Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 64/09.04       Година  2015                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                   Наказателно отделение

На деветнадесети март                            Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков

                            ЧЛЕНОВЕ: Ангелина Лазарова

Станчо Савов

Секретар С.Д.

Прокурор Пламен Костадинов

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 237 по описа на съда за 2014 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Предмет на въззивна проверка е присъда № 18 по НОХД № 115/2014г. на Окръжен съд гр. Добрич, постановена на 07.07.2014г., с която подсъдимият Н.М.И. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 6 вр. чл. 115 от НК, за което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок шестнадесет години, при първоначален строг режим. Бил зачетен периодът на предварително задържане на подсъдимия в хода на наказателното производство. С присъдата били уважени предявените от наследниците на пострадалия граждански искове за обезщетение на неимуществени вреди в размер на по 10 000 лв. ведно със законната лихва, считано от 15.02.2012г., като в останалата част на приетите за съвместно разглеждане до по 75 000 лв.  отхвърлил претенциите. Съдът се разпоредил с веществените доказателства по делото. На подс. И. били възложени държавната такса върху уважените граждански искове и направените по делото разноски. 

Производството е образувано по жалба на защитника на подсъдимия, в която присъдата се счита за неправилна. Формулирано е искане за отмяната й и постановяване на нова, с която подс. И. да бъде оправдан. В допълнителните съображения на защитника се преценява, че приетите от съда фактически положения относно срещата на свидетелите с пострадалия и за случилото се след като се разделили не са подкрепени от доказателствата. Посочени са конкретните гласни доказателствени източници за времето на срещата, съдържанието на разговора, като се поддържа, че срещата е протекла много по-рано от приетото от съда и отсъстват доказателства, че подсъдимият повторно се е върнал в къщата на пострадалия и са продължили да се черпят. Счетено е, че решението на съда не е формирано на всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, а на заключението на СМЕ, установили наличието на биологични следи от пострадалия върху части от облеклото на подсъдимия. От друга страна не са обсъдени противоречията в заявеното от вещото лице за мястото на което е бил пострадалия към момента на нанасяне на последния удар, наличието на две оръдия при един и същ извършител. Според защитника са останали неизяснени обстоятелства като – отсъствието на биологичен материал и дактилоскопни следи от подсъдимия на местопроизшествието; носенето на дрехите, по които има кръв на пострадалия от подс. И. спокойно, на публично място в деня след престъплението; липсата на инкриминиращи вещи в дома на подсъдимия; констатациите по протокола на кръв по талашита и пода – която не е изследвана и принадлежността й не е установена, както и времето и начинът на попадане там. Защитникът намира, че при такъв анализ обясненията на подс. И. не са компрометирани, както е прието от съда.

След проведеното съдебно следствие във въззивната инстанция, защитникът поддържа жалбата. Обръща внимание на процесуално-следствените действия в хода на ДП – разпити на обвиняемия, проведен следствен експеримент-при който не са били проверени първоначалните обяснения на обв. И., а задаваните към него въпроси, дори и от служебния му защитник, са били в насока да го отклонят от тезата, че се е докосвал до трупа на пострадалия. Според защитника, с оглед казаното от следователя че ще докаже, че обв. И. не само е убил пострадалия, но и го е “преджобил” – подсъдимият се е почувствал застрашен от обвинение в грабеж и е започнал да променя обясненията си за контакт с жертвата. Защитникът преценява, че доказателствата не сочат, че подсъдимият е убил пострадалия, а само че е бил на местопроизшествието, като счита обясненията му за неопровергани – отивайки на местопроизшествието обърнал пострадалия, видял, че е убит, при което газейки в локва кръв е естествено да останат следи по обувките му. Доразвиват се аргументите за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, свързано с неизпълнение на задължението за обективна оценка на доказателствата, в частност гласните и СМЕ. Навежда съмнение, че около пострадалия е имало компания от хора, което позволява използването на две оръдия от повече от един човек, като дори подс. М. може да е присъствал към момента на нанасяне на ударите по пострадалия от другиго и да са попаднали следи от кръв по този начин върху облеклото му, без сам той да е държал оръдие. Обобщава, че не са налице достатъчно доказателства – косвени, а преки не са налице, поради което моли за постановяване на оправдателна присъда.

В с.з. пред въззивната инстанция представителят на прокуратурата моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Обръща внимание на обясненията на подсъдимия в хода на ДП, като ги преценява като крайно противоречиви и некореспондиращи с доказателствата по делото. Излага становище по оценката на събраните доказателства – косвени и преки – СМЕ, експертиза за ДНК, веществени доказателства, и счита, че са налице достатъчно доказателства, че подсъдимият е извършител на престъплението. Намира, че наказанието е занижено, като отчита, че срещу присъдата не е постъпил протест. Моли за потвърждаване на присъдата. В хода на пренията оспорва становището на защитата, че следите от кръв доказват само пребиваването на подсъдимия на местопрестъплението, като се позовава на заключенията на СМЕ, според които пръските по дрехите са получени по механизма, по който са нанасяне ударите на пострадалия. Не счита, че часът на срещата на пострадалия със свидетелите има решаващо значение, като обръща внимание, че разминаванията в съобщеното от различните свидетели са естествени, като не внасят съмнение в авторството на извършеното. Заявява, че по делото отсъстват доказателства на местопрестъплението да е имало други лица, извън пострадалия и подсъдимия.

В производството като частни обвинители и граждански ищци участват наследниците на пострадалия, представлявани от повереник. В хода на пренията той моли жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение. Заявява, че от всички събрани доказателства се установява по категоричен начин, че подс. И. е извършител на престъпното деяние и моли присъдата да бъде оставена в сила.

В пренията по същество, подсъдимият посочва, че е бил многократно разпитван и винаги е казвал едно и също. В последната си дума подс. И. заявява, че не е извършил деянието и никога няма да признае, че той е убил пострадалия, въпреки, че следователят и служебният му адвокат са казали, че ако признае ще получи десет-дванадесет години.

 

Настоящият състав на въззивната инстанция след пълна и задълбочена проверка на възраженията и доказателствата по делото счита следното:

 

І. От фактическа страна.

        

Производството пред първоинстанционния съд протекло по общия ред, като според защитника са налице неправилно установени и напълно неизяснени отделни фактически положения. С оглед пределите на въззивната проверка по чл. 314 от НПК и след събиране на допълнителни доказателства в хода на проведеното съдебно следствие, съставът обсъди задълбочено доказателствения материал и намери за установени следните факти и обстоятелства:

 

Пострадалият Ж. А.И. и подс. Н.М.И. от дълги години живеели в с. Стефаново, общ. Добрич. В началото на 2012г. подновили приятелството си, като се движели заедно из селото, общували и употребявали алкохол. Събирали се в дома на пострадалия, по-рядко в помещението, което подсъдимият ползвал в бащината си къща. Ж. И. обитавал основно избеното помещение в къщата заедно с четирите си кучета, за които се грижел.

На 14.02.12г., по предварителна уговорка, преди обяд двамата отишли да къртят паркет от стаи в старото училище, който пострадалият ползвал като гориво за печката си. След връщане в дома му употребили алкохол. В ранните следобедни часове Ж. И. отишъл до магазина и купил от свид. Х. сирене. Продължили да се черпят, да слушат музика и да празнуват “Трифон Зарезан”. Преди 17ч. подсъдимият си тръгнал, като обещал, че след това ще се върне.

В същия ден в пенсионерския клуб на селото се провело събиране във връзка с празника. След приключването му, връщайки се към домовете си свид. В. и М. С.и и свид. Л. Т. разговаряли относно отсъствието на Ж. И. от сбирката. Към 17.20-30ч. стигнали до къщата му и свид. С. го извикал по име откъм улицата. По същото време покрай тях преминала свид. А. Н., връщайки се от работа. Ж. И. излязъл от дома си и поговорил със съседите си – свид. С. и Т.. Обяснил, че не е отишъл в клуба, а е празнувал в дома си с компания и с К. М., когото чака и сега да дойде. Свид. Т. продължил към дома си, а свид. С. останал още известно време до оградата на пострадалия. Свид. М. С.а се била прибрала към тяхната къща, намираща се през улицата, но тъй като не можела да си отвори вътрешната врата, чакала мъжа си в двора.

Докато свид. В. С. бил пред оградата и си говорили за тържеството с пострадалия, по улицата зад него преминал и спрял неустановен л.а., от който слязъл подсъдимия. Подс. М. се обърнал към свидетеля и му казал да се маха, че не е желан в компанията и че ще става нещо тука, ще става меле. Свид. С.а възприела идването на подсъдимия, притеснила се и извикала мъжа си да се прибира. Свид. С. видял, че подсъдимият е пиян, обърнал се и тръгнал към дома си.

Подс. И. и Ж. И. излезли из селото. Към 18.30ч. близо до магазина на свид. Д. Р., срещнали свид. Ж.В., поздравили се и продължили към другия магазин, в посока към дома на пострадалия.

Когато се върнали в дома на Ж. И., двамата продължили да се черпят и да гледат телевизия. В хода на вечерта подс. И. се нахвърлил на пострадалия. Нанесъл му удари в областта на лицето, след което взел брадва и продължил да удря в областта на главата на пострадалия - нанесъл с брадвата /откъм задната й тъпа метална част и сапа под нея/ силни удари в дясната му слепоочна област и намирайки се зад пострадалия и в лявата му тилна област. В резултат на получените удари Ж. А. паднал върху леглото в стаята – пружинен матрак с поставена върху него талашитена плоскост. Кръвта от раните му се стекла по леглото, а през пукнатините на талашита и пружините попаднала и под него.

Докато пострадалият бил на леглото подсъдимият оставил брадвата. След известно време Ж. И. станал. Подс. И. взел чук и в положение на пострадалия легнал на земята по гръб с глава към печката в стаята, с тъпата метална част на чука му нанесъл множество наслагващи се удари в лява теменно-слепоочна област. При нанасянето на ударите кръв от пострадалия изпръскала околните предмети в помещението, якето и лявата обувка на подсъдимия, а тъкан от меки черепни обвивки попаднала върху бомбето на дясната му обувка. На пострадалия била причинена тежка черепномозъчна травма, изпаднал в безсъзнание и последвала смърт. След това подсъдимият обърнал тялото по корем /в позицията, установена при проведения на следващия ден оглед на местопроизшествие/, поставил брадвата и чука встрани от печката и напуснал помещението.

Към 22.15-20 ч. подс. И. се прибрал в къщи, поискал храна от жена си и отишъл в стаята си.

На 15.02.12г. към 8ч. подсъдимият, видимо пиян, си купил цигари от свид. Х. и казал, че ще ходи при приятеля си Ж., но понеже било рано, първо щял да пие кафе в дома си. Към 9-9.30ч. свид. М. видял баща си – подс. И. да чисти при животните на брат си. Подсъдимият продължил да употребява алкохол през деня. Към 13.45ч. отишъл в кметството, потърсил кмета и казал на свид. Н., че приятелят му е колен. Свидетелката го отвела при секретаря на кметството – свид. М. Н., при която били инкасаторите свид. Н. П. и Ст. К.. Подсъдимият обяснил на свид. Н., че Ж. е заклан с брадва. Тя видяла, че е пиян и му казала, че не трябва да си прави майтап, но той потвърдил. Свид. Н. се обадила по телефона на свид. М. Х. – кмет на селото. Подсъдимият продължил да говори за Ж. е убит, че някой го е заклал и кучетата му ще го изядат, ще го разкъсат. След това подсъдимият си тръгнал и се прибрал в дома си.

Свид. Х. сигнализирал органите на полицията и незабавно били предприети действия за проверка на съобщеното от подсъдимия. След около 15минути свид. Х. стигнал до къщата на пострадалия и видял в полицейски л.а. подс. И. да спи на задната седалка.

В 15ч. започнал оглед на местопроизшествието в присъствието на съдебен медик, Началник НТЛ на ОДМВР гр. Добрич, поемни лица – едно от които свид. Л. Т.. В хода на процесуално-следственото действие /приключило в 16.50ч./ били установени и иззети веществените доказателства брадва и чук, обтривки от петна, пластмасова бутилка от вино, ключове на пострадалия. Изготвени били фотоснимки.

Подсъдимият бил освидетелстван – СМЕ на живо лице № 7/12г. Не били установени следи от травматични увреждания по тялото и крайниците, като на лявата обувка в близост до връзките /медиално/ било констатирано петно със засъхнала червеникава материя с дм. около 1 см.

Подс. И. бил откаран в СО на МБАЛ Добрич, където в 16.10ч. му била взета кръвна проба. Протоколът за химическа експертиза № 173/21.02.12г. установява, че в пробата, изследвана по ГХМ е налице 2, 66 промила етилов алкохол, съответстващо на тежка степен на алкохолно повлияване.

В същия ден подсъдимият предал доброволно свои дрехи /от дома му и свалени от него/: кафява шуба; черно кожено яке, късо, с цип и по ръкавите, емблема под яката „VALLENTINA" „Vera Pelle" и надпис „ITALY” върху текстилна емблема; черна риза с дълъг ръкав и 4 броя копчета; късо черно яке с надпис отвътре до яката „Fordet-me-not" NL, с цип и разпран ляв ръкав; плетена блуза с дълъг ръкав, цвят охра с бял кант по яката; мъжки панталон, сиво-кафяв на цвят; мъжки черни, високи, зимни обувки с надпис на горната част на езика „HUSHPUPPIES" съc сиви на цвят връзки; мъжки зелен панталон тип джинси с емблема над заден десен джоб „GEMINI COLLECTION" 42 и др. надписи на латински език; мъжки кафяв колан кожен с малка метална катарама.

Видно от заключението на СМЕ за аутопсия на труп № 14 от 16.02.12г., изготвено от съдебният медик присъствал при огледа на местопроизшествието, в резултат на действията на подсъдимия на пострадалия били причинени черепно-мозъчна травма, контузия на главния мозък, разкъсване и кръвоизлив под твърдата и меките  мозъчни обвивки, разкъсно контузни рани на меките черепни обвивки в ляво теменно слепоочно /Рана 1/, ляво тилно /Рана 2/ и дясно слепоочно /Рана 3/, счупване на черепния покрив и основата на черепа, ожулвания /пред лявата ушна мида – с дм 3см, пред дясна ушна мида с размери 3/2см/ и кръвонасядания по лицето /по горния клепач на дясното око и вдясно по гърба на носа – с вертикален ход и дължина 4/1см/ и порезна рана на брадичката /с дължина 1, 2см с равни, гладки ръбове и остри ъгли/. Рана 1 има звездовидна форма и дължина 12 см, Рана 2 е с почти хоризонтален ход и дължина 8 см, и Рана 3 има вертикален ход и дължина 1, 5 см. В кръвта на пострадалия било установено наличие на етилов алкохол в количество 0, 82 промила /съответстващо на лека степен на алкохолно повлияване – предвид протокола за извършена химическа експертиза/.

Така установените травми по пострадалия били предмет на допълнителен анализ от следващи СМЕ, комплексни СМЕ с участие на НТЛ специалист и трасолог и СМЕ на ВД, назначени в хода на ДП, на съдебното следствие пред първата и настоящата въззивната инстанция.

Съгласно заключението на съдебния медик, присъствал при огледа, вещо лице и по СМЕ № 86/12г. по писмени данни, установените увреждания по главата на пострадалия са локализирани в различни анатомични области на главата и в различни плоскости и пострадалия не би могъл сам да си ги нанесе, както и категорично не могат да се получат при падане. Уврежданията са резултат от нанесени най-малко три удара, като при някои от тях има и наслагвания на ударите, като смъртта е настъпила вследствие нанесения удар в ляво високо теменно слепоочно - описаната разкъсно контузна Рана № 1 с подлежащо счупване на черепа и контузия на мозъчното вещество. При подобни наранявания смъртта настъпва сравнително бързо от порядъка на десетки минути до час. Ударите са нанесени с твърд тъп предмет със значителна сила и замах, като вероятно са нанесени в сравнително кратък период от време, т.е. един след друг. Ударите са нанесени с твърд тъп, ръбест предмет с ограничена удряща повърхност, като е възможно да са причинени както с приложеното веществено доказателство - метален чук, така и от тъпата част на представената брадва, без да се ангажира да определи точната характеристика на удрящата повърхност на предмета. Ударите могат да бъдат нанесени с ръка, държаща брадвата или чука със значителен замах и приложена сила. При изправено човешко тяло /един от възможните варианти на поза на пострадалия/ ударите са нанесени - за рана №1 -отляво надясно за главата, за рана №2-по-ниско отляво надясно за главата, за рана №3-отдясно наляво за главата, като по медицински път не може с категоричност да се посочи последователността на нанасяне на ударите, но вероятно ударът в ляво теменно слепоочно, довел до смъртта на пострадалия И. е нанесен последен, на мястото, където е намерен /подкрепено и от петната от изтекла кръв и пръските кръв в близост до главата на пострадалия/. След получаване на рани №2 и №3 пострадалият би могъл да извършва активни движения и да се придвижва, но при получаване на увреждането, довело до смъртта /рана №1/ пострадалият би могъл да извършва активни движения, но не в смисъл да се придвижва и отбранява. Ако се приеме, че пострадалият е бил в съзнание или степенно нарушение на съзнанието при нанасяне на ударите, то той е чувствал болка и е съзнавал какво се извършва с него. Съгласно заключението съдейки по всяка вероятност тялото не е отмествано от мястото, където е открито.

Смъртта на пострадалия е настъпила най-малко преди около 15-20 часа, като при изготвената тройна допълнителна СМЕ в съдебно заседание по НОХД № 115/14г. на ДОС, е уточнено, че тази констатация се отнася от времето на извършване на огледа на труп на местопроизшествието на 15.02.2012г. и неговото описание, включено в протокола.

СМЕ, изготвена в хода на НОХД № 115/14г. на ДОС, дава заключение, че рани 2 и 3 са резултат на удар с или върху твърд, тъп, ръбест предмет със сравнително ограничена удряща повърхност и са нанесени със средна по степен сила. След получаването им пострадалият е могъл да извършва активни движения, да се движи, да се отбранява. Рана 2 е в резултат от удар в посока отляво надясно за главата, а рана 3 – отдясно наляво, биха могли да бъдат получени в седнало или легнало положение /по-малко вероятно в изправено/ за пострадалия, и биха могли да бъдат причинени /заедно или поне една от тях/ докато е бил на леглото. За рана 1, вещите лица сочат, че е резултат от удар с или върху твърд, тъп, ръбест предмет с ограничена удряща повърхност, която е не по-малка по дължина от 10 см, който е нанесен със значителна сила и е имал сравнително голяма маса, с посока отгоре надолу и леко от ляво надясно за главата. След този удар пострадалият най-вероятно е изпаднал в безсъзнателно състояние и не би могъл да извършва активни движения. Експертите приемат, че този удар е нанесен на мястото, където е намерен трупа, най-вероятно в легнало положение. С оглед данните по огледния протокол вещите лица считат, че трупът не е бил преместван от мястото, на което е намерен при огледа.

Назначената в хода на въззивното производство комплексна СМЕ, изготвена от вещи лица в състав – двама специалисти по СМ и трасолог, преценявайки всички събрани по делото доказателства, прецизира значимите факти. Като причина за смъртта на Ж. А. е приета тежката черепномозъчна травма с тежка контузия на мозъка в областта на лявото голямомозъчно полукълбо, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка в същата област, многофрагментно счупване на черепния покрив с навлизане на фрагменти в черепната кухина, обширно кръвонасядане по меките обвивки на главата в лявата теменно-слепоочна област. При такива увреждания настъпването на смъртта е в порядък на минути. Посочено е в заключението, че уврежданията могат да бъдат получени при правостоящо, седящо и лежащо положение на тялото. Уточнено за отделните травми е:

при получаване на рана 1, пострадалият е бил най-вероятно неподвижен в лежащо положение по гръб, при което извършителят е нанесъл множество /наслагващи се/ удари с вещественото доказателство – чук, при което е бил лице в лице с пострадалия. Тази рана е получена последно и след нея /в резултат на тежката черепномозъчна травма/ пострадалият е изпаднал в безсъзнателно състояние, последвано от смъртен изход – след което тялото е било обръщано и оставено в положението, установено при огледа;

уврежданията в тилната област /рана 2/, са получени в резултат на действието на предмет с подчертан ръб, ориентиран хоризонтално, в посока отзад напред в областта на тила, най-вероятно с тъпата част и сапа на вещественото доказателства – брадва, като извършителят е бил зад, евентуално зад и встрани от пострадалия;

разкъсно контузната рана 3, в дясна слепоочна област и кръвонасядането около нея е резултат на действието на предмет с подчертан ръб;

порезната рана в областта на брадата, е сравнително повърхностна, и е резултат от действието на предмет с режещ ръб, ориентиран приблизително вертикално;

травматичните увреждания в областта на лицето – кръвонасядания по клепачите на дясното око и дясната повърхност на носа, ожулвания в областта на двете ушни миди, са резултат на удари, реализирани лице в лице, като действие на твърди тъпи предмети /напр. удари с юмруци и други в областта на дясното око, удари в околни предмети и други/.

Всички увреждания са с еднаква давност, а последователността на нанасянето им, с изключение на рана 1 /която е последна/ - не може да бъде определена. При получаване на всички описани увреждания, предхождащи рана 1, пострадалият би могъл да извършва активни движения.

 

С оглед заключението на вещите лица по СМЕ по писмени данни № 149/12г. при изследване на коженото яке на подсъдимия /чрез осветяване с ултравиолетова светлина с уред Fluotest 366 и 254 nm/ по предната му повърхност и предимно по предна повърхност на десен ръкав са фиксирани множество биологични следи с различни размери, форма и разположение по якето и различни механизми на попадане/образуване/. Установени са динамични във вид на пръски и ветрилообразно взаимно разположение, петно с неправилна форма и голям размер - обтриване, и множество с приблизително еднакви размери и форма, попаднали от близко разстояние, вертикално върху обекта. Петната от кръв по якето /над десния джоб/ и по лявата обувка според вещите лица не е възможно да попаднат върху тези обекти ако подсъдимият е бил на около 1-1,5м. от трупа, като същите са попаднали върху якето и обувката или чрез обтриване или като динамични такива - като пръски. Микрозаснетият обект върху бомбето на дясната обувка, биологичен материал, най-вероятно тъкан от меки черепни обвивки, е попаднал като динамична следа /пръска/, която би могла да се получи при нанасяне на удари с твърд, тъп предмет върху меки черепни обвивки, под които има твърда костна подложка - череп. Съгласно заключението установените биологични обекти и следи биха могли да попаднат на тези места при нанасяне на удари, причинили уврежданията по главата на пострадалия с представените веществени доказателства - чук и тъпата част на брадва.

Назначената във въззивното производство комплексна СМЕ посочва, че зацапванията по якето на подсъдимия и по лявата обувка с кръв на пострадалия – с различен вид – на обтриване, на пръски и капки, не могат да бъдат получени по начин, на съприкосновение с тялото на пострадалия, описан в обясненията на подсъдимия. В този смисъл е и заключението на СМЕ, назначена в хода на НОХД № 115/14г. на ДОС. /В същия смисъл е и заключението на СМЕ, назначена в хода на предходното първоинстанционно производство по НОХД № 41/13г. на ДОС – като това заключение изрично не е приобщено в с.з. по НОХД № 115/14г. на ДОС/. В с.з. пред настоящата инстанция вещите лица разясниха посоката на падане на капките кръв от удрящото оръдие и оставящи динамични следи по предната част на ръкава на вдигната ръка на извършителя в посока на стичане отгоре – надолу, която е обратна на посоката при изследване на ръкава в положение на ръце, спуснати до тялото – видима като следа отдолу - нагоре. Поясниха, че при удари, нанесени отгоре надолу и отдясно наляво спрямо пострадалия, капките кръв попадат в обратната посока.

 

Съгласно СМЕ на веществени доказателства № 37/12г. иззетата кръв 3 бр. обтривки от леглото и 1 бр. от под леглото в стаята на пострадалия е с човешки произход.

СМЕ на веществени доказателства № 11/12г. е изследвала и съпоставила установените по веществените доказателства чук /металната част на чука/ и брадва /тъпата метална част на брадвата/ косми с тези на пострадалия и подсъдимия. Видно от заключението  множеството косми по иззетите чук и брадва по морфологични белези са сходни с тези иззети от пострадалия и могат да произхождат от него, като същевременно се различават от тези, иззети от подсъдимия и не могат да произхождат от последния. Космите по чука и брадвата са с липсващи коренови краища, напречно и надлъжно неравномерно прекъснати, евентуално от удар с или върху двете оръдия.

 

Съгласно заключението на вещото лице по ДНК експертиза на веществени доказателства № 12/ДНК-28, човешката кръв по външната страна на лявата обувка от чифт мъжки зимни обувки /доброволно предадени от подсъдимия, с надписи Hushpuppies/ произхожда от Ж. А.И..

С оглед протокол № 12/ДНК-117, ДНК профилът на човешка кръв, установена по обекта черно кожено яке /предадено с протокол за доброволно предаване от подсъдимия – с етикет на гърба Vallentina Vera Pelle/ (в СМЕ на ВД № 30/25.06.2012г. на БНТЛ ОДМВР Бургас) съвпада с този на пострадалия Ж. А.И..

С оглед протокол № 13/ДНК-175-12 човешката кръв по брадвата, чука и марлята с кръв - обтривка от леглото в стаята на пострадалия, както и клетъчния материал от ноктените изрезки от ръцете на Ж. А.И. произхождат от Ж. А.И.. При изследване на ноктените изрезки от ръцете на Ж. А.И. не било доказано наличие на биологичен материал от второ лице. Клетъчният материал по ноктените изрезки от ръцете на Н.М.И. има ДНК профил различен от този на Ж. А.И., т.е. той не може да произхожда от убития, а от друго лице от мъжки пол - най вероятно от Н.М.И., като не било доказано наличие на клетъчен материал от второ лице. Към момента на това изследване – микрообектът върху бомбе на мъжка дясна обувка Hushpuppies”, не бил открит върху вещественото доказателство. По взетата обтривка от същото място не бил определен ДНК профил поради липсата или наличието на такъв под допустимия минимум.

 

В хода на ДП била назначена комплексна съдебно­психиатрична и психологична експертиза за подс. И., която установила, че той не страда от душевно заболяване в смисъла на психоза, като липсват данни за преживяно в миналото такова, но има “Разстройство вследствие употреба на алкохол, Синдром на зависимост с начална личностова промяна, засягаща емоционално-волевите и конгнитивните възможности”, което не е разстройство на съзнанието по смисъла на закона. Подсъдимият не е лишен от базисните психични годности да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като когнитивните му възможности са леко снижени вследствие на причинените мозъчни увреждания от алкохола, но не до степен, че да не може да организира интелектуалния процес, правилно да възприема и достоверно да възпроизвежда едни или други явления, да дава достоверни обяснения в хода на досъдебното производство /ако желае/. При него не са установени психични отклонения, които да бъдат квалифицирани като краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, както и друго тежко психично заболяване, което да е основание лицето да се счита за  наказателно неотговорно. Според вещите лица подсъдимият е в състояние да участва в наказателното   производство.

 

Изложената фактическа обстановка съставът счита за установена въз основа на съвкупността от доказателства, извлечени чрез показанията на свидетелите В. С., Ж.В., А. Н., Стоян К. – от съдебно заседание и частично от досъдебното производство, свид. М. С.а – депозирани пред предходен съдебен състав /чрез което са инкорпорирани и част от показанията й от ДП/, свид. Л. Т., М., Х., Р., Н., П. и Х. – от съдебното производство, частично чрез обясненията на подсъдимия, както и чрез експертните заключения - по СМЕ за аутопсия, назначената в хода на настоящото въззивно производство комплексна СМЕ, СМЕ по писмени данни № 149/12г., СМЕ на веществени доказателства № 37/12г.и СМЕ на веществени доказателства № 11/12г., ДНК експертиза на веществени доказателства № 12/ДНК-28, протокол № 12/ДНК-117, протокол № 13/ДНК-175-12, комплексната СППЕ и частично /доколкото в констатациите им са последвали промени и уточнения от комплексната СМЕ/ заключенията на СМЕ № 86/12г. и това на назначената по НОХД № 115/14г. на ДОС СМЕ, писмените и веществените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се. Въз основа на преценката им съдът прави категорични изводи за конкретните действия на подсъдимия.

За да формира посочената съвкупност съдът прецени собствената достоверност на всяко от посочените доказателства. По делото са налице доказателства, които имат обективен характер – интерпретирани в експертни заключения по изследване на съществуващите в конкретната обстановка следи и предмети – по изготвените СМЕ, СМЕ по ВД, ДНК изследвания, СППЕ, както и писмени доказателства – протоколи за оглед и следствен експеримент, с приложени фотоалбуми, за доброволно предаване, веществени доказателства. За изследване на обстоятелствата по делото и разкриване на обективната истина служат свидетелските показания изясняващи предходните отношения между подсъдимия и пострадалия, срещите с тях на 14.02.12г., както и проявленията на подсъдимия на 15.02.12г. и непосредствено след установяване на случилото се. Характер на косвени доказателства по делото имат свидетелските показания изясняващи, че вечерта на 14.02.12г. пострадалият и подсъдимия са били заедно, че на следващия ден подс. И. е заявил на свид. Н., че приятелят му е заколен с брадва. Пряко за факта на престъплението сочат находките по пострадалия, помещението, оръдията на престъплението и облеклото на подсъдимия, които съдържат непосредствена информация за случилото се, разчетена с помощта на специалните знания на множество експерти.

Настоящият състав прие различни от изложените в мотивите на проверяваната присъда факти и обстоятелства предвид извършената преоценка на част от доказателствените материали, допълването на делото с нов съществен източник на специални знания и обстойната проверка на постъпилите конкретни възражения на защитата на подс. И.. При анализа на доказателствата съставът съобрази следното:

 

1.     Относно гласните доказателствени средства.

А) С процесуалното развитие на делото свидетелите С.и, Т., В. са били изправени пред задължението си в качеството на свидетели да съобщават всичко което знаят пред всеки от разпитващите компетентни органи – разследващ полицай и два съдебни състава.

Така В. С. /81г./ и Ж. В. /17г./ са били последно разпитани около две години и четири месеца след случилото се, а свид. Т. /67г./ – още месец по-късно. При първите двама свидетели съдът е констатирал необходимост да бъдат приобщени показанията им от досъдебното производство, а при свид. Т. – въпреки затрудненията да си спомни какво е казал в предходното с.з. по НОХД № 41/13г. на ДОС – не са били  прочетени. Показанията на свид. М. С.а, депозирани пред предходен състав, са били прочетени, като чрез тях са били приобщени и част от показанията й по ДП.

По този начин е следвало да бъде установена група източници, даващи различна информация относно времето на срещата между свид. С.и, Т., Н. и пострадалия, и за времето, по което свид. В. е срещнал двамата – подс. И. и пострадалия в района на по-близкия до дома на пострадалия магазин. В тази насока възраженията на защитника за съществуващи противоречия между източниците и между показанията на всеки от тях в отделните етапи на производството, са основателни.

Процесът на възприемане на определен факт е поставен в зависимост на множество фактори – лична ангажираност, интелектуални качества, обективна възможност да се изградят впечатления и др. Процесът на възпроизвеждане – съществен при излагане на свидетелските показания, също е обвързан със субективните възможности /в това число възраст/ на носителя на информация, отношението към процедурата по разпита, подчинен в решаваща степен е и на изминалия период от възприемане до възпроизвеждане. Всеки свободен разказ, стоящ по-близо до наблюдаваните факти, предполага по-голяма точност в пресъздаването на спомени за часове, дни, разположение на хора в определена обстановка, съдържание на разговори и др.

Съобразявайки всички тези детайли и отнасяйки ги към свидетелите по настоящото дело, се очертава високата доказателствена стойност на съобщеното от свид. В. С., А. Н. и Ж.В. в хода на досъдебното производство. Тези свидетели са напълно неутрални, имали са ясни и точни впечатления за наблюдаваните от тях факти и времето на проявлението им, които са съобщили в хода на първите си разпити /свид. С. и В. на 16.02.12г., а свид. Н. – на 23.03.12г./.

Свид. С. е посочил, че заедно с жена си и свид. Т. се прибирали след празненството и към 17.20ч. провел разговор с Ж. И.. Свид. Н. сочи, че по същото време към 17.20ч. ги е видяла да разговарят. В следващия си разпит свид. С. посочва, това се е случило към 17.30-18ч., пред съда съобщава, че банкетът свършил към 17-17.30, най-късно 18ч. Разпитаният едва в с.з., проведено година и три месеца след случилото се, свид. Т. относно същият разговор посочва, че се е състоял към 18-19ч.

Свид. В., от друга страна – макар и непълнолетен, към 14.02.12г. бил ученик в осми клас, пътувал е и е учил в голям град, респ. е постигнал съответната за възрастта интелектуална зрялост. В първите си показания свидетелят обяснява убедително как е протекъл денят му и твърди, че е видял подсъдимия и пострадалия към 18.30ч. в близост до “магазина на М.” и по посока ранчо К. П. – магазин и заведение. В последното с.з. свидетелят, вече с две години по-голям, казва, че това е било към 17-17, 30ч. и – “не помня точно”. Въпреки, че съдът е приобщил показанията от ДП, не е задал уточняващ въпрос към свидетеля относно това обстоятелство.

На тази основа първоинстанционният съд е приел, че свид. В. е видял подс. И. и пострадалия преди да бъде проведена срещата и разговора със свид. С. и Т.. Съставът счете, че правилната оценка на доказателствата налага обратния извод.

Позовавайки се на първите показания на свид. С., Н. и В., съставът намери, че те отразяват най-точно и непосредствено спомените на свидетелите за срещите им с пострадалия и подсъдимия от 14.02.12г. и изгради върху тях приетото от фактическа страна. Пристигането на подс. И. до дома на Ж. И. към 17.20-30ч. е било възприето от свид. С.и, а последвалата разходка на пострадалия и подсъдимия – от свид. В.. Последният свидетел сочи, че двамата са се движили в посока, съответстваща на тази на дома на пострадалия. Тези времеви ориентири вдействителност не подпомагат изясняването на основните факти от предмета на доказване, но са в съответствие с кредитираните от съда гласни източници.

Относно участващите в разговора пред дома на пострадалия и съдържанието на разменените между подс. И. и свид. С. реплики, съставът отново намери опора в първоначалния разказ на свидетеля. Съобразявайки възрастта и основното впечатление, с което свид. С. е останал – че не е желан в компанията на подсъдимия, в последващите си показания пред съда свидетелят има по-общ спомен за казаното. Свид. Н. само е преминала покрай дома на пострадалия и е забелязала хората пред оградата, бегли впечатления има и свид. Т.. Поради изложеното и съдът прие разказа на свид. С. от досъдебното производство като основен ориентир за репликите на подсъдимия. Следва да се отбележи, че свид. С. е категоричен, че подсъдимият е слязъл от л.а., бил е повлиян от алкохол – потвърдено и от свид. С.а, и че не е видял подсъдимия да преминава оградата и да влиза в дома на Ж. И.. Изложените факти – неизменни в хода на продължилия процес, са сериозен ориентир за добросъвестността на свидетеля.

Съобразявайки възраженията на защитника и гласните доказателствата по делото, съставът прецизира уводната част на фактическата обстановка относно случилото се преди оставането на пострадалия и подсъдимия сами в избеното помещение.

 

Б) При анализа на гласните доказателствата съдът установи противопоставянето на голяма част от обясненията на подсъдимия на експертните заключения по СМЕ, на свидетелските показания, на собствените му предходни обяснения.

Разпитван в хода на проведеното разследване от разследващите и съдебните състави, излагащ позицията си и в писмени изложения по делото ,  подс. И. отрича да е съпричастен на извършеното деяние и само е открил мъртъв приятеля си. Тези твърдения са неизменни и категорични.

В останалата част обясненията му са и вътрешнопротиворечиви, и противопоставящи се на други доказателствени източници. При анализа в мотивите първоинстанционният съд е установил, че съобщеното от подсъдимия разкрива неговата защитна позиция, но няма доказателствена стойност. Този извод е по начало обоснован и се подкрепя от настоящата инстанция.

Активното участие на подс. И. в хода на процесуално-следствените действия – разпити като обвиняем, следствен експеримент, и в съдебните следствия позволява да се констатира отричане на първоначално твърдени факти, допълване, поясняване на вложения смисъл и подбудите в основата на депозирани обяснения.

Съдът е съпоставил разказа на подс. И. с показанията на свид. Н., на която той посочил, че пострадалият е заколен с брадва. Дори и да е бил в стаята на Ж. И., ако не е имал яснота за случилото се, той не би могъл да отличи това оръдие на престъплението – подредено в ъгъла до печката. Друг правилно некредитиран от съда факт /въпреки промяната в поредността на проведените със свидетелите С.и и В. срещи/ е твърдението на подсъдимия, че след прибирането си към 17, 30ч. не е излизал от двора на къщата. Видно от показанията на два независими помежду си източника, след този момент подс. И. е бил възприет пред дома на пострадалия и заедно с него по улиците на селото.

В хода на освидетелстването по СППЕ вещите лица са констатирали обстоятелствения разказ на подсъдимия за случилото се и склонността му към изопачаване на определени факти. Преценката на доказателствата сочи като такъв факта, че трупът на пострадалия е бил обективно видим от позицията на входната към помещението врата с оглед площта и разположението на вещите /по фотоалбума към огледния протокол/, а подс. И. твърди, че не го е видял и преминавайки покрай тялото. И при предявяване на фотоснимка от огледа в с.з. подс. И. заявява, че е намерил пострадалия между леглото и масата, че не го е местил – “само го повдигнах, и го пуснах.”. Поставянето на трупа на друго място, различно от това, на което обективно е бил намерен Ж. И. – с глава, отстояща на около 10 см от печката, е фиксирано по обясненията на подсъдимия и в хода на следствения експеримент – между леглото и масата.

За обстановката, която е заварил в стаята на пострадалия подсъдимият сочи, че пердетата са били вдигнати, че осветлението и телевизорът не са били включени. Видно от протокола за оглед и трите контролни факта са с обратен знак – пердетата /транспаранти/ са спуснати, телевизорът и осветлението – работят.

Уместно е, във връзка с изложеното, да се посочи, че в обясненията си пред ДОС подс. И. съобщава два различни варианта относно възприемането на трупа - л.65 от съдебната фаза. В първия – той влиза, оглежда помещението, вижда буркана с люти чушки, отива до умивалнята, отваря вратата й, там няма никой и на връщане вижда тялото. Във втория – при влизането в стаята върху него са се нахвърлили кучетата на пострадалия и са го омазали в кръв, той ги напсувал, те се качили на кревата /до който би трябвало да е по неговите обяснения пострадалия/, той се попитал каква е тая кръв и “като отидох го видях проснат.”. И при двете – взаимноизключващи се описания, основната посока е да се подчертае неутралността на подсъдимия спрямо ситуацията, в която открива  убит човек за трети път в живота си. Контактът му с кучетата, по логиката на подсъдимия, позволява правдиво обяснение на попадането на биологичния материал от жертвата по облеклото му – категорично изключено по заключенията на СМЕ и СМЕ на ВД. Възприел състоянието на приятеля си към 11.30ч., подс. И. опитал да намери хора, които да съобщят на полицията, но нямало никой, затова той се върнал в дома си, слушал музика по радиото и “опънах там 1-2 ракии”.

Разгледани подробно, сами за себе си и спрямо другите доказателства, обясненията на подс. И. за начина, по който якето и лявата му обувка са били изцапани с кръв, а част от тъкан на пострадалия е попаднала върху дясната му обувка са непоследователни, неубедителни, обективно недостоверни. Формират се следните основни противопоставяния:

След запознаване със заключенията на СМЕ на ВД и ДНК изследванията, при предявяване на разследването /и в хода на ЧНД № 515/12г. пред ДОС/ подсъдимият е свързал кръвта по обувките си с това, че преди Трифон Зарезан е заклал 6-7 бройлери. Безспорни са изводите на биологичната експертиза, че кръвта е човешка и на ДНК изследванията, че кръвта по лява обувка и якето на подсъдимия принадлежи на пострадалия.

В с.з. пред първоинстанционния съд подсъдимият не съобщава да се е мил или чистил дрехите си, след като кучетата са го направили на “мазало” с кръв, нито да ги е изгонил от стаята след като сам избягал като “торпедо”, напротив – сочи, че са останали в стаята и после след връщането с полицейските служители отново се нахвърлили върху него. При освидетелстването му – не са установени следи от кръв по ръцете му, забелязана е само капка по лявата обувка от вътрешната й страна в близост до връзките.

Видно е по протокола за оглед, че в помещението не са установени характерни отпечатъци от окървавени лапи на кучета. Такива не са били установени и по якето на подсъдимия при щателното му изследване.

Становището на защитника, че подсъдимия е газил в кръвта на пострадалия е необосновано. Не са намерени и отпечатъци от човешки стъпки в зоната на съсиреното кърваво петно около главата на жертвата. И по двете обувки на подсъдимия биологичният материал е оставен върху горната им част, а не по ходилото и около подметката.

Попадането на кръвта на пострадалия по якето и лявата обувка на подсъдимия и обясненията на подсъдимия затова, са били изследвани експертно. Отхвърлени, като невъзможни да доведат до появата на специфичните динамични следи, са и двата посочени от подс. И. варианта - първият, към момента на следствения експеримент и в следващите му обяснения – приобщени в хода на с.з., да е стоял на около 1-1, 5м от пострадалия, и вторият – посочен в обясненията пред съда /и частично в тези от 16.02.12г./, да е вдигнал за рамото пострадалия.

Биологичните следи, в частност динамичните – пръски кръв и тъкан от меки черепни обвивки, установени върху якето /външната предна повърхност на десен ръкав на якето/ и върху дясната обувки на подсъдимия, съответстват да са попаднали там при нанасяне на ударите от подсъдимия върху пострадалия – посочено от вещите лице по СМЕ № 149/12г., СМЕ по НОХД № 115/14г. на ДОС и по комплексната СМЕ, назначена в хода на въззивното производство. Пръските кръв от пострадалия по предната повърхност на десен ръкав на якето на подсъдимия биха попаднали при нанасяне на удар с ползваните оръдия при замах/вдигане на ръката нагоре, като капката от оръдието би се стекла в установената от вещите лица посока отдолу нагоре и отляво надясно. В хода на с.з. пред ВАпС вещите лица посочиха, че посоката на пръските съответства на ударите, нанесени отгоре надолу и отдясно наляво, при което капките попадат в обратната посока. Вещите лица са ползвали всички материали по писмената част на делото, в това число и фотоалбумите, изготвени към момента на огледа и при СМЕ № 149/12г. Годините, през които е водено наказателното производство, неясните условия, в които са били съхранени веществените доказателства по делото, промените по тях в резултат на транспортирането им по различни лаборатории и институции, поставят сериозни съмнения в годността им към настоящия момент да обосноват обективни изводи. Поради изложеното съставът счете, че заключението на комплексната СМЕ пълно и компетентно предоставя необходимите специални знания. 

Следите от обтриване /като размери и място на установяването им/ също не биха могли да бъдат получени при описания от подс. И. начин. Вещите лица пред ДОС са разяснили, че при вдигане на тялото, държейки го за дясното рамо, по подс. И. би имало само следи от обтриване, масивни зацапвания от кръв по ръцете, панталона, ръкавите, но няма да се получат динамични пръски.

Изложената интерпретация на обективните факти по делото фиксирани по огледа и снимковия материал и чрез заключенията на експертизите, разглеждащи вида, принадлежността, механизма на попадане на следите от кръв /доколкото преди изследването на ДНК биологичният материал по дясната обувка изчезнал/ категорично опровергава обясненията на подсъдимия за начина, по който са се появили по облеклото му.

Предвид вътрешната противоречивост, нелогичност и изолираността от останалите доказателства, обясненията, които подс. И. излага относно пребиваването в дома си вечерта след 17.30ч. на 14.02.12г., намирането на трупа на пострадалия към 11.30ч. на 15.02.12г., невъзможността да намери на кого да съобщи за случилото се, не могат да бъдат кредитирани. Оценявани като лична защита тези твърдения не се интерпретират в негова вреда, но нямат и доказателствена стойност. Поради изложеното съставът не ги включи сред приетите положения по фактическата обстановка.

Кредитирани, като подкрепени от останалите доказателства са обясненията на подсъдимия за напускането на дома на Ж. И. преди 17ч. на 14.02.12г., за заниманията им по-рано през същия ден, за естеството на отношенията им и за отиването в кметството в 13.45ч. на 15.02.12г.

 

В) Защитникът възразява срещу извършения по делото на 05.06.12г. следствен експеримент, като счита, че в хода на провеждането му не са били проверени обясненията, фигуриращи по делото от 16.02.12г., а бил отклонен от тях.

Видно от протокола, в присъствието на съдебен медик и специалист НТЛ, служебния защитник и поемни лица, подсъдимият – тогава обвиняем, бил поканен да посочи “какво и как е направил при влизането в имота на 15.02.12г.”. Подс. И. словесно описал и чрез собствените си движения показал конкретни действия. В хода на обясненото – по отделните епизоди, са били изготвени фотоснимки. Не се установяват навеждащи или съдържащи отговорите в себе си въпроси, които да са затруднили обвиняемия по смисъл или да са го подвели да заеме другата позиция – а именно, че не се е доближавал до тялото на пострадалия. Напротив, от съдържанието на протокола  се установява собствената му воля и активност да посочи отделни детайли в картината на произшествието. Експериментът е имал за цел да уточни конкретните действия на обвиняемия в дома на пострадалия и е довел до събиране на нови /различни от съдържащите се в първоначалните му обяснения/ факти и обстоятелства, които впоследствие са били проверени чрез експертни заключения.

Действително на 06.06.12г., в деня след следствения експеримент е бил проведен разпит на обв. И.. Той е разказал за вида и количеството алкохол и храна, които е консумирал. Изрично е заявил “Ходих в Ж.ви, ходих в кметството, но няма да повтарям вече казаното от мен предния път.”. Видно е, че в този разпит обвиняемият не е споделил подробностите, които е посочил предния ден по време на следствения експеримент.

Доколкото тезата на обвиняемия по повдигнатото обвинение се е променила, разследващият е провел допълнителен разпит на 08.06.12г. В рамките на обясненията си тогава подс. И. е отрекъл да се е доближавал по-близко от метър от пострадалия, заявил, че е уплашил и бързо избягал.

Промяната в обясненията си подс. И. обосновава със заплахи, отправени към него от страна на разследващия – че ще го обвини и за “преджобване, тарашене” на пострадалия. Твърдението е напълно неубедително предвид неизменното отричане на подсъдимия да е извършил деянието. Органът на разследването добросъвестно е снел и отразил в протоколите за разпит различните версии на обвиняемия. Увеличаването на дистанцията от трупа на пострадалия, съобщено за първи път по време на следствения експеримент и по-късно в обясненията на обвиняемия /от 08.06.12г. в присъствие на служебен защитник, и 21.01.13г. – на упълномощения впоследствие адв. Д. Д./, по никакъв начин не променя твърдата позиция на себезащита чрез отричане и е в резултат само на собствената воля на подс. И.. Следващите обяснения пред съдебните състави са с друго съдържание поради защитната интерпретация на експертните заключения.

С оглед на изложените съображения съставът не установи нарушения в хода на проведения в ДП следствен експеримент, които да са довели до ограничаване на правата на обвиняемия и неговия защитник.

 

Г) Тезата на защитата, че доказателствата по делото установяват само присъствието на подсъдимия на мястото на престъплението, но не и неговото авторство, съставът обсъди по следния начин:

Всъщност подсъдимият отрича да е виждал пострадалия след около 17ч. на 14.02.12г. до 11.30ч. на 15.02.12г., респ. изобщо да е бил на местопроизшествието към момента на ударите по Ж. И., оставили категоричните динамични следи по облеклото му.

В хода на съдебните прения, възприемайки репликите на прокурора, че няма доказателства на мястото на престъплението да е имало други хора извън подсъдимия и пострадалия, че подсъдимият никога не е сочил друго лице, което също е било там, подс. И. прекъсна изложението му и заяви, че не му била давана такава възможност. Така при своето цялостно отричане да е присъствал на мястото, напълно нелогично се явява възражението, че не му е дадена възможност да посочи кой друг е бил там.

“Вероятни участници” в компанията на пострадалия на 14.02.12г. са били изслушани като свидетели в хода на разглеждане на НОХД № 41/13г. на ДОС – В. Върбанов, А. А., които са заявили, че не били там. Тогава, с оглед защитната теза на подсъдимия, е бил проведен разпит на брата на подс. И. – Веселин И., за когото била установена по експертен път липса на свидетелска годност. При повторното разглеждане на делото по НОХД № 115/14г. страните не са направили искания за преразпита им. Видно е, че чрез техните показания не биха се изяснили значимите за предмета на доказване факти и обстоятелства.

Събраните по делото доказателства не позволяват извод, че “подсъдимият само е присъствал на местопрестъплението”, напротив обективно доказано е активното му поведение, нанесените удари с оръдията на престъплението по пострадалия. Връзката на подсъдимия с факта на деянието е пряка, непосредствена и обоснована от кредитираните от съда доказателства. Личната позиция, която подс. И. има, при отчитане и на варирането в нея, е резултат от негово решение, но е непротивопоставима на съвкупността от писмени, веществени доказателства и експертни заключения.

 

2. Относно експертните заключения.

С оглед обективния характер на следите от престъплението и необходимостта от специални знания за интерпретацията им, по делото са назначени 12 експертизи.

А) Нанесените на пострадалия травматични увреждания, поредността им, позицията на пострадалия към момента на понасяне на ударите и състоянието му след тях са били предмет на задълбочена проверка. В хода на процесуалните действия вещите лица са разяснявали отделни детайли пред съда. След изслушване и на последната комплексна СМЕ съставът счете, че е постигнато максималното изясняване на действията на подсъдимия спрямо пострадалия. Съобразявайки изводите на експертизите съдът изложи от фактическа страна тезата си за случилото се. Анализът на различните източници установи следните основни моменти:

Безспорно са налице три тежки рани в различни областта по главата на пострадалия. Доказано е, че за причиняването им са използвани двете оръдия – брадва и чук.

Декларираното от вещите лица по СМЕ № 86/12г., че ударите по пострадалия са нанесени в кратък интервал, един след друг, е обстоятелство, което е променено в хода на с.з. Видно от размерите на петното от кръв по леглото, те приемат, че там пострадалият е бил значително време. Всички експерти са категорични, че след нанасяне на рана 1 пострадалият е получил тежко увреждане на мозъка, изпаднал е в безсъзнание и за кратко след това е настъпила смъртта му – отнесено преди 15-20 часа преди провеждането на огледа на местопроизшествието.

След причиняване на всички увреждания, с изключение на рана 1, пострадалият би могъл да извършва активни движения.

За изясняване точната характеристика на удрящата повърхност на оръдието при различните рани, служи заключението на последната СМЕ, която отграничава според вида на травмите рана 1 като получена от вещественото доказателство чук. По отношение на рани 2 и 3 удрящият предмет е имал подчертан ръб, какъвто е ръбът между тъпата метална част и сапа на вещественото доказателство брадва.

Още в заключението по СМЕ № 86/12г., вещите лица са посочили, че на жертвата са нанесени най-малко 3 удара, като при някои има наслагване. Прецизирано от последното СМЕ заключение е, че рана 1 е причинена от множество наслагващи се удари с чука.

По пострадалия са нанесени и други травматични увреждания – в областта на лицето, около двете ушни миди и порезна по брадата, които сочат на агресивни действия на подсъдимия спрямо пострадалия преди нанасянето на значимите удари в областта на главата.

Позицията, в която е бил пострадалия към момента на нанасяне на ударите, също е била изследвана, като е прието, че с изключение на рана 1, травматичните увреждания могат да бъдат реализирани при всяко положение на тялото на пострадалия – седнал, легнал, изправен.

Уточнено е, че при причиняване на рана 1 пострадалият е бил легнал по гръб на пода и лице в лице с подсъдимия; при раните в областта на лицето е бил лице в лице с подсъдимия; рана 2 в областта на тила на пострадалия е причинена като подсъдимият е бил зад/зад и встрани от пострадалия.

Видно от динамичните следи – пръски кръв с посока отгоре надолу, по околните предмети – лопатка, леген, мястото на последните удари, причинили рана 1 на пострадалия, е това на което е намерен. Видно е обаче, че предвид областта на главата на пострадалия, в която е увреждането, тялото е било по гръб при нанасянето на ударите. Вещите лица по последната комплексна СМЕ сочат, че след настъпване на смъртта тялото е било обърнато и оставено в положението, в което е намерено при огледа. Вещите лица по предходните СМЕ също приемат, че там е нанесена най-тежката травма, но не са разгледали въпроса за обръщането му от позиция “по гръб” в позиция “по очи”. Това допълнение съставът включи при отразяване на действията на подсъдимия на мястото на престъплението след настъпването на смъртта на пострадалия.

Поради спецификата на доказателствения материал част от интересуващите процеса на доказване факти не могат да бъдат изяснени по категоричен начин. От такъв характер са – поводът за отключването на агресията на подсъдимия спрямо пострадалия; положението, в което е бил пострадалия при нанасяне на ударите в областта на лицето; поредността на получаване на рана 2 и 3; продължителността на времето, през което е бил на леглото; поведението на пострадалия след ставането му от леглото до момента на озоваването му на пода в позиция по гръб с глава близо до печката в стаята. По посочените елементи всяко становище е в сферата на предположенията, поради което е недопустимо в наказателното производство. Изключването на тези детайли от фактическите изводи на съда не влияе върху приетото за другите действия на подсъдимия, довели до осъществяване на деянието и гарантира, че съдът изгражда вътрешното си убеждение само на стабилната доказателствена основа.

 

Б) Защитникът подчертава, че на мястото на престъплението не е открита кръв от подсъдимия, негов биологичен материал, дактилоскопни следи.

При освидетелстването на подсъдимия по него не са намерени каквито и да е цикатрикси и травматични увреждания, следователно не е имало и причина в стаята на пострадалия да попадне кръв от подсъдимия.

Предвид използваните оръдия на престъплението и липсата на установени по пострадалия защитни рани, дистанцията между подсъдимия и пострадалия изключва попадането на биологичен материал от подсъдимия под ноктите на Ж. И..

Вдействителност от местопроизшествието е иззета пластмасова бутилка от вино, дактилоскопните следи по която са се оказали негодни за идентификация. Прави впечатление и че при първите си обяснения подс. И. е посочил, че е изтрил дръжката на вратата, за да не останат негови пръстови отпечатъци по нея. Отсъствието на такива следи, от друга страна, не поставя под съмнение факта, че той често е пребивавал в дома на пострадалия, включително и – според обясненията му, на 14.02.12г. преди 17ч. – но въпреки това следи не са намерени.

 

В) Начинът, по който кръвта на пострадалия, установена и чрез ДНК изследване, е попаднала през талашитената плоскост и пружинния матрак до пода на стаята, е установим при запознаване с фотоалбума на огледа на произшествието. Видими са счупванията и пукнатините по талашитената плоскост, липсата на текстилна обвивка върху матрака, пружините и рехавия пълнеж между тях. Не би могло да се прецизира точно колко време пострадалият е бил в това положение на леглото, но главата му е била в контакт със зацапаните повърхности.

 

 

3. Относно фактите и обстоятелствата, съдържащи се във веществените доказателства.

 

А) Съдът прие, че подсъдимият е осъществил деянието чрез нанасяне на удари с ръце, с брадва и с чук.

Защитникът поставя въпрос – кому е било нужно ползването на различни видове оръжия за извършване на деянието.

Видно е по фотоалбума към протокола за оглед, че в помещението, което е обитавал пострадалият Ж. И. е имало различни оръдия на труда, сечива, инструменти.

Първоначално подс. И. е избрал брадвата и с нея е нанесъл два удара по пострадалия – установимо чрез изследването на оръдието /кръв, косми/ и чрез отражението на оръдието върху главата на пострадалия – съответните увреждания. В периода, в който пострадалият бил на леглото и от двете рани се е стичала кръв, подсъдимият не се нуждаел от оръдие и е оставил брадвата. След ставането на Ж. И. – тъй като състоянието му е позволявало активни движения и според експертите не е паднал на пода, свличайки се от леглото, подсъдимият е взел другото оръдие – чука. Съдейки по заключенията на вещите лица, в момент, в който пострадалият е бил по гръб на пода с глава към печката, са нанесени фаталните наслагващи се удари, реално счупили черепа и отворили звездовидната рана от около 12 см в главата му. След настъпването на смъртта на пострадалия и обръщането на тялото, подс. И. е прибрал встрани от печката и двете веществени доказателства.

Тази хронология на събитията, подкрепена от обективните находки в стаята и по пострадалия, е в основата на фактическата обстановка, посочена от настоящия състав.

 

Б) По отношение на доброволно предадените от подсъдимия на 15.02.12г. множество дрехи, по които е намерена кръв от пострадалия, защитата сочи, че е нелогично подсъдимият да ги е носил.

Видно е, че в хода на съдебните прения пред първоинстанционния съд, подс. И. в личната си защита подчертава, че на 14.02.12г. бил облечен с други дрехи – шуба, кафяв панталон и други обувки. А на следващия ден бил с черен панталон и черното яке, по което е намерена кръвта. Невъзможността следите от кръв на пострадалия по якето на подсъдимия да са били получени на 15.02.12г. – вече бе подробно обоснована в настоящото решение.

Цветът и материята на якето и обувките на подсъдимия не са позволили следите от кръвта на пострадалия да бъде възприета с просто око от свид. Х., Н., К. и П.. Общият му външен вид е бил на алкохолно повлиян човек, с мръсни дрехи. При освидетелстването на подсъдимия от съдебния медик била забелязана капката кръв по лявата обувка, а едва след облъчване със специален източник на ултравиолетова светлина били възприети следите от кръв по якето му.

В резултат на настъпилите промени в личността на подсъдимия поради дългогодишната употреба на алкохол, начинът му на живот, материалните възможности и количеството приет на 15.02.12г. алкохол изразен към 16.10ч. в концентрация 2, 66 промила, не логиката е определяла цялостното му поведение преди съобщаване за случилото се в кметството. Съгласно заключението на СППЕ алкохолната деградация на личността при подсъдимия с настъпилото нравствено-етично и волево снижение води до вземането на недостатъчно рационални решения, без това да е психично обусловено.

 

С оглед на изложеното съставът разгледа възраженията на защитата и счете, че предметът на доказване по делото е изяснен. Допълнителният анализ и събраните от настоящата инстанция относими доказателства категорично разкриват фактите и позволяват единствено възможни изводи за действията на подс. И. по отношение на пострадалия.

 

ІІ. От правна страна.

 

С присъдата подс. И. бил признат за виновен в това че в нощта на 14 срещу 15.02.2012г. в с. Стефаново, обл.Добрич, умишлено умъртвил Ж. А.И., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост. Описаното поведение съдът оценил като осъществяващо обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл.116 ал.1 т.6 във връзка с чл.115 от НК.

 

Доколкото основното възражение е срещу авторството на извършеното защитата не е изложила конкретни аргументи по правната оценка. Съставът счита за необходимо в тази част да посочи следното:

Правната страна на деянието, формата на вината и съответно приложимия материален закон се основават върху внимателно комплексно обсъждане на всички факти и обстоятелства индивидуализиращи извършеното - от предшестващото поведение на виновния и пострадалия, техните отношения, характера и интензитета на съставомерната дейност, насоката, мястото и силата на упражнено въздействие, използваното средство и конкретен способ, до последиците от него. Доказателствените източници по настоящото дело, разгледани в тяхната последователност, логическа обвързаност и разнородна правна природа, позволяват несъмнени изводи по квалификацията на извършеното от подс. И..

Релевантните по делото доказателства разкриват обективните действия на подсъдимия спрямо пострадалия, от които по правилата на оценка се извеждат субективните представи на дееца. Намирайки се в обикновено алкохолно опиване, подс. И. е съзнавал пълноценно свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си. Безспорно е искал настъпването на общественоопасните последици – представено чрез интензитета на агресията, избора на оръжията, множеството наслагващи се удари довели и до най-тежкото увреждане на пострадалия.

Поради защитната позиция на подсъдимия в случая не са формулирани възражения за обсъждане на правни институти по чл. 118, чл. 119 от НК, чл. 124 от НК. Доказателствената съвкупност не очертава подобни паралели. Обективирано е поведението на един активен деец, ползващ за постигане на целите си две различни оръдия. Няма следи от провокативно и нападателно поведение на пострадалия към подсъдимия – не са установени наранявания по подс. И.. Крайният резултат – смъртта на Ж. А. е бил цел /видно от трите тежки удара в жизненоважната област - главата на пострадалия/ и е бил постигнат от подсъдимия, за което сочи особената интензивност на действията при нанасяне на рана 1.

Налице са квалифициращите деянието обстоятелства, визирани в т. 6 на ал. 1 на чл. 116 НК – с особена жестокост и по особено мъчителен за убития начин.

Особено мъчителният начин на причиняване на смъртта на пострадалия е установен по безспорен начин от заключенията на съдебно-медицинските експертизи, веществените доказателства и дори визуализирани в картината на местопроизшествието по фотоалбума. Преди настъпването на смъртта Ж. И. е изживявал тежки физически и душевни страдания, което обстоятелство е било съзнавано от подсъдимия. Лице в лице с приятеля си, пострадалият е получил няколко удара в областта на лицето, след което два тежки удара в главата довели до силно кръвотечение. В съвкупността си ударите са обусловили физическа болки и психическо страдание. След получаването на тези увреждания пострадалият е могъл да извършва активни движения, възприемал е какво се случва и че не може да се противопостави ефективно. Концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалия съответства на лека степен на повлияване, при което съзнанието му е било запазено. Последните фатални удари са били понесени от него в безпомощно състояние, легнал по гръб на земята, като отново е виждал действията на подсъдимия и е могъл да разбере, че той ще го убие. След причиняването на тежката черепно мозъчна травма пострадалият е загубил съзнание и не е изпитвал болка, но смъртта е настъпила скоро след това.

С оглед трайно приетото в практиката особената жестокост е правна квалификация на поведението на дееца, която се отнася до начина на осъществяване на умъртвяването и проявеното отношение към жертвата. За нея от значение са фактическите обстоятелства на умъртвяване на жертвата, броят, силата на ударите, оръжието, с което е причинено увреждането, неговата тежест, както и тези относно демонстрираното отсъствие на състрадание към нея. Особената жестокост е външна характеристика на убийството, чрез която намират отражение субективните качества на дееца. Този квалифициращ признак е налице, когато по интензитет изпълнителната дейност явно надхвърля необходимото за причиняване на смъртта и сочи на допълнително субективно отношение към жертвата, съдържащо изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, при което хладнокръвно се довежда престъпният замисъл докрай. Особената жестокост на при конкретното деяние на подсъдимия И. се обективира от ескалацията на агресията, броя и силата на ударите, използваните различни оръдия, от факта, че при голяма част от ударите е бил лице в лице с пострадалия и е възприемал страданието му, от нанесените множество удари с чука по главата на лежащия на земята човек. От обективна страна се разкрива подчертана жестокост - т. е. особена жестокост. Изцяло отсъства чувство на милост и състрадание.

При  деяние по чл. 116 ал. 1 т. 6 от НК мотивът не е съставомерен признак. Доказателствата по настоящото дело не позволяват категоричното му изясняване, но това не променя съществените изводи от правна страна.

 

При разнородните източници на доказателства, сложните връзки между тях и необходимостта от внимателен подход при правната оценка на извършеното, първоинстанционният съд е изпълнил правомощията си законосъобразно. Постановената присъда е правилна в частта на взетите решения по съществото на обвинението.

 

         ІІІ. По отношение на наложеното наказание.

 

И в тази част на присъдата не са постъпили възражения от защитата, а прокурорът /в отсъствие на подаден протест/ счита определеното от първоинстанционния съд за снизходително.

За да постанови наказание към минималния предвиден размер на най-леката алтернатива по законовата норма, съдът счел като смекчаващи чистото съдебно минало, липсата на висящи дела и продължителността на производството. Безспорни отегчаващи са данните за проявленията на личността му в обкръжението на селото, на мястото за лишаване от свобода /справка, депозирана в хода на НОХД № 41/13г. на ДОС/.

Доколкото в анализа на тази част на мотивите се установява, че ДОС не е изложил изводи относно степента на обществена опасност на личността на подсъдимия, се дължи допълнение.

Подс. И. разкрива завишена степен на обществена опасност, характеризирана с дългогодишна употреба на алкохол, с примитивна и посредствена личност, с настъпилия в резултат на алкохолното заболяване регрес в моралните и етични стандарти с прояви на лъжливост, безскрупулност, самохвалство, снижаване на критичността. Имал е предходни прояви на агресия. Вещите лица по СППЕ сочат, че в когнитивните си преценки освидетелстваният е с еднопосочно, субективно отношение спрямо външни обстоятелства и собственото поведение, като най-вероятно се включват и защитни механизми на отрицанието чрез подвеждане и заблуда. Проявил се е като жесток, упорит в жестокостта си човек. Посегнал е на своя приятел, като продължително и мъчително му е причинявал болка, докато е отнел живота му. Безспорно не оценява извършеното и не съзнава обсега на засегнатите от действията му обществени и лични ценности.

 

Водещи ориентири при определяне на съответно на извършеното наказание са обстоятелствата по чл. 54 от НК и гаранциите за постигане на целите по чл. 36 от НК. С оглед на фактите по настоящото производство и законовите изисквания, определеното от първоинстанционния съд наказание се явява справедливо. Спазени са принципите на законоустановеност и индивидуализация и не се установява обективна основа за по-голяма снизходителност.

 

ІV. По отношение на гражданско осъдителната част на присъдата.

Страните не изразиха изрични възражения в тази част на присъдата, но с оглед правомощията по чл. 314 от НПК съставът извърши надлежна проверка.

Като признал подсъдимия за виновен в деяние, от което са произтекли неимуществени вреди за наследниците – дъщеря и син на пострадалия, съдът уважил частично предявените граждански искове. С деянието на подсъдимия била причинена насилствена и ненавременна смърт, от което несъмнено децата на пострадалия са понесли болки и страдания. От друга страна съдът съобразил доказателствата за естеството на връзките им с бащата, трайната раздяла помежду им и останалите значими обстоятелства. По критериите на справедливостта съдът определил необходимия и достатъчен размер на обезщетението за всеки от гражданските ищци, като присъдил и следващата законна лихва, считано от деня на увреждането.

         Поради изложеното произнасянето в гражданско осъдителната част на присъдата е правилно и законосъобразно.

 

При служебната проверка на присъдата и в останалата част не се установиха основания за отменяване или изменяване.

         По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК, въззивният съд

 

р е ш и :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 18 на Окръжен съд гр. Добрич по НОХД № 115/2014 г., постановена на 07.07.2014 г.

 

         Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от връчването на съобщението за изготвянето му по чл. 340 ал. 2 от НПК по реда на глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.

 

председател :                                   членове :