Р Е Ш Е Н И Е

 

 

190/30.10.2018 г.

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На тринадесети септември

Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

  АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

 

Секретар: С. Дичева

Прокурор: Пламен Костадинов

като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова НДВ № 242 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

 

Образувано е по искане на осъдения за престъпление от общ характер С.В.Д. за възобновяване на ВНОХД № 29/2018г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдена Присъда, постановена на 17.10.2017г. от състав на Районен съд – Провадия.

Доводите, изложени в молбата за възобновяване сe се основават на твърдения за непричастност на осъденото лице към инкриминираното деяние, за което е ангажирана и наказателната му отговорност, както и за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата и законните му интереси. Искането е да бъде оправдан в рамките на установените фактически положения, алтернативно  - да бъде възобновено наказателно производство по ВНОХД № 29/2018г на ОС-Варна, тъй като и двата съдебни акта са постановени в противоречие на закона и в нарушение на процесуалните правила и делото се върне за ново разглеждане на ОС-Варна.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, искателят С.В.Д., редовно призован не се явява и не се представлява.

 

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна намира молбата на осъдения Д. за възобновяване на наказателното дело за допустима, тъй като е подадена от активно легитимирано лице в изискуемия по чл. 421, ал.3 от НПК шестмесечен срок и е насочена срещу съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред, като по същество счита същото за неоснователна.

 

Варненският Апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, направи следните констатации:

 

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от осъден за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл. 421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на присъдата, /който ден съвпада с датата на постановяване на въззивното решение, поради липсата на законова възможност за касационно обжалване/ и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл. 419, ал.1 и  чл. 422, ал.1, т.5 вр чл. 348, ал.1 т.1-2 от НПК - решение, непроверено по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната, като по своята същност то се явява неоснователно.

 

С присъда № 32/17.10.2017г., постановена по НОХД № 430/2017 г., Районен съд - Провадия е признал подсъдимия  С.В.Д.,  ЕГН - **********, за виновен в това, че на 28.09.2017г. чрез използване на моторно превозно средство и техническо средство, направил опит да отнеме чужди движими вещи, на стойност 97, 20лв. от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.58, б.“а“, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, изпълнението на което е било отложено с тригодишен изпитателен срок.  С така постановения акт, РС –Провадия се е произнесъл и по разноските по делото и веществените доказателства.

С въззивно решение № 88/20.03.2018г. постановено по ВНОХД № 29/18г., състав на Окръжен съд-Варна е потвърдил изцяло така постановената присъда.

По искането за възобновяване от осъдения Д.:

Следва да се отбележи, че същото се базира на доводи, които вече са били навеждани на вниманието на двете редовни съдебни инстанции – РС – Провадия и ОС-Варна и са получили пространен отговор в мотивите към постановените съдебни актове, поради което съставът на АС – Варна, предвид естеството на настоящето производство, ще се спре само на някои от тях, които не са били обект на разглеждане и преценка.  

Внимателният прочит на материалите по делото показва, че не са налице твърдените от искателя пороци при формиране на волята от страна на двете съдебни инстанция. Аналитичната дейност на съда, обективирана в проверяваните съдебени актове, е обхванала всички доказателствени източници и е извършена в съответствие с правилата на логиката, като доказателствата са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и значение. Наред с това обоснованите и подробни изводи на въззивния съд относно правно значимите обстоятелства са основани върху годни доказателствени източници. В рамките на правомощията си да провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда ВОС е обсъдил внимателно и задълбочено събраната по делото и относима към предмета на доказване доказателствената съвкупност  /частично обясненията на подсъдимия Д. и показанията на Х.Й. и Ю.А.; цялостно показанията на свидетелите Р.С., М.В., Д.А., В.К.; протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за доброволно предаване, заключението по извършената съдебно – оценителна експертиза/. След собствен прочит и верен анализ на доказателствената съвкупност въззивната инстанция е споделила изводите на районния съд относно съставомерността на деянието и виновността на осъденото лице, като е дала задълбочен отговор на всички изложени възражения /съвсем отделен е въпросът, че искателят не е съгласен с извлечените изводи/.

В разглежданата проблематика, не може да се достигне и до извод за непричастност към инкриминираното деяние. Твърдението не намира опора в доказателствените източници по делото, напротив, от наличните такива /протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за доброволно предаване; заключението на изготвената съдебно – оценителна експертиза; свидетелските показания на Р.С., В.К., полицейските служите – св. М.В. и Д.А., както и частично от обясненията на самия подс. Д., частично от показанията на свидетелите – Йовчев и Алиев/ се установява по безспорен и и категоричен начин, че именно осъденото лице е направило опит да извърши кражба на чужди движими вещи. Изброената по-горе доказателствена основа обосновава извод за съзнаване от страна на искателя на всички обективни и субективни признаци, принадлежащи към състава на инкриминираното деяние. Поради това и възраженията му в тази насока се явяват неоснователни. Изложеното по-горе относно обективната и субективна съставомерност на деянието от своя страна прави ирелевантно обстоятелството, че първоинстанционния съд не е коментирал наличието на хипотезата на посредственото извършителство – тогава когато едно наказателно отговорно лице използва едно наказателно неотговорно – малолетно, невменяемо или заблудено за извършване на съответно престъпление. Въззивната инстанция е приела, че такова е било налично. И в едната и в другата хипотеза, извършител на престъплението се явява искателят. В този смисъл, не може да се приеме, че са били ограничени, накърнени, или нарушени неговите права, както се твърди. Изводът на ВОС е бил основан на факти, по които подс. Д. се е защитавал, напълно идентични с тези, отразени в обстоятелствената част на обвинителният акт. Не е съществувала необходимост обвинението да бъде изменено по реда на чл.287 от НПК.

Неоснователно е твърдението за наличието на малозначителност на деянието по см. на чл.9, ал.2 от НК. Разпоредбата на чл.9 ал.2 НК е относима към всички престъпни състави, предвидени в Особената част на НК, и съдържа две хипотези - липса на обществена опасност поради малозначителност на деянието, или наличие на обществена опасност на деянието, но с явна незначителност. Преценката дали някоя от тези две хипотези  е налице се извършва на основата на фактическите данни по делото - начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и укоримост на извършеното. В конкретния казус, престъплението е осъществено от осъдения, като опит да отнеме чужди движими вещи, а деянието е останало недовършено по независещи от волята му причини - своевременната намеса на полицейските органи /изпълнителното деяние е било довършено, но извършителят не е успял да установи трайна фактическа власт върху, отнетото имущество, т. е. не е довършено самото престъпление/, без която хипотезата на чл.18 НК, нямаше да намери приложение. Кражбата е едно от най-разпространените престъпления против собствеността, а високата честота и интензитет на тези деяния, сами по себе си обосновават извод за завишена степен на обществена опасност. Общата стойност на предмета на посегателство, който не надвиша минимална работна заплата, е бил отчетен от съда като смекчаващо обстоятелство, поради което съгласно трайната съдебна практика на Върховната инстанция, не може да бъде отчитано още веднъж и при преценка за опасността от увреждане. Тази констатация изключва приложението на която и да било от хипотезите на чл.9 ал.2 НК – въпреки ниската степен на обществена опасност на самия деец. 

 

Поради изложеното, настоящият състав на АС-Варна констатира,че липсата на основанието по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК, изключва възможността за отмяна на въззивния акт, по реда на глава XXXIII-та или изменение на присъдата, в случаите, когато основанията за това са в полза на осъденото лице. Искането за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 29/2018г на ОС-Варна, направено от осъденото лице – С.В.Д..

 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

Председател:                  Членове: 1.                 2.