Р   Е  Ш   Е   Н   И   Е

 

142

 

                           Варна  , 10  октомври 2013 година

 

                                   В  името  на  народа

 

 

                 Варненският апелативен съд , наказателно отделение,в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                              Председател:Божидар Манев

                                                   Членове  : Живка Денева

                                                                    Димитър Димитров

 

при участието на секретаря Г.Н. и прокурора Стефка Якимова разгледа наказателно дело № 243 по описа за 2013 година, докладвано от съдия Б.Манев

 

Въззивното производство е образувано по жалба на адвокат Б.Ж. *** , в качеството му на защитник на подсъдимия В. И. против присъда № 71/05.07.2013 по наказателно дело № 838/2012 на Варненския окръжен съд с оплаквания по чл.348 ал.1 т.т.1 и 3 от НПК и с алтернативни искания за отмяната й с оправдаване на подсъдимия , или за намаляване на наказанието му.

В срока по чл.320 ал.5 от НПК към подадената жалба се присъединяват и подсъдимите  Т.Ф. и М.М., които са конституирани като жалбоподатели в производството.

Четвъртият подсъдим Т.Т. не обжалва присъдата и по отношение на него същата е влязла в сила.

Въззивната жалба на адвокат Ж. е бланкетна , а в пледоарията си пред апелативния съд защитникът  ,след като навежда и ново основание за отмяна - по чл.348 ал.1 т.2 от НПК  излага следните доводи – в обвинителния акт не е извършена индивидуализация на деянията , което лишава доверителят му от възможността да разбере в какво се обвинява ,  това нарушение се е пренесло и в мотивите към присъдата , което прави невъзможна проверката на съдебния акт , твърдението на съда  ,че съставомерността на деянието произтича от невъзможността да се докаже от доставчиците произхода на продадените стоки е в противоречие с материалния закон и трайната съдебна практика , вкл. на Съда в Страсбург , окръжният съд не е изложил мотиви защо не признава представените фактури и на какво основание прави извода   ,че не са извършени реални доставки.

Защитникът на подсъдимия Т.Ф. счита,че обвинението против доверителя му не е доказано и той не е извършил престъплението,   за което е осъден и следва да бъде оправдан. Според защитата всички сделки са надлежно документирани и са реално извършени   ,а подсъдимият Ф. не е могъл и не е бил длъжен да знае   ,че някой от доставчиците му е извършил данъчни измами.

Защитникът на подсъдимия М. се присъединява към доводите на колегите си и пледира за постановяване на оправдателна присъда ,или за връщане на делото на ОС за ново разглеждане.

В последната си дума подсъдимите заявяват,че не се признават за виновни и молят да бъдат оправдани.

Според прокурора  присъдата е правилна и законосъобразна и  следва да бъде потвърдена.

 

Варненският апелативен съд , за да се произнесе взе предвид :

С обжалваната присъда Варненския окръжен съд е признал четиримата подсъдими по делото за виновни,  както следва:

Подсъдимият В.И. – в това , че през периода 13.08.2002 – 14.01.2003 в град Варна , при условията на продължавано престъпление,като съдружник и управител на „Агро-Вен То 2002” ООД Варна , в съучастие като съизвършители с подсъдимия Т.Ф.  и като помагачи с подсъдимите Т.Т. и М.М. избегнал заплащането на данъчни задължения за данъчни периоди месеците юли, септември, октомври ,ноември и декември 2002 година в особено големи размери – 251 633, 84 лева  ,като потвърдил неистина – несъществуващо право на данъчен кредит по несъществуващи сделки в подадени пред ДП „Младост” при ТДД Варна справки-декларации по ДДС , които се изискват по силата на закон – чл.100 ал.1 и ал.3 от Закона за ДДС , а именно :

 

 

 

 

1.За данъчен период месец юли 2002 година  начислил и отразил в СД по ДДС вх.номер 03.06.606809/13.08.02 година   ДДС в размер 22 , 816 , 40 лева по сделки , оформени с данъчни фактури №№ 17,18,19,20 и 21, всички от 30.07.2002 година с доставчик  фирма „Агро Вен То 2000” ЕООД.

 

2.За данъчен период месец септември 2002 година начислил и отразил в СД № 03.06.608827/14.10.2002  година  ДДС в размер на 81 596,99 по сделки , оформени с данъчни фактури №168/16.09.02, №140/17.09.02 , № 169/18.09.02 , №170/19.09.02 , 141/20.09.02, №144/21.09.02 , №145/25.09.02 , №146/28.09.02 с доставчик фирма  „Агро Ойл 2000” ЕООД по непризнат данъчен кредит на поддоставчик фирма ”Нике 2000” ЕООД по издадени данъчни фактури №431/19.09.2002 , № 434/12.09.2002 , № 436/13.09.2002, № 440/14.09.2002, №443/19.09.2002 и № 451/23.09.2002.

 

3.За данъчен период месец октомври 2002 година в СД № 03.06.609379/12.11.02 година начислил и отразил ДДС в размер на 66 768,31 лева по сделки , оформени с данъчни фактури №№ 149 ,150 ,176 ,178 ,177,162 , 151 , 163 ,182 ,179 , 180 , 189 ,183 , 190,191 и 193 , всички от месец октомври 2002 година с доставчик фирма  „Агро Ойл 2002” ЕООД.

 

4. За данъчен период месец ноември 2002 година в СД № 03.06.610598/13.13.02 година начислил и отразил ДДС в размер на 24 545,45 лева по сделки , оформени с данъчни фактури №№ 16,18, 19,21 и 44 , всички от месец  ноември 2002 година с доставчик  фирма „Казабланка”ЕООД и фактури №№ 206, 207 , 211 ,210 , 209,208 ,212,333 и 334 , всички от месец ноември 2002 година с доставчик  фирма „Агро Ойл 2002” ЕООД

 

5.За данъчен период месец декември 2002  година  в СД № 03.06.600721/14.01.2003  година  начислил и отразил ДДС в размер на 55 906,69 лева по данъчни фактури №№ 23,24,25,26,27,28,,30,34,49,50,52,53,54,55,56,57,58,59,60,61  ,всички от месец декември 2002 година  с доставчик фирма   „Казабланка”ЕООД , по фактури №№ 01,013 и 014 ,трите от месец декември 2002 година   с доставчик фирма  „Персей – 2002”ЕООД  и по фактури №№ 01 и 21 от декември 2002 година  с доставчик  фирма  „Ориент – 2002” ЕООД ,

 

като с описаните деяния били укрити данъчни задължения в особено големи размери  и на основание чл.257 ал.1 във вр.с чл.255 ал.1 т.2 /отм./ вр.чл.20 ал.2 ,чл.26 ал.1 и чл.55 ал.1 и ал.2 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година   и глоба в размер на 2 500 лева.

 

 

 

На основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК определил на подсъдимия  В.И. най-тежкото  наказание-  лишаване от свобода за срок от три години , което на основание чл.66 ал.1 от НК  отложил   с петгодишен изпитателен срок  и глоба в размер на 10 000 лева по настоящата присъда и по присъда № 80/25.06.2009 година , влязла в сила  на 15.12.2009 година по наказателно дело № 1966/2007 година  на Варненския окръжен съд , деянията по които са извършени при условията на реална съвкупност.

 

 

Подсъдимият  Т.Ф. – за виновен в това ,че през периода 13.08.02 – 14.01.03 година  в град Варна ,при условията на продължавано престъпление , като съдружник във фирма  ”Агро Вен То 2002” ООД-Варна ,в съучастие като съизвършители с подсъдимия В.И. и като помагачи с подсъдимите  Т.Т. и М.М. избегнал заплащането на данъчни задължения по Закона за  ДДС за данъчни периоди месеците юли,  септември,  октомври  ,ноември и декември 2002 година в особено големи размери – 251 633 , 84 лева , като потвърдил неистина – несъществуващо право на данъчен кредит по несъществуващи сделки  в подадени пред Данъчно подразделение ”Младост” на Териториална данъчна дирекция   Варна справки-декларации по ДДС , които се изискват по силата на чл.100 ал.1 т.3 от ЗДДС ,както следва :

 

 

 

Подсъдимият М.М.  - за виновен в това , че през периода 16.09.2002 – 29.11.2002 в град Варна , при условията на продължавано престъпление , в съучастие като помагач с подсъдимите И. и Ф. , в качеството им на съизвършители  улеснил избягването на плащането на данъчни задължения  по ЗДДС за данъчни периоди месеците септември,октомври и ноември 2002 година на „Агро Вен То 2002”ЕООД в особено големи размери-  163 633,29 лева от страна на подсъдимите И. и Ф. ,в които потвърдил  неистина – несъществуващо право на данъчен кредит по несъществуващи сделки в подадени пред ДП”Младост” на ТДД Варна справки-декларации по ДДС , които се изискват по силата на чл.100 ал.1 т.3 от ЗДДС , както следва :

1.За данъчен период месец септември 2002 година в справка-декларация    по ДДС № 03.06.608827/14.10.2002 година  с отразена   стойност на получени доставки и начислено  ДДС по сделки  фактури №№168 , 140 , 144 ,145 и 146 , всички от месец септември 2002 година с доставчик фирма „Агро Ойл 2002” ЕООД по непризнат данъчен кредит на поддоставчика  „Нике 2000” ЕООД по издадени данъчни фактури № 431/11.09.02 и 451/23.09.02

2.За данъчен период месец октомври 2002 година в справка-декларация по ДДС № 03.06.609379/12.11.2002  с отразена стойност по получени доставки и начислено ДДС по данъчни фактури на доставчик „Агро Ойл 2002”ЕООД  №№ 149 ,150 , 176 , 178 , 177,162,151 , 163 , 182 , 179,180,189 , 183 , 190 , 191 и 193 , всички от месец октомври 2002 година.

3.За данъчен период месец ноември 2002 година в справка-декларация по ДДС № 03.06.610598/13.12.2002 с отразени стойности по получени доставки и начислено ДДС по данъчни фактури №№ 16 , 18 ,19 , 21 и 44 , всички от месец ноември 2002 с доставчик”Казабланка” ЕООД и фактури №№206/28.11.2002 и 207/29.11.2002 с доставчик „Агро Ойл 2002” ЕООД , като с деянието са били укрити данъчни задължения в особено големи размери и на основание чл.257 ал.1 вр.чл.255 ал.1 т.2 /отм/ вр.чл.20 ал.4 , 26 ал.1 и чл.55 ал.1 и 2 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 2500 лева.

На основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НПК групирал наказанията по настоящата присъда и по присъда № 8/21.01.2011 по наказателно дело № 1982/10 на ВОС и определил общо наказание лишаване от свобода за срок от една година , условно , с тригодишен изпитателен срок ,както и глоба в размер на 2 500 лева.

 

 

 

Подсъдимият Т.Т. – за виновен в това ,че на 30.07.2002 в град Варна  в съучастие като помагач с подсъдимите И. и Ф. улеснил избягването на заплащане на данъчни задължения в особено големи размери – 17 745,50 лева от страна на И. и Ф., които потвърдили неистина – несъществуващо право на данъчен кредит по несъществуващи сделки в подадена пред ДП”Младост” на ТДД Варна  справка-декларация по ДДС вх.№03.06.606809/13.08.2002 с отразени стойности на получени доставки и начислен ДДС в размер на 17 745,50 лева по сделки,оформени с данъчни фактури №№17,18,19,20 и 21/30.07.02 с доставчик „Агро Вен То 200О”ЕООД , като с деянията са укрити данъчни задължения в особено големи размери и на основание чл.257 ал.1 вр.чл.255 ал.1 т.2 /отм/вр.чл.20 ал.4 и чл.55 ал.1 и 2 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.

Групирал това наказание и наказанието по присъда № 48/26.05.10 на РС Трявна и определил общо наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца,изпълнението на което отложил с тригодишен изпитателен срок.

 

 

Подсъдимият Т. не е обжалвал присъдата си и не се е присъединил към жалбата на подсъдимия В.И..

 

 

Варненският апелативен съд провери обжалваната присъда по жалбите на подсъдимите И.,Ф. и М.  и изцяло служебно на основание чл.314 ал.1 от НПК и установи,че при постановяването й са допуснати съществени процесуални нарушения , които са основание  по  чл.335 ал.2 вр.чл.348 ал.3 т.1 и т.2 пр.1 от НПК за отмяната й и за  връщането на делото за ново разглеждане по отношение на обжалвалите подсъдими.

 

Първото нарушение е свързано с обвинението на подсъдимия Т.Ф. , във връзка с което окръжният съд не е изпълнил задълженията си по   чл.305 ал.3  , респ.по чл.14 ал.1 от НПК ,  като не е изложил никакви съображения с какви доказателства е установил   вината му.

 

В обясненията си пред съда този подсъдим поддържа следното : „Скарахме се някъде м.09.2002 и то много жестоко….в края на септември,началото на октомври ли беше мене ме изгониха от офиса…..октомври ,ноември , декември въобще не знам за какво става въпрос, защото не съм бил там и хал хабер нямам за какво става въпрос….извикаха ме през 2003 – януари месец ,за да отида да си прехвърля моя дял от фирмата…до тези дела с В. нито се бях виждал   ,нито съм искал да говоря   ,абсолютно нищо,  даже не сме се срещали” – протокол от с.з. на ВОС от 10.04.2013 година-л.110 на гърба.

Както е известно обясненията на подсъдимия освен израз на  правото му на защита са и гласно доказателствено средство /чл.115 ал.1 от НПК / и съдържащата се  в тях информация подлежи на проверка /чл.107 ал.3 пр.последно/,а при наличието на противоречия в доказателствата съдът е длъжен да изложи съображения кои кредитира и защо / чл.305 ал.3 изр.2 от НПК/

При положение,че този подсъдим е признат за виновен за извършено престъпление по чл.257 ал.1 от НК ,  с  потвърждаване на неистина в справки-декларации ,подадени пред ТДД Варна през месеците август , октомври, ноември и декември 2002 година и месец януари 2003 година съдът е бил длъжен да изложи подробни съображения защо не кредитира твърденията му,че не е подавал и подписвал декларациите от месеците 10, 11 и 12.2002 година и  от м.01.2003 година.

Такива съображения , обаче в Мотивите липсват.

Съдът се е задоволил да посочи , че И. и Ф. подали СД вх.номер 03.06.608827/14.10.2002 година ,”която била вероятно подписана от подсъдимия Ф.”    ,    СД вх.номер 03.06.609379/12.11.2002  ,която „била вероятно подписана от Ф.”,  СД вх.номер 03.06.610598/13.12.2002 , която „била вероятно подписана от Ф.” и СД вх.номер 03.06.600721/14.01.2003 , която „не била подписана от никой от двамата подсъдими” , а  подсъдимият И. е подал всяка от декларациите в Данъчната служба.

В мотивите не са изложени никакви съображения защо съдът е приел , че Ф. е подал посочените справки декларации, след като той твърди  ,че през периода на подаването им в ТДД Варна  не е работил във фирмата , четирите СД са подадени от И. , подписът на първите три /така е посочено в Мотивите/  е положен вероятно от Ф. , а подписът на четвъртата СД категорично не е неговият.

Следва да се има предвид, че според заключението на съдебно графологичната експертиза,което ОС е цитирал неточно   и   подписът на СД от 13.12.2002  година не е положен от подсъдимия Ф. / л.224 , том 13 от ДП / и следователно подписите ,които „вероятно е положил” са само върху две декларации.

В съдебно заседание вещите лица са пояснили какво означава подписите да са „Вероятно положени от  подсъдимия Ф.” – това не са оригиналните подписи на Ф.  ,а са измислени подписи , които съдържат  елементи от подписа на лицето ,но категорично не може да се отговори дали са негови , тъй като са измислени подписи  ,които съдържат елементи от неговия подпис / с.з от 10.04.2013 – л.114 от НОХД № 838/2012 /.

При тези пояснения ОС е бил длъжен да посочи защо третира посочената вероятност в полза на обвинението , а не в полза  на подсъдимия и като не е направил това е ограничил правото му на защита – съществено процесуално  нарушение по чл.348 ал.3 т.1 от НПК.  Съдът не е обсъдил каква би била причината Ф. , който е съдружник и представляващ фирмата и има право да подава СД да ги подписва с измислен подпис. И дали не е  по-вероятна обратната възможност – подписите да са положени от друго лице , което е желаело да се подпише вместо Ф. , но не е успяло да имитира  достатъчно убедително неговия подпис? А ако той не е подал  ,нито подписал посочените четири декларации какво е фактическото и правно основание да бъде признат за  виновен за съдържащата се в тях неистина.

Мотивите не съдържат  отговор на тези въпроси , което е задължение на съда по чл.305 ал.3 изр.първо от НПК    ,поради което по отношение на посочените СД изводът,че подсъдимият Ф. е извършил данъчно престъпление  е направен при съществено нарушение на процесуалните правила  и е необоснован.

А при депозираното от графологичните експерти заключение – л.224 , том 13 от ДП ,   че не може да бъде установено кои са лицата , подписали инкриминираните справки декларации е необоснован и изводът на ОС – мотиви  на  л.166 и 167 от наказателното  дело - , че е „Установено от приобщените графологически експертизи…чии са подписите под СД,  в които са отразени неверните счетоводни данни”

По отношение на първата инкриминирана декларация- № 03.06.606809/13.08.2002 г  , която Ф. също отрича да е подписвал и подавал съдът е посочил / Мотиви – л.161 от НОХД/  ,че обратното се установява „от събраните по делото доказателства”

 

 

Впрочем подобни констатации ,които се съдържат в Мотивите многократно –  и на листи 162, 163 , 165 и пр. представляват нарушение на императивното му задължение  по чл.305 ал.3 изр.първо от НПК  и представляват  фактическа липса на мотиви  не само за вината на подсъдимия Ф. , но и на първия подсъдим Венцеслев И. , който също не се признава за виновен.

 

Горепосочените нарушения , които са съществени по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 и т.2 пр.1 от НПК следва да бъдат отстранени , като се извърши задълбочен анализ на всички доказателства по делото ,  ,като  в съответствие със задължението  на първоинстанционния съд  по чл.14 ал.1 от НПК се изложат  конкретни съображения за вината , или за невинноста на подсъдимия Ф. по повдигнатото против него обвинение , както и за вината на подсъдимия И. по първия пункт от обвинението против него.

Това се налага в още по-голяма степен и заради изричното оплакване на защитника на Ф.,а и на защитата на останалите жалбоподатели , че за деянията , за които са осъдени тримата подсъдими липсвали доказателства.

 

 

Наред с посочените нарушения първоинстанционният съд е допуснал и друго ,свързано с диспозитива на присъдата по отношение на третия подсъдим М.М..

 

Този подсъдим е признат за виновен и е осъден за това , че е  улеснил избягването  на плащането на данъчни задължения от И. и Ф. в особено големи размери  „в които потвърдил неистина- несъществуващо право на данъчен кредит по несъществуващи сделки в подадени пред ДП”Младост” при ТДД Варна справки декларации по ДДС…”

Граматическата неприцизност на диспозитива    / не е ясно в какво е потвърдил неистина / преминава в правна несъстоятелност на присъдата за този подсъдим , тъй като от следващата част на същия диспозитив – точки 1 , 2 и 3 излиза , че това е станало в посочените три справки-декларации по ДДС.

 

 

 

М. ,обаче няма такова обвинение , тъй като е обвинен и осъден не за извършителство на данъчното престъпление по чл.257 ал.1 от НК , а за помагачество на извършителите на престъплението – подсъдимите И. и Ф..

А изпълнителното деяние , с което е станал помагач на първите двама подсъдими е посочено съвсем ясно и точно в обвинителния акт – подсъдимият М. е съставил официални документи с невярно съдържание ,като се е подписал в графа „съставил” в данъчни фактури , конкретно описани на следващите десет реда от обвинителния акт.

Именно по отношение на това изпълнително деяние е дължал произнасяне окръжният съд , но в ненужния опит да опрости и обобщи обвинението на практика го е променил. А след като в мотивите вече е обсъждал деянието , предмет на действителното обвинение е допуснал и противоречие между диспизитив и мотиви , което е абсолютно основание за отмяна на присъдата и по отношение на този подсъдим  ,за да бъде изяснена волята на съда.

 

Отделен е въпроса ,че съдът е допуснал  непрецизност  и при обсъждането на  характера на фактурите , с които е улеснено декларирането на неистина в подадените справки декларации  ,като е смесил понятията по чл.308 ал.1 от НК.   Така на л.160   /мотиви от нак.дело /е посочено , че И. и Ф. ползвали неистински документи-фактури , издавани от лица, които не са търговците ,посочени в тях.   В тази си дейност били подпомагани от М. и Т. , които подписвали фактури с невярно съдържание”  А евентуалната възможност действително да са ползвани и неистински фактури и такива с невярно съдържание е елиминирана с обобщението ,направено на л.174 от Мотивите ,според което „Съдът намира,че в настоящия казус безспорно се установи , че използвайки фактури , които макар да са изхождали от реално съществуващи търговци са изследвани и  е установено съдържащото се в тях лъжливо документиране подсъдимите И. и Ф. са подавали СД…”, т.е. всъщност  неистински фактури не са използвани /?/

 

 

 

 

Последното констатирано нарушение в обжалваната присъда е свързано с правната квалификация на деянието за всички подсъдими.  И при нея е допусната грешка, която е техническа и сама по себе си не води до отмяна на присъдата  ,но при новото разглеждане на делото следва да бъде отстранена.

Съдът е признал подсъдимите за виновни в това , че са извършили престъпление по чл.257 ал.1 във вр.с чл.255 ал.1 т.2 /отменена/ от НК.

Разпоредбата на чл.255 ал.1 т.2 от НК не е отменена,  а това е действащата норма ,  създадена след изменението с ДВ бр.75/2006 година. Отменена е разпоредбата на чл.257 ал.1 от НК , а тази на чл.255 ал.1 пр.2 от НК,  по която всъщност е обвинението е изменена.

С оглед всичко изложено по-горе атакуваната от подсъдимите И. , Ф. и М. присъда следва да бъде отменена преди всичко поради констатираните служебно съществени процесуални нарушения ,  които лишават  въззивния съд от възможността да проведи основателността на жалбите , доколкото не е ясна волята на съда при постановяването на присъдата.

Подсъдимият Т. не я обжалва и не се присъединява към жалбата на И. , а констатираните съществени процесуални нарушения не засягат правилността на неговата част от присъдата , поради което не са налице основания  по чл.314 ал.2 от НПК за отмяната й по отношение и на този подсъдим.

Поради това присъдата следва да бъде отменена отчасти.

При новото разглеждане на делото подсъдимият Т. не следва да бъде призоваван като страна в процеса , но следва да се прецени необходимостта от разпита му като свидетел по чл.118 ал.1 т.1 пр.2 от НК, доколкото показанията му биха били важно доказателствено средство  за вината на останалите подсъдими.

Първоинстанционното производство е било проведено по реда на чл.371 т.1 от НПК , като са разпитани по искане на защитата на подсъдимия Ф. само част от свидетелите и вещите лица. Нито един от разпитаните свидетели не е дал показания за относими към предмета на доказване обстоятелства , поради което защитата следва да прецени внимателно нуждата от повторния им разпит. Още повече , че при необходимост и техните показания при първото разглеждане на делото могат да бъдат приобщени по реда на чл.371 т.1 пр.2 от НПК.

 

 

По изложените съображения и на основание чл.335 ал.2 във вр.с чл.348 ал.3 т.1 и т.2 пр.1 от НПК Варненският апелативен съд

 

                   Р     Е     Ш     И

 

ОТМЕНЯ  присъда № 71/05.07.2013 година , постановена по наказателно дело № 838/2012 година на Варненския окръжен съд

ОТЧАСТИ  само по отношение на подсъдимите В.И. , Т.Ф. и М.М. и ВРЪЩА  делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане в отменените части.

                

                Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                               Председател:

 

                                                  Членове: