Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 173/17.09.2018година              Град  Варна

 

                         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд                                 наказателно отделение                            

На  четиринадесети септември              две хиляди и осемнадесета година                                                

В  открито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:           ПЕНКА ХРИСТОВА

   НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                           

Секретар: Г.Н.

Прокурор:Станислав Андонов

като  разгледа  докладваното от  съдия Д.Сапунджиева

ВНОХД                            номер 239              по описа за 2018   година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Въззивното производство пред настоящата инстанция е трето по ред, тъй като с Решение №57 от 26.06.2018г. по н.д.№40/2018г. ВКС е отменил Решение №275/09.11.2017г. постановено по ВНОХД №227/17 г. по описа на Апелативен съд - гр. Варна и е върнал делото за ново разглеждане .

Производството е образувано по  въззивната жалба  на Владислав Иванов Горанов - Министър на финансите, като представляващ Държавата, против присъда № 66 от 16.06.2016г. на Варненския окръжен съд, наказателно отделение по НОХД № 1047/2015г. в частта, с която  предявеният от името на Министъра на финансите граждански иск с правно основание чл.84 от НПК  срещу А.В.Д. с ЕГН ********** *** за сумата от 828 928,86лв / от които 37 680,03лв данъчни задължения по ЗДДС и 791 248,83лв данъчни задължения по ЗКПО/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от деня на довършване на престъплението до цялостното изплащане на   сумата е отхвърлен като неоснователен, предвид изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.

В останалата част присъдата е влязла в законна сила.

Процесуалният представител на А.В.Д.  - адв.Р.В. *** изразява становище, че данъчно задълженото лице е открито от момента на влизане в сила на ДРА.В този смисъл предявеният срещу неговия доверител граждански иск е погасен по давност, поради което и следва да бъде отхвърлен.

Представителят на Апелативна прокуратура Варна счита жалбата на Министъра на финансите за основателна, поради което следва да бъде уважена по изложените в нея съображения.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното :

В производството по НОХД № 1047/2015г. на Варненския окръжен съд е предявен граждански иск от Министъра на финансите, като представляващ Държавата срещу подсъдимия А.Д. в размер на 828 928, 86лв, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Сумата представлява обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на вмененото на подсъдимия престъпление.

С присъда  № 66 от 16.06.2016г. по НОХД № 1047/2015г. на Варненския окръжен съд подсъдимия А.В.Д. е признат за виновен в това, че за периода 14.01.2004г.-месец март 2005г. в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител и собственик на "Триумф"ЕООД, избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери-37 680,03лв. за данъчни периоди м.декември 2003г. и м.януари 2004г., като подал в ТДД Варна справки-декларации по ЗДДС №0304-641524 от 14.01.2004г. и №0304-612544 от 16.02.2004г., в които потвърдил неистина-несъществуващо право на данъчен кредит по неосъществени сделки с фирма "Омега Ойл" ЕООД по фактури №332 от 01.12.2003г., №333 от 05.12.2003г., №334 от 08.12.2003г., №335 от 10.12.2003г., №337 от 15.12.2003г., №360 от 15.01.2004г. и №361 от 20.01.2004г. и избегнал плащането на данъчни задължения за 2003г. в размер на 790 737,52лв. и за 2004г. в размер на 511,31лв. в особено големи размери-общо в размер на 791 248,83лв., като не подал ГДД за данъчни години 2003г. и 2004г., които се изискват по чл.51 от ЗКПО /отм./, като общия размер на данъчните задължения е 828 928,86лв.-престъпление по чл.257,ал.1 /редакция ДВ бр.62/97г./във вр. с чл.255,ал.1,предл.1 и второ от НК във вр. с чл.26,ал.1 от НК. Присъдата в наказателната и част е влязла в законна сила.

Предмет на въззивната проверка е присъдата в частта, в която  предявеният от името на Министъра на финансите граждански иск, с правно основание чл.84 от НПК,  срещу А.В.Д. с ЕГН ********** *** за сумата от 828 928,86лв / от които 37 680,03лв данъчни задължения по ЗДДС и 791 248,83лв данъчни задължения по ЗКПО/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от деня на довършване на престъплението до изплащане на   сумата е отхвърлен като неоснователен, предвид изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.

Съгласно чл.114,ал.1 от ЗЗД давностния срок започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Когато деликта съставлява и престъпление, чл.114,ал.3 от ЗЗД въвежда изключение от принципа, като постановява, че при възникнало задължения от деликт, пет годишния давностен срок започва да тече от откриването на дееца.Съгласно ТР№5/2006г. на ОСГТК на ВКС ако извършването на деянието и откриването на дееца съвпадат, началния момент на давностния срок е един и същ. Ако откриването на дееца е станало по-късно, давностния срок този от този по-късен момент. Въпросът кога деецът е станал известен е фактически и се решава според всеки конкретен случай, като са допустими всички доказателствени средства.

Както е посочил ВКС в своето Решение №96 от 08.06.2017г., при деликти, съставляващи едновременно и данъчни престъпления са налице три момента: на причиняване на вредите /укриване или неизпълнение на данъчни задължения/, установяване на укритото или неизпълнено данъчно задължение и откриване на извършителя. Очевидно при причиняване на вредите осъществяването на деликта  е известно само на дееца. Установяването на данъчното задължение съвпада с влизане в сила на ДРА съгласно чл.197,ал.2 от ДПК/отм./ Съгласно същата, с ДРА се определят данъчните задължения, неизпълнението на които води до вреди за фиска. С ДРА се признават права и задължения, регламентирани в закона по общ начин като основания, размери и субекти, а не се създава такива. Той визира конкретно нарушение и конкретно данъчно задължено лице и по своята правна природа представлява индивидуален административен акт, който има само декларативно, а не конститутивно действие. С него се признава вече съществуващото право на държавата  да получи данъчно вземане,т.е.представлява изпълнително основание./ТР №1 от 2009г. на ОСНК на ВКС/.

Правното основание на гражданския иск на пострадалия в наказателното производство, с което се ангажира отговорността на дееца по чл.45 от ЗЗД, е престъпното деяние, предмет на обвинението, от което пряко са причинени вреди. За това гражданския иск в наказателния процес не е иск относно вземане на държавата към юридическото лице-данъчен длъжник, а иск за обезщетение за вреди от деликт, който е съответното престъпление по НК. Ето защо гражданска отговорност за деликта по чл.45 от ЗЗД носи извършителя на престъплението, което може да бъде само физическо лице.

В конкретния случай спорът касае момента на откриване на извършителя като физическо лице.

Съгласно чл.108,ал.1,т.5 от ДПК/отм./ задължителен реквизит на ДРА са данните за данъчния субект. Действително в конкретния случай става въпрос за еднолично дружество с ограничена отговорност, чийто единствен собственик е и едноличен управител, а именно подс. Д.. Съгласно ТР №4 от 1016г. на ВКС, субект на т.н.данъчни престъпения може да бъде както физическото лице, представляващо по закон данъчно задълженото лице, така и всяко друго физическо лице-пълномощник  и др., които осъществяват фактическата дейност и функции на данъчно задълженото лице. От материалите по делото е установено по безспорен начин, че подсъдимия е станал собственик на дружеството с вписване на решение по ф.д.№1845/3002г. на 02.09.2003г. Подсъдимият е издал и "генерално" пълномощно на другия подсъдим по делото- Ж.П. от 03.11.2003г., с което му е делегирал права-да представлява фирмата лично по всякакъв повод пред различни органи, включително и данъчни служби, като подписва всички документи, молби и декларации от името на фирмата, както и да обжалва актовете и  действията на данъчната администрация. По отношение на последния, същия представлява лице, различно от законния представител на данъчния субект. Видно от ДРА, същият обхваща един по-дълъг период от визирания в обвинителния акт /от 2002г.до 2004г./.Данъчната ревизия е извършена на "Триумф"ЕООД, представлявано от А.В.Д./вж ДРА на л.26, том7 от ДП/. По отношение  на данък върху добавената стойност проверката е обхващала период от 01.04.2003г. до 08.03.2004г. През този период е налице както смяна на собственика на дружеството, така и упълномощаване на друго физическо лице с правата на представляващия /подс.Ж.П./. Видно от материалите по делото е установено, че за данъчен период м.октомври 2003г. данъчна декларация от 14.11.2003г. е подадена от подс.П.,който не е бил управител на дружеството/ по това време управител е подс.Д./, а упълномощено от него лице. Същият е подписал и  дневника за покупки за м.октомври 2003г. Фактът на деклариране е установен чрез съдебно графологична експертиза, от която се установява, че същата е подписана от подс.П. /том 8,л.5-11 от ДП/. Декларираното по останалите процесни декларации също се установява посредством графологични експертизи, изготвянето на които се е налагало именно поради извършеното упълномощаване на друго лице, различно от собственика с право да подава декларации. Единствено по отношение на  неподаването на двете годишни данъчни декларации по ЗКПО (отм.) отговорен за вреди, причинени от бездействие може да бъде единствено носителя на  задължението за действие-подс.Д..

Ето защо, не може да се приеме, че с влизане в сила на ДРА/№030801725/12.12.2008г./ е станал известен на държавата деликвента. Той е винаги физическо лице, което може да стане известно на властите едва с повдигане на обвинение за данъчно престъпление, в което е конкретизирано както деянието, така и дееца. Ето защо, меродавния момент, от който започва да тече давностния срок за предявяване на граждански иск за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД за държавата е  момента на привличане на едно лице като обвиняем. Това е било извършено с Постановление за привличане на обвиняем от 08.03.2013г. /том49,л.58 от ДП №50/2009г. Гражданският иск е бил предявен на 04.02.2016г. по НОХД№1047/2015г.,т.е в пет годишния давностен срок.

Дори да се приеме по-ранния момент на откриване на нарушителя- влизане в сила на ДРА /03.02.2009г./, то правния извод не се променя. Това е така, защото за първи път гражданския иск е предявен по НОХД№ 1229/2013г. на ВОС на 01.11.2013г. От този момент давността следва да се счита за прекъсната, съгласно чл.115,б."ж" от ЗЗД и започва да тече нова давност-чл.117 от ЗЗД, която към момента на предявяване на иска 29.01.2016г. по НОХД№1047/2015г. не е изтекла.В този смисъл е и ТР №5 от 2006г. на ОСГТК на ВКС което приема, че "ако пострадалия предяви граждански иск в наказателното производство, ще е налице съдебен процес относно вземането му и това обстоятелство, а не висящото наказателно дело, е основание за спиране на погасителната давност."

Гражданският иск е доказан по основание и размер. Присъдата на ВОС в наказателната и част е влязла в законна сила. В ТР 4/2016г. ясно е указано, че престъпното деяние по чл.257/97г./ води до причиняване вреди на Държавата, т.е. осъществява фактическия състав на непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД.В този смисъл, гражданския иск следва да бъде уважен в  размера, за който подс.Д. и бил признат за виновен в извършено престъпление.

Изложеното  дава основание на въззивния съд да упражни правомощията си по чл.337,ал.3 от НПК, като измени проверяваната присъда в нейната гражданска част и уважи предявения граждански иск от държавата срещу подсъдимия А.Д..Същият следва да бъде осъден да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на финансите сумата от 828 928,86лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от престъплението по чл.257,ал.1, вр.чл.26,ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на довършване на деянието-март 2005г. до окончателно изплащане на сумата. Подс.Д. следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса, в размер на 33 157,15лв. в полза на републиканския бюджет.

Водим от горното и на основание чл.337, ал.3 пр.последно от НПК, Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И: 

 

ИЗМЕНЯ присъда № 66, постановена на 16.06.2016 г. по НОХД № 1047/15г. по описа на ОC – гр. Варна, като уважава предявения от Държавата, чрез Министъра на финансите граждански иск срещу подсъдимия  А.Д., като

ОСЪЖДА подс.А.В.Д., ЕГН ********** да заплати на гражданския ищец – Държавата, представлявана от Министъра на финансите, сумата от 828 928.86 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянието по чл.257, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на довършване на деянието м.март 2005 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА подс.А.В.Д., ЕГН ********** да заплати дължимата държавна такса върху така уважения граждански иск – 33 157.15 лева. в полза на Държавата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването на страните.

   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   

 

ЧЛЕНОВЕ:1.             2.                                                                                

 

 

 

 

 

 

.