РЕШЕНИЕ

            №265

  ВИМЕТО НА НАРОДА             

                                   08.12.2016 г. гр.Варна

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в публично съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и шестнадесета година в следния състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:ЖИВКА ДЕНЕВА

                                                                         СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

 

 

Секретар С.Д.

Прокурор СВЕТЛА КУРНОВСКА

Разгледа докладваното от съдия Ж.ДЕНЕВА ВНОХД №238 по описа на АС-Варна за 2016 година.

 

            Производството по делото е образувано по жалба от адв.Е.В., защитник на подс.И.Р.Д., против присъда по НОХД №141/2016 г. на ДОС, постановена на 18.04.2016 г., с която на подс.И.Д. на основание чл.343 ал.ІІІ предл.“шесто“ и предл.“седмо“  б.„б”във вр. с чл.343 ал.І б.”в” предл.“първо“ във вр. с чл.342 ал.І от НК и с чл.54 ал.І от НК е наложено на подсъдимия И.Р.Д. наказание лишаване от свобода за срок от шест години, което на основание чл.58а ал.І от НК, съдът е намалил така определеното наказание с 1/3 и е наложил на подсъдимия И.Р.Д.-наказание четири години лишаване от свобода, което е постановил да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от „закрит“ тип при първоначален „строг” затворнически режим.

Съдът е потвърдил наложената на подсъдимия И.Р.Д., с ЕГН **********, мярка за процесуална принуда - „Забрана за напускане пределите на Република България”, до влизане в сила на присъдата.

 Произнесъл се е относно веществените доказателства.

Осъдил е подсъдимия да заплати направените разноски по делото.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия, в подадената жалба от неговия защитник се сочи, че така наложеното наказание е завишено и моли същото да бъде намалено.

 

Подсъдимият И.Д. не е правоспособен водач на МПС,  поради ниската степен на образование не е посещавал курсове за придобиване на правоспособност. Независимо от това, той непрекъснато управлявал МПС-различни автомобили. Осъществявал упорита престъпна дейност, по отношение на престъпления против транспорта – две влезли в сила присъди за такива и многобройни административни нарушения против транспорта, включващи 17 влезли в сила НП за нарушение на правилата по ЗДвП и ППЗДвП.

 

Подс.Д. и А.И.Н. се познавали отдавна и до процесната катастрофа били приятели. На 15.10.2015г. двамата се срещнали в гр.Добрич пред дома на Николов в кв.„П.Сарийски“ №1.Купили си алкохол от близкия магазин-малка бутилка водка и две бутилки с бира, и седнали да се черпят. И.Д. пристигнал до дома на А.Н. с лек автомобил - „БВМ 316“ с рег. №Н66-62 АК, който закупил предишния  ден от пазара в с.Божурово. Около 18.00ч. отпътували за с.Крушари с колата на подс.Д.. След кратък престой в с.Крушари, обл.Добрич,около 19.00ч. двамата потеглили обратно към гр.Добрич. Водач на автомобила през цялото време бил подсъдимия.

     Управлявал автомобила по междуселищен път от с.Крушари в посока гр.Добрич, като на около 800м. след село Крушари навлязъл в ляв завой.

         Пътното платно било със суха  асфалтова настилка, двупосочно, без разделителна линия. Пътят бил сух, времето  ясно, водачът се движил на четвърта предавка, при включени дълги светлини. След като излязъл от с.Крушари на пътя излязло куче. За да избегне удара той завъртял волана, но не успял да овладее управлението на автомобила, напуснал платното и последвал удар в две крайпътни дървета. Ударът в първото дърво бил страничен приплъзващ, а ударът във второто - челен ексцентричен. След настъпилият удар подсъдимият излязъл от автомобила и видял, че А.И.Н. лежи в близост до автомобила, върху тревата по гръб, като лицето му било в кръв. В резултат на удара Николов починал.

Подс.Д. се изплашил, изоставил автомобила и пострадалия А.Н. и тръгнал по пътя за гр.Добрич.

След като пристигнал в Добрич, отишъл да нощува в дома на свой близък. Същата вечер позвънил на адвокат Е.В., която го посъветвала се обади на тел.112. Той не направил това и не съобщил на никого за станалото, а на сутринта заедно със защитника си адв.Е.В. посетил Спешните кабинети, където дал кръвна проба и Второ РУ на МВР–Добрич и дал показания като свидетел по делото.

След като подс.Д. напуснал местопроизшествието, по същият път и в същата посока преминал с автомобила си свид.Кирчо Янков Кирчев от с.Крушари. Свид.Кирчев видял катастрофиралия автомобил и спрял. В близост до него видял и пострадалия, който лежал в тревата. Свидетелят Кирчев позвънил на тел.112, а след около 2-3минути на същото място спрял и свид.Аличко Енчев Алексиев от с.Крушари и също разговарял с оператор на тел.112.

Малко по–късно на мястото на произшествието пристигнал екип на ЦСМП, който констатирал настъпила смърт.След тях пристигнали и служители на Полицията, които направили огледа на местопроизшествието.

 От изготвена и приета СМЕ е видно, че пряка причина за настъпилата смърт е - несъвместима с живота тежка черепно мозъчна травма“, която е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Експертизата приела, че описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети.

От протокола за химическа експертиза, за определяне на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта се установява, че в изследваната проба кръв от трупа на пострадалия А.И.Н. е установено наличие на 1.60 промила етилов алкохол, а от протокола за химическа експертиза се установило, че в изследваната проба кръв от подс.И.Р.Д. не е установено наличие на етилов алкохол.

Видно от протокола за медицинско изследване  на подсъдимия е била взета кръв за изследване на 16.10.2015г.  в 09.50ч.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните доказателства по делото, които се признават от подсъдимия, поради и което производството е протекло по реда на глава 27 от НПК.

 

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство и приетата от съда АТЕ е установено, че при извършеният оглед на кормилният механизъм, окачването на предния мост, задният мост, ходовата част и спирачната система на лекия автомобил „BMW 316“ с рег. №Н66-62 АК не са били установени повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха моли два бъдат причина за неговото настъпване. Установените повреди по кормилния механизъм, окачването на предния мост в дясно, десните колела и предния десен спирачен тръбопровод са настъпили при удара на автомобила в двете крайпътни дървета.

 

От заключението на същата автотехническа експертиза се установява, че непосредствено преди произшествието лекият автомобил „ BMW 316 I „с рег. №Н 66-62 АК се е движил със скорост около 137 км/ч., като при скорост на движение около 137.45 км/ч. опасната зона на спиране на автомобила е имала дължина около 161м. При скорост на движение от 90 км/ч. и отчитайки състоянието на платното за движение, опасната зона на спиране на лекият автомобил е следвало да има дължина около 81м.

В заключението на СТЕ е посочено, че причина за загубването на контрол над управлението на л.а.„BMW316 I„с рег.№Н 66-62 АК от страна на водача му И.Р.Д., напускане на платното за движение, преминаването върху десния затревен банкет и последвалият удар в крайпътните дървета намиращи се върху него е движението на лекия автомобил по кривата на ляв завой със скорост по-висока от критичната скорост за безопасно преодоляване на завоя.

Производството по делото е протекло по реда на глава 27 от НПК.

В подадената жалба се сочи, че така наложеното наказание е завишено и поради това се явява несправедливо. Към жалбата е приложен съдебен акт на ДОС, който се сочи като практика на същия.

         Подадената жалба е допустима, но по същество е неоснователна.

         По горе бе изложено какви са причините за настъпилото ПТП със смъртен резултат на едно лице-несъобразена скорост, подсъдимия е управлявал МПС без да притежава свидетелство за правоуправление за такова. Вината на подсъдимия е безспорно доказана и същия не оспорва това-признава се за виновен и е съгласен със всички събрани доказателства по делото.

При  определяне  на наказанието първоинстанционният съд правилно е преценил всички правно релевантни  за  това обстоятелства и е приел, като смекчаващи вината обстоятелства- направените пълни самопризнания в хода на досъдебното производство, липсата на неприключили наказателни производства срещу него. Като отегчаващи вината обстоятелства е приел– изключително високата  степен  на обществена  опасност  на  деянието с последвал тежък престъпен резултат за едно лице, наличието на 7 предходни осъждания, лошите характеристични данни по местоживеене, многобройни нарушения на ЗДвП и ППЗДвП - 17 влезли в сила наказателни постановления, за период от няколко години, както и липсата на критично отношение към извършеното, т.е. налице е превес на отегчаващи вината обстоятелства.

Със подадената жалба и в с.з., защитата на подсъдимия моли за изменение на присъдата, като бъде намален размера на наложеното наказание.

Защитата на подсъдимия сочи, че при управление на лекия автомобил, пред последния, внезапно е преминало животно и това препятствие е предизвикало ПТП. На това следва да се противопостави обстоятелството, че ако подс.Д. е управлявал автомобила със съобразена скорост то и това препятствие на би попречило да бъде преустановено движението на МПС.

Възражението на защитата, че в кръвта на подсъдимия не е констатирано съдържание на алкохол е основание да бъде намален размера на наложеното наказание. По настоящият случай това възражение е несъотносимо, тъй като е налице други два квалифициращи състава на престъплението по чл.343 ал.ІІІ предл.шесто и предл. седмо б. «б» вр.чл.343 ал.1 б. «в» предл.първоот НК, а ивенно: управление на МПС без свидетелство за правоуправление и избягал от местопроизшествието.

Относно квалифициращото обстоятелство–«избягал след произшествието, защитата на подсъдимия вързазява, като изтъква, че подсъдимия бил в тежко състояние и не си е спомнял нищо от случилото се с него, и че не помни кой го е откарал до гр.Добрич. По делото да налице доказателства, че Д. след като се е прибрал в дома си е позвънил по телефона на адв.В., като тя го посъветвала да прозвъни на тел.112, но това той не сторил. На следващия ден той и адв.В. са посетили здравно заведение, къдено била взета кръвна проба от подсъдимия.

Съдът счита, че посоченото състояние на Д. за невъзможност да разбира какво се е случило с него и, че няма спомен за случилото се, тъй като бил в състояние на шок е защитна позиция на Д.. Непосредствено след катастрофата се твърди, че у него не е налице спомен, но след като се прибрал в дома си, се обадил на адвокат В. и то конкретно за станалото произшществие и въпреки, че тя го посъветвала да се обади на тел.112, той не е сторил това. Предвид на което съдът счита, че това възражение е неоснователно и същото не следва да бъде прието от съда, като такова. 

Сочената практика и приложения съдебен акт по делото, представен от защитата към писмените доказателства е неотносим към настоящият случай и не следва да бъде взет предвид.

 Наложеното  наказание по вид и размер съответства изцяло на обществената опасност на деянието, извършено от подсъдимия, като по този начин биха се постигнали целите на индивидуалната и генералната превенция, визирани в чл.36 ал.І от НК.

Настоящата инстанция изцяло споделя извода на ДОС, а именно: Въпреки, че подсъдимият е направил самопризнания, той е осъждан 7 пъти, сочат се лоши характеристични  данни. Налице са наложени 17 наказания за извършени множество нарушения по ЗДвП и ППЗДвП.

Горепосочените  данни  сочат на висока степен, на обществена опасност относно неговата личност.

Предвид гореизложеното съдът счита, че така постановения съдебен акт от ОС-Добрич е законосъобразен, обоснован и наложеното наказание е изцяло справедливо, поради което присъдата на ДОС следва да бъде потвърдена.

От извършената проверка по реда на чл.313 и чл.314 от НПК, съдът не констатира допуснати нарушения на процесуални правила, които да водят до отмяна на съдебния акт, поради което същия следва да бъде потвърден.

Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК вр- чл.338 от НПК съдът

 

 

 

                                     Р  Е   Ш   И

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №14 от 18.04.2016 г., постановена по НОХД №141/2016 год. по описа на ОС-Добрич.

 

Решението подлежи на жалба в 15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ: