Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 162/11.7.2016г.                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                    Наказателно отделение

На осми юли                                           Година две хиляди и шестнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

                            ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар П.П.

Прокурор Анна Помакова

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

НДВ № 245 по описа на съда за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.

Образувано е по искане на осъдения Д.Т.Г., на основание чл. 420, ал. 2 от НПК и има за предмет влязлото в сила решение № 72/16.03.2016г. на Окръжен съд гр. Варна, с което била изменена присъда № 458 от 08.12.2015 г., постановена по НОХД № 5361/2015 г. от Районен съд – гр. Варна. След изчерпване на процедурата за уточняване на оплакванията от искателя, се установяват доводи по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК, като се иска възобновяване на производството, отчитане на неговата правоспособност като водач на МПС и намаляване на наказанието лишаване от свобода за срок от една година и три месеца.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита, че е налице основание за възобновяване на производството доколкото при определяне на кумулативното наказание глоба ВОС е надхвърлил възможният максимален размер от 1200лв., като е постановил размер от 2000лв. По отношение на наказанието лишаване от свобода, наложено в максималния размер прокурорът счита, че е справедливо и не са налице основания за намаляването му. искането за основателно.

Осъденият Г., лично и чрез процесуалния си представител – служебен защитник адв. М. моли искането му да бъде уважено.

Защитникът формулира доказателствени искания по посока установяване на правоспособността на подсъдимия да управлява МПС – от значение за правилното приложение на материалния закон и правната оценка на извършеното от него. Обръща внимание на факта, че има доказателства по делото, че към момента на проверката л.а. е бил управляван от лицето, с което осъденият живее на съпружески начала. Намира, че определените наказания са значително завишени, като глобата е над максимума.

Осъденият Г. риторично отправя въпрос как може да е осъден за нещо което има и да му се наложи наказание три, две години, като да е убиец, терорист, изнасилвач. Заявява, че има четири деца.

Варненският апелативен съд провери правилността на производството съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното:

С присъда № 458 от 08.12.2015 г., постановена по присъда на НОХД № 5361/2015г. ВРС признал Д.Т.Г. за виновен в това, че на 14.10.2015 год. в гр.Варна, под "Аспарухов мост", на асфалтов път, до разклона на база "Транс Инс", в посока база "Петрол", управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка "Тойота-Авенсис", peг. № В 5837 РК, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с наказателни постановления, както следва: НП № 15-0442-000036/20.02.2015 г. на Началник група към 04 РУ при ОД МВР гр. Варна, влязло в законна сила на 04.05.2015 г.; НП № 15-0442-000091/08.04.2015 г. на Началник група към 04 РУ при ОД МВР гр. Варна, влязло в законна сила на 07.05.2015 г.; НП № 15-0442-000131/30.04.2015 г. на Началник група към 04 РУ при ОД МВР гр. Варна, влязло в законна сила на 21.05.2015 г.; НП № 15-0442-000135/07.05.2015 г. на Началник група към 04 РУ при ОД МВР гр. Варна, влязло в законна сила на 21.05.2015 г.; НП № 15-0442-000158/01.06.2015 г. на ВНД Началник на 04 РУ при ОД МВР гр. Варна, влязло в законна сила на 12.06.2015 г.; НП № 15-0442-000165/01.06.2015 г. на ВНД Началник на 04 РУ при ОД МВР гр. Варна, влязло в законна сила на 12.06.2015 г., за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление - поради което и на основание чл. 343 В, ал. 2 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, което на осн. чл. 57, ал. 1, вр. чл. 60, ал. 1, вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, в условията на затвор, и глоба в размер на 600 лв. На основание чл. 25, ал. 1, ал. 2, вр. чл. 23, ал. 1, ал. 3 от НК съдът групирал наказанието с това по НОХД № 153 / 2015 год. по описа на Районен съд – Кубрат, и наложил най-тежкото от тях лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което на осн. чл. 57, ал. 1, вр. чл. 60, ал. 1, вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, в условията на затвор и присъединил наказанието глоба в размер на 600 лв. Съдът е зачел изтърпяното до момента. На подсъдимия били възложени разноските по делото.

Присъдата била протестирана от прокурор при ВРП с искане за увеличаване към максимума на определените наказания. Въззивна жалба била подадена и от служебния защитник на подс. Г. с искане за постановяване на оправдателна присъда с оглед липсата на категорични доказателства, че подсъдимият е извършил деянието и данните, че водач на л.а. е бил друго лице. Образуваното ВНОХД № 18/16г. по описа на Окръжен съд гр. Варна приключило с постановяване на решение № 72 от 16.03.2016г. В мотивите на решението си въззивният съд потвърдил приетата от ВРС фактическа обстановка, изградена в съответствие с взаимнодопълващите се кредитирани доказателства. Споделил е изводът, че показанията на свид. Симова, че е управлявала л.а. и обясненията на подс. Г. в този смисъл, не могат да бъдат възприети с оглед пристрастността им към защитната позиция на подсъдимия. От друга страна по делото били събрани стабилни, последователни гласни доказателства от незаинтересовани източници, които отхвърляли верността на съобщеното от подсъдимия. ВОС подкрепил и правната оценка на извършеното, но по отношение на наложените наказания счел, че първоинстанционният съд е бил прекалено снизходителен. Обосновано от съществуващите само отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства според съда било налагането на максималните наказания. С разглежданото решение ВОС постановил изменение на присъдата като увеличил наказанието лишаване от свобода до срок от три години и глобата до размер от 2000лв. В останалата част потвърдил присъдата.

Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от осъден, имащ съответното право и в законния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, срещу решение, непроверено по касационен ред, поради което е допустимо. Разгледано по същество налага възобновяване на производството, макар и по непосочено в него основание. Съставът на Апелативен съд гр. Варна счита следното:

В производството по гл. 33 от НПК не са предвидени възможности за събиране на допълнителни доказателства. Инстанцията не би могла да приема нови фактически положения. Възраженията на страните за неправилно приложен материален закон в частта на правната оценка на извършеното при непълна доказателствена основа могат да бъдат обсъждани само с оглед формалната страна за формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция – чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. В конкретното производство не се установяват подобни слабости, непълноти и процесуални нарушения.

Доказателствата по делото еднопосочно налагат извод, че Г. няма правоспособност да управлява МПС. В този смисъл е и официалната справка за него като нарушител водач – той не притежава свидетелство за управление на МПС. Фактическите му способности да управлява такова са безспорни и установими с оглед множеството предходни осъждания за подобни престъпления. Дали и кога в казармата Г. е управлявал МПС са въпроси, които макар и да обновяват възраженията му, не опровергават  констатацията, че няма документ за правоспособност. Придобиването й е сложен фактически състав – както по ЗДвП до 01.09.1999г., така и по сега действащия закон, който не е осъществен.

Обстоятелството, че и към 14.10.2015г. в гр. Варна Г. е управлявал л.а. е изведено чрез процесуално правилен и подробен анализ на събраните доказателства. Данните за предходните НП, попълващи състава на диспозитива на обвинението, са установими от писмените доказателства.

Поради изложените съображения становището за необходимост от допълнителни доказателства и за неправилно изградено от въззивната инстанция вътрешно убеждение са несъстоятелни. Всички факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване са намерили законосъобразна оценка. Поради изложеното и в тази част искането за възобновяване на производството следва да бъде оставено без уважение.

 Изложените в молбата на осъдения Г. съображения относно размера на наложеното от ВОС наказание не опровергават извода за справедливо наказание, изразено чрез постановяване на максималните размери на предвидените в нормата на чл. 343 В ал. 2 от НК. При отсъствие на обстоятелства, смекчаващи отговорността на Г. за извършеното, с оглед изключително високата му степен на обществена опасност – визуализирана в 115те страници на книжата за съдимостта му, трайността и еднотипността на престъпни проявления в нарушаване на законоустановения ред за управление на МПС, липсата на осъзнаване на отговорността за извършеното, изградените навици за неправомерен начин на живот, отсъствие на повлияване от предходните наложени и изтърпени наказания - оценката за налагане на най-тежките предвидени наказания се явява справедлива и съответна на извършеното. Наложителна е трайната изолация на Г. от обществото, което с поведението си той активно застрашава. Интересите на личността му налагат задълбочено провеждане на специализирано въздействие в условията на мястото за лишаване от свобода с цел постигане положителни промени в нагласите и ценностната му система.

Безспорно е налице техническа грешка, допусната от състава на въззивния съд с определяне на размер на наказанието глоба от 2000лв., при максимален по чл. 343 В ал. 2 от НК – до 1200лв. Засягането на имуществената сфера на осъдения е от самостоятелно значение, доколкото би надградила разбирането му за придържане законовия ред. На следващо място чрез така очертания комплекс от двете наказания по чл. 57 ал. 2 от НК се гарантира постигането на целите на наказанието. Тази неточност следва да бъде отстранена с възобновяване на наказателното производство и намаляване на наложеното кумулативно наказание, постигащо резултат в негова полза и удовлетворяващ частично разглежданото искане.

Поради изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1 т. 3 от НПК, Варненският апелативен съд,

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 18/2016 г. на Окръжен съд гр. Варна.

ИЗМЕНЯ решение № 72/16.03.2016г. на Окръжен съд гр. Варна, с което била изменена присъда № 458 от 08.12.2015 г., постановена по НОХД № 5361/2015 г. от Районен съд – гр. Варна, като

НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание глоба от 2000лв. на 1200лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата му част.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

председател :                                   членове :