Р Е Ш Е Н И Е

№ 126

19 август 2014 год., гр. Варна

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Варненският  апелативен съд, наказателно отделение,

На дванадесети август 2014 година

 В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СЛАВОВ

 

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

 Секретар: Ю.К.

 Прокурор:Станислав Андонов

като разгледа докладваното от съдия Колева ВЧНД № 240 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл. 34, ал.1, вр.чл.20, ал.1-3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.

 С Решение № 57/31.07.2014 г. по ЧНД № 270/2014 год. Окръжен съд-Разград е признал Решение № 13-062113500215 от 17.09.2013 г., постановено от несъдебен орган – Дружество автомагистрали DARS d.d., Република Словения, влязло в сила на 26.09.2013 г., с което същият орган е наложил на българския гражданин Ц.Й.С.,***, финансова санкция – глоба в размер на 300 евро, с левова равностойност 586,75 лева, за извършено нарушение по смисъла на чл. 77а, ал.2, пар.1  от Закона за обществените пътища на Република Словения, за това, че на 17.09.2013 г. в 17.50ч. на място Обрежие е управлявал л.а. с рег.№ РР 0204 АМ по магистрала А2, за който се събира пътна такса, без валидна винетка.

 Недоволен от така постановеното решение, санкционираният гражданин Ц.С. го обжалва в срок по реда на въззивното производство, като счита, че неправилно е бил наказан от органите в Република Словения. Навеждат се оплаквания за допуснати процесуални нарушения при установяването на нарушението, за което е бил санкциониран от словенските власти – не е бил запознат на разбираем за него език с извършеното деяние. Варненският апелативен съд е сезиран с искане за отмяна на атакуваното определение на ОС Разград.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата на изложените в нея основания и отново моли за отмяна на атакуваното определение или в условията на евентуланост занамаляване размера на финансовата санкция.

 Представителят на Апелативна прокуратура Варна намира жалбата за неоснователна. Предлага обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно поради наличие на всички законови условия за признаване и допускане изпълнение на словенското решение за налагане на финансова санкция.

 Въззивната инстанция, след като обсъди събраните по делото доказателства, направените с жалбата оплаквания и становищата на страните, заявени пред настоящия съд, и след като извърши цялостна служебна проверка на решението, независимо от основанията посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира жалбата за неоснователна.

 Ноторен факт е, че Република Словения е държава – членка на Европейския съюз. Като такава същата се явява издаваща държава по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПИИРКОРНФС, тъй като видно от приложените в ЧНД 270/2014 г. по описа на Разградския окръжен съд заверен препис от решение на DARS d.d. и удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214 ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции във връзка с чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС посочената държава, чрез съответния си несъдебен орган е постановила на 17.09.2013 г. решение № 13-062113500215, влязло в сила на 26.09.2013 г., с което на основание местното законодателство – чл. 77а, ал.2, пар.1  от Закона за обществените пътища на Република Словения, на жалбоподателя е била наложена финансова санкция в качеството му на физическо лице затова, че на 17.09.2013 г. в 17.50ч. на място Обрежие е управлявал л.а. с рег.№ РР 0204 АМ по магистрала А2, за който се събира пътна такса, без валидна винетка. Изводите на словенската държава за така осъщественото от жалбоподателя административно нарушение са направени с влязъл в сила правораздавателен акт, който не подлежи на съдебен контрол от страна на българския съд относно фактическата обстановка, при която е извършено нарушението.

При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че изпратеният от издаващата държава, чрез Централния орган – Министерство на правосъдието на Република България, акт на Република Словения, представлява решение за налагане на финансова санкция по смисъла на чл. 3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като се касае за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава- членка на Европейския съюз за налагане на български гражданин задължение за плащане на глоба за извършено административно нарушение на правилата за движение.

В настоящото производство българският съд следва да извърши единствено преценка дали са налице условията за признаване и изпълнение на решението на словенския контролен орган. Направената положителна такава преценка от Разградския окръжен съд е правилна и законосъобразна, тъй като описаното в решението нарушение представлява административно нарушение и по българското законодателство. Административнонаказателната разпоредба на чл. 179, ал.3 от Закона за движението по пътищата на Република България също предвижда наказание за управление на МПС по републиканските пътища без валиден винетен стикер, за каквото деяние е санкциониран жалбоподателят. Освен това посоченото в решението деяние съставлява административно нарушение от изброените в каталога на нарушенията по чл. 30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, за които се допуска признаване и изпълнение на решението без да се изисква двойна наказуемост. Следователно, правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице две самостоятелни основания за признаване и допускане изпълнение на словенското решение, а именно по чл. 30, ал.1 и по чл. 30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС.

Наред с това Разградският окръжен съд е анализирал  хипотезите в чл. 35, т.1 -11 от ЗПИИРКОРНФС, при които може да се откаже признаване и изпълнение на решението на издаващата държава и обосновано на данните от приложеното удостоверение по чл. 4 от закона е приел, че не е налице нито едно от основанията за отказ за признаване и изпълнение на решението, който извод не се оспорва от жалбоподателя. Поради това обжалваното решение, постановено от Разградския окръжен съд като родово и местно компетентен съд и орган на изпълняващата държава, с което е постановено признаване и допуснато изпълнение на решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Относно оплакването в жалбата, че решението на издаващата държава е незаконосъобразно поради допуснати процесуални нарушения при издаването. Както се посочи по-горе, в настоящото производство е недопустимо да се проверява обосноваността и законосъобразността на решението на издаващата държава, включително и относно това  възражение на жалбоподателя. С оглед установения в Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. принцип за взаимно признаване на финансови санкции от държавите – членки на Европейския съюз българският съд е обвързан от извода на издаващата държава за извършено от жалбоподателя административно нарушение. Стабилитетът на словенското решение задължава българският съд като орган на държава–членка на Европейския съюз да приеме за категорично доказан този извод.

 Оплакването на жалбоподателя, съдържащо се в жалбата и поддържано и в съдебно заседание пред въззивния съд, че не е бил запознат на разбираем за него език с нарушението, също не представлява законоустановена причина за уважаване на искането му за отмяна на обжалваното решение и признатото с него решение на словенския контролен орган. В приложеното удостоверение по чл. 4 от Рамковото решение изрично е посочено, че производството е било писмено и жалбоподателят е бил уведомен съгласно законодателството на издаващата държава за правото на обжалване и сроковете за това, както и че решението е било връчено лично на жалбоподателя на 17.09.2013 г. след като изрично е бил уведомен за правото да поиска повторно разглеждане или обжалване. Нещо повече. Жалбоподателят е бил уведомен, че има право да представи нови доказателства, които могат да доведат до отмяна на първоначалното решение /т.3.3 от удостоверението на издаващата държава – л.14 от делото на Разградския окръжен съд/. В т.4 на Удостоверението изрично е посочено, че жалбоподателят е бил запознат на разбираем за него език с извършеното деяние. Като последица от неупражняването на тези процесуални права, решението за налагане на финансова санкция е влязло в  сила. Това е произвело неговия стабилитет, който като осъществен юридически факт, посочен в хипотезата на императивните разпоредби на чл. 30, ал.1 и чл. 30, ал.2, т.1 във вр. с чл. 3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС задължава българските съдилища да признаят решението за налагане на финансова санкция и да допуснат неговото изпълнение без да изследват защитната теза на жалбоподателя за липса на нарушение и/или причините, поради което решението не е било обжалвано. Съгласно чл. 34, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС решението за налагане на финансови санкции и основанията за неговото издаване подлежат на отмяна само от съд на издаващата държава в съответствие с националното законодателство на Република Словения. Законът не признава такава компетентност на българския съд като орган на изпълняващата държава, поради което защитната теза на жалбоподателя, че не е действал виновно не подлежи на разглеждане по същество в настоящото производство.

Неоснователно е и искането за намаляване размера на наложената финансова санкция. Разпоредбата на чл. 12 от ЗПИИРКОРНФС допуска възможност компетентният орган на изпълняващата държава да наложи алтернативна на финансовата санкция мярка само в случаите, когато решението за налагане на финансова санкция не може да бъде изпълнено изцяло или частично, издаващата държава изрично е посочила това в удостоверението и законодателството на изпълняващата държава допуска налагане на алтернативни санкции. Видно от приложеното удостоверение издаващата държава изрично е посочила, че не е съгласна да бъдат приложени алтернативни санкции /т.4, б."и", т.1 от удостоверението – л.14 от делото на Разградския окръжен съд/. Това безусловно волеизявление на издаващата държава обвързва българските съдилища и относно размера на финансовата санкция от 300 евро, който в съответствие с чл. 32, ал.1 вр. чл. 16, ал.8 от ЗПИИРКОРНФС правилно е определен от Разградския окръжен съд като съответна равностойност на сумата в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на решението.

Мотивиран от горното и като намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, на основание чл. 34, ал.1 вр. чл. 20, ал.1-3, Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 57/31.07.2014 г. по ЧНД № 270/2014 год. Окръжен съд-Разград.

 Решението е окончателно.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:1.

 

2.