П Р И С Ъ Д А

16

26.11.2018 година, гр. Варна

   

 В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД     наказателно отделение

на двадесет и шести ноември две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА ЛОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

                          ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

 

Секретар Соня Дичева

Прокурор Искра Атанасова

като разгледа докладваното от съдия САПУНДЖИЕВА

ВНОХД №238  по описа за 2018 година 

 

 

На основание чл. 336, ал. 1, т. 2 и чл.338 от НПК, ОТМЕНЯ присъда №82 от 31.10.2017г., по НОХД № 228/2017 г. по описа на Окръжен съд Варна В ЧАСТТА, в която подс.М.И.Д. е била призната за невинна в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б."в",във вр. с чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от ЗДвП, като вместо това

 

 

П Р И С Ъ Д И :

  ПРИЗНАВА подсъдимата М.И.Д., родена на ***г***, българска гражданка, с висше образование, не работи, неомъжена, неосъждана, ЕГН********** ЗА ВИНОВНА в това, че на 22.09.2014г. в гр.Варна, при управление на МПС-лек автомобил "Ровер 214" с рег.№ В 99 31 РС, нарушила правилата за движение по пътищата по чл.20,ал.2,изр.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на Митка Стоянова Тодорова, поради което и на осн. чл.343,ал.1,б."в",във вр. с чл.342,ал.1 от НК и чл.55,ал.1,т.1 от НК `и налага наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА "лишаване от свобода".

  ОТЛАГА на основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното на подсъдимата М.И.Д. наказание „лишаване от свобода“ с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

  ЛИШАВА на основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимата М.И.Д. от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от ТРИ ГОДИНИ.

  ОСЪЖДА подсъдимата  да заплати на частните обвинители Д.Й.М. и Р.Й.М.  направените по делото разноски  за адвокатски хонорар, в размер от по 1 730 лв. за всеки от тях, както и сумата от 7 032.52 лв., представляващи разноски за вещи лица по сметка на Апелативен съд гр.Варна, на основание чл. 189, ал. 3 НПК.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на касационна проверка в 15-дневен срок от днес пред Върховен касационен съд на Република България.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

    2.


 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Година 2018                                                                                Град Варна

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД         Наказателно отделение

На двадесет и шести ноември           Година ДВЕ ХИЛЯДИ И ОСЕМНАДЕСЕТА

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:  ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

 

Секретар С.ДИЧЕВА

Прокурор  ИСКРА АТАНАСОВА

Сложи за разглеждане докладваното от  съдия САПУНДЖИЕВА

ВНОХД № 238 по описа за 2018 година

 

 

СЪДЪТ, като взе предвид размера на наложеното наказание и обществената опасност на деянието и дейците намира, че спрямо подсъдимите мярката за неотклонение следва да се потвърди, поради което и на основание чл.336, ал.3 вр. чл.309, ал.4 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „ПОДПИСКА” по отношение на подсъдимите М.И.Д., ЕГН **********.

Определението може да се обжалва и протестира в 7-мо дневен срок от днес пред ВКС на Р. България.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.


 

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО ВНОХД номер 238 по описа за 2018   година на Апелативен съд гр.Варна

 

    Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

    Образувано e  по  протест на прокурор при ОП Варна и жалба на повереника на частните обвинители и граждански ищци Р.Й.М. и Д.Й.М. – адв.А.Г. от ВАК  против присъда № 82 от 31.10.2017г. по НОХД № 228/2017 год. по описа на Окръжен съд – Варна.

    Делото е върнато за ново разглеждане от ВКС с дадени указания.

    С атакувания съдебен акт подсъдимата М.И.Д. е била призната за невиновна в това, на 22.09.2014г. в гр. Варна, при управление на МПС - лек автомобил „Ровер 214" с per. № В 99 31 PC, да е нарушила правилата за движение по пътищата чл.15, ал.1, от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл. 65 ППЗДвП и по непредпазливост да е причинила смъртта на Митка Стоянова Тодорова и е била оправдана по предявеното и́ обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б.„в", вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

    Със същата присъда ВОС е отхвърлил предявените от Д.Й.М. и Р.Й.М. граждански искове против подс.М.И.Д. за сумите от по 40 000  лева за всеки един от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от деня на увреждането.

    В протеста се твърди, че подсъдимата е допуснала нарушения на задълженията си като водач на МПС, установени в чл.15, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, както и на чл.65 от ППЗДвП, поради което изводите на първата инстанция за „случайно деяние” по смисъла на чл.15 от НК са неправилни. Излага се искане за отмяна на постановената оправдателна присъда и постановяване на нова, с която подс.М.Д. да бъде призната за виновна по предявеното и́ обвинение.

    В жалбата от повереника на гражданските ищци и частни обвинители Д.Й.М. и Р.Й.М. – адв. А.Г. се навеждат оплаквания за допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, с допуснато изменение на обвинението, поискано от прокурора. ВОС не e съобразил становището на повереника на частните обвинители и граждански ищци, който заявил, че поддържа и първоначалното обвинение - по чл. 21, ал.1 ЗДвП /по обвинителния акт/ и измененото обвинение по чл. 20, ал.2 ЗДвП.  С това първоинстанционния съд допуснал нарушение на нормата на чл.78, ал.2 НПК, като незаконосъобразно процесът бил проведен само по обвинение по чл. 20, ал.2 ЗДвП.Изложени са съображения, с които се оспорват някои от фактические  и правни изводи на първата инстанция. Твърди се, че е  нарушено правото на частните обвинители и граждански ищци в процеса, тъй като съдът не е дал възможност на същите да задават въпроси към подсъдимата. Налице е било  противоречие между показанията на подс.Д., дадени в качеството и` на свидетел и нейните обяснения в качеството и` на подсъдима, което не е съобразено от съда. Оспорват се и правните изводи на съда за липса на допуснати нарушения от страна на подс.Д. на задълженията и́ като водач. Поддържа се твърдение, че с поведението си тя е нарушила чл. 15 ЗДвП,  чл. 65, т.6 ППЗДвП и чл. 20, ал.2 ЗДвП.

    С жалбата на частните обвинители се прави искане за отмяна на постановената оправдателна присъда и постановяване на нова, с която подс.Д. да бъде призната за виновна по поддържаното от частните обвинители обвинение.В с.з. повереникът на ч.обвинители застъпва становище, че подсъдимата е нарушила само правилото на чл.20,ал.2 от ЗДвП, поради което поддържат обвинението само в тази му част. Същият смята, че подсъдимата е имала възможност както да намали скоростта и да спре, така и движейки се със скорост под 45км/ч да заобиколи пешеходката, като предотврати по този начин ПТП.

    В съдебно заседание представителя на Апелативна прокуратура поддържа подадения протест. Счита, че обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са били установени по несъмнен и категоричен начин, както и че те обуславят извод за извършено престъпление по чл.343,ал. 1,б."в" във вр. с чл.342,ал.1 от НК и по чл.20,ал.2 от ЗДвП. Намира изводите на ВОС относно липсата на допуснати от подсъдимата нарушения на правилата по ЗДвП за неправилни и необосновани. В този смисъл счита претендираната от частните обвинители отмяна на постановената оправдателна присъда за правилна.

          В съдебно заседание защитниците на подсъдимата поддържат становище за неоснователност на оплакванията на държавното и частното обвинение.     Считат, че първата инстанция правилно е установила фактите по делото и е достигнала до правилни изводи по приложението на правото. Намират заключенията на назначените и изслушани във въззивното съдебно следствие експертизи-повторна и арбитражна за необосновани и неправилни, тъй като вещите лица са си служили с множество предположения, въз основа на които са направени своите изводи. Иска се потвърждаване на постановената оправдателна присъда. 

    В последната си дума подсъдимата изразява съжалението си за случилото се, което е опитала да предотврати, но не е успяла. Моли присъдата да бъде потвърдена.

Настоящият състав, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите във въззивнния протест  и жалба на частните обвинители, становището на страните и извърши цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено  следното:

Предмет на въззивна проверка е Присъда № 82 от 31.10.2017г. по НОХД № 228/2017 год. по описа на Окръжен съд – Варна, с която подсъдимата М.И.Д. е била призната за невинна в това на 22.09.2014г. в гр. Варна, при управление на МПС - лек автомобил „Ровер 214" с per. № В 99 31 PC, да е нарушила правилата за движение по пътищата чл.15, ал.1, от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл. 65 ППЗДвП и по непредпазливост да е причинила смъртта на Митка Стоянова Тодорова и е била оправдана по предявеното и́ обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б.„в", вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

      Протестът и въззивната жалба са процесуално допустими, подадени в срока за обжалване и от надлежна страна.

Въззивната инстанция намира, че първо следва да даде отговор на оплакванията на повереника на частните обвинители и граждански ищци за допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като даване на положителна оценка ще доведе до промяна на изводите по същество.

Предходния съдебен състав на апелативен съд е дал отговор и е изложил подробни аргументи защо приема оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения за неоснователни. Касационната инстанция се е солидаризирала с изводите на апелативния съд.

В жалбата на частното обвинение са изложени съображения за допуснати нарушения от ВОС, свързани с изменението на обвинението по инициатива на прокурора в съдебно заседание на 28.07.2017г..След като същото е извършено след тяхното противопоставяне, частните обвинители считат, че са нарушени  правата им по чл.78, ал.2 от НПК.

По отношение на това възражение състава на ВКС е взел становище, че същото е неоснователно, тъй като "частния обвинител е субсидиарен процесуален субект по обвинението и не може да определя неговото съдържание". "Повдигане на обвинение за престъпление от общ характер е функция, възложена съгласно чл.46,ал.1 от НПК само и изключително на прокурора, като носител на държавното обвинение. Частният обвинител съгласно чл.78,ал.1 от НПК има възможност само да поддържа обвинението наред с прокурора, но той няма правомощието нито да повдига ново обвинение, нито да изменя съществуващото"/вж Решение №486 от 22.10.2010г. на ВКС по н.д.№503/2010г. на трето н.о., Решение №557 от 09.01.2012г. на ВКС по н.д.№2608/2011г.на първо н.о./.

За прецизност следва да се отбележи, че след като съдът е допуснал поисканото от прокурора изменение на обвинението по чл.287,ал.1 от НПК по НОХД№1514/2015г., не е било необходимо повторно изменение на обвинението по този ред, при разглеждане на НОХД№228/2017г.. Първоначалното изменение на обвинението е направено в съответствие със закона. Прокурорът е посочил основания за  изменение на обстоятелствената част на обвинението, като е определил източниците/експертиза/, от която са произлезли новите фактически обстоятелства, налагащи изменение на нарушените норми на ЗДвП. Въззивната инстанция не е констатирала процесуални нарушение на тази дейност на съда, като е върната делото за ново разглеждане във фазата на съдебното заседание. Ето защо, не е било необходимо повтаряне на това процесуално действие, тъй като новото обвинение е било предявено на подсъдимата, като  и` е била дадена възможност да се запознае с него и организира своята защита.Новото обвинение определя вече рамките на наказателния процес, като делото продължава да се движи по последното формулирано от прокурора обвинение. В този смисъл възражението от частните обвинители за направеното по реда на чл.287 от НПК изменение на обвинението е неоснователно, тъй като съдът е направил нещо в повече, което не съставлява процесуално нарушение.

По отношение на второто възражение, че са нарушени правата на частните обвинители, а обясненията на подсъдимата са опорочени и следва да се изключат от доказателствената съвкупност отново ВКС се е произнесъл, че същото е неоснователно.

При служебната проверка въззивната инстанция констатира нарушение на правилата на чл.276,ал.3 и чл.277 от НПК във връзка с правото на всеки подсъдим да даде обяснения по предявеното му обвинение. След допуснатото изменение на обвинението по искане на прокурора в процедура по чл. 287, ал. 1 НПК, поради съществено изменение на обстоятелствената част, съдът не е запитал подсъдимата дали разбира новото обвинение, като не и` е предоставил възможност да даде обяснения по същото.  В същото време съдът е отложил делото, като е дал възможност на подсъдимата и нейния защитник да се подготвят по новото обвинение. Видно от протокола на последното съдебно заседание, преди приключване на съдебното следствие, съдът е поправил своя пропуск, като е дал възможност на подсъдимата да даде обяснения, която не се е възползвала от това свое право. В този смисъл съдът намира, че първоинстанционния съд не е допуснал съществено процесуално нарушение.

         Не са нарушени и правата на частните обвинители да задават въпроси на подсъдимата, след като нейните обяснения са били прекъснати поради емоционалното `и състояние. Суверенно право на подсъдимия е да дава или не обяснения и момента, в който той ще реализира правото си. Видно от материалите по делото, частните обвинители са участвали във всички съдебни заседания и са могли в пълен обем да реализират правата си. В този смисъл е и решението на ВКС.

Не може да бъде споделено и  възражението на частното обвинение за допуснато процесуално нарушение от ВОС, изразяващо се в отказ да констатира и съобрази  противоречие между заявеното от подсъдимата  Д. в досъдебното производство, в качеството `и на свидетел и обясненията и́ пред съда. В този смисъл законът дава разрешение, като лице, участвало като обвиняем в едно наказателно производство, може да бъде разпитвано като свидетел само при условията на чл. 93, ал. 1, т. 1 НПК - ако производството по отношение на него е прекратено или е оправдан. Затова  е недопустимо включването в доказателствения материал на показания на едно лице, което впоследствие е било привлечено към наказателна отговорност. По изложените съображения правилно съдът  не е приобщил показанията на подс.Д., дадени в качеството на свидетел на 24.09.2017 г. по ДП 318/2017г на СПП Варна, преди да придобие качеството на обвиняемо лице в същото производство и не е ползвал същите,като доказателствена основа.

По изложените съображения въззивната инстанция намира, че в хода на съдебното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да съставляват основания за отмяна на постановената присъда, независимо, че настоящия състав няма правомощия по чл.335, ал.2 от НПК, тъй като същото вече е било упражнено от предходния въззивен състав / чл.335,ал.3 от НПК/.

Настоящият състав намери за установено от фактическа страна следното:

Подс.Д. притежава правоспособност на водач на МПС категория „В и „АМ” от 2009 година.

На 22 септември 2014 г., около 16.25 часа , подсъдимата управлявала л.а. „Роувър 214" с peг. № В9931PC по бул. „Ц.О” гр.Варна в посока от кв. „Вл. Варненчик” към МБАЛ „Св. Анна" гр. Варна. Подс.Д. *** в дясната пътна лента, по път с предимство, обозначен със знак Б3. Л.а. Ровър е приближавал кръстовището на бул."Ц.О" с ул."А.С.". Скоростта на движение на л.а. била около 58 км/ч.

Платното за движение по бул."Ц.О", по който се движила подсъдимата се е състояло от три пътни ленти, като лявата и средната са широки по 3,4м. Те били разделени с пътна маркировка М3 "Бяла прекъсната линия". Дясната пътна лента е била с ширина 4м. Тя е била отделена от средната пътна лента на булеварда с пътна маркировка М2"Двойна непрекъсната бяла линия". Отдясно е граничила чрез пътна маркировка М15, с платното за движение на ул."А.С.", което е с ширина 3,5м. В тази част бул. „Ц.О” и ул.“Акад. А.С.“ образували У-образно кръстовище. Продължението на булеварда след кръстовището обособявало  две пътни ленти за движение. „Вливането” на ул. „Акад. А. С.” в бул. „Ц.О” било оформено с остра триъгълна защрихована част/маркировка М 15/, която разделяла двете попътни ленти. Общата ширина на платната за движение, измерени между ляв и десен бордюр в района непосредствено преди избрания ориентир/по протокола за оглед/ е 16м./сбора от ширината на четирите платна за движение и ширината от 1,7м. на разделителната пътна маркировка М15/. Преди кръстовището с ул."А.С.", платното за движение на бул."Ц.О" вдясно е граничило с тротоар, широк 2,5м. В района на вливането на ул. „Акад. А. С.” в булевард „Ц.О” имало тротоар, който бил обезопасен от пътното платно с непрекъсната предпазна мантинела. На срещуположната страна на булеварда нямало тротоар, а горски растителни пояси, които отново били отделени от пътното платно с  мантинела.

Движението по булевард  "Ц.О" се осъществявало двупосочно, при нормална интензивност. Времето било ясно, при нормална видимост. Пътната настилка била чиста и без неравности, а пътния участък- прав.

Подс.Д. приближила У- образното кръстовище с ул.“Акад. А.С.". В този участък от пътя нямало знаци и обозначения, които да поставят допълнителни ограничения на скоростта за градски условия или пък да предупреждават за предстоящи опасности. Нямало и пешеходни пътеки. При посочените пътни условия подсъдимата продължила да се движи със скорост около 58 км/ч., а пред нея на разстояние не по-малко от 38,6м. се движил неустановен по делото бял микробус.

 Междувременно в района на кръстовището между ул. “Акад. А.С." и булевард „Ц.О”, пострадалата М.Т.- на 63 години, навлязла в булеварда и предприела пресичане на пътните платна в посока от дясно наляво спрямо движението на подсъдимата, с направление към гората и канала. Същата носела в себе си торба с празни кенове.

Когато пешеходката започнала да навлиза в платното за движение, л.а. на подсъдимата се намирал от мястото на удара на разстояние,по-голямо от опасната зона за спиране, позволяващо на същата да я възприеме и да реагира, чрез намаляване на скоростта и спиране. Движещото се пред автомобила на подсъдимата превозно средство не закривало видимостта към платното за движение в дясно, като същата имала техническа възможност да наблюдава  този участък от пътното платно. Опасната зона за спиране на автомобила, при скорост на движение от 58км/ч е била около 42м., поради което подсъдимата е имала техническата възможност да спре. Въпреки това, същата реагирала с отклоняване на автомобила в дясно и спиране едва, когато се намирала на разстояние 22,5м от мястото на удара. В този момент, попадащ вече в опасната зона за спиране, настъпил удар между предната лява част на автомобила и левия крак на пешеходката. Тялото на последната придобило въртеливо движение  и било изхвърлено нагоре и напред, попаднало върху предния капак на автомобила и достигнало до долната част на предното стъкло. След тези удари тялото на пострадалата паднало вляво от автомобила, при което последвал удар в пътната настилка. От мястото на удара до спиране на тялото на пешеходката, същото изминало разстояние от около 15,9м. В резултата на произшествието пешеходката получила травматични увреждания и е починала.

Веднага след удара, подс.Д. помолила преминаващ край произшествието водач на МПС да се обади  за помощ на тел. 112 и да съобщи за настъпилото ПТП. Това била св. Бойчева, чието обаждане било регистрирано в 16,52 часа.

В последствие, край местопроизшествието, през различно време преминали и други свидетели – св.Р.С., св.П. Ат.АТ. и св.П. М. АТ., които също съобщили на тел.112 за възникналото ПТП.

Подсъдимата изчакала идването на спешна медицинска помощ и полицията.

Пристигналата на място линейка с медицински екип, в състав: св.С. Г. и св.Н.К., констатирали смъртта на М.Т.и я транспортирали в УМБАЛ „Св.Анна” Варна. Там свид.Н.С.– лекар ординатор УМБАЛ „Св.Анна” Варна, разпознала пострадалата като жената, която два дни по-рано – 20.09.2014г., по време на нейно дежурство е била прегледана и лекувана като пострадала от ПТП, но напуснала по свое желание, подписвайки информирано решение за преждевременно прекратяване на започналия престой в болничното заведение и болничното лечение.

На местопроизшествието бил извършен оглед за времето от 17.30 ч. до 19.30 ч., към който били изготвени скица и фотоалбум.

Видно от заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза, приобщено от първата инстанция, причина за смъртта на М.Т.е комбинирана травма глава, гръден кош - тежка контузия на мозъка, мозъчния ствол, счупване на черепната основа, вдишване на кръв в трахеята, бронхи, бели дробове. Описаните травматични увреждания са в резултат на удари с или върху тъпи предмети, реализирани в областта на лявата половина на главата, лявата половина на гръдния кош, левия долен крайник, лява хълбочна област, вътрешна повърхност на дясното бедро в посока отляво на дясно, респ. удари по детайли на МПС, падане и удар в подлежаща повърхност. Всички описани травматични увреждания са били получени приживе. Налице е пряка причинно - следствена връзка между установените увреждания и настъпването на смъртния изход.

На досъдебното производство е назначена единична АТЕ, която е дала заключение, че удара между л.а. на подсъдимата "Ровер214" и пешеходката по широчина и дължина на пътното платно са около 5,1м в ляво от десния бордюр и на 6 м преди Ор1-при централно разположена пешеходка на маркировка М15 при ПТП.Скоростта на движение на процесния автомобил преди и по време на удара била 50 км/ч, а опасната зона-36,4м.Заключението на експерта е, че подсъдимата Д. не е имала техническа възможност да предотврати ПТ чрез спиране, на база късата дистанция на забелязване на пешеходката, тъй като зоната за видимост се определяла от дистанцията на движещ се пред нея товарен автомобил.

Според експертното заключение на тройната автотехническа експертиза, назначена в хода на досъдебното производство,мястото на удара по дължината на пътното платно е на разстояние около 7м. преди ориентира, а по ширината на 3,62 м. от десния му край. Скоростта на движение на лек автомобил „Ровер 214" преди момента на удара е била около 50,77 км/ч. Имайки предвид опасната зона за спиране на л.а. „Роувър 214" при установената скорост на движение и сравнявайки същата с отстоянието, на което се е намирала пешеходката, когато е била възприета от подсъдимата – 35.59 м. експертизата е направила извода, че със скорост 50,77 км/ч. водача на л.а. „Роувер 214" не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Такава възможност не е имала и при скорост на движение 50 км/ч, тъй като опасната зона за спиране в тази хипотеза възлиза на 36,62 м.

Изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-химичната експертиза не е установила наличие на алкохол в кръвта на подс. Д..

В хода на съдебното следствие пред първата инстанция е била назначена и извършена Комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Според писменото заключение на  вещите лица, мястото на удара между лекия автомобил и пешеходката е на около 7 м. по дължината на пътното платно преди ориентира, а по ширината на пътното платно - на около 3,62м. от десния му край, гледано по посока на движение на автомобила /3.2/.

Посочен е бил механизмът  на ПТП от техническа гледна точка и уврежданията получени от пострадалата /подробно описан в т.3,2/, като вещите лица са приели, че  скоростта на автомобила в момента на удара и непосредствено преди предприетото от подс.Д. спиране е била около 50.77 км/ч. /3.3/ .

Видно от заключението на вещите лица, най-вероятно, подсъдимата е можела да възприеме пешеходката от около 22,04 м. преди линията на пресичане на пешеходката, при дължина на опасната зона за спиране 36,62 м, поради което същата не е имала техническа възможност да избегне удара чрез спиране /3.5, 3.6, 3.8/.

Експертизата е определила, че от стъпването на пътното платно, до мястото на удара, пешеходката е изминала около 3,62 м , като дължината на опасната зона за спиране на автомобила при определената скорост 50,77 км/ч е 36,62 м. Пешеходката е попаднала в опасната зона, тъй като, когато за подс.Д. се е открила видимост към пешеходката, автомобилът е бил на разстояние от мястото на удара от около 22,04 м /3.5, 3.6, 3.8/. Скоростта на автомобила, при която при създалата се пътна ситуация подс.Д. би могла да избегне удара чрез спиране, е около 34,31 км/ч /3.9/.

Определено е, че най-вероятно водачът Д. е предприела своевременно спиране в момента, когато се е открила видимост към пешеходката /3.8/, както и че установените по пострадалата травматични увреждания биха могли да бъдат получени при скорост на удара в порядъка на 50 км/ч /3.10/. Разстоянието от мястото на удара до така приетото начало на кръстовището /там, където свършва разделителната триъгълна ивица с растителност между бул. „Ц.О" и ул. „Акад.А.С./ е било определено на около 54,80 м /3.13/.

Експертите са установили, че най-близката пешеходна пътека  от мястото на удара в посока към центъра на града,  е била на разстояние около 206 м. В обратна посока най-близката пешеходна пътека е на разстояние около 432м. /3.14/, като бул. „Ц.О" е път с предимство, определено със знак БЗ, а ул. „Акад.А.С." е път без предимство, определено със знак Б1 .

Във връзка с прегледа на пострадалата на 22.09. 2014г., експертите са предприели изследване на медицинските документи за извършените диагностициране и лечение на пострадалата. Същите са дали становище, че  липсват  данни за обусловено от предхождаща ПТП травма „контузия на главата" мозъчно сътресение и в този смисъл не би могло да се коментира поведението и здравословното състояние на пострадалата към времето на ПТП на 22.09. 2014г./3.11/.

По проверяваното дело е назначена и Комплексна СППЕ на гражданските ищци и частни обвинители Р.Й.М. и Д.Й.М.. Видно от фактическите констатации по същата, осв.Р.М. е цялостно ориентирана, като паметта и интелекта й са на ниво ниска норма. Налице са психични /депресивни/ симптоми с по-слаба интензивност в сравнение с първия преглед и изследване. Същата е житейски прагматично ориентирана, като я занимават теми, съответни за възрастта и социалния й статус. До известна степен е „изтласкала" или отбягва да си припомня травмиращите картини и спомена за майка си. С брат си спазват мълчаливо договор да не се задълбочават в тази тема. От първото КППО е прието че Р.М., с оглед на невротичната личностна структура, формирана в трудни условия, е уязвима към него момент към неблагоприятни житейски събития. Натрупаният опит не компенсира намалелите адаптивни способности. Прието е, че прогнозата е оптимистична в дългосрочен план при безпроблемно протичане на живота й в здраво партньорство. След предложено на осв.М. комплексно - психиатрично и психологично /психотерапевтично / лечение за повишаване на устойчивостта й за намиране на здрави, алтернативни стратегии в живота въпреки трудностите, същата е провела  краткотрайна терапия с медикаменти и консулт със специалисти и е декларирала, че се чувства „добре и спокойна към момента".

По отношение на осв. Д.Й.М. експертите са посочили, че същия е с „лека умствена изостаналост." Поради специфичното си развитие М.  има поведение да бъде воден и да делегира правата си на други лица. С възмъжаването /вероятно нарастване на социалната компетентност и влияния отвън/ се поражда у него стремеж към по-голяма самостоятелност и по-висок социален статус/по-скоро като подражание на харесван модел, отколкото като реални възможности/.  Участващото в изготвянето на експертизата вещо лице – невролог е посочило, че при осв.М. е отхвърлено наличието на епилепсия,като е отчетено че същия не се нуждае от допълнителна помощ в живота и може да се справя сам в ежедневието си.

  Повторната комплексна СППМЕ отчита и към този момент генерализирана тревожност по отношение на М. и невъзможност за рационална преработка на психотравмата, с неблагоприятна прогноза, че същата ще се хронифицира. Сочи се като изключитено необходимо комплексно психиатрично- и психологично лечение за повишаване на устойчивостта и намиране на здрави, алтернативни стратегии в живота. По отношение на М. вещите лица са посочили, че поддържат даденото си и в предходните експертизи заключение, че независимо от неприлагането на специфично лечение, психичното състояние на М. е благоприятно, като преживения дистрес ,  свързан с ПТП-то, при което е починала майка му е капсулиран, което теоретично дава възможност за предположението, че същия може да се актуализира при следващи неблагоприятни житейски събития за него. Вещото лице-невролог е отговорило и на поставения с експертизата въпрос свързан със същността на „мезодиенцефалната недостатъчност“. Прието е, че  последната е общо понятие, като повечето автори охарактеризират измененията като неспецифични и противоречиви. Най-често означава дефицит на активиращото възходящо влияние на мезодиенцефалната система. ЕЕГ не може да постави клинична диагноза. В конкретния случай е отхвърлено наличието на епилепсия, като по никакъв начин не може да се коментира по данните от ЕЕГ изследването способността на индивида да се справя с живота и изискванията му. Очевидно е, че Д.М. не се нуждае от допълнителна помощ в живота и може да се справя сам в ежедневието си.

По делото е назначена и СМЕ на подс.Д., с участието на логопед, предвид установяване наличието или липсата на говорен дефект на същата и ситуациите в които се проявява. Вещите лица са посочили, че при подсъдимата е  налице мозъчна дисфункция, която на невронно и праксично ниво продуцира заекване. Налице са синкенезии /излишни, съпътстващи речта движения/, трудности в подбора на думи. Вербалната комуникация е умерено ограничена.

Настъпилото ПТП е представлявало неочаквано събитие, значим стрес за подс.Д.. Същата е реагирала в началото с т.нар. астенична форма на страха /вцепеняване, невъзможност за вземане на решение/, но постепенно е предприела мерки за справяне със ситуацията, спряла е кола, като е помолила водачът да се обади на 112, поради невъзможност да говори плавно и достатъчно ясно. Заекването се е усилило в значителна степен. Дадените отговори на подс.Д. са достоверни и валидни, което се доказва и чрез количествените стойности в предложените психологични методики. Същата има потребност от специалист - психотерапевт за преработване на психотравмата от настъпилото ПТП и от специалист-психиатър, който да предложи за известен период от време, медикаментозно лечение поради настъпилото посттравматично стресово разстройство.

В хода на въззивното съдебно следствие, от настоящия въззивен състав, беше назначена повторна комплексна автотехническа и медицинска експертиза, чиито фактически констатации се различават съществено по основни въпроси от изслушаните до този момент АТЕ.

За да определи мястото на удара, експертизата е съобразила разстоянието, на което е било отхвърлено тялото от удара до мястото, където е намерено, което възлиза на 13,4м.От тези данни експертите са направили извода, че мястото на удара е било на пътното платно на подсъдимата както следва: по дължината на платното за движение: на около 5,1м преди т.А, а по ширината на платното около 7,6-7,8м вляво от десния край на платното. Видно от скицата към огледа на местопроизшествието и приложената към експертизата скица, всички обективни находки-петното от кръв, металните кутии, шапка, очила, обувка са се намирали в платното на движение на подсъдимата/дясното платно за движение на бул."Ц.О".Ето защо напълно необосновано е твърдението на предходната експертиза, че мястото на удара е бил в платното на ул."С.".

Вещите лица са определи времето, необходимо на пешеходката да измине разстоянието от момента на навлизане на платното за движение до мястото на удара/движейки се по най-краткия път/ на 7,94 сек.и времето, което е било  необходимо на същата да измине разстоянието от момента на навлизане в лентата на движение на автомобила на подсъдимата /дясната лента на бул."Ц.О"/до мястото на удара-2,06 сек.Тъй като по делото няма обективни данни л.а. на подсъдимата да е спирал преди удара, вещите лица са изчислили отстоянието на л.а.Ровър до мястото на удара в момента, в който пострадалата е навлязла в лентата, на Ц.О, по която се е движил автомобила на 28,6м. Това показва, че към момента, в който пешеходката е навлязла в лентата на Ровър, дистанцията между него и неустановения микробус е била не по-малко от 28,6м. Това е така, тъй като ако разстоянието беше по-малко, пострадалата следваше да бъде ударена от микробуса, а не от автомобила на подсъдимата.

Вещите лица са определили началната точка от  края на  високата растителност/вж динамична скица на заключението/.Когато пешеходката е започнала да навлиза в платното за движение, л.а. Ровър се е намирал от мястото на удара на около 110,3метра. Имайки предвид извършените замервания на място, вещите лица са определили, че пряка видимост към района на кръстовището се открива за подсъдимата от около 65,8 метра преди ориентира.Имайки предвид посоката на движение на процесния автомобил и неустановеното МПС преди него/по дясната лента на бул."Ц.О"/, последния не е закривал видимостта към платното за движение вдясно и подсъдимата е имала техническа възможност да наблюдава този пътен участък.Тъй като мястото на удара е определено на 5,1м.преди Ориентира,  видимостта на подсъдимата към това място е била не по-малко от 60,7метра.Пострадалата е изминала разстояние от 3,46м.от навлизането на пътното платно до откриването на видимост за водача на Ровър.Тъй като разстоянието между процесния автомобил и неустановеното МПС е била 28,6м., то същото не е закривало видимостта надясно за подс.Д. към пресичащата платното за движение пешеходка.

Имайки предвид изчислената опасна скорост на автомобила на подсъдимата-36,6м. и разстоянието, от което същата е имала видимост към пострадала-60,7м., вещите лица са дали заключение, че подсъдимата е имала техническа възможност да спре преди мястото на удара.

Подсъдимата е възприела реално пострадалата на около 13,1 м преди мястото на удара, тъй като за 1,6сек/времето да започне спиране/  със скорост 13,89м/сек, тя е изминала разстояние от 22,2метра, а автомобила е намерен на 23,5м след мястото на удара.Или подсъдимата е забелязала и започнала да реагира  пострадалата непосредствено преди удара.Ефективното спиране на л.а. Ровър е започнало на около 9,1м след мястото на удара/вж т.3.6 от заключението/.

Непосредствено преди удара, подсъдимата е продължавала своето движение по дясната лента на бул."Ц.О", като към момента на удара дясната част на Ровър е била на около 6м. от десния край на платното за движение.При огледа, предната дясна част е намерена на около 1,8м. наляво от десния край на платното за движение.Следователно след удара, л.а. на подсъдимата се е движил по дъговидна траектория направо и надясно/по дължина 23,5м., а по ширина-надясно от около 4,2м/.

Поради съществените различия с предходните експертизи, въззивния съд назначи арбитражна експертиза. Видно от нейното заключението, същото е сходно с това на предходната повторна експертиза по отношение на отстоянието на микробуса от автомобила на подсъдимата, видимостта на последната и момента, в който Д. е възприела пешеходката и е реагирала. Съдът възприе изцяло фактическите констатации на арбитражната експертиза, която е използвала по-нови научни методи и чието заключение е най-пълно, обосновано и кореспондира изцяло със всички обективни находки по протокола за оглед, както и събраните по делото доказателства.

 Изложените фактически положения въззивният съд прие за установени въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, експертни становища на вещите лица. Настоящата инстанция стъпи изцяло върху  фактическите констатации на арбитражната експертиза, които са сходни с повторната тройна експертиза/назначена и приобщена в хода на въззивното производство/.

Известно е, че експертизата е способ за проверка на доказателства чрез научни методи на изследване и изясняване на обстоятелства от предмета на доказване по делото. Причините съда да кредитира заключението на последната експертиза са, че същата е подробна, последователна, аналитична и добре научно обоснована. Всеки един от направените изводи писмено, графично и при разпита им в с.з. експертите разясниха и защитиха ползвайки научни методи и стъпвайки на обективните находки по делото. Според съдебната практика е "недопустимо при две противоречиви експертизи,без едната да е отхвърлена като некомпетентна и необоснована, да се решава въпроса с отговорността на дееца само въз основа на друга еднаква по вид, формат и числен състав експертиза"/вж Решение №531 от 21.12.2009г. по н.д.№498/2009г. на трето но.о на ВКС/. В този смисъл настоящия състав не кредитира предходните експертизи /на досъдебното производство и пред първоинстанционния съд, които са с еднозначни изводи/, поради тяхната необоснованост по следните съображения:

 

На първо място арбитражната експертиза е направила своите изводи, стъпвайки на всички обективни данни, отразени в протокола за оглед на местопроизшествието, изготвената скици и албум и данните на съдебно-медицинската експертиза. За да определи скоростта на автомобила на подсъдимата и мястото на удара, арбитражната експертиза първо е използвала емпиричната зависимост за контакт между автомобил и пешеходец-метода на Мартинес, която показва връзката между скоростта на автомобила в момента на удара при челен удар и мястото на достигане на тялото при контакта /който метод са използвали и предходните експертизи/. Съобразявайки данните за увреждане на автомобила "Ровър" и ръста на пострадалата, вещите лица са определили, че минимално възможната скорост на автомобила на подсъдимата е около 58км/ч/.Този извод е бил проверен чрез два научни метода: метода на Appel и чрез извършена компютърна симулация на удара между автомобила и пешеходката. При първия се използва емпиричен коефициент, получен по експериментални опити и статистически данни. Втората методика е описана в специализираната литература за идентификация на удар на пешеходец, като се моделира относителното движение на тялото на пострадалата спрямо автомобила с отчитане на възможното редуване на различните фази. Това се реализира с помощта на теоремите за изменение на количеството на движение и на кинетичния момент, като се прилага и теория на удара/вж заключение на л.8 и сл.от експертизата/. Типичната експертна задача при удар на пешеходец с помощта на механоматематично моделиране и компютърна симулация е да се възстанови относителното движение на тялото по време на контакта с автомобила, като се имат предвид неговите деформации и травмите на пострадалата/фиг.2 от експертизата/. По този начин според експертите с достатъчна точност се определя скоростта на автомобила към момента на удара и мястото на удара. Заключението на експертите е, че при определената скорост на движение на автомобила/58,7км/ч/ и приетата маса на пешеходката-65кг и ръст 1,55см "се получава едно добро съвпадение на механизма на удара с наличните по автомобила деформации и телесни увреждания на пострадалата". Разстоянието, на което е било отхвърлено тялото напред според двата метода е на средно възможното- 15,9м., а скоростта на автомобила в момента на удара /58км/ч/, минимално възможната. Скоростта на пешеходката е определена от векторния план на скоростите и към момент на удара е бил 1,4м/с или 5,04км/ч, което според статистическите данни и възрастта на пострадалата отговаря на "бърз ход". Въз основа на тези анализи е определено и мястото на удара, което се намира на 6,2м преди мерната линия и на 1,8-2,0м. вдясно от двойната непрекъсната линия, или на 2,0-2,2м от дясната граница на платното за движение /дясното платно на бул."Ц.О"/.Същото е сходно с определеното място на удара от предходната експертиза.

Видно от скицата към огледа на местопроизшествието и приложената към експертизата скица, всички обективни находки-петното от кръв, металните кутии, шапка, очила, обувка са се намирали в платното на движение на подсъдимата/дясното платно за движение на бул."Ц.О"/.Ето защо напълно необосновано е твърдението на предходните експертизи, че мястото на удара е бил в платното на ул."С.". Експертите изрично посочват, че ако място на удара се приеме в маркираната зона/каквото заключение са дали предходните експертизи/, крайното положение на покой на пешеходката не би съвпадало с установеното петно от кръв съгласно огледния протокол.

В съдебно заседание вещите лица разясниха различията в методите, които са използвали предходните експертизи и причините, на които се дължат различните фактически изводи. Първата причина е по отношение използваните от предходните експертизи "стандартни, класически подходи, които са описани в литературата": Скорост, определена на базата на разстояние на отхвърляне на тялото, ако е известно мястото на удара; вторият подход е според изследванията на американския изследовател Мартинес, който е твърде приблизителен и определя скорост в зависимост от мястото на счупване на предното стъкло. Последният е "твърде приблизителен, тъй като зависи много от конфигурацията на предната част на автомобила, като по метода се взема средностатистическа предна част за автомобил с торпедна част и зависи много от ръста на пострадалия".Този метод дава една приблизителна оценка, тъй като съвременните автомобили са с много голямо многообразие на конфигурацията на геометрията.На следващо място вещите лица по предходните експертизи са "приели мястото на удара, то не е изчислено, а от тук са определили разстоянието на отхвърляне на тялото, което определя скоростта".

Настоящата експертиза се базира на трети подход, според вещите лица най-точния-това е описаната компютърна симулация с конкретната конфигурация на процесния автомобил и конкретния ръст на пострадалата, отчитайки  и височината на обувките-2см. ."Местата на ударите в купето точно са фиксирани съгласно симулацията, така, че тялото да се движи спрямо автомобила, че да има съответствие с деформациите и травмите на пострадалата"/вж обяснения на в.л. проф.К. от с.з./.При този подход е постигнато пълно съответствие между произхода на травмите, локализацията на ударите в самото тяло и деформациите върху автомобила."Този метод е най-точния световен метод и много малко автори го притежават".Скоростта е изчислена с точност не по-ниска от ±3-4 км/ч и е определена на около 58км/ч. Едва след определяне скоростта на автомобила, вещите лица са определили и мястото на удара, знаейки разстоянието на отхвърляне на тялото при тази скорост. Вещите лица пояснява, че всички фактори като време, скорост на движение на автомобила и пешеходеца са ИЗЧИСЛЕНИ,А НЕ ПРИЕТИ, както предходните експертизи. В този смисъл арбитражната експертиза е стъпила на най-новите и точни научни методи. Съдът няма причина да не приеме за достоверни поясненията на вещото лице проф.К., който е и автора на учебника, от който са се ръководили и по който са работили предходните експертизи. 

Видно от заключението на предходните експертизи, при определяне на мястото на удара, същите са стъпили само и единствено на местоположението на плетената шапка, като въз основа на нейната траектория е определено и мястото на удара/вж експертиза на л.99 от НОХД№228/17г.на ВОС и двете експертизи на ДП/. Местоположението на шапката фигурира в протокола за оглед и скицата на 5м.преди ориентира/т.А/ и на 4,40 вляво от ориентира/т.А/,следователно същата е следвало да се намира върху пътната маркировка М-15. Видно обаче от снимковия материал, шапката се вижда в дясно от средата на дясната пътна лента на платното за движение на бул."Ц.О" /вж протокол за оглед и скица на л.10 - 12 от ДП/. От първите се установява нейното място в зоната на пътна маркировка М15, разделяща двете платна за движение на бул."Ц.О и "С.". Видно от снимковия материал/л.15-19ДП/ същата се забелязва извън маркировката М15- в средата на дясната пътна лента на платното за движение на бул."Ц.О"/вж снимка по средата на л.15. Съдебният състав не възприе констатациите на предходните експертизи досежно мястото на удара, защото експертите не са съобразили местоположението на нито едно от останалите обективни находки, както и свидетелките показания на лекаря/св.К./ за местонахождението на тялото, при пристигане на медицинската помощ. Неточното определяне на най-важния елемент –мястото на удара води и до неправилно определяне на отстоянието и видимостта между л.а. на подсъдимата и пешеходката.

На следващо място,при определяне мястото на удара, експертите от предходните експертизи са стъпили и на показанията, които подсъдимата е дала в качеството си на свидетел /л.69 от ДП на 24.09.2014г./. В тези показания подсъдимата е заявила, че "завивайки надясно и навлизайки в съседната дясна лента/по ул.С./ изведнъж видях една възрастна жена, обърната с лявото рамо към мен и веднага набих спирачките, ударът стана в тази четвърта лента". Т.е отправна точка за експертите при определяне мястото на удара са били показанията на подсъдимата, че удара е станала в лентата на ул.С.. Последните не могат да бъдат ползвани поради забраната на чл.118 от НПК.В с.з. на 30.05.2017г. подсъдимата е дала обяснения, че е предприела завиване надясно едва след като е видяла пешеходката и то с цел да избегне удара/вж показания на л.52-53 от делото/.Ето защо, отправните точки на вещите лица, при установяване на мястото на удара не могат да бъдат ползвани, а от тук и последващите изводи, които същите са направили са необосновани.

Няма спор по отношение на механизма на удара и с коя част на лекия автомобил на подсъдимата е осъществен същия. Всички изготвени до тук експертизи приемат /стъпвайки на травматичните увреждания на пострадалата и уврежданията по автомобила/, че "пешеходката е ударена с предната лява част на л.а."Ровър", след което тялото е контактувало с предния капак на автомобила и е достигнало до челното стъкло в долната му лява част, след което тялото е паднало встрани, на пътната настилка", като тялото на пешеходката по време на първоначалния удар е било обърнато с лявата страна към предната част на превозното средство. Експертите от арбитражната експертиза са описали движенето на тялото, съобразявайки Теоремата за изменение на кинетичния момент. "След първоначалния контакт с бронята на автомобила, в зоната на кръвонасядането на лявата подбедрица, тялото се премества относително към автомобила предвид своята инертност и силно се завърта около хоризонталната си централна ос с приближаване на главата към автомобила и отдалечаване на краката.По този начин тялото достига до предния капак, удря се и се плъзга по него.След това пострадалата достига с лявото си рамо до края на капака, главата се удря в предното стъкло и го чупи. Тялото се отделя от автомобила от лявата му страна и извършва полет, като пада на настилката и се плъзга и търкаля по нея.При падането тялото е осъществило и контакт с лявото странично огледало на автомобила, което е било увредено".

На второ място спорен между страните е въпроса за разстоянието на което се е движил описания от подсъдимата бял микробус, респ. видимостта на подсъдимата към пешеходката. Експертите по преходните експертизи са определили произволно дистанцията между автомобила на подсъдимата и движещия се пред нея микробус-5,респ.10м. "поради интензивния трафик по това време 16,59часа", при противоречиви данни на свидетелите. В същото време са дали три варианта на видимостта, като напълно необосновано са стъпили на най-краткото разстояние от 35,59м. от мястото на удара. Неясно защо, при видимост от 35,59м., подсъдимата според експертите е реагирала "своевременно" когато автомобила  бил на разстояние от 22,04 преди мястото на удара.  Не е ясно и защо не се възприема от експертите позиция 2 на л.а. на подсъдимата, при която видно от фиг.7 се открива видимост към дясното платно, където се е движила пешеходката. Субективната преценка на експертите, не почиваща на обективните данни по делото и научни методи правят заключенията на тези предходни експертизи необосновани.

Експертите от повторната и арбитражната експертиза /от въззивното производство/ са подходили изцяло научно и изводите са логично аргументирани. Правилно вещите лица са посочили, че началото на възникване на опасността за движение е правен термин. Ето защо, същите са дали няколко варианта спрямо мястото, на което се е намирала пострадалата.

Пешеходката е предприела пресичане на лентата за движение на подсъдимата, след преминаване на неизвестния автомобил /в противен случай удара би бил осъществен с микробуса, а не с автомобила на подсъдимата/. Изминатото от пострадалата разстояние от мястото на навлизане в лентата за движение на автомобила до мястото на удара е не по-малко от 2м. и е изминато за време от 1,43сек. Това време е близко по стойност на времето, необходимо на подсъдимата да реагира на опасността, като завърти волана надясно-1,4сек. При  относително равни скорости на движение на лекия автомобил на подсъдимата и неизвестния автомобил, дистанцията между двата автомобила се определя на 38,6м.,или в момента на навлизане на пострадалата в лентата за движение на подсъдимата, неизвестния автомобил се е намирал на 16м след геометричното положение на мястото на удара./вж т.4.5 от експертизата/. Реакцията на пострадалата след преминаване на задната част на неизвестния автомобил е за минимално възможно време-1сек. Разстоянието, което същата  е изминала от мястото на навлизане в лентата за движение на автомобила до мястото на удара е не по-малко от 2м. Това разстояние се изминава от пешеходката за време от 1,43сек., което е приблизително равно на времето на реагиране на подсъдимата чрез завъртане на волана надясно.

 За да бъде възможно пешеходката да достигне до мястото на удара, следва неизвестния автомобил да отмине геометричното разположение на мястото на удара, след което тя да предприеме пресичане. Дистанция между двата автомобила от 8-10м е технически невъзможна, тъй като това означава, че пешеходката би следвало да предприеме пресичане непосредствено с изравняване на задния габарит на неизвестния автомобил.

Подсъдимата е възприела опасността в момента, в който пешеходката е навлязла в платното `и за движение /дясната лента на бул."Ц.О"/ и е реагирала чрез завъртане на волана надясно. Времето за тази осъзната реакция е 1,4сек, за което време автомобила преминава разстояние от 22,5м.Следователно в момента на възприемане на опасността, автомобила на подсъдимата е бил на разстояние от около 22,5м от мястото на удара.При определената опасна зона при движение с 50км./ч 35м. и при 58км/ч от 42м, за подсъдимата не е съществувала техническа възможност да спре автомобила и да предотврати ПТП/вж динамичен модел на автомобила на ф.1 на л.20 от експертизата/.Траекторията на движение на автомобила и пешеходката до мястото на удара са показани в експертизата чрез симулация. Видно от изложения кинематичен анализ, подсъдимата не е имала техническа възможност да предотврати удара спрямо момента на навлизане на пешеходката в нейната пътна лента.

Вторият вариант на експертизата определя пешеходката като опасност за движението в момента, в който същата се е намирала на разделителната маркирана зона/и преди нея/. В този случай, вещите лица са категорични, че далечината на видимост на подсъдимата е по-голяма от опасната зона за спиране, т.е. пешеходката не попада в опасната зона за спиране на автомобила и подсъдимата е могла да намали скоростта и да спре преди мястото на удара."Реалната видимост за водачката спрямо пешеходката съгласно мащабната скица е по-голяма от опасната зона за спиране на автомобила.Ако се допусне, че пешеходката по време на движението си преди навлизане на платното за движение представлява предвидимо препятствие, тогава опасността за водачката възниква по-рано-преди пешеходката да навлезе на платното за движение. В този случай, водачката е имала техническа възможност да намали скоростта до технически безопасната, за да предотврати удара"/вж арбитражна експертиза/.

Вещите лица са дали две решения за предотвратяване на ПТП. Използвайки данните от изготвената компютърна симулация с отчитане на динамиката на движение на автомобила и пешеходката, първи вариант е предприемане намаляване на скоростта и спиране преди мястото на удара, а втория- при предприетите действия с разминаване на двата обекта. В последния случай скоростта на подсъдимата е следвало да бъде под 45км/ч.

При определяне механизма на произшествието и траекторията на движение на процесния автомобил и пешеходеца, предходните експертизи си служат с предположения, които не намират опора в данните по делото. Същите са приели за установено обстоятелството, че подсъдимата е променила своята траектория на движение след кръстовището на ул."С." и бул."Ц.О, като е "отклонила автомобила си надясно за да навлезе в най-дясната пътна лента, преминавайки през защрихован триъгълник на пътното платно". Видно от изложеното по-горе, няма данни за такова движение на л.а. на подсъдимата. В този смисъл последната е дала показания в качеството си на свидетел на л.69 от ДП, които не могат да бъдат ползвани поради забраната на чл. 118 от НПК. В с.з. пред първата инстанция подсъдимата е заявила, че е променила своята траектория непосредствено преди удара с цел да избегне пешеходката. Приетата траектория на автомобила на подсъдимата от предходните експертизи не кореспондира и с обективните находки по протокола за оглед на местопроизшествие, които изобщо не са били съобразявани от вещите лица. По същия начин вещите лица са приели, че пешеходката/пострадала/ е "прескочила" мантинелата, след което е предприела пресичане на пътното платно в зоната за защрихования триъгълник. Няма данни по делото за движението на пострадалата, преди същата да предприеме пресичане на пътното платно. В този смисъл приетото "прескачане" е предположение, което не почива на доказателствата.

Защитата на подсъдимата прави няколко възражения във връзка с изготвената арбитражна експертиза.Съдът намира същите за неоснователни по следните съображения.

На първо място се спори за приетите от вещите лица относително равни скорости на движение на двата автомобила, при определяне на дистанцията между тях. Видно обясненията на вещите лица, същите са приели това обстоятелство, изхождайки от обясненията на подсъдимата, дадени в съдебно заседание:"Движех се в колона от автомобили, като пред мен имаше бял микробус…напред имаше колона...Колоната се движеше, мисля, че нямаше задръстване, да спирам и да тръгвам, просто се движехме и пред мен имаше коли"/вж обясненията на подсъдимата, дадени в с.з. от 30.05.2017г./.При липса на други обективни данни, стъпвайки на обясненията на подсъдимата, вещите лица са използвали най-благоприятния за нея вариант.

На следващо място се възразява досежно определено място на удара на пешеходката в предното стъкло на  автомобила на подсъдимата. Видно от поясненията на вещото лице проф.К., същите са приели най-благоприятното за подсъдимата, при нисък ръст на пешеходката.От снимковия материал е видно, че на предното стъкло на автомобила се наблюдава паяжинообразна форма, т.е. ударен процес, който е в горната част на стъклото.Втори масивен удар се вижда и в долната част на стъклото. Вещите лица са приели втория удар, тъй като същото е в полза на подсъдимата. "Ако бяхме използвали само методиката на Мартинес, лично аз щях да приема скорост от 65км/ч., защото горната граница за нисък ръст е до 72км/ч.Симулацията показа скорост 58км/ч като минимално възможната".

Защитата счита, че експертизата си служи с предположения, приемайки, че пешеходката е изчакала 1 секунда, преди да предприеме пресичане на пътната лента на подсъдимата.Вещите лица поясняват, че са приели минимално възможното време, което е необходимо на човек да предприеме пресичане, без да се "блъсне в МПС, което се движи по улицата",т.е. те са приели едно предвидимо и логично издържано поведение на пешеходката."Ако приемете, че пешеходката се е забавила по време на движението си по платното за движение, техническата възможност на водачката да предотврати ПТП е още по-голяма"/вж пояснения на в.л./. Дори да се приеме, че пешеходката е предприела пресичане, без да забави своето движение/което противоречи на логиката, имайки предвид, че по улицата преминава МПС, което тя изчаква/, това не променя крайния извод по отношение видимостта на подсъдимата още когато пешеходката стъпва на пътното платно.

 От всичко изложено до тук, настоящия състав намира, че заключението на  вещите лица по арбитражната експертиза е научно обосновано, мотивирано и логично, поради което го възприе изцяло. От същото може да се направи извода, че със скорост от 58км/ч, подс.Д. е имала обективната възможност да види пострадалата, когато същата се е намирала  върху щрихованата част/ или преди да стъпи на нея/, както и техническата възможност да намали скоростта и да спре лекия автомобил Ровър преди мястото на удара. Удара е настъпил, тъй като подсъдимата е закъсняла със своята реакция да започне спиране.

По отношение на намиращите се в района на произшествието пешеходни пътеки, пътна маркировка и знаци няма различие в заключенията на експертизите.На бул."Ц.О " на разстояние 440м. преди и 210след мястото на ПТ е имало обозначени пешеходни пътеки.

Няма различия в експертизите  и по отношение на обстоятелствата дали претърпяните от пострадалата травми на 19.09.2014г. са повлияли на нейната възможност правилно да възприема заобикалящата я среда и да реагира адекватно, както и дали същите се намират в пряка причинно-следствена връзка с получените при процесното ПТП травми и смъртта на пострадалата.При предходен инцидент на 19.09.2014г. пострадалата е получила контузия на главата, което не е нарушило възможността и да възприема околната среда и да реагира адекватно. Съобразявайки получените травми на 19.09.2014г., вещите лица са дали заключение, че  същите нямат отношение към настъпилия смъртен изход, когато са установени тежки травматични увреждания  в областта на главата, гръдния кош, горни и долни крайници.

От изложеното следва да се направи извода, че единствено получените вследствие удара на автомобила на подсъдимата травми  са в причинно следствена връзка с настъпилия летален изход.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

 

От така изложеното настоящия състав намира за безспорно установено, че на 22.09.2014г. в гр.Варна, при управление на МПС- лек автомобил "Ровер 214" с рег.№В 99 31 РС подсъдимата М.И.Д. нарушила правото за движение по пътищата на чл.20,ал.2,изр.2 от ЗДВП- водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и по непредпазливост причинила смъртта на Митка Стоянова Тодорова, с което осъществила състав на престъпление по чл.343,ал.1,б."в" във вр. с чл.342,ал.1 от НК.

Видно от изменението на обвинението, направено в съдебно заседание на 28.07.2017г., на подсъдимата са вменени нарушения на три правила за движение -чл.15,ал.1, чл.20,ал.2 от ЗДвП и чл.65 от ППЗДвП.

От възприетите фактически обстоятелства се установява, че подсъдимата е напуснала своята пътна лента непосредствено преди удара, с цел да избегне същия. Тогава тя е навлязла в пътната маркировка М15, намираща се на продължението на платното на ул."С.". До момента на удара, подсъдимата се е движила праволинейно в дясната пътна лента на бул."Ц.О". Ето защо, подсъдимата не е нарушила правилото на чл.15 от ЗДвП,  според което на пътя, водачът на пътното превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна пътна лента, като и на чл.65,т.5 от ППЗДвП-коси успоредни линии- забранена за движение на ППС. Навлизането на лекия автомобил на подсъдимата в пътната лента на "С.", респ. в маркировката М15 е станало преди удара, с цел неговото предотвратяване. В този смисъл същото не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат. По тази причина подсъдимата беше оправдана по това `и обвинение.

Настоящият състав намира, че подсъдимата е нарушила правилото на поведение на чл.20,ал.2,изр.2 от ЗДвП-водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението,т.н. "непредвидима опасност". При нея опасността възниква внезапно и в границите на избраната скорост се въвежда задължение за намаляване или спиране, с оглед избягване настъпването на ПТП. Това нарушение е възможно, ако водачът е изпълнил задълженията си по изр.1 на ал.2 , което регламентира т.н."предвидима опасност". По делото бяха събрани доказателства, че пътната обстановка е била спокойна, пътната настилка суха, видимостта отлична, липса на спрели автомобили или други, ограничаващи видимостта, липсвали в близост и пешеходни пътеки, както и спирки на градския транспорт. Няма спор в практиката, че двете разпоредби не могат да се прилагат заедно.

По правило никой участник в пътното движение не е длъжен да очаква неправомерно поведение от друг такъв. Действително в конкретния случай пострадалата е пресичала платното за движение на неразрешено за това място, което следва да се отчете като съществено съпричиняване на престъпния резултат.Пешеходката е станала опасност за движението в момента, в който същата е стъпила на платното да движение, а не в пътната лента на подсъдимата, тъй като в този момент последната е имала обективна възможност да забележи нейното поведение и намерението `и да пресече. Задължението на водача на МПС да вземе предписаните му от чл.20,ал.2,изр.2 от ЗДвП мерки за намаляване на скоростта не е възникнало когато пешеходката е пресякла разделителната /маркирана/ линия, навлизайки в заетата от подсъдимата пътна лента. Това е станало в един предходен момент, когато подсъдимата е могла реално да възприеме намиращата се на пътното платно пешеходка, в който момент тя е била достъпна за възприемане според заключението на експертите. Въпреки обясненията на подсъдимата, че е възприела пострадалата едва когато последната е навлязла в нейната лента за движение, фактите сочат, че движейки се по прав участък от пътя, при липса на ППС закривайки нейната видимост, тя е имала техническа възможност да възприеме пострадалата от разстояние далеч  надхвърлящо параметрите на опасната зона за спиране. Именно в този момент подсъдимата е следвало да реагира и изпълни вменените и от закона задължения. Ако беше сторила това, същата би предотвратила ПТП. Обстоятелството, че подсъдимата е възприела пострадалата в един по-късен момент, не се е дължало на обективни пречки, а на неизпълнение на задължението и да следи като водач цялостната обстановка на пътя. Фактът на наличието на пешеходец на пътното платно, независимо дали се движи, или е заел статично положение върху маркираната зона е правил пътната обстановка критична.В този смисъл е и постоянната съдебна практика: ТР №28/84 на ОСНК на ВС;Решение № 482 от 2.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 1358/2015 г., I н. о.;Решение № 518 от 14.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 562/2009 г., I н. о.; НК,Решение № 473 от 16.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1536/2014 г., II н. о., НК и др.  

 

 

 

 

Неоснователни са възраженията на частното обвинение, че намирайки се в зоната на маркировка М15, пострадалата се е намирала на безопасно място. Посочената маркировка, представляваща коси успоредни линии за обозначаване на пътен участък, забранен за движение на превозни средства не е "остров на безопасност" и не попада в категорията места, където е разрешено преминаването на пешеходци. Винаги когато пешеходец предприеме пресичане на пътното платно не на определено за това място/пешеходна пътека/, той е препятствие за движението и всеки водач е длъжен да предприеме незабавно мерки за неговото предпазване, чрез намаляване на скоростта на управлявания от него автомобил или спирането му. Наличието на пешеходец на пътното платно задължава водачите да предвидят евентуално навлизане в тяхната лента за движение и да шофират с повишено внимание, като опасността ще бъде преодоляна щом пешеходеца освободи пътния участък по който се осъществява движението и премине на тротоара или банкета/вж Решение №964/77г., по н.д.№804/77г. на трето н.о., Решение №117/86г. по н.д.№58/86 на трето н.о. и Решение №308/87г. по н.д.№270/87г. на трето но./.

На следващо място настоящия състав следва да отбележи, че приемането на нови фактически положения /траекторията на движение на лекия автомобил на подсъдимата и мястото на удара/ са в правомощията на въззивната инстанция и същите не съставляват съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението и не налагат прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление/чл.287 от НПК/. Въззивния съд може да установява нови фактически положения /чл.316 от НПК/, когато приетата за установена фактическа обстановка почива на събраните и проверени по делото доказателства. Изменение на обстоятелствената част на обвинението е налице, когато на подсъдимата не са `и предявени по съответния процесуален ред всички обстоятелства, върху които се изгражда обвинението и същите имат значение за определяне на фактическия състав на престъплението и правната му квалификация. Изменението е съществено, когато се влошава наказателноправното положение на подсъдимата и са необходими нови усилия за организиране на нейната защита.Т.е. установените нови факти и обстоятелства следва да са в границите, очертани в обвинителния акт и не засягат някои от елементите на обективната или субективната страна на престъплението. В случая приемайки правомерно движение на подсъдимата по дясната лента на бул."Ц.О" се облекчава наказателното положение на подсъдимата, тъй като отпада нарушение на правилото на чл.15,ал.1 от ЗДВП и чл.65 от ППЗДвП. Същото кореспондира изцяло и с дадените от нея обяснения пред първоинстанционния съд. Промяна на мястото на удара /от зоната на М15 в дясната пътна лента за движение на подсъдимата/ не променя нито правната квалификация, нито приложението на материалния закон. Точно обратното. Отпада отговорността за нарушаване на две правила за движение по ЗДвП.

Първоначалното обвинението на подсъдимата е по чл.343,ал.1,б."в" във вр. с нарушение на три правила за движение по пътищата, квалифицирани по  чл.15,ал.1 и чл.21,ал.1 от ЗДвП и чл.65 от ППЗДвП. В с.з. на 28.07.2017г. първоинстанционния съд е допуснал поисканото от представителя на Окръжна прокуратура изменение на обвинението, като е коригирал квалификацията на нарушението по чл.21,ал.1ЗДвП с такова по чл.20,ал.2 от ЗДвП. Това обвинение само по себе си е с недопустима конструкция, тъй като е безспорно в практиката, че кумулативно нарушение на правилата на чл.20,ал.2 изр. 1 и изр.2 от ЗДВП е недопустимо. Изложеното нарушение обаче може да бъде преодоляно и от възивната инстанция, чрез правилно приложение на материалния закон.

От изложеното по-горе се установява, че подсъдимата се е движила с неразрешена за този пътен участък скорост-58кв./ч /за което нарушение няма обвинение/ и с тази скорост същата е имала техническата възможност да възприеме пострадала, когато същата е навлязла в платното за движение,респ. в маркираната зона, което разстояние е надхвърляло значително опасната `и зона за спиране, да намали скоростта и да спре, като по този начин предотврати удара. Ако подсъдимата не е възприела своевременно пешеходката на пътното платно, това не се дължи на обективни пречки, а на неизпълнение от нейна страна на задължението като водач на ППП във всеки момент да следи обстановката по пътя.

Възражението на защитата на подсъдимата, че движещото се пред нея ППП е ограничавало нейната видимост беше обсъдено по-горе. Дори МПС да е ограничавало нейната видимост, което не беше възприето, подсъдимата е следвало да се движи със скорост по-малка от 50 км /под 45км/ч според експертите/ предвид възможността за внезапно възникване на пътна опасност, на която същата не би могла да реагира адекватно с тази максималнодопустима за градски условия скорост. 

От изложеното е видно, че подсъдимата виновно е нарушила разпоредбата на чл.20,ал.2, изр.2 от ЗДвП, което нарушение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и съставомерния резултат.

