти и метадон. Допълнително проведените с алкалните акстракти на кръвта скриниг-тестове за морфин, амфетамин, метамфетамин и кокаин са отрицателни.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на живо лице №80/2014г. по отношение на подсъдимия Б.А.И., се установяват следните травматични увреждания към 09.05.2014г.:

-едно плитко охлузване на кожата по предната страна на дясната гривнена става;

-едно охлузване на кожата на ограничена площ по предната страна на лявата подбедрица- долна трета със зачервени ръбчета.

Предвид големината и вида на установените травматични увреждания се приема, че на освидетелстваният И. е причинена болка. Установените травматични увреждания са причинени от тангенциално действие на твърди тъпи предмети спрямо кожната повърхност.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза, се установява, че подс. Б.А.И. не е имал психични заболявания, интелектуално изоставане, ЧМТ, пристъпни състояния и зависимости към психоактивни вещества и не фигурира в диспансерния регистър на ДПБ - с.Царев брод. В момента на извършване на деянието, същия е могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Анамнезата не открила данни за състояние, превишаващо обикновеното опиване - лека степен. По време на извършване на деянието подс.И. е бил способен да възприема факти и обстоятелства, свързани с него и същият можел да ги възпроизвежда. Експертното изследване оценява психичното състояние на подс. И. като позволяващо му участие в наказателния процес.

Горната фактическа обстановка е не само изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, тя е призната от подсъдимия в процедурата по гл.27 НПК, но й се установява от наличната по делото доказателствена съвкупност – показанията на свидетели очевидци, протоколите за оглед на местопроизшествие, от заключенията на съдебно медицинските експертизи, от заключенията на съдебно-химическите експертизи, от заключението на съдебно-медицинската експертиза на живо лице, от заключението  на съдебно-психиатричната експертиза по отношение на подсъдимия И.. По категоричен начин е установено, че подсъдимият на 03.05.2014г. в с. Хитрино, обл.Шумен в присъствието на свидетели е нанесъл на пострадалия А.С.О. на два пъти през кратък интервал от време удари в областта на главата, вследствие на което първия път пострадалият О. паднал по гръб до барплота в заведението и с помощта на свидетели се изправил, а втория път пострадалият О. паднал по гръб от цял ръст на асфалта, където ударил главата си и не могъл да се изправи сам. Същевременно подсъдимият забранил на свидетелите Г. и Н. да му помагат. Именно от заключенията на съдебно медицинските експертизи се установява, че всички удари, нанасяни от подсъдимия са били в областта на главата на пострадалия – по тялото на починалия не са установени травматични наранявания по други части на тялото – напр. гръден кош или крайници. Именно в резултат на поведението на подсъдимия е била причинена и средната телесна повреда (линейната фрактура на чеперния покрив в ляво) водела и до крайния смъртен резултат.

При така установената фактическа обстановка Варненският апелативен съд споделя мотивите на първата инстанция относно материалната квалификация на деянието на подсъдимия И.. Същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 124, ал.1, пр.2 от НК.

Съгласно правната доктрина и в съответствие с практиката на ВКС, първоинстанционният съд е отразил  разликата между умишленото убийство и умишлената телесна повреда, от която е последвала смърт, свеждаща се до различното психично отношение на дееца към смъртния резултат. В разглеждания случай формата на вината към смъртния резултат е непредпазливост и се касае за типично престъпление със смесена форма на вината. Установяването какво е било  психическото отношение на дееца към причинения от него смъртен резултат, налага изследването на обективната страна на поведението дееца характеризиращо насоката и силата на извършеното действие, способа на извършването му, средствата използвани за засягане на пострадалия , органите на човешкото тяло, които са засегнати и причинените непосредствени наранявания. Престъплението по чл.124 от НК се характеризира с три особености: изпълнителното деяние обективно е насочено към причиняване на телесна повреда, като по-близкия, непосредствен резултат е /телесната повреда/ , а по-далечния е / смъртта/; причинната връзка между изпълнителното деяние и смъртния резултат е косвена, опосредствувана от междинно състояние на пострадалия /телесната повреда/ и субективната страна на престъплението обхваща две форми на вината – умисъл към по-близкия и по-лек резултат и непредпазливост към по отдалечения и по-тежък резултат. В тази опорна рамка първоинстанционният съд е извел извода, че в конкретния случай подс. И. е искал причиняването повреда на здравето на пострадалия и с действия – нанесъл е няколко последователни удари с ръка и крак в лявата челна област на главата на пострадалия като по този начин му е причинил линейна фрактура на черепният покрив, голям субдурален кръвоизлив челно-слепоочно вляво, с компресия на лявото полукълбо, субдурален кръвоизлив, контузия на мозъчното вещество, които са обусловили разстройство на здравето временно опасно за живота. Същевременно, макар да не е целял смъртта на пострадалия, той е бил длъжен и в състояние да предвиди, че може да настъпи и по-тежък резултат, а именно летален такъв. Този извод ШОС е извел и от предходното поведение на дееца, в което подсъдимият няколкократно, през непродължителни периоди от време е нанасял удари на пострадалия с ръце и крака, блъскал го. Именно това поведение на подсъдимия стои и в причинна връзка с настъпването на смъртта. Видно от заключението на дъпълнителната СМЕ именно ударите в лявата челна област са, причинили линейна фрактура на черепния покрив, голям субдурален кръвоизлив челно-слепоочно вляво, с компресия на лявото полукълбо, субдурален кръвоизлив, контузия на мозъчното вещество са довели и до смъртта на пострадалия.

Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че при индивидуализацията на наказанието, съответно на обществената опасност на деянието и дееца, ШОС не е допуснал нарушение на закона и в този смисъл оплакването на защитата е неоснователно, за което ще стане реч по –долу.

Тук следва да се отбележи, че наведените от защитата в пледоарията пред ВАС възражения за недоказаност на механизма на нанасяне на смъртоносния удар – дали в резултат на удар с юмрук или при падане от цял ръст, са несъстоятелни. На първо място следва да се посочи тяхната недопустимост в проведеното по реда на т.нар. „съкратено съдебно следствие” производство, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Въззивната проверка е ограничена от рамките на признатите от подсъдимия факти, поради което Варненският апелативен съд поначало не разполага с правомощия да приема други фактически положения – като напр. нов механизъм на получаване на смъртоносното нараняване. При избрания от подсъдимия диференциран ред на разглеждане на делото, същият получава по-благоприятно наказателно правно третиране във връзка с наказанието, което следва да понесе, но същевременно се съгласява с известни ограничения - да не спори по поддържаните от прокурора факти, както и да не бъдат проверявани лично и непосредствено от всички участници в процеса на установяващите ги доказателствата и доказателствените средства. Затова оспорването на признатите факти, основаващо оплакване от подсъдимия за неразкриване на обективната истина по делото от съда, по същество представляват оттегляне на самопризнанието по чл. 371, т. 2 от НПК, което оттегляне е процесуално недопустимо пред въззивната инстанция. Съгласно ТР № 1 от 2009 г. на ОСНК на ВКС, крайният момент до който могат да бъдат оттеглени изявленията на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК е постановяването на определението на първостепенния съд по чл. 372, ал. 4 от НПК. След като делото е решено при условията на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК и при нейното провеждане не са допуснати съществени процесуални нарушения /такива липсват по настоящето дело/, защитата на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. Ако подсъдимият не е бил съгласен с изложената фактология в обвинителния процесуален документ, същият не е следвало да инициира провеждането на диференцираната процедура, а е следвало своевременно да изложи съображенията си, за да може производството да се проведе по общия ред. В този смисъл е и практиката на ВКС на РБ - Решение № 282 от 23.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 885/2015 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова, Решение № 279 от 16.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 813/2015 г., III н. о., НК

 

            Както беше посочено и по-горе, при провеждането на диференцираната процедура не са били допуснати съществени процесуални нарушения, изискващи отмяна на постановения съдебен акт. Прочитът на съдебния протокол от 09.06.2015 г. сочи, че признанието на фактите по обвинителния акт и изявлението на подсъдимия, че не желае да се събират доказателства за тези факти, са извършени напълно доброволно, с ясното съзнаване на правните последици от това действие. При вземането на това свое решение въззивникът е бил подпомаган от лично избран от него адвокат. Затова и то се приема от въззивната инстанция като годно да постави началото на диференцираната процедура по гл.27 от НПК.

            Оттук насетне на преценка подлежи правилността на преценката на първата инстанция да проведе „съкратено съдебно следствие” с оглед наличието на втората предпоставка, предвидена в чл.372, ал.4 от НПК – а именно дали самопризнанието се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното производство. В конкретния случай съдът не е допуснал нарушения на задълженията си като е провел съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като целия събран доказателствен материал, подробно коментирани и от първата и от настоящата инстанция, безпротиворечиво сочат въззивника като автор на деянието.

По оплакването за несправедливост на наложеното наказание:

Защитата поддържа становище за наличие на множество смекчаващи вината обстоятелства, неотчетени в достатъчна степен от ШОС, поради което намира наложеното наказанието за явно несправедливо. Иска се изменение на присъдата с приложението на разпоредбите на чл. 55 и чл. 66 от НК.

 

ШОС при определяне на наказанието се е съобразил с високата степен на обществена опасност на деянието. На първо място по обективни критерии тя е определена от законодателя. Деянието по настоящото дело, както ще стане реч и по-долу, от гледна точка характеристика по параметри и отношение на дееца обаче се различава от обичайните от този вид. ШОС е отчел наличните смекчаващи вината обстоятелства - чисто съдебно минало, добри характеристични данни, отежнено семейно положение, и им предал справедлива оценка, отмервайки адекватното наказание. Единствено настоящият състав на въззивната инстанция не споделя виждането, че възрастта на подсъдимия – 28 г. към момента на деянието, може да бъде определена като младежка и съответно ценена като смекчаващо отговорността му обстоятелство. Правилно ШОС не е ценил самопризнанието на подс.И. като смекчаващо отговорността му обстоятелство. Съобразно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС на РБ, НО признанието по чл. 371, т. 2 НПК не е безусловно изключено от кръга на смекчаващите отговорността обстоятелства, но за да бъде ценено като такова то трябва да е елемент от цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. В конкретния случай такова поведение от страна на подсъдимия не е налице – неговата съпричастност към смъртта на А. О. е била установена чрез назначаване на множество експертизи, разпити на многобройни свидетели, като едва на съдебната фаза подсъдимият е приел да признае оспорваните до този момент от него факти. Затова и въззивната инстанция не споделя виждането на защитата за наличие било то на изключително смекчаващо отговорността на въззивника обстоятелство, още по-малко на многобройни такива.

От друга страна първата инстанция правилно е отчела наличието и на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – пияното състояние на дееца, упоритостта му в извършване на деянието – на два пъти, включително и с последвалата забрана на свидетелите, да окажат помощ на пострадалия да се прибере до тях; обстоятелството, че е деянието е извършено по незначителен повод – искане на цигари.

При наличния баланс между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, въззивната инстанция намери, че отмереното наказание „Лишаване от свобода” малко под средния размер - 4 години и 9 месеца, е справедливо и съответно на целите по чл.36 от НК - да се отнеме възможността на подсъдимия да върши други престъпления, да се превъзпита, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Първата инстанция е редуцирала по реда на чл. 58а ал.1 от НК така определеното наказание, като го е намалила с една трета и е наложила за изтърпяване на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 3/три/ години/ и 2 /два/ месеца, при първоначален общ режим. Предвид размера на наказанието настоящата инстанция намира за безпредметно да разглежда искането на защитата за приложението на чл.66 от НК, тъй като неговото приложение би противоречало на закона.

 

По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена изцяло.

 

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд

 

 

 

 

Р Е Ш И :

 

  ПОТВЪРЖДАВА присъда № 13, постановена на 10.06.2015 г. по НОХД № 217/15г. по описа на ОC – гр. Шумен.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването на страните.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                                                                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                              2.