Р Е Ш Е Н И Е

17

24.01.2018 г. гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в публично съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в следния състав:

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКО ЯНКОВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

                                                                         СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

 

Секретар ПЕТРАНКА ПАСКАЛЕВА

Прокурор СТАНИСЛАВ АНДОНОВ

като разгледа докладваното от  съдия Денева 

ВНОХД  № 239  по описа за  2017 г. по описа на АС-Варна  

 

 

 

Производството е образувано по жалба на адв.Ю.Р., защитник на подс.М.М.М., по жалба на адв.Ж.Ж. от ШАК, повереник на гр.ищци и частни обвинители – Н.Т.И., Л.Ф.Л., Г.Ф.Л. и С.Ф.Л.,***/2017 г., постановена на 09.05.2017 г., с която подс.М.М. е бил признат за виновен в това, че на 28.06.2016 година в гр.Шумен причинил на Ф.Х.С.от същия град смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена на 07.05.2016г. в гр.Шумен средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.124, ал.1, пр. второ от НК и чл.58а от НК е осъден на 3 - три години и 4 – четири месеца “лишаване от свобода”. Съдът е определил първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието.

Осъдил е подсъдимия М.М.М., ЕГН – **********, да заплати на Н.Т.И., ЕГН - ********** ***, съпруга на пострадалия, сумата от 16 000 - шестнадесет хиляди лева, на Л.Ф.Л., ЕГН - **********, син на пострадалия, от гр. Шумен, ул. “Цар Освободител“ № 149,  сумата от 8 000 – осем хиляда лева, на С.Ф.Л.,  ЕГН - **********, син на пострадалия, от гр. Варна, ул. “Хан Кубрат“ № 9,  сумата от 8 000 – осем хиляда лева и на Г.Ф.Л. В., ЕГН - **********, дъщеря на пострадалия, от гр. Шумен, ул. “Цар Освободител“ № 149, сумата от 8 000 – осем хиляди лева, като обезщетения за причинени им неимуществени вреди, произтичащи от деликт, ведно със законната лихва върху тези суми считано от 28.06.2016 година, както и разноски по делото в размер на 500 – петстотин лева.

Съдът е отхвърлил гражданските искове в останалата им част до предявените размери като недоказани.

Съдът е осъдил подсъдимия да заплати направените разноски по делото, както и д.т. върху уважените гр.искове.

Съдът се е произнесъл относно веществените доказателства.

Недоволен от така постановената присъда е останал подс.М., като в подадената жалба се сочи, че не е доволен от постановената присъда в частта относно размера на наложеното наказание. Моли настоящата инстанция да намали същото до размер позволяващ приложението на чл.66 ал.1 от НК.

Недоволни от така постановената присъда са останали и гр.ищци и частни обвинители, като с подадената жалба се иска увеличаване размера на наложеното наказание, а така също и гр.искове да бъдат присъдени в първоначално поискания размер.

Производството по делото е протекло пред първата инстанция по реда на глава двадесет и седма и е установена следната фактическа обстановка:

 

 Свидетелят  Р.А.стопанисвал обществена тоалетна, находяща се на Кооперативния пазар в гр.Шумен, по силата на сключен договор с Община-Шумен. Той бил инвалид с протеза на десния крак. Св.А. седял в преддверието на тоалетните на стол, пред който имало масичка, за да събира такса от посетителите.

На 07.05.2016 г., около 16,30 ч., пострадалият  Ф.Х.С.посетил обществената тоалетна. На излизане,  св.А.  поискал от пострадалия С.да плати съответната такса от петдесет стотинки, но последния отказал.  На пазара, пред вратите на тоалетната, между двамата възникнал конфликт. Св.А. хванал постр.С.за палтото и настоял да си плати таксата. С.отново отказал и го блъснал с две ръце в областта на гърдите, от коетоА.паднал по гръб на земята и започнал да вика. Около тях се събрали хора.

Дошла и съпругата на св.А.– св. Г. А.а, която в това време чистела тоалетните. А.а извикала стоящия наблизо подсъдим М., който заедно с жена си продавал дребни вещи на сергия на Кооперативния пазар, за да разтърве изпадналите в пререкание двама мъже. ДокатоА.се опитвал да стане, подсъдимия М. застанал между двамата, като в това време пострадалият С., избутан от св.А.а, си тръгвал. В този момент подсъдимия М. го ударил с юмрук в областта на  главата. От удара пострадалият паднал на земята, като при падането, ударил главата си в плочките на земята и изпаднал в безсъзнание. Транспортиран бил по спешност в ОАИЛ към МБАЛ гр.Шумен. Независимо от проведеното, в съответствие с медицинските стандарти и добрата медицинска практика адекватно лечение, и усилията на лекарите,  пострадалият починал в болницата на 28.06.2016г.

         Страните не спорят по така установената и приета фактическа обстановка от първата инстанция, която изцяло се споделя и от настоящата такава.

Производството по делото е протекло по съкратената процедура, предвидена в НПК по гл.ХХVІІ. Подсъдимия е признал всички факти и обстоятелства по делото, както и вината си.

         С подадената жалба се иска намаляване размера на наложеното наказание с приложението на чл.66 ал.1 от НК.

         С жалбата на гр.ищци и частни обвинители се изразява становище, че присъдата е явно несправедлива, като се иска увеличаване размера на същата, а така също и гр.искове да бъдат уважени в размер, поискан от страните.

         По делото е назначена СМЕ, от заключението на която е видно, че пострадалия Фахредин С.е получил травматични увреждания, които са в пряко причинно следствена връзка с настъпилата смърт- средна телесна повреда, състояние временно опасно за живота.

         Настъпилата смърт на С.е в резултат на нанесена умишлена средна повреда, причинена от подс.М., като по непредпазливост е причинил смъртта му.

          В с.з. при разглеждане на делото защитата на подсъдимия поддържа подадената жалба и моли съда да намали наложеното наказание и приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК и потвърди присъдата в гражданско осъдителната й част.

         Повереника на гр.ищци и частни обвинители в с.з. поддържа подадената жалба, моли настоящата инстанция да увеличи размера на наложеното наказание в рамките на максималния такъв. Моли гр.искове да бъдат уважени, така както са предявени пред първата инстанция.

         В с.з. частните обвинители и гр.ищци-И., Л.Л. и Ст. Л. поддържат казаното от адвоката им.

         Съдът след като се запозна с материалите по делото счита, че спор по фактите и обстоятелствата не е налице. Подсъдимия е признал вината си и поради което производството е по съкратената процедура, като се спори по размера на наложеното наказание и начина на изтърпяване на същото.

         Съдът счита, че жалбата на подсъдимия и направените искания относно наложеното наказание по вид и размер не са основателни и същите не следва да бъдат уважавани по следните съображения:

         На първо место следва да се отбележи, че подсъдимия е бил осъждан не еднократно и реабилитиран, но последното му осъждане е било по НОХД №204/2008 г. на РС-Шумен, присъдата е влязла в сила на 29.07.2008 г., наложеното наказание е глоба, която видно от доказателствата по делото не е изплатена, поради и което същия не би следвало да се приеме, че е с чисто съдебно минало. Останалите осъждания не влияят на квалификацията на деянието, но следва да бъдат отчетени, като отегчаващи вината обстоятелства, а именно, като характеристични данни. Предвид на което първата инстанция е приела, че подс.М. към момента на извършване на деянието по настоящото дело се счита за осъден.

         По делото е назначена СМ-психиатрична експертиза, както на ДП, така и от настоящата инстанция. Вещото лице изслушано от съда при разглеждане на делото и след като СПЕ бе приета от съда се констатира, че подс.М. към момента на извършване на деянието е бил в състояние да разбира смисъла и значението на извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си, а така също и към настоящия момент също.

         Първоинстанционния съд е определил размер на наложеното наказание след приложението на чл.58а от НК –три години и четири месеца, като е постановил същото да бъде изтърпяно при общ режим. Така наложеното наказание не би следвало да се приеме, че е несправедливо, тъй като е за извършено престъпление по чл.124 ал.1 от НК и макар да е причинена смърт по непредпазливост, то тя е в резултат на умишлено нанесена средна телесна повреда, която е допринесла до настъпване на смъртта на пострадалото лице и не би могло да се приеме, че настъпилия вредоносен резултат, за наследниците на Ф.С., от това престъпление не е тежък.

Наложеното наказание по вид и размер е съотносимо на извършеното от подсъдимия престъпление. Същото е постановено да бъде изтърпяно ефективно, след като съдът е взел предвид смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и правилно е преценил, че не следва да бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК. Настоящата инстанция също счита, че не е налице превес на смекчаващи вината обстоятелства, а така също не е налице и изключително такова за да бъде приложена посочената разпоредба, което да налага, наказанието да бъде определено под минимума, предвиден в законовата норма за това престъпление. Съдът след като е преценил степента на обществена опасност на деянието и дееца е определил и съответното наказание, което по смисъла на чл.36 от НК би изпълнило целите на наказанието.

Предвид гореизложеното съдът счита, че чрез приложението на института на условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК също не биха постигнати целите на наказанието, поради и което жалбата на защитата на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение.

Жалбата на частните обвинителни и гр.ищци е основателна в частта, с която е определен размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, причинени от подсъдимия.

Съдът счита, че определения размер на гр.искове е занижен, а настъпилия вредоносен резултат от престъплението за тях е трагичен. Загубата на съпруг, с който си преживял 46 години е изводимо, че би разчитал на него и в старините си. След настъпилата смърт на пострадалия, тази връзка и надеждата от същата е била прекъсната, поради и което съдът счита, че размера на определения гр.иск от 16 000 лева е прекомерно занижен, като същия следва да бъде увеличен на 45 000 лева /четиридесет и пет хиляди лева/.

Относно децата на пострадалият съдът счита, че след като първоинстанционният съд се е позовавал на това, че не са събрани доказателства по делото за техните взаимоотношения приживе между тях и починалия и го приема като критерий за да определи размера на гр.искове, но не е сторил това, не би следвало да се тълкува в ущърб на наследниците му. От обстоятелството, че те са пълнолетни и са устроени самостоятелно, не следва извод, че тяхното страдание и скръб по загубата на баща им е по лека.

Предвид гореизложеното съдът счита, че следва да бъде увеличен размера на гр. искове по отношение на децата на починалия от по 8 000 лева на 40000 лева /четиридесет хиляди лева/ за всеки един от тях.   

Водим от гореизложеното съдът счита, че присъдата на Ос-Шумен следва да бъде изменена в частта относно определения размер на гр.искове, а в останалата част потвърдена.

При извършената служебна проверка, съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да водят до отмяна на съдебния акт, поради което и на основание чл.334 т.3 от НПК вр. чл.337 ал.3 от НПК и чл.338 от НПК съдът

 

 

                       Р   Е   Ш   И

 

ИЗМЕНЯ присъда №16 от 09.05.2017 г. по НОХД №101/2017 г. по описа на ОС-Шумен в гражданско осъдителната част, с която са били присъдени гр.искове, като  ги УВЕЛИЧАВА както следва:

За гр.ищец-Н.Т.И., ЕГН -********** от 16 000 лева /шестнадесет хиляди лева/ УВЕЛИЧАВА на 45 000 лева /четиридесет и пет хиляди лева/.

За гр.ищец-Л.Ф.Л., ЕГН-********** от 8 000 лева /осем хиляди лева/ УВЕЛИЧАВА на 40 000 лева /четиридесет хиляди лева/.

За гр.ищец-С.Ф.Л., ЕГН-********** от 8 000 лева /осем хиляди лева/  УВЕЛИЧАВА на 40 000 лева /четиридесет хиляди лева/.

За гр. ищец-Г.Ф.Л., ЕГН-********** от 8 000 лева /осем хиляди лева/ УВЕЛИЧАВА на 40 000 лева /четиридесет хиляди лева/.

ОТХВЪРЛЯ гр.искове до първоначално предявения размер, като недоказани.

ОСЪЖДА подс.М.М.М., ЕГН ********** да заплати сума в размер на 6 600 лева /шест хиляди и шестстотин лева/, представляваща държавна такса, върху уважения размер на присъдените гр.искове.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

Решението подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: