Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 177/28.09.2018 година     Град  Варна

 

                         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд                                 наказателно отделение                            

На двадесет и седми септември              две хиляди и осемнадесета година                                                

В  открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА ТОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:   ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

                      МАЯ НАНКИНСКА               

                 

Секретар:Петранка Паскалева

Прокурор:Станислав Андонов

като  разгледа  докладваното от  съдия Д.Сапунджиева

ВНОХД                            номер 244               по описа за 2018   година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на частните обвинители:Т.К.Т.-М., К.Б.М., Е.Б.М. и М.Й.Г., чрез техния повереник-адв. Д.П.-*** против Присъда №13/17.05.2018г. постановена по НОХД №140/2018 год. по описа на ШОС.

С атакуваната присъда подсъдимия А.Б. е признат за виновен в това, че на 05.09.2016г. на път І-4 Шумен – Търговище, на км 258+300, при управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген Тауран“ с рег.№ В 1978 РТ нарушил правилата за движение по пътищата: чл.21, ал.2 от ЗДвП; чл.42, ал.2, т.2 ЗДвП вр. чл 41, ал.1 ЗДвП и чл.47,ал.3вр. с ал.1от ППЗДвП, при което допуснал настъпване на ПТП с лек автомобил „Пежо 605“ с рег.№ Т 6879 АТ, управляван от Богомил Стоянов Маринов, като по непредпазливост причинил смъртта на Б.М.и телесни повреди на повече от едно лице: тежка телесна повреда на М.Й.Г.; средна телесна повреда на К.Б.М. и средна телесна повреда на Т.К.Т.-М., поради което и на основание чл.343 ал.4 вр. чл.343 ал.3 б. „б” вр. чл.343, ал.1, б. „в“ от НК във вр. с чл.342 ал.1 от НК и чл.58а ал.1 от НК  му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 /три/ години, като е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение срещу него.На основание  чл.66 ал.1 от НК е отложено  изтърпяването на така наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.На основание чл.343г от НК вр. чл.49 ал.2 от НК вр. чл.37 т.7 от НК е наложено на подсъдимия  наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от четири години, като същия е осъден да заплати и направените по делото разноски.   

С въззивната жалба се иска изменение на постановената присъда, като бъдат увеличени наложените на подсъдимия наказания "лишаване от свобода" и "лишаване от правоуправление" и отменено приложението на чл.66 от НК по отношение наложеното наказание "лишаване от свобода".

В съдебно заседание въззивниците лично и чрез защитника си поддържат жалбата изцяло.

Въззивният прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага обжалваната присъда да бъде потвърдена изцяло.

В личната си защита и последна дума подсъдимият Б. заявява, че съжалява за извършеното. Иска да му бъде дадена възможност да се поправи.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на цялостна проверка на постановения акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

 Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на т.нар. „съкратено съдебно следствие”-чл.371, т.2 от НПК.Решаващият съд е приел самопризнанието на подсъдимия по фактическите положения на обвинителния акт, като подкрепено от събраните в ДП доказателства. Мотивите в разглежданата присъда са изготвени съобразно чл.373,ал.3 от НПК.

Задължителните указания по т.8 на ТР №1/2009г. на ВКС, налагат при правилно приложена процедура по чл.372,ал.4 и чл.373,ал.2 и 3 от НПК, въззивната инстанция да реши делото по същите фактически положения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

С оглед на изложеното, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А.Б.Б.. е български гражданин, с издадено българско СУМПС валидно до 22.02.2012г. с придобити категории „В, АМ“. Регистрацията на Б. като водач на МПС в Отдел „Пътна полиция“ при СДВР била унищожена на 24.04.2008г. поради подмяна (замяна) в чужбина. Докато притежавал българско СУМПС, на подсъдимия в Р България са били съставени четири акта за нарушения на ЗДвП и издадени три наказателни постановления, една принудителна административна мярка и два фиша. Към настоящия момент подсъдимият Б. притежава издадено в чужбина СУМПС №12ВВ69021, категория „В“, валидно от 04.10.2013г. до 04.10.2028г.

Пострадалият Б.С.М.бил правоспособен водач категории „А, АМ, В“ и към 05.09.2016г. имал валидно СУМПС. Маринов бил административно санкциониран за нарушения по ЗДвП, като му бил съставен един акт за установяване на административно нарушение, по който му било издадено едно наказателно постановление и му е бил съставен един фиш.

На 05.09.2016г. около 17.00 часа лек автомобил „Пежо 405“ с рег.№ Т6879 АТ управляван от Б.М.от гр.Търговище се движил в светлата част на денонощието по път І-4 в дясната лента за движение в посока гр.Търговище. В автомобила освен водача, пътували и частните обвинители: Т.Т.-М. - съпруга на водача, К.М. – дъщеря на Маринов и и приятелят й М.Г.. Частният обвинител Т.Т. – М. пътувала на предната дясна седалка до водача, частният обвинител К.М. седяла на задната дясна седалка в автомобила, а частният обвинител М.Г. - на задната лява седалка. Времето било ясно, пътното платно сухо, с ширина 8,1 метра, разделено на две ленти с непрекъсната осева линия, без неравности. При приближаване на км 258+300, на плавен ляв завой за лекия автомобил „Пежо 405“ с много добра видимост срещуположно се движел л.а. " „Фолксваген Туран“ с рег.№ В 19 78 РТ, управляван от подсъдимия А.Б..Последният управлявал лекия автомобил „Фолксваген Туран“ със скорост от 100 км/час при въведена с пътен знак В26 забрана за движение в пътния участък със скорост по-висока от 60 км/час. Подсъдимият не спазил и забраната въведена с пътен знак В24 „Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“ и при непрекъсната осева линия, предприел изпреварване на неустановен лек автомобил, при което  навлязъл на 1,9 метра в насрещната лента на движение, където се движил лекия автомобил „Пежо 405“ управляван от пострадалия Б.М..

Автомобилът управляван от подсъдимия  се ударил с предния си ляв калник в предния ляв калник на лекия автомобил „Пежо 405“. Поради факта, че управлявания от пострадалия Маринов лек автомобил бил по-стар, предната му лява част – окачване, предно ляво колело, преден ляв калник, предна лява колонка и предна лява врата се разкъсали и деформирали значително. След удара, лекия автомобил „Пежо 405“ се завъртял обратно на часовниковата стрелка и около вертикалната си ос, косо се насочил и излязъл в дясно извън платното за движение по посока гр.Търговище, като останал насочен с предната си част обратно на посоката от която идвал. Лекият автомобил „Фолксваген Туран“ в следствие на удара получил деформация в окачването на предно ляво колело, преден ляв калник и предна лява врата и продължил движението си първоначално напред, после плавно се насочил и навлязъл в своята (дясната) лента, а след това излязъл извън платното в нива, като останал с предната си част по посока гр.Шумен.

В резултат на удара при ПТП, водачът на лек автомобил „Пежо 405“ Б.М.загинал, а пътуващите в колата частни обвинители Т.Т.-М., К.М. и М.Г. получили телесни увреждания по повод на които били приети за лечение в „МБАЛ-Шумен“ АД гр.Шумен. Първите две частни обвинители  получили средни телесни повреди, а частният обвинител М.Г. получил множество увреждания, включително и тежка телесна повреда.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза за оглед и аутопсия на трупа на Б.М., смъртта му се дължи на получена съчетана травма: глава, шия, гръден кош, корем, таз, крайници: Контузия на главата: Охлузване и кръвонасядане на кожата слепоочно теменно в дясно; Охлузване и кръвонасядане на кожата в областта на дясното слепоочие; Обширна разкъсно-контузна рана в лявата челно-слепоочна област; Кръвонасядания на меките черепни обвивки в същата област, както и слепоочно-теменно в дясно и в дясната слепоочна област; Импресионно счупване на лявата слепоочна и теменна кост с неправилна четириъгълна форма, с фрактурни линии към черепната основа – една към предна черепна ямка и една – през лява пирамида, през турското седло и дясна пирамида; Епистаксис; Хеморагия; Субарахноидален кръвоизлив по двете голямомозъчни и по двете малкомозъчни полукълба; Петнисто охлузване на кожата на лявата буза; Една разкъсно-контузна рана –вертикално разположена, по предната страна на лявата ушна мида; Една разкъсно-контузна рана по предно-долната страна на брадичката; плитко петнисто кожно охлузване на брадичката в ляво и Счупване на долната челюст на границата между брадичката и левия й хоризонтален клон. Контузия на шията: Едно кръвонасядане в дясната предно-странична част на шията – долна трета. Контузия на гръдния кош: Две успоредни ивицовидни кръвонасядания на предната гръдна стена в ляво, под гръдното зърно- косо разположени; Счупване на леви ребра: от второ до пето, между гръдната кост и средна ключична линия; от шесто до осмо – по средна мишнична линия с разместване; от шесто до десето, по линия на лопатката с размествания; Контузия на левия бял дроб от счупени ребрени фрагменти; Травматично разкъсване на сърцето в областта на лявото предсърдие, непълно разкъсване на стената на лявата камера задно-странично. Контузия на сърцето в областта на сърдечния връх; Левостранен хемоторакс; Счупване на десни ребра: от второ до пето, до гръдната кост; Контузия на корема: Широко разкъсване на капсулата на далака с увреждане и кръвоизливи в подлежащия паренхим; Две разкъсвания на капсулата и на паренхима на черния дроб – по едно в левия и в десния му лоб; Хемаскос; Травматично разкъсване на левия бъбрек в близост до корена му. Обилно кръвонасядане на мастната капсула на левия бъбрек. Контузия на таза:Счупване на горното рамо на лявата срамна кост на таза; Частично разкъсване на дясната кръстцово-хълбочна става; Малък кръвоизлив зад коремницата (ретроперитонеален); Контузия на крайниците: Открита фрактура на левия лакът; Ивицовидно кръвонасядане по задно-външната страна на лявата предмишница –долна трета; Обширно кръвонасядане по предно-вътрешната страна на лявото бедро; Счупване на лявата бедрена кост в областта на шийката; Множествени охлузвания над и около лявото коляно; Кръвонасядания по гърба на лявото ходило над втори, трети и четвърти пръст; Едно кръвонасядане на ограничена площ по предно-вътрешната страна на дясното бедро над коляното; Счупване на тялото на дясната бедрена кост на границата горна-средна трета и Две кожни охлузвания по предната страна на десния глезен. Установените травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети, със значителна сила по механизма на удар, притискане и триене (за охлузванията). Същите може да бъдат получени при ПТП - травма в автомобил. Експертизата заключава, че непосредствената причина за смъртта на Б.С.М. се дължи на установените груби анатомични увреждания несъвместими с живота, в конкретния случай – на травматичното разкъсване на сърцето.Между установените травматични увреждания и настъпилата смърт е налице пряка причинна връзка.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни №217/2016г, пострадалата Т.К.Т.-М. е получила следните травматични увреждания: Съчетана травма – гръден кош, крайници: Тежка гръдна травма – фрактура на ІІ-ІІІ-ІV-V и VІІ ребрени дъги гръбно. Тотален пневмоторакс в ляво. Подкожен емфизем. В резултат на получените травматични увреждания е причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота, обусловено от тоталния пневмоторакс в ляво и изключване на левия бял дроб от акта на дишане. Причинено е и трайно затруднение в движението на снагата за срок по-голям от един месец, обусловено от счупването на пет леви ребра гръбно. Фисурна линия (пукнатина) в областта на главичката на мишничната кост. Според експерта установените травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удар и същите могат да бъдат получени при ПТП - травма в автомобил.

От заключението на назначената допълнителна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 177/2017г. е видно, че при проследяване здравословното състояние на пострадалата от ПТП Т. –М., са регистрирани следните увреждания: Флебит и тромбофлебит на повърхностни съдове на долните крайници и Първична двустранна гонартроза. В амбулаторните листи са налице само анамнестични данни дадени от пострадалата, че болките в коленете й се дължат на травма от преди около 50 дни, без същите да са сигурно обективирани. Допълнителното заключение приема, че в резултат на получените травматични увреждания, пострадалата е получила: Разстройство на здравето, временно опасно за живота, обусловено от тоталния пневмоторакс в ляво и изключване на левия бял дроб от акта на дишане; Трайно затруднение в движението на снагата за срок по-голям от един месец, обусловено от счупването на пет леви ребра гръбно. Останалите регистрирани травматични увреждания в тяхната съвкупност обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Всички установени травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар. Касае се за високоенергийна травма, каквато може да бъде получена при ПТП - травма в автомобил. Допълнителната експертиза не дава категорично наличие на пряка причинно-следствена връзка между претърпяното ПТП и установените в последващите два месеца болестни състояния. От една страна, след ПТП в областта на крайниците са били регистрирани само охлузвания (без да е уточнено на кои) а и охлузванията по правило не се образуват по механизма на удар, а на триене. От друга страна флебит и тромбофлебит на повърхностни съдове на долните крайници и двустранната гонартроза са болестни състояния, които могат да се дължат и на редица нетравматични причини. Двустранната гонартроза е преценена клинично като първична. Първичната двустранна гонартроза е по определение идиопатична (с неизвестен произход) и е свързана с прогресираща увреда на хрущяла на коляното, склероза на подлежащата кост, образуване на костни шипове (остеофити) и др.

Видно от заключението на проведената тройна съдебно-медицинска експертиза №3а/2018г., пострадалата К.М. на 19 години е получила следните травматични увреждания: счупване на горното и долното рамо на лявата срамна кост на таза; счупване на крилото на лявата хълбочна кост гръбно, с няколко допълнителни фрагмента; счупване на кръстцовата кост в ляво (маса латералия на S1 – S2); счупване на дисталната (нокътната) фаланга на палеца на дясната ръка, без разместване; контузия на паренхима на един сегмент (дял) на левия бял дроб. Състоянието на пострадалата е проследено и амбулаторно през следващите два-три месеца и е отразено наличието на: посттравматично главоболие; затруднени движения на дясната тазобедрена става, невъзможни в лявата, ограничени движения в пояснокръстцовата част на гръбначния стълб; изразен вертебрален синдром в поясния отдел на гръбначния стълб с болка в областта на кръста, ирадиираща по протежение на десния крак и тъпа травма на окото и околоочната област в ляво, без промяна на зрителната острота. Всички установени счупвания на таза (счупване на двете рамена на срамната кост, на крилото на хълбочната кост и на кръстцовата кост) са в лявата му част. Разгледани поотделно и в съвкупност, те обуславят трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за период от около 3-5 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес и липса на усложнения. Установеното счупване на крайната фаланга на палеца на дясната ръка обуславя трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за период от около 35-40 дни, при обичаен оздравителен процес. Останалите описани травматични увреждания – контузията на сегмент на левия бял дроб, посттравматичното главоболие, вертебралният синдром в поясния отдел на гръбначния стълб и контузията на лявото око, обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Всички травматични увреждания са причинени по общия механизъм на действие на твърди тъпи предмети и могат да се получат при травми в кабината на лек автомобил при конкретното ПТП. Получените травми са сериозни, причинени са със значителна кинетична енергия и неминуемо са довели до продължителни болки и страдания, вкл. и остра стресова реакция у пострадалата. Възстановяването след инцидента, въпреки младата възраст, изисква по- продължително лечение и рехабилитация.

Видно от заключението на тройна съдебно-медицинска експертиза №4а/2018г., частният обвинител М.Г. е получил следните травматични увреждания: контузия на корема- кръвонасядане на коремната стена в ляво странично, три кръвонасядания по хода на напречния отдел на дебелото черво, областта на черния дроб и кръвоизлив в ретроперитонеалното пространство пред левия бъбрек, травматична руптура (разкъсване) на далака, кръв в коремната кухина; състояние след оперативно изваждане на далака; счупване на лявата раменна кост в горния край (проксимална диафиза); счупване на лявата бедрена кост под трохантера (голямата неравност); счупване на дясната малкопищялна кост – проксимално, диафизарно и счупване на кръстцовата кост в ляво. Разкъсването на слезката и кръвоизлива в коремната кухина са наложили извършването на спешна операция за нейното отстраняване и спиране на кървенето. Това се приравнява с медико-биологичния признак загуба на слезката. Счупването на лявата раменна кост в областта на шийката й е обусловило трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за около 3-4 месеца, при обичаен оздравителен процес и липса на усложнения. Счупването на лявата бедрена кост е обусловило трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за около 8-10 месеца при неусложнен оздравителен процес. Счупването на тялото на дясната малкопищялна кост е обусловило трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за около 1,5 -2 месеца при липса на усложнения в оздравителния процес. Останалите травми обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Всички установени травматични увреждания са причинени по механизма на действие на твърди тъпи предмети чрез удар и/или натиск със или върху такива предмети. Травмите са причинени със значителна кинетична енергия, могат да са получени при удари в купето на лек автомобил при конкретните обстоятелства, отразени в делото. Травмите на М.Г. били много сериозни, при приемането в болницата след инцидента той е бил почти в шоково състояние, поради което е лекуван три дни в реанимация, където са стабилизирани жизнените му показатели, за да може да бъде опериран няколкократно: корем – за отстраняване на далака; лявата раменница и лявото бедро. Уврежданията неминуемо са довели до продължителни болки и страдания за немалък времеви период. Възстановяването след инцидента, въпреки младата възраст изисква по продължително лечение и рехабилитация.

От заключението на приобщената в ДП химическа експертиза №152 е видно, че в пробата кръв взета от А.Б., не е установено наличие на алкохол.

От заключението на приобщената в ДП химическа експертиза №155 е видно, че в пробата кръв взета от Б.М., не е установено наличие на алкохол.

Видно от заключението на автотехническа експертиза: Скоростта на движение на лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег.№В 19 78 РТ преди произшествието е била 100 км/час, а скоростта на движение на лек автомобил „Пежо 405“ с рег.№Т 68 79 АТ е била 70 км/час; мястото на удара по ширина на платното за движение е на 1,9 метра в дясно от осевата линия по посока на огледа, т.е. изцяло в лентата за движение на лек автомобил „Пежо 405“, а по дължина на платното– на 50,1 метра след ориентира по посока на огледа. Според заключението на експертизата за механизма на автопроизшествието  водачът на „Фолксваген Туран“ е пренебрегнал забраната за изпреварване непосредствено преди мястото на произшествието, регламентирано с пътен знак и ясно очертана непрекъсната осева линия, а е имал възможност да избегне автопроизшествието при движение в своята лента и спазване забраната за изпреварване; водачът на лек автомобил „Пежо 405“ АТ не е могъл да предотврати удара чрез спиране. Причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е предприемане на изпреварване и навлизане в лентата за насрещно движение от страна на водача на лек автомобил „Фолксваген Туран“, когато по нея се е движел лек автомобил „Пежо 405“.

Горната фактическа обстановка е изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и е призната от подсъдимия в процедурата по гл.27 НПК. Същата се установява и от наличната по делото доказателствена съвкупност. Последната подкрепя самопризнанието на подсъдимия по фактическите положения на обвинителния акт, депозирано доброволно и съзнателно пред първоинстационния съд.Затова и въззивната инстанция се солидаризира с извода на Окръжен съд Шумен относно правната квалификация на деянието на подс.А.Б., а именно че е осъществил състава на престъпление по по чл.343 ал.4 вр. чл.343 ал.3 б. „б” вр. чл.343, ал.1, б. „в“ от НК във вр. с чл.342 ал.1 от НК за това, че на 05.09.2016г. на път І-4 Шумен – Търговище, на км 258+300, в Шуменска област, при управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген Тауран“  нарушил правилата за движение по пътищата: чл.21, ал.2 от ЗДвП: “Когато  стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“, в случая пътен знак В26 – „Забранено е движението със скорост по-висока от означената от 60 км/час“; чл.42, ал.2, т.2 ЗДвП вр. чл. 41, ал.1 ЗДвП: „Водач, който изпреварва, е длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещно движение да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея“ и чл.47, ал.3 вр. ал.1 ППЗДвП: въвеждащ забрана с пътен знак В24 – „Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“, като управлявал МПС със скорост 100 км/час при максимално разрешена с пътен знак В26 – 60 км/час, предприел изпреварване в участък в зоната на действие на пътен знак В24 – забранено изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош, навлязъл в лентата за насрещно движещите се МПС, при което допуснал настъпване на ПТП с лек автомобил „Пежо 605“, управляван от Б.М., при което по непредпазливост причинил: смъртта на Б.М.и телесни повреди на повече от едно лице: тежка телесна повреда на М.Й.Г., изразяваща се в загуба на слезката; средна телесна повреда на К.Б.М.,изразяваща се в счупване на двете рамена на срамната кост, на крилото на хълбочната кост и на кръстцовата кост, които обуславят трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за период от около 3-5 месеца; счупване на крайната фаланга на палеца на дясната ръка, което обуславя трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за период от около 35-40 дни и средна телесна повреда на Т.К.Т.-М., изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, обусловено от тоталния пневмоторакс вляво и изключване на левия бял дроб от акта на дишане; трайно затруднение в движението на снагата за срок по-голям от един месец, обусловено от счупването на пет леви ребра гръбно.

Правилно окръжния съд е съобразил задължителните указания на Постановление №3/79г. на Пленума на ВС, като е приел, че на пострадалия М.Г. е причинена тежка телесна повреда, която поглъща останалите –средни и леки телесни повреди и в този смисъл е оправдал подсъдимия по първоначалното му обвинение.

По отношение на субективната страна на деянието,  съдът е възприел форма на непредпазливост-небрежност, тъй като подсъдимия не е целял и предвиждал обществено опасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.

Настоящата инстанция намира този извод за незаконосъобразен. Вината на подсъдимия следва да бъде разглеждана като отношение към престъпния резултат, а не към нарушението на ЗДвП, което може да бъде само по себе си и умишлено.За да е налице самонадеяност, деецът е следвало да съзнава опасността от сблъсък с автомобила на пострадалите, но субективно да е бил уверен, че ще го избегне.В конкретния случай тази форма на вината е налице, тъй като подсъдимия е предприел изпреварване при пътна маркировка и  знак забраняващи изпреварването и със скорост, надвишаваща разрешената с пътен знакВ26 от 60кв.км/ч почти двойно-100км/ч.Тази маневра подсъдимия  е предприел на разстояние от около 200м. от започващата магистрала.Това негово поведение законосъобразно следва да бъде подведено от формата на самонадеяност. Независимо от това, че първоинстанционния съд е приел друга форма на вина-небрежност, доколкото в обвинителен акт са описани действия на самонадеяност и е определена тази форма на вина,няма пречка въззивната инстанция да поправи този пропуск.

По основанието на жалбата за допуснато нарушение на материалния закон при определяне размера на наказанието "лишаване от правоуправление и "лишаване от свобода" и начина на изтърпяване на последното.

За да определи размера на наложеното наказание, съдът е изложил подробни мотиви,част от които не се споделят от въззивната инстанция.

Макар правният извод за наличие на висока степен на обществена опасност на деянието да е правилен, съдът е стъпил единствено и само върху това, че "транспортните престъпления принципно се отличават с висока степен на обществена опасност". Поначало обществената опасност на деянието е взета предвид от законодателя при определяне параметрите на санкциите, а това, което съдът следва да съобразява по конкретното дело е индивидуалната тежест на престъпната проява и данните за личността на дееца. Обществената опасност на конкретното деяние се определя от редица фактори, които завишават неговата тежест в сравнение с други подобни деяния.В конкретния случай като такова следва да се приеме броя и тежестта на извършените нарушения на правилата за движение по пътищата-нарушение правилата за скоростта и изпреварването. Действително същите попълват бланкетния състав на чл.343 от НК, но техния брой и тежест определят и по-висока опасност на деянието. На следващо място следва да се отчете и причинения вредоносен резултат. Тук отново съдът е отказал да съобрази причинените телесни увреждания приемайки, че същите са съставомерни. Разпоредбата на чл.343,ал.4 от НК визира настъпила смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица. В конкретния случай имаме по няколко средни и леки телесни повреди,причинени на три лица. Настъпилият от произшествието вредоносен резултат е изключително тежък и надхвърля минимално изискуемите по закон квалифициращи елементи на състава на чл.343,ал.4 от НК. Същите следва да бъдат отчетени при определяне тежестта на деянието.Тази обстоятелства имат значение при определяне вида и размера на наказанието.Като отегчаващо обстоятелство следва да се приеме и възприетата от въззивната инстанция по тежка форма на вина-самонадеяност.

За да приеме ниска степен на обществена опасност на дееца, съдът правилно е съобразил като смегчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, възрастта-66 години, обстоятелството, че излиза  в пенсия и изразената критичност и съжаление за извършеното. От друга страна, липсата на данни за противообществени прояви не могат да бъдат отчетени като смегчаващи, тъй като всяко едно лице дължи поведение, съобразено със законовите правила. По отношение влошено здравословно състояние въззивния състав не споделя изводите на съда. Видно от приложеното по ДП /л.44 от том1/удостоверение от Доктор Симони от 10.11.2016г., подсъдимия е лекуван от артериално налягане и нестабилен пикочен мехур- болести, които характеризират  здравословното състояние на лица на неговата възраст. Същите не са от естество, което да сочи за тежки заболявания. Липсват други доказателства, установяващи влошено здравословно състояние. Отчетеното от съда процесуалното поведение на подсъдимия по време на досъдебното производство и съдебната фаза като смегчаващо, също не може да се сподели. Обстоятелството, че въпреки настоящия си адрес в чужбина/Франция/ същият се е явявал, когато е бил призоваван е едно дължимо от закона поведение.

 Правилно съдът не е отчел направеното самопризнание като смегчаващо обстоятелството. Това само по себе си в процедурата по глава двадесет и седма не води до отчитането му като смегчаващо обстоятелство, имайки предвид, че направеното самопризнание е отчетено от законодателя и има за последица съответен бонус- намаляване размера на наказанието с 1/3. Направеното самопризнание следва да се оценява с оглед “характеристиките и съдържанието на самопризнанието като форма на съдействие при установяване на обективната истина и ако същото е спомогнало за своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство  и неговия извършител още на досъдебното производство“/ТР №1/2009г. на ОСНК на ВКС/.Видно от обясненията на подсъдимия,дадени на досъдебното производство, същите не покриват тази изисквания.

Правилен е извода на съда, че не са налице нито многобройни, нито изключително по своята същност обстоятелство, което да води до несъразмерност на определеното в закона най-леко наказание.В този смисъл правилно индивидуализацията на наказанието е протекла по чл.54 от НК.

Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция намира, че размерът на наказанието "лишаване от свобода" от 4г. и 6м.,редуциран по правилото на чл.58а от НК на три години е определен правилно от съда.

Основното възражение на защитата на частните обвинители се отнася до начина на изтърпяване на наказанието, считайки, че в случая не е приложима разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК.

Въззивният съд счита това възражение за неоснователно.

Следва да се отбележи, че поначало престъпленията по транспорта са основно на непредпазливо извършване, като обстоятелствата, свързани с миналото на подсъдимия като водач на МПС, тежестта на допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата, които са в пряка връзка с настъпилия вредоносен резултат и формата на непредпазливата вина са съществени за индивидуализиране на наказанието. Правилно съдът е съобразил допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътищата и наложените наказание /три акта и наказателни постановление и два фиша-л.4,том5 от ДП/ като отегчаващи неговата отговорност.На същите обаче не следва да се дава тежест, предвид обстоятелството, че е изминал период от шест години- данните са до 2012г., тъй като тогава е изтекъл срока на СУМПС. От този момент до извършване на процесното ПТП няма данни за противоправно поведение на подсъдимия като водач на МПС. От изложеното може да бъде направен извода,че допуснатите нарушения  са изолирано явление, а не начин на поведение на пътя като водач, който е недисциплиран и незачитащ изискванията за безопасност при управление на МПС. Не бяха  разкрити и обстоятелства, сочещи на една завишена  степен на обществена опасност на подсъдимия като водач на МПС и деец.

Изложените съображения водят извода, че целите на наказанието биха могли да бъдат постигнати с отлагане на изтърпяването му. Добрата му личностова характеристика, липсата на осъждания и водени срещу него наказателни производства, изразеното съжаление и възрастта са факт, като поведението му като водач не разкрива потребност от коригиране на установени навици, пренебрегващи законовите предписания.

Докато първите две предпоставки на чл.66 от НК са обективни, третата е свързана с всеки конкретен случай и особеностите на дееца.Затова законодателят е поставил акцент върху индивидуалната превенция на наказанието, при обсъждане на възможностите за отлагане на неговото изтърпяване.Правилната оценка на изложените обстоятелства определя, че за постигане целите на специалната превенция  и преимуществено за неговото поправяне не е необходимо наказанието "лишаване от свобода" да бъде изтърпяно реално. Изолирането на подсъдимия от обществото и поставянето му в затворническа среда не би имало поправителния и превъзпитателен ефект, целящ от закона, доколкото характеристиката на самия деец сочи на възможност за постигане на тези цели докато е на свобода. Ефектът на наказанието може да бъде постегнал с отлагане на изтърпяване на наложеното наказание за по-дълъг изпитателен срок,в който дееца следва да се въздържа от престъпно поведение и да коригира същото към спазване на правилата за движение.Да отмени отлагане на изтърпяването на наказанието означава съдът да постави акцент върху генералната превенция, което не е смисъла на чл.66 от НК. Действително вредоносния резултат е тежък, променена е съдбата на цяло едно семейство, пътувало по радостен повод-приемането на пострадалата като студент.Същите са загубили своя баща и съпруг, който е бил опора в семейството. Преценката за личната опасност на дееца обаче не може да се основата единствено върху тежестта на съставомерния резултат. В същото време, изолирането на подсъдимия от обществото не би постегнало целите на наказанието. Деянието остава изолиран случай в живота му, а водения срещу него наказателен процес и ангажиране на наказателната му отговорност е изиграл своята поправителен ефект. Смисъла на отлагането не е да репарира причинените вреди, а да се поправи и превъзпита дееца. За да има една санкция предупредителен и възпиращ ефект върху останалите членове на обществото, тя трябва преди всичко да поправя и превъзпитава самия деец.В противен случай би се стигало до налагане на санкция, която удовлетворява обществото, но не поправя и превъзпитава самия деец, като го изолира от обществото.Ефектът на наказателното въздействие ще бъде обезпечен чрез отлагане изтърпяването на наказанието"лишаване от свобода" за максимално допустимия от закона срок-пет години.В този срок подсъдимия е длъжен да се въздържа от престъпно поведение и да коригира поведението към спазване на закона.

Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция счита, че искането за отмяна на института на условното осъждане е в разрез с установената ниска обществената опасност и личността на дееца, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Правилно е определен и размера на кумулативното наказание „лишаване от право да управлява МПС“,съобразявайки изложените по-горе съображения. Настоящият състав счита, че така определените наказания в своята съвкупност са адекватни на извършеното и в пълна степен ще съдействат за изпълнение целите на наказанието.

Що се отнася до възражението, че доколкото дееца постоянно пребивава в друга държава, поради което липсва контрол върху изпълнението на наказанието, въззивния съд счита същото за неоснователно.С приемане на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебните решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции се даде възможност, когато осъденото лице има местоживеене или постоянно пребиваване в друга държава-член на Европейския съюз в което се е върнало, решението се изпраща за признаване и изпълнение на компетентния орган на тази държава-членка.Законът урежда механизма за надзор по изпълнението на наложените санкции.

По изложените съображения, въззивната инстанция намира, че оплакването на частните обвинители за несправедливост на наложеното наказание е неоснователно. 

  Водим от горното и на основание чл.337, ал.1,т.2 от НПК, въззивният съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда №13/17.05.2018г. постановена по НОХД №140/2018 год. по описа на ШОС, като законосъобразна.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 15 дневен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ.

 

                                                                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.           2.