Постоянна и последователна е съдебната практика, че деянието на водача не може да се третира като случайно, когато опасността не е възникнала внезапно в опасната му зона за спиране и ударът е бил технически непредотвратим, а в един предходен момент, когато той е могъл да я възприеме и е бил длъжен да реагира, но не е сторил това. Водачите на МПС са задължени да предвидят, че когато един пешеходец е предприел пресичане на пътното платно, той представлява опасност за движение. Тогава по силата на чл.20,ал.2,изр.2 от ЗДвП е длъжен да вземе необходимите мерки за безопасност като намали скоростта или спре, за да не настъпят съставомерните по чл.343 от НК последици. В този смисъл не е налице случайно деяние по чл.15 от НК, тъй като подсъдимата сама се е поставила в невъзможност да действа ефективно.

От субективна страна подсъдимата е действала при условията на небрежност- не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвид, имайки предвид спокойната обстановка на пътя и познаване на управляваното от нея МПС.

Налице е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходката, която е нарушила правилата за движение по чл.113 от ЗДвП преминавайки пътното платно на необозначено за това място /пешеходна пътека/. Независимо, че ударът е настъпил  извън опасната зона за спиране на подсъдимата, налице е независимо съпричиняване. От значение е отговора на въпроса дали действието на пешеходеца се явява такава обективна предпоставка, без която престъпния резултат не би настъпил. В конкретния случай, ако пострадалата не се намираше на пътното платно, предприемайки пресичането му на необозначено за това място, до транспортно произшествие не би се стигнало. Следователно е налице значително съпричиняване от страна на пострадалата на настъпилия вредоносен резултат.

Оказването на помощ не следва да се обсъжда в конкретния случай, тъй като съгласно константната съдебна практика помощта следва да бъде необходима,т.е. същата да е оказана на жив човек и да е насочена обективно към спасяване на живота и запазване здравето на пострадалия.

По наказанието.

При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази като смегчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимата, младата и възраст, продължителния период на протичане на наказателното производство не по вина на подсъдимата и  съпричиняване в значителна степен на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Като отегчаващо следва да се приеме управление на МПС със скорост, която надхвърля допустимата за този пътен участък и с по-малка тежест- съставен акт на подсъдимата през 2014г. Изложеното не характеризира подсъдимата като лице със завишена обществена опасност. Що се отнася до обществената опасност на деянието, същата е съобразена от законодателя при определяне на санкцията по чл.343,б."в" от НК. При определяне на наказанието следва да се отчете конкретната тежест на деянието с оглед неговата специфика и данните за личността на дееца, които ще обусловят точната мярка за наказателно въздействие. В случая не е налице по-висока степен на обществена опасност на деянието, имайки предвид, че подсъдимата е нарушила само едно правило за движение по пътищата, макар същото да е със значителна тежест и настъпилия противоправен резултат. Чистото съдебно минало и изразеното искрено съжаление следва да се отчетат като смегчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи и ниската степен на обществена опасност на подсъдимата. Като такова следва да бъде ценено и съпричиняването на престъпния резултат от страна на пострадалата.

Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция намира, че са налице предпоставките на чл.55, ал.1,т.1 от НК за определяне на наказание под най-ниския размер, тъй като и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимата престъпление. Ето защо определи неговия размер на една година и шест месеца "лишаване от свобода". Същият е достатъчен за оказване на предупредително въздействие на обществото за въздържане от подобни прояви и реализиране на индивидуалната превенция спрямо подсъдимата.

По отношение начина на изтърпяване на наказанието съдът съобрази следното. Налице са формалните предпоставки за приложението на чл.66 от НК. Докато първите две предпоставки на чл.66 от НК са обективни, третата е свързана с всеки конкретен случай и особеностите на дееца. Затова законодателят е поставил акцент върху индивидуалната превенция на наказанието, при обсъждане на възможностите за отлагане на неговото изтърпяване. Правилната оценка на изложените обстоятелства определя, че за постигане целите на специалната превенция  и преимуществено за поправянето на подсъдимата не е необходимо наказанието "лишаване от свобода" да бъде изтърпяно реално. Изолирането на същата от обществото и поставянето `и в затворническа среда не би имало поправителния и превъзпитателен ефект, целящ от закона, тъй като характеристиката на самия деец сочи на възможност за постигане на тези цели докато е на свобода. Ефектът на наказанието може да бъде постигнат с отлагане на изтърпяване на наложеното наказание за изпитателен срок, в който подсъдимата следва да се въздържа от престъпно поведение и да коригира своето поведение към спазване на правилата за движение. Действително вредоносния резултат е тежък, променена е съдбата на цяло едно семейство, загубило майка и опора в семейството. Преценката за личната опасност на дееца обаче не може да се основава единствено върху тежестта на съставомерния резултат. В същото време, изолирането на подсъдимата от обществото не би постегнало целите на наказанието. Деянието остава изолиран случай в живота `и, а водения срещу нея наказателен процес и ангажиране на наказателната и отговорност е изиграл своята поправителен ефект. Смисъла на отлагането не е да репарира причинените вреди, а да се поправи и превъзпита дееца.По този начин би се постигнала и генералната превенция за въздействие върху останалите членове на обществото.

Съдът намира, че изпитателен срок от три  години е достатъчен за нейното поправяне и превъзпитание към спазване на правилата за движение.За това съществена роля ще изиграе и наказание по чл.343г от НК-"лишаване от право на правоуправление". От данни по делото е видно, че подсъдимата е водач на МПС със сравнително малък стаж-9 години и едно нарушение. В този смисъл определянето на срок от три години е достатъчен да я възпре от извършване на нови нарушения на правилата за движение.

 

По гражданския иск.

С молба от 02.12.2015г. по НОХД№1514/2015г. пострадалите Р.М. и Д.М. са предявили граждански иск срещу подсъдимата М.  Д. за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка Митка Тодорова, в размер на по 40 000лв. за всеки един от тях.

Видно от представените по ВНОХД№472/16г. на ВАпС документи,приобщени към доказателствения материал от ВОС в с.з. от 30.05.2017г./л.24/, на 14.05.2015г. пострадалите лица са сключили извънсъдебно споразумение със Застрахователя /ЗК "Олимпик"/, по силата на което са се споразумяли, последния да им изплати обезщетение на причинени неимуществени вреди, в резултат на ПТП, в размер на 60000лв. за всеки един от тях/вж споразумение на л.15 от ВНОХД/.В посоченото споразумение,уговорената сума покрива изцяло претърпените неимуществени вреди и тези, които би търпяло в бъдеще във връзка и по повод настъпилото застрахователно събитие и нямат други претенции към застрахователя.В т.7 на същата е уговорено, че в случай на каквото и да е било неизпълнение на това споразумение от страна на застрахователя, увредения има право да се обърне към съда, в който случай има право да търси и по-висок размер на обезщетението.

Представени са две електронни писма от пострадалите до Застрахователя от които е видно, че макар и със закъснение последния е изплатил на лицата уговорената сума от по 60 000лв.-общо в размер на 12000лв., но не и дължимите лихви за забава, уговорени от датата на ПТП.

Съгласно ТР№1/2016г. от 30.01.2017г. на ОСГТК на ВКС, пострадалия няма право да получи обезщетение от деликвента над изплатеното от застрахователя обезщетение, въз основа на постигнато споразумение, в което увредения е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда.В мотивите на решението изрично е посочено, че при сключване на извънсъдебно споразумение между пострадалия и Застрахователя, с което те са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, увреденото лице няма право да търси репариране на същите вреди отново по съдебен ред както от застрахователя по чл.432,ал.1 от КЗ, така и от деликвента по чл.45 от ЗЗД. Валидно сключеното споразумение е израз на волята на страните да уредят възникналото правоотношение относно обезщетение за претърпени вреди от непозволеното увреждане. Неудовлетворена вреда от сключеното споразумение ще бъде налице, ако същите не са били предмет на споразумението/новонастъпили, или при нищожност или унищожаемост на споразумението/. В този смисъл подписаната извънсъдебна спогодба със застрахователя ПОГАСЯВА правото на пострадалите да претендират по съдебен ред обезщетения над изплатените им по спогодбата суми. Видно от предявения иск, не се твърди за новонастъпили неимуществени вреди, които не са уговорени със споразумението. Претенцията на пострадалите стъпва на неизпълнение от страна на застрахователя на споразумението, който не е  изплатил в срок /един месец/ уговореното обезщетение. По делото не са представени документи за плащане, от които да се установи какво е заплатил застрахователя-дали главница или лихви/както твърди защитата/.Видно от второто писмо от 20.07.2015г./изходящо от пострадалите/, уговорената сума, представляваща обезщетение на причинени неимуществени вреди от ПТП, в размер на 12000лв. е била платена от застрахователя.В този смисъл пострадалите нямат право на предявят иск за същите вреди и спрямо подсъдимата, тъй като двата иска не са алтернативни, съществуват успоредно като конкуриращи се права и се погасяват в един и същи момент след окончателното удовлетворяване на увреденото лице/вж ТР/. По отношение на твърдението за неплатени лихви от застрахователя, за което не са представени доказателства по делото, пострадалите лица биха могли да потърсят своите права по съдебен ред, но само от застрахователя, който е страна по споразумението.

Водим от горното съдът намира, че искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Подсъдимата беше осъдени за заплати направените по делото разноски, на осн. чл.189,ал.3 от НПК.

По изложените съображения, съдът постанови своята присъда.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

        2.