Р Е Ш Е Н И Е

 

181

 

гр.Варна, 08.08.2016 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на  петнадесети юли  две хиляди и шестнадесета година в състав :

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ

              ЧЛЕНОВЕ : СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА                                                     АСЕН ПОПОВ

                                     

 

при секретар Г.Н.

и в присъствието на прокурор Светла Курновска

изслуша докладваното от съдия Янков ндв №244/2016г. на ВАС

и за да се произнесе взе предвид следното :

 

         

          Производството е по чл.424 ал.1 НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК. Образувано е по искане на адв.Ж.Ч. в качеството му на процесуален представител на осъденото лице М. Н. М. за възобновяване на производството по внохд №254/2015г. на Разградски окръжен съд, и по нохд №131/2015г. на Разградски районен съд. Навеждат се доводи : - за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на осъденото лице, и изразяващо се в нередовното му призоваване за съдебно заседание ; - и за явна несправедливост на наложеното наказание. Формулирани по този начин възраженията на искателя са относими към основанията по  чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК във връзка с чл. 348, ал. 1, т.2 и 3 НПК вр. чл.348 ал.3 т.1  и ал.5 НПК. В крайна сметка се иска отмяна на посочените съдебни актове и връщане делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура излага съображения за основателност на направеното искане за възобновяване.

          Осъденото лице и защитникът му редовно призовани не се явяват, съответно – не изразяват становище.

Варненски апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните, и в пределите на правомощията си  намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.424 ал.1 вр. чл. 419, ал. 1 от НПК, като в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по  чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.2 и 3 НПК вр. чл.348 ал.3 т.1  и ал.5 НПК Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано обаче и по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С присъда №281/25.06.2015г. по нохд №131/2015г.  Разградски районен съд е признал М.Н.М.  за виновен в това, че на 30.09.2014г. в гр.Цар Калоян в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП №14-1873-000021/17.03.2014г. на Началника на РУ на МВР-Разград, влязло в сила на 13.06.2014г., и НП №14-1873-000133/17.03.2014г. на Началника на РУ на МВР-Разград, влязло в сила на 28.08.2014г., за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление, извършил такова деяние – управлявал товарен автомобил „Ситроен Джъмпър“ с рег.№ ЗЗ 1197 ВА без съответно свидетелство за управление, поради което и на основание чл.343в ал.2  вр. ал.1 НК  и чл.54 НК му наложил наказание една година и три месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.68 ал.1 НК съдът привел в изпълнение и наказанието от една година лишаване от свобода, наложено на М. по нохд №156/2013г. на РС-Русе.

С решение №78/15.10.2015г. по внохд №254/2015г. Разградски окръжен съд е изменил посочената присъда единствено по отношение на режима – от общ на строг в затворническо общежитие от закрит тип, като в останалата част присъдата била потвърдена. И тъй като съдебният акт на въззивния съд не подлежи на касационен контрол, то присъдата влязла в сила на датата на постановяването му.

          При така изложеното релевират се пред настоящата инстанция основанията за възобновяване, предвидени в разпоредбата на чл.348 ал.1 т.2 и 3 вр.ал.3 т.1 и ал.5 НПК. В този аспект и ще бъдат разгледани.

Твърди се на първо място, че за съдебното заседание  на 25.05.2015г., когато делото е разгледано и решено, осъденото лице М. не е било редовно призовано. Според защитата това съставлява съществено процесуално нарушение – нарушено право на защита на искателя, тъй като е довело да разглеждане на делото в негово отсъствие. Въпросното твърдение не намира опора в материалите по делото. Първо следва да се отбележи, че без всякакво значение е фактът как лицето е било призовано за 21.05.2015г., тъй като на тази дата делото е било отложено. За следващо съдебно заседание – това на 25.06.2015г. М.М. е бил призован чрез органите на ГД„Охрана“ при МП. На 26.05.2015г. от ОЗ“Охрана“-гр.Разград  е изпратено до Разградски районен съд писмо, ведно с втори отрязък от призовката на М.М., от което става ясно, че призовката е връчена на лицето/л.35 от нохд №131/2015г./. Връчител е лицето П.С. – служител в ОЗ“Охрана“-Разград – което пък става ясно от следваща докладна. Въпреки, че призовката му е връчена лично и че е уведомен за датата на съдебното заседание, М. предпочел да замине в чужбина – от въпросната докладна /л.36/ става ясно, че е заминал на 23.06.2015г. – два дни преди заседанието. При изложените факти да се твърди , че лицето е нередовно призовано, и че подписът в призовката не бил негов, е меко казано несериозно. Очевидно е, че редът за връчване на призовки, уреден в раздел първи на Глава петнадесета от НПК, е стриктно спазен. Вярно е, че във върнатия отрязък от призовката не е посочено длъжностното качество на връчителя, но пък това става ясно от писмото на ОЗ“Охрана“-Разград, с което е върната връчената призовка – след като призовката е връчена чрез ОЗ“Охрана“-Разград, то ясно е, че връчителят е неин служител. С оглед изложеното следва да се заключи, че процесуално нарушение не е допуснато – разпоредбите на процесуалния закон досежно връчването на призовки са спазени. Поначало явяването на осъдения М. в съдебно заседание не е било задължително – престъплението по чл.343в ал.2 НК не е тежко по смисъла на чл.93 т.7 НК. А и след като е редовно призован и не се е явил, то не съществува никаква процесуална пречка делото да бъде разгледано в негово отсъствие – налице са основанията за това по чл.269 ал.3 т.3 и т.4 б.“в“ НПК, и съвсем логично решаващият съд се е възползвал от тях.

Второто основно възражение по съществото си представлява твърдение за нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 вр. ал.2 НПК, макар и това да не е изрично формулирано. Твърди се най-общо, че съдът не е посочил кой точно закон е приложил, тъй като текстовете на чл.343в НК са претърпели промяна с ДВ бр.74/2015г. Тук следва да се обърне внимание на защитата, че присъдата на РС-Разград е постановена на 25.06.2015г., а промяната в разпоредбите на чл.343в НК е направена с ДВ бр.74 от 26.09.2015г. Т.е. към момента на постановяване на присъдата съдът дори не е предполагал, че законът ще бъде изменен след три месеца – актуална е била единствено редакцията на този текст , обн. ДВ бр.50/1995г. Поради което и пред съда не е имало друга алтернатива щото да разсъждава кой е по-благоприятния за дееца закон.

Доколкото се твърди, че това нарушение е довело и до следващото – явна несправедливост на наложеното наказание, то настоящата инстанция с последното няма да се ангажира – тъй като повече от очевидно е, че е приложен законът, който е действал към момента на извършване на деянието и постановяване на присъдата. Следва само да се изтъкне, че в този си вид наказанието напълно отговаря на целите на закона, залегнали в разпоредбата на чл.36 НК – нито една от тях не би била постигната с по-леко наказание. Преди настоящото осъждане М. е осъждан още два пъти за престъпления против транспорта, системен и упорит нарушител е на правилата за движение – наказван е общо 36 пъти с наказателни постановления, отделно от това има издадени и няколко фиша. По никакъв начин не може да се приеме, че определеното му наказание е явно несправедливо, напротив – може да се мисли , че е дори занижено.

С оглед изложеното в крайна сметка следва да се заключи, че твърдяните от страна на защитата на искателя нарушения не са налице, поради което и искането за възобновяване се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Предвид изложеното Варненският апелативен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Ж.Ч. в качеството му на процесуален представител на осъденото лице М.Н.М. за възобновяване на производството по внохд №254/2015г. на Разградски окръжен съд, и по нохд №131/2015г. на Разградски районен съд.

Решението е окончателно -  не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

Председател :                                   Членове :