Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

49/01.04.2019 г.

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Наказателно отделение, на четиринадесети февруари, година две хиляди и деветнадесета, в открито заседание в следния състав:

                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                    ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

                                         АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА         

 

Секретар П. Паскалева

Прокурор Вл. Чавадаров

като разгледа докладваното от съдия  Димитрова  ВНОХД № 24 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид:

       

Предмет на въззивна проверка е присъда № 28, постановена на 16.11.2018г. от Шуменски Окръжен съд, по НОХД № 290/2018г.по описа на същия съд, с която подсъдимият Т.Д.Б. е признат за ВИНОВЕН в извършване на деяние по чл. 343 ал. 3 б. „б“ във вр. ал. 1 б.“в“ във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК, за това, че на 03.11.2017 г. на път I-7, км. 126+468 Силистра – Шумен – Ямбол, при управление на ЛА„Фолксваген Пасат“ с рег. № Н 6390 АХ, в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 1,38 на хиляда, нарушил правилата за движение по смисъла на  чл. 5, ал. 2, т. 4 и ал. 3, т. 1; чл. 16, ал. 1, т. 2; чл. 25, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на К.М.И., ЕГН **********. Наложено е наказание при условията на чл. 58а от НКлишаване от свобода за срок от 3 /три/ години, изтърпяването на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от от пет години. На основание чл. 343 Г от НК на подсъдимия Б. е наложено и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 5 /пет/ години. Същият е бил оправдан по първоначалното обвинение за нарушения и на други разпоредби от ЗДвП и ППЗДвП.

На основание чл. 52 вр. чл. 45 от ЗЗД подс. Б. е осъден да заплати на гр. ищци обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, както следва:

-      на Х.Х.Х. и М.И.Х. сумата от по 35 000 лева, както и направените от тях  разноски по делото за адвокатски хонорар в размер от по 250 лева;

-      на П.М.И. сумата 30 000 лева;

 

Налице е произнасяне в съдебния акт и досежно веществените доказателства и направените по делото разноски в полза на Държавата и на ч. обвинител Г.А.Х. за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв.

 

Срещу така постановената присъда е постъпил протест от прокурор при ОП-Шумен, в който се прави възражения досежно правилността й в насока на явна несправедливост на наложеното наказание и в частност по приложението на института на условното осъждане, като се акцентира на степента на обществена опасност на деянието. Пред настоящата инстанция се отправя искане за изменение на присъдата в тази й част, като подс. лице изтърпи ефективно наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Недоволни от присъдата са останали и частните обвинители Г.А.Х., действаща лично и като майка и законен представител на малолетните М.К.М. и А.К.М., които чрез  повереника си - адв.Д.С.М. ***/ навеждат в жалбата идентични доводи с посочените в протеста, включително и за наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства, неотчетени от първостепенния съд. Прави се искане за изменение на присъдата и увеличаване на наказанията на подс. Б., с отмяна на института на условното осъждане.

 

В съдебно заседание пред състава на АС-Варна протестът се поддържа от представителя на АП-Варна.

Частните обвинители чрез повереника- адв. М. ***/ поддържат жалбата, като подробно развиват изложените в нея съображения за несправедливост на така наложените от ШОС наказания.

Повереникът на гр. ищци Х., Х. и И. – адв. Ст. О. ***/ изразява становище за основателност на протеста и жалбата на ч. обвинение.

Подс. Б. се явява и се представлява от упълномощен от първоинст. съд защитник – адв. Пл. В. ***/, който оспорва протеста и жалбата на  частните обвинители, излагайки доводи за правилност на постановената присъда. Идентична е позицията и на подс. Кръстев, изразена в защитната му пледоария, изразявайки разкаяние и съжаление за извършеното и резултата от деянието му. В последната си дума моли присъдата на ШОС да бъде потвърдена.

 

След преценка на доводите на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, настоящият състав на Апелативния съд констатира допуснати от страна на ОС - Шумен съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на изрично посочените в чл. 348 ал. 3 т. 1 от НПК, всяко от които само по себе си налага отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция от друг съдебен състав от фазата на разпоредителното заседание:

 Прочитът на материалите по НОХД № 290/18г на ШОС навежда на еднозначния извод, че като цяло действията по насрочване и разглеждане на делото от  страна на първостепенния съд са били донякъде повърхностни, не особено изрядни, а от там и неправилни. При запознаване с материалите от досъд. производство и така внесения обв. акт, в хода на проведеното разпоредително заседание, ШОС е бил длъжен служебно да провери, доколко на досъдебното производство са били събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства, както и че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК. Ако това бе сторено достатъчно задълбочено, първоинст. съд е следвало да констатира, че заключението по назначената и депозирана на досъд. производство САТЕ /л. 74-87 от ДП/,  на което се базират фактическите и правни изводи, отразени в обв. акт  е неясно и вътрешно противоречиво, не дава категоричен и изчерпателен отговор на поставените в експертизата въпроси - изводите на в. л. досежно скоростта на движение на ЛА, управляван от подс. /която според в.л. е била еднаква преди и по време на удара с другото МПС/, отстоянието му от мястото на удара и опасната зона за спиране /буди недоумение защо в.л. се е занимавало толкова обстойно с въпроса относно опасната зона на ЛА, управляван от постр. лице, при изрична констатация за неразрешена скорост за движение ,цялостния механизъм на ПТП не само от техническа гледна точка, а на практика, с оглед данните по делото. Илюстративно за така изложеното по-горе е посоченото в заключението на вещото лице по изготвената САТЕ /л. 84 от ДП/, че „…Непосредствена причина за настъпване на ПТП от автотехническа гледна точка са неправилните действия на водача на ЛА„Фолксваген Пасат“ /управляван от подсъдимия/, който не е контролирал непрекъснато автомобила, изгубил е управление и без видима причина е навлязъл в лентите за насрещно движение…Възможните причини за загуба на управление са отклоняване на вниманието или заспиване…“. По никакъв начин обаче вещото лице не отчита и не коментира, доколко скоростта на движение на подс. – 93 км/ч има отношение към загуба на управление на ЛА и настъпилото ПТП. На практика, изводите на вещото лице са непълни, неясни и противоречиви сами по себе си от една страна, а от друга - противоречат на данните по делото. Тези неизяснени по безспорен и категоричен начин обстоятелства чрез назначената САТЕ като цяло обуславят непълнота на разследването. ШОС неправилно е допуснал разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, въпреки направеното искане от страна на подс. – следвало е да съобрази доколко волеизявлението на подс. Б. е обезпечено от доказателствата, събрани и проверени в хода на досъдебното разследване и кореспондира на изготвенота по делото САТЕ, удовлетворявайки основополагащото принципно начало на чл.31 от Конституцията, възпроизведено в чл.116 НПК за недопустимост обвинението и присъдата да се основават само на направено самопризнание. Наличните непълнота и противоречие в експертното заключение, залегнали изцяло в обстоятелствената част на обвинителния акт, явяващ се от своя страна немотивиран и вътрешно противоречив, респ. неотговарящ на изискванията на чл. 246 ал. 1 от НПК е обусловило незаконосъобразно провеждане и на съдебното следствие по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, в разрез с установения регламент, приключило със съдебен акт, уреждащ въпросите за виновно извършеното деяние, неговата престъпна съставомерност и произтичащите от това санкции. Следвало е първоинст.  съд служебно да констатира така допуснатото процесуално нарушение в проведеното разпоредително заседание и  да прекрати и върне делото на прокурора или да назначи нова САТЕ.

Констатира се от ревизиращата инстанция, че обвинителният акт страда от вътрешно противоречие: излагайки в обстоятелствената му част приетите факти /на л. 4 и 5 от първоинст. дело/, прокурорът е приел, че подс. Б. „…управлявал автомобила… със скорост от 93 км/час, като максимално допустимата скорост в този участък била 60 км/час, въведена с пътен знак В26… Той не успял да преодолее десен завой при спускане, пресякъл единичната непрекъсната линия от надлъжната пътна маркировка, като последователно навлязъл в средната и последствие в лявата лента ( и двете за насрещно движение)…“, след което последвал удара с другия ЛА. В подкрепа на тази фактология, държавното обвинение се  е позовало на заключението по изготвената на ДП САТЕ, съгласно което скоростта на постр. в момента на удара е била 44 км./час, а преди настъпилото ПТП – 87 км./час, т. е. той е използвал спирачки в стремежа си да предотврати ПТП, за разлика от подс.Б., чиято скоростта не е била променяна преди и по време на ПТП - 93км./час, т. е. той по никакъв начин не е предприел действия по намаляване на скоростта си, овладяване на МПС и предотвратяване на ПТП.  Нещо повече, в заключението изрично е посочено, че ако ЛА, управляван от подс. се е движил с максимално допустимата скорост от 60 км./ час, то същият е имал възможност да предотврати удара при употреба на спирачки на разстояние съизмеримо с опасната зона за спиране на автомобила му или движение в своята лента. Базирайки се на това противоречиво и до някъде абсурдно заключение, прокурорът е приел, че  „…ПТП би било предотвратимо само в случай, че водачът на л. а. „Фолксваген Пасат“ контролира непрекъснато автомобила и не е допуснал навлизането му в лентите за насрещно движение, т. е. че причина за станалото автопроизшествие е навлизането на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег.№ Н 6390 АХ, в лентата за движение на лек автомобил „Опел Корса“, с рег.№ В 8128 НК, когато последният се е намирал в опасната му зона за спиране. Възможните причини за загуба на управление в конкретния случай са отклоняване на вниманието или заспиване…“.

От изложеното е видно, че в така внесения за разглеждане в ШОС обв. акт, държавното обвинение приема, че подс. се е движил с неразрешена скорост, надвишаваща допустимата такава с цели 30 км/ч, т. е. в нарушение на разпоредбата на чл.21 ал. 1 от ЗДвП, но че тази му  скорост по никакъв начин не е повлияла на действията му /неовладяване на управляваното МПС при влизането в завой и навлизане в лентите за насрещно движение/ и на съставомерния резултат, които действия са в пряка причинно-следствена връзка с допуснатото ПТП!!! Съгласно разпоредбата на чл.246 ал.2 НПК и възприетото от ВКС на РБ становище в т.4.2 от Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г. на ОСНК, в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Това нарушение е следвало да бъде констатирано от първостепенният  съд – ШОС в проведеното разпоредително заседание по реда на чл.247а ал.2 т.1 НПК, който да реши дали да се възползва от хипотезата, предоставена му от чл.249 НПК или от тази по чл.248а НПК.  Като не е сторил това, ШОС е задълбочил допуснатото от прокурора нарушение, доколкото е недопустимо първата и въззивната инстанция да решават делото при фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт /чл.373 ал.3 НПК и позицията на ВКС на РБ, застъпена в т.8.2 от Тълкувателно решение № 1/06.04.2009 г. на ВКС, по тълк. д. № 1/2008 г., ОСНК/.

ШОС е мултиплицирал посоченото по-горе нарушение в следващата фаза на наказателния процес – съдебната такава, защото производството е приключило по реда на чл.371 т.2 НПК - с признаване изцяло от страна на подсъдимия на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт. Видно от протокола за проведено съдебното заседание /разпоредително такова/ на 16.11.2018г. /л. 93 и 94 от НОХД № 217/18г на РОС/, съдебното производство по делото е протекло по реда на глава XXVII от НПК – чл. 371 т. 2, т.к.: 1. подсъдимият Б. в присъствие на защитника си – адв. Пл. В. ***/ е направил подобно искане и е заявил, че се признава за виновен, признава фактите и обстоятелствата, изложени в  обв. акт, не желае да се събират доказателства за тях; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки ШОС е приел, че  самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните по делото доказателства в досъд. производство и не е необходимо да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обв. акт, приел е и приложил към доказателствения материал на делото представените от защитата на подс. писмени доказателства относно характеристични данни, допуснал е до разпит и вписал като свидетели три лица, поискани от защитата на подс. и повереника на пострадалите. Първоинст. съдебно производство е протекло и приключило чрез постановяване на осъдителна присъда, подс. Кръстев и бил признат за виновен по така внесеното обвинение – бланкетната норма на  чл. 343 ал. 3 б. „б“ във вр. ал. 1 б.“в“ във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК за извършени от подсъдимия нарушения на  чл. 5, ал. 2, т. 4 и ал. 3, т. 1; чл. 16, ал. 1, т. 2; чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, като за други /без те да бъдат изрично посочени в съдебния акт/  той е бил оправдан. Наложено му е било наказание при условията на чл. 58а от НК, с оглед императивната норма на чл. 373 ал 2 от НПК.

 

Допуснатите от първостепенния съд съществени процесуални нарушения, коментирани по-горе, не могат да бъдат изправени от страна на въззивния съд, съответно и обезмислят обсъждането на направените в протеста и жалбата възражения, но обуславят отмяна на постановената в съдебно производство по реда на глава ХХVІІ от НПК присъда и връщане на делото на първоинстанционния съд- ШОС, за ново разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното заседание.

При повторното разглеждане на делото от ШОС следва да се направи преценка, доколко  проведеното разследване е всестранно и пълно и дали обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246 ал. 1 от НПК, респективно, дали не се налага връщането на делото за доразследване.

 

Констатира се от въззивната инстанция и липса на мотиви по отношение оправдателния диспозитив на присъдата относно вменените обвинения на подсъдимото лице за нарушените разпоредби на ЗДвП, доколкото нормата на чл. 343 от НК има бланкетен характер.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.334 т.1 вр. чл. 335 ал. 2 вр. чл. 348 ал. 3 т. 1 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна,

 

 

Р Е Ш И :

      

 

ОТМЕНЯ изцяло присъда № 28 по НОХД № 290/2018г. на Окръжен съд - Шумен, постановена на 16.11.2018г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от фазата на разпоредително заседание.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.

 

 

   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.             2.