Р Е Ш Е Н И Е

                                               

19

                                  

Гр.Варна 19.02.2019 г.

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, на шести декември, две хиляди и осемнадесета година, в открито заседание, в състав:

                                                        

                                                       

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ:ЖИВКА ДЕНЕВА

                                                                                    СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

Секретаря: ГЕНОВЕВА НЕНЧЕВА

Прокурор: СТАНИСЛАВ АНДОНОВ

Разгледа, докладваното от съдия Ж. Денева, НДВ №237/2018 година по описа на АС-Варна

 

Производството е по реда на чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Образувано е по молба от осъденото лице Ш.Р.Ш., чрез адв. Ж.Й., за възобновяване на производство по НОХД №541/2017 г. по описа на РС-Търговище.

В направеното искане се сочи, че РС-Търговище е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване правото на защита на осъдения Ш.. Иска се, възобновяване на приключилото производство, отмяна на постановеното определение и връщане на делото за ново разглеждане.

         Представителят на АП-Варна, изразява становище за неоснователност на заявената претенция, поради което моли искането да бъде оставено без уважение.

         Осъденото лице, чрез своя процесуален представител, в с.з. при разглеждане на делото пред настоящата инстанция, поддържа направеното искане за възобновяване на делото. Желае делото да бъде върнато на първоинстанционния съд.

След анализ на доказателствата по делото и направеното искане за възобновяване на горепосоченото дело, съдът прие за установено следното:

С определение от 01.11.2017г. по НОХД № 541/2017г. Районен             съд- гр.Търговище е одобрил споразумение за решаване на делото, с което е наложил на Ш.Р.Ш. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, за извършено от него престъпление по см. на чл.339 от НК.

В последващо определение, съдът е приложил разпоредбата на чл.25 от НК и е определил най-тежкото за изтърпяване наказание измежду осъжданията на молителя по НОХД №70/2016г. по описа на РС – Велики Преслав и НОХД №143/2016г. по описа на същия съд, а именно една година и десет месеца.

Постановеното атакувано определение е влязло в сила на 01.11.2017г.

         С оглед изложената процесуална хронология, и след като взе предвид становището на страните при разглеждане на делото в съдебно заседание съдът намира, че направеното искане от осъденото                  лице Ш. чрез адв. Ж.Й. е неоснователно и същото следва да бъде оставено без уважение по следните съображения:

Анализ на съдържащите се в кориците по делото, доказателства и доказателствени средства, водят до единствения възможен извод, че искането за възобновяване е неоснователно, тъй като не са налице съществени нарушения на по чл.348, ал.1, т.т.1 и 3 от НПК.

От съдържанието на искането в писмена форма и от казаното в с.з. се направи извод, че защитата пледира за ограничаване на правата на молителя. Твърди се, че е налице порок в изискуемото съдържание на обвинителния акт,  допуснати са грешки при събирането и проверката на доказателствата по делото, което неминуемо е попречило на молителя да разбере за какво е обвинен, въз основа на кои доказателства.

Настоящата инстанция счита, че извода на първоинстанционния съд е правилен, тъй като са събрани достатъчно непротиворечиви доказателства, въз основа на които да се направи правния извод за виновност на искателя.

Приложените писмени доказателства установяват, че осъдения Ш. от години е ловец и периодично му е било издавано разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. За последно такова разрешение с № 20150146744 му е било издадено от РУ - Търговище 29. 09. 2015г. със срок на валидност до 13. 08. 2017г. /л. 24/. По силата на това разрешение обв. Ш. можел да притежава и съхранява ловно оръжие - надц. „ИЖ 27Е“, кал. 12 и усп. „ИЖ - 26“, кал. 12 и до 300 броя боеприпаси за всяко от тях. През 2015г. обаче започнало наказателно производство срещу обв. Ш. - ЗМ 146/ 2015г. на РУ - Велики Преслав. Тъй като съгласно чл. 58, ал. 1 т. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ОБВВПИ/ разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, или срещу него е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер. С решение на ВПД Началник РУ - Търговище от 04. 01. 2016г. /л. 29/ разрешението на обв. Ш. за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие било отнето. За това решение на ВПД Началник РУ - Търговище бил уведомен св. В.Д., който като младши ПИ в РУ - Търговище отговарял за с. Драгановец, и трябвало от своя страна да уведоми обв. Ш., че разрешителното му е отнето и да организира предаването от него на оръжията и боеприпасите които притежава в РУ - Търговище. Тъй като не успял да го намери в дома му, св. Дечев се свързал с обв. Ш. по телефона, обяснил му, че разрешителното му за придобиване и държане на оръжия и боеприпаси е отнето и следва да се яви в РУ - Търговище и да предаде всички оръжия и боеприпаси за тях. На 12. 01 2016г. обв. Ш. *** и предал с протокол за доброволно предаване на св. Илиян Хинков Илиев двете огнестрелни оръжия, които притежавал - надц. „ИЖ - 27Е“, кал. 12 и усп. „ИЖ - 26 кал. 12/л. 28 и л. 28а/. Когато приемал оръжията св. Илиян Илиев изрично обяснил на обв. Ш., че ако притежава боеприпаси за тях, трябва също да ги предаде, на което обвиняемият отговорил, че не притежава боеприпаси.

На 26. 10. 2016г. в РУ - Велики Преслав била получена оперативна информация, че обв. Ш.Р.Ш. *** боеприпаси без да притежава разрешение за това. По подадения сигнал разследващ полицай при РУ - Велики Преслав е извършил претърсване и изземване при условията на неотложност, поради съществуващата опасност същите да бъдат укрити или унищожени /л. 7 - л. 8/. При извършеното претърсване на 26. 10. 2016г. в дома на обв. Ш. *** на секция в една от стаите са били намерени и иззети 1 картонена кутия, оранжева на цвят, с надпис SELLER 3 BELLOT, в която имало 16 бр. патрони, 1 картонена кутия, зелена на цвят. с надпис GAME LOAD R 10 10, в която имало 25 бр. патрони. 1 картонена кутия, зелена на цвят, с надпис GAME LOAD R 10 10, в която имало 19 бр. патрони и 1 картонена кутия, зелена на цвят, с надпис GAME LOAD R 10 10, в която имало 18 бр. патрони. По време на претърсването присъствал и обвиняемият Ш., който тогава обяснил, че това са негови патрони, които лично е закупил през 2015г. за птичи лов.

Според заключението на изготвената съдебно - балистична иззетите от дома на обв. Ш. ***, на 26. 10. 2016г. общо 78 патрона са както следва: 3 бр. марка „AQUILA“, 2 бр. марка „BASCHIERELI&PELLAGRI", 64бр. марка ..RIO“. 1 бр. марка „SELLIER&BELLOT“, 1 бр. марка ..BRATAN“. 1 бр. неустановена марка, 1 бр. марка „ARSENAL“. 2 бр. марка ..MASTER". 1 бр. марка ..DUP028“. 2 бр. марка „PREMIER“, всичките 12 калибър. Същите са боеприпаси за гладкоцевно оръжие калибър 12 и са годни за използване по предназначение /л. 75 - 79/. Поради описаните обективни признаци, може да се изведе категоричен извод, че подс. Ш. е осъществил престъпление, субсумиращо се под нормата на чл.339 от НК. Категоричен е извода,  че закона е приложен правилно.

Защитата твърди, че правата на искателя са били накърнени. Доводите са неоснователни.

Определението, което искателя намира за неправилно и незаконосъобразно е било постановено в процедура по реда на глава XXIX-та от НПК. Видно от разпоредбата на чл.381, ал.6 от НПК, обвиняемият подписва споразумението, ако е съгласен с него, след като декларира, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред.

Л.112 от НОХД № 541/2017г. по описа на РС – Търговище удостоверява, че осъденото лице Ш. е направил доброволно волеизявление, а именно че разбира обвинението, признава се за виновен, подписал е споразумението доброволно, известни са му последиците, съгласява се с него и се отказва от съдебното разглеждане на делото по общия ред. Тези фактически констатации водят до извод за неоснователност на заявената претенция. Ако искателят не е разбирал параметрите на обвинението, то същият би следвало да релевира тези доводи още пред първоинстанционния съд, респ. да не изразява съгласие делото да се решава по реда на глава XXIX-та от НПК.

В искането се навеждат основания за порочност на обвинителният акт.

Императивът на чл.246, ал.2, предвижда  лимитативно необходимите елементи, които всеки обвинителен акт трябва да притежава, а именно: престъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото и начинът на неговото извършване, пострадалото лице и размерът на вредите, пълните данни за личността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл.53 от Наказателния кодекс, обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия, доказателствените материали, които подкрепят посочените обстоятелства. Посочват се и, правната квалификация на деянието, датата и мястото на съставянето на обвинителния акт, името и длъжността на съставителя му. Както е посочено в т.4 на Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК, главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване и по този начин и пределите на осъществяване на правото на защита. Внимателният прочит на съдържанието на обвинителния акт, с който е поставено началото на съдебното производство по настоящето дело, сочи на извод, че съдържанието на обстоятелствената му част покрива изискванията по  чл. 246, ал. 2 от НПК и удовлетворява посочените в цитираното Тълкувателно решение критерии. В този процесуален документ подробно и последователно са описани конкретно извършените действия от осъдения Ш.. Налице е детерминиране на времето и мястото на деянието, както и дължимото описание на поведението чрез което, според обвинението, е осъществен състава на инкриминираното престъпление. Посочени са конкретните действия, чрез които лицето обективно и субективно е допринесъл за настъпилия общ вредоносен резултат. Посочени са обстоятелствата, които смекчават или отегчават наказателната отговорност, правната квалификация на деянието, данни за самоличността на обвиняемия, датата и мястото на съставянето, името и длъжността на съставителя. Въз основа на гореизложеното, може да бъде изведен обоснован извод, че, съдържанието на обвинителния акт в изискуемата степен дава възможност на лицето, привлечено  в качеството му на обвиняем им  да научи за какво е обвинен тъй като фактите са били цялостно предявени, поради което възраженията за опороченост, не могат да бъдат споделени.

Настоящето производство е извънредно по своя характер и за неуредените въпроси се прилагат  правилата на касационното производство- чл.426 НПК. Заявена претенция, относно справедливостта на наложеното наказание, не е направена, поради което настоящият състав дължи отговор само на възведените в искането за възобновяване доводи.

Изложените фактически и правни изводи, водят до извод, че не са налице нарушения на материалния и процесуалния закон, по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 - 3 от НПК,  за да е налице основание за възобновяване на първоинстанционното дело. 

 

         Водим от горното и на основание чл.424, ал.1  от НПК, АС-Варна

                                 

                                          Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане от осъдения Ш.Р.Ш., чрез адв. Ж.Й. за възобновяване на НОХД № 541/2017г. по описа на Районен съд- гр.Търговище

 

Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.      

 

                                            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: