Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 158/23.09.           Година  2015                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                    Наказателно отделение

На десети септември                                Година две хиляди и петнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков

                            ЧЛЕНОВЕ: Ангелина Лазарова

Мая Нанкинска

Секретар Г.Н.

Прокурор Вилен Мичев

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВНОХД № 243 по описа на съда за 2015 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.

Образувано е по искане на осъдения Н. Ш.А. ***, понастоящем в Затвора Белене, назовано "жалба", на основание чл. 420, ал. 2 от НПК и има за предмет влязлата в законна сила присъда № 169 от 24.04.2015 г., постановена по НОХД № 21/2015 г. от Районен съд - Разград, която се атакува с доводи по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, като се иска връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание от друг състав на РС гр. Исперих.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането за неоснователно.

Осъденият А., лично и чрез процесуалния си представител адв. Н. от ВАС моли искането му да бъде уважено.

Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваната присъда съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното:

С присъда № 169 от 24.04.2015 г. по НОХД № 21/2015 г. на Районен съд - Разград подсъдимият Н. А. бил признат за виновен в това, че за времето 03-07.10.2014г. в гр. Исперих, гр. Разград и местността “Обзор” в землището на гр. Разград, в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи на обща стойност от 752, 50лв. от владението на Ф.Х., М.М., Н.К., “М.” ЕООД гр. Разград – М.М., В.Е., без съгласието на собствениците им с намерение противозаконно да ги присвои -  престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 3 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и на основание чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. В тежест на подсъдимия били възложени направените по делото разноски.

Присъдата не била обжалвана, влязла в сила на 12.05.2015г. и била приведена в изпълнение спрямо осъдения с начало на наказанието на 25.05.2015г.

С искането на осъдения А. от 06.07.2015 г. се атакува присъдата като постановена от съд, в който делото било прехвърлено по “незнайни” причини, вместо да бъде разгледано от РС – Исперих, както и поради това, че възстановил щетите, но му било отказано споразумение. Осъденият счита, че умишлено делото било изтеглено в РС Разград и иска връщането му в РС – Исперих, от който съдия, присъствал на разпита му бил обяснил, че ако възстанови щетите ще направи споразумение.

Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от осъден, имащ право на такова искане и в законния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, срещу присъда, непроверена по касационен ред, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

По делото не се установяват процесуални пропуски както по установяване на правно значимите факти, така и по приложението на материалния закон и не са налице основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК за възобновяване на производството.

Доводът за нарушение на правилата на подсъдността с разглеждане на делото от съд, различен от този, в района на когото е било извършено престъплението, е несъстоятелен. Видно е, че осъденият А. е извършил пет деяния от един и същ вид, първото от които е било на територията на гр. Исперих. Тъй като деянията осъществяват сходни обективни признаци, при еднаква форма на вината, извършени са в непродължителен период от време, като последващите се явяват продължение на предходните, то органите на досъдебното производство правилно са квалифицира. извършеното като едно продължавано престъпление по чл. 26 ал. 1 от НК. Общото престъпление е довършено на територията на гр. Разград, поради което и с постановление от 27.10.2014г. Районният прокурор на РП гр. Разград е обединил ДП № 351/14г. на РП-Исперих, към останалите ДП, с оглед правилното изясняване на престъпната дейност на извършителя А.. Обясненията, които е изложил при проведения разпит пред съдия в хода на ДП № 351/14г. от 10.10.2014г. обвиняемият А., са станали част от общия доказателствен материал, по който бил внесен обвинителния акт от РП гр. Разград. Не се установяват нарушения на компетентността и подсъдността, допуснати в хода на ДП. Съдебната фаза е протекла изцяло в РС гр. Разград законосъобразно с оглед съдържанието на внесеното обвинение – за продължавано престъпление, извършено преобладаващо и довършено на територията от негова компетентност.

С оглед искането за сключване на споразумение, многократно изразено от осъдения А. в хода на ДП и пред решаващия съд, действително са били положени усилия за възстановяване на щетите – една от необходимите предпоставки за прилагане на специалните правила по чл. 384 вр. чл. 381 от НПК. Видно е обаче, че за постигане на споразумение е необходимо съгласието на представителя на прокуратурата. От съдържанието на съдебния протокол от 24.04.15г. се установява категоричен отказ на прокурора да сключи споразумение с подсъдимия А. Това е дало повод на защитника и подс. А. да поискат провеждането на съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК, което съдът е уважил и провел при спазване на законовите изисквания.

Решаващият съд не разполага с правомощия да промени правно значимата воля на представителя на държавното обвинение – да сключи или не споразумение със защитника и подсъдимия по наказателно производство. Съдът би могъл да предложи промени в съдържанието на внесено вече споразумение, а по същество да го одобри или не. В конкретният случай след отказа на прокурора – този институт изобщо не е приложим. Не е било допуснато каквото и да е процесуално нарушение, поради което искането на осъдения за възобновяване на делото и връщането му за “сключване на споразумение” е необосновано.

Видно е, че при индивидуализацията на наказанието съдът е отчел направените самопризнания и възстановяването на щетите. Определил е наказание лишаване от свобода за срок от четири години - незначително над минималния размер, което чрез законово уредената правна техника намалил до размер на две години и осем месеца. Де факто, е осъществен правният ефект на приложимия при института на споразумението чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, като е наложено за реално изтърпяване наказание под минималния размер, предвиден за извършеното престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 от НК – от три години.

Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК, Варненският апелативен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. Ш.А. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на присъда № 169 от 24.04.2015 г., постановена по НОХД № 21/2015 г. от Районен съд - Разград.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

председател :                                   членове :