Р Е Ш Е Н И Е

 

162

 

гр.Варна, 26.11.2019г.

 

В     ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание, проведено на 03 октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.ЛОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

 

при участието на прокурора ИВАН ТОДОРОВ и секретаря ПЕТРАНКА ПАСКАЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНОХД № 242 по описа на ВАпС за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

   

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по протест на прокурор при ОС Силистра против присъда 6/15.05.2019 г., постановена по НОХД № 90/2019 г. на Окръжен съд Силистра.

Развиват се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, в частта, с която подсъдимия Г.М. е оправдан по първоначално предявеното му обвинение да е извършил деянието чрез изнудване посредством служебно положение по смисъла на чл.302 т.2 НК. На следващо място се сочи, че определеното на осн. чл.49, ал.2, вр. чл.37, т.6 от НК наказание на подсъдимия Г.Р.М. - лишаване от право да заема ръководна длъжност в структурите на „Северноцентрално държавно предприятие" - Габрово за срок от ТРИ ГОДИНИ не съответства на целите визирани в чл.36, ал.1 от НК. Съпоставяйки престъплението, за което Г.М. е предаден на съд и е признат за виновен от първоинстанционния съд, прокурорът счита, че на първо място за постигане целите на наказанието и на следващо -същото да е съответно на извършеното престъпление, подсъдимият Г.М. следва да бъде лишен от право да заема каквато й да е длъжност, в т.ч. и ръководна, в държавно предприятие, структура и/или организация.

С атакувания съдебен акт Г.Р.М. ЕГН ********** е бил признат за виновен, че е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по смисъла на чл.302, т.1, вр. чл.301, ал.1 от НК, тъй като На 28.11.2018 г., в гр.Силистра, в сградата на Териториално поделение Държавно горско стопанство - Силистра, находяща се на ул.„Добрич“ № 55, ет.1, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - директор на Териториално поделение Държавно горско стопанство /ДГС/ - Силистра, е поискал дар - парична сума в размер на 4 500 лева и е приел такъв - парична сума в размер на 4 600 лв., който не му се следва, от лицето И.Иванов Д. - служител на търговско дружество „Таръма“ ЕООД гр.Дулово, за да не извърши действия по служба, а именно: да не осъществи контрол свързан с предмета на дейност на ДГС - Силистра съгласно Закона за горите като разпореди на своите подчинени горски служители да не осъществяват контрол, да не извършват проверки, да не съставят Актове за установяване на административно нарушение и да не спират дейност по дърводобив в землищата на с.Алеково и гр.Алфатар, обл.Силистра, по отношение на търговско дружество „Таръма“ ЕООД гр.Дулово, за което ОС Силистра на чл.58а ал.1 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И ГЛОБА В РАЗМЕР НА 5 000 /пет хиляди/ лева

На основание чл.66, ал.1 НК СОС е отложил изтърпяването на така наложеното наказание „Лишаване от свобода” с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.;

Първата инстанция е оправдала подс.М. по първоначалното обвинение деянието да е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства.

В съдебно заседание въззивният прокурор поддържа частично протеста. Намира, че първата инстанция правилно е приложила закона като е оправдала подс.М. по квалификацията на т.2 на чл.302 от НК, като подробно мотивира това си становище. Поддържа единствено оплакването, че наказанието „Лишаване от права” е било твърде стеснително определено от първата инстанция, като подсъдимият следва да бъде лишен от по-широк кръг права.

Защитата изразява становище за неоснователност на протеста срещу оправдателната част на присъдата. По отношение наказанието „Лишаване от права” предоставя изцяло преценката на въззивната инстанция.

В личната си защита и последна дума подсъдимият М. заявява, че е съгласен да не заема ръководна длъжността в цялата страна. Моли присъдата на СОС да бъде потвърдена в останалата й част. Изказва съжалението си за постъпката си, с която „очернил” името си.

Въззивният протест е процесуално допустим, подаден e в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледан по същество се преценява като частично основателен.

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства настоящата въззивен състав приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на т.нар. „съкратено съдебно следствие” по реда на чл.371, т.2 от НПК.

С договор за управление № ДУ-5/26.11.2014г., директора на „Северноцентрално държавно предприятие“-Габрово, е възложил ръководството и представителството на Териториално поделение Държавно горско стопанство-Силистра на подс.Г.Р.М.. Според подсъдимия, той е заемал тази длъжност в периода 2002г.-м.ноември 2018г. с прекъсване в рамките на около три години. В това си качество той е контактувал с представители на различни търговски дружества, извършващи основно дърводобивна дейност на територията на ДГС-Силистра. Именно в тази връзка, от около 4-5 години установил и поддържал служебни отношения и със св.Д., който работил в „Таръма“ ЕООД-Дулово. Управител на това търговско дружество е била св.В.-майка на св.Д., която упълномощила трети лица да представляват дружеството, а именно: Х.Д., Р.М.и Н.Х.. Последната живее на съпружески начала със св.Д., който бил назначен за „банцигар“ в дружеството. Независимо от тази си длъжност, именно св.Д. основно се занимавал с търговската дейност на дружеството. Поради това, и при възникнали проблеми в процеса на работата, служителите от дружеството и служебните лица от ДГС-Силистра са се обръщали именно към него.

През м.ноември 2018г. дружество „Таръма“ ЕООД-Дулово, като подизпълнител извършвало дърводобивна дейност в сечища, попадащи в района на ДГС-Силистра, а именно в землищата на с.Алеково и гр.Алфатар. През първата десетдневка на месеца, св.Д. бил уведомен от работниците на терен, че според тях работата им е била обект на необичайно засилено присъствие на служители на ДГС-Силистра. Св.Д. посетил обектите и също преценил, че има засилено присъствие на служители на ДГС-Силистра. Проверките били извършвани основно от свидетелите Ч., Ю., В., П.и А., в качеството им на служители към ДГС-Силистра, което влизало в служебните им задължения. При тези проверки служителите на ДГС-Силистра констатирали нарушения от страна на работниците извършващи сеч, при което били съставени АУАН за сеч на немаркирана дървесина на 55 куб/м. От св.Я., св.Д. разбрал, че проверки се извършват редовно, което според него изнервяло работниците и нарушавало ритъма на работа. При една среща на обекта, св.Д. поискал обяснение от св.Ч. защо действат по този начин, при което последният му казал, че такива са указанията на подс.М.. Тогава св.Д. се свързал с подсъдимия и си насрочил среща с него. Тя се провела на 16.11.2018г. в кабинета на подсъдимия, при която двамата са се уговорили, подс.М. да въздейства на служителите на ДГС-Силистра да не осъществяват стриктен контрол на работата на дружество „Таръма“ при дърводобивната дейност, а в услуга на това св.Д. да заплаща на подсъдимия сумата от по 500 до 700 лева на извозен камион дървесина.

За целта подсъдимият предоставил на св.Д. нарочен мобилен номер, като му казал да го търси на него ако възникне нужда от съдействие.

На 19.11.2018г. св.Д. сигнализирал органите на МВР и при проведения разговор със св.М. обяснил, че с подсъдимия са се разбрали, при излизане на прицеп с дърва да му се обажда и да го информира, че изкарал „едно дърво“ или едно „дърво от оборка“, като по този начин се е извършвали и отчетност между двамата.

Вследствие на сигнала, органите на досъдебното производство предприели действия по разследване на престъплението, включващи и експлоатирането на СРС.

Междувременно св.Д. съгласно уговорката провел няколко телефонни разговора с подсъдимия, като го информирал за извозената дървесина.

На 27.11.2018г. св.Д. сигнализирал св.М., че на следващият ден щял да се срещне в кабинета на подсъдимия за да си „оправят сметките до момента“. За целта се предприели оперативни мероприятия за обезпечаване на тази среща. На 28.11.2018г. св.Д., в около 15.00ч посетил кабинета на подсъдимия в сградата на ДГС-Силистра. При тази среща подсъдимия поискал за извозените девет броя камиони с дървесина, да му бъде заплатено по 500 лева на камион, или общо сумата от 4 500 лева, в банкноти от по 100 лева.

Подс.М. взел сумата и я поставил в преграда на бюрото си. След излизане на св.Д., в кабинета влезли служители на МВР, които запазили местопроизшествието до пристигане на ОДГ за извършване на процесуалните действия. При извършения оглед са открити и иззети 46 броя банкноти с номинал от 100 лева /при отброяването им св.Д. по погрешка дал с една банкнота по-вече от уговореното/ и редица други веществени доказателства.

Било извършено и освидетелстване на подс.М., при което се установило, че при осветяване с ултравиолетова светлина в областта на дланите и пръстите на подсъдимия, е наличие на характерно осветяване с жълто-зелен цвят.

Съдът е приел, че описаната по-горе и инкорпорирана в настоящите мотиви фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от самопризнанията на подсъдимия, направени по реда на чл. 371, т.2 НПК, от показанията на свидетелите, които подкрепят това самопризнание, от приложените писмени и веществени доказателства.

Така приетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатите обвинения срещу подсъдимия М., първата инстанция е извършила всички възможни и достатъчни процесуално - следствени действия, изясняващи значимите факти относно инкриминираните деяния.

Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства, обсъдил ги е поединично и в тяхната съвкупност и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е детайлно е отразено в мотивите.

Изводът на първата инстанция по въпросите на чл. 301, ал.1, т.т.1, 2 и 3 НПК са основани на установените при спазване изискванията на процесуалния закон фактически положения, като в съответствие с тях законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия по предявеното му обвинение. Тези изводи за приложение на закона се споделят и от настоящият състав.

Затова и въззивната инстанция се солидаризира с извода на ОС Силистра относно материално правната квалификация на деянието, осъществено от подс.Г.Р. по чл.302, т.1, вр.чл.301, ал.1 от НК.

Основният спор по делото е дали е налице квалификацията и по т.2 на чл.302 от НК. Според настоящият състав на въззивната инстанция отговорът на този въпрос е отрицателен и той е бил обсъден и правилно разрешени от първата инстанция. В допълнение на изложеното от Окръжен съд Силистра следва да се добави следното: За да е осъществен този квалифициран състав, длъжностното лице, с цел да набави за себе си имотна облага, поставя другиго при условия, които го принуждават да даде неследващ се дар, за да предотврати такива действия или бездействия по служба, които биха накърнили негови права и законни интереси. В случая се установява, че подс. Г.Р. не е предприел каквото и да е активно поведение спрямо св. И.Д., още по-малко противоправно такова. Напротив, подсъдимият е изпълнявал задълженията си като е разпореждал редовни проверки на място при осъществяване на дърводобивната дейност от „Таръма” ЕООД Дулово. Свидетелят сам инициирал срещата, защото преценил, че тези проверки „изнервят” работниците му и забавят процеса. Съобразно задължителната практика на върховната съдебна инстанция, дадени Тълкувателно решение № 72 от 20.II.1974 г. по н. д. № 65/74 г., ОСНК и Постановление № 8 от 30.XI.1981 г. по н. д. № 10/81 г., Пленум на ВС, т.9 „Изнудване посредством злоупотреба със служебно положение по смисъла на чл.302, т.2 НК е налице, когато длъжностното лице с цел да набави за себе си имотна облага постави другиго при условия, които го принуждават да даде неследващ се дар или друга имотна облага, за да предотврати извършване на такива действия или бездействия по служба, които биха поставили в опасност или накърнили неговите законни права и интереси. Изнудването посредством злоупотреба със служебно положение може да се извърши по различни начини, включително и чрез употреба на сила и заплашване”. Горните критерии приложени към настоящия казус обосновават извод за липса на поведение на подсъдимия, което да покрива белезите на „изнудване посредством злоупотреба на служебно поведение”.

По оплакването за незаконосъобразност на наложеното наказание по чл.37, ал.1, т.6 от НК

Първата инстанция е индивидуализирала наказанието „Лишаване от свобода” при предпоставките на чл.54 НК в размер малко над минимално предвидения за конкретния престъпен състав, а именно: три години и шест месеца лишаване от свобода. Предвид характера на производството /съкратено съдебно следствие при хипотезата на чл.371, т.2 НПК/, съдът е редуцира така определеното наказание при предпоставките по чл.58а, ал.1 НК с една трета, като по този начин се е достигнало до наложеното наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

Съдът е наложил и предвиденото кумулативно наказание „глоба“ в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева.

Настоящият съдебен състав констатира допуснато нарушение на материалния закон при налагането на наказанието по чл.37, ал.1, т.6 от НК, а именно лишаване от право подс.Г.М. да заема ръководна длъжност в структурите на „Северноцентрално държавно предприятие“ – Габрово за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Съгласно чл. 50 НК, за да се наложат наказанията лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, следва да се констатира наличието на две едновременно съществуващи предпоставки:

1. За конкретно извършеното престъпление да е предвидено като санкция лишаването на дееца от тези права - това изискване следва естествено от законоустановеността на наказанията по НК. За констатирането на тази предпоставка особени затруднения за съда не съществуват, всичко е въпрос за точно налагане на предвидените в закона санкции. В конкретния случай първоинстанционният съд, правилно е констатирал, че съгласно чл.302, т.1 от НК за извършеното от дееца престъпление е предвидено наказанието лишаване от правата по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК.

 2. Трябва да съществува несъвместимост между характера на извършеното престъпление и заемането на определена длъжност или упражняването на определена професия или дейност. Следователно съдът има задължение да констатира, че има връзка между извършеното престъпление и упражняването на тези права и че тя се изразява в несъвместимост. Извършеното престъпление трябва да сочи, че деецът не притежава необходимите качества, които са предпоставка за нормално упражняване на определена професия или за заемането на определена длъжност, или пък че не притежава изискуемата професионална годност за същите дейности. Вярно е, че законодателят е предвидил в повечето случаи като санкция лишаването от тези права, когато тази връзка на несъвместимост е очевидна, но разнообразието на случаите предлага и хипотези, макар и по-редки, когато тя липсва. Такъв е и конкретният случай с извършеното от дееца престъпление. Вземането на подкуп се намира във връзка с професионалните и моралните качества, които трябва да притежава всяко длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение. Затова е налице и втората предпоставка, а именно заемането на отговорна държавна управленска длъжност е несъвместимо с характера на извършеното корупционно престъпление. Тази несъвместимост няма териториален характер и затова лишаването на подсъдимия Р. от възможност да заема ръководна длъжност в структурите на едно конкретно държавно предприятие не би постигнало целите, възложени от закона в чл.36 от НК и най-вече не би му отнело възможността да върши други престъпления. Ето защо, първоинстанционната присъда в тази й част следва да бъде коригирана, като подс.Р. бъде лишен от право да заема отговорна държавна длъжност в Горското стопанство на цялата територия на РБ.

При извършената служебна проверка въззивната инстанция не констатира допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат отмяна или друга корекция на проверявания съдебен акт.

При така установената липса на основания, водещи до отмяна на атакуваната присъда, съдът намира, че същата следва да бъде изменена по реда на чл.337, ал.1 т.2 от НК.

Предвид горното и на основание чл.337, ал.1, т.2 от НК т.6 и чл.338 от НПК, Варненският апелативният съд

  

Р Е Ш И:

  ИЗМЕНЯ присъда 6/15.05.2019 г., постановена по НОХД № 90/2019 г. на Окръжен съд Силистра в частта, с която на подс.Г.Р.М. е наложено наказание по чл.37, ал.1 т.6 от НК като лишава подсъдимия от право да заема отговорна държавна длъжност в горското стопанство в Република България.

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалата й част.

Решението подлежи на обжалване в 15 дневен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ.

 

                                                                                                                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                        2.