Р Е Ш Е Н И Е

 

142

 

Гр.Варна 17.10.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  втори октомври  две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

               ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА

                                   СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

                                     

 

при секретар С.Д.

и в присъствието на прокурор Вилен Мичев

изслуша докладваното от съдия Янков внохд №238/2014г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

         

          Предмет  на настоящата въззивна проверка е присъда №71/10.07.2014г. по нохд №228/2014г. на Варненски окръжен съд , с която  подсъдимият В.Г.К. е бил признат за виновен в това, че на 16.12.2013г. в гр.Варна дал подкуп – сумата от 100 лева на полицейски орган -  главен полицай Г.З.П. - на длъжност младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция” на сектор „Охранителна полиция”, полицай Д.Н. Г. - на длъжност полицай в ООР на сектор „Охранителна полиция” и полицай Д.Т.Ш. -  на длъжност полицай в ООР на сектор „Охранителна полиция” , всички към Второ РУП-Варна, за да не извършат действия по служба – да не пристъпят към извършване на проверка за алкохол с техническо средство и да не съставят акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП, поради което и на основание чл.304а НК вр. чл.54 НК му наложил наказания три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК било отложено за срок от три години, и глоба в размер на 500лв. Подсъдимият е бил оправдан да е дал подкуп на длъжностни лица , заемащи отговорно служебно положение. В тежест на подсъдимия са възложени и сторените по делото разноски, а предметът на престъплението – банкнота с номинал 100 лева на основание чл.307а НК е бил отнет в полза на Държавата.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.К.Б. в качеството му на защитник на подсъдимия В.К., в която се правят възражения за необоснованост и неправилност на съдебния акт. Иска се неговата отмяна и постановяване на нов, с който осъдителната присъда да бъде отменена и жалбоподателят да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от подсъдимия и защитника му.

          Представителят на Апелативна прокуратура намира жалбата за неоснователна , а присъдата за правилна и законосъобразна, поради което и моли за нейното потвърждаване.

          Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК  извърши изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и  като взе предвид жалбата, както и становищата на страните, констатира:

          Жалбата на подс.К. е неоснователна.

          Установено е от фактическа страна по делото следното:

През нощта на 15/16.12.2013 г. подс.В.Г.К. бил заедно със свой приятел в заведение, където употребил алкохол, а  след това решил да се прибира в дома си с лекия си автомобил „Волво”с рег.№ СА 0897 КТ.

Свидетелите Г.З.П., Д.Н. Г. и Д.Т.Ш. работят като полицаи в сектор „Охранителна полиция" към Второ РУП ОД МВР - Варна. По длъжностна характеристика и съгласно Заповед № 124/22.01.2013 г. на Директора на ОД МВР - Варна, им били предоставени правомощия да извършват проверка по ЗДвП, както и да издават актове за извършени административни нарушения по този нормативен акт. Със същата заповед на св. Г.З.П. били предоставени и правомощия да използва по съответния ред техническо средство за установяване наличието на алкохол и упойващи вещества, тъй като той притежавал категория „Д” за длъжността, която заемал, а останалите двама били категория „Е” и съответно нямали право да използват техническо средство за проверка на употреба на алкохол. През нощта на 15/16.12.2013 г. св. Д. Г. и Д.Ш. били разпределени наряд като автопатрул с позивна „213" за времето от 20,00 ч. на 15.12.2013г. до 08,00 ч. на 16.12.2013 г. Около полунощ свидетелите извършвали проверка на автомобили, преминаващи през кръстовището на ул. „Подвис" и бул. „Васил Левски" в гр. Варна. В 00,15 ч. двамата полицаи спрели за проверка л.а. „Волво" с per. № СА 0897 КТ, управляван от подсъдимия К.. Те се представили и поискали документите за проверка на водача, като подс. К. им представил свидетелство за управление на МПС, без контролен талон към него, свидетелство за регистрация на МПС- част втора за лекия автомобил, полица за застраховка „Гражданска отговорност" и талон за годишен технически преглед. При по-близкия контакт с К. полицейските служители установили, че лъха на алкохол, видимо е в нетрезво състояние и затова решили, че трябва да бъде изпробван с техническо средство. Обяснили му неколкократно, че ще бъде изпробван с техническо средство и въпреки изразеното нежелание на подсъдимия за проверка, повикали за съдействие дежурният офицер при Второ РУП ОД МВР - Варна св. Г.П. да изпробва водача с техническо средство - алкотест. Междувременно подсъдимият ги приканвал ”да оправят нещата”, започнал и да ги обижда с изразите ”тъпанари, лайнари, тъпигьози, тъпунгери, охлюви” и други подобни. Докато изчаквали идването на св. П., подсъдимият отишъл до близко дърво и започнал да уринира. Св. Г.П. пристигнал със служебен автомобил „Опел Астра " с per. № В 8613 РА, който паркирал след патрулният автомобил на първия екип. Св. Г. отвел  К. до предна лява врата на служебния автомобил „Опел Астра " , в която стоял на мястото на водача св. П.., а св. Ш. останал встрани. Св. Г.П. отворил прозореца на предна лява врата и извадил от куфарче дрегера. Двамата полицаи отново обяснили на подсъдимия, че ще предприемат проверка за алкохол с техническо средство и отново поискали съгласието му. Подсъдимият се държал агресивно, твърдял, че не желае да бъде изпробван, заявил „дайте да оправим нещата”, ”стига, дайте да почерпя”. След това св. П. се обърнал към колегите си и им казал да съставят АУАН да отказ да бъде изпробван с техническо средство. Св.Ш. влязъл в неговата патрулна кола и започнал да пише акт за административно нарушение. През това време подсъдимият бръкнал в джоба на панталона си, откъдето извадил от пачка с пари банкнота с номинал от 100 лева и я хвърлил през отворения прозорец, като банкнотата паднала между краката на св.П.. Той излязъл от колата, разпоредил на колегите си да задържат подсъдимия и извикал дежурната група от РУП, като запазили местопроизшествието. Междувременно подсъдимият продължил да се дърпа, възразявайки и при поставянето му на белезници. Пристигналият на място екип извършил оглед на местопроизшествие и иззел от предна лява седалка на л.а. „Опел Астра " с per. № В 8613 РА банкнота с номинал 100 лв., серия АТ 6013457. Подсъдимият бил отведен в районното управление, където бил извършен обиск, съставен акт за установяване на административно нарушение за отказ да бъде изпробван за алкохол, акт за непредставяне на контролен талон към свидетелството за управление на МПС, както и акт за констатиране на проява на дребно хулиганство. Във връзка с последния акт във ВРС било разгледано административно дело по УБДХ и с решение №3871/16.12.2013 по нахд № 6683/13г. на Варненски районен съд му била наложена глоба в размер на 200 лева. Това решение не било обжалвано от подсъдимия. По късно били издадени и наказателни постановления въз основа на двата съставени АУАН.

Така изложената фактическа обстановка първостепенният съд е установил по абсолютно категоричен начин след внимателен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства – в изпълнение задълженията си по чл.14 ал.1 НПК и чл.305 ал.3 НПК. Доколкото е имало противоречия в доказателствените материали /всъщност те са единствено между обясненията на подсъдимия - от една страна, и свидетелските показания на тримата полицейски служители - от друга/ , то те са били детайлно обсъдени от първоинстанционния съд, който в крайна сметка е изложил убедителни съображения защо дава вяра на свидетелите , и защо не – на подсъдимия. Тези съображения са напълно споделени и от настоящия съдебен състав, поради което цялостното им повтаряне не е необходимо. Все пак доколкото се твърди във въззивната жалба необоснованост и неправилност на съдебния акт,  а и липса на мотиви, то въззивната инстанция следва да изложи и своите съображения защо не приема доводите на защитата в тази връзка :

          В подкрепа на възраженията в жалбата се твърди, че е налице противоречие между свидетелските показания по отношение начина на изпълнителното деяние – дали банкнотата е хвърлена от подсъдимия в колата, или пък само пусната от него през прозореца. Това обстоятелство е било обсъдено и от първостепенния съд. Следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав не намира противоречие между показанията на св.П. и св.Д. Г.. Св.П., който е следвало да извърши проверката за алкохол на подсъдимия , е седял на шофьорското място в служебния автомобил „Опел Астра”, с който пристигнал. Според показанията му подсъдимият „извади някаква банкнота и я хвърли през прозорчето. Аз седях на шофьорското място, прозорецът на колата ми беше отворен и банкнотата падна между краката ми.Видях, че е банкнота от 100лв. …”. Нищо по различно не твърди св.Д. Г., който се е намирал отвън до вратата на автомобила на П. – непосредствено до подсъдимия. По отношение действията на подсъдимия св.Г. обяснява следното : „В един момент изкара няколко банкноти от джоба си, дръпна една и я хвърли върху колегата П., който беше вътре в служебния си автомобил… Номиналът на банкнотата, която извади подсъдимият, беше 100лв., направо ги взе и ги заби в гърдите на колегата. Банкнотата падна долу в краката му.”  От изложеното категорично се установяват две неща – че липсва каквото и да е противоречие между показанията на посочените двама свидетели, и че са налице от страна на подсъдимия активни целенасочени телодвижения, целящи един единствен резултат – даване на пари/дар на св.П. за да не извършат той и колегите му действия по служба.

Твърди се още в жалбата, че е не е установено чия е кутията с цигари на предна дясна седалка на автомобила на св.П., и къде са останалите две банкноти /тъй като подсъдимият имал 1000лв. – десет банкноти по 100лв., а при обиска му били намерени в него само 700лв./. Тези обстоятелства са ирелевантни за предмета на доказване, поради което и не съществува задължение за съда да ги установява/въпреки това следва да се отбележи, че при разпита си св.П. е заявил, че кутията с цигари е най-вероятно негова - това дотолкова, доколкото защитата и пред настоящата инстанция твърди, че кутията с цигари е неизвестно откъде дошла/. Съдът е задължен да даде отговор на въпросите , включени в предмета на доказване – съгласно разпоредбата на чл.102 НПК. В настоящия случай  на въпросите извършено ли е престъпление и кой е неговият автор съдът е дал положителен убедителен отговор в присъдата си. Отговор, с който напълно се съгласява и настоящата инстанция – и за нея не съществува никакво съмнение, че с действията си подсъдимият от обективна страна е осъществил състава на престъплението , визирано в текста на чл.304а НК. Тези действия по своето естество представляват даване на дар и са неразривно свързани с длъжностното качество на свидетелите и с изпълняваната от тях служебна функция – и тримата свидетели работят като полицаи в сектор „Охранителна полиция" към Второ РУП ОД МВР - Варна. По длъжностна характеристика и съгласно Заповед № 124/22.01.2013 г. на Директора на ОД МВР - Варна, им били предоставени правомощия да извършват проверка по ЗДвП, както и да издават актове за извършени административни нарушения по този нормативен акт. Със същата заповед на св. Г.З.П. били предоставени и правомощия да използва по съответния ред техническо средство за установяване наличието на алкохол и упойващи вещества, тъй като той притежавал категория „Д” за длъжността, която заемал, а останалите двама били категория „Е” и съответно нямали право да използват техническо средство за проверка на употреба на алкохол. Подс.К.  им е предоставил сумата, именно за да ги мотивира да не извършат действия, включени в кръга на службата им – да не извършат проверка за наличие на алкохол и да не му съставят акт за установяване на извършеното от него административно нарушение. Парите са дадени/хвърлени на св.П., но са предназначени за всички полицейски служители – на това сочат предхождащите и съпъстващите даването на парите вербални изявления /и обиди/ от страна на подсъдимия. В тази връзка следва да се отбележи, че не намират опора в доказателствата по делото твърденията на защитата и подсъдимия , че последният пред полицаите твърдял „че е почерпен”, а не че предлагал „да почерпи”. Въобще доказателствената съвкупност е категорична – и изявленията, и действията на К. са били насочени към  предотвратяване и избягване на извършената проверка, а оттам и на негативните за него последици от нея. С оглед изложеното въззивният съд счита, че приетите за установени от първостепенния съд фактически положения напълно се подкрепят от писмените и доказателствени средства по делото, поради което и присъдата не се явява необоснована и постановена в нарушение на материалния закон /неправилна- както се твърди в жалбата/ , а напротив - като постановена въз основа на пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства та е правилна и законосъобразна. Като такава и следва да бъде потвърдена, включително и в оправдателната си част – очевидно е от длъжностните характеристики на полицейските служители, че те не заемат отговорно служебно положение, а и предлагането , обещаването или даването на подкуп на полицейски орган е възведено в самостоятелна хипотеза.

При правилно установената фактология ответна на закона се явява и нейната правна оценка – действията на подсъдимия , извършени при единствено възможния за това престъпление пряк умисъл, субсумират състава на престъплението по чл.304а НК. Справедливо се явява и наложеното на подсъдимия наказание – при определянето му съдът е съобразил всички правнорелевантни за това обстоятелства, отчел е както ниската степен на обществена опасност на дееца, семейното му положение, чистото съдебно минало , както и  невисоката степен на обществена опасност на деянието в конкретния случай, и след като е направил извод за липса на отегчаващи вината обстоятелства то логично е наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода в минималния размер – три месеца, чието изтърпяване било отложено на основание чл.66 ал.1 НК отново с минимален изпитателен срок. Правилно първостепенният съд е приел, че за реализиране на индивидуалната и генералната превенция, на подсъдимия следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 500 лв., която е справедливо отмерена от съда , тъй като е съобразена както със степента на обществена опасност на деянието, така и с извършителя. Законосъобразно в съответствие с императивната норма на чл.307а НК е бил отнет в полза на Държавата и предметът на престъплението - банкнота с номинал 100 лева, серия АГ 6013457.

По отношение липсата на мотиви – това възражение въззивният съд намира за несериозно. Вярно е, че мотивите на присъдата не са пространни, но и няма такова законо изискване. Изискванията към мотивите са поставени от разпоредбата на чл.305 ал.3 НПК, а те както вече се спомена и по-нагоре са напълно спазени – посочени са установените обстоятелства, въз основа на кои от доказателствените материали е станало това, изложени са и правни съображения. Сторен е и анализ на съществуващите незначителни противоречия/за това също стана дума по-напред/. Поради това неприемлива за въззивната инстанция е тезата на защитата за липса на мотиви.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения.

Предвид изложеното, и като намира че не са налице основания за отмяна или изменение  на атакуваната присъда, на основание  чл.338 НПК Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №71/10.07.2014г. по нохд №228/2014г. на Варненски окръжен съд.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок, считано от уведомлението на страните.

 

 

Председател :                                   Членове